Gravatar
fragile
2010-04-14_04:24
Аларма Пънк Джаз Фест 3 ... за повече авангард и щастие!

[img:jg5fj6mk]http://i770.photobucket.com/albums/xx350/alarma_fest/alarma.png[/img:jg5fj6mk] Програмата на: Аларма Пънк Джаз Фест 3 http://www.myspace.com/alarmapunkjazzfest http://www.facebook.com/profile.php?id= ... 207&ref=ts ... за повече авангард и щастие! Третото издание на „Аларма Пънк Джаз” включва прогресив джаз с елементи на балканско кабаре („Жлуст”), нигерийска протестна поезия, кънтри-фрийк-импровизации с Юджийн Чадборн (легендарен поет с банджо, работил с Джон Зорн, Дерек Бейли, Марк Рибо и Джими Карл Блек– пристига в София специално за „Аларма”), акустичен сет на „Насекомикс”, първата рокендрол група на албански език в света („Бла-Бла-Бла”), както заслужили ветерани на фестивала като „Ас” и „Ембиънт Анархист”. Половината от фестивала този път ще се проведе в Дома на киното и кино „Влайкова” като част от проекта „Звуково изобразяване на града” с живи предавания по програма „Христо Ботев” (и понякога и във „Фалшименто” по радио „София” и в „Заедно след полунощ” – съвместното ни предаване с регионалните радиостанции”) от знакови места за алтернативна култура. Приходите от продажбата на билетите на концертите, които не са в Първо студио ще се разпределят между музикантите, които винаги са ни подкрепяли на всички безплатни издания… Което не означава, че се отказваме от проекта пънк-каса. ПЪНК-КАСАТА е кашон за доброволни дарения за фестивала, разнасян по концертите, с чието съдържание обикновено плащаме пътя на чуждестранните банди. На 30 април в Дома на киното ще се открие и фотоизложба с избрани моменти от близо 50-те концерта, организирани от „Аларма” през последните две години. А програмата е, както следва: 26 април, 21,30ч. Project Zlust feat. Мишо Йосифов (Скопие, София) http://www.myspace.com/projectzlust БНР, Първо студио,вход свободен Бул. Драган Цанков 4 27 април, 21,30ч. Brujačii (Загреб) http://www.myspace.com/brujaci Bo & Mihaillness http://www.myspace.com/boandmihaillness БНР, Първо студио,вход свободен Бул. Драган Цанков 4 28 април, 21,30ч. Доктор Гого Бенд (Враца) http://www.myspace.com/doctorsgogoband БНР, Първо студио,вход свободен Бул. Драган Цанков 4 29 април, 19,00ч. Kaya http://www.myspace.com/kayabandbulgaria Nasekomix http://www.myspace.com/nasekomix Кино „Влайкова” вход: 10 лв ул. Цар Иван Асен II 11 30 април, 21,30ч. Група AS* http://www.myspace.com/djibri Ambient Anarchist http://www.myspace.com/ambientanarchist Blla Blla Blla (Скопие) http://www.myspace.com/bllabllablla *SpartArt (С мултимедия и рисуване на живо) http://www.myspace.com/spartart със специалното участие на Оладутун Ибикуй (Нигерия) http://www.myspace.com/forrealpoetry Дом на Киното, вход 15/10 лв. Ул. Екзарх Йосиф 37 3 май, 21,30 Eugene Chadbourne (Грийнсбъро/ Ню Йорк) http://www.myspace.com/eugenechadbourne Popara http://www.myspace.com/poparasite Дом на Киното, вход 12/10 лв. Ул. Екзарх Йосиф 37 92,9 FM и на честотите на програма „Христо Ботев” из цялата страна Online - http://online-radio.info/index.php?ch=radio&rid=36
Gravatar
fragile
2010-04-20_12:25
Re: Аларма Пънк Джаз Фест 3 ... за повече авангард и щастие!

http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2913591
Gravatar
fragile
2010-04-23_15:01
Re: Аларма Пънк Джаз Фест 3 ... за повече авангард и щастие!

[img:19dw4pmd]http://i770.photobucket.com/albums/xx350/alarma_fest/ProjectZlust.jpg[/img:19dw4pmd] http://www.bnr.bg/sites/hristobotev/Sho ... _pank.aspx Интернационална прогресив-джаз формация с участието на Мишо Йосифов открива „Аларма пънк джаз 3” Автор: Цветан Цветанов Проект Жлуст” от Скопие ще открият третото „пълнометражно” издание на фестивала „Аларма пънк джаз” на 26 април от 21.30 ч. в Първо студио. „Аларма пънк джаз” достигна и до третото си „пълнометражно” издание - още по-мащабен и още по-международен. Уникалният по формат радио фестивал се открива на 26 април и ще продължи до 3 май - на вълните на програма „Христо Ботев”, пряко от Първо студио на БНР, кино „Влайкова” и „Дома на киното”. Както вече писахме, разширяването на фестивала е част от проекта на предаването „Аларма” „Звуково изобразяване на града” - серия от концерти, предавани пряко по БНР от знакови места за алтернативна култура в столицата и в страната. Входът за първите три фестивални вечери, които са на „Драган Цанков 4”, е свободен, а за 29 април във „Влайкова” и 30 април и 3 май в „Дома на киното” - минимален: с цел подпомагане на групите, които вече втора година подкрепят безплатните издания на „Аларма Пънк Джаз”. Фестивалът има и своята „Пънк-Каса” (под формата на кашон) за волни пожертвования, с които обикновено се покриват пътните разноски на чуждестранните групи. Началният час за всички фестивални вечери е 21.30 (с изключение на 29 април, когато програмата започва в 19.00 ч. с концерт на „Кайа” по радио „София”). Откриването на 26 април е с „Проект Жлуст”, прогресив-симфо-джаз-кабаре от Скопие, автори на музиката към филмите на Теона Митевска. В „Жлуст” свирят музиканти от седем националности, като последното попълнение е нашият Мишо Йосифов. Създадена от членове на Македонската филхармония - Джиян Емин (валдхорна, клавишни), Иван Бейков (контрабас) и Владимир Попхристов (чело) - формацията преминава през няколко фази в развитието си - от алтърнатив-прогресив-рок (тогава все още се казват ДНО - „дружество с неограничена отговорност”), през трибют вечери на блус и джаз класици по скопските клубове, до авторска нова музика и сутрудничество с легендарния Кирил Джайковски. С Мишо Йосифов свирят от 2006 г. (един от първите им съвместни концерти е на фестивала Exit в Нови Сад), а пресечната точка е Русе - там преди няколко години барабанистът на „Жлуст” Гоце Стефковски попада в един джем сешън с Мишо и веднага решава, че това е човека, когото трябва да поканят за тромпетист. Участието им на „Аларма пънк джаз” като квинтет ще бъде първият им концерт в България. „Жлуст” записват музиката си в Chicken Madness, едно от най-добрите звукозаписни студиа за джаз и авангардна музика на Балканите, а последният им засега албум - Incubator от 2009 г. - е издаден от лейбъла на „Скопския джаз фестивал”. Част от музикантите от формацията (Джиян Емин, Иван Бейков и Алек Секуловски) свирят и с „брас асоциацията” на Тони Китановски „Черкези оркестър” - един от най-интересните и неконвенционални цигански брас-кланове на Балканите (с афинитет към музиката на Мингъс и Ерик Сати). Впрочем, и „Черкези” ще свирят в София - само ден след „Жлуст” (организирани от българския мениджър на виенския фестивал Balkan Fever) - а по-късно през годината всички заедно: на турне в Куба! (Материалът е публикуван и в сп. „Паралели”)
Gravatar
Forsi
2010-04-26_22:09
Re: Аларма Пънк Джаз Фест 3 ... за повече авангард и щастие!

Ще слушаме утре вечер батко ви Мишо а.к.а. Mihaillness a.k.a. Dubdoer, няма как :P
Gravatar
fragile
2010-04-29_15:39
Re: Аларма Пънк Джаз Фест 3 ... за повече авангард и щастие!

30 април, 21,30ч. в Дом на Киното Дяволската музика от Nublu до “Гьорче Петров”: Blla Blla Blla на „Аларма пънк джаз 3” [url="http://www.bnr.bg/sites/hristobotev/Shows/Culture/Alarma/Pages/100423Bla_Bla.aspx"]http://www.bnr.bg/sites/hristobotev/Shows/...423Bla_Bla.aspx[/url] [img:38d4pdlq]http://i770.photobucket.com/albums/xx350/alarma_fest/blabla1.jpg[/img:38d4pdlq] Това, рокендролът, наистина било дяволска работа – хем му правят панахиди и чествания на годишнини от смъртта му, хем мине – не мине някоя година и той вземе, че се всели в някого на другия край на света – ей така, за да напомни за себе си и най-вече, за полагащия му се по рождение статус на универсален език там, където тегнат предразсъдъци и неразбирателство. Запознах се с Идриз Амети, фронтмена на скопската банда Blla Blla Blla, първата рокендрол група на албански език в света, непосредствено след концерт на Forro In The Dark на „Оффест”. Малко след като Forro In The Dark, нюйоркски бразилци, свирещи с Дейвид Бърн, Бебел Жилберто и кръга около лейбъла Nublu, представиха първия си „пълнометражен” албум Bonfires Of Sao Joao. И малко след завръщането на Blla Blla Blla на голямата сцена с втори студиен албум – Oversky Ballkanishe Re-Form. В разговор пред микрофон за „Аларма” с Мауро Рефоско от Forro In The Dark и с Идриз Амети си казахме много сходни неща, което и ме подтикна да нарека този текст „Дяволската музика от Nublu до „Гьорче Петров” – защото рокендролът наистина е универсален език: понякога, и то доста често, в много по-голяма степен и от фолклора. Blla Blla Blla са истински ветерани на дяволската музика по нашите земи, и макар да имат и „фолклорни елементи”, излизат от всякакви стереотипи за „балканска музика”. След наближаването на критичната 40-годишна възраст, твърди основателят на бандата Идриз Амети, човек губи хъса си и видяно от такъв ъгъл, на него и на музикантите в групата му тъгата и депресията са им много по-близки, отколкото в края на 90-те. Но пък от друга страна, колкото повече човек слуша албуми като Bonfires Of Sao Joao (велеляшкия дебют на Мауро Рефоско и компания за лейбъла Nublu) и Oversky Ballkanishe Re-Form (мрачноватото завръщане на Blla Blla Blla), толкова повече започва да ги вижда като двете страни на една и съща монета, прощавайте за баналната метафора. Самият факт, че такива албуми излизат е достатъчна гаранция, че по света нещата все още са наред и поне още известно време ще бъдат... А дяволската музика... Дяволската музика има много лица, кое от кое по-дяволито, а освен това от Ричи Валънс и Робърт Плант и Джъстин Адамс насам е придобила способността да се кръстосва с какво ли не с цел “подобряване на породата” – и независимо дали е маскирана като даутаун-форо или камерен пост-пънк с текстове на албански, същността й е неунищожима. И слава богу... Идриз Амети и покрайнините на рокендрола – разговор в домашното студио на Blla Blla Blla в населба “Гьорче Петров” в периферията на Скопие малко след излизането на втория студиен албум на бандата... Идриз, много се радвам най-после да се запознаем. Знаеш ли, че в някои ъндърграунд среди, дори в България Blla Blla Blla са истинска легенда? Е, не бих нарекъл себе си легендарен – може би първият албум на групата от 1999 година наистина се възприема така и да, съгласен съм – албумът е легендарен, но за да станем самите ние легендарни, първо ще ни се наложи да умрем. И все пак, първата група в световната история на рокендрола с текстове на албански език – знам, че т.нар. журналисти обичат да преекспонират този факт, но все пак... Много ни беше криво още в началото, когато по вестниците ни пишеха като “двама албанци и двама македонци”, а ние не се събрахме, за да бъдем “двама албанци и двама македонци” – събрахме се като приятели и това много хора, особено някои западни журналисти изобщо не успяха да го проумеят – знаеш, имаше война, национализъм и всякакви такива неприятни неща... И идва един и ме пита “Ама как така – двама албанци и двама македонци да свирят заедно рок?”... И тогава му рекох: “Ей така, а ти къде мислиш, че се намираш?” “На Балканите” – отговаря. “Е, като си на Балканите, да знаеш че тук всичко може – дори двама албанци и двама македонци да правят заедно рокендрол”... А ако се върнем на въпроса колко сме легендарни, ще ти кажа, че в Косово например Blla Blla Blla наистина е значимо име. Първия ни албум никой, дори тук в Македония не го знаеше, докато не се случи един отличен фестивал в Косово – отиваме да свирим ей така, викаме си, пред малко публика, колкото да отбележим участие – и какво да видим – цялата зала претъпкана и пее песните ни заедно с нас. Представяш си какъв шок преживяхме. За една анонимна група да се случи нещо такова тук на Балканите, знаеш, си е почти научна фантастика. Албумът беше издаден в Македония в тираж 300, от които половината, както обикновено се случва, отидоха при журналисти, при приятели и т.н., а останалия тираж го раздадохме на “Юготон” и на някои други по малки музикални магазини... А в Косово идва един собственик на такъв магазин за дискове и ми раправя за небивало търсене – той самият бил направил най-малко 1000 пиратски копия. И това е ествествено, защото тогава в Косово нямаше рокендрол. И не само там – и в Албания още нямаха такава група като нас. Това са стари работи, но в домашното ти студио ли преживяхте войната? Защото много македонски групи – от “Сетстат” до не-знам-си-кои-си – разказват за това как окато хеликоптерите са кръстосвали небето над Скопие, те са ссвирели по гаражи и репетиционни – и на някои този период личи и в по-късната им музика като влияние и като звук... Всичките групи бяхме така – това беше повсеместната ситуация. Избягвахме дори да излизаме на улицата, избягвахме да се срещаме с хората, защото всички говореха само за политика. Само ако трябваше да се видим с някой приятел музикант, бързо хващахме такси – и до тях. Прекарвахме си цялото време по гаражи и подземни репетиционни – общо-взето, вършехме си нашата работа със съзнанието, че тази лудост един ден най-после ще свърши... Защото ако войната беше продължила по-дълго, кой знае къде щяхме да сме днес – може би някой – мъръв, друг – в чужбина и т.н. Част от музиката в новия ви албум, предполагам, се е родила точно тогава – в онези смутни времена. Всъщност, двата албума доста се различават, и то не само защото цигуларят ви Ермал Скупи за един известен период живееше във Франция и не свиреше с Blla Blla Blla... Да, той трябваше да замине да завърши образованието си във Франция, но съвсем скоро отново се върна в Скопие и много ще се радвам отново да се съберем с него, защото още навремето той ни открехна на това какво е музика. Все пак, академичен музикант… а ние си бяхме пънкари – и нотите дори не знаехме и той само ни изпяваше идеите и решенията си за аранжиране... Първият албум беше записан за 7 дни, а новият го записвахме цели 3 години – оттам идва основната разлика – обмисляне, преработки, триене, записване наново... Но и това не изчерпва всичко, защото, ако забелязваш, той е и доста по-тъжен от първия. Ако в първия текстовете бяха за животни (за вълка и кучетата, за пчелта, за таралежа – за всичките невинни душици, треперещи по шумите, докато ние водим войни), то във втория темите се въртят много повече околко тъгата, надеждата, безнадежността и прочее. Самите ние поостаряхме, някои се оженихме, и деца ни се родиха и това ни кара да гледаме по един по-друг начин на света около нас... Съвременната македонска сцена как ти се струва – какво е бъдещето? От най-младите всички свирят хардкор, което ми допада като енергия, като идея, но не и като музика – продънват ми се ушите от хардкор и траш. Иначе от по-утвърдените “Фолтин” много ми допадат. “Стринг Форсис”... приятели са ми, добри музиканти са, но посоката, която са си избрали не е точно моята. “ДНО” в много добра група и макар в “Проект Жлуст” да свирят същите хора, като че ли там ми липсва малко енергията. Знаеш, аз съм си рокендрол-мен и от камерния и рокаджийския вариант на една група предпочитам рокаджийския... А вие – трети албум? Ще има, разбира се. Не мога да ти кажа кога, но че ще има – задължително ще има. С каква мисъл се събуждаш сутрин и каква музика звучи в главата ти по изгрев слънце? В последно време нищо не може да ме вдъхнови. Ставам сутрин и изобщо не мисля за музика, защото съм все по-голям песимист, че тази сцена някога ще се вдигне на крака и музикантите ще могат да заживеят достоен живот. От друга страна – нищо друго не мога да правя, освен музика, така че, колкото и да съм разочарован от музиката, продължавам в тази насока. Въпреки че на година имаме едва по три концерта, въпреки че нито една македонска група на може да се похвали дори с 50 концерта годишно, което е скромна бройка в сравнение с останалия свят – та, като се събудя сутрин, дори и не помислям за музика, не помислям за нищо. P.S. Три години по късно... От това интервю с Идриз Амети, проведено три дни преди Blla Blla Blla да подгряват Иги Поп на фестивала „Таксират”, ни делят цели три години, които опровергаха и твърдението, че младите в Македония свирят само хардкор и траш, и песимистичните прогнози, че балканска рокендрол група трудно може да направи по 50 концерта годишно. В момента Blla Blla Blla са готови с третия си студиен албум, който, ако съдим по пилотното парче Kujt I bije, съвсем не е толкова песимистичен като звук. Все още изнасят концерти пред многохилядна публика на големи фестивали. Новият басист на групата е не кой да е, а Никола Бочваров, когото познаваме от „Мизар”. В домашното студио на Идриз преди няколко седмици приключиха и записите на новия албум на Bernays Propaganda, най-успешната македонска рокендрол група за последното десетилетие... Какво повече можем да кажем, освен да напомним, че Blla Blla Blla свирят на главната фестивална вечер на „Аларма пънк джаз” в Дома на киното (и на вълните на програма „Христо Ботев”) – на 30 април от 21.30ч. заедно с Група Ас, [img:38d4pdlq]http://i770.photobucket.com/albums/xx350/alarma_fest/as.jpg[/img:38d4pdlq] Ambien Anarchist [img:38d4pdlq]http://i770.photobucket.com/albums/xx350/alarma_fest/ambientanarhist.jpg[/img:38d4pdlq] и Оладутун Ибикуй...
Gravatar
stardriver
2010-04-29_16:02
Re: Аларма Пънк Джаз Фест 3 ... за повече авангард и щастие!

Пънк и Джаз на 1 място :lol: ...всъщност коя група е пънк :shock:
Gravatar
fragile
2010-05-02_09:37
Re: Аларма Пънк Джаз Фест 3 ... за повече авангард и щастие!

[url="http://www.bnr.bg/sites/hristobotev/Shows/Culture/Alarma/Pages/100420Chadborn.aspx"]http://www.bnr.bg/sites/hristobotev/Shows/...20Chadborn.aspx[/url] „Аларма пънк джаз 3” представя: Чадборн In The Sky With Diamonds 3 май, 21,30 Eugene Chadbourne (Грийнсбъро/ Ню Йорк) [url="http://www.myspace.com/eugenechadbourne"]http://www.myspace.com/eugenechadbourne[/url] Popara [url="http://www.myspace.com/poparasite"]http://www.myspace.com/poparasite[/url] Дом на Киното, вход 12/10 лв. Ул. Екзарх Йосиф 37 [img:3cj9urlt]http://i770.photobucket.com/albums/xx350/alarma_fest/EugeneChadbourne.jpg[/img:3cj9urlt] Чадборн In The Sky With Diamonds ли? Защо пък не, заглавието е взето директно от онзи знаменит албум на италианското хардкор-рокабили-джаз трио Zu отпреди десетина години, посветен на личността и делото на добрия доктор Чадборн (с неговото лично участие), където можете да чуете още House Of The Rising Чадборн, Ascenseur pour le Чадборн, Stairway To Чадборн, Porgy & Чадборн, ‘O Чадборн mio! и още ред класики от историята на съвременната музика, възсъздадени със замах и въображение, достойни за един Франк Запа. Всъщност на текст, посветен на Юджийн Чадборн, би му отивало всяко от следните взети напосоки едрокалибрени заглавия – „Чадборн и вълшебната лампа”, „Чадборн Баба и 40-те разбойници”, „Чадборн 22”, „Чадборн и Пантагрюел”, „Чадборн и мир”, „Индиана Чадборн и Храма на обречените” и пр. Защото Юджийн Чадборн не е явление, което може да се обясни надве-натри с шепа цитирани от интернет биографични данни (роден в Маунт Върнън, Ню Йорк, през 1954г., отраснал в Боулдър, Колорадо, баща – професор по френска литература, майка – бежанка от нацистки концлагер, музикални влияния – от „Бийтълс” до Алберт Айлер и от кънтри-блуса до нойз-рока, умножено по плюс и минус безкрайност)… Някак си, като тръгнете да описвате кой е и с какво се занимава Чадборн, в даден момент в изложението си неминуемо ще стигнете до Милтън, до Моцарт, до Юлий Цезар, до Гагарин, до Колтрейн, до Айнщайн, до Чаплин, до Ричард Никсън, до Буш-баща, Буш-син, Кейт Буш и така до края на света… Въобще, иде реч за един от онези редки типажи в съвременната музика, които с ръка на сърцето и без никакви уговорки можем да наречем вездесъщи. А и защо да се ограничаваме само с музиката? Повярвайте, дори да не беше музикант, доктор Чад със сигурност щеше да е не по-малко знаменателна личност във всяко произволно избрано поприще на живота. Юджийн Чадборн е творец, обладаващ редкия талант да съчетава в едно невъобразимата еклектичност на света, в който живеем, без това да прави произведенията му неразбираеми или „прекалено разбираеми” (сиреч, кичозни). Поет с китара (и доста често с банджо), чиито текстове не отстъпват на тези на един Боб Дилън, да речем, но чиято китара (или банджо, според случая) звучи много по-близко до Дерек Бейли или до Фред Фрит, отколкото до базовите „бригадирски акорди”. Политически журналист в поезията си, музикален журналист в прозата си. Откривател на невъзможната пресечна точка между творчеството на Чък Бери и това на Джон Зорн. Фолк-музикант и трубадур. Водещ по легендарна пиратска радиостанция. Автор на едни от най-добрите препрочити на музиката на Хендрикс, Запа и Кептън Бийфхарт в наши дни и на оригинална музика, която, ако се опъне на магнетофонна лента, ще опаше земното кълбо няколко пъти. Съосновател на най-доброто комедийно дуо в рокендрола от последните десетилетия – The Jack & Jim Show (заедно с преселилия се във Вечността преди две години барабанист на Mothers Of Invention Джими Карл Блек). Създател на обложки за дискове от отпадъчни подръчни материали. Приветлив чичко, изглеждащ като Карлсон съвсем неслучайно – музиката на Юджийн е толкова голяма, че няма как да я вместим нито в хола, нито в трапезарията, нито в кое да е конвенционално четвъртито произведение на жилищното строителство. На нея не би и отивало никое друго място освен покрива, сиреч – целия свят. Гостуването на доктор Чадборн в София от 3 до 5 май ще е и логичният „концептуален финал” на третия фестивал „Аларма пънк джаз” (започващ на 26 април), чието подзаглавие този път съвсем закономерно гласи „За повече авангард и щастие”). А нашият разговор, то се подразбира, започва с благословията, проклятието или просто ежедневието да бъдеш някой, роден с таланта да разсмива хората… Смятам, че това дали можеш да разсмееш публиката или не не те прави по-добър или по-лош. И ако твоят талант се състои именно в това да изглеждаш много сериозен и да поднасяш нещата на хората по този начин, то тогава е по-добре да го следваш. Само искам да кажа, че за мен лично да изглеждам сериозен по време на цял един концерт е нещо крайно неестествено. Ето, например, в групата на Аки Такасе, с която интерпретираме музика на Фатс Уолър, вчера по време на едно от парчетата просто навих крачолите на панталона си и това накара публиката да се разсмее. Аз, разбира се, навих крачолите си, защото в залата беше горещо…, но и защото знам, че това би разсмяло хората. Естествено, не като самоцел – важно е да можеш да разсмееш публиката, но без да вредиш на музиката. В крайна сметка – никога не бих прекъснал нещо стойностно, нещо интересно, което в момента се случва на сцената, само за да навия крачолите си. От друга страна, предизвиквайки и най-безобидния смях по време на концерт, понякога можеш да разгневиш някои хора. Не знам защо, но и до ден днешен повечето хора смятат, че авангардната музика трябва да бъде много сериозна и да се слуша по този начин, а комедията – и в музиката, и в киното, и в театъра – е по-незадълбочено, едва ли не един вид „по-евтино” изкуство. Вижте Чарли Чаплин, например – колко години трябваше да минат, за да бъде награден по някакъв начин от Филмовата академия?... Това отношение го има и до днес – да си „сериозен” в изкуството си е еквивалент на някакъв вид възвишеност, а да си „смешен”... Е, както и да е: спомням си как веднъж успях да накарам публиката на концерт на Джон Зорн да се разсмее. Беше в Ню Орлийнс и представяхме неговото произведение „Хокей” – авангардна игра между различни музиканти, в която времето е много точно разграфено, а това, с което можеш да импровизираш са типовете звуци, които избираш на момента, следвайки рамката. И аз реших, нали се намирахме в Ню Орлийнс, добре: ще включа някакъв блус елемент. Блусът на фона на всички странни звуци в пиесата накара публиката мигновено да се отпусне и да се усмихне… и Зорн много се ядоса: просто той си е такъв тип творец и интерактивността с публиката няма много място в неговата музика. Той е велик композитор и музикант и с него, разбира се, и до ден днешен правим много интересни дуети, но моят подход е тъкмо противоположният. Когато имам да поднеса на публиката нещо наистина тежко и трудно смилаемо, за мен е дори още по-необходимо да я поразсмея в даден момент, за да се отпусне и да „влезе” в произведението по-непосредствено. Като си говорим за трудно смилаеми произведения, отличителна черта на много от вашите композиции е, че започват сякаш съвсем лекичко – в кънтри или блус схема, с припев и всичко останало – и в един момент човек се озовава някъде на съвсем друго място – посредством странни звуци и напълно неочаквани завои… Странните звуци – свиренето по тялото на китарата, излизането извън грифа, ботълнек-техниките, скърцането по струните – всичко това го има и в традиционната музика. Винаги се заформят дълги спорове, когато някой започне да ми обяснява, че това било авангардна техника и аз взема, че му отговоря, че всички тези „авангардни техники” съм ги откраднал от хора, които никога не са били авангардисти. Ето, през 20-те години на миналия век такива са някои традиционни блус и рагтайм музиканти като Блайд Уили Мактел или Рой Смек и в техния начин на свирене „странните звуци” са нещо съвсем природно – нещо, което шоубизнесът се опитва да изчисти от музиката през следващите години. За кънтри-блус музиканта през 20-те е съвсем естествено след като изпее I hear you, baby, knockin’ on the door… да почука по тялото на китарата и в това няма нищо авангардно. Нормално е, ако си се захванал сериозно с някой инструмент, да търсиш звука му – не просто да се ограничаваш да свириш мелодия или акомпанимент. Това го има и в традиционната китайска музика – в пиесите, посветени на различни птици, инструментът обикновено имитира звука от песента на птицата… В тази връзка – едно от честите определения за вашата музика, до които прибягвам в разговор с хора, които още не са я слушали, е „абе, поет с китара – само че наистина може да свири на китара”… Добро попадение, да. И не знам защо навсякъде по света битува схващането за това, че поетът с китара трябва да се ограничава само до акомпаниране. Нямам и намерение да се поставям на едно стъпало с Джими Хендрикс, разбира се, но Джими Хендрикс е изключително добър пример, разбиващ този стереотип. Да, той има своите интерпретации на All Along The Watchtower на Дилън и на традиционни блус парчета, той е гениален китарист, но едновременно с това за мен той е и един от най-добрите автори на песни и поети с китара от ерата на рокендрола. Просто покрай славата му на невероятен китарист сякаш хората не забелязват големия му талант на поет. Друг добър пример, от фолк-блуса днес, за мен е Ричард Томпсън – разбира се, той прави доста „по-нормална” музика от моята, но едновременно с добрите песни с добри текстове, на неговите концерти може да се чуят и доста неконвенционални китарни техники. В една добра песен, според мен, трябва да има достатъчно място и за двете неща… А как възприемат вашата музика на т.нар. „фолк” или „нео-фолк” фестивали, каквито има доста в родината ви… Винаги с големи резерви. За тези, които искат да чуят „традиционен рафиниран фолк” аз дори не съм истински музикант. Типичната ситуация е организаторите на такъв един фестивал да се чувстват изтръпнали преди концерт, мислейки си как ли ще реагира публиката. Накрая публиката обикновено много се забавлява, но това, което според мен не е наред с т.нар. „фолк сцена” днес е, че непрекъснато се опитват изчистят музиката от всякакви „странични шумове”, да я стилизират, да я нагласят като добре гримирана жена, да й придадат романтика – а не да звучи мръснишки, старовремски, селски, старчески, което всъщност за мен е естественото й състояние. Вашите ръчно изработени дискове също отговарят на тази „нерафинираност”, която все повече изчезва от света около нас, подменяна от „продукти”. Нека завършим с няколко думи за звукозаписния бизнес и за живия досег с музиката… Днес всичко е много по-лесно. Ако в годините, когато бях млад човек правеше по 50 концертни и студийни дубли, от които избираше кое да влезе в албума му, днес можеш да документираш и издадеш всичко и си практически независим. Производството на дискове всъщност е много евтин процес. Най-скъпото в един диск е опаковката, а през последните години аз все по-рядко записвам за големи лейбъли и все по-често правя собствени издания с ръчно изработени обложки от подръчни отпадъчни материали. Това е част от една по-обширна концепция за ръчния труд и за живия досег, която следвам. Днес, когато можеш да изтеглиш едва ли не всеки албум от интернет, това, което може да го направи по-ценен за теб и да те накара да си го купиш, е живият досег с автора – примерно, ако авторът сам е направил обложката. Добър пример за това е лейбълът Inkanish Records на Джими Карл Блек – Джими беше един от пионерите на „самиздата” – нещо твърде нетипично за неговото поколение, свикнало музикалният продуцент да те открие, да ти плаща аванси, да ти е като баща. Днес нямаме нужда от това – можем сами да произвеждаме и да разпространяваме дисковете си и повярвайте, ако след концерта на два съседни щанда стоят авторът със своите грозни ръчно направени дискове и представител на голям лейбъл с дискове с лъскава опаковка и каталожен номер, авторът обикновено продава десет пъти повече. Защото хората днес повече от всякога имат нужда от жив контакт. То е като с живата музика, която винаги ще я има, дори в трудни времена – защото хората винаги имат нужда от живия контакт – независимо дали ще е авангарден концерт, или просто сватба или някакво шоу. Аз самият живея живота на странстващ музикант именно поради това – заради този ежедневен жив контакт с хората. (Материалът е публикуван и в сп. ЛИК) P.S. Музиката на Чадборн можете да слушате по програма „Христо Ботев” този петък, 23 април, от 21.30 ч. в „Аларма”, а също така и във „Фалшименто” по „Радио София” (четвъртък, 22 април, 19.00ч .) и в „Заедно след полунощ” на 24 април от 0.15ч., както и тук, a за повече подробности около фестивала, можете да следите фейсбук групите на „Аларма” „Слушащи и правещи Аларма” и Alarma Punk Jaz Fest, както и новата myspace страница на фестивала.
Gravatar
fragile
2010-05-04_11:36
Re: Аларма Пънк Джаз Фест 3 ... за повече авангард и щастие!

http://www.facebook.com/event.php?eid=1 ... 0484838759 Доктор Чад, „Фалшименто” & „Аларма Пънк Джаз” представят: Bulgarian Secret Police Jam! (с участието на Юджийн Чадборн, Георги Дончев, Росен Захариев и Александър Евтимов-Шаманчето) 5 май, сряда, 21,00ч., „Чешки център”, ул. „Раковски” 100, вход: 10 лв Фрийк-кънтри-джаз ветеранът от Грийнсбъро, Северна Каролина Юджийн Чадборн (1954) е истинска легенда на американския ъндърграунд от калибъра на Джон Зорн, Марк Рибо и Купър-Мур, с които нееднократно е свирил и продължава да свири. В Европа сътрудничествата му са не по-малко впечатляващи – с починалия през 2008г. барабанист на Mothers Of Invention Джими Карл Блек, с Хан Бенинк, с Дерек Бейли, с Паул Ловенс, с Аки Такасе… Музикантите от италинското хардкор-рокабили трио Zu, които свириха с Майк Патън в София преди две години, единодушно смятат Чадборн за свой „духовен баща”. Уникален джаз-комик, поет с китара (и доста често с банджо), автор на десетки албуми с неконвенционална музика, дизайнер на обложки от рециклирани материали, политически коментатор, музикален журналист, Чадборн е и сред пионерите на „самиздат”-сцената за авангардна музика. Сешънът с Георги Дончев, Росен Захариев и Шаманчето се записва и ще бъде излъчен по БНР след празниците като част от проекта „Звуково изобразяване на града”. www.eugenechadbourne.com www.myspace.com/eugenechadbourne www.myspace.com/alarmapunkjazzfest www.bnr.bg www.czechcentres.cz/sofia/novinky.asp
Gravatar
stardriver
2010-05-04_11:41
Re: Аларма Пънк Джаз Фест 3 ... за повече авангард и щастие!

Стига флууд къде е пънка 8)