samadhi
2007-03-16_16:54
седя и си мисля за това трябва ли да мисля или не по пътя към духовното ми израстване.имам предвид всички тези мисли които не ни дават мира да се концентрираме,всяко поглеждане назад във времето или в бъдещето.анализи на ситуации,класификации,разделиане,приварзаност,отвращение и други такива които според много мистици и мадреци само вазпрепятстват духовният ни разтеж.ватрешен диалог го наре4ете ако 6тете по кастанедистки или каквото там ви идва на ум. Много са техниките които ни помагат да изклю4им ватре6ният си глас които според вивекананда (и не само според него)само подхранва обновява и затжарждава егото ни. Индусите пак смятат 4е трябва да изпълним сазнанието си с вазви6ени мисли,любов развиваики бхакти кам боговете,но тук маи опираме до друга тема коиато е ортодоксалност или неортодоксалност.аз смятам 4е не трябжа да има ортодоксални религии но пове4ето хора продалжават да зяпат снимки на христос целуваики я.та индусите си мислят това е има мисъл,те я окуражават но само в определена посока. Сурат шабд йога пък ни казжа:забрави за мислите и се конценртираи върху аджна 4акра(но само с жив у4ител и посве6тение).при интроспекцията на сахаджа йога(кришнамурти казва 4е интроспекцията води до мъка и страдание заради ватре6ният анализ и жвланието за промяна)се обра6та внимание се обръ6та внимание пове4е на 4увстжото за 4акрите и надите и мислите не се споменават с полойителен тон,но се казва 4е те определиат сазнанието ни(битието определиа сазнанието) Монизмът на адваита веданта саздадена от вяса в упани6адите се спира на секването на мислите по пътя кам шунята или атман. Има о6те много които се стремят кам божествено единение но не наблягат толкова върху мислите колкото върху морален и по4тен живот изпалнен с доброта и любов(християни(без гностиците)мюсулмани(без суфите) и бог знае о6те колко са там.та вапроса се оформя: За интелектуалното в нас което ни помага да открием патя на познанието или из4истеното от мисли сазнаниебез подтиснатост на мислите ,а разбраниот каде произлизат,кам които се отнасяме без приварзаност. Аз сам за второто 6те се радвам да 4уя и вашето мнение
aquadark
2007-03-16_19:43
Ако беше и на кирилица, някой може би щеше да си направи труда да го прочете...
samadhi
2007-03-16_19:50
taka li
goliam trud e tva mnogo goliam
samadhi
2007-03-17_16:17
po skoro sam sbarkal saita.
ani
2007-03-17_17:19
някой пък казват, че мълчанието е злато....., други, че е съгласие.... доста си рязък , нищо лично...ама така ми прозвуча: [quote:2n22wznz]taka li Confused goliam trud e tva mnogo goliam[/quote:2n22wznz] "за и против вътрешния диалог"......в първия миг ме навя, "за или против" си искал да кажеш....., но замисляйки се , аз също съм хем за, хем против: колкото и да четем, колкото и да се учим или пък следваме постиженията и опита на предците и мъдреците, колкото и да си налагаме стил и начин на живот, колкото и подвластно да ни е умението да градим съвсем умело лика си към света:разбиранията ни, чувствата ни, уменията ни, възможностите ни са в непрекъснат стокообмен с околния свят:с глобалното знание..... с информацията, но това, какво се случва в нашата душа, в действителност е за мен най-съкровенното и крехкото у нас, ахилесовата ни пета......, уязви ми сме....., но и абсолютно свободни именно там
samadhi
2007-03-17_17:36
злато
steam
2007-03-17_21:01
Спирането на вътрешния диалог е в основата ... дори единственото необходимо условие за постигане на състояние на перцептуална яснота или, с други думи, на директното възприемане на енергията - т.нар. "виждане". Но дали "за" или "против" ... това си е специфично за всеки човек - въпрос на личен избор. Повечето хора са "за" вътрешния диалог ... поне няколко милиарда на планетата
за повечето хора едно хипотетично внезапно спиране може да причини полудяване, а защо не и смърт.
Растенията на силата също имат този ефект ... поне така казват. Аз не съм опитвал все още
anomy_lt
2007-03-18_02:34
steam, нека те попитам все пак.. за какъв по-точно диалог става дума.. за да има диалог, трябват 2ма, единият от който сме ние самите.. а другия? Незнам дали е и много правилно да се приема сякаш лишаваш себеси от силата на желанието за да можеш със "безкраиното си спокоиствие" да усетиш истински света.. колкото и логично да звучи според мен не е така.. За да има решение, има съзнание. Решението да изолираме себеси е над самата изолация.. което значи че докато при евентуален успех сте/сме отрязали контакт със себеси и сме "потопени във течението без всякакво съпротивление" ние всъщност не сме.. защото през цялото време над тази стена която ни разделя от вътрешния свят стои някакво съзнание.. което все още иска тази стена да е вдигната... надявам се ме разбирате на 2 много бързи Heineken-ки съм... Това което исках да кажа накратко.. е че когато правим това разделение/разграничение преди да въведем и самото ограничение на вътрешните си желания, ние не губим себеси като фактор с желание.. губим само всичко излишно в това наше винаги-учащо съзнание.. въпросът ми е какво остава зад стената след като тя се активира/вдигне... ? Кой е там.. ? И отвън и отвътре.. понеже това със излишните неща си остава само теория..
Nothingk
2007-03-18_14:27
..................... 
Oh.........Ne znam , zaglavieto e pulna parodiia. Ina4e teksta e malko po-taka....Ne iskam nito da se podigravam, nito da sum v tsentura na ne6tata, prosto ne6tata se praviat pri koeto i da bilo podobno y4eniei prosto ne se misliat.A osnovnata razlika mejdy toltekite na kastaneda i izto4nite y4eniia e praveneto na pregled na jivota ,povtorno izjiviavane na vsiako subitie ot jivota na 4ovek, ina4e egoto moje i da se poiz4isti ,no sly4kite ot minaloto nikoga ne mogat da stanat na eterna i guvkava energiia samo s izto4nite y4eniia...........A 6to se otnasia do tova za ili protiv vutre6niia dialog - ami-i-i-i......az se vuzdurjam poneje prava pregled na jivota si i niamam ego i vutre6en dialog , koito da me zastaviat da zastavam v polojitelna ili otritsatelna pozitsiia......................................................................................................................................................
the GNOME
2007-03-18_18:12
Понякога ми се иска нещата да са толкова простички като в текста по-долу.... [size=75:3pxnrg6g]чух част от думите в - [i:3pxnrg6g]Richie Hawtin - @ Gorodclub, Moscow[/i:3pxnrg6g] [/size:3pxnrg6g] <p align="center"> There will come a time in your life when you will ask yourself a series of questions. Am I happy with who I am? Am I happy with the people around me? Am I happy with what I’m doing? Am I happy with the way my life is going? Do I have a life or am I just living? Do not let these questions restrain or trouble you just point youself in the direction of your dreams find your strenght in the sound and make your transition. Do not spend to much time thinking and not enough doing. Did I try the hardest at any of my dreams? Did I purposly let others discourage me when I knew I could? Will I die never knowing what I could have been or could of done? Do not let these doubts restrain of trouble you just point yourself in the direction of your dreams. Find your strength in the sound and make your transition. There will be people who say you can’t - you will. There will be people who say you dont mix this with that and you will say “watch me”. There will be people who will say play it safe, thats to risky - you will take that chance and have no fear. You wont let these questions restrain or trouble you. You will point yourself in the direction of your dreams. You will find the strength in the sound and make your transition. For those who know its time to leave the house and go back to the field. Find your strength in the sound and make your transition. [i:3pxnrg6g]Unknown Writer[/i:3pxnrg6g]</p> и понякога нещата са.... но само понякога
steam
2007-03-18_18:53
anomy_lt, Вътрешният диалог е състояние. Това състояние е изграждано от момента на раждането ни и представлява социалната ни същност ... трудно е да се избяга от този модел ... може да се каже, че това е "стената" за преодоляване според твоята терминология. Спирането е невъзможно, тъй като този вътрешен диалог е всичко което имаме. Казвам невъзможно, но това не означава все пак, че е непостижимо ... трудно е но става .. аз не съм успял, но вярвам, че има хора, които са го постигнали ... и за това аз също се опитвам и вярвам също, че си струва усилията, колкото и дълго да продължат
moonwatcher
2007-03-18_19:03
Последния текст по настроение много ми напомня на "Everybody is free (to wear sunscreen)". От време на време като чета такива текстчета се сещам всъщност колко просто е всичко. Но само от време на време
anomy_lt
2007-03-19_01:53
Незнам.. но все още мисля че това състояние е чиста форма на изолация и разграничение.. самоорязване от човека в който сме се превърнали за да стигнем неговото чисто и неопределимо начало(наистина няма кой да го определи, там мисленето не е посредством думи) - някой дори може да го нарече нашият дух..
ani
2007-03-19_08:34
малко ще избягам от темата ....., но ще споделя: казвам избягам, защото поставяйки въпроса за "вътрешния диалог", тръгваме винаги от някакви познати вече практики, учения, теории и философски съждения..... съществува море от трудове именно в тази сфера, защото тя от край време е, и съвсем логично е, неразривна част от нашата същност.... всеки един от нас се стреми:да постигне вътрешен мир и спокойствие...... било , за да е в хармония със самия себе си, било със света в най-общ смисъл...., било за да изгради себе си и намери своята истина.... и постигайки го / пак ще наблегна, че е доста субективно/, дали сме ползвали съветите и опита на източните теории за душевността и хармонията...или всякакви подобни, или пък сами сме намерели начина ...., ние отсяваме за пореден път възможността да направим себе си и света, с който граничим, в смисъл: семейство ,близки, приятели, среда и култура на живот в съгласие с нашите разбирания, в резонанс на нашата душевност и емоционални трепети... поставен въпроса за:" вътрешния диалог", мисля , че понякога , именно той дава тласък на доста пагубни и разрушителни състояния, когато човек , по моему, не намери отговор.....на даден въпрос, той търси...., мисли , бори се ......, умува, разисква по пътя на своята логика ......, равновероятен е шанса да се възроди и намери, както и да загуби нишката и себе си....някъде из теориите, практиките, някъде из своите мисли и съждения: това, което става в съзнанието ни, в китарата ни , най-грубо казано е нож с две остриета..... за мен правилното е да опростим нещата до минимум в отношенията ни един спрямо друг и към самите себе си: [b:2c15874r]да се научим да си прощаваме, да обичаме и проявяваме толерантност , и разбиране, да стимулираме положителната страна в нашите мисли и съждения......, да се предразполагаме, да позволим на "вътрешния диалог" [/b:2c15874r][b:2c15874r]да бъде споделен, изказан на глас.....[/b:2c15874r], аз не виждам как бихме го спряли...., не споря , че не е възможно...., съгласна съм ,че има начини...., но не смятам , че той е излишно наше умения.....няма ли съвсем да загубим активността си ....? все пак отново, всеки сам избира дали ще съзидава или ще участва в живота активно, и макар и трудностите, макар и грешките, макар и възникващите недоразумения, и въпреки създалата се главоблъсканица , без страх ще търси пълноценност и ще живее своя живот.
steam
2007-03-19_10:26
Аз се опитвам да разглеждам темата изцяло от практическа гледна точка. За целта практикувам определени техники ... някои естествено само се опитвам да практикувам ... наистина е много трудно. В едно ръководство по овладяване на осъзнатото сънуване (по тибетска технология
) съобщават за това какво се случва когато започнат нещата да се получават със спирането. Казват да сме нащрек ако започнат да ни се привиждат разни работи, да ни се причуват разни работи ... с други думи си мисля, че спирането е един вид абстрахиране - превръщане на егото в пасивен наблюдател. Когато съм изпадал в променено състояние на съзнанието сякаш става раздвояване на съзнанието. Едната част е пасивния наблюдател, който присъства както тук и сега, така и наблюдава поток от видения, странни телесни усещания, емоционалния поток под формата на мощни конвулсии на тялото, плач, рев (животински рев), които излизат от теб в същото време - това е потапяне в друго време ... изблик на спомени със страшна сила, трансперсонални преживявания и видения.
moonwatcher
2007-03-19_10:58
A дали щеше да изпиташ тия неща ако не беше чел за тях?
brainjuice
2007-03-19_10:59
[quote="ani":3951zgiv] за мен правилното е да опростим нещата до минимум в отношенията ни един спрямо друг и към самите себе си[/quote:3951zgiv] точно това е ключът от палатката и според мен!
човешките чувства и взаимоотношения в основата си (поне когато са искрени и истински) винаги са доста простички, базисни и насъщни, няма нужда да им слагаме финтифлюшки.
това всъщност не е в противоречие със спирането на вътрешния диалог, а стъпка към него.
най-големите пречки за окончателното постигане на това обаче според мен са две: 1) твърде много философии и твърде малко практика; 2) твърде голямо желание да се постигне някакъв точно определен резултат.
от една страна, разните му там учения, школи и т.н. ни дават разсъждения, определения и прочие какво е (или не е) спирането на вътрешния диалог, но на нас ни трябват по-скоро практически рецепти. трябват ни директни експерименти, било то чрез медитация, йога, психеделици, дервишко въртене в кръг, или всичко, което върши работа. то е като със секса - едно е да четеш книги какво представлява, друго е да го правиш.
от друга страна, самото практикуване е нужно да става някакси неангажирано и нецаленасочено, ако искаме да постигнем точно този резултат. да мислиш прекалено много как да спреш мисленето си е все едно да воюваш за мир уви, всички ние правим малко или много точно това. а единственото, което се иска от нас, е да се *отпуснем*, защото вече [i:3951zgiv]сме[/i:3951zgiv] там, където искаме да стигнем, и няма нужда да пътуваме до майната си - в пряк или преносен смисъл. но това е прекалено просто, толкова просто, че е направо невъзможно да го направиш.
steam
2007-03-19_12:19
[quote="moonwatcher":1w3k12ne]A дали щеше да изпиташ тия неща ако не беше чел за тях?[/quote:1w3k12ne] Не бях чел за тези неща. Моите навлизания в променено състояние са брутални - влакът тръгва и няма спиране. При мен специално няма например видения, а усещания на тялото, прозрения, виене като кучеподобно (специално това не го чувам аз самия, а ми го съобщават тези, които ме пазят), рев на див дзвер ... при този метод никога не знаеш какво ще се случи и всеки път е различно
Доста страшно и плашещо звучи от страни, но прочистването от боклука на миналото е задължително. Много рядко се случва хора да нямат негативен преживелищен опит. При мен специално е сеч, като бойно поле след битка.
steam
2007-03-19_12:24
brainjuice, напълно съм съгласен с всичко, което казваш