Kukumyavka 2006-12-10_09:11	Perica Georgiev Рових,рових в интернет и се натъкнах на това http://who-hi.org/Choice.html (прощавайте,ако не съм уцелила форума) П.П. Интересно виждане.
pavelot 2006-12-10_11:15	Зная за него от приятели, които са посещавали беседи и практики водени от него.
unknown 2007-07-14_15:50	..или просто Пепси посещавал съм няколко беседи и съм практикувал ребъртинг под негово ръководство
moonwatcher 2007-07-14_18:20	Я разкажи малко повече за ребъртинга и за хората които бяха там когато ти си ходил?
unknown 2007-07-14_19:39	Еми относно ребъртинга.. ще цитирам един текст на Ошо(линк към който има и на сайта на П.): [quote:27x04g1r]КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ЖЕЛАНИЕТО ЗА СЪВЪРШЕНСТВО? ОШО: АДХИРА, ЖЕЛАНИЕТО ЗА СЪВЪРШЕНСТВО е търсенето на изгубената утроба. Изгубеният рай. Детето е съвършено щастливо в утробата на майката; този спомен остава. Това не е просто памет в мозъка, то е във всяка клетка на тялото, във всяка фибра на тялото. То е навсякъде в теб. Тази памет присъства. Онези девет месеца са били месеци на такава вечна радост, на такава релаксация и отпуснатост, това не е лесно да се забрави. Въпреки това съзнателно ти си забравил за това - поради травмата на раждането ти ставаш съзнателно отдалечен от него – и все пак безсъзнанието все още жадува за това. То се опитва по всеки начин да достигне този изгубен рай отново. Цялата религия се състои от това търсене, и цялата наука също, се състои от това търсене. Научният стремеж е да създаде тази утроба навън - с централно отопление, с централен климатик, с по-добри дрехи, с по-добра технология - цялото усилие е да се създаде утроба навън. А религията се опитва да създаде утроба вътре - с молитва, с техники на медитация, с любов, с Бог. Но усилието е едно: как да се върнем отново в онези прекрасни дни. Тази изгубена утроба е източник на притчата за Адам, Ева и Райската Градина. Ти питаш: КАКВО Е ЖЕЛАНИЕТО ЗА СЪВЪРШЕНСТВО? Желанието за съвършенство е и случая с теб, то никога не е удовлетворено. Нещата никога не са както трябва да бъдат, има пропаст. Ти все още можеш да си представиш нещата по-добри; все още можеш да си представиш по-добри дни, по- добри възможности. Човек продължава да жадува за по-добри възможности. Можеш да се откажеш от това търсене на съвършенство само ако се върнеш назад през травмата на раждането отново. Ако я преживееш съзнателно и си спомниш съзнателно онези дни в утробата, незабавно желанието за съвършенство ще изчезне; то изчезва незабавно. И изчезването на това желание е голямо облекчение, тъй като само тогава човек може да започне да живее от момент в момент - как можеш да живееш с това желание за съвършенство? То е изворът на всяка невроза. Човекът, който иска да стане съвършен задължително става невротичен, тъй като той не може да бъде тук. Той е в бъдещето, което не е. Той не може да се наслади на този момент, той може само да го осъди. Той не може да обикне ТАЗИ жена, понеже има идеята за някаква съвършена жена. Той не може да обикне ТОЗИ мъж, защото този мъж не е съвършен. Той не може да се наслади на тази храна, тази закуска, тази утрин - нищо никога не го удовлетворява, и не може. Неговото очакване присъства и той непрекъснато сравнява, и непрекъснато се разочарова. Човекът, който живее в желанието за съвършенство, живее един осъден живот. И обществото също му помага. Родителите, училищата, колежите, университетите, махатмите, свещениц ите, политиците, те всички помагат да те направят невротичен. От самото детство, ти не си бил приет, какъвто си. Било ти е казано, "Бъди ето такъв, само тогава ще си приет". Ако искаш да живееш своя живот ще бъдеш осъден от всеки, всеки ще бъде срещу теб. Твоите родители няма да могат да те търпят. Те трябва да те изваят, да те оформят, да те променят, да те манипулират - те трябва да те ПРОИЗВЕДАТ според желанието на тяхното сърце. И какъв е проблемът с тях? Те също страдат от травмата на раждането. Те са опитвали през целия си живот да станат съвършени, и са се провалили. Никой не може да успее; желанието е такова, че със сигурност ще се провали. Неуспехът е неизбежен -- тъй като ти можеш да продължиш да успяваш, но с теб идеята за съвършенство започва да става все повече и повече сложна. Както успяваш, идеята започва да се отдалечава все по-напред в бъдещето. Това става все по-сложно: повече очаквания... Разстоянието между теб и идеята за съвършенство остава същото. Ако имаш десет хиляда рупии, ще се нуждаеш от сто хиляда, за да бъдеш щастлив. Когато имаш сто хиляди, желанието се е преместило напред; сега това не е достатъчно. И такава е ситуацията с всичко. Родителите живеят своите собствени травми. Те са опитвали през целия си живот и са се провалили; сега искат да живеят чрез детето. И така започват да превръщат детето в невротик, сега те започват да учат детето. Това е живот на чужд гръб. Те са се провалили; сега знаят, че смъртта идва, техните дни са свършени сега, те губят надежда. И нова надежда се появява, те могат да живеят чрез детето. Ако не са били съвършени, поне техните деца могат да бъдат съвършени. И хората казват, че дървото се познава по плодовете: щом децата са съвършени тогава родителите сигурно са били съвършени. Ето как цялата невроза продължава, от едно поколение към друго. Родителите непрестанно се опитват да подобрят детето във всички отношения. И всичко което успяват да направят е да направят детето да се чувства осъдено такова каквото е. Те правят невъзможно за детето да обича себе си, да уважава себе си. И веднъж щом любовта и уважението към себе са изгубени, човек е изгубен. Светът страда толкова много - от лудост, всички видове на умствени болести, физически болести. И деветдесет и девет процента от причините на всички тези проблеми в ума-тялото идват от този подход, от това, че детето трябва да е съвършено. Семейството е седнало в ресторант. Сервитьорката е взела поръчката на възрастните и тогава се обръща към техния млад син. "Какво ще желаеш ти, синко"? пита тя. "Аз искам хотдог", започва боязливо момчето. Преди сервитьорката да може да запише поръчката, майката се намесва. "Не, никакъв хотдог", казва тя. "Дайте му картофи, бифтек, и моркови". Но сервитьорката напълно я игнорира. "Дали желаеш кетчуп или горчица на хотдога"? пита тя момчето. "Кетчуп", отговаря то с щастлива усмивка на лице. "Поръчката идва", казва сервитьорката, тръгвайки за кухнята. Ледена тишина след нейното тръгване. Накрая, момчето се обръща към своите родители. "Знаете ли какво”? - казва то - „Тя мисли, че съм истински". Ето от къде възниква проблемът, човек не позволява на своите деца да бъдат истински. Той ги кара да се чувстват недействителни, заставя ги да се чувстват фалшиви, отхвърлени, безполезни. И веднъж щом тази идея е създадена в техните умове, че са безполезни такива, каквито са, естествено възниква голямо желание да станат съвършени. И с това възникват всякакви видове на неврози. Моето усилие тук е да ти помогна, не да бъдеш съвършен, но да отхвърлиш цялата тази безсмислица. В отхвърлянето на това, ти ще станеш за първи път истински. Реалността никога не е съвършена, запомни. Реалността е винаги израстваща - - как може да е съвършена? Веднъж щом нещо е съвършено, растежът не е възможен. Само несъвършенството може да има радостта на израстването. Искаш ли да останеш цвете, израстващо, разтварящо се? Или искаш да станеш просто един мъртъв камък - съвършен, без разтваряне, без растеж, без никаква промяна? Остани несъвършен и уважавай своите несъвършенства, и ще можеш да се насладиш, да празнуваш, и ще можеш да бъдеш здрав и цялостен. И няма да има нужда да ходиш на психиатър или психоаналитик и да лежиш глупаво на кушетката пет години и да говориш безсмислици. И няма да има потребност от каквито и да било шок терапии също. Всъщност, ако умствения стрес изчезне, тялото незабавно ще се почувства облекчено. Много болести автоматично ще изчезнат от земята, ако тази глупава идея да станеш съвършен изчезне. Но на това е било учено от всякъде - от църквата, от храма, от джамията, от университета. Навсякъде, всеки изглежда, че е част от конспирация. Всеки изглежда, че е дълбоко решен да направи всеки човек съвършен. А дори и едно единствено съвършено човешко същество не е съществувало - не може да съществува. Несъвършенството е във всички неща. Несъвършенството е красиво, понеже има потенциала да расте и тече. Съвършенството е само смърт и нищо друго. Животът е несъвършен. И животът се наслаждава на несъвършенството. Аз уча на цялостност, не на съвършенство. А това са две различни цели. Съвършенството е невротична цел, целостността е нормална цел. Съвършенството е в бъдещето, целостността е тук и сега. Ти можеш да бъдеш цялостен в ТОЗИ момент. Ти можеш да си цялостен в своя гняв, можеш да си цялостен в своя секс, можеш да си цялостен в каквото и да правиш - чистейки пода или готвейки храна или пишейки поезия. Ти можеш да си цялостен! В ТОЗИ момент! Това не се нуждае от никаква подготовка, това не се нуждае от никакво изграждане. И бидейки цялостен ти ще влезеш в Бог, в нирвана. Когато си цялостен, азът изчезва - това е красотата на целостността. Просто се опитай да разбереш - това е фино, и от огромна важност: когато си цялостен, азът изчезва. Дали някога си имал цялостни моменти? Тогава ти знаеш, азът незабавно изчезва. Ако си напълно влюбен в жена или мъж, азът изчезва. Когато правиш любов азът изчезва, ако си цялостен в това. Ако си отишъл на сутрешна разходка и си ЦЯЛОСТЕН в това, нищо друго няма значение в тези красиви моменти - само сутринта и ти, ти и сутринта, птиците и дърветата и слънцето, и ти си напълно потопен, дълбоко потопен в момента - азът изчезва. Изчезването на азът е благословия. Ти ще знаеш какво има предвид Буда с 'не- същност'. Той има предвид върховно блаженство. Той никога не използва думите 'върховно блаженство', понеже той те познава - ти можеш да направиш цел от това, ти можеш да тръгнеш да се стремиш към върховно блаженство. ТИ можеш да си поставиш цел на съвършенство - можеш да кажеш, "Не мога да седя и си почивам, докато не стана съвършено блажен". Тогава си пропуснал целия смисъл. Ако си цялостен, блаженството се случва като продукт, понеже азът изчезва. Танцувайки, пеейки, слушайки музика -- или просто седейки тук, с мен, понякога това се случва. Аз мога да го видя да се случва на много хора. Зная, когато гледам към твоето лице дали има аз или не. Твоето лице незабавно има различно качество. Когато гледам към теб и азът не е там, ти си просто едно разтваряне, един прозорец, аз ясно мога да видя Бог в теб. В тези моменти, Бог е там, ти не си. Всички облаци са изчезнали и небето е чисто, прозрачно, и слънцето грее. Когато твоя аз изчезне за момент, внезапно мога да видя блясъка, който идва от твоето лице, това качество на магия, която се появява около теб. Но ние сме били учени да живеем по един не цялостен начин, чрез идеята за съвършенство. Аз ви уча на цялостност. В целостността, азът изчезва. А точно обратен е случая със съвършенството. С идеята за съвършенство азът се укрепва. Това е идеал на егоиста: "Аз искам да бъда съвършен". 'Аз' не може да бъде цялостно, тъй като в целостността 'аз' не е открито. Ето защо това се харесва също и на егото, да стане съвършено, да бъде най-съвършения мъж или жена в света. Егото се чувства много добре, започва да се стреми към това. Егото участва в идеята за съвършенство. В преживяването на цялостност, егото е просто несъществуващо. Ако научиш как да бъдеш тук и сега, бавно, бавно ще видиш, че животът е красив такъв, какъвто е. Животът е красив в своята такавост, такъв, какъвто е. Не се нуждае от никакво подобрение. Тук може да е от помощ травмата на раждането - ако минеш през травмата на раждането, ако я преживееш съзнателно отново, тогава цялото значение на раждането се променя. Точно сега преживяването на утробата остава в твоето несъзнателно - толкова важно, че ти се стремиш към него неосъзнато. Ето защо хората продължават да мислят, че в миналото, всичко е било добре. Това не е нищо друго освен проекция, поради преживяването в утробата. Във всички общества на света, във всички религии на света, присъства тази идея, че златния век е бил някъде в миналото. Когато Адам живял в Райската Градина, било истински рай. В Индия, хората казват, златния век е много, много праисторически. Тогава нещата тръгнали да упадат – първородния грях. Били сме в състояние на блаженство и после сме започнали да упадаме. Тогава сме го изгубили. Това не е нищо друго освен един и същи разказ, изтъкан философски. Първородното падение не е нищо друго освен изпадането от утробата. И паметта, че преди, някое си време преди, далече в миналото, всичко било златно и красиво, не е нищо друго освен памет проектирана върху историята. Индивидуална памет проектирана върху колективната история. И ние трябва да постигнем това отново, ето защо ставаме заинтересувани от бъдещето. Миналото е важно, бъдещето е важно, само настоящето не е важно. Тъй като сме изгубили миналото - а само в бъдещето, опитвайки се, борейки се, достигайки го, някой ден ние ще го открием. Така има два типа на хора, но и двата не са различни в основата си. Религиозните хора казват златния век бе в миналото. А нерелигиозните казват златния век ще е в бъдещето, утопията идва. Индусите казват, че златния век -- САТЯЮГA, векът на истината – е бил в миналото. А комунистите казват, че векът, златния век - САМЮГА, века на равенството - ще дойде в бъдещето. Те не са различни. Изглеждат различни, тъй като едните говорят за миналото, другите за бъдещето. Но механизмът е същият: те искат да избегнат настоящето. Комунистите и антикомунистите не са много различни. Истинската духовност започва с настоящето и свършва с настоящето. Тя няма минало, няма бъдеще. Този момент е всичко. Така че, Адхира, опитай се да влезеш съзнателно в своето несъзнателно. Опитай да проникнеш там, където това желание за съвършенство възниква. Влез в своето детство. ТИ си бил научен, бил си условен слой върху слой; ще трябва да обелиш своя лук на ума. И тогава накрая ще достигнеш до травмата на раждането, до деня, в който си роден. Ще можеш да го преживееш наново. Това е целия процес на ребъртинг: ще можеш да преживееш това отново. И веднъж щом го преживееш отново, то изчезва. И какво се случва? Цялостната перспектива се променя. Ако можеш да преживееш това отново съзнателно - ако можеш да се върнеш обратно, да станеш дете, малко дете, дете точно появяващо се от утробата - ще минеш голямо страдание и агония. Ще претърпиш същата болка на раждането; ще почувстваш, че се задушаваш, дишането ти ще стане трескаво. Понякога дишането може да спре напълно, тялото да се парализира. Може да почувстваш, че умираш, понеже това е, което си чувствал, когато си се появявал от утробата. Ще се чувстваш, че минаваш през много тесен тунел, задушаване, тъмнина. Голям страх ще възникне в твоето същество, ще бъдеш разтресен и олюлян от страха. Ще се нуждаеш от някой да ти помогне. Оттук и потребността от Учител. Ще ти трябва някой да те пази, ще ти трябва някой да те поддържа – да ти казва: "Не се страхувай, влез в това. Остави го да премине, не го избягвай". Веднъж щом си минал през това и веднъж щом видиш съзнателно това, което се е случило при твоето раждане несъзнателно, то е изчистено. Това е процеса на ума. Всичко което е преживяно съзнателно е изчистено; то няма повече влияние върху твоето несъзнателно. И тогава за първи път отваряш своите очи и виждаш, че светът е красив. Върбата е зелена и розата е червена. И тогава за първи път виждаш това, че утробата е била нещо хубаво, но тя не е целта. Утробата е била удобна но е била само подготовка. Тя не е била истинският живот; тя е била животът на кърмачето, тя е била просто експлоатация. Тя е зависимост. Тя не знае нищо за свободата - как може да бъде красива? Да, тя е била удобна и приятна, но ти просто си вегетирал, не си бил действително жив. Бил си една доволна свиня. Това не е ценно само по себе си. И тогава започваш да виждаш, че животът има красоти, които никаква утроба не може някога да ти даде. Всички утроби са ограничени. Ето защо след девет месеца детето ТРЯБВА да излезе от там, поради ограничението. Всички утроби са затвори -- удобни, топли, но затворът е затвор. Даже ако е удобен даже ако е топъл, това не го прави нещо друго; то си е затвор. Ти излизаш от утробата на свобода. Цялото небе се открива, и слънцето и луната и дърветата и звездите - те не са били достъпни за теб. И песните на птиците и музиката и всичката поезия и любов - те не са били достъпни за теб. Твоя рай не е бил много рай, твоя рай е бил просто един много глупав рай. Веднъж щом си видял, че не е било толкова ценно... То е било необходимо в онези моменти, тъй като си израствал и си бил много нежен и деликатен и си се нуждаел от защита. Веднъж щом детето стане на девет месеца то жадува да излезе, то иска да излезе, то иска да се освободи от утробата. То е готово да влезе в света и да види радостите и нещастията на света. То е готово да влезе надълбоко в преживявания и в съществуването. Веднъж щом си преживял травмата на раждането съзнателно и си изтрил паметта за болката, ще се изненадаш, че нещо като мъгла пред твоите очи е изчезнала. И когато отвориш очи дърветата ще бъдат по-зелени отколкото някога са били, и всичко ще бъде напълно различно. Ти ще видиш света в психоделични цветове - няма да се нуждаеш от какъвто и да било наркотик за това. Хората вземат наркотици само за да създадат нещо, което е много естествено. Няма нужда химически да се унищожава твоето тяло поради това. Ти можеш просто да преминеш травмата на раждането, и можеш да се върнеш, и целия свят и цялото преживяване на света става психоделично. То е по-колоритно. То е постоянно ликуване. Няма край на това ликуване - от безначалното начало до безкрайния край, то продължава. Това е песен безкрай. Веднъж щом започнеш да виждаш това, животът започва. Това е, каквото Исус е имал предвид, когато е казал, "Освен, ако не се родите отново, няма да влезете в царството Божие". Той е говорел за ребъртинг! На Изток, ние имаме име за човек, който е станал буден и цялостен, ние го наричаме ДВИДЖА - два пъти-роден. Той е постигнал второ раждане. Първото раждане е ЗАДЪЛЖИТЕЛНО несъзнателно. И ако живееш само с първото раждане, ти ще останеш перфектционист. Веднъж щом си два пъти-роден, съзнателно роден, и си изтрил болезнената памет на първото раждане, ти ще живееш живот на цялостност. Не с желание за съвършенство - всяко желание за съвършенство изчезва, тъй като виждаш, че това е най-съвършения свят и че ти си най-съвършения човек, и всеки е съвършен, и всичко е така, както трябва да бъде. Когато виждаш, че всичко е така, както трябва да бъде, огромна благодарност се появява. Молитвата е естествена. Ти се прекланяш пред земята, прекланяш се пред слънцето, прекланяш се пред съществуването. Това е религиозно качество -- не че отиваш в църквата и си мислиш, че си религиозен, прекланяш се пред Христос и мислиш, че си религиозен: ти не си! Нищо подобно. Ти просто се страхуваш; мислиш, че Христос ще те спаси. Никой не може да те спаси, докато сам не се спасиш. Нито Христос, нито Буда, могат да те спасят. Ала ти можеш да спасиш себе си. И това е твоята отговорност да спасиш себе си. И начина да се спасиш е да се преродиш, да се родиш отново. Запомни, ако страдаш от желание за съвършенство - а почти всеки страда - в такъв случай си отбележи, че трябва да се върнеш в своя процес на раждане и трябва да изтриеш цялата лента. И тогава да погледнеш отново с празни очи, и ще бъдеш изненадан. Аз съм работил с много хора. И всеки път, когато те се срещнат със своята памет за раждането, странни, невероятни неща се случват. Аз помагах на един млад мъж да мине през това. Той достигна до точка, в която почти започна да се задушава -- плачейки, стенейки, и се парализира. За момент, всичко престана -- дори да диша. Това бе такава агония. Тогава той отвори очите си, погледна ме, и каза, "Това е странно – усетих мирис на хлороформ и на болница". Аз го попитах: "В болница ли си раждан?", той каза: "Не зная, никога не съм питал майка ми". Питахме майката и тя каза: "Да, той е роден в болница. И аз бях в такава болка, че ми бе дадена силна доза хлороформ". Паметта от хлороформа е влезнала в неговите клетки. Той все още може да я помирише - след двадесет и осем години! Но веднъж щом минеш през всички тези спомени те започват да губят своя контрол над теб. Минаването през раждането е първата стъпка. И ако можеш да я направиш, тогава втората стъпка е минаване през смъртта, която предшества твоето раждане, девет месеца преди него. Ако можеш да минеш през своето раждане, тогава лесно можеш да минеш през смъртта си. И веднъж щом си минал през смъртта, миналия ти живот става достъпен. И тогава цялата глупост на това... Ето защо тези заявления на Буда, тези сутри на Иккю, изглеждат толкова депресиращи - тъй като те са основани на напълно различно разбиране за живота. Тези хора са познали миналите си животи и са видели глупостта на това. Ти не можеш да видиш. Ти си мислиш, че правиш велики неща; не си съзнателен. Ако си бил влюбен през много, много животи, отново и отново, и винаги си се провалял и провалял и провалял, и ако го разбереш, ако го ВИДИШ, тогава любовната афера, в която си сега просто ще стане невалидна, само чрез това преживяване. Сега ти знаеш, че това са пътищата, по които ти винаги си се лъгал. И това е повторение, едно колело, което продължава да се движи. Тези сутри не са философски сутри, те не предлагат доктрина. Те са основани на напълно различно преживяване на живота, на различно виждане. Така че понякога ще се почувстваш смутен. Онзи ден, Аруп каза на някой, "Такива тежки беседи, и Ошо ги нарича 'Приеми го леко'"! Ето защо съм ги нарекъл 'Приеми го леко'. Не е леко. Трудно е да го приемеш, МНОГО е трудно да го приемеш. Почти е невъзможно да го приемеш, тъй като това ще разбие целия ти житейски модел. Не е леко, ето защо съм нарекъл тази серия беседи 'Приеми го леко'. Истината е това нещо, чиято противоположност е също вярна. [/quote:27x04g1r] А относно хората.. еми бяхме си "наши" хора. Наговорихме се 5 души и под Негово ръководство минахме през релаксация преди да започнем интензивното дишане.. По време на ребъртинга ми минаха много визии.. по едно време пръстите на дясната ми ръка се забиваха много силно в дланта(П. поясни, че когато има затлачени енергийни центрове се наблюдава този ефект - всичко изтръпва ръцете се свиват в юмрук, устните се стягат и общо взето целия се вдървяваш, това се наблюдава първите няколко пъти след, което постепенно изчезва) болката тъкмо започваше да отвлича вниманието ми, когато ми се яви един много Светъл Дух и ме хвана за ръката, почувствах едно приятно изтръпване и болката изчезна.. В друг един момент бях цвете а енергията навлизаше през корените(краката) и излизаше през цветовете(главата). След ребъртинга моя спътник в земния ми живот сподели, че до нея е стигнал много приятен аромат на цвете, което не е помирисвала до сега Като цяло ребъртинга е много хубаво нещо, на мен това ми беше първия и единствен път за сега, но определено ще практикувам и за вбъдеще, когато се отвори възможност. Не можах да мина през процеса на пре-раждане, но явно още не съм бил готов..