okvij
2012-11-02_08:02
Някой имал ли е такова? Аз наскоро имах, от 7-9 гр сушени кубенсис. Чета, че при аяуаска било често срещано това...
stardriver
2012-11-02_13:05
[quote="okvij":3w3aerml]7-9 гр сушени кубенсис.[/quote:3w3aerml]
brainjuice
2012-11-02_14:03
"you took too much, man, you took too much"
горе-долу за кой тип усещане за умиране говориш? "оле, божке, какво си причиних с тия гъби" или "трябва да загина, за да се преродя наново"
имал съм ги и двете и едното е обикновена параноя от предобряне+усещане, че не можеш да контролираш нещата /лечението е да се откажеш от идеята да ги контролираш 
/.
а другото е това, което й е смисълът и квинктесенцията на цялата тая работа с консумирането на екстри.
VenzaK
2012-11-02_17:13
И аз бях веднъж на тоя хал.Ама така е като се смесват нещата.....
brainjuice
2012-11-02_18:39
ох, смесване...
там е работата, че има ситуации, в които наистина трябва да се притесняваш какво си си причинил. 
но обикновено когато на мен ми се е случвало да съм опасно близо до ръба, не съм го осъзнавал и съм се мислел за бесмъртен.
параноята е знак, че по-скоро си далеч от физическа опасност за здравето
halucination
2012-11-02_19:32
7-9 грама
я разкажи кви беха другите ефекти
Nothingk
2012-11-03_10:00
[quote="okvij":2pmee397]Някой имал ли е такова? Аз наскоро имах, от 7-9 гр сушени кубенсис. Чета, че при аяуаска било често срещано това...[/quote:2pmee397]
Е-е-ей и аз искам така 
,де тоя късмет
okvij
2012-11-05_10:04
[quote="brainjuice":23vxih4r]"you took too much, man, you took too much"
горе-долу за кой тип усещане за умиране говориш? "оле, божке, какво си причиних с тия гъби" или "трябва да загина, за да се преродя наново"
имал съм ги и двете и едното е обикновена параноя от предобряне+усещане, че не можеш да контролираш нещата /лечението е да се откажеш от идеята да ги контролираш /.
а другото е това, което й е смисълът и квинктесенцията на цялата тая работа с консумирането на екстри. [/quote:23vxih4r]
Аха, разбирам, прекалил съм
Ами усещането беше за липса на контрол и за отделяне от тялото. Страх и ужас, че ако се отпусна (а то яко ме теглеше да заспя), може и да не се събудя. Мислех, че елементите на тялото ми се разпадат, както в процеса на умиране - като се разпадне елементът огън - усещаш студ; при разпада на елемента вода - жажда и сухота в устата, и т.н. Чувствах се и като 100-годишен старец. После в един момент вече не ми беше ясно коя е "истинската" реалност. Стана ми ясно, че такава няма. Просто в нормално състояние я усещаме реална, но това е заблуда. След това по едно време почнах да се чудя дали всъщност вече не съм умрял без да разбера и съм в междинното състояние, когато съзнанието си връща възприятията и вижда обстановката. И съответно почнах да си търся сянката, защото знам, че липсата й е признак, че съм умрял наистина.
В крайна сметка май не умрях. Пък знам ли Обаче докато бях там, за мен всичко си беше реално.
После като взе да ме пуска дойдоха прозренията - че не съм изобщо готов за смъртта, че да се подготвя за нея е може би най-важното в този живот, че в "нормалното" си състояние постоянно играя игри, фалшив съм и се залъгвам за всичко.
И въпреки целия ужас, който преживях, оценявам преживяването като полезно. Определено ще го направя пак. Ама няма да е скоро
Hupia
2012-11-05_10:34
[quote="okvij":2xrn0a4d]Аха, разбирам, прекалил съм[/quote:2xrn0a4d] Не, по-скоро си се отнесъл пренебрежително към гъбите ...
,имал си някаква вътрешна негативна нагласа ..и гъбите просто са го изкарали наяве това..! Според мен де... ,щото всеки си е "башка луд"!
Гъбите трябва да се уважават, да те уважат и Те...!
Преди 2 години щяхме да ядем на едно от тепетата....,и един приятел доста пренебрежително към тях,още преди да ги е ял се почна :
"...К'ви са тия гъби...,ами ако ми стане нещо,..може ли да умреш от тях.... ", но и любопитството да опита беше голямо 
И след час нещо докато се наслаждавахме на светлинния пъзел "Нощен Пловдив", той почна да трепери и да се гърчи като "есенен лист":
"Умирам, ...ще умра,..к'ви са тия нощни сенки ,...какво ми направихте..?!"
...По едно време стана и си тръгна незнайно къде.....!
...............................................................................
След това каза ,че повече няма да яде от тия "дяволски" гъби...!
Но и това е добре, щом така е преценил за себе си ..и то е РЕШЕНИЕ!
VenzaK
2012-11-07_10:08
Гъбите не са за града.
Hupia
2012-11-07_11:35
[quote="VenzaK":3ti0v3k7]Гъбите не са за града.[/quote:3ti0v3k7] [color=#404000:3ti0v3k7]Хич даже...
АбсЕлютно!
Особенно като се почне.. едно квичене, едно жаукане!
.... Ако има хора наблизо, ще помислят ,че има няк'ви избягали от няк'ва психиатрична клиника с тежки ментални разстройства... ! [/color:3ti0v3k7]
MoridinBG
2012-11-18_03:52
Ооо за трезвените и без опит с халюциногените група наядени хора е твърде странна гледка и обикновено се намесват по много куц начин в трипа. Иначе на мен първото ми наяждане изобщо беше преди няколко години с 2гр кубенсиси една ноемврийска вечер в София и около 30-40 минути след това родителите се прибраха. Крайно сложна ситуация да се измъкна. По чудо кофти трип нямаше, дори беше доста приятен. Помотах се в Борисова и накрая стигнах при едни познати, никой от които не беше пробвал гъби, но пък им беше интересно да се опитваме да си комуникираме
А за големите дози, максимумът ми е около 5.5гр от 2 вида кубенсиси. Отново София, Февруари-Март. В началото беше добре, потрипирах от Заимов до Борисова и из нея с първоначална идея да се забия навътре в парка, но после стигнах до погрешното решение да се върна до Заимов у нас и да си взема фотоапарата. Съответно с навлизането в града и особено в пояса от посолства (7 или 8 в рамките на 4-5 преки от вкъщи + барикадираната американска резиденция) и тълпите органи на реда покрай тях, нещата почнаха да отиват на зле и когато се добрах до вкъщи направо се чувствах като вече умрял. Призрак ли що ли. Реалността си отлиташе късче по късче и с някакви крайни усилия на останките от воля успях да набера един познат да дойде да ми каже, че съм истински преди да съм изчезнал напълно
Усещането беше нещо средно между двете, които спомена brainjuice - "оле, какво направих" от една страна и "трябва да умра и да се родя отново, за да се отърся от това".
Цялостно беше може би повече усещане за раждане и пресъздаване, отколкото за умиране и от последащите ми опити + разговори и прочетено ми се струва, като сравнително нормално усещане при по-високи дози. Пък и повече имах чувстовото, че изчезвах, отколкото умирах
Иначе от бг познатите ми опит с най-голямо количество ще да има Митко (Естарио) - той се беше пробвал с около 10гр кубенсис преди 2-3 години. Интересна история.
Подозирам, че и Партилан би имал какво да каже по въпроса за големите количества (:
Nothingk
2012-11-18_10:47
Гати късметлиите сте
...искам и аз бедтрип
Tryptamine
2014-03-20_09:49
... fuck it.. im lying ... i am afraid ... my wild love went riding.....