slugware
2009-08-23_12:25
някак си понякога се чудя защо ми става прекалено фрустрирано, давайки си сметка, че всъщност Всичко, което ни се случва е една от възможните пермутации на еволюиращото уравнение [библиотеката на Борхес] - и в крайна сметка, квот и да правим и струваме, то се оказва предвидено от природата на ниво информационно взаимодействие... струва ми се, че това е най-интересния виртуален симулатор, измислян някога.. тъй като, решавайки даден проблем, с който трябва да се справим сами, налагайки ни се да викнем Неволята [ако не се справя с конфликта, актуален за текущото ниво на симулация,[b:3evjh937]ако не намеря начин да си помогна сам[/b:3evjh937], няма да оцелея и уравнението стига до емерджентен колапс], изграждаме допълнително ниво на тази върховна симулация, в което трябва да разрешим новия информационен конфликт, тъпото е, че за тази повърхностна усезаемост на липсата на ценностен и морален смисъл в нещата, дето ми се случват, не мога да "обвиня" дори себе си ... но може би това е само едната страна на нещото.. и заради прекалено усезаема липса и празнина откъм смисъл, много лесно мога да си въобразя такъв все пак, аз съм само софтуер както всичко останало затова, съдейки себе си чрез себе си и чрез съдене на другите, нарушавам баланса на уравнението... и то ми го връща тъпкано с хитри механизми веселото е, че алгоритмите на смятане са оpen source
или пък че всико, което ми се струва като необратима реалност е съвкупоност от милиони процеси на пресмятане на възможности за информационна еволюция на самата виртуална среда, в която се случва
странничко е като започнеш да виждаш целия свят като изкуствен интелект, оставен да еволюира "на произвола на съдбата"
дето се викаше, there is no Out of the Matrix...
поне докато боравя с понятия
и тялото е само спомен, и всичко е само спомен...защото е заложено като потенция..много дълбоко
един такъв уж прикрит ужас...дето всъщност няма къде да се скрие
пожелавам си единствено да забравя 
tripwire_deactivated
2009-08-23_16:29
съчувствам ти като станеш част от откачен клъстер от откачалки и ти се ще да се чупиш щото в клъстера не е лесно.....но пък и без тях не е лесно и е също толкова болезнено.....общо взето е самоубийствено щото дълбоко във всяка твоя клетка е заложен кода за самоунищожение който има няма и напомня за себе си. хубаво ще е накрая ако можеш без мрънкане да се изстреляш надолу и да изгориш като комета. това си пожелавам
ебати колко сме щастливи. ебати ебати ебати 
slugware
2009-08-23_16:36
най-голямото изкушение: представата, че мога да постигна състояние, в което нищо не напомня, че някога съм съществувал
happyday
2010-04-06_12:16
Ми напоследък съм изоставила уравненията щото са скучни и се наслаждавам на решаването на неравенства.
Харесва ми това привеждане под общ знаменател, след което съкращаваш и се освобождаваш от знаменател.Особено любимо ми е да наблюдавам как умножението или деленето с отрицателен израз променя посоката на знака на неравенството.А резултатите - просто фантастично! - могат понякога да са стойности от -безкрайност до +безкрайност. 
happyday
2010-05-08_16:08
[url:376sx1v9]http://www.youtube.com/watch?v=MxBTAhVJ9w4&feature=related[/url:376sx1v9]
Nothingk
2010-05-10_19:47
Е те това е интересна тема.Чудното е че я прочетох два пъти и не я разбирам съвсем добре.Може би като не ми се спи токова по-добре ше схвана идеята.
Е чак изкуствен интелект не сме.Може би общесвото се опитва да се автоматизира но поотделно сме си сладки душички.
Според мене ти имаш копнеж към абстрактното към невъобразимите концепции за духъ и за всичко.Вероятно осъзнаваш нуждата си от по-сериозно преместване на събирателната точка до позиция в която възприятието на светъ и самия ти изобщо няма да прилича на себе си и ше стигаш до все по-невъобразими и абсудни гледки и действия и все по- и все по- до безкрай... 
Представяш ли си,уж същото нещо а реално абсолютно невиждано... колко вълнуващо,а-а-ау-у-у, 
невероятно........
..........................................................................................................
Therapist
2010-05-12_11:20
[quote="slugware":2bnp70dc]...[/quote:2bnp70dc] Интересно, но можеш ли дадеш няква обосновка за тея си възгледи?
happyday
2010-05-14_14:30
[quote="Nothingk":w1e1fpwi] Е чак изкуствен интелект не сме.Може би общесвото се опитва да се автоматизира но поотделно сме си
сладки душички.
Според мене ти имаш копнеж към абстрактното към невъобразимите концепции за духъ и за всичко.Вероятно осъзнаваш нуждата си от по-сериозно преместване на събирателната точка до позиция в която възприятието на светъ и самия ти изобщо няма да прилича на себе си и ше стигаш до все по-невъобразими и абсудни гледки и действия и все по- и все по- до безкрай... Представяш ли си,уж същото нещо а реално абсолютно невиждано... колко вълнуващо,а-а-ау-у-у, невероятно........
..........................................................................................................[/quote:w1e1fpwi]
Трудно ми е да го обясня, но май има преминаване от едно състояние към друго. Това преминаване се подчинява на някакви правила и закони, които ние все още не сме открили и осъзнали.Ти го наричаш преместване на събирателната точка, за друг е трип, за трети уравнение или неравенство, за четвърти философска категория и така до безкрайност................................................... 
slugware
2010-05-15_17:39
[quote="Therapist":4n0309xb][quote="slugware":4n0309xb]...[/quote:4n0309xb] Интересно, но можеш ли дадеш няква обосновка за тея си възгледи?[/quote:4n0309xb] не
Партилан420
2011-10-07_16:31
[quote:1u8rnczx]Все пак аз съм само софтуер[/quote:1u8rnczx] от теб и само от теб си зависи с какво ще се идентифицираш. Ако за себе си си само софтуер, то ще си бъдеш само софтуер за цялата вселена... Ентео-молитва: Трепетно Трепти в Триптих ТриЕдинствена Триада - Трип, Трева и Триптамин - Край Безкрайност и Начало... Дух, Душа и Дъх на Тяло - ТриЕдинство, Тебе Славя! Боже, Ти, Който Държиш ТриЗъбеца и Прощаваш - Най-Пречист, Ти Пречисти! Извор - ЩаСТиЕ, Ти Си! Боже, В Тебе се Разтварям... (Трепетно Трептя В Триптих) ЩaСТиЕ Без Край В БезКрая!!! Той Е Отвъд Край и Начало. Вселенският Му Танц Тандава събира Всичкото Що Е - В Мига Свещен, когато Бра(х)ма Издиша Целия Си Дъх, Преди Да Почне Ново Вдишване, В Мига Свещен - Тандава Е Единственият Шанс Тогава, Светът да Бъде Съ-Творен Отново, За Да Бъде Ден! (Виде(х)Нов Ден! БлагоДаря!) БезКрая в мен, О, Мили Боже, Велики Боже, Вярвай В мен, тъй както Всеки Божи Ден аз Вярвам в Теб, О, Миг Свещен! О, Миг Безкраен, СъТворен! Миг, В Който Вяра, Бог, и "мен" В Едно Се Сливат В Светлина... И мигом Цялата Вселена вибрира в Музика Свещена, в Любов Отвъд Тебе и Мене, ВЕдно с на Бога Любовта... п.с. вси4ко ве4е е написано... с босо краче по мокрия пясък на плажа. и си остава написано... до следващата квантова вълнА
AuroraX
2011-10-11_11:13
В моментите, когато съм се опитвал да се самоидентифицирам, губя понятието защото реално липсва абсолютна отправна точка. А и мисля, че самоидентификацията като цяло е леко парадоксално понятие ... все пак е изковано от нас самите, подвластните на реалността и матрицата в която се намираме ....
Nothingk
2011-10-12_15:17
Хм... колко неща ми идват да кажа във връзка с последния пост,и не мога да ги формулирам добре
.
phobium
2011-11-01_12:49
Тао което е Тао не е Тао, което е Тао, но Тао което не е Тао е Тао, което е Тао.
malakalmavt
2011-11-17_18:29
ебати простотиите
slugware
2011-11-17_20:19
баш :д