2006-11-15_19:53	Матрицата-реалност или не? Една интересна статиа: МАТРИЦАТА - РЕАЛНОСТ ИЛИ ИЛЮЗИЯ? От хилядолетия в спектъра от паранормални прояви са присъствали фантомни същества, възприемани като полубогове, демони или чудовища. Днес човечеството разполага със свръхчувствителни камери, сензори и системи за спътниково наблюдение, но въпреки това “невъзможни” създания все по-често нахлуват в усвоената реалност и се изплъзват безпрепятствено от нея. Наред с класическите “пришълци” и прословутият “снежен човек” в последно време многократно са засичани зловещи крилати хуманоиди, които предупреждават за бъдещи катастрофи. Неуловимият хибрид-кръвопиец чупакабра продължава да тероризира фермерите от Централна и Южна Америка. Демонични черни котки с внушителни размери всяват смут сред англичани, американци и австралийци с внезапната си поява на места, където никога не са срещани. Уфолози отдавна са забелязали, че в поведението на всички тези пратеници на незримото има сходства. Те могат внезапно да се материализират и дематериализират, да променят формата си и да развиват невероятна скорост. В повечето случаи, ако бъдат заловени или “убити”, телата им се разпадат и се разтварят в нищото. Всички техни фотографии изглеждат неясни и замъглени, сякаш загатвайки за тяхното илюзорно естество. Още по-озадачаващи са данните от сонарните проучвания на шотландското езеро Лох Нес, които така и не откриват доказателства за съществуването в мрачните води на легендарния дванадесетметров плезиозавър Неси. Въпреки това очевидци продължават да твърдят, че са видели чудовището да се издига на повърхността и се гмурка обратно в дълбините. Представители на племето хопи в Североизточна Аризона споделят как преди години момче е било погубено от страховито същество, изплувало от дълбоките прозрачни води на воден кладенец високо в скалите над пустинята. Свидетели на нещастието са убедени, че необитаемото дъно се виждало съвсем ясно. Най-странното свидетелство идва от остров Тазмания, където според местните жители в наскоро наводнено езеро се появило чудовище, въпреки, че от години коритото му било съвършено празно и сухо. След серия от парапсихични преживявания, по време на които среща странни светещи тела, загадъчни хуманоиди и сравними с митологичните чудовища хибриди между хора и животни, известният американски ясновидец Едуард Деймс стига до извода, че високоразвит разум, съществуващ извън познатото ни пространство, разполага с мощно устройство за прожектиране на триизмерни холографски образи в нашата действителност. При определени условия виртуалните същества и обекти са в състояние да наранят, осакатят и дори причинят смъртта на човек. Каква е целта на тази интервенция, остава неясно. Съществува ли човечеството в илюзорна действителност, сравнима със съвършената компютърна симулация във филма “Матрицата”? Според Ник Бостром, водещ професор по философия в Йейлския университет, отговорът на тази ужасяваща разума и пленяваща въображението хипотеза е положителен. В публикувано наскоро в световната мрежа изследване, Бостром нарича всичко, което виждаме, чуваме, чувстваме и докосваме “перфектна илюзия”, създадена от гениални компютърни програмисти. “Мислите, че живеете в удобен и прекрасно обзаведен дом, заобиколени от любящо семейство, дружелюбни съседи, а може би и от предан домашен любимец, но всичко това всъщност е компютърно генерирана илюзия”, подкрепя го и лондонският експерт по висши технологии Клив Факстън. “Всички вярваме, че сме родени в болница, но най-вероятно това е станало в студената утроба на суперкомпютър. Нашите тела не са нищо друго освен симулация, съставена от компонентите на реалистични дигитални изображения”, счита той. Факстън отхвърля свободата на човешката воля и съдба и нарича хората “марионетки, чиито смехотворни движения забавлявават анонимни хай-тек програмисти.” Хипотезата на Бостром и Факстън плътно се доближава до сценария на култовия технотрилър “Матрицата”, в който оплетени в кабели хора сънуват реалността в гигантска камера-затвор. Неврофизиологът от Станфордския университет Карл Прибрам и лондонския физик Дейвид Бом развиват теорията за реалността като киберпространство, внесено в “холографска вселена”. Те се базират на проведен през 1982 г. от парижки научен екип начело с Ален Аспе експеримент, установил, че при определени условия елементарни частици комуникират помежду си, независимо от разстоянието. Прибрам и Бом оприличават Вселената на многоизмерна холограма във вид на гигантска паяжина от безпределно интегрирани помежду си независимо от мащаба неделими елементи. Нашият мозък или съзнание по математически път чрез интерпретация на честоти създава обективна реалност, проекция на друго измерение и съществуване отвъд пространството и времето. Подобно на холографското изображение, заснето чрез лазер и запечатано върху плака, чиято триизмерна структура се проявява, когато под определен ъгъл към нея се насочи светлинен лъч, така и мозъкът е своеобразен лъч, чрез който разпознаваме и възприемаме отделни участъци от илюзорния образ на света. Реалността се оказва матрица, създадена от фина и невидима мрежа от честоти, отвъд която вероятно се намират нейните създатели. Със свойствата “едновременност” и “неделимост” на суперхолограмата се обясняват феномени като пътуване във времето (минало, настояще и бъдеще съществуват едновременно), колективната памет на Юнг, известна още като хрониките “Акаша”, ясновидството, телепатията и чудодейното изцеляване на безнадеждно болни. В книгата си “Даровете на неизвестното” биологът Лайъл Уотсън описва случай, в който посредством моделирана от съзнанието промяна на действителността индонезийска шаманка предизвиква изчезването в “тънкия свят” и повторната поява на цяла гора. Но как можем да се докоснем до скритата за нас реалност извън “Матрицата”? Изследователите са на мнение, че това е възможно в състояние на транс, наркотично опиянение и сън. Многобройните опити с наркотични вещества доказват, че когато се наруши функцията на мозъка да организира постъпващата информация за света, пред съзнанието на очевидеца изникват видения на фантастични реалности и чудовищни същества, погрешно възприемани като халюцинации. Подобни феномени се регистрират и у пациенти с вродени или придобити увреждания на мозъка. В книгата си “Човекът, който смяташе жена си за шапка” неврологът Андрю Сакс описва случай, в който на страдащ от умствено разстройство е показана ръкавица и той я описва като “контейнер с пет стърчащи израстъка”, но бил неспособен да измисли за какво би могла да служи тя. Според Факстън е възможно някои от скитниците и бездомниците, които често срещаме и чуваме да мърморят безсмислици, всъщност да са неволни избраници, докоснали се до съкрушаващата истина и получили толкова сериозни увреждания на психиката и ума, че впоследствие се оказват социално непригодни.“. Представата за матричната реалност, преодолима по време на сън, е съществувала още в дълбока древност. Според източните религии материята е “майа” (илюзия). Индусите възприемат паралелния свят на сънищата като реалност, а “съзнателните” си прояви и видимата “наяве” Вселена - като съновидение на спящия творец Брахма. Разгръщайки свещените им книги, срещаме и привидно аморални повели на поведение, които обаче биха се съгласували отлично с особеностите на съществуване във виртуалната среда на компютърна игра. В “Бхагавадгита” бог Кришна казва на Арджуна: “…убивай, умъртвявай напълно съзнателно…просто стани инструмент в божествената ръка и знай добре, че никой не е убит, никой не може да бъде убит в действителност”. Друго божество - Индра, заявява в “Каушитаки упанишад” : “Човекът, който ме познава такъв, какъвто съм, не губи нищо…каквото и зло да направи”. Известният етнолог Мирча Елиаде обобщава, че “в будисткия тантризъм на превъзвишения Буда е позволено да лъже, да краде, да изисква и извършва прелюбодейство и всякакви криминални престъпления, защото в тантра всички противоположности са илюзорни, затова крайното зло съвпада с крайното добро”. Как се съгласуват древните и съвременни модели на Матрицата? Основният проблем е докъде се разпростира илюзорността на познатия ни свят. Изследователи като американският астрофизик Тимъти Ферис са склонни да предполагат, че съществуват пръснати из Галактиката апарати за прожектиране на холографски изображения и генериране на виртуална реалност - т.нар. “Ферис-сонди”. Техните конструктори ги използват за намеса и манипулиране с образи и внушения на иначе реалните, но тънещи в неведение човешки същества. Факстън сравнява битието на човека с мистично странстване в мрачна и необятна пустош, изпълнена с реалистични илюзии. Парапсихолози и ясновидци отреждат по-незавидна участ на човечеството. Джеймс Донахю твърди, че след дълбока медитация е виждал като “пластични” обкръжаващите го пътища, сгради и лица на хора, сякаш всички те са част от компютърно киберпространство с дирижирани отвън правила. Според привържениците на тази хипотеза по свое желание създателите на този изключително сложен софтуер могат с едно натискане на бутона да предизвикат опустошителни земетресения, урагани и наводнения, да заселят планетата със страховити чудовища и да контролират като марионетки виртуалните хора, замесвайки ги в кръвопролитни войни или в изграждането на високоразвити цивилизации. Създателите на киберпространството са заинтересовани да запазят в пълна тайна своето творение, тъй като разкриването му би предизвикало демотивация, отчаяние и дълбок стрес сред участниците в манипулируемото виртуално битие. В този контекст едва ли са озадачаващи инцидентите, сполетели снимачния екип при заснемането на продълженията на “Матрицата”. Още в първия снимачен ден прочутият актьор Киану Рийвс си счупва крака. Месец преди предвидения срок съпругата му Дженифър Сим ражда мъртво дете, а скоро след това самата тя загива в автомобилна катастрофа. По време на снимките сексапилната Ен Мос, която изпълнява главната женска роля на Кейт, получава травма на коленните капачки. През следващите няколко месеца е застрелян изпълнителният продуцент на филма, асистент-режисьорът изгаря жив в асансьор, а експертът по компютърните ефекти умира от масиран инфаркт на снимачната площадка. В края на август 2001 г. се разбива самолетът, с който прочутата певица Алия пътувала към Ню Йорк, за да запише саундтрака към филма. Въпреки тези зловещи аргументи в подкрепа на нечовешкия сценарий, определящ ролята ни на манипулирани от безчувствени технократи марионетки, човечеството притежава градивната способност да се съмнява във всичко, което го заобикаля и да избягва фаворизирането на факти, които допускат превратно тълкуване или отнемат свободата на волята и усилията за намиране на истината. Смелостта ни да възприемем радикалната теория за киберпространствената реалност ни извисява и отдалечава от граничещото със страха от неизвестността сляпо преклонение пред мистичния ореол на света, в който абсолютното знание е затворено в плода на дърво, ревниво пазено от Твореца сред изгубения рай. Автор:Мирослав Минчев
Asymetral 2006-11-16_11:03	Аз съм на мнение че гениалните програмисти създаващи виртуална реалност, прожектирана през целия ни живот са ... собствени ни страхове, желания и откровени паранои. Всеизвестно е това че всичко което възприемаме отговаря в много малка степен на това което е в действителност, просто мозъците ни /като добри разказвачи/ допълват усещанията от сетивата ни. Ние сме опаковани в нерви и кръвоносни съдове, друсаме се с хормони и си сънуваме чудничка реалност. Дългоминутните ми изследвания, общата ми култура и натрупването на субективни наблюдения /които естествено не могат да се считат за неоспоримо доказатлество/ стигнаха до извода /базирайки се на стабилни фундаменти/ че... хората ни тресе Голямата Параноя - че сме пионки в нечии ръце, пипала или механични манипулаторни присадки мисля че трябва да търсим манипулаторите вътре в нас, а не извън и само като ги осъзнаем ще можем да скъсаме завесата на Матрицата/Майа /казвам мъдро аз, след което си поглаждам интелектуалната си козя брадичка (ау ами че аз пък съм нямал ) и кимам всезнаещо / P.S. Нали знаете че съм подставено лице на Ония - тук съм за да ви отклоня от Истината
2006-11-16_12:27	Xexexexee.Istinata.Gotino:) M/u drugoto doniakude sum suglasen s tva koeto kaza po-gore.Paranoiata adski e obzela goliama 4ast ot horata,ot koeto puk sledva che vuobrajenieto neminuemo pridobiva novi izmerenia pukz a fantaziite da ne govorim. Shto ne si pusnesh bradi4ka naish kvo e iaku
mokiziva 2006-11-16_14:41	btw moje bi te interesuva che taia tema veche ia imashe i niakolko hora pisaha razni neshta po toia vupros: http://ouim.org/forum/viewtopic.php?t=2 ... 814906fd7c nishto, statiata e iaka, moje niakolko puti da se pusne za po-sigurno
buzzjn 2006-11-17_05:01	мозъците са shit да ги махмнем
mokiziva 2006-11-17_08:11	Хехе ами махни го. Вече има експерименти, които сеправят само с тази цел. Има хора , които до такава степен са неспособни да оцелеят в матрицата, че решават да се подложат на следния експеримент: да им се извади мозъка и да се сложи в една вана със специялна течност и специялна апаратура, така че мозъка си продължава да си живее, но без тяло и без нищо. Доколко е достоверно това, не знам, четох го в едно научно списание.
2006-11-17_08:56	E tva niama kak da stane .Prosto e nevuzmojno inache ve4e shteshe da ima i transplantazia na mozuci.Nali se seshtash za kva nervna sistema govorim.Duljina 3 puti obikolkata na ekvatora.Prosto mozuka e takuv organ che za razilka ot niakoi drugi organi e nevazmojno da funkcionira izvun tialoto
unknown 2006-11-17_10:30	аз пък гледах едно предаване по дискавъри и показваха хора, които "на практика нямат главен мозък" били си нормални хора ...
Asymetral 2006-11-17_10:52	бе уж, наричат ги хейтъри
unknown 2006-11-17_11:09	[quote="Asymetral":3efnqa7o]Пандишпанче!? [/quote:3efnqa7o] [quote:3efnqa7o] Is your brain really necessary? Is your brain you really necessary? The reason for my apparently absurd question is the remarkable research conducted at the University of Sheffield by neurology professor the late Dr. John Lorber. When Sheffield’s campus doctor was treating one of the mathematics students for a minor ailment, he noticed that the student’s head was a little larger than normal. The doctor referred the student to professor Lorber for further examination. The student in question was academically bright, had a reported IQ of 126 and was expected to graduate. When he was examined by CAT-scan, however, Lorber discovered that he had virtually no brain at all. Instead of two hemispheres filling the cranial cavity, some 4.5 centimetres deep, the student had less than 1 millimetre of cerebral tissue covering the top of his spinal column. The student was suffering from hydrocephalus, the condition in which the cerebrospinal fluid, instead of circulating around the brain and entering the bloodstream, becomes dammed up inside. Normally, the condition is fatal in the first months of childhood. Even where an individual survives he or she is usually seriously handicapped. Somehow, though, the Sheffield student had lived a perfectly normal life and went on to gain an honours degree in mathematics. This case is by no means as rare as it seems. In 1970, a New Yorker died at the age of 35. He had left school with no academic achievements, but had worked at manual jobs such as building janitor, and was a popular figure in his neighbourhood. Tenants of the building where he worked described him as passing the days performing his routine chores, such as tending the boiler, and reading the tabloid newspapers. When an autopsy was performed to determine the cause of his premature death he, too, was found to have practically no brain at all. Professor Lorber has identified several hundred people who have very small cerebral hemispheres but who appear to be normal intelligent individuals. Some of them he describes as having ‘no detectable brain’, yet they have scored up to 120 on IQ tests. No-one knows how people with ‘no detectable brain’ are able to function at all, let alone to graduate in mathematics, but there are a couple theories. One idea is that there is such a high level of redundancy of function in the normal brain that what little remains is able to learn to deputise for the missing hemispheres. Another, similar, suggestion is the old idea that we only use a small percentage of our brains anyway—perhaps as little as 10 per cent. The trouble with these ideas is that more recent research seems to contradict them. The functions of the brain have been mapped comprehensively and although there is some redundancy there is also a high degree of specialisation—the motor area and the visual cortex being highly specific for instance. Similarly, the idea that we ‘only use 10 per cent of our brain’ is a misunderstanding dating from research in the 1930s in which the functions of large areas of the cortex could not be determined and were dubbed ‘silent’, when in fact they are linked with important functions like speech and abstract thinking. The other interesting thing about Lorber’s findings is that they remind us of the mystery of memory. At first it was thought that memory would have some physical substrate in the brain, like the memory chips in a PC. But extensive investigation of the brain has turned up the surprising fact that memory is not located in any one area or in a specific substrate. As one eminent neurologist put it, ‘memory is everywhere in the brain and nowhere.’ But if the brain is not a mechanism for classifying and storing experiences and analysing them to enable us to live our lives then what on earth is the brain for? And where is the seat of human intelligence? Where is the mind? One of the few biologists to propose a radically novel approach to these questions is Dr Rupert Sheldrake. In his book A New Science of Life Sheldrake rejected the idea that the brain is a warehouse for memories and suggested it is more like a radio receiver for tuning into the past. Memory is not a recording process in which a medium is altered to store records, but a journey that the mind makes into the past via the process of morphic resonance. Such a 'radio' receiver would require far fewer and less complex structures than a warehouse capable of storing and retrieving a lifetime of data. But, of course, such a crazy idea couldn’t possibly be true, could it?[/quote:3efnqa7o] http://www.alternativescience.com/no_brainer.htm
Asymetral 2006-11-17_11:22	"От всичко което съм изгубил, най-много ми липсва мозъка!" Ози Озбърн
mokiziva 2006-11-17_17:07	[quote:2wye7jq8][quote="MyckapuH":2wye7jq8]E tva niama kak da stane .Prosto e nevuzmojno inache ve4e shteshe da ima i transplantazia na mozuci.Nali se seshtash za kva nervna sistema govorim.Duljina 3 puti obikolkata na ekvatora.Prosto mozuka e takuv organ che za razilka ot niakoi drugi organi e nevazmojno da funkcionira izvun tialoto[/quote:2wye7jq8][/quote:2wye7jq8] Ами не си съвсем прав. Мозъка може да функционира и извън тялото. Чувал ли си за неврочиповете? Това са чипове, към които се прибавя жива мозъчна тъкан и след време мозъка започва да се срасва с чипа. Стават едно цяло, все едно са растение и почва. Функционира си и без тялото. Е, не е същия мозък като нашия, и няма да как да бъде, все пак няма зрителни органи, няма слух, няма обоняние, няма никакви сетива, а представлява сензорна депривация. Точно като самадхи танк за който съм ти разказвала. Всъщност самадхи танк в началото е бил отчасти опит да вкараш мозъка в такава среда, така че да функционира без тялото. Като събирах информация за самадхи се натъкнах на тая статия, че вечче имало такава технология. Но пак го бяха избили на илюминати и такива неща, в смисъл че технологията я има , ама я крият от нас . [img:2wye7jq8]http://nachippadova.uni-free.net/Neurochipframe.jpg[/img:2wye7jq8] [quote:2wye7jq8]Неврочип ще е в основата на органичните компютри Границата между живите организми и машините става все по-размита. Изследователи от Италия разработиха "невро-чипове", в които се съчетават живи мозъчни клетки и силициеви вериги. Това постижение би могло един ден да направи възможно създаването на сложни невронни "протези" при неврологични заболявания или пък органични компютри, използващи живи неврони. За да създадат неврочипа, учените от университета в Падуа събрали над 16 000 електронни транзистори върху силициев чип с площ от 1 мм. След това взели специални мозъчни протеини, за да залепят неврони към чипа. Протеините обаче не служели само за залепващо средство. "Те осигуриха връзката между йонните канали на невроните и полупроводниковия материал така, че нервните електрически сигнали да могат да се предадат на силициевия чип", обяснява един от екипа изследователи Стефано Васанели. С други думи, протеините позволили на живите неврони и електронните компоненти на чипа да комуникират помежду си. Все пак може да минат десетилетия преди технологията да напредне дотолкова, че с нея да започнат да се лекуват неврологични заболявания или да се създават органични компютри, предупреждават учените, но в по-краткосрочен план неврочиповете могат да осигурят напредничав метод за изпробване на препарати за фармацевтичната индустрия. "Фармацевтичните компании биха могли да използват чипа, за да тестват ефекта от медикаментите си и да разкриват нови посоки за научни изследвания", пояснява Васанели. В момента учените работят върху начини за опазване на невроните от увреждания по време на стимулацията им. Освен това те проучват възможността за използване на генетичните инструкции на невроните за контролиране на неврочипа.[/quote:2wye7jq8]
DreadSquirrel 2006-11-17_17:18	Hellsing, какво да кажа...
mokiziva 2006-11-17_19:11	ти да не би да говориш за моя познат ян ван хелзинг
DreadSquirrel 2006-11-17_23:46	Не, говоря за една култува японска анимация/комикс в която една от основните теми бяха едни неврочипове, правещи хората на вампири. Хаха, а главният герой е истински, древен вампир. Има много добра символика, както и философия, освен че е много зла. [url:97hqxzzm]http://www.dvdtimes.co.uk/images/hellsing_r3_front1.jpg[/url:97hqxzzm]
mokiziva 2006-11-18_14:33	Hehe, mnogo intriguvashto zvuchi . Tva e tochno tematikata po koiato si padam kogato stava vupros za vampiri .