Asymetral
2007-09-27_12:02
Нека има и една темичка специално за разкази за трипове... май имаше някъде някаква подобна но тя си беше авторска ... би било хубаво да се набляга и на техническата и на трипската страна на нещата
айде вие сте
DEACTIVATED time wave zer
2007-10-01_09:15
Ох аз имам един разказ за съвсем в началото като почнах с тия неща. Той е обаче мноого дълъг и е на хартия и е наистина най-побърканото нещо което съм писала някога. И най-несвързаното. Ама пасва точно по темата. Почнах в петък да нахвърлям листите хартия на компютъра и ми се видя обаче адски тъпо цялото нещо. Писах една страница и спрях. Но мога ей така за експеримент да я постна тая страница пък после ако съм на кеф ще го допрепиша целия. Тва беше един разказ за космическия ред и музикалната хармония както и за ЛСД, ам амного трипосан, даже не знам как въобще някой може да го разбере. Тая първата страница е само началото , после като ме хвана стана адски трипосано....Ще видя дали съм на кеф да го допрепиша скоро... ..... На почти незабележимо разстояние от Земята се намираше една планета гигант на име Сантобеа. Тази планета беше обгърната от мрак и според легендата там слънце никога не беше изгрявало за тези , които не вярват в светлината. Твърде малко хора дръзваха да я потърсят , защото според древните предания само тъга и сълзи ще споходят всеки , който я зърне. А и почти никой не беше в състояние да премине през трудно преходимите междинни светове по пътя за Сантобеа, без да попадне на космически смъртоносни върхушки и без да се подхлъзне надолу. От поколение на поколение хората намираха все по-малко смисъл в преданието и решиха, че то е било преиначено с годините и вече е невъзможно да се разбере истинското му значение. Имаше малцина смелчаги, които решиха да тръгнат към планетата, но никой повече не ги видя. Минаха стотици години и легендата за планетата на мрака беше почти изцяло забравена. --- Лиана се стресна от припляскването от жълто-оранжевите крила на току що долетялата птица Гонобеа. Покри с длани лицето си и се сви настрана , за да се предпази от въздушния вихър на долитащата птица. Изправи се набързо и извика към небето в опит да прикове вниманието на птицата към себе си. Но птицата Гонобеа сякаш беше глуха за човешки гласове и без да обръща внимание на Лиана плавно се завъртя в противоположна посока, разтвори крила, хвърли поредната малка торбичка към земята и отново изчезна в далечината. - Защо ми носиш тези листа? – закрещя Лиана и клекна на каменната платформа. Огледа десетметровата сива плоча, върху която бе прекарала повече от двайсет години и заплака. Светът на Лиана представляваше гладка квадратна каменна платформа с размери десет на десет метра, която беше заобиколена от Световния Леден Океан. Мътните води на океана се простираха безжизнено във всички посоки от каменната плоча до граничната окръжност на хоризонта. Отвъд ледения океан непрогледна тъма закриваше небесния свод и слънчевите лъчи. Лиана никога не беше виждала истинска светлина. Откакто се помнеше тази птица долиташе по едно и също време през нощта и без да пророни думичка оставяше малка торбичка със зелени листенца. - По дяволите, защо идваш при мен? – промълви момичето и погледна с тъжните навлажнени очи към мястото, накъдето излетя Гонобеа. – ИСКАМ ДА ЗНАМ! Коя съм аз? Кой ме е поставил на тази ледена платформа.....заобградена с черна отрова, в която вечно ще се страхувам да се потопя? Не последва отговор. Лиана разтвори торбичката и извади от нея привлекателното листенце. Взе го в дланта си и с пръсти го стри на малки парченца. То беше единственото красиво нещо в празния й свят. Птицата Гонобеа беше надеждата й че някога ще разбере повече за себе си и за това как е попаднала на каменната плоча. Допря листенцето до гърдите си и се загледа в мрака. - Обичам те, каквото и да си ти... – прошепна Лиана през сълзи към листенцето и заспа. Събуди се схваната от вледеняващия въздух с неприятна болка в гръбнака. В последно време каменната платформа започваше да става все по-ледена, а във въздуха се появи влажна мъгла. Лиана се протегна се, изправи се и в ужасяващо сковаване осъзна, че докато е спала някой е поставил още една каменна тухла в стената в краищата на плочата. Всеки изминал ден се появяваше нова тухла. Лиана се чувстваше от ден на ден все по-безнадеждно изолирана на каменната си платформа и почти се беше примирила че някога ще разбере голямата тайна за това от къде е прозлязла и коя е. Скоро тухлите около плочата щяха да станат толкова много, че Лиана дори нямаше да може да вижда отвъд стената, а да не говорим за прескачане и потапяне в неизвестността на безкрая. - И все пак аз ТРЯБВА ДА ЗНАМ КАКВО ИМА ТАМ ! Надникна през една от пролуките между тухлите и потръпна от страх при вида на толкова много мрак , витаещ около Световния Леден Океан. Но чернотата трябваше да свършва все някъде, помисли си тя. Трябваше да има някакво място , откъдето птицата Гонобея вземаше любимото й зелено листенце и това място определено трябваше да бъде открито. Другата възможност беше да застине в малодушно очакване да дойде ден, когато птицата Гонобея най-накрая шеше да проговори и да подари всички неизвестни отговори. Потръпна при мисълта че е много вероятно един ден просто да се събуди и да не бъде в състояние да види каквото и да е друго освен тухлени стени около плочата си , които се издигат високо нагоре впити в небето. Просто трябваше да действа, друг изход нямаше. През нощта птицата Гонобея се появи от същата посока в небето както винаги , спусна се край плочата и за разлика от преди този път приближи на сантиметри до Лиана и разтвори крилата си, за да пусне поредната торбичка с листенца. Момичето се нахвърли в несвяст към жълтите криле на Гонобея , сграбчи ги яростно и стисна птицата към себе си. Изведнъж обаче образът на Гонобея се пукна като детски балон, жълто-оранжевите цветове на крилата се сляха с мрака на небето, а от самата птица остана единствено празно пространство. Лиана втренчи погледа към дланите си: по тях имаше следи от кръв. Изпита болка. Огледа се на всички посоки в търсене на следи от Гонобея, но птицата беше изчезнала някъде в пространството завинаги. А може би и никога не я беше имало. Впери поглед нагоре към мрачното небе , за да се убеди окончателно че птицата не пърха някъде там и осъзна, че никога досега не се беше чувствала толкова свободна. Надеждата беше мъртва и вече нямаше нищо което да я залъгва, че отговорите ще дойдат отвън. Вече можеше да направи каквото си поиска, без да разчита на друг и без да очаква подарени отговори. Цялата вселена беше в ръцете й. Усмихна се и въздъхна, потънала в удовлетворение, след което се хвърли в черните води на океана. ... Лиана беше една от многото.... Цялата повърхност на планетата гигант, Сантобея, беше покрита с ледените води на световния океан. Из чернотата имаше милиарди каменни платформи, всяка от които се населяваше от различен човек, също толкова изплашен като всички останали. Обединяваше ги само едно: веднъж на няколко години в един и същ момент независимо един от друг всички тези милиарди хора получаваха една и съща визия пред очите. Беше нещо като припомнен сън, който се появаваше пред очите на всички жители на планетата.....спомен за тотално щастие и свобода.... Спомена за острова на вълшебните сияния... Всички сантобеани се раждаха на този остров и го населяваха до пет годишна възраст, след което ги отвеждаха върху каменните плочи и ги оставяха сам сами там. С течение на годините споменът за острова избледняваше почти изцяло и се заличаваше като черна дупка от съзнанието на всеки жител на планетата. Всеки сантобеан се гърчеше в палещото си желание да се завърне на изгубения остров, без дори да помни ясно как изглеждаше това място. .....
2007-10-01_09:34
Аз видях как един ме лапна ахахахаха...той си помисли, че ще ме изяде и унищожи, пък то аз взех, че се вселих в него муахаха...още му ползвам тялото
Шшт! Да не му кажете...ще вземе да се панира, ще си каже " това не съм аз, обладали са ме духове, не глупости, духове не съществуват, сигурно съм се побъркал, да аз съм луд, ооо, имам и шизофрения, я направо да отивам в психиатрията...веднага ще ме вземат!"
Не искате това да му се случи нали?
Tryptamine
2007-10-06_16:22
niama da te vzemem da znae6 begai na kura brato
farmackata
2008-02-12_20:13
razkazut e fantasti4en 4estno a nai-jakoto e 4e go razbiram na trezvo super e BRAVO
