Anonymous 2005-07-11_00:31

Завинаги! Пътят е покрит със пролетни цветя - бели, нежни и красиви - като теб! Сълзите капят бавно, сякаш без надежда - прекрасни и кристални - оглеждаш се във тях! Нощта нашепва стихове във ноти - не смее да запее - за да не бъдеш заглушена! Обръщам се назад - там си ти - с ирония в гласа и неповторима мекота, зрялост в детско тяло, мъдрост в най-невинната усмивка. И магията, която носиш... Любовта е твоят знак - дарбата от Бога! Усмивката, която все ще бъде с мен, вярата, която пали, сърцето, което покорява, енергията, която изумява... Къде са? Залата е празна, гласчето вече не шепти, хората безмълвни - в търсенето на утеха, но утехата си ти, а теб те няма... Наивно, глупаво, абсурдно, още вярвам - ще те видя с венец от призрачна роса - щастлива, свята... Ела отново! Върни се! Откритостта на танца ще се превърне в бекрайно тайнство - танц сам, без радост, с устремен нагоре зов... Изчезна светлината - хиляди слънца да блеснат, тъмнината ще остане вътре в мен. Телцето бе твърде крехко за душата - необятна и непостижима. И споменът отпреди 3 години, и от последния танцов ритуал. Вятърът рисува твоя лик - извиваш се като богиня под звуците на светлината - звезда в косите, звезда в сърцето... Ние ще те помним все така - най-чудното дете! Помни и ти... помни... ще дойдем при теб след година-две-сто може би, помни ни и ти! Обичам те, Ани!

Anonymous 2005-07-17_16:17

Re: Завинаги! [quote="-":274zku6e]Пътят е покрит със пролетни цветя - бели, нежни и красиви - като теб! Сълзите капят бавно, сякаш без надежда - прекрасни и кристални - оглеждаш се във тях! Нощта нашепва стихове във ноти - не смее да запее - за да не бъдеш заглушена! Обръщам се назад - там си ти - с ирония в гласа и неповторима мекота, зрялост в детско тяло, мъдрост в най-невинната усмивка. И магията, която носиш... Любовта е твоят знак - дарбата от Бога! Усмивката, която все ще бъде с мен, вярата, която пали, сърцето, което покорява, енергията, която изумява... Къде са? Залата е празна, гласчето вече не шепти, хората безмълвни - в търсенето на утеха, но утехата си ти, а теб те няма... Наивно, глупаво, абсурдно, още вярвам - ще те видя с венец от призрачна роса - щастлива, свята... Ела отново! Върни се! Откритостта на танца ще се превърне в бекрайно тайнство - танц сам, без радост, с устремен нагоре зов... Изчезна светлината - хиляди слънца да блеснат, тъмнината ще остане вътре в мен. Телцето бе твърде крехко за душата - необятна и непостижима. И споменът отпреди 3 години, и от последния танцов ритуал. Вятърът рисува твоя лик - извиваш се като богиня под звуците на светлината - звезда в косите, звезда в сърцето... Ние ще те помним все така - най-чудното дете! Помни и ти... помни... ще дойдем при теб след година-две-сто може би, помни ни и ти! Обичам те, Ани! [/quote:274zku6e] Към автора с най-искрена благодорност!! Здравей, аз съм таткото на Ани. Ти наистина обичаш Ани. Затова стиховете са трогателни и удивително точни. И аз я обичам. Затова ги разбирам и възприемам безрезервно. Жалко, че музата ти е провокирана от такова чудовищно събитие. Моля те, обади ми се. Ще се радвам да се видим. Е-mail vbrezoev_01@abv.bg Владимир Брезоев