Mycoriza
2006-03-03_20:43
Здравейте на всички , отскоро имам интернет тука и намерих това място , никога не съм си представял , че ще срещна толкова много истински психонавти тук.Като за първи пост пускам и най-първото си преживяване , всичките съм ги записвал винаги прясно след всяко пътуване за да мога максимално да ви представя нещата , които минаха през мен ::D Беше ранна есен денят бе топъл без да има слънце,но за сметка на това имаше доста светлина и лека призрачна мъгла се стелеше около нас.Когато привършихме чашите решихме да хващаме къра. Първите симптоми вече са налице : започвах да усещам световъртеж и изтръпване на крайниците. Визуалните ми възприятия ставаха все по странни, а ръцете ми все повече изтръпваха.Тези промени ми донесоха и едно неспокойствие ,един дискомфорт който се беше загнездил някъде в стомаха и ме човъркаше отвътре , стана ми лошо.Усещах топлина,помислих си , че дрехите ми тежат и трябва да се съблека гол.Бавно започвах да хвърлям дреха по дреха , забелязах че димящия ме гледаше странно отстрани и сигурно щях да припкам по гол гъз из поляните , ако вниманието ми не се беше отклонило от експлозивна промяна в моето зрение.Аз виждам в друга гама цветове всичко бе синкаво , сякаш гледах света през синъо стъкло , вгледах се в едно дърво и тогава смених кадъра , смених отново цветовете , сега виждах едно лилаво ,електриково дърво което започна да променя формата и цветовете си , то плуваше огъваше се кривеше се , това дърво не беше вече едно неподвижно нещо то танцуваше , то беше живо.Обърнах се за момент и видях ,,димящия’’ , отново ми се стори , че ме гледаше странно.Вече излизахме от селото и пред нас се простираше една безкрайна шир , докъдето ми стигаше погледа виждах чудно красиви приказни поляни.Всичко което ме заобикаляше не беше нормално нито по форма нито по цвят , то е така ярко че чак свети , електриково жълта трева , фосфорно зелени листа , кърваво червени дървета , лилаво , синъо , сребърно , златно , една необикновена палитра се въртеше пред нас.Толкова е красиво и ярко , мисля си , обичам го.Чак сега обърнах внимание , че не усещах крайниците си , бях изключително лек и сякаш не стъпвах , а плувах , носих се леко и ефирно над земята.Погледнах ръцете си , изглеждаха ми нечии други , чужди ръце , бяха много странни и изобщо не ги усещах като част от мене.Тогава осъзнах , че душата ми се беше отделила от тялото , можех спокойно да се гледам отстрани , да се наблюдавам , но отново не можех да възприема себе си , в този момент аз бях едно друго същество.Отново започнах да сменям кадрите един след друг , като на кинолента , звуците ставаха все по странни , чувах ги по някакъв друг нов начин , те изпъкваха… Намираме се на някаква жълта ливада.Вглеждам се в хоризонта и туфите трева започват да се движат сякаш са глутница вълци , която се спуска към своята плячка.Трафопостовете около нас оживяват , земята се върти и се гъне.Оградите на старото гробище пред нас се свиват и разтварят като акордеон.Накъдето и да се завъртя виждам съвсем различни пейзажи.Зад мен има самотен африкански остров , вдясно на мен виждам електриково зелена въртяща се поляна , а отляво са гробищата на които оградата продължава да играе.Не мога да повярвам колко цветни и ярки неща виждам.Решавам да затворя очи и просто полудявам , палитра от цветове се сменя пред очите ми.ОО , небеса виждам фигура без лице,която има 6 ръце и е застанала в поза лотос точно пред мен , тя сменя своите цветове и се върти.Стоя със затворени очи , а всъщност виждам още по невероятни неща отколкото , ако гледам , аз всъщност гледам но със затворени очи. Незнам как да нарека тази фигура , която виждам (божество????).Тя много ме привлича със своята загадъчност , чувствам я някак близка и искам да я опозная , тя започва да върти шестте си ръце и да сменя цветове като блиц в дискотека , точно така се почувствах сякаш бях на парти в един съвсем друг непознат свят.Отворих очи , защото чух ,,димящия’’ да ме вика : виж , виж !! Погледнах натам накъдето сочеше ръката му и видях нещо , което бягаше в далечината пред нас , започнах да се смея неописуемо , това бе някакво животно отначало ми заприлича на гарван , а после се осъзнах че един гарван не може да бяга , тогава това е кон , но коня не е толкова малък и двамата се превивахме от смях.Смеех се по непривичен за мен начин , както никога допреди , това не беше моя обикновен смях , този идваше дълбоко от мен , от места до които никога не бях достигал .Установих същото нещо и с гласа ми , той беше друг по-дълбок , с друга интонация и на няколко пъти се усещах че не говоря аз.Всъщност аз говорех , но без да го искам . просто седях отстрани и се гледах как говоря , за неща за които не съм искал да говоря и думите сами излизаха от мене.Тогава си го помислих : Това не съм аз , някой друг говорeше през мене , чрез мене , но кой е той , кой е той , поставих си за цел да разбера това. Мисловният ми процес е изключително бърз , мислите ми препускат една след друга в главата ми , имам чувството , че кънтят и отекват някъде там в черепната ми кутия , те са много дълбоки и ценни , неща за които не съм мислил никога преди това , за живота , за това как всичко е толкова просто , а на мен винаги ми е изглеждало сложно и неразбираемо.Как зад всеки проблем стои едно съвсем просто разрешение , а ние хората сме свикнали да се обременяваме и да правим всичко сложно и все по-сложно с всеки изминал момент.Мисля си колко хубаво нещо е живота и как не виждам смисъл във всички лоши и тревожни помисли , които съм изпитвал. Някак си ги наблюдавам отстрани , вече те ми се струват смешни и абсурдни , чудя се как изобщо аз съм могъл да ги мисля.В този момент се сещам за майка ми , за баща ми , за брат ми и за всички същества.Желая да изляза на една огромна трибуна и да им обясня това , да им покажа колко хубаво е всичко и колко просто е то. Изобщо не усещам тялото си , аз съм излязъл от него , не го чувствам и не мисля за него , останал съм само аз-разума.Казвам нещо , започвам да обяснявам на ,,димящия’’ нещо и както приказвам спирам в средата на думата.Поглеждам се отстрани и си мисля , защо прекъсвам и накъсвам така думите.Започвам пак и пак и пак едно и също нещо.Забелязвам , че и ,,димящия’’ има същия проблем като мен , но аз го разбирам идеално както и той мене, тогава осъзнавам , че не ни трябват думи , ние се разбираме на телепатично ниво само с погледи.Както сме заедно в един момент така в другия , всеки от нас е сам в своя свят виждайки различни неща , а други еднакви , припокриващи се или съединявайки се.Сякаш реалността е в 3 , 4 , 5 или колкото си помислиш измерения , а ти си едновременно във всяко едно от тях и можеш да ги сменяш по всяко време и по колкото пъти искаш. Чувам животните по много странен , необикновен начин , птиците все едно са кацнали отгоре на главата ми и цвърчат,мърчат.Чувам някакви тътени в далечината,сякаш взривове или сгромолясване на огромни късове скали.Духам носа си и все едно духам през някаква фуния.От време на време долавям някакви нечовешки звуци зад мен , все едно някаква машина ме следи .Постоянно чувствам , че някой ме наблюдава и следи с поглед , чувам даже пронизителни човешки крясъци , а около нас няма нито хора , нито машини, само аз и ,,димящия’’ сме. Душата ми свободно се рее и носи от вятъра.Да точно това чувствах , точно това беше , тялото се отдели от съзнанието.Никога не съм си помислял за подобно нещо , никога не съм вярвал на подобни истории , никога не съм смятал , че тялото може да е отделен елемент от душата ми и тя може да съществува извън него. Но ето , че това се случваше с мен , не с някой друг , случи се с мен. Решаваме да влезем в гробищата.Заставаме от горната страна и ………Търкам очите си , за да разбера дали сънувам, виждам паметниците на гробовете , те светят , излъчват ослепителна ярка светлина като на всеки гроб тя е различна.ААА , видях как снимката на един покойник притваря очи , виденията започват да добиват колосални размери , извън всякаква нормална допустима граница.Продължаваме да навлизаме навътре и отново виждам всичко много ярко , забелязвам един гроб от който излиза пара , пушек приличащ на мъгла се издигаше от него.Заставам върху него и усещам жега , която става непоносима за краката ми.Не мога да повярвам какво се случва и затова викам ,,димящия’’ при мен за да застане и той върху излъчващия топлина гроб.Той също усеща топлината , дори когато докосвам подметките му - те парят.Чувствам се много спокойно , въпреки че навсякъде има отломки от кръстове , плочи , паметници разхвърляни във всякакви посоки , заровени стърчащи от земята , покрити с мъх и плесен , светещи.Това беше доста старо гробище , помислих си докато прескачах едни тръни на излизане от това омагъосано място. Влязохме в много смешна фаза.В главата ми кънтят смехове , всичко се върти около смеха , правя го по нови начини и се сменят постоянно.Влагам изключително много енергия в това и си помислям как хора са умирали в адски смях, заливайки се , падайки на земята влачейки се и накрая умирайки с широко отворени усти.Продължавам да се смея , когато ненадейно изскача някакъв зелен москвич насред поляната.Започвам да се моля вътрешно тези хора да се махнат , имах усещането , че те искат да се намесят в нашия свят и да ни го откраднат , пред очите ми мина ситуацията как те се приближават към нас и аз ги убивам . Тази мисъл ме накара да се забързам опитвайки да се махна от това място..Адски смях ме обзема и аз започвам да бягам нагоре по поляната като подскачам и крещя зверски.Хвърлям се върху някаква ограда и тя сякаш оживява и ме напада , направо се хвърля към мен , много странно как така всички обекти ме нападат дървета , огради , клони , камъни надигащи се опитват да ме спъват.Те вече не са неодушевени предмети , те ми приказват.Един камък отваря очи и с ехидна усмивка започва да крещи : Имаш време , ти имаш време.За какво имам време не успях да го разбера тогава , просто реших че това е поредното чудо и продължих напред. Обръщам се към ,,димящия” и казвам : Хайде да отидем на африканския остров , не мислиш ли че е време вече.Той само се ухилва и хукваме натам.Намираше се в далечината като преди него трябваше да прекосим една зелена въртяща се ливада.Казвам въртяща се , защото я виждах как се върти като спирала в кръг около центъра на поляната.Усещах и благодатен ветрец , който подухваше от север и люлееше клоните на дърветата.Виждах как листа се откъсват от някой клон и плавно падат едно по едно към земята.Бяхме свидетели на пъстра и красива есенна картина.Стигнахме до острова и чак сега видях , че това не е никакъв остров , нито пък е Африка.Бедният аз бях си помислил , не помислил бях уверен , убеден че пътуваме за Африка и всеки момент ще видя моя самотен остров.А това беше просто едно самотно дърво някъде там сред нищото. Така сложих началото , началото на едно търсене , търсене на необяснимото , един опит да се слея с природата , да се съвокупля с нея.В този ден аз прогледнах и разбрах всичко…..........
aluin
2006-03-03_21:48
много хубаво си го описал, адски ми хареса
позволих си да го преместя в нова тема (беше в темата за Беров).. че и на сайта го сложих http://ouim.org/index.php?cat=7&go=stor ... ull&id=472
надявам се да нямаш нищо против..
и всъщност така и не разбрах какво именно си взел.. "привършихме чашите"?!
ще ми е много интересно да прочета и още.. 
Mycoriza
2006-03-03_23:04
[quote="aluin":37emru1y] и всъщност така и не разбрах какво именно си взел.. "привършихме чашите"?! ще ми е много интересно да прочета и още..
[/quote:37emru1y]
Ън даа , забравил съм да спомена точно какво сме взели , което е най-важното всъщност става въпрос за нашите български магични гъби , които като за първи път ги бяхме направили на чай.
Mycoriza
2006-03-04_12:08
Здравейте пак съм аз , продължавам с моите случки,които съм описал , тук показвам един от сблъсъците ми със смъртта или така наречения Bad Trip , тъмната страна на съзнанието : Шамана извади един голям вестник пълен с гъби и го сложи на масата пред нас.След малко една шепа беше поставена пред мен на , погледнах ги и разбрах , че дозата е голяма.В миналото с Шамана много пъти бяхме разговаряли за това как трябва да вземеш повече, за да успееш да видиш възможно най-много.Знаех , че той ми бе подготвил нещо подобно , отдавна бях решен на тази крачка.Стоях там на масата и си мислех : Мога да умра… , не съм в добра кондиция….. , но искам да разбера….. , ще хвърлям заровете.....Реших го , просто за една секунда , да заложа собствения си живот , незнам как звучи това , но впоследствие осъзнах как с живота човека не бива да прави шеги.Може би съм бил пълен глупак или просто характера ми винаги е бил крайно авантюристичен , но аз се пресегнах взех гъбите и започнах да дъвча.Дъвчи , дъвчи , хубаво ги сдъвчи трябва добре да се абсорбират подкани ме Шамана.Този път ги приемах сухи и вкуса им беше леко горчив наподобяващ на пръст. След като свършихме излязохме за малко навън.След 10 минути почнаха да ме застигат и първите симптоми.Шамана каза да вървя по-бавно и да не се мъча да изпреварвам събитията.Тогава си дадох сметка , че като вървя по-бързо всъщност се опитвам да изпреваря времето и по-скоро да усетя екзалтацията.Но никой не може да се справи с времето , макар всички хора цял живот да се борим именно с него. Започвам да чувствам краката си откачени , тоест да не ги чувствам.Когато днес се сещам за това знам , че този ден просто не е бил подходящ за среща.Просто не бях читав , от три дни не бях спирал да пия , а същия ден не бях сложил и нищо в устата си..Шамана постоянно мълчи и ме наблюдава, сякаш очаква нещо от мен.Мамицата му , това мълчание не ми харесва , мина ми мисълта през главата. Вече стигаме до квартирата и аз се нахвърлям върху ракията.Шизофренясъл съм напълно и дори незнам кога е станало това.Виждам се като няколко различни характера , като 4 или 5 , съвсем индивидуални и необвързани личности.На моменти съм отстрани и ги наблюдавам , а в други моменти съм вътре в тях и участвам реално в действията им.Странно.Непрекъснато сменям настроенията си и формите,като това се случваше за секунди , ту бях ядоссан и агресивен , ту съм добър и весел и отварям шкафове , смея се , крещя , ядосвам се , след това съм щастлив , не спирам да говоря несвързани неща ,мислите ми хвърчат. Имах мой собствен език и всеки път, когато се опитвах да кажа нещо през устата ми излизаха някакви нечленоразделни звуци.Съзнанието ми още бе чисто и знаех какво искам да кажа , но сякаш устата ми не беше подвластна на него и правеше каквото си поиска , в това число и да говари на някакъв туземски. Затворени сме в една стая , която имаше не 4 , а 6 стени.По едно време стените започнаха да се въртят около мене , все по-бързо и все по-бързо , увеличаваха своите обороти ,докато накрая съвсем се размазаха и изчезнаха.Пространството се разшири и сякаш бях отново по поляните в Родопа или Стара Планина. Виденията ме връхлитаха много осезаемо и силно.Бях забравил за Шамана и за неговия приятел , виждах само себе си и новите хора в мен. Имам чувството , че ще се пръсна от толкова много видения , мисли и чувства.Прекалено много са и ме връхлитат много бързо , не мога да ги понеса , не мога да ги издържа , а съм в самото начало на всичко.Виждам птици , изключително много птици , на ята , чувам как махат с крила.Тогава Шамана пусна музика и това ме стабилизира , защото така отклоних вниманието си и го насочих изцяло към музиката.Оооо , музиката , така се вглъбих в музиката , просто се сливам с нея , започвам да пея , пея и изведнъж пред мен се появява някакво лице.Някакъв старец с голяма бяла брада , който е седнал на земята и ме гледа.Пред него гореше огън.Очите му бяха големи и единствено огъня се отразяваше в тях.Гледаше ме втренчено и сякаш ме хипнотизираше,а аз не можех да отделя погледа си от него.Кой си ти ? запитах го аз.Това съм аз , не ме ли позна ?Тогава неговото лице промени формата си и аз бях потресен.Това беше дядо ми , който бе починал преди около половин година.Усетих , че съм се изпотил , нещо ме стегна за гръкляна и сякаш не ми даваше да дишам нормално. Лицето му все повече се приближаваше към мен , към очите ми.Сякаш ме докосваше и тогава чух нещо , което ми подкоси краката - Сега ще дойдеш с мен!!!!Когато каза това , част от плътта на лицето му изчезна и сега пред мен аз виждах полу череп полу лице. Знам , че той не е сред нас , но го виждах така ярко и реално , аз наистина съм свързан с него Шамана спря музиката , като каза да седна.Дали и той виждаше това , което ми се случваше.Виждаш ли ме???-попитах го аз.Виждам те , отговори ми той и се ухили , като единия му зъб проблесна в очите ми. Чувам мелодии на пиано , удари с тъпан , започвам да ги възпроизвеждам по невероятно добър начин с уста.Постоянно нахлуват все нови и нови цигулки , виолончела , контрабас , барабани , тромпети , ритми и причудливи мелодии се сменят вълна след вълна , вълна след вълна.Щастлив съм , сега пак съм щастлив и вълни на топлина и спокойствие ме обливат Никога не ще успея да повторя тези чувства по този неописуем начин.Започвам да се смея……. Внезапно просто ей така си промених настроението и започнах да блъскам с юмруци по стените , да ходя от стая в стая.На едната стена ми се привидя врата, която всъщност не е врата , а по-скоро огледална врата.Решавам да разбия тази врата.Шамана ме спира като ми обяснява , че това не е нито врата нито огледало , нито огледална врата. Аз го разбирам съвсем ясно и спирам.Много е важно в такива ситуации да има други хора около теб , които да ти говорят , защото когато си подвластен и се вглъбиш в нещо , можеш да стигнеш дори до убийство без да разбереш. Всичко около мен се движи. Масата се върти , килима със своите странни фигури направо плува пред мен , мебелите се местят , това ме ядосва и аз ритам един шкаф.Незнам защо , но все повече ме избива на агресивност.От своя страна те ми отвръщат.Килима се закача за крака ми , пердето се хвърля отгоре ми саксията се блъска в краката ми. Защо правят така с мене ? - попитах аз. Виждате ли какво се опитват да ми причинят ? Те постоянно ми се нахвърлят , гледах учудено като малко дете към Шамана. Ами недей да ги предизвикваш тогава , отговори ми той смеейки се през глас. Погледа сменя ракурса си , както няколко камери постоянно сменят гледните точки. Светлината се променя , ту е светло ту е тъмно , не мога да си обясня какво става.Ден ли е нощ ли е .Ту съм навън сред поляните , ту съм вътре в тази малка кутийка наречена апартамент. Тука сме като някакви мишки , нагъчкани сме като мишки в своите дупки в тия апартаменти бе хорааа!!!!! - казвам това и гледам двамата човека насреща ми. Ние сме едни шибани мишки бе хораааа!!! - продължавам да гледам като лунатик моите спътници и да повтарям това.В този момент усетих изключително странно чувство.Реалносста се смачкваше пред погледа ми и все повече се изкривяваше.Наблюдавах всичко под някакъв безумен ъгъл , а говора ми се чуваше като намаляваща своите обороти грамофонна плоча , заваляща думите и смачкваща всичко деформирайки насилствено всичките ми възприятия. Крив съъъм , вижте ме , аз съм крииввв , започнах да се смея и да крещя несвързани психарии , думи без ред , без смисъл, на измислени езици , крещя , псувам , блъскам , лазя , скачам , въргалям се надолу с главата.По-луд съм и от лудите.Някаква неимоверно силна вълна на еуфория ме обгърна и ме изстреля като тапа от шампанско някъде далееч , далеееч от всичко нормално.Ако изобщо има нещо такова на този свят.Едното ми аз е бруталния тип , който псува и иска да троши , второто аз е човечето което не може да спре своя смях , третото е шизофреника , който говори несвързано , четвъртия аз е този който твори музика , певеца, композитора , а петия съм аз.Но кой всъщност съм аз в момента Докато съм единия виждам и останалите.Но как е възможно всичко това , как??? Шизофреника започва да повтаря 12 часа на обяд , 12 часа на обяд , 12 часа на обяд.Откъде накъде 12 часа на обяд си помислям , сега е 9 часа вечерта.Каква е тази глупост мисля си , а в същото време го повтарям без да мога да спра. Шамана и неговия приятел седят и ме гледат все едно съм на някаква сцена.Те просто седят и вниманието им е приковано в мен.А аз не съм актьор , в момента съм само и единственно за психодиспансера и никъде другаде.Представям си какво ли ще правя сега , ако съм сред хора навън.
След всички тези хубави моменти , сякаш някой ми спря тока.Започвам да виждам навсякъде демони , зверове които ме заобикалят и изскачат буквално отвсякъде като реват разярено и шума от тези ревове е оглушителен.Изкривени физиономии с шипове по главата , с ужасяващи очи , с отворении зъбати усти се нахвърлят върху мен.Излизат през стените , от земята , зад гърба ми и стават все повече и повече.Клонират се - помислих си. Затварям си очите в стремежа си да не ги виждам , но те не изчезват , а напротив настървяват се повече и се нахвърлят още по-яростно върху мен.Сядам на канапето като се мъча да ги изгоня , да ги махна от мен , но не мога.Аз не съм лесно плашещ се човек , затова нито крещя нито полудявам просто приех факта , че трябва да ги изгоня тия изроди от мене , но нещо не се получаваше. Повтарях си , че не ги искам , опитвах се , борих се , но те не ме оставяха и идваха увеличавайки се.Надават ужасни звуци които вледеняват кръвта ти.Същевремено с тези нови визуални ефекти започнах да отпадам физически . Прозявам се постоянно и вече не съм енергичен.Когато затворя очи, демоните ме обземат напълно. Става ми все по-зле и зле, дали тези демони не са дошли да вземат най-скъпото което имам – живота ми.Много ми се спи, прозявам се безспирно , туко свърши една прозявка и веднага започва следваща. Силите ми ме напускат.Виждам Шамана , които ме гледат мълчаливо.Помислих си , че те са знаели и сега само ме чакат да грохна. Не съм разбрал кога съм взел ножа от масата, единственно се сещам как гледам Шамана , а той ми повтаря недей , моля те , ние не сме ти врагове , хвърли ножа , хвърли ножа.Чак сега виждам , че ръката ми държи нож , докато го гледам и се чудя какво прави той в ръцете ми те ме хванаха и ми взеха ножа..Става ми все по-зле и по-зле.Прозявам се непрестанно.Чудя се защо , аз не искам да спя , мисля си.След това разбрах , че на мозъкът ми не му е достигал кислород и затова съм се прозявал толкова надълго и начесто.Всичко ми пречи и започва да ме дразни , а отделно демоните не спират да ме мъчат..Започвам да крещя : Включи телевизора , изключи телевизора , включи лампата , изключи лампата , пусни касетофона , изключи касетофона.Незнам защо го правя , а Шамана вече почва да се изнервя от това разкарване , което му прилагам.Всички звуци ме дразнят , много съм изчаткал и ги моля да излезем навън.Те не искат но аз настоявам да тръгнем навън.Няколко пъти тръгвахме , винаги аз отивах до вратата и после се връщах.Това се е повторило сигурно 4 или 5 пъти и накрая Шамана заяви , че повече никъде няма да тръгва и , че му е писнало да ги размотавам.Аз го гледах отстрани и не можех да повярвам защо му е писнало.Сега много се смея на този момент защото беше много смешно наистина, цялото това разкарване сякаш го правих нарочно за да им се присмивам после.
Демоните вече ми приказват и шепнат в ушите ми : имаш време , имаш още време.За какво време ми приказваха те?Не знаех и не ме притесняваха те , по -скоро звуците които те издаваха направо ме докарваха до истерия.Неописуеми тътени , камъни се сгромолясваха , цели канари , се чуваха как трещят и се раздират въздуха.Същевремено гадините крещяха и се смееха гаднярски.Виждах очите им , които бяха кървави.Гледаха ме от всички страни и просто ме пронизваха. А измененията в тялото ми ме натъжаваха и нагнетяваха съзнанието ми.Незнам как да опиша това което се случваше с крайниците ми , сякаш вълни ме връхлитаха и блъскаха в главата , в краката , в ръцете , не усещах дори сърцето си.А и това постоянно и безспирно прозяване.Какво ще заспивам ли???Не искам да спя.Не не мога да заспивам , изобщо ще мога ли да се събудя , ако го направя.Много трудно ми става да се движа и това не е добре.Вълните ме заливат , имам чувството , че огромни канари , огромни камъни падат отгоре ми , сякаш море ме залива сякаш ме удрят гръмотевици, така се сменят и трансформират усещанията ми.Чувам следните звуци:туф, паф , дрън , дзън , джин,дран,дзън,шидзуу.Те се повтарят и ги чувам не само в главата си , а дори в крайниците си. Но как ???Не ги усещам а ги чувам в крайниците си , но как е възможно това , как може да чувам такива звуци например в ръката си , незнам но ги чувах и все повече започвам да се тревожа.Какво става с мене за бога , дори нямам сили и да кажа на Шамана какво ми е , не мога да го споделя с никого , много ми е зле.Втрещен съм и замръзнал на едно място , дори не мога да обеля и дума.Започва да ми става студено, много студено , крайниците ми се вледеняват, топлината в тялото ми ме напуска , както и силите в моите жили ме напускат стремглаво.Параноята ме обзема напълно, усещам как умирам , започвам да се отчайвам и да се натъжавам, не мога да се движа , трябват ми неимоверни усилия за да се опитам да взема едно одеяло.Вместо да се оправях аз все повече забивах , ужасното е че на моменти губя себе си и нямам разсъдък,нишката се прекъсва , осъзнавам се по-късно отново се прозявам и ми е зле, дори не мога да се издрайфам , нямам сили за нищо освен да се отпусна и да умра.
Пляс , чух шамар , осъзнавам се и виждам приятеля, който се е надвесил над мене и ме тресе докато вика : Унасяш се …. унасяш се.Лошо ми е много ми е лошо и виждам демони от всички страни , не знам къде се намирам.Шамана изведнъж каза : ,,Виж сега” , и отнякъде взе една огромна тенджера пълна с гъби , хвана една голяма лъжица и почна шумно да гребе и да тъпче огромно количество в устата си.Но какво прави той ?Той е ненормален , мислех си аз и ми ставаше все по зле като гледах неговата лудост.
Чувам много звуци които другите не чуват , птици пеят и чувам крилата им , следващия момент ужасен крясък раздира въздуха , отново демоните връхлитат изглеждат ужасно , плезят ми се и очите им са злокобни и грозни , покрити са с шипове ,дори по главата и са черни изцяло черни гадини.Усещам нещо като земетресение.Незнам какво да правя , вода да пия вода , може о да се оправя , тръгвам към банята.Осъзнавам , че си блъскам главата в огледалото , когато чувам Шамана да казва : ,,Блъска си главата”, докато идва да ме вземе.Вече съм отчаян , наистина не се оправям , а все повече изгубвам силите си,виждам смъртта пред очите си , усещам я с всички сетива как е при мене , отново изгубвам съзнание.Чувам шамарите , които хвърчат по физиономията ми , виждам как отново приятеля ме тресе .Отново съм в съзнание , но направо ми се реве , толкова ми е тъжно , не мога да приказвам , лошо ми е , студено ми е.Сега , когато се връщам назад и се сещам за това знам колко трагично е било положението ми и как съм си отивал от света , бях на ръба между живота и смъртта и всичко беше сериозно и истинско , а аз самия го бях предизвикал.Аз самия го исках.Напусках този свят много рано , не можех да се оправя по никакъв начин , унасях се , а демоните чакаха тялото да се предаде и да вземат душата ми.
Шамана явно в този момент е осъзнал напълно , че ме изпускат.Видял е как ги напускам , а може и да е чакал точно този момент , за да се намеси.Сещам се , че подпряха главата ми на кушетката така , че да го виждам и започна да ми говори : Имаш светлина , имаш светлина , тя е някъде там , ти трябва да я намериш , ти трябва да излезеш , тя е някъде в главата ти.Аз берях душа , но осъзнавах напълно какво ми казва дори още го чувам : Имаш светлина , ти имаш светлина.В такъв момент осъзнаваш как и една дума е от решаващо значение , как целият ни живот се крепи на това , на куража , на волята , на вярата.Да повярваш в нещо , да си кажеш : аз мога и ще успея , ще го направя.Аз го правих през цялото време , но бях сам , а сега и те ми вярваха и те бяха с мене ...Колко е важно да имаш дори един човек до себе си , който да ти каже една хубава дума и да промени цялата нагласа.Казах си , че ще се стегна и няма да умра по този глупав начин , ще се преборя и ще успея.Не , че до преди това не си повтарях , че ще се оправя и че ще прогоня ужасните демони , но просто нищо не се получаваше.А сега имах подкрепата на Шамана и приятеля, те бяха с мен и вярваха в мен.Така след известно време наистина видях светлина.О , тя беше толкова хубава и чиста.Тялото ми също я усети и за момент ме лъхна енергия.Това бе момента в който аз разбрах , че щом успях за секунда да се върна в нормално състояние , значи ще успея да се възстановя напълно и отново ще мога да се върна за постоянно в нормалното.Вече бях убеден , сигурен , че ще го преборя , ще смачкам демона , който се опитваше да открадне душата ми.Започнах отново да приказвам , започнах отново да се смея.Усетих топлината , която се завръщаше във вените ми , тя сякаш бе отишла на дълга екскурзия , така ми липсваше , добре дошлааа.Започнах да ходя из стаята , започнах да ровя в гардеробите и да хвърлям и разхвърлям всичко смеейки се , това беше сигурен знак , че се връщах.Ха, Ха взех някакво жълто пате и започнах да подскачам с него.
Впуснах се в различни размишления за живота , за всичко около нас , как се тормозим за глупости , как всички мислят за материалното и за нищо друго , как се мразим един друг , как разрушаваме всичко което сме построили , как всеки дебелее и трупа ли трупа ли трупа.Как искаме да се харесаме в очите на обществото , което дори не познаваме , което натяква ,,истини”, които дори не знаем кой е измислил.Обществото , което ти слага граници и белезници и те превръща в кукла на конци , което те управлява и манипулира да мислиш за неща от които няма да ти останат дори спомени.А къде остана природата , която ни е създала , а къде остана любовта , а къде остана душата ни.Нима трябва мислим само за това как да ядем по 6 пъти на ден и да дебелеем , за да продължаваме да трупаме и да лъжем влияейки се от клишетата наречени закони на живота.НЕЕЕЕ – това са измамните закони на дявола, на ДЕМОНА който се опитва да вземе душата ни.Замисли се , замисли се добре приятелю , какво правиш????
James
2006-03-04_13:04
Брутално... Патилан като се появи сигурно ще каже някоя друга дума за обстановката, особено когато става дума за големи дози, незнам какъв е бил тоя твоя шаман след като те е завел обстановка от стария свят, апартаментите не са места за хора, и мишките не ги заслужават, освен ако не е целял да те вкара именно в bad trip... Височината е от особено значение и мога да констатирам че най-добрите ми трипове са били на най-високите места на които въобще съм хапвал гъбета. Широкото съзнание преполагага и широко пространство ако въобще е уместно това което казвам, но определено се чувствам чудесно когато имам стотици километри видимост на 360 градуса. Поне съм се зачел в Агни Йога напоследък ще ти копирам какво намерих там по въпроса с височината. [quote:x3mzig0v]Вие знаете, че на височина единадесет хиляди фута астралното тяло добива особено качество. Също така всяка височина има значение за всяко тяло. Вие можахте да констатирате, че на височина седем хиляди фута човек може да намалява количеството на храната и тази потребност се намалява постепенно. Към шестнадесет хиляди фута се явява вече значителна разлика. След девет хиляди фута не съветвам да се употребява вино, кафе, пипер и други подправки. След седемнадесет хиляди фута дори силният чай е нежелан. С намаляването на потребността от храна се намалява и потребността от сън; достатъчни са 6 часа, а на двадесет хиляди фута — не повече от 4 часа. По този начин става ясно, че на големите височини може да се живее почти без да се спи, а въпросът с храненето се решава със съвсем други количества. Невъзможно е да се взема препоръчаният ви валериан заедно с подправки. На голяма височина е вредно да се употребява същото количество храна, както в низините. Планините са като начало, което ни извежда от нисшите земни условия. На височина можете да се почувствате свободни от обикновените изисквания на земята. Естествено, щом за астралното тяло височината единадесет хиляди фута има значение, то за физическото тяло всеки хиляда фута носят особени условия. Би било непоправима грешка да се стараем изкуствено да приравним планинските условия към земните привички. Запомнете и приложете.[/quote:x3mzig0v]
Mycoriza
2006-03-04_15:38
Да , точно в тоя случай , и аз и той(Шамана) знаехме , че това ще се случи и аз самия исках да мина през него.Няма как да не се случи на закрити врати при такава доза.Пък и трябва да го изпиташ поне аз така съм смятал винаги за мене , защото един път като се завърнеш от подобна прегръдка със смъртта вече нищо не е същото.Този трип промени коренно съзнанието ми и наглассата ми изобщо към света и това беше целта на занятието.След него добих огромния респект към всичко което ни заобикаля и който ни е нужен за да виждаме и да се държим по подобаващ начин във всяко едно отношение.Вече използвам гъбките единственно и само за свръзка с природата , макар че понякога и без тях съм в състояние да виждам много неща.Ще продължа да ви описвам изживяванията си за да видите до каква точка съм стигнал , нещо като информационно осведомяване
Всъщност тези две случки които съм описал са само началото на всичко което ми се случи и най интерестното предстои да ви го напиша.Радвам се и вие да го правите , все още чета стари постове от сайта и се запознавам макар и задочно с повечето от вас.Надявам се да ви е интерестно колкото и на мен
James
2006-03-04_16:19
Ох ами аз не мога да ти разкажа много, мойте трипове са тихи, приятни, с много фрактали като наситеността им зависи от дозата, това което обикновенно се случва е че дори и да се появя между поляните боровете и скалите в мрачно време то обезтелно се оправя след това. А може и просто гъбките в повечето случай да са били малко, сподели в какви количества са при теб.
bon'g'dub
2006-03-04_20:50
Ммм, току-що ти прочетох поста (2) и ми стана много интересно, давай нататък. Наистина сподели бройката за свежи гъбки.
Mycoriza
2006-03-04_22:56
Свежи гъбки , за всеки различно.Ей туй е му е хубавото , че всеки човек си е строго индивидуален и сам трябва да осъзнае докъде и как да стигне.Стигал съм до близо 200 бройки , взимал съм и нормални дози и с малка доза съм пробвал също.При мене се оказа , че вратата ми е винаги открехната и дори и да не вземам от най-големите количества пак успявам да се шмугна доста навътре.Това при други хора (мои приятели) пък е съвсем различно.На всеки от тях по различен начин му влизат , едни повече се смеят , а не толкова виждат, някои са се отказвали завинаги още след първия път , а други като мен в повечето случаи са имали силни и постоянни видения. Единствено като тръгнеш по тъмните пътеки на съзнанието си , ще можеш да се изправиш срещу страховете си.Ако ги пребориш и оцелееш след тях , тогава ще успееш да разбереш всъщност кой си ти. Нали като не казвам , че това е нещо задължително за всеки да го прави.Всеки сам да намира и избира начина.Моя характер ме насочи към този начин и след този смъртен трип , ни най-малко не се отказах.Изпитах страха и опознах страданието , за да мога да се завърна с фамфари към положителната страна. Реших че трябва да продължа и да надвия всичко и продължих , като оттогава насам такива неща не са ми идвали.Успях да изгоня демоните.Към днешна дата единствено извличането на знание и комуникацията с природата е важна за мен.Точно какво ще видя не е от значение , важно е на кво ще ме научи то.
bon'g'dub
2006-03-05_09:53
Ами ти си повикал смъртта и тя е дошла. Може би приятелите ти са ти спасили живота.
Партилан420
2006-03-06_19:00
Mммм, много интересно, просто пример за истински трип-репорти, обстойни и обстоятелствени. относно бад-трип- преживяването вероятно комбинацията с алкохол [quote="Mycoriza":2t4vvlpd]...Просто не бях читав , от три дни не бях спирал да пия , а същия ден не бях сложил и нищо в устата си..Шамана постоянно мълчи и ме наблюдава, сякаш очаква нещо от мен.Мамицата му , това мълчание не ми харесва , мина ми мисълта през главата. Вече стигаме до квартирата и аз се нахвърлям върху ракията...
[/quote:2t4vvlpd]
е изиграла по-негативна роля отколкото неподходящото място.
Слу4вало ми се е да имам прекрасни преживявания от големи дози псилоцибки(както от нашите, така и кубенсис) дори в затворено пространство в града с много хора(ъндърграунд парти), така и не съвсем приятни(изнервени) преживявания от големи дози нашенски псилоцибки в планината, когато за пръв и последен път направих грешката да ги комбинирам с неголямо коли4ество алкохол.
Единствения слу4ай на бад-трип от псилоцибки на който съм бил страни4ен свидетел беше пак при 4овек, който беше употребявал алкохол непосредствено преди и след гъбите.
Относно броя на гъбите това съвсем не е еднозна4ен показател, много зависи от мястото и висо4ината на която са брани гъбите, от размера им и от на4ина на съхранение,
а и много хора просто не ни се занимава да броим, кубенсисите лесно се броят, но нашите направо им губя бройката , и нищо 4удно, никога не съм оби4ал аритметиката.
п.с.
Алкохола е коварна дрога. със нищо не е безопасно да с е смесва.
Gligi
2006-03-07_00:01
[quote="Партилан420":19yw7pzj] Единствения слу4ай на бад-трип от псилоцибки на който съм бил страни4ен свидетел беше пак при 4овек, който беше употребявал алкохол непосредствено преди и след гъбите. [/quote:19yw7pzj] хм... свидетел бил дали пък не беше всъщност ... как да го кажа - причинител?
kvazary
2006-03-07_12:58
Mycoriza, не разбрах каква е била идеята на т.н. "лошо пътуване". В смисъл началната настройка. Шамана каза да папаш много и кото стане или още нещо? Конкретиката е излишна
Mycoriza
2006-03-07_13:40
[quote="kvazary":228d0ks8]Mycoriza, не разбрах каква е била идеята на т.н. "лошо пътуване". В смисъл началната настройка. Шамана каза да папаш много и кото стане или още нещо? Конкретиката е излишна
[/quote:228d0ks8]
Какво точно искаш да ти обяснявам.Шамана нищо не е казвал , аз дори и не очаквах , че същата вечер ще ям.Затова и не бях в кондиция,но въпреки всичко реших да се подложа на това с ясната мисъл , че ще се случи.В смисъл знаех , че е противопоказен алкохола, знаех и за затворените пространства , но винаги съм имал за цел да изпитам всичко на мой гръб , макар да зная последствията.Наричам този човек условно Шаман , защото в моя живот той се оказа моя водач и просветилтел в тази област.За каква конкретика точно ми говориш , че е излишна???
kvazary
2006-03-07_13:53
Мерси
излишно беше да ми обясняваш ко точно си правил през целия ден и т.н.
И да той и Партилан го е написал по-нагоре, затворените пространства нямат много общо, виж за алкохола си нямам идея като личен опит, от доста време не съм му фен, но пък съм чувал, че освен всичко и хващали по-малко от него.
Mycoriza
2006-03-07_14:23
[quote="kvazary":disb376z] И да той и Партилан го е написал по-нагоре, затворените пространства нямат много общо, .[/quote:disb376z] При някои хора обаче има.
Nothingk
2006-03-07_15:09
Pro4etoh samo purviia razkaz i naistina postoianno mi se sly4va da se smeia po vse novi i novi na4ini i
4esto ako ne da padna ,to zaduljitelno se prisvivam do zemiata.....Kogato dyhut na 4ovek e taka raztvoren kakto v tozi razkaz, vsi4ko hybavo ,koeto su6testvyva si stava ot samosebe si i dulbaeiki postoianno se obnoviava. Spored men silniiat smiah e nai-hybavoto ne6to ot na6iia sviat, a otvud tozi sviat imao6te po-hybavi, ako izob6to e vuzmojno da se opredeliat kato hybavi ili po kakuvto i da e na4in.........................................................................
flash
2006-03-08_22:13
4ove4e tolkova dobre si presuzdal 4ustvata koito si izpital,4e 4ak se porajdat kartini v glavata mi ot pro4etenoto.pozdravqvam te za tvor4estvoto!naistina imah nujda da pro4eta ne6to takova,za da imam pone malka predstava kakvo me o4akva kogato doide podhodq6tiq moment za pute6estvieto
experience is not all..
DreadSquirrel
2006-03-08_23:40
Много добре описано! А за алкохола - някъде бях чел, че малко алкохол непосредствено преди трипа може да помогне на човек да се отпусне, но ако се прекали лошо става... пък и е въпрос на вкус май. Така че преди първият ми трип на гъби бях изпил може би към литър бира и не се оплаквам. А дори и на затворено бях, въпреки че се поразходих из София по едно време.
moonwatcher
2006-03-09_12:07
Imam 3 sunia koito nikoga niama da zabravia. Nachaloto na razkaza ti opisva neshto adski blizko do edin ot tiah.
Prez cialoto vreme kato chetoh i si misleh 'aaa, ama tova mnogo prilicha na moeto purvo smeene na gubi' ili 'iaa, i az taka nakusvah dumite, i sushto ne beshe problem shtoto s ostanalite 7 choveka vsushtnost kazvahme edna obshta misul'. mersi mnogo che si otdelil tolkova vreme da opishesh vsichko tova
vduhnovi me:) sled 5 dena kato se pribera v BG shte probvam i az da si opisha purvoto si prejiviavane ... na kirilica
dotogava - mislia shte e mnogo interesno ako i drugi hora spodeliat tolkova podrobno tehnia purvi put. specialno mi e interesno za james, nothink, partilana, brainjuice..
bb
2006-03-09_13:40
vsi4kite mi prejiviavania na gabi vinagi sa mi sa struvali mnogo, mnogo poznati. mislia, 4e prosto na gabi 4ovek osaznava pone 4asti4no podsaznanieto si i eventualno izpada v svrahsaznatelno sastoianie. ottam idva 4uvstvoto za blizost sas sani6ta - podsaznatelni prejiviavania.
red devil
2006-03-09_20:04
[color=red:ir1074ul]1-vi pat: * mestonahojdenie - mestnostta Chinarite * povod - imrovizirano party ot Delamelix i Antonovcite (mnou qko se polu4i) * br. na hapnalite - 4 (veliko 4islo:) * ot kade se snabdihme - ot edin moi mnoooooogo dobar priatel, koito az sa6to nari4am SHAMAN, za6toto si e to4no takav. * br. na gabkite - po 10 na 4ovek hehehehehe * deistvie - sedqhme pred ogromniqt ogun (nie 4-ta) i se bqhme vtora4ili tolkova silno, 4e vijdahme vsqkakvi figuri v nego. Bqhme navlezli v ob6ta meditaciika - mnou qko! 4uvahme absolutno vsi4ko i vsi4ki (za kakvo si govorqt). Spomnqm si 4e vijdah v tamnoto mnooogo dobre, izob6to setivata bqha na max, ni6to 4e sedqhme kato panove i v edin moment nqkoi ot nas kaza "maleeeeeee ebassi bqsnata meditacia" i 4-ta izrignahme v buren smqh!!! ahhahhahhaa P.S. 2 i 3 seria - o4akvaite mnogo skoro!!!
[/color:ir1074ul]
James
2006-03-09_22:22
Приемам
Тъкмо се беше затолпило и последния сняг по Витоша се беше стопил, началото на Юни ще да беше. На практика гъбетата са и първия ентеоген които опитвах, до тогава много години съм го карал само на козче. Известно време преди това за пръв път ходих на сбирка на Промена и там на една голяма маса в една пицария из между всичките разговори от най-висш порядък чух за Салвия и веднага реших че това няма начин да не го пробвам. Но докато търсех въпросната субстанция попаднах на оферта за гъбки, купих си 2 грама кубенсис като следващия ден го бях определил за пътуването. Петък ще да беше щото работеше драгалевския лифт но не се усешаше съботно-неделната пренаселена атмосфера ... хаха каква снимка изрових понеже в нета не намерих снимка на полянката на Комините че да ви покажа къде точно се замъкнах и намерих една стара снимка от апарат Зенит, сканирана незнам си кога, ето я:
[img:3b9n5o9b]http://bgphoto.net/photos/41/o632775413877812500.JPG[/img:3b9n5o9b]
Нямам друга лятна снимка от това място, така изглежда зимата:
[img:3b9n5o9b]http://bgphoto.net/photos/41/o632724183247031250.jpg[/img:3b9n5o9b]
Та настанявам се удобно в една ниша под една скала, някъде горе и в ляво на първата снимка, чел статията за гъбки оттук и тази от entheogen-bg, гладен дъвча гъбка след гъбка. Сутриннта преди да тръгна ме осени идеята че може би оранжевата ми маска за борд през която обожавам да гледам заради невероятния контраст които придава на всичко, ще ми влезне доста добре в употреба и вече гледах света през нея.
Мина се един час без каквито и да е ефекти и съмнения от рода на "нещо не направих като хората" или "тия гъби май не са от тия които трябва" започнаха да преминават през ума ми, не след дълго реших че няма да го бъде и тръгнах по вдлъбнантинката напречно без да слизам или да се качвам и когато стигнах скалите отдясно на смимката реших че е време да се оправя с глада си, бях си взел доста храна и се натъпках добре, мислех си "и сега едно козче да имах...", времето беше чудесно и слънцето типично пролетно напичаше без да е прекалено топло. Съчувствах на пълния ми борещ се стомах не заради друго ами защото усещах леко неразположение, без да си давам сметка за истинската му причина. Полегнах и се загледах в прекрасния танц на облаците които бяха доста близо, минути по къзно осъзнах зяпналата си от възторг, радост и изумление уста. Облаците са толкова невероятни има толкова много елементи в тях, като се почне от кристалоподобната структура и се стигне до невъобразимо динамичната им периферия, всичко това е окъпано в нежно виолетово-синьо сияние. А когато се отдръпнаха за да дадат на слънцето да се покаже в целя си блясък просто ми е трудно да понеса това което виждам, маската ми позволява да гледам директно в него и то вече е един много много красив виолетов тунел който като че ли е толкова близко че протягам ръка да го пипна. Осъзнавам че досега само небето съм гледал и се надигам... о небеса, всичко танцува, както много точно го описа месеци по късно една приятелка "сякаш сме на морското дъно". Всяко едно разстение в околността излъчва нещо между дим и светлина в различни цветове която поема по някакви нопределени течения, "всичко на този свят тече" си казвам. "Това е, това е, ето точно това" през сълзи си мисля. Любовтта е в пространството, не веднъш съм я виждал, но тогава беше за пръв, тя е най-реалното нещо във Вселената. Леле колко бях щастлив, "смисъл ето смисъл, колкото щеш безкрайни количества присъстващи във всичко". Ръката ми напипва камъче, вземам го и го поглеждам, цялата красота се е събрала в него. Прииска ми се да видя нешо мърдащо, една буболечка видях на близо, това същество в онзи миг беше най-великото същество на света, толкова висш ми се стори факта че то просто съществува, в този си вид и по този начин. Имам доволна гледка на града, който се разглабя на отделни пластове и се размива в различни посоки. Всичко това ми дойде толкова неочаквано че в първия час съвсем бях забравил че се дължи на нещо което съм изял. Чувствах се толкова независим и свободен, знаех че мога да направя каквото пожелая, да живея така както реша, че нищо никъде не ме задържа. Исках да споделя с всичко това, исках да доведа всички хора на света на това място и на всички да им дам по 2 грама гъбки, но пределно ясно ми стана още на момента че това няма как да стане и че пътят към това е строго индивидуален. Този ред на мисли предизвикваше толкова необикновен смях във мен както и толкова необикновенни сълзи че по-едно преме вече се смеех и плачех едноременно. "И защо е нужно да разчитам на някакви вещества за да съм в това състояние" упорито се питах и същевременно наполовина се надявах и наполовина вярвах че всичко това няма да ме напусне никога повече. Както каза един приятел тая есен при първия си трип с гъби (малко не му прецених дозата) "край превключих, сега мога всичко, и вие можете всичко, айде да правим нещо искате ли... ? Искате ли да отидем до Сатурн?". Оглеждайки се си мислех "колко много, колко много... за изследване и изживяване". Видях долу в далечината катерачи, колко е прекрасно че хората се посвещават в разни неща, аз как жадувах за малко музика, и то жива, всъщност дадох си сметка че на всичко че се зарадвам безкрайно много, "ти просто ми покажи" казвах аз на въображаемия творец. Реших да стана, да отида на някъде, събрах си багажа колкото и сложно да ми се струваше, направих няколко крачки наоколо и се намерих на два камъка на една крачка разтояние един от друг изпаднал в екстаз от това колко прекрасно е да направиш една крачка. Тогава благодарих с цялата си душа че съм жив и че имам толкова прекрасно нещо като тяло което може да крачи, да не говорим какви чувства ме връхлетяха като си дадох сметка че това е най-обикновенната от двигателните му функции. Тук мога да повторя думите на Mycoriza "в този ден аз прогледнах и разбрах всичко.. " вкючително и това че всичко което съм смятал за най-ценно в тови свят се утвърди по най-категоричния начин, аз го видях.
Ще ми се да разкажа още нещо, сигурен съм че съм изпуснал много от този ден и всъщност разказах доата малка част, но съзнанието ми моли за сън и ума ми остава неподхранен. Утре на будна глава може и да разкажа втория ми път.
red devil
2006-03-10_11:18
[color=red:ehy6ip9k]2-ra seria: * mestonahojdenie - Momchilovci!!! * br. hora - 3 (po-kusno i o6te 2) * forma na priemane - 4ai * br. gabki - 60, po 20 na 4ovek * deistvie - iamah 4uvstvoto, 4e nqma da podeistva dokato ne si izpih i poslednata glutka ot 4aia hahahha ve4e vijdah kak zapo4vat da vliqqt varhu priatelq mi - be6e mu mnogo sme6no, 4e nemoje da si nameri mqsto i samo se hile6e. Be6e pridobil nqkaksi gorski vid - prili4a6e mi na elf, a po-edroto mom4e na troll s kravqsali o4i hahhahah. Az postoqnno gi pitah " kvo vi e we, kvo staa, vijdate li stranni raboti???" i im se hilih dokato ne glutnah poslednata glutka, te togava usetih kak sa hahah. Pieh ot 4 4a6i (vino; voda; rakiq i 4aia) i tu mi se pie6e vino, tu rakiq i ot tova cqloto obarkvane na mozaka mi stava6e ujasno sme6no i postoqnno se hilihme. Po edno vreme mi se pripu6i - pallq, no v sledva6tia moment vikam "...ebassi cigarata za kvo palq, neiskam da pu6a" i drugite "waaaahhahhaha". Chakahme kakto spomenah o6te 2 du6i. Te ne bqha sigurni dali 6te idvat, no se obadiha da im obqsnim kade se namira ka6tata i v toia moment az se po4uvstvah tolkova happy, 4e 6te idvat (misleh si, 4e nama da doidat) i zapo4nah da vikam ot radost i da im obqsnqvam kade sme. Po edno vreme otivam do ogledaloto i mi se struva6e, 4e sam sas sinq koja i vikam na moia priatel "oleee tva az li sam we?", a toi vika "daaa tva si ti" i se smeee, sled koeto se re6ava, 4e 6te se izliza navun. Ka6tata ima malka verandi4ka s edna vrati4ka deto mi stiga6e do malko pod krasta i re6avam da se oblegna to4no na neia i tq tragna na nqkade i "oleeeeeeeeee" - krakta ka6kavaaal napravo hahah taka se oguvaha kakto si iskat. Ne mojeh da kontroliram mnogo posokata na vurvene i mi stava6e o6t e po-sme6no ot tova. V sledva6tiat moment moita priqtelka mi zvani, telefona mi izvibrira i az se pobarkah izvajdam go ot djoba na dankite i "o boje sveti ujasno silno!!!" neznam kvo da go pravq smeq se postoqnno i vmesto da vdigna natiskam diez hahahhaah, posle vdigam i ne moga da spra da se smeq, priatelkata mi me 4uva i sa6to zapo4va - ludnica!!! Te doidoha hapnaha (te qdoha gabi) izlqzohme navun be6e mnoogo qko, tolkova high energy, tolkova mnogo ni se oguvaha krakata i nespirahme da se smeem. Po ednovreme doidoha nqkvi tipove (stopanina gi poznaval) i dara bara cqla no6t. Az stoiah na divana i saziram pred men na gredata na masata paqk 4-5 sm diametar i izpadam v pani4eski ujas, vdigam si kraka i praaaaaas taka izritah masata za malko da butna vsi4ko hahahah! Stana 4h (sutrinta) i vsi4ki re6avame da se zamuknem nagore po halma na paraklisa Sveti Ilia - be6e mnooo qko!!! [/color:ehy6ip9k]
Mycoriza
2006-03-13_15:53
Здравейте отново , виждам , че много хора излъчват позитивна енергия към това , което съм направил и това е прекрасно.Хубаво е , когато четеш и да виждаш самия себе си в някои от ситуациите , това е белег , че нищо не е измислено и всичко , което ние изпитваме е свързано и ни води към нещо значимо и реално.Това ни свързва и обединява , нас хората , търсещи отговори на въпросите за необяснимото.Тук описвам един от най-странните си трипове , от който и започна пренасянето на ужким халюцинациите ми в реалността , която и да е тя. Когато се изправих от отвратителния телефонен звън , който просто ми бъркаше в главата , навън бе вече късен обед.Още подвластен на алкохолните пари едвам се занесох до телефона : Ало … , Здрасти братле как си ?? Веднага познах гласа на един мой съученик , когото не бях виждал най-малко от 5 години.Казваше се Хилвар и в миналото с него бяхме много добри приятели , винаги неразделни.Гласът ми беше много пресипнал и едва успях да изломотя , че съм добре.Хилвар се изсмя в слушалката и след като ме нарече простак каза , че идва да ме вземе.Това означаваше само едно , пак щеше да се празнува , чакаше ме поредната бурна нощ , това бе под всякакво съмнение.Тогава се сетих , че имах от божията плът и това бе идеалния момент да запозная Хилвар.Доколкото знаех той беше извън България и сега това щеше да бъде едно шеметно посрещане , така си мислех поне. Станах , измих се много бързо , хапнах два залъка и тогава на вратата се звънна.Отворих и пред мен стоеше някакво непознато момиче , което каза : Ще те скъсам !!!След което тя бе изблъскана от изскачащия с крясъци зад вратата Хилвар.Типична шега за него , прегърнахме се и след като се запознахме с момичето , което се казваше Цвете , тръгнахме към колата.Бяха две коли и още с качването ми в тази на Хилвар ми бяха подадени шишета с ракия.Тръгнахме към местността ,,Русенски Лом” , която представлява природен парк през който преминава реката ,,Лом” и е едно изключително красиво място.Пристигнахме и когато излязох от колата бях изцяло завладян от скалната архитектура , която ни обгръщаше.Това беше верига от скални образувания , разположени на отделни плата по височина.Започваха от едно ниско плато на което бе много лесно да се покачиш , като бяха взаимно свързани и бе много удобно да се катериш към все по-високото и по-високото.Обгръщаха реката от двете и страни , като тя минаваше точно под тях и бе образувала две малки езерца. Още като го видях веднага хукнах към първото плато и се изкачих на него като почнах да крещя възторжено и да махам към другите да се присъединят към мен.Беше великолепен топъл и слънчев ден , вятъра подухваше много леко и галеше кожата ми , птиците пееха своите песни и живота се пропиваше във всичките ми пори.Чувствах се щастлив , това бе такъв ден в , който се събуждаш след поредна ,,тежка” нощ и постепенно започваш да възстановяваш спомени от вечерта , но не се чувстваш зле , а ти е някак безгрижно , леко и весело.Единствено Цвете се присъедини към поканата ми да дойде при мен , на първото плато , а другите се заеха да подготвят лагера на единия край на реката.Подадох и ръка и я издърпах нагоре като я гледах в очите , беше красиво момиче и аз я бях харесал още преди , когато се появи на вратата ми.Определено щях да положа усилия да се сближа с нея , а и видях , че и тя се интересуваше от мен.Имаше светла руса коса и големи зелени очи , очи заради които някой би умрял , помислих си аз.Издърпах я горе и тръгнахме да се разхождаме по платото и да оглеждаме района от високо.Навсякъде имаше буйна растителност , а реката се виеше като тялото на змия , господ беше създал едно райско кътче съвсем близко до нашия роден град.Толкова много съм обичал природата винаги , че когато съм на такива места имам чувството , че се сливам с нея , така силна и величествена е тя , може би никой от нас не осъзнаваше какво ни беше подготвила тя.Нагоре се виждаха изваяните скални пещери и аз казах : Може би искаш да влезеш в някоя? Да , но само ако си с мен , отговори Цвете и се засмя. Добрее , но мисля да е по-тъмна доба , предупреждавам те , казах аз и се засмях силно. Лагера се превръщаше в едно малко бижу , в центъра му вече бяхме запалили огромен огън , който стигаше около 3 метра в диаметър , имаше прекалено много сухи дърва , за да се притесняваме.Реката беше на няколко крачки от нас и звукът от течащата вода бе станал нормално възприятие за всички нас.Имахме много храна и алкохол , който се унищожаваше скоростно , а аз избързах да предупредя Хилвар да не пие много, понеже не исках да стигаме до моите преживявания с Шамана.Реших да включа в нашето забавление и Цвете , тя все повече ме привличаше и нямах търпение да останем насаме.Много пъти съм мислил какъв ще бъде ефекта , ако след ,,среща” имам полов контакт.Незнам дали това можеше да се случи тази вечер , но нямаше как да не мине през главата ми.Станах и отидох в едно неосветено от огъня място и отделих дозите за всеки от нас.Приближих се до Цвете и Хилвар и им подадох магичните гъби.Гледах осветените им от огъня лица , докато дъвчеха и мислех за нея и това как все повече искам да я сграбча. След близо 30 минути усетих първите ефекти , като за мен те бяха много приятни и аз вече бях подготвен за тях и им се наслаждавах.Забелязах как Хилвар се хваща за главата и нервно пристъпва от крак на крак.Станах и го хванах за ръката , казах му да се отпусне и да стои неподвижно и , че всичко е наред.В този момент Цвете беше зад гърба ми и докато се занимавах с него изведнъж пронизителен вик разпори въздуха.Писъкът беше така силен , че Хилвар подскочи от уплаха.Несъмнено този писък беше издаден от Цвете и когато се обърнах я видях да се залива от смях пълзейки към мен на четири крака.Така ме напуши на смях , че я хванах и седнах на земята до нея.Смеехме се неконтролируемо докато се гледахме един друг.Не обръщах внимание на другите хора около нас , които ни зяпаха като някакви болни хора , а и в този момент ние наистина бяхме такива.Всичко за мен беше спряло и аз виждах само лицето и, така красиво осветено от пламъците.И двамата бяхме полудели от смях и люлеехме главите си като целия свят се тресеше около нас.Сякаш имаше много силно земетресение.Изправих се и се огледах , всички хора бяха вперили поглед в нас , докато Цвете се бе вкопчила в левия ми крак като някакво кученце и продължаваше да се залива от смях.Тогава видях Хилвар , който беше нагазил до колене в едното езерце и влизаше навътре като крещеше силно и бе разперил ръце напред.Все едно наблюдавах сомнамбул.Изкрещях колкото сила имах и почнах да бягам към него.Тези малки езерца са много опасни , защото дъното им е изцяло от тиня и когато човек навлезе достатъчно навътре лесно би се удавил , вкопчен от тинята За мое щастие Хилвар не беше навлязъл достатъчно навътре и аз спокойно успях да го хвана и измъкна на сушата.Какво правиш , по дяволите , виж това е езеро ще потънеш , виж!!! Крещях аз и сочих към водата.Звезди , звезди , виждам звезди повтаряше Хилвар и седеше на колене пред мен.По-късно разбрах , че той е виждал цялото езеро като звезди и е искал да се потопи в тях , като изобщо не е осъзнавал , че това е езерото.Някакъв тип каза : Какво сте вземали бе хора , и хвана Хилвар под мишница дърпайки го към лагера.Всички ме гледах като , че аз бях виновен за това , което се случи , не ми пукаше.Единствено Цвете танцуваше в транс около огъня и не се интересуваше от състоянието на Хилвар.Милата , дори не беше разбрала какво се случва и по-добре за нея.Приближих се до нея и започнахме да танцуваме заедно , сякаш се сляхме в едно , толкова грациозни бяха движенията ни.Гледай , гледай , каза тя и посочи огъня , докато танцуваше.Вгледах се в него и започнах да виждам странни геометрични фигури , които пламъците образуваха.Всичко бе пропито от онова чувство , знаете кое : сякаш не си никъде , сякаш си между реалност и сън , всичко е много странно и някак неопределено , като мираж , илюзия.Започнах да чувам музика и да се стремя да наподобявам фигурите които виждах , чрез моя танц , видях че и Цвете правеше същото.Бяхме в чудна хармония двамата с нея и на моменти се докосвахме , което много ме възбуждаше.Хората около мен имаха много странни погледи и добре , че беше тя за да ме разсейва от тях , иначе едва ли бих издържал.Отново всичко около мен плуваше , дървета , храсти и хора се движеха и гънеха като на моменти имах чувството , че се сливат в едно.Хилвар беше седнал на един камък и говореше някакви несвързани неща , а другите го гледаха и се смееха.За момент ми стана лошо от всички тези хора около мен и реших да се усамотя като се разходя малко в нощта.Тръгнах под носа на скалите успоредно на реката и се почувствах по-добре.Загледах се нагоре и видях върха на едното плато като човешко лице.Изглеждаше като глава на индиански вожд с дълга коса в която имаше набучени пера и голям закривен нос.Погледнах върха на второто плато и то имаше лице , погледнах третото плато , то също имаше лице , започнах да бягам и да гледам лицата на всяко едно плато.Виждах и всякакви други форми , скалите оживяваха пред мен.На едно място видях множество черепи които бяха струпани един до друг , което ме накара да се замисля , че това е лош знак и трябва да се връщам.Все повече се опитвах да тълкувам виденията които ,,срещите'' ми даваха и наистина мисля , че всяко има своето скрито значение и ако човек се научи да ги разгадава може да достигне до много истини , които няма как да матеализира по друг начин. Тръгнах да се връщам назад и когато стигнах до лагера видях Хилвар да лежи на земята и да повръща.Някакво момиче се бе надвесило над него и му приказваше да се успокои.Приближих се до него и го погледнах в очите , не изглеждаше никак добре , а погледа му бе някак празен и пуст.Попитах го как се чувства и го помолих да сподели с мен защото наистина е много важно.Каза ми , че му е студено и вижда ужасни неща , гласът му бе така далечен и различен , поне за мен.Докато говореше виждах лицето му на някакви странни петна и по едно време дори видях рога върху главата му.С него се случваше същото нещо , което бе ставало и с мен , но поне досега аз не бях повръщал никога.Приех го добре все пак той изхвърляше всичко от себе си и бях убеден , че ще се оправи.Казах на другите да го занесат до реката и да го потапят във водата известно време , за да му просветне.Двама едри апапи го хванаха под ръка и го завлякоха.Обърнах се за да видя какво става с Цвете , нооо нея я нямаше.Попитах едно от момичетата къде е , но те ми казаха , че тръгнала веднага след мен , когато се отделих за разходката.Това не беше добре , вечерта ми се превръщаше в ад , Хилвар не беше на себе си , а сега и Цвете изчезна , а аз тъкмо бях в пика на способностите си. Всички ме гледаха на кръв и знаех , че ме мислят за виновен , макар да нямаха ни най-малка представа какво точно сме направили ние тримата.Веднага реших да тръгвам да я търся , нямаше смисъл да чакам , когото и да било.Тогава се сетих за черепите , които видях на скалите и за тълкуването ми за тях. Дано Цвете да е добре , помислих си и като взех една факла тръгнах да я търся.Къде ли можеше да е отишла , питах се аз.Дали е тръгнала нагоре по реката или беше хванала обратния път , или ….Изведнъж ми се стори , че усетих нещо над мене , сякаш чух пърхането на криле.Погледнах нагоре към скалите и ми се стори ,че видях сянка която се прокрадваше по тях.Загледах се и пак видях още една сянка но този път тя беше на другия край на най-високото плато.Нямаше как тези две сенки да са на един човек , защото бяха на огромно разстояние една от друга и ето че тогава видях още една сянка , но този път тя беше близо до средата.Отново имах видение , послание и това бях убеден беше да се качвам нагоре към скалите.Тогава се сетих за пещерите и за това как с Цвете си бяхме приказвали , че вечерта ще влезем в някоя от тях , но възможно ли бе тя да е тръгнала съвсем сама натам.След това , което се случи с Хилвар вече всичко ми се струваше възможно.Тръгнах възможно най-бързо нагоре и на един дъх преминах през първото и най-ниско плато.Вече бях на високо и реших да погледна от ръба на скалата.Приближих се леко като за малко да се спъна в една туфа трева.Стана ми смешно и все пак се надвесих и погледнах.Двете езерца изглеждаха като дълбоки сини очи , виждах огъня който танцуваше пред тях.Бях се отплеснал , когато усетих подухване на вятър и се сетих за Цвете.Продължих да се изкачвам по неудобното трасе , което се състоеше от туфи трева или пък големи струпвания на камънаци.На моменти се спъвах доста успешно и без малко да падна на няколко пъти по лице.Имах факла в ръцете си , но тя не успяваше да осветява достатъчно добре участъка пред мен.Може би ако не бях бързал така щях да съм по добре с координацията си , но нямах време трябваше да намеря Цвете.Дали изобщо беше там на където бях тръгнал и какво ли ставаше с нея.Отново забързах хода си.Дали по тези камънаци нямаше змии , все пак беше лято , а това е идеално място за живеенето им.Щях да съжалявам за тази си мисъл , която се прокрадна , но сега не продължих да мисля за това.Изкачвах се все по-нависоко и вече бях стигнал на четвъртото по ред плато , когато ми се стори , че дочух някакво съскане в далечината пред мен.Реших , че си въобразявам и продължих стремглаво напред.Вече стигах до пещерите и започнах да викам Цвете.Никой не се обаждаше и единственото , което чувах беше свистенето на вятъра в ушите ми.Тук на високото забелязах , че той се беше усилил доста , но все пак бе топло и не ми пречеше , дори ми беше приятно , поне той бе с мен.Пещерите бяха три , дали всеки вход после се съединяваше в една обща пещера , можех само да гадая.Все пак трябваше да избера къде да вляза , вгледах се в трите дупки и тогава от тази , която беше най-отгоре ме лъхна прохладен ветрец.Това бе знак , бях убеден и не губих време , а веднага тръгнах да се катеря по скалата , все пак тази дупка се намираше малко по-отгоре и човек трябваше да се катери , за да я достигне.За целта трябваше да хвърля горе факлата като се надявам да не угасне и да се захващам здраво с ръце за скалата.Метнах факлата горе и за късмет видях , че продължи да гори.Почнах да се катеря с невероятна лекота и си помислих как някой ден ще дойда на това място само за да се катеря , но сега имах по-важна работа.Имах шестото чувство , че Цвете ще е вътре и ще ме чака там на входа на пещерата.Когато се качих и вдигнах факлата , видях множество прилепи по тавана и някои от тях започнаха да излитат навън , а други просто циркулираха из пещерата.Земята бе покрита с изпражненията им.Започнах отново да викам Цвете , но никой не ми отговори.Вътре в далечината сякаш чух вода.Да , да със сигурност това беше вода , явно имаше някакво езеро вътре в пещерата , защото и въздуха беше влажен и миришеше на вода.Гледах си в краката и продължавах да навлизам навътре , когато изведнъж видях змия.Беше се свила на кълбо и когато се приближих започна да съска и да се дърпа назад плътно прибрана до скалата.Веднага познах , че това е пепелянка , но нямах време да се занимавам с нея и продължих да навлизам навътре.Нещо в мен ми говореше , че Цвете е вътре и не се двоумях или чудех , а просто вървях все по-навътре и навътре.Тогава видях още една змия.След малко още една и още една и още една , ставаха все повече и повече и бяха различни на големина и възраст , като имаше и съвсем малки змийчета.Сега им беше размножителния сезон , помислих си аз и подмамени от храната , която имаха в изобилие , като прилепите , а и беше топло и влажно.Трябваше много да внимавам за да не настъпя някоя от тях , но това което беше добре е , че въпреки увеличението на броя змии , пещерата се разширяваше , а не се стесняваше и това ми помагаше в маневрирането покрай тях.Най накрая стигнах до нещо като огромна зала и това което видях вледени кръвта ми.По принцип не се плаша лесно , но това което видях беше ненормално.Хиляди , стотици хиляди , а може би милиони пепелянки пъплеха една върху друга , по всички краища на пещерата.Те бяха по стените , по земята , пред мен зад мен навсякъде имаше змии , числеността им ме накара да настръхна , стоях неподвижно защото знаех какво щеше да се случи ако сега се движех.Дори и някоя да ме полазеше не биваше да мърдам много рязко.Забелязах , че съм на нещо като втори етаж и надолу водеше полегат склон.Когато го осветих я видях….Цвете лежеше долу и по нея лазеха купища змии , доколкото виждах тя не беше в съзнание.Сърцето ми заби лудо , дишането ми стана тежко и мислех , че се задушавам , стана ми лошо.Тогава си казах , че трябва да запазя самообладание и че в момента аз съм единствения човек който може да направи нещо , другите дори не знаеха за пещерите и никой не ме бе видял да тръгвам насам.Ако свършех като Цвете , сигурно щеше да бъде прекалено късно , когато ни открият.Реших да се придвижа съвсем бавно до нея като с факлата разкарвах змиите пред мен.Движех се изключително бавно , а и добре познавах поведението на пепелянките , които ставаха агресивни когато се почувстват застрашени и останат притиснати натясно , без шанс за бягство.Сега аз нежно ги отмествах от пътя си , а и огъня ги караше да се отместват сами , издаваха съскащи звуци но те не бяха проблем.Почти бях стигнал до Цвете , когато видях , че всъщност и трите входа са водили към тази обща зала и този, който аз бях избрал беше най-дългия възможен.На единия се виждаше изхода , пещерата продължаваше и навътре , но сега не можех да мисля за това.Разхвърлях змиите , които лазиха Цвете , вече се дразних от тях и започнах да ги псувам.Тя изглеждаше бледа и не беше в съзнание , сигурно бе ухапана от някоя пепелянка , но сега не можех да гледам за това.Вдигнах я на рамо и възможно най-внимателно тръгнах към долния изход . Сякаш сега змиите ми правеха път да мина , сякаш усещаха че вече ги бях победил и не се страхувам от тях. Събудих се от ужасните викове на Цвете.Тя се държеше за ръката и ридаеше шумно ,бяхме на входа на пещерата , а аз още не можех да се свестя напълно.Тогава забелязах размазаната пепелянка , която лежеше безжизнена до нея.Беше сутрин…Всички се натовариха по колите и отпрашиха към болницата , освен мен.Останах самичък да размишлявам над съня , който стана реалност , или не беше сън …, или не беше никаква реалност ???? Може би живеем в света на илюзията и нещата които се случват са само плод на въображението,плод на мисълта , всичко е илюзия,една масова халщцинация , на някакъв друг разум.Може би няма форми , а просто ние се виждаме в такива , може би всички сме едно цяло , но никой не иска да повярва. Незнам , аз просто незнам …
Mycoriza
2006-03-13_15:57
А ето я и самата река , Лом [/url][img:owvsxiuh]http://photo-forum.net/imgs/188/l_1119250018_Pisanec.jpg[/img:owvsxiuh][url] Давайте , пишете и вие , много ми е интерессно
[/url]
belladona
2006-03-13_22:55
WOOOOOOW!!! Ako tova, koeto ti se e slu4ilo e absoliutnata istina, ti si prosto absoliutnia geroi - bravo! Vse pak e bilo s happy end, koeto e nai-vajnoto de. [u:3shvvla7][b:3shvvla7]Mycoriza:[/b:3shvvla7][/u:3shvvla7] "Все повече се опитвах да тълкувам виденията които ,,срещите'' ми даваха и наистина мисля , че всяко има своето скрито значение и ако човек се научи да ги разгадава може да достигне до много истини..." Tova e napulno vqrno. Kak misli6 shamanite dostiga[u:3shvvla7]t[/u:3shvvla7] do tehnite istini - to4no po tozi na4in... i ne samo razbira se. Ina4e taq snimka prosto neprili4a na realna - mnooooogo dobra! Vse edno e ot nqkoq prikazaka...
red devil
2006-03-14_09:30
[color=red:3nrboc6i]Maleeeeee taq kartinka verno e mnoo bqsna we 4ovek, to4no kato ot prikazka naistina!!! Ve4e 6te ti vikame MICORIZA the super hero hehhehehe, no da ne se otplesvam... [u:3nrboc6i]3-iqt pat [/u:3nrboc6i] * mestopolojrnie - s. Gulabovo (do Plovdiv) * br. hora - 7 (2 pass) * br. gubi - 120 ob6to * forma na priem - 4ai * osobenost - bqha samo zapareni! Znam, 4e pri varene psyloscibina se razpadal malko ili mnogo. Bqhme v edna villa, poneje tripa si be6e planuvan, no vale6e mnogo i cqla no6t bqhme ku6tata. 4aqt be6e tolkova silen, 4e usetih deistvieto mu predi da sam dovar6ila 4a6kata si i prosto se otkazah da q dopivam, pri koeto moia priqtel kaza: "az 6te go dovur6a" i se zasmq. Sled malko go poglednah toi se vzira6e v tavana i mu be6e tolkova interestno, 4e imah 4uvstvoto, 4e napravo 6te mu izko4at ot orbitite i 6te padnat na zemqta. Srugah go i mu vikam "preberi gi malko!" s cel da ne se stresnat drugite, 6toto si be6e strqska6to i toi se oprai, no az znaeh, 4e 6te ima kvi li ne o6te idiotiii. Edno ot mom4etata pi 4ai za pruv put. Trqabva da kaja, 4e na men mi doide v pove4e, a za tooo pi4 neznam...! Az zapo4nah da se ligavq i da se hilq s 1mom4e (neupotrebqvalo) - opitva6e se da mi vzeme vuzglavnicata, na koiato iskah da se tru6na, nakraia q iztrugnah i se tru6nah. Bqh legnala vurhu ednata si ruka. Po edno vreme usetih, 4e leja napravo na divana, vse edno rukata mi q nqma6e! Stanah i poglednah rucete si razturkah gi i si kazah "tuk sa", no nqkak si ne gi ose6tah, krakata su6to (neznam tva kvo zna4i, dali ne e izdiganeto na duha???). Izleznah na terasata i vijdah kak visokite trevi se izka4vaha i smukvaha obratno kum zemqta, a tezi niskite po zemqta prosto pulzqha i nespiraha i si kazah "egati trevite brat4e!!!" Napomnq mnogo na edin moment ot "Strah i omraza v LV".Tam be6e i edna moia priqtelka koiqto be navleznala baia vav filma i kaza "ei hora vkarvate mi bad!!!"(misleiki si, 4e postoqnno sme q nabludavali), az oba4e i kazah, 4e imam nujda ot vazduh, i ako iska da e sama ima otdelni stai. No vsa6tnost az togava se pritesnih za neq (6toto be6e i hapnala osven 4aia)! Pritesnih se za vsi4ki i vsi4ki se pritesnqvaha za drugite, nqkva ob6ta paranoia nahlu v glavite ni i ot tam trugnaha na "bad" ne6tata. Pomislih si "eiii napravo se otrovihme qko! Sq ako stane ne6to s nqkoi kvo 6te praim - luda rabota!"Moiat priqtel izglejda6e mnogo 4ao, no be6e mojebi nai-trezvo misle6tiqt ot vsi4ki ni i postoianno vika6e "awe prestanete we hora vsi4ko e ok we ni6to nqaa stane, stiga s taaa 6ibana parnoia!!!" Dvamata se raztrevojihme nai-mnogo za mom4eto, koeto ima6e first trip! Otna4alo povtarq6e "da ne go zanimaame s ni6to i se smee6e, no v sledva6tiqt momen iz4ezna, zatvori se v ednata staq i ne go vidqhme do sutrinta (5h), kogato moia priatel go domukna dolu kadeto bahme i toi izglejda6e ve4e po-dobre. Kakvo e vidql v taaa atq samo toi si znai, no neiska takiva tripove ot togaaa! Mojebi po-leki hehhe. Az i priqtelq mi re6ihme da otidem da polegnem, da probvame da pospim...hahahah, koeto si be6e napravo nevuzmojno!!! Otidohme v Staqta i se gutnahmeeee...i filmite zapo4naha edin po edin da se redqt. - purviat - vijdah kak ot dvete strani na polezrenieto mi se zadavaha voo doo maski, kato 4erepi na jivotni sas zubi i rogca (beli na 4eren fon). Otvorih si o4ite - te iz4eznaha, zatvarqm gi i... - vtoriat - vijdah kak ot leviqt goren ugul na polezrenieto mi savsem ot dale4e se izviva nqkakvo jivotno, iz4akvam da se pribliji za da go razgledam i vidqh ne6to mejdu som i zmiorka v 5-6 m variant da idva kum men i otnovo otvorih o4i... pak gi zatvorih i... - tretiat - vijdah sebe si v grab (samo ot ramenata nagore) v edin moment zapo4nah da se obra6tam bavno i vidqh, 4e tova ne sam ba6 az hahahhaah, 6toto izniknaha nqkakvi viti, debeli roga i tova ima6e golemi julti o4i!!! Stranno oba4e, 4e tozi t. nar. dqvol ne izglejda6e zle nstroen kum men, no az re6ih taka ili ina4e da go izbegna i pak otvorih o4i. Vnezapno se pritesnih ot fakta, 4e ne 4uvah priatelq si da id6a! Butnah go leko i toi izmrunka ne6to i mu vikam " Ne te 4uvam da di6a6!!!", pri koeto toi se stresna stana i kaza "Are da hodim da piem airqn", pri koeto i dvamata se razsmqhme i s tva moje da se kaje, 4e prikliu4i toia film i zapo4na ailia6kiat![/color:3nrboc6i]
bagala
2006-05-30_13:00
Super ste
wickedmonk
2007-03-06_08:50
Здравейте гъбари! Отдавна следя тоя форум и мн се кефя на топиците
Red Devil имам една молба към тебе... Преди около 3 месеца един приятел ме по4ерпи с гъбки, но скоро след това загубих връзка с него и сега ми се иска да се надрусам пак но немога да си намеря от горепосо4ените. Та 6те съм ти много задължен ако ме снабди6 с някоя или друга гъбка, 6те си платя. Благодаря предварително
PS: skyp-a ми е: iavkkata, може6 и да ми драсне6 мейл на qvor_lazarov@hotmail.com
brainjuice
2007-03-06_08:57
еййй аман!
wickedmonk
2007-03-06_09:26
sry man, тъп съм като продънена градинска лейка...
. Не се бях застоявал много във форуми досега и не се сетих кво е pm. Не си правете погре6ни изводи за мен plz. 
FliqpeR
2007-03-06_19:45
извън темата: [quote="wickedmonk":297gv2sv]и сега ми се иска да се надрусам пак[/quote:297gv2sv] Да се надрусаш пак?С гъби да се надрусаш?ПАК?! моля! изтрийте ги тея глупости
по темата ще кажа че трип репортите са невероятни и ми беше много приятно да ги чета,с радост бих споделил и аз нещичко но ми е много трудно,даже невъзможно да се изразя с думи...тая тема не случайно е замряла защото според мен колкото по стойностен е един гъбен трип толкова по-слаби,по-бледи,по-излишни стават думите като описателно средсво
trancEdrift
2007-03-06_21:01
аааахам
извини ми невежеството - а какъв е правилния глагол тогава?
brainjuice
2007-03-06_21:25
/офф строго погледнато, правилен глагол няма. въпреки това обаче повечето хора, употребяващи псилоцибни гъби, не биха използвали глагола "друсам" за това. затова често пъти хората се дразнят от употребата на "друсам", защото я схващат като знак за непринадлежност към the in-crowd.
едно от ония неписани правилца в езика, които винаги са ми били много интересни.
и също така поредното разделение на групички, което ние човешките същества усърдно прокарваме помежду си.
иначе аз бих казал "хапвам гъби", "наяждам се с гъби", "взимам гъби" или нещо подобно. ще ми е интересно да чуя и други вариации по темата.
FliqpeR
2007-03-06_21:30
не го знам какъв е правилния глагол
човек може да яде гъби с различни цели и ставащото с него след като ги изяде лично аз незнам как се нарича..някой може да каже че се е надрусал;друг е трипвал;трети е трещял;четвъртя се бил напляскал ;петия си местил събирателната точка и т.н. и т.н.
vordhosbn
2007-03-07_00:13
Дайте ми гъби и ще ви измисля 65536 глагола.
hemp
2007-03-07_08:39
Много интересни случки прочетох в темата и реших да споделя един мой трип, който ми затварди мнението че е безкрайно глупаво да се ядът гъби в града.Беше някаде средата на февруари,времето беше хубаво не беше слънчево,но беше топло не духаше вятър нито беше много студено и реших че времето предлазполага за ядене на гъби.Бях викнал един приятел да ми прави компания и да влива малко здрав разум.Приятеля ми хапна съвсем малко гъби по-малко от грам сушени кубенсис, а аз около 2,5.Решихме да отидем в Борисовата градина,седяхме на една пейка вече беше минал около полвин час откакто бях изял гъбите и почваха да се забелязват леки визуални промени, асфалта сякаш се втечняваше и ставаше на вълни.Почна леко да превалява и решихме да отидем под една бесетка и тогава се сетих че имаме шоколад,хапнах малко и почнах да осещам как вече целия съм погълнат от ефекта гледах храстите те бяха толкова красиви и шарени в лилава и зелена гама,мащабите почнаха да се променят.С моя приятел решихме да се преместим някаде другаде и без това вече не валеше,а и при нас имаше някакви дразнители дето само крещяха и говореха глупости.Седнахме на друга пейка и почнах да гледам природата всичко беше толкова шарено и ярко всичко се движеше,поляните ги виждах на големи пулсиращи шестоъгалници оцветени в всички нюанси на зеленото.Обземаше ме неконтролируем смях,реших да си затворя очите и тогава се изумих колко шарено може да е,много триъгалници в различни цветове се въртяха спираловидно.Моя приятел пък се оплаши че ми е станало нещо и почна да ми говори Как си,добре ли си,защо не си отвориш очите.Някакви хора минаваха по алеята,бяха толкова далечни и страни оприличавах ги на разни адски изчадия изведнъж ме обзе много силно притеснение и страх станах и казах на приятеля ми че не може повече да стойм тука и трябва да ходим на някаде.Тръгнахме и по път решихме да отидем на кафе (много тъпо решение още съжалявам за това)По пътя вече почнах да осъзнавам всъщност колко съм счупен неможех да си подредя мислите в главата опитвах се да кажа нещо,но неможех да се съсредоточа и да си формолирам изречението почвах изречение и не го довършвах,прятеля ми ме питаше нещо аз си мислех какво ще му отговоря но след това забравях да го кажа.Стигнахме в кафето поръчахме си по една кола и аз се опитвах да се успокоя но не се получаваше обземаше ме голяма параноя имах чуството че всички ме гледат.Поглеждам си раката беше някакси кафява и защото ми беше студено бях настрахна и космите ги виждах като бодли.Отидох до тоалетната влязох вътре и почнах да се чудя всъщност дали съм в тоалетната или само си мисля че сам там а всъщност съм на някакво друго място.Върнах се и казах на приятеля ми че трябва да се махнем от тук,обадих се на една приятелка и тя каза че може да отидем у тях.Взехме такси до там защото само мисълта за градски транспорт ми ставаше лошо
Хубаво че си бях взел бавачка защото неможах да обясня на бакшиша каде да ме закара.Стигнахме и трябваше да пресечем едно крастовище имах чуството че съм голям точно 5см и целия свят е толкова голям и всичко се движеше,добре че не бях сам защото съм сигурен че щеше да ме бласне нещо.След като стигнахме до мойта приятелка се оправих седнах на дивана и се отпуснах никакав помен от лошите чуства, от параноята, остана само да се наслаждавам на ефекта.Знам че постъпих много тъпо и повече няма да повторя тази грешка да ям гъби в града.Мястото е много важно за трипа.
Zero
2007-03-07_08:57
това е мн хубаво което си преживял дори и лошият трип случвало ми се е подобно нещо обаче ще си го спестя не мисля че има смисъл да говоря за него Но наистина браво предполагам си добил скилл които може да ти бъде необходим по нататък
hemp
2007-03-07_09:03
Ами аз си мислех че скила го имам,но всъщност се обедих колко съм мизерен и че мога да видя и почуствам още много неща.
wickedmonk
2007-03-07_12:11
Ох вие сте обсебени от тия гъбени репортери, употребих тоя глагол 6тото о6те съм доста невеж по въпроса, о6те съм "newbie". Във всеки слу4ай аз съм репортер колкото баба ми е тираджия
. Ето малко info за мен: имам не6тастието да у4а в смг-то, никога не съм пу6ил и рядко прекалявам с алкохола... дните са ми доста еднообразни с тия дома6ни по математика и кво ли не и за тва търся нови усе6тания, разнообразие и малко нови приятели с които да споделя "хапването на гъби". Все пак мерси за помощта и разбирането...
wickedmonk
2007-03-07_18:16
Не ми оставяте друг избор освен да чакам до август и да си набера сам в Рила. Пък ако се отровя, нека ви тежи на съвестта
trancEdrift
2007-03-07_23:21
хахаха
Иначе по темата - не обичам да пиша за трипве, тъй като на гъби си е доста лично какво преживявам, поне аз, първия път си беше бойна порция от 40 грама мисля, кубенсис пресни, доста май за първи, и си беше силничко, имаше и малко bad моменти но без ексцесии.
Оттогава съм голям почитател на гъбите имаше много готини поуки дори от лошата част, и мога да кажа че ме промениха осезаемо като мислене. Интересното е че ги чувствам доста близки, гъбките, и не ме плашат и няма параноя като ям, понякога се притеснявам малко, но обникновено не е свързано с гъбите, не обичам да има "чужди" хора около мен... както и такива дето им е за първи път
В крайна сметка мисля че скил-а го бях дигнал доста още първия път, нямал съм лоши трипове и моменти от тогава, без значение от количеството. Последния път беше екстра силно, и виждах наистина брутални неща (понеже гледахме Ghost rider към края и ме нападаха горящи скелети и някакви други същества, но аз се чувствах бог сравнение с тях), но бях изненадващо спокоен и се наслаждавах, и наблягах на мисленето вече имам чувството, че в тази променената реалност се чувствам наистина като у дома си 
Във всеки случай ако някой нов ги виждаше така нещата, ох мале
palimpsest
2007-11-16_14:54
Аах, първия път...
Всичко беше щастливо стечение, последвано от перманентно щастливо течение и съвсем подобаващо трещение
И така много време.
Общо взето лош трип съм нямала, независимо от обстановка, компания и т.н. Винаги е адски различно - поглъщащо, мъдро, ухилено, локумено, закчливо, звънтящо... Но винаги е ослепително! И благода/т/р/но !!!
Но ! 
... перди точно една седмица се случи нещо, ух... - глупаво направо. Цял следобед бях обикаляла по магазинитея та да не умра от студ зимата. Мразя това занимание!!! Ама няма как
Вечерта с приятеля ми излизаме... Минахме през едно апартаментче наблизо да видим едно аверче и да идем за бонбонки, а после на парти. Пушихме някъф коз, ама ебаси коза - такъв празен мързел не помня да ме е налягал от... - никога Както и да е: тръгваме тримца, с другите ще се видим после. Стигаме на срещата, аверчето отива да заержда, а ние оставаме да изчакаме малко в колата. Изведнъж, моя, такъв усмихнат и пухен, вади две гъбета и вика " да хапнем, пък ще ходим към горичката с езерцето " (приказно място, близо до Искъра, пълно с бълбукчета, на 15 мин път от нас). На него му е за първи път, щеше ми се да е по-сакрално, но ентусиазмът му е заразен, затова се съгласявам. Хоп - гъбките в уста, ммм, вкусно !!! 
Едвам преглътнали, радостни, че ще преживеем магията заедно, GSM - а звъни: " Няма бонбони, ей сега след 15-20мин, аре изчакайте ме, моля ви!" Добрееее...
След жъпроссните 15-20, вече не бяхме ние, кефа пълен, без бурен смях тоя път, само ефирни образи отвсякъде. След още 10 минути отворих прозореца на колата, за да пусна навън трипа, хем, да не се пръснем от радост, хем и той да се слее с вековните дървета. Аха, да го последваме, авера звъни и вика "идвам".
След време воистина пристигна и донесе странно настроение със себе си - изнервено чакане, усещане за холандец, нетърпение да стигне бързо на партито. Мдааа, обаче Джиката е зад волана . Потегляме, онова не спира да меля глупости отзад (по принцип бих се спукала от смях, но не и сега), а на мен настроението ми главоомно се срива. Особено като стигнахме Центъра, със всичките му сиви светлини... Бррр, да не говоря за обратния завой на университета
Ето, стигаме Черната Кутия, не, никакво парти, и без това дръма изначално не ми е в ритъма. Обаче аверче се учудва, изрича няколко остри думи и заминава. И пак сме си двамата - странно изтощени и, аз поне, объркана. Отиваме си към квартала, картинката на поляната, дърветата и езерото успокоително се настанява в главата ми, слава богу! Спираме пред къщата, най-накрая, пикочния ми мехур дава на червено. Отивам да облекча в спокойната тиха нощ и точно, когато направих първа крачка да се връщам, неописуем вятър засвири непозната история. Седнах на моравата перд къщата, зарових пръсти в пръстта, затворих очи и се заслушах. Каквото чух, не бих го споделила никога, защото то е нещото, което съм, когато не съм аз. всеки знае чувството, което винаги е различно
Приятелят ми обаче някак бе останал на визуализации, а желанието му за приключение изглеждаше леко спихнало, предполагам, заради неочакваното шофиране.
затова влязохме в къщата. Известно време ми беше топло, уютно, чуватвах се на място, обичана...Онова Чувство се бе сляло с мен повече от всякога Но след време ми се дощя да поизляза, да се порадвам на вселената, да се пусна пак по тунела. Нооо, по външната врата блъскаше не виелицата, а цялата мръсна сган на планетата, свлачена и пропита в егото си. О, не, не ме е страх, знам, че това в което вярвам е по-силно. Отварям вратата... Вакуум. Лепне Разпадам се на множество малки габриелета, които визуално нямат нищо общо с мен, просто милиони стрлкащи се снопчета лъчи..................................................................................................
После си бях от другата страна на вратата, върнах се при Джиката, който м/увременно бе изпълнил стаята с пълзящи в красиви редици шарени свтлини. Всичко е чуесно. след малко и двамата се върнахме благополучно, излязохме да се порадваме на чистия въздух, а после заспахме в топла прегръдка.
Имах красиви сънища.
На сутринта имаше сняг
Определено усещам нещо различно в себе си оттогава. Имам чувството, че достигнах онова състояние NDE, но щастието, че вече ме няма надделя и се върнах. Много странно. Как така гъбкате на искаше да ме пусне навън, и как изобщо си позволих да имаме разногласия 
А, да, другото ,дето не мога да го приема - по едно време помолих гъбока да ми разкаже историята си (винаги го правя ), видях ужасни картини - на нещо удължаващо се и после разплуващо се, на което не му достига въздух, хриптящо и мазнеещо, издаващо ужасни скърцащи и боботещи звуци. Успях да обърна поглед към симбиозата ни, за щастие, иначе ми стана, не гадно, но страшно много мъчно за гъбето.
Нашите затова си ги гледаме с много обич, преданост и вяра.
aluin
2007-11-16_15:08
хубава история
DEACTIVATED Сектант
2007-11-16_19:26
Стана ми адски смешно, хилех се и джаквах трипа на останалите...затворих се с една мацка в кухнята и цяла нощ...ядохме. Чак по-късно прозрях Истината. Всъщност, добре че не знаех, че се очаква като ям гъби да я прозра, да виждам визуализации, да видя извънземни, да изляза от тялото си, за разчупя оковите на Егото, да преодолея гравитацията и т.н. New Age ортодоксални вярвания, току виж вместо да си прекарам така яко наистина се беше случило... Ама нали съм си Сектант, исках нещо друго и на - наядох се като пич.
muffin
2007-11-18_23:04
za jalost gubi do sega ne sam probval , makar i da iskam mnogo. za topva 6te vi razpravqm za edin trip sa6tevremenno neveroqten i gaden. bqh zel 3 akintona s 1bira . bqhme 3 priqtelq sled ypotrebata otidohme da se liylqme na liylkite, be6e neveroqtno priqtno denqt mi se stryva6e savar6en ,svetlinata neveroqtna , cvetovete qrki.. sled koeto krainicite mi natejaha neveroqtno. bqha kato kamak i edvam gi mardah .... 4yvstavh 4e sam zabravil kak se mardat . bqh otpadnal i edva se liylqh kato poglednah moite priqteli te sa6to bqha otpadnali edin ot tqh se opita da zaspi. re6ih da se mahna ot liylkata i da sedna na peikata, togava tq zapo4na da se dviji i da se povdiga a az ot svoq strana prosto stoqh ot gore kato sarfist ne sposoben da pomrudne. sled vreme doidoha i dr mi preqteli ... igrahme na igra s dymi ,a misalta mi varve6e pone 5 min nazad ... moite priqteli re6iha da si tragnat . ostanah sam zatova re6ih i az da si tragna , ve4e mojeh da se mardam i kato 4eli tripa be v svoq krai . togava zapo4naha dopirnite halicionacii. 4yvstav 4e imam grivni do laktite i varvqh kato na zgoden ciganin brat my. prosto nqma6e vtori kato men az bqh 4oveka zatoto az imah grivnite !!
sega kato se seta mi stava mnogo sme6no . po edno vreme razbrah 4e grivnite mi gi nqma i tragnah da se vra6tam da gi tarsa po zemqta. sled izvesno vreme osaznah 4e az nqmam grivni i tragnah pak da se prebiram ,a istoriqta se povtori o6te 2 pati. sled koeto 4yvstavh 4e darja kartata YU GI OH ! v rakata si omg ! tova be6e nai silnata katra .. i neq zagybih i tragnah da q tarsq ( moje bi sam se lytal okolo 30 min v tursene na ne sa6testlvyva6ti ne6ta ) sled kato prieh fakta 4e nqmam takava karta prodaljih da se prediram. no togava razbrah 4e darja v rakata s granta koqto ispysnah. tragnah da bqgam i vqrvaite mi taka ne sam bqgal nikoga . misleh 4e 6te gramne i 6te ymra . sled izvesno vreme bqgane razbrah 4e nqma da gramne i otnovo tragnah da se prbiram . sled kato se prebrah bqh neveroqtno dezorientiran i 4e ospqvah da si otvorq vratata ot 5-6-tiq pat re6ih 4e ne sam v sastoqnie za pred na6te zatova sednah pred kompa i sled izvesno vreme tripa me pysna . posle edna sedmica misalta mi vla4e6e kato na ymstveno izostanal i re6ih 4e povete tiq laina nqma da gi zimam.
andromeda
2007-11-19_00:15
Въобще не са лайна!