Gravatar
murrcho
2007-04-12_12:50
strah

strahovete ni tova sme samite nie i sa tolkova lichni, che sa istinska misteria. njakoi poznavame, povecheto - ne, no te sa v nas i davat znak pri udoben sluchaj. naprimer tova, che nechto ne ti e prijatno, ili se pomajvach da go napravich ne vinagi e ot murzel, v povecheto sluchai se zadejstvat zadrujki, a te govorjat za strah. vsjaka korektna terapis stiga do strahovete i bi trjabvalo da moje da gi razomagjosa.. no e super vajno da se borim s tjah, bih kazal - purva grija. zachtoto sus strahove ne se razvivame.
Gravatar
-sid-
2007-04-13_10:52


страховете... в дъното им стои само един страх-страха от смъртта. той е в основата, другото са само проявленията му аз поне така мисля
Gravatar
Asymetral
2007-04-16_05:06


не съм съгласен, според мен страхът от смъртта е силно преувеличен и определено не е при всички хора. И още чрез формите на страховете се развиваме - стига да работим върху тях - но това май го обсъждахме в темата "Страхоубиец".
Gravatar
brainjuice
2007-04-16_07:25


аз пък съм съгласен. в крайна сметка, всички страхове на човека произтичат от осъзнаването му като смъртен "аз". така че в известен смисаъл страхът от смъртта е в основата на всички други страхове, и не само на страховете...
Gravatar
ani
2007-04-17_07:03


привет, аз знаете ли сега, за какво се сетих.....: може би страхът не произтича от самата смърт като физическо упражнение, ....все пак човек , достигайки възрастта , в която излиза изпод майчината пола и се чувства вече силен, и готов за живот..., той вече знае за смъртта...и факта ,по скоро, че тя слага Краят, поражда страха.... не обичаме да губим....било игри, било спорове, било вече съществени неща , като близки хора, като приятели..... до момента съществуваме физически...на 100%, в смисъл оръдията на техниката,които ползваме за момента не ни дават възможност да свързваме чисто духовния с реално съществуващия физически образ на човешкото същество.... ако имаше едно доказателсто: черно на бяло, че след смъртта има, ИМА...да кажем нещо , което душата ни е създала , вече отсъствайки физически от този свят.... /аз вярвам , че е така....смятам, че присъствието ни единствено в човешкото тяло е крайно...:раждане-старт,живеене-износване на машинката, смърт-вечен живот , но в друга форма/....то едва ли ще поставяме смърта в основата на страховете си: болката от загубата, невъзможността да упражниш силата си / в смисъл безсилен си да спреш хода на живота, да промениш кофтито карма или тъпите обстоятелства/, невъзможността да предвидиш играта, несигурността ,че може би това е последния момент......и незнам , но отново ще кажа, трудността , която изпитваме, когато трябва да поемем отговорността.......са първите зачатъци, не само на страховете , но и на болестите..../незнам, дали съм права, но си разсъждавам ей сега на кафенце/.... и на физическата смърт :idea: ...а и друго , аз и преди бях казала, че все пак не са ненужни проявления на нашата сетивност, тези наши страхове.... :wink: приятен и усмихнат ден :oops:
Gravatar
brainjuice
2007-04-17_07:46


донякъде съм съгласен с тебе, но бих развил мисълта ти още по-нататък в същата посока: дори идеята за отвъден живот, за това, че "аз"-ът ни ще продължи да битува под някаква форма след смъртта, е отново плод на страха от това, че егото ни току-виж се изпарило в безкрая. а всъщност, ако се замисли човек... миналото не съществува. в момента уж имаме спомен за вчера, но не можем да се здрависаме с човека, който сме видели вчера. а, когато (уж) е било "вчера", тогава сме го усещали като "сега". по същия начин и с бъдещето. когато утре дойде, то няма да бъде "утре", а ще бъде отново "сега". следователно има само сега, само сега е реално. минало и бъдеще не съществуват. следователно няма време. времето не е продължително и линейно и не тече от миналото в посока към бъдещето. това, което наричаме "време", се случва едновременно тук и сега, но умът ни е избрал да го раглежда последователно. а щом няма време, няма и смърт като някакво бъдещо събитие, което ни очаква някъде там в края на пътя. в известен смисъл смъртта се случва в момента, както в момента се случва и раждането. :) от какво се плашим тогава, да се чуди човек. лек ден и много усмивки :)
Gravatar
vordhosbn
2007-04-17_08:01


:) /офф Това ми напомня на една задачка. Слушайте внимателно. Когато утре стане вчера, днес ще бъде толкова далеч от неделята, колкото сега днес е далеч от онзи ден, когато той ще бъде вчера. Кой ден от седмицата е днес?
Gravatar
Asymetral
2007-04-17_12:21


:wink: хихи страхът от смъртта, като че ли е най-широко застъпен при хората от западната култура, защото при нея най-често или се отхвърля задгробната възможност или е изкривена /заради християнството примерно :P / и затова нивото на стрес е изключително голямо. Също така като че ли се толерира и насърчава амбициозността, агресивността и прочие качества, които могат много да подхранят Егото, след което идва един почти обясним страх - че АЗ голямата работа след малко няма да ме има, хлип хлип :- В източната култура - смъртта е по-скоро спирка, отправна точка, там тя се приема доста по-леко и самите хора не са толкова уплашени че видите ли падането в бъзмълвната и безвременната Бездна идва :), пък и там повечко се работи върху умъртвяване на Егото, но който е по-запознат с източната култура да каже подробностите. :wink: не знам, мисля пишейки, но темата за смъртта би трябвало да бъде застъпена повече още в детската градина - не мислите ли? Може би това че добрите герои и розовобузести героини не умират има лош ефект върху индивида, а?
Gravatar
Gamma
2007-04-17_13:45


[quote="Asymetral":13j2xfdg]не съм съгласен, според мен страхът от смъртта е силно преувеличен и определено не е при всички хора.[/quote:13j2xfdg] Аз не съм съгласна пък с теб ;) Страхът от смъртта е заложен при програмирането на всяко създание, което е живо и си дава сметка, че е такова. А дори и при някои, които може би не знаят, че живеят..
Gravatar
delamelix
2007-04-17_14:17


Най гадният страх идва от страхът когато осъзнаваш,че те е страх.Знам,че може да звучи тъпичко но е така. Не бягайте от страховете си.Не се срамувайте от тях. Приемете ги и разберете защо ви е страх. Страхът не е срамно нещо.Човешко е. Когато ви е страх от страхът нещата се обръщат срещу егото ви.А стигне ли се до него страхът може да се превърне в "светоглед". Не забравяйте,че страхът може да приема най много форми от всички чуства на куп.Служи и за оръжие и за игра. Работи за мен поне..... :lol: :lol: Страх,страх,страх.....като напиша или кажа една дума повече пъти и губя връзката между граматичният и емоционалният и смисъл. Граматичният смисъл....... :lol: :lol: :lol: :lol: :idea:
Gravatar
-sid-
2007-04-18_18:26


/offf i kvo? izliza mai, 4e dnes e subota?
Gravatar
Iv_vI*
2007-04-25_09:31


Az pak mislq,4e v osnovata stoi ne straha ot smarta,a straha ot neivestnoto!Pomislete ne e li taka!?A sled tova 6te se obosnova.
Gravatar
Gamma
2007-04-25_10:34


[quote="iv_vi":182e7c6t]Az pak mislq,4e v osnovata stoi ne straha ot smarta,a straha ot neivestnoto!Pomislete ne e li taka!?A sled tova 6te se obosnova.[/quote:182e7c6t] Ми то неизвестното и смъртта в случая май се припокриват, не мислиш ли? :wink: ма айде, ще те изчакам да се обосновеш и тогава пак ще коментираме :)
Gravatar
Asymetral
2007-04-26_06:23


Найн! - смъртта и неизвестното се припокриват само за някои - които не вярват в задгробния живот, за които смъртта е аууу ужасното Нищо и изчезването на напомпаният АЗ :) тя е най-естественото нещо, животът е чудо, чудо е и това че хората толкова са ужасени от смъртта - баси всички ще умрем - на всекиго се случва, даже по няколко пъти мен ако питате. Обстоятелствтата около някоя смърт може да са трагични, но това е друга тема ... в Рим даже на победителите са им подвиквали наред с ъъм "Браво! Ура! Много сте печени!" или поне техния римски еквивалент и "Мементо мори!" - т.е. помни че си смъртен - да не се главозамаят и забравят мястото си.
Gravatar
psylocic
2007-04-26_17:14


[quote="Asymetral":3g4j5jnf]:wink: хихи страхът от смъртта, като че ли е най-широко застъпен при хората от западната култура, защото при нея най-често или се отхвърля задгробната възможност или е изкривена /заради християнството примерно :P / [/quote:3g4j5jnf] ne sym syglasen imenno tova u4i hristiqnstvoto - da ne se strahuvash ot smyrtta i da ne jiveesh taka sqkash shte jiveesh we4no na zemqta ... i mejdu-vremenno edna malka podrobnost - hristiqnstvoto ne otri4a prerajdaniqta nikyde .... i sega se setih oshte neshto koeto edin priqtel mi beshe spodelil :) - zamislete se.... vyrhu citata " Gospod nie syzdal po svoi obraz i podobie " - e ne mislite li 4e gospod e edna energiq ot svetlina ...taka da go kajem :) .... e nie syshto sme syzdaniq ot svetlina..... ne mislite li 4e to4no tova sa iskali da kajat :) sys tova "Svoi obraz i podobie"
Gravatar
anomy_lt
2007-04-27_01:25


brainjuice гледай сега, мисля че леко страниш от верния път в случея, според мен Има от какво да се страхуваме, понеже, съзнанието, живееики тук и сега, може да означава само едно нещо и то е, че то, като отделен елемент изграждащ огромна ( да не кажа всичката ) част от нас не е прикрепено към потока време, а изживява неговото протичане застопорено ( от гледна точка на самото време, би изглеждало сякаш ние сме една точка <нашето съзнание> която по необеснима за времето причина, не се носи по нейния поток ) понеже е прикрепена към съвсем друга вселена, друго измерение.. поне така е според мен.. ако се вслушате истински в процесите, които съзнанието може да почувства мисля че това излиза най-правилно ( пак според мен :!: ). Потокът време, който да приемем за момент че е съвсем друго измерение и нашето съзнание мести едната вселена благодарение на другата ( съответно физичният свят и времето ). Какво излиза.. ние неможем да повлияем на времето по никакъв начин, освен да го усещаме.. изживяваме, тогава защо този така скрит в нашето съзнание инстинкт в опасните моменти ни алармира с тази непреудолима емоция, казвайки ни за опасността от смърт по прекалено силен и неуспорим начин.. Според мен обяснението не е чак толкова сложно и въпреки че не предирам за нищо, ще се помъча да ви го "оразмеря" предавайки ви моето частично и скромно светогледче.. Ясно за времето.. ясно и какво е единственото нещо което може да взаимодейства с него..(съзнанието). Тогава какво е опасноста.. Всички знаем преподробно нашият триизмерен свят.. ако види човек топка да хвърчи към него, спрямо нейните позиции спрямо времето, прави светкавично решение да я отбегне ( или удари:) ). Тук най-добре се усеща връзката.. но какво е инстикта.. тази мистериозна част която живее в нас и същевременно с която неможем да общуваме директно.. Какво се случва когато съзнанието.. започне да следи ... самата "материя" на времето.. ок звучи шантаво.. да го наречем итензитета му.. или гъстотата на самия поток в това друго измерение... без материалният ( физичният триизмерен свят и материя ) да може да го почувства по какъвто и да е начин.. какво излиза - интуицията, препокриването на материали ( като например някакъв метален прът и вашето тяло ) може да бъде непряко предвидено от нашето съзнание.. всички ще се съгласим че поради есенцията на Времето като друго измерение не предлага възможност съзнанието ни да го предвижда отдалече.. затова идва страхът.. емоционалният флууд от аларми идващи ... от гледна точка на сетивата от нищото.. Помислете за всички тези медиуми, пророци, Nostradamus ( той деиствително е виждал картини Тук и сега, но в далечното бъдеще.. ) какво точно правят.. сякаш създават или местят съзнанието си.. имат възможността да co-exist-ва съзнанието им другаде в океанът на времевото измерение... blah!.. пс-в интерес на истинта.. истина от не-истина неможе да бъде описана с никой човешки език.. единствената истина, която човек може да почувства и следователно повярва ( усети ) е единствено тази до която той сам е достигнал.. моите опити да ви опиша моята не правят вашите грешни, напротив.
Gravatar
ani
2007-04-30_08:29


[quote:3on0k47d]пс-в интерес на истинта.. истина от не-истина неможе да бъде описана с никой човешки език.. единствената истина, която човек може да почувства и следователно повярва ( усети ) е единствено тази до която той сам е достигнал.. моите опити да ви опиша моята не правят вашите грешни, напротив.[/quote:3on0k47d] моите опити , заедно с Вашите опити.... разширяват моя светоглед, обогатявят и моите впечатления.... ....съпреживяването и толерантността .... ...умението достойно да откликнеш, да споделиш са ценни и значещи в обмяната на опит... излизайки от веригите на думите, когато общуването е вече на ниво емоция...незнам дали ме разбирате, но просто откъсвайки се от речта и глупавата възможност да се описва едно и също нещо по хиляди начини... навлизайки в универсума...е лесно и могъщо умения за комуникация и обмяна на опит, чувста, знания и умения.... може също както казваш: времето да е на едната ос, пространството на другата, съзнанието на третата, като всички те са в глобална зависимост...като единствените константи може да допуснем качеството на човека да оцелява и необходимостта да обича и бива обичан :oops: страха е част от голямата библиотека, дори не е необходимо лично да си се изправял пред някой Страх, за да имаш едно на ум :wink: информацията тече и е общодостъпна във всеки един миг.... въпрос на нужда и моментно емоционално насищане.... ....просто един рефреш :P и наново :P
Gravatar
Anonymous
2007-04-30_09:23


Хей, brainjuice, тази логика, която развиваш - мислел съм си я, и смятам, че погледнато логически тя е неопровержима... Вчера обаче карах кола и в някои моменти не мислех така хмм... и се чудя, хем знам, че е така, хем пък не вярвам, добре де, нали знам, че е така, защо ли други работи ми идват в главата...Защо си мисля, как тоя с който се разминах току що за малко можех да го блъсна или как пък следващия... Чудя се кое е това в мен, което толкова често побеждава неопровержимото... И дали, доказвайки с логически формули нещо повлияваме на нещо друго, освен на самата логика. Ти замислял ли си се защо ги има логиката и нуждата на човека да мисли " Това е точно така. Всичко е така и така. ( Как точно в случая няма значение, важна е убедеността, че то е някак си... ) Дали пък нещо у хората, нещо по-първично еволюционно, нещо закодирано под тънката мозъчна кора, вечно задаваща въпроси, не ги провокира? Това в случай, че още не си си отговорил на въпроса :)
Gravatar
Radiostin
2007-04-30_21:21


Супер кеф, какво прави тази тема в раздел органик, питам аз и отговор не искам.
Gravatar
Партилан420
2007-04-30_22:52


Какво прави тая тема тука ли? ще се опитам да ти обясня. Имаше една тема за вегетарианството, дето май даже я заклю4иха.. та там бях писал, 4е ядетнето на месо води до агресивно поведение и/или страх в зависимост от типа психика на хищника и на неговата жертва. с две думи емоциите ни не зависят от диетата ни, но се основават върху нея. така или ина4е , откакто спрях да ям месо станах доста по-уравновесен и спрях да страдам от паранои и други подобни страхове. И нека не бъркаме инстинкта за самосъхранение със страховете, когато някой го е страх от високото или от затворени пространства , или от паяци това на-дали му помага да оцелява по-добре. и изобщо- страха е продукт на 4увството за собствена зна4имост, щом 4овек приеме идеята, 4е света нито по4ва, нито се свършва с него , и 4е смъртта не само 4е не е невъзможна, но е и неизбежна като 4аст и от и коректив на Живота, тогава нещата губят своята емоционална окраска, а когато пък нещата опрат НаИстина до Оцеляване, тогава 4овек просто няма време да се страхува, говоря от опит. п.с. смелостта е осъзнат , преценен и поет риск, а страха е обратното. неосъзнат, надценен и отказан риск. Неосъзнатия, но подценен и все пак поет риск е опит за самоубийство. Света на всеки един от нас се простира до там, докъдето стига куража му :wink: :idea: :idea: п.п.с. по въпроситеза страха, за риска и за осъзнаването им- надълго и нашироко- една нагъбена книга- "Лавината" от Блага Димитрова
Gravatar
DreadSquirrel
2007-05-01_09:02


Е горката дума! Направо я изнасилихте! Какво ви е направила толкова? Нова Генерация - Страх Изсъхнал корен е ръката ми, когато докосва лицето ти. Страх се казваш по пътя ми, страх се казваш в очите ми. Страх ме е когато нямам сили да летя. Страх ме е да бъда сам във подлата игра. Празен поглед приятелски иска теб в ръката си. Страх ме е от себе си когато загубя мечтите си.
Gravatar
anomy_lt
2007-05-02_01:32


Добре нека продължим.. случвало ли ви се е когато някой го прихване страх моментално да усетите когато е ужасен? И как точно става това усещане.. Има някаква явно различима разлика когато наистина го е страх..
Gravatar
ani
2007-05-02_07:03


[quote:1nasn5pl]. случвало ли ви се е когато някой го прихване страх моментално да усетите когато е ужасен? [/quote:1nasn5pl] не единствено.... и само когато отсрещната страна изпитва страх, ...ужас и т.н......, ще излъжа от колко дълго време..., но определено не от вчера, целенасочено се опитвам да разпознавам и търся...какво е моментното емоционално състояние на моят събеседник.... в смисъл : човека, който стои срещу мен - познат, непознат... и определено при познатите успехите и действителните моменти, в които разпознавам и то с доста съществена точност нещата, не са малко...., за което съществуват неимоверно много причини.../....интересна ми е насоката , но в момента нямам много време да изброявам.../.....при непознатите , може би сигурността, с която тълкувам от моя страна не е толкова голяма...., тогава за да потвърдя наблюдението ми е необходимо целенасочено да насоча разговора към моето предположение , за да търся надеждната сигурност, че моето емоционално впечатление от отсрещната страна отговаря на неговото действително състояние..... -очите са едни от основните издайници.... -съвсем забележимите тикове -неувереното увъртане в различна посока -ускорена реч -несвързана мисъл -по-бавното намиране на точната дума ......................................................... как го усещам друг път ще споделя усмихнат ден! :D
Gravatar
anomy_lt
2007-05-03_12:54


Да, признаците наистина са такива, но няма ли още нещо.. сякаш страхът може да се.. предава.. излъчва.. и околните да го разбират не само по физиологичен начин.. (като признаците на външният вид)..
Gravatar
Партилан420
2007-05-03_12:58


ахам.. заразен модел на афектирано поведение, страха ражда страх, насилието ражда насилие, и двете взаимно се пораждат помежду си.. и така поколение след поколеие... кога ли се е по4нало? а ще успеем ли да г спрем някога? в това отношене поведен4еските модели в популациите на най-близките ни роднини- шимпанзетата може да ни наведе на верните въпроси. (
Gravatar
ani
2007-05-04_19:33


[quote:7bwbohub]но няма ли още нещо.. сякаш страхът може да се.. предава.. излъчва.. и околните да го разбират не само по физиологичен начин.. [/quote:7bwbohub] и аз съм абсолютно съгласна, но мисля , че всички емоции, инстинктивни действия и нагласи в поведенческата ни позиция един спрямо друг, и спрямо околният свят / ..не само страхът.../, се предават толкова лесно по между ни....: дали се дължи на вибрация, която създаваме, излъчвайки емоции на една и съща честота...в един и същ миг..., или обменяме флуиди...., определено се заразяваме :wink: ..., а сещате ли се за едни хора, които от далеч излъчват нечовешки гнусно безразличие, в смисъл: гледат злобно, излъчват абсолютна безчувственост и отвратеност / малко крайно май го казах/.... :P едните от по горе описаните, излъчват страх...и всичко след него...., радвам се , че смея да числя нас, към онези, които знаят какво търсят....научаваме се да дифинираме обстоятелствата....и ако ще ги "спираме" вярвам, че вече го правим :oops: