Gravatar
dobrodeteli
2009-02-24_21:37
Какво знаем за кармата?

Това е повече от необходимо. Когато се говори за трансмутация на карма, трябва да се знае, че става въпрос за много дълбоки, същностни промени в съзнанието. Така се стига до много дълбока, съществена промяна и на следващите периоди от човешкия живот, промяната настъпва и за цялата останала част от живота на отделната личност. Всяка карма се създава в резултат на определени действия, предизвикани или предопределени от нивото на съответното съзнание. Съзнанието определя културата, определя отношенията и диктува или подсказва мислите и действията. Тоест, каквото му е разбирането на човека за нещата от живота, такива ще бъдат и действията му. В този смисъл е необходимо да се изясни и отношението ни към молитвата. Съдържанието на молитвата не върши работа, ако текста се използва като художествено произведение. Моментното вълнение и моментната искреност са само едно преходно емоционално състояние. Молитвата ще помогне само на този, който вникне дълбоко в нейното съдържание и възприеме мъдростта на словото за свой начин на живот. Когато човек извърши дадено тежко престъпление спрямо себе си, спрямо други хора или Природата, това означава, че той е влязъл в противоречие с установените правила и норми за живот към конкретния период; той е нарушил установените закони за морално-етично поведение, за природосъобразен живот, законите чрез които се установява баланса на енергийно равновесие в Природата, което ще рече, че той е пристъпил нравствения закон. Нравствения закон е в основата на всяко позволено или непозволено нещо, защото чрез него се изявява Божията воля. Когато човек направи престъпление, той предизвиква всичко, което в някаква степен е било засегнато от действието му да реагира неадекватно. То затова е престъпление, защото противоречи на установените закони в Природата и организацията на обществото. Засегнатото нещо “страда” по някакъв начин. Неговата нарушена цялост, нарушеното му енергийно равновесие, нарушеното му качество реагират. Тази реакция хората приемат като отмъщение, като кармата, която живо ги засяга. Те са допуснали съответното нарушение или престъпление защото така са разбирали живота, толкова са били познанията им например по отношение на психиката на другия, или съответните физични или химични закони, т.е. такава е била представата им за себе си и всичко останало. Така стигаме до извода, че ако човек е достатъчно просветен, за да знае, че мисълта му работи в духовното пространство, така както ръцете във физическото, ако знае, че съзнанието му подрежда конкретната последователност на причини и следствия, ще е наясно, че сам създава кармата си. В този смисъл съществува и голямата илюзия по отношение на родовата карма като неизменното нещастие, което ни преследва до девето коляно. Този въпрос има две страни, които трябва много вниматгелно да се разгледат. Едната е свързана с мисълта на наследниците за греха на техните деди и прадеди. Наследникът живее с мисълта за вината, по-точно със страха от възмездието. Силното внушение, насажда в съзнанието чувството за предопределеност и създава мястото на съответното заболяаване или пък блокира мисълта за конкретни решителни действия. И когато поради тази причина допуснем грешка, веднага я преписваме на кармичната обремененост. Всъщност тук най-важната препоръка е да оценяваме трезво собствените си действия и да отчитаме ясно с каква нагласа възприемаме нещата от живота. Другата страна свързана с родовата карма се отнася до всеки от нас, до всеки преди нас и до тези след нас, заради умението, с което общуваме, заради отговорността, с която живеем. Ако моят баща или дядо са били злобни, не сговорчиви и отмъстителни, за моето семейство, за моят род, ще се говори като за хора, които носят беди, които създават неприятности. Към тях ще бъде отправено чувството на ненавист и ще съществува стремежа на останалите да странят от тях. Лошата слава на едно семейство, предимно на родителите, много лесно се пренася и върху техните деца. В този смисъл казваме, че кармата на рода застрашава наследниците, защото там където бащата е крадил или убивал, там където майката е клеветила, синът или дъщерята няма да бъдат приети, или и към тях ще се посегне по същия начин, заради силата на отмъстителността. Всъщност много точно става въпрос за отговорността, с която живеем, за да не вредим на близките си. Затова сега ще си позволим да определим като изключително голяма крайност поддържането на идеята, че кармата тегне като воденичен камък на шията и няма избавление от нея. Когато човек постигне истинска, качествена промяна на своето съзнание, ще може да постигне и други, нови условия, в които и чрез които да живее и се развива. Но за да промени съзнанието си, той трябва да приеме нещата от живота с разбиране. Много са условията, които определят това отношение към живота. Да имаш разбиране за него, означава да можеш да си обясниш за какво става въпрос, да можеш да проумееш същността на проблема и да си наясно ти къде стоиш в случая. Това пък изисква да си наясно с разположението на силите и фактите около себе си, т.е. да познаваш обективната действителност. Защото там в обективната действителност стоят закони и правила, които принадлежат на Природата най-общо казано, а по-конкретно означава на Твореца-Създател на Природата и всичко в нея. Това са законите, които изискват, те не поставят половинчати условия, защото в противния случай не биха могли да определят правилата, според които може да съществува Цялото, Вселената и всичко в нея. В тази поредица от мисли можем да стигнем до извода, че за да “ликвидира” човек кармата си, за да я “изчисти”, той трябва да промени своето отношение към себе си, към другите и към живота изобщо, което ще рече, трябва да престане да повтаря грешките си или грешките на своите родители. Основното средство за постигане на този резултат е облагородяване на съзнанието. Индивидуалната промяна на всеки поотделно, ще предизвика колективната промяна. Качественото изменение на съзнанието на всеки човек, ще създаде качествената промяна и в колективното съзнание. Така се ликвидират семейните, родовите, националните карми. Ето защо на човечеството му е необходима нова етика. Етика, която да го запознава с истинската стойност на добродетелното слово. Добродетелната основа на човешкото общуване е гаранция за промяна! Тази и други интересни теми можете да прочетете на [url:dlshbj7d]http://www.dobrodeteli.com[/url:dlshbj7d]
Gravatar
theivo
2009-02-24_21:42
Re: Какво знаем за кармата?

Аххх, ти си гаден спамер :) :) In the wild, man :)
Gravatar
kasar
2009-02-24_21:43
Re: Какво знаем за кармата?

ехеее,ко напрай уе чуек,тва да го прочета трияаа да си зема 2 дена отпуска... :)
Gravatar
theivo
2009-02-24_21:47
Re: Какво знаем за кармата?

/офф Ае, Коко, ти в скайпа влизаш ли ?
Gravatar
kasar
2009-02-24_21:54
Re: Какво знаем за кармата?

да видях,ще оправим тая работа! :)
Gravatar
amitabha
2009-02-25_13:24
Re: Какво знаем за кармата?

кармата е причинно следствената връзка,за която се говири в Книга за Живота и смърта,,, Согиал Ринпоче,, В Будизма основата на религията им преди да попаднеш в Бардо на Смърта,и в какво ще се преродиш,По важното е че в момента на смърта от тялото ти избива гной и мрасотия от нниякой канал,и от там вече се знае в кой сектор ще е твойта инкарнация,,,лично аз най много се притеснявам от тъй нареченото място на гладните духове,. но оранжевия цвят ще помогне на всички умиращи зад които стой Буда Амитабха :lol:
Gravatar
P31415
2009-02-25_20:24
Re: Какво знаем за кармата?

" Една аналогия може да внесе известна яснота в значението на термина. Казва се, че всички феномени представляват движение или вибрация. Това означава нещо да вибрира - среда или проводник. Двете, присъщи на движението свойства са движението и покоят, защото където има движение, винаги има и покой или спиране. На санскритски тези понятия са изразени с термините [i:ki3gn68v]шакти, ваю[/i:ki3gn68v] и [i:ki3gn68v]карма[/i:ki3gn68v]. Ако трите фактора не са съчетани, няма вибрация. Трябва да има импулс (шакти или енергия), който поражда движение, средство, инструмент на движението (ваю) и сила на съпротивление, която ограничава движението (карма). Силата или импулса, който е в основата на ваю, е шакти, енергията. Препятствието по пътя на шакти е карма. Карма предизвиква спирането на ваю. Жизнеността или вибрацията се разгръщат или повлияват в зависимост от силата на тези фактори. Ако кармата е по-голяма, тогава и паузата ще е по-голяма, а движението ще е по-малко. Ако човек се заеме с някаква задача, но обстоятелствата го възпрепятстват, в такъв случай кармата е по-силна от шакти или ваю. " - Свами Рама Амитабха ако тръгнеш да риташ камбаната ме викни. аз ще те обърна на дясната ти страна и ще ти чета докато си намериш ново тяло. не бих те оставил на гладните духове. :!: :P
Gravatar
amitabha
2009-02-26_12:31
Re: Какво знаем за кармата?

[quote="P31415":17xr0rg3]" Една аналогия може да внесе известна яснота в значението на термина. Казва се, че всички феномени представляват движение или вибрация. Това означава нещо да вибрира - среда или проводник. Двете, присъщи на движението свойства са движението и покоят, защото където има движение, винаги има и покой или спиране. На санскритски тези понятия са изразени с термините [i:17xr0rg3]шакти, ваю[/i:17xr0rg3] и [i:17xr0rg3]карма[/i:17xr0rg3]. Ако трите фактора не са съчетани, няма вибрация. Трябва да има импулс (шакти или енергия), който поражда движение, средство, инструмент на движението (ваю) и сила на съпротивление, която ограничава движението (карма). Силата или импулса, който е в основата на ваю, е шакти, енергията. Препятствието по пътя на шакти е карма. Карма предизвиква спирането на ваю. Жизнеността или вибрацията се разгръщат или повлияват в зависимост от силата на тези фактори. Ако кармата е по-голяма, тогава и паузата ще е по-голяма, а движението ще е по-малко. Ако човек се заеме с някаква задача, но обстоятелствата го възпрепятстват, в такъв случай кармата е по-силна от шакти или ваю. " - Свами Рама Амитабха ако тръгнеш да риташ камбаната ме викни. аз ще те обърна на дясната ти страна и ще ти чета докато си намериш ново тяло. не бих те оставил на гладните духове. :!: :P[/quote:17xr0rg3] :oops: Да ще ми трябва помощ
Gravatar
tripwire_deactivated
2009-04-09_18:30
Re: Какво знаем за кармата?

малко екстракт от интересни текстове: [color=#FF4000:3qz1xt4d] Ако думата [i:3qz1xt4d]карма[/i:3qz1xt4d] все още предизвиква у вас ужас и усещане, че оттук нататък трябва да приемате живота си много на сериозно, припомнете си монаха, който попитал учителя си какво да направи, за да очисти кармата си, да стане по-добър монах и да получи просветление. Учителят му отговорил: "Закусва ли днес?". "Да" - отвърнал монахът. "Е, тогава си измий чинията." И монахът получил просветление. [/color:3qz1xt4d] [color=#800080:3qz1xt4d] Тайнствата - най-дълбоката вяра за произхода и физическата природа на човека и връзката му с божествения и свръхестествения свят - са станали достъпни за хората, чрез свещенните текстове и философските доктрини на стотици религиозни учения и цивилизации. Египтяни, будисти, индуси, китайски таоисти, юдеи, ескимоси, древните гърци, римляните, африканците, австралийските аборигени, американските индианци, теософите, суфите, зороастрите, розенкройцерите, масоните и много много други от дълбока древност вярват в прераждането и кармата.[/color:3qz1xt4d] [color=#FF4000:3qz1xt4d] Ведите, упанишадите (смятани за част от езотеричното, или скритото учение на ведите), "Тибетската книга на мъртвите" и "Бхагават Гита" са проникнати от идеята за преминаването на душата от тяло в тяло. Но и някои от най-известните мислители - от Питагор, Сократ, Платон, Аполоний и Плотин До Виктор Юго, Уилямс Джеймс....Карл Юнг и стотици други - също подкрепят философията, че "Аз съм тук и ще се върна пак". [/color:3qz1xt4d] [color=#FF4000:3qz1xt4d] Теолозите, свещенниците и отците на ранната църква дори проповядвали, че предишните съществувания на душата и прераждането и в бъдеще са истина, неподлежаща на обсъждане. Душата "...сменя едно тяло с друго, за да може живота на Земята да продъжава винаги" - писал свети Григорий Назиански, епископ на Константинопол през 4 век. Един от най-известните поддръжници на тази философия е Ориген - грък, описан от свети Йероним като "най-великия учител на Църквата след Апостолите"[/color:3qz1xt4d] Но както много други теолози, по-късно той заявява, че писанията и вярванията на Ориген в безсмъртието са ерес. и тук интересната част >>>> През 553 година на Втория вселенски събор в Константинопол председателстван от император Юстиниан, е решено Ориген и учението му да бъдат анатемосани и отречени. Същото постигнало и последователите му и всеки, който проповядвал доктрината на метемпсихозата (прераждането). още от интересната част >>>> [b:3qz1xt4d]Анатемосването на идеята за предишни съществувания принудило събора да отрече почти всички откъси от Библията, които споменавали за прераждането.[/b:3qz1xt4d] Това довело и до неколковковни преследвания, мъчения и екзекуции на десетки хиляди хора в така наречената [i:3qz1xt4d]свещенна война[/i:3qz1xt4d] на Инквизицияата. >>>> Получава се така, защото всички тези християнски учения твърдят, че ще постигнем спасение чрез изповед и разкаяние, чрез посредничеството на свещенници и духовенство (ask for yourself & always question authority :!: ), a в миналото дори чрез купуване на "индулгенция". Ако не искаш или не можеш да платиш, никакво спасение. А и като прибавим към това и ужаса, който векове наред е всявала Инквизицията, Църквата се превръща в носител на нелицеприятна власт и влияние, които често вместо да носят радост и щастие, се използват за всяване на страх, вина, чувство за непълноценност и зависимост в сърцата и умовете на много вярващи християни. Тя ни учи също така, че живота се дава само веднъж и след него отиваме в рая, ада или чистилището. [color=#FF4000:3qz1xt4d]>>>> Прераждането и кармата предполагат лична отговорност (може би затова много хора се плашат от тях), уповаване в собствените сили и собствената воля. "Независимо от положението ми в момента аз сам избирам да съм тук и мога сам да си тръгна" Аз не съм жертва, Прераждането носи оптимизъм, защото ни казва, че имаме много време и много възможности да намерим правия път и да стигнем до нашето начало - Бога. Пак можем да се молим за помощ, прошка и разбиране, но действията си трябва да предприемаме сами. Това прилича донякъде на диета или на преодоляване на зависимостта от цигарите: никой не може да го свърши вместо нас.[/color:3qz1xt4d] [color=#800080:3qz1xt4d]Когато прераждането бъде прието като неоспорим факт от живота, а не като ексцентрична теория на модерните мистици, хората със сигурност ще спрат да тровят планетата. Те ще започнат да градят един по-добър свят, защото ще знаят, че пак ще се завърнат в него. По думите на Волтер: " Да се родиш два пъти не е по-изненадващо от това да се родиш веднъж."[/color:3qz1xt4d] [color=#FF4000:3qz1xt4d] обобщение на проблема от Книгата на мъртвите:[/color:3qz1xt4d] [b:3qz1xt4d] [color=#FF0000:3qz1xt4d]Зад теб е ужасният буен огън на кармата, който те кара да се движиш напред. Мощната му сила те поглъща... Чуваш заплашителни звуци. Толкова е страшно, че ти се иска да избягаш... Страхуваш се да влезеш в утробата, защото това може да означава нов живот, пълен със страдание, в тяло, по-несъвършено от това, в което си бил преди. Това доказва, че злите сили имат власт над теб...[/color:3qz1xt4d][/b:3qz1xt4d] Дни наред живеех в ужас, че безбройните божества и злите духове описани в книгите, ще се стоварят върху мен от небесата или ще изникнат от вдън земя и ще ме погълнат. Помислих си че може би монахините са били прави, когато ми казаха че съм сатана. Бързо се научих да се моля: [color=#800080:3qz1xt4d] Когато кармата ми се прояви и аз съм беззащитен, нека милосърдният Бог да ме закриля. Когато ме изкушава лоша карма, нека Всевишният да ме осени със светлината си. ОМ МАНИ ПАДМЕ ХЪМ :oops: :!: [/color:3qz1xt4d] [b:3qz1xt4d][color=#800080:3qz1xt4d] Om > Purifies > bliss / pride > gods Ma > Purifies > jealousy / lust for entertainment > Samsaric Realm > jealous gods Ni > Purifies > passion / desire > Purifies > human Pe > Purifies > stupidity / prejudice > Purifies > animal Me > Purifies > poverty / possessiveness > Purifies > hungry ghost Hum > aggression / hatred > Purifies > hell[/color:3qz1xt4d][/b:3qz1xt4d] [img:3qz1xt4d]http://media.radiosai.org/Journals/Vol_04/01SEP06/images/FeatureArticles/mantram/om.jpg[/img:3qz1xt4d] по-натам малко за християнството и така нататък... :!: