Gravatar
kvazary
2007-02-18_12:49 		Въпросчета разни

Супермаркета е перфектно място за пазаруване. Всичко на една ръка разстояние, взимаш кошничката и пълниш. Любимият ми щанд е с вафличките. Просто обожавам сладко! Има ги във всякакви опаковки: червени, жълти, зелени, детински, хумористични, предизвикателни и т.н.(парченца преработена мъртва материя). Е вярно някой "интелект" ще изхвърли боклучето на улицата и освен, че виждам какво дишам ще трябва и гледам мизерии, но то си е поправимо? Проблемът за мен, като всеки ценител на сладкото, е че поради високия бюджет използван за опаковки хещо сладкишчетата стават еднакви. Доста захар, повечко химикали, ах този натриев глутамат! Да! Супермаркета е перфектно място за пазаруване :) Аз само леко се чудя: човекът създаде супермаркета за свое удобство. Дали след време всички ще смятат, че супермаркетът е създал човека? П.П. Темата е да се пускат въпросчета, но и отговори са добре дощли :)
Gravatar
pavelot
2007-02-18_14:25

Интересна темичка, пък и поста на kvazary си го бива. Има такава опасност, когато съвсем се глобализира живота да се стигне дотам, че хората да заменим всичко що е материя за истина. Тогава защо да не се изучава в училище произхода на човечеството от суперпотреблението. .... В началото бе нуждата... И Господ създаде супермаркета, за да задоволи нашите плътски нужди, страсти... Адам е клиент, а Ева е на касата :D :lol: Един ден може би няма да има храна във вида, който сега знаем. Всичко ще бъде химикали, бурканчета пълни с предястия, основни, десерти... а полуфабрикатите ще си бъдат цяло чудор но... Спирам дотук! На никого не пожелавам да живее и твори в такъв свят.
Gravatar
pavelot
2007-02-18_14:25

:oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :) :) :) :) :) :) :) :) :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :!: :!: :!: :!: :!: :!: :!: :!: :!: :!: :!: :!: :!: :!: :!: :!: :!: :!: :!: :!: :?: :?: :?: :?: :?: :?: :?: :?: :?: :?: :?: :?: :?: :?: :?: :?: :?: :?: :?: :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :P :wink: :wink: :wink: :wink: :wink: :wink: :wink: :wink: :wink: :wink: :wink: :wink: :wink: :wink: :wink: :wink: :wink: :- :- :- :- :- :- :- :- :- :- :- :- :- :- :- :- :- :- :- :- :- :- :- :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :) :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :D :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops:
Gravatar
anomy_lt
2007-02-19_03:48

Част от причината затова е според мен, че сме започнали като цивилизация да виждаме само нещата създадени от нас.. изключвам от тази "цивилизация" повечето хора в този форум.. но от почти година ми е практика като изляза, да гледам само облачета.. а когато съм вкъщи и е светло, легло+музика(не винаги)+широко отворен прозорец.. (пак се виждат облачета, дървета, клончета, вятърът.. тук-там някоя птичка.. и т н.) И ето че докато съм навън.. и смъкна за момент глава ( често се налага ) и какво виждам.. улици.. къщи.. тротоари.. диреци, огради, коли, хора които гледат в краката си, няма да започвам с обявите по стените, стълбовете, магазините, кафенетата с всички тези хора в тях, които най-вероятно обсъждат други хора............. и как да не види човек тук .. заблуда ли да го нарека.. във всичко това.. магазините и всеки един продукт в тях са част от това.. не казвам че е лошо, но не казвам и че ни помага да мислим "out of the box" както се каза.. дори обратното.. Като деца на такова поколение, ние сме си осъдени да сме му благодарни, заради знанието което стои зад нас, заради възможностите за живот, различен от този на абсолютния откривател, за живот на индивидуализма, чистота на намеренията и изкуството :!: и тей.. :oops: :oops: :oops: пп - пак се унесох .... но истинският въпрос е.. какво е важно ? или просто всеки от нас трябва да намери своето важно и да танцува с него! :oops:
Gravatar
brainjuice
2007-02-19_08:05

понякога ми е нараво жал за хората, коиот изцяло живеят в супермаркет-света... :(
Gravatar
the GNOME
2007-02-22_01:03

<p align="center">:?: [url=http://youtube.com/watch_fullscreen?video_id=j4YK86bArTw&l=75&t=OEgsToPDskKoE6vr264w9Yt4qQ0ikkGP&fs=1&title=dove%20evolution:p62zvbq4]кому е нужно :?:[/url:p62zvbq4] :?: [url=http://www.youtube.com/watch?v=aHLpRxAmCrw&mode=related&search=:p62zvbq4]и не се ли вижда и с просто око[/url:p62zvbq4] :?: :?: [url=http://bglaf.org/web/modules/tutorials/viewtutorial.php?tid=178:p62zvbq4]навсякъде око ло нас :?:[/url:p62zvbq4] :?: [url=http://youtube.com/watch_fullscreen?video_id=Li3mg1GrKe0&l=161&t=OEgsToPDskJZorSKps9kC2o3yg4Vqd-P&fs=1&title=dove%20film:p62zvbq4]влияе ли ни :?:[/url:p62zvbq4] [size=59:p62zvbq4]...стремя ли се... . . . да опозная себе си . . . ...или жадувам това което някой... ...иска да бъда...[/size:p62zvbq4] [url=http://youtube.com/watch?v=iT_uBRvNeFo&mode=related&search=:p62zvbq4][i:p62zvbq4][size=84:p62zvbq4]ə[/size:p62zvbq4][size=117:p62zvbq4]ə[/size:p62zvbq4][size=134:p62zvbq4]ə[/size:p62zvbq4][size=150:p62zvbq4]əɯ[/size:p62zvbq4][/i:p62zvbq4] [size=150:p62zvbq4]ɯˌ[/size:p62zvbq4][size=134:p62zvbq4]|[/size:p62zvbq4][/url:p62zvbq4] [color=indigo:p62zvbq4]m[/color:p62zvbq4][color=white:p62zvbq4].[/color:p62zvbq4][color=indigo:p62zvbq4]i[/color:p62zvbq4] [color=indigo:p62zvbq4]r u[/color:p62zvbq4] :?: </p>
Gravatar
infected
2007-02-23_12:25

създадени ли сме за да се самоунищожим ? :shock:
Gravatar
pavelot
2007-02-23_15:33

Ще умрем, споко - значи, че сме родени. Материята умира илюзорно, просто сменя обвивката си. Както змията сменя кожата си. Престанете да се олицетворявате с това си тяло. Нашата планета Зема (Пхума) също ще умре, ще изгасне... но пак ще се роди, хората също, всичко що е живо по нея ще се роди отново. За да бъде вечно, ние сме част от по-висш разум, както молекулата си има атоми и всиакакви елементарни частици. Безкрайността не е само разширение, но и абсолютно, безкрайно стеснение. Предсавете си го - знам, че е трудно. И пак споко - не сме създадени да ръководим безкрайното творение, ние нищо не можем да направим сами. И въпреки това всичко е в наши ръце. Безкрайно е - хем напред, хем назад - няма време! То не съществува, само в нашите илюзий. Времето е Бог или в каквото Вие-Ние вярвяте или не вярваме - пак е същото. Думите са недостатъчни. Интелектуалното разбиране и разнищване на Творението е недостатъчно и напразно. Бавене, Мая - смисъл няма, както и безсмислие или пък всичко това наобратно. Всичко е истина и е заблуда - не на интелектуалното! Разберете: [color=blue:jnt2nhnq][b:jnt2nhnq][u:jnt2nhnq][size=200:jnt2nhnq]Тялото е временно - душата е вечна![/size:jnt2nhnq][/u:jnt2nhnq] [/b:jnt2nhnq][/color:jnt2nhnq] Ама как така, какво искам да кажа ли - еми това е, не е за вярване. Вие знаете ли, че големи магьосници могат да трансформират материя - превръщат гнило месо от труп в най-вкусни зеленчуци.... ЕІЕІЕІЕ, не вярвате, или ако сте склонни - не разбирате. Само, че е просто - ама аз няма да Ви кажа как стават тия работи, защото съм забравил. Като се сетя, може и да споделя. Ако съм на таз планета, ако съм останал между Вас, ако изобщо и Вас Ви има. Мен ме няма, някой познава ли ме - познава бегло тялото ми, ама от постовете май повече ме познавате. Малко и от музиката дет цикля. Вие Моцарт познавате ли - не, или сте го забравили. Ама като слушате музиката му и аха, да го опознаете, абе знаете си го направо. Ами Микеланджело, Леонардо Да Винчи... също не познавате, но като отидете в Сикстинската капела или на изложба и хоп, викате си - аааа, това ли е тоя голям творец, е-е-е-е, голяма работа е - ама вече не е толкова интересно или пък брей колко любопитно, красиво - щото вече сте се запознали с него. А той в живота си може и друг да е бил. Какво знаем - нищо, но и всичко - но сме забравили. Нали гледахте за Великата тайна на водата - разбирате, че учените снасят информация, ама как стават тия неща - нищо не сме направили ние, само се ползваме. И замърсяваме водата - ама тя помни, после как става, че имаме карма - ми ние сме 75-85% вода. Еххх, тук е перфектно място за старт. Ангелите слизат на земята за да получат пълна реализация. Демоните също пълзят нагоре. То е все едно, дали си Демон или Ангел, пак тук трябва да минеш. Всичко е въпрос на вкус. Един обича захар, друг сол, трети всичко мрази, все различно... хората били еднакви, глупости... приличаме си, да, щото имаме и групова карма. Не може всички да се родим в едно човишко тяло... трябват повечко. Без смъртта сме загубени, щом сме се родили - трябва да умрем. Ако получим пълно освобождение - край с раждането и смъртта. Ще има да искате, ама няма... трудно пак се влиза в материята. Правиш проект, кандидатстваш и ако издържиш, може и да те пуснат отново до разджиткаш из нея. Само за най-заслужилите. Необяснимо е - безкрайността има свойството да се разширява и сама да си аранжира ситуаций, където и тя не знае какво ще стане, та да е по-интересно. Тя знае всъщност, ама като щраус си заравя главата в пясъка. Господ създаде първо словото! По-скоро звукът Ом създаде света, а Господ медитира, всичко трепти, моли се, празнува... дали ще е рожба или погребение, монах или сватбар, работник или магьосник... Ние трябва да вървим по нашия път, да не се влияем от другите, но да ги респектираме, обичаме, да се учим. Щото като не се учим или ако няма движение в живота ни, просто ще си умрем и няма после да има спомен. Какво да ъпгрейваме - просто ще си чакаме по инелция да се слеем с Абсолютния Дух. Вятърната мелница, Виадуктът, Китайската стена, Чичо-Томовата колиба... Те си съществуват нещата, ние просто все търсим уют. Спокойно, няма страшно - като в решетка се лутаме из нейните елементи и се пресичат нашите пътища. Едни ти правят път, други се блъскат... или ще се измъкнеш, може и да паднеш. Кой ще ти подаде ръка - само ти, вътрешният учител - той се казва Интуиция, Параматма... много имена. Интелектуалния път е до някъде. Ние съществуваме едновременно в много тела и от нас само зависи колко от тях ще обитаваме. За всяко измерение по едно тяло. Като в електронна игра, ако си добър джиткаш в различни епохи и в различни нива, ако не те интересува - стой си там. Чайтаня споделя, че всеки, до последно, дори и на сила ще се завърне там от където е дошъл. Изберете си състоянието преди смъртта - болни или здрави, силни или слаби, красиви или грозни, душевно богати или непременно с пари, с любов или с омраза... и така нататък. Няма край. Няма край. [size=200:jnt2nhnq][color=violet:jnt2nhnq]Ще се радвам да се видим в безкрая [/color:jnt2nhnq][/size:jnt2nhnq] :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :oops: :)