Usеr2
2010-10-29_15:14
[i:2ymnuvpq]Учението на Лао Дзъ[/i:2ymnuvpq]
[b:2ymnuvpq]Правдивите думи
не са красиви.
Красивите думи
не са правдиви.
Добрият
не е красноречив.
Красноречивият
не е добър.
Знаещият
не е всезнаещ.
Всезнаещият не е знаещ.
Мъдрецът не се запасява,
но колкото повече прави за другите,
толкова повече забогатява;
колкото повече дава на другите,
толкова повече има.
Небесното Дао
допринася полза на всички неща,
но не им вреди.
Дао на мъдреца е:
действай, но не отнемай.[/b:2ymnuvpq]
[size=200:2ymnuvpq]***[/size:2ymnuvpq]
[b:2ymnuvpq]Небесното Дао
не се бори,
но е способно да побеждава;
не говори,
но е способно да отговаря;
не го канят,
но то само идва;
забавя се,
но е способно да планира /нещата/.
Небесната мрежа е рядка,
но нищо не пропуща.[/b:2ymnuvpq]
[size=200:2ymnuvpq]***[/size:2ymnuvpq]
[b:2ymnuvpq]Военното изкуство гласи:
аз не смея да нападам,
но съм длъжен да се защищавам;
аз не смея да настъпя нито един Цун (мярка за дължина = 3,2 см),
но съм длъжен да отстъпя един Чъ (мярка за дължина = 0,32 м).
Това значи
действие чрез бездействие,
отстъпление с неоковани ръце,
отблъскване без противник,
задържане без войници.
Няма по-голямо нещастие
от недооценяването на врага.
Недооценяването на врага
е почти загуба на моите съкровища.
Ето защо
от противопоставените войски
побеждава онази, която скърби.[/b:2ymnuvpq]
[size=200:2ymnuvpq]***[/size:2ymnuvpq]
[b:2ymnuvpq]Дао ражда едно,
едно ражда две,
две раждат три,
а три - всички неща.
Всички неща
носят със себе си Ин и Ян
В невидимото Ци те са в хармония.[/b:2ymnuvpq]
Salia
2010-10-29_18:57
[size=85:31h9r9h1]ако е неизразим ,човек никога не е неудовлетворен
ако е невъобразим , трябва да е блажен от самосебе си (+) [/size:31h9r9h1]
Salia
2010-10-29_19:12
[img:1a5s230h]http://i.space.com/images/spiral-galaxy-ngc5247-101027-02.jpg[/img:1a5s230h] a spiral galaxy, is located about 65 million light-years away in the constellation Virgo. The galaxy lies face-on towards Earth these days is it dzen?
[b:1a5s230h]wellcome home User 2
[/b:1a5s230h]
Usеr2
2010-10-29_19:41
ПОРТИТЕ НА ДРАКОНА
* * *
След двумесечно седене в тъмното помещение, Уан Липин постигнал така нареченото "първично разбиране" на Дао. Като видели, че юношата учи усърдно и няма намерение да се отказва от избрания път, старците решили официално да посветят Уан Липин за свой ученик.
Изчакали благоприятен ден за извършване на ритуала. Още от сутринта небето сияело като чисто измит тюркоаз, а привечер в източния край на небосвода се появил бледият лунен диск. Повявал слаб ветрец, по небето бавно се носели на валма бели облаци. По хълмовете далеч на хоризонта паднали черни сенки. Цялата земя била потънала в безметежен покой. Изглеждало сякаш природата е заспала. Само в старата ковачница тримата старци не затворили очи за сън. Те се готвели да приемат Уан Липин за наследник на своята школа.
Церемонията се водела от Джан Хъдао, наставникът от шестнадесето поколение. Старците се измили, облекли тържествените си одежди, запалили благовония и взели в ръце "скъпоценните си мечове" - ритуалното оръжие на даоските духовници. Двамата ученици на Джан Хъдао и Уан Липин, коленичили с лице на юг пред старшия наставник, извършили поклонение на Небето и Земята и на всички патриарси на учението на Дао. След като се поклонили, учениците на Джан Хъдао се изправили и седнали редом с учителя си, като накарали Уан Липин като най-млад ученик да им се поклони. Джан Хъдао като учител от школата от шестнадесето поколение станал за Уан Липин "дядо-наставник", а Уан Дзяомин и Дзя Дзяои - негови "бащи-наставници". Съгласно родословната книга на школата Лунмън, учителите от осемнадесето поколение трябвало да имат в имената си знака "вечност" и затова Джан Хъдао дал на новопосветения ученик името "Юншън", което означава "вечножив". Духовническото име на Уан Липин станало Линлидзъ - "Божественият мъж". Джан Хъдао прочел на Уан Липин правилата за живота на даосите и той се заклел пред Небето, че винаги ще пази тези правила в сърцето си, ще ги следва в живота си и до края на дните си ще почита наставниците и ще бъде верен на истината Дао.
Когато церемонията приключила, Джан Хъдао накарал Уан Липин да седне до него и за пръв път му разказал за Великото Дао. Той рекъл:
"Великото Дао съществува преди всичко съществуващо. То няма нито форма, нито образ, нито начало, нито край. Не може да му се даде име и само защото няма по-подходяща дума го наричат Дао. В йероглифа "Дао" първо се изписват двете точки: лявата обозначава слънцето, а дясната - луната. Така се посочва Великият предел, обемащ в себе си мъжкото начало ян и женското начало ин. Тези две точки отгоре символизират огъня и водата в природата, а в човека - двете очи, в които пребивава "вътрешната светлина на мъдростта". Под тези точки се изписва знакът "едно" и той обозначава всичко съществуващо в света. Под него се изписва знакът "себе си", който означава "аз самият", тъй като и небето, и земята, и луната, и слънцето, и десетте хиляди неща във вселената пребивават в самия мен, така че Дао не се различава от самите нас. Взети заедно, тези знаци образуват думата "глава", а главата е началото на всичко. Това означава, че постигането на Дао е най-първото по значимост и най-доброто дело на света. Накрая се изписва знакът "вървя", а да вървя, означава да осъществявам нещо. Ние претворяваме Дао в нас самите, а Дао се претворява в целия свят. Такъв е смисълът на думата "Дао".
Джан Хъдао продължил след кратко мълчание:
"Нашето учение за Дао произлиза от Върховния Стар повелител и всички негови тънкости се съдържат в самата дума Дао. Основното при постигането на Дао е покоят. Да се изчерпи смисълът на тази дума е невъзможно. В нея е целият път на нашето усъвършенстване и цялата същност на Вселената. Тя обхваща и Небето, и Земята, и Човека. Хората знаят само да говорят празни приказки за пустотата, те не знаят какво значи да пребиваваш в пустотата, понеже не разбират откъде идва покоят. А покоят се ражда от пустотата. Ако в сърцето си човек няма покой, значи в него все още са живи желанията - в това се крие основната пречка за усъвършенстване. Щом в нас се зароди желание, духът ни се размътва, а енергията в тялото ни се сблъсква с прегради по пътя си. Затова колкото и да се опитваме да постигнем Дао, старанията ни ще останат безполезни. Изкореним ли користните си желания, потопим ли се и телом и духом в покой, то духът ни, дарен ни от Дао, ще се сдобие с автентичен живот. С една дума, най-доброто средство за постигане на съвършенството е покоят. Около нас всичко е в движение, но моето сърце остава неподвижно, а ние дори не знаем как става това. Щом покоят в нас стигне предела си, от само себе си се поражда движение, а на нас ни е ясно, че източникът на всички преображения е в нас самите. По този начин се усвоява тайната на вечния живот. Ти си нашият "вечно жив" ученик - щом си се заел да постигаш Дао, трябва да разбереш тази истина и да я прилагаш в живота си. Тогава ще постигнеш много."
Като произнесъл тази реч, Джан Хъдао скочил на крака, протегнал се и казал:
- Ставайте, късно е вече, време е за сън.
Уан Липин се изправил заедно с по-старите ученици на Джан Хъдао, поклонил се и на тримата и ги последвал.
На другия ден четиримата станали още преди разсъмване, направили няколко упражнения за разкършване и набързо закусили. Джан Хъдао и Дзя Дзяои заминали нанякъде по работа, а Уан Дзяомин останал в ковачницата с новия ученик.
Уан Дзяомин, който, както вече казахме, на младини бил офицер от военната школа "Вампу", бил мъжествен човек със суров нрав. Извикал той при себе си Уан Липин и му казал:
- Ти вече премина през "осъзнаването на заблудите" и днес ще започнем новия урок. Ще се обучаваш в седежна медитация в тъмна стая. За нашата школа това е основният начин за постигане на Дао. Цял живот трябва да се занимаваш с медитация, тъй като е невъзможно да се изчерпи нейният смисъл. Съществуват три начина за медитиране: седеж в свободна поза, седеж в поза "единичен тигел", при който стъпалото на единия крак лежи върху другия крак и седеж в поза "двоен тигел", при който двете стъпала лежат върху бедрата на противоположните крака. Свободният седеж е Земята, позата "единичен тигел" е Човекът, а позата "двоен тигел" е Небето. За всяка от тези пози има най-различни положения на ръцете. Днес ще започнем само със свободния седеж. Седни на пода като държиш гърба изправен, очите ти да гледат право пред тебе, но погледът ти да е обърнат навътре, върхът на езика докосва горното небце, устните са присвити, ръбовете на горните и долните зъби лекичко се опират едни в други. Ръцете са отпуснати върху бедрата, с обърнати надолу длани. Постарай се да се съсредоточиш и да се успокоиш, да се откъснеш от всякакви мисли. Това се прави в тъмна стая. Сега иди и сам опитай това. - Уан Дзяомин замлъкнал и погледнал Липин право в очите. На него не му оставало нищо друго, освен да се подчини на заповедта на учителя си. Най-напред Уан Липин занесъл в килера наръч слама, разстлал я на пода, после сам заключил вратата и седнал така, както му казал учителят. Добре, че Уан Дзяомин не изисквал твърде много от него и му било съвсем удобно да седи така. А понеже Уан Липин вече бил прекарал в килера повече от два месеца и бил свикнал с мрака и уединението, сега той без особени усилия издържал цял ден в седяща медитация. За няколко дена добре усвоил "свободния" начин за медитиране.
Веднъж Уан Дзяомин извикал Липин и го запитал какви са резултатите от всекидневните му бдения в килера. Липин разказал за усещанията си и накрая добавил: "Само дето не мога да се освободя от мислите и това не ми дава покой. Моля Ви, учителю, посъветвайте ме какво да направя".
- Зададе ми най-важния въпрос. - отвърнал Уан Дзяомин. - За да отстраниш мислите, трябва да се научиш да ги оценяваш критично. Щом се появи някоя мисъл, веднага издай присъдата си над нея. Кажи си например: "Това е вярно." Или напротив: "Това не е вярно." Или пък: "Край с това." Ако можеш да боравиш така с мислите си, те постепенно от само себе си ще се разсеят и ти ще успееш, както се казва, "да встъпиш в покой".
Като се върнал в килера и отново потънал в медитация, Уан Липин се постарал да стори онова, на което го учил Уан Дзяомин и не след дълго усетил, че потръгнало доста по-добре. Хаосът от мисли в главата му лека-полека започнал да се уталожва. Струвало му се, че наистина започнал да схваща, какво значи "да се потопиш в покой".
След седем седмици - тоест четиридесет и девет дена - медитиране Уан Липин вече бил придобил известен опит и дори, може да се каже, умелост в работата със съзнанието си. Учителите преценили, че той вече почти е овладял тайната на "освобождаване от заблудите". За да не възникне проблем с училището, те му наредили денем да посещава часовете, а след това да идва при тях и да медитира. Отначало родителите на Уан Липин се притеснявали заради всекидневните му отсъствия от къщи, но като научили, че цялото си време той прекарва при тримата старци лечители, спечелили си толкова добро име в окръга, те се успокоили и даже се радвали, че синът им може да понаучи нещо от тези мъдри хора.
И така, след изтичането на четиридесет и девет дена в седяща медитация в килера, учителите извикали при себе си Липин и Уан Дзяомин, като нарекъл момчето с ученическото му име, му съобщил следното:
- Юншън, от днес започваме нов урок: ще седиш в стаята по четири часа в позата "двоен тигел", а после можеш да се прибираш в къщи.
"Какво му е толкова трудното? - помислил си Уан Липин - ами че аз вече четиридесет и девет дни седя, а сега ми предлагат да поседя само някакви си четири часа. Явно пак са решили да ме изпитат. Така че я веднага да го направя заради тях!"
Без много да се помайва, той се покатерил върху тухления одър, нагласил както трябва краката си, заел правилната поза и се опитал да не помръдва. Изтекъл час - Уан Липин седял неподвижно като статуя. Изтекъл още един час, Уан Липин продължавал да седи в същата поза, но в главата му се размърдали предателски мисли: "Е, какво става? Не стана ли вече време? Добре, ще седя още. Учителите ме наблюдават..." Времето пълзяло бавно секунда след секунда. "Я, да видим какво става с мене? Стъпалата ми напълно изтръпнаха, краката така ме болят, че сякаш някой ми ги изтръгва от тялото, нямам вече сили да седя. По принцип не ми е трудно да стоя с изправен гръб, но сега кой знае защо, никак не се получава. Само да се стегна, да се стегна и да изтърпя до края. Но и кръстът ми вече отмаля и ме боли, на челото ми избива пот, по лицето ми се стичат цели струйки пот, а главата ми се замайва...не, не може така..." Почти изгубил съзнание от нетърпима болка, Уан Липин се строполил на одъра.
- Седни! - викнал в същия миг Уан Дзяомин с тон на армейски офицер.
Като се свестил, Уан Липин отново седнал, но съвсем не можел да постави правилно вцепенените си крака.
- Седни, както седеше преди! - отново заповядал Уан Дзяомин. Краката на момчето обаче пак не му се подчинявали. Тогава старците поставили Уан Липин в правилната поза и с въжета му завързали ръцете и краката. Сълзи задавяли Уан Липин, но той, хапейки устни от болка, упорито продължил да седи.
Обикновено добродушни и грижовни, старците даоси се превръщали в сурови деспоти, когато ставало дума за обучението. Та нали правилно се казва, че ако учителят не е за ученика си строг баща, той никога няма да постигне успех.
Уан Липин и до днес помни онази вечер сякаш е било вчера. "Много от онова, което съм преживял за повече от десет години усъвършенстване в Дао вече е забравено, но възможно ли е да забравя тримата велики старци! - говореше ни учителят Уан Липин - Всяка година се отправям към планината Лаошан. Уан Дзяомин вече не е сред живите, а моят дядо-наставник и Дзя Дзяои и до днес са живи и здрави. Нима мога да забравя добрината им? Те се грижеха за мене като за новородено. Сега такива сърдечни отношения между учител и ученик вече не се срещат. Всеки път като се върна от планината даже се разболявам. Толкова ми е тежко да се разделям с учителите си..."
Да се върнем обаче към миналото. След половин година упорити занимания Липин преминал етапа "освобождаване от заблудите". Научил се да седи в медитация ден и нощ, без да загубва душевното си спокойствие и без да се поддава на нищо, което можело да го раздразни. Нито в себе си, нито в заобикалящия го свят.
В разговорите си с нас Уан Липин говореше за деветте етапа на своето усъвършенстване в Дао. Сега ще стане дума за втория етап, който се нарича "концентриране на духа, отглеждане на природата". Неговият смисъл е също в "закаляване на сърцето", но изискванията към ученика са много по-строги и сложни: сега ученикът трябва да се отърси от всичко външно и напълно да се съсредоточи върху вътрешния живот на духа. Той трябва да се научи да осъзнава и най-малките метаморфози в самия себе си. А това е далеч по-трудно отколкото седенето сам в тъмно помещение.
Този път учителите накарали Уан Липин да седи в тясна влажна яма, където трябвало да диша задушливия и напоен с тръпчиви изпарения въздух. Това било най-неподходящото място за медитация по обичайните критерии. Във факта обаче, че старците избрали за младия си ученик тази яма, си имало смисъл. Впрочем, за непосветени хора би било доста трудно да схванат този смисъл. Даосите изобщо не смятали да следват поговорката: "Където условията са трудни - израстват необикновени хора". Те се водели от съвсем други съображения: колкото по-дълбоко се спускаме в земята, в царството на влагата и мрака, толкова по-близо сме до изворите на женското начало ин. Земята, както се знае, е субстрат на всички природни стихии и предел на началото ин. Когато ин достигне предела си, се ражда началото ян. Влагата пък е водната стихия, подхранваща всичко живо. Съгласно подредбата на осемте триграми в "Книга на промените" триграмата кун (Земя) и триграмата кан (Вода) са в долно положение. В коментарите към "Книга на промените" се казва: "Под знака кун на всичко се вдъхва живот". Да съхранява покоя и да опазва пустотата - това са свойствата на триграмата "Земя". Не е ли точно тази причината, поради която старите даоси накарали Липин да медитира в яма?
Естествено, Уан Липин все още не разбирал истинските мотиви за това толкова странно решение на учителите си. Той просто скочил в приготвената за него яма и по разпореждане на старците запалил в ъглите й по три благовонни пръчици. Скоро ямата се изпълнила с ароматен дим. Липин заел позата за медитация, но като поседял известно време, усетил, че димът и влагата в ямата се били сгъстили толкова, че му било трудно да диша. В този момент "дивата природа" на послушника не издържала и Уан Липин високо извикал за помощ. На вика му се отзовал Уан Дзяомин и му наредил да седи както трябва и да не шуми, иначе целият му труд щял да отиде напразно. Наложило се Уан Липин да се подчини.
Както и да се опитвал, непосилно му било да медитира в тъмната влажна и тясна като гроб яма. "Учителят май се прибра. - помислил си Уан Липин - Едва ли ще се върне скоро. Я да седна малко по-удобно, че да си отдъхна малко." Липин се облегнал на стената на ямата, изпънал нозе и хубавичко се протегнал. Преди обаче да се усети, тясното и тъмно пространство на ямата-килия се преобразило в някаква просторна и светла зала, пред него седели тримата му учители, в непознати старинни одежди и лицата им били озарени от пурпурно сияние. Като размахал коприненото си ветрило, старшият наставник страшно изкрещял на Липин: "Негодник! Как се осмеляваш да хитруваш? Нали си положил клетва пред нас! Или вече не сме ти учители? Тайната на постигането на Дао се предава от учителя на ученика устно, а ти си длъжен да се учиш с усърдие. Ако не се бориш със слабостите си никога няма да узнаеш какво е концентрирането на духа и отглеждането на природата!". Изрекъл това и затворил очи, а двамата му ученици пристъпили напред с учителски показалки в ръцете и кълбо връв. "Сега ще те научим ние тебе, негодник такъв!" закрещели те. Уан Липин се хвърлил на колене и се примолил: "Ученикът ви е много виновен, повече това няма да се повтори!". Когато вдигнал глава, за свое учудване, видял около себе си предишните стени от пръст. В този момент усетил, че дланите му горят, сякаш са били ударени с показалка, а краката му сякаш били здраво завързани с върви. Ясно било, че учителите наистина го били наказали заради мързела му. Ама че чудеса! В следващия момент сърцето на Уан Липин било пронизано от изгарящ срам: той внезапно осъзнал, колко много нечистотия има в душата му още и колко далече е от постигането на Дао. Той не позволявал повече на суетни мисли да завладяват съзнанието му и мислел само за това, как да "съхрани в себе си вътрешен покой и пустота"
След като Уан Липин напълно усвоил седенето в медитация по четири часа в ямата, учителите започнали да го обучават във "вътрешното постигане според древния канон на Божественото Съкровище" . Това била цялостна система за самоусъвършенстване на човека, която се предавала в школата Лунмън само от учител на ученик и била държана в тайна от странични хора. Сега на Уан Липин му се предоставяла изключително рядката възможност да я изучи изцяло.
http://www.iztok.net
luvstruck
2010-10-30_02:51
kolko obache??
Usеr2
2010-10-30_18:11
[b:3eogry9i]Пътят на Пух [/b:3eogry9i] Докато стигнеше до края на Гората, потокът нарастваше и почти се превръщаше в река. Вече пораснал, той не бягаше, не подскачаше и не блещукаше по пътя си, Както обикновено правеше на младини, а се движеше по-бавно. Защото сега вече знаеше накъде отива и си казваше: „Няма защо да се бърза! Все ще стигна някой ден!” А сега стигаме до това, което би могло да се нарече елемент на действащия даоизъм. На китайски той е известен като У Уей. Той е и най-характерният елемент на Пух-В-действие. На английски не е известен като нещо специално. Смятам, че е време някой да го забележи и да му даде име, затова тук ще го наречем Пътя на Пух. Буквално У Уей означава: „без да действа, причинява или прави”. Но на практика значи липса на натрапническо, Войнствено или егоцентрично усилие. Изглежда доста знаменателно, че знакът Уей се е развил от символите на сграбчващата ръка и маймуна – оттук терминът У Уей означава да не се върви срещу природата на нещата; без хитроумни вмешателства; без Маймунджилъци. Потенциалът на У Уей е като този на водата, която тече в коритото си между скалите – не механичният, праволинеен път, който обикновено завършва при сблъсък с природните закони, а такъв, който произтича от някакво вътрешно усещане за естествения ритъм на нещата. Да вземем един пример от писанията на Джуан-дзъ: В клисурата на Лю големият Водопад се хвърля от хиляди стъпки, а пяната му се вижда от много мили. Долу, в кипящите му води, не може да се забележи никакво същество. Веднъж Кун Фу-дзъ стоял до ръба на един буен поток, когато видял някакъв стар човек, подхвърлян от водовъртежите. Повикал учениците си и всички се втурнали да спасят жертвата. Ала когато стигнали до водата, старецът вече бил излязъл на брега. Вървял и си пеел. Кун фу-дзъ се спуснал към него. „Трябва да си дух, за да оживееш след всичко това! – Казал той. – Но всъщност си човек! Каква тайна сила притежаваш?” „Нищо особено! – отвърнал старецът. – Започнах да се уча много млад и когато пораснах, продължих да се уча. Сега вече съм сигурен в успеха. Слизам с водата и се качвам с нея. Следвам я и забравям себе си. Не се боря с превъзхождащата й сила. Това е всичко.” Когато се научим да следваме Вътрешната Си Природа и естествените закони, които действат наоколо, стигаме нивото на У Уей. Тогава работим в съгласие с естествения ред на нещата и действаме по принципа на най-малкото усилие. Тъй като естественият свят следва този принцип, той не греши. Грешки се правят – или измислят – от човека, съществото с Претоварения Мозък, който чрез вмешателство и напън се дистанцира от поддържащата го мрежа от естествени закони. Не като Пух, най-ненапъващото се Мече, което сме виждали някога. - И как точно успяваш, Пух? - Успявам какво? – попита Пух. - Да правиш всичко толкова леко, без усилие. - Аз не върша особено много! – Каза той. - Но всичките ти работи стават. - Те просто като че ли стават сами – рече той. - Я чакай малко. Това ми напомня нещо от ,Дао Дъ-Дзин” – Казах и се пресегнах за една книга. – Ето го, глава тридесет и седма. Преведено, това значи нещо като ,Дао не действа, но нищо не оставя ненаправено!” - Звучи като Гатанка – Каза Пух. - Това значи, че Дао не насилва, нито се меси в нещата, а ги оставя да се развиват сами, така че да доведат до резултати по естествен път. Тогава каквото е трябвало да се направи, бива направено. - Ясно – Каза Пух. - На Китайски принципът ще бъде У ей УУей – „Прави Без Правене”. От У ей УУей произлиза ТзуЯн – „От Само Себе Си”. Това значи, че нещата си стават сами, спонтанно. - Аха, ясно – Каза Пух. Като класически пример за Пътя на Пух да си спомним нещо, което се случи в „Къщичката в Къта на Пух”, Когато Пух, Прасчо, Зайо и Ру играеха на Пухпръчки. Те хвърляха пръчките си в реката и отиваха от другата страна на моста, за да видят чия пръчка ще доплува първа. И чакаха доста дълго, когато изплува… Ийори. Ийори! - Не знаех, че играеш! – рече Ру. - Не играя! – каза Ийори. - Ийори, какво правиш там? – попита Зайо. - Познай до три пъти, Зайо: копая дупки в земята? Грешка. Скачам от клон на клон на млад дъб? Грешка. Чакам някой да ми помогне да изляза от реката? Правилно! Дайте време на Зайо и винаги той непременно ще намери отговор! Тогава на Пух му хрумна идея. Ще хвърлят камъни в реката, камъните ще направят вълни и вълните ще изтласкат Ийори на брега. Зайо сметна идеята за добра. Ийори пък не. - Ами ако го ударим по погрешка? – попита Прасчо загрижено. — Или да допуснем, че го улучите не по погрешка! – Каза Ийори. – Помисли за Всички Възможности, Прасчо, преди да почнете да се забавлявате! Но Пух беше взел вече най-големия камък, който можеше да носи, и се беше надвесил от моста, като дърцеше камъка в лапите си. - Няма да го хвърлям, а само ще го:пусна, Ийори – обясни той. – И тогава няма да сгреша – искам да кажа, че няма да те ударя. Би ли могъл да престанеш да се въртиш за секунда, защото това много ме смущава? - Не! – отвърна Ийори. — Обичам да се въртя! Зайо започна даусеща, че е време да поеме командването: - А сега, Пух, като кажа „Сега!”, можеш да го пуснеш. Ийори, като кажа „Сега!”, Пух ще пусне камъка. - Благодаря ти много, Зайо, но струва ми се, че сам ще го разбера. - Готов ли си, Пух? Прасчо, направи малко повече място на Пух. Отдръпни се малко, Ру. Готови ли сте? - Не – каза Ийори. - Сега! – извика Зайо. И Пух пусна камъка си. Чу се силен плясък и Ийори изчезна… Беше тревожен момент за наблюдателите на моста. Те гледаха ли, гледаха… и дори гледката на Прасчовата пръчка, появила се малко по-напред от Зайовата, не ги зарадва така, както бихте очаквали. И тогава, точно когато Пух беше започнал да мисли, че е избрал сигурно погрешния камък или погрешната река, или погрешния ден за Идеята Си, нещо сиво се подаде край брега… почна вабно да става по-голямо и все по-голямо… и накрая това се оказа Ийори, който излизаше от водата. С вик те се втурнаха от моста и започнаха да го бутат и теглят. Своро той отново стоеше между тях, на сухо. - О, Ийори, ти си мокър! – извика Прасчо, след като го пипна. Ийори се изтръска и помоли някой да обясни на Прасчо какво става, когато си бил доста дълго в река. - Добре го направи, Пух! – каза приветливо Зайо. -Идеята ни беше добра! Както обикновено Интелигентността си приписва всичко, което може. Но не Интелигентният Ум отговаря за уреждането на работите. Умът е този, който вижда какво има пред себе си и следва природата на нещата. Когато работите с У Уей, слагате облата пръчка в кръгла дупка и квадратната пръчка – в квадратна дупка. Без трусове, без борба. Егоцентричната Страст се опитва да вкара насила облата пръчка в Квадратна дупка и квадратната пръчка в кръгла дупка. Интелигентността се опитва да вкара насила облата пръчка в квадратна дупка и квадратната пръчка в кръгла дупка. Интелигентността се опитва да измисли по-лукави начини за поставяне на пръчките там, където не им е мястото. Знанието се опитва да обясни защо облите пръчки пасват в кръгли дупки, а не в квадратни. У Уей не се опитва. Той не мисли. Той просто го прави. И когато го прави, не изглежда, че върши нещо особено. Но Нещата Се Вършат. [b:3eogry9i]Бенджамин Хоф[/b:3eogry9i] [i:3eogry9i]ДАО-то на Пух[/i:3eogry9i] (((
)))
Nothingk
2010-11-02_02:16
[quote="Usеr2":n9sa8ilw]Знанието се опитва да обясни защо облите пръчки пасват в кръгли дупки, а не в квадратни.[/quote:n9sa8ilw]
Тва е просто излишна загуба на време и енергия.Кво значи „защо“ 
.Може да се намери приложение на такова обяснение,обаче по-голямата част е излишна и обременяваща.....................................................................................................
Usеr2
2010-11-02_09:54
Предаването на дадено знание не го намирам за загуба на време и енергия, защото това е опит, натрупани знания, които няма как да предадеш без да възникне [size=180:j6g696mk][b:j6g696mk]?[/b:j6g696mk][/size:j6g696mk] "защо". 2+2=4 Защо? Нали едно дете ще те попита и ти трябва да му обясниш и да му дадеш пример...
Nothingk
2010-11-05_07:18
[quote="Usеr2":36aio5dx]2+2=4 Защо? Нали едно дете ще те попита и ти трябва да му обясниш и да му дадеш пример...
[/quote:36aio5dx] 
Е,едно дете ако има добър пример от средата си ,едва ли ше пита „защо“ за такива неща. Просто ше си приема нещата без излишни усложнения и загуба на енергия.Такива деца виждам рядко да питат защо или пощо или за какво 2 и 2 е 4.И обикновено не са никак адекватни,в следващия момент обикновено изтърсват “искам кола и шоколад от мола-а-а-а..иска-а-ам и ония новите шоколадовите топчета дето ги рекламират..иска-а-ам“........ако разбираш накъде биявместо да питат примерно „тая птичка в парка дето пее как се казва“...примерно...................................................................
Usеr2
2010-11-05_07:54
На децата не гледам по този начин... Не ти прави чест.
Не може да изискваме всяко дете да бъде отгледано в добра среда, а това не зависи от тях /да не говорим за сираците по домовете/. И какво ще правим с тях? Ще кажем "забрави, ти се неадекватно, няма смисъл да си хабя енергията да ти обяснявам"
anyway
Nothingk
2010-11-05_08:36
Просто да се обяснява без защо и защото.Да се покаже по-другия облик на природата.., на нещата.., на живота.
Чела ли си темата „Понятието „защото““.Някъде по-надолу в раздела.Не че си права излишна самореклама..просто е писано доста по въпроса...............................................................................................
happyday
2010-11-05_09:21
[quote:2l0daq5t]"Колкото повече, толкова повече" - казал Мечо Пух и умрял от свръхдоза...[/quote:2l0daq5t] Иво Сиромахов
brainjuice
2010-11-05_09:35
[quote="Usеr2":1ot9yvdr]Предаването на дадено знание не го намирам за загуба на време и енергия, защото това е опит, натрупани знания, които няма как да предадеш без да възникне [size=180:1ot9yvdr][b:1ot9yvdr]?[/b:1ot9yvdr][/size:1ot9yvdr] "защо". 2+2=4 Защо? Нали едно дете ще те попита и ти трябва да му обясниш и да му дадеш пример...
[/quote:1ot9yvdr]
да, така е, до някаква степен и на някакво ниво на съществуване, но същевременно и не е така.
примерът [i:1ot9yvdr]как[/i:1ot9yvdr] става така, че 2+2=4, например с ябълки и круши, не е отговор на въпроса [i:1ot9yvdr]защо[/i:1ot9yvdr] е така.
[i:1ot9yvdr]защо[/i:1ot9yvdr] въобще има числа, защо числата се комбинират точно по този начин, а не по някой друг, и какво представлява числото всъщност - това саа фундаментални въпроси, на които няма еднозначен отговор. 2+2=4 просто се заучава от децата като аксиома, защото "тука е така", в нашата Вселена така работят нещата на практическо ниво.
това не бива да се бърка с въпроса "защо". две плюс две е четири, ама ба ли го защо е така... "защото природата така е устроена", "защото Господ така е казал", "защото извънземните така са подшушнали на Питагор и на Орфей"... това са все фундаментални отговори без реална практическа стойност. който какъвто отговор си избира, в такъв вярва. но вярата не е въпрос на "защо" - или приемаш едно твърдение както си е, или не го приемаш.
happyday
2010-11-05_10:02
[quote="brainjuice":2zwhmpml]това не бива да се бърка с въпроса "защо". две плюс две е четири, ама ба ли го защо е така...
"защото природата така е устроена", "защото Господ така е казал", "защото извънземните така са подшушнали на Питагор и на Орфей"... това са все фундаментални отговори без реална практическа стойност. който какъвто отговор си избира, в такъв вярва. но вярата не е въпрос на "защо" - или приемаш едно твърдение както си е, или не го приемаш.[/quote:2zwhmpml]
Според мен нещата трябва да се назовават с истинските им имена и вярата няма нищо общо с верните твърдения.
brainjuice
2010-11-05_10:22
добре, хайде назови нещата с истинските им имена.
и после се опитай да ме убедиш, че именно това, което ти си назовала, са истинските имена на нещата и всички хора на света трябва да ги приемат като такива.
happyday
2010-11-05_10:25
числа, математика, аритметика, смятане, символ, знак, значение
brainjuice
2010-11-05_10:26
добре, и защо тогава 2+2=4?
това е ли доказуемо по чисто теоретичен път, или е аксиома, която приемаме за вярна единствено защото емпиричният ни опит с броими обекти като ябълки и круши ни кара да мислим в тези понятия за удобство?
какъв е онтологическият статус - с думи прости, какво представлява като съществуващ обект - на числото 2, взето абстрактно, само за себе си, не като атрибут на конкретен материален обект в света от рода на две ябълки, два автомобила или две цици?
vordhosbn
2010-11-05_10:45
[quote="happyday":3r631ysa]числа, математика, аритметика, смятане, символ, знак, значение[/quote:3r631ysa] Има много и най различни бройни системи всяка от които е по-удобна от друга за определена цел. Има различни множества числа: Целите числа изглеждат като естествена последица от наблюдението на реалността, но реалните числа са не по-малко истински, макар че не могат да бъдат измерени с точност никога. Например пи е реално число - безкрайна непериодична дроб, можеш да му намериш 1 милиардния знак след десетичната запетая но не можеш да намериш последователност в знаците. Имагинерните числа пък са дефинирани като числа с делител i ( където i e корен квадратен от -1). Въпреки на пръв поглед "имагинерното" им съществуване, те са изключително удобни за анализ на електрически вериги и за сметки в квантовата механика. В геометрията пък сбора на ъглите на един триъгълник е 180° само когато въпросния триъгълник се намира в Евклидово (право, неизкривено пространство). Т.е. един триъгълник в близост до черна дупка, например, има сбор на ъглите > 180°. Буквално всеки един от аксиоматичните принципи и означения в математиката, физиката и всяка точна наука, не е по-"истински" от да кажем названието което даваме на един предмет от реалността - маса, стол, човек. Всички тези означения, символи, правила и закони не представляват "Законите на природата" които биват "откривани" от хората, а точно обратното - опита на човек да опише с логика света около него.
В този смисъл въпросът защо 2+2=4 е един от най-интересните и предизвикващи въображението и един от най-трудните за отговор...
brainjuice
2010-11-05_10:50
[b:2uc6x4aw]vordhosbn[/b:2uc6x4aw], благодаря ти
Usеr2
2010-11-05_11:07
Съгласна с Хепидей! Съгласна и с брейнджус донякъде... Първо - защо 2+2=4, е просто логическо обяснение, а именно: Аз имам 1 ябълка Хепидей има 1 Nothingk 1 brainjuice 1 Като съберем всички ябълки, сборът им е 4. 1 ябълка, 2, 3, 4... Логика, която не подлежи на съмнение, защото истината е очевидна. Както и защо 2 e > oт 1 Но! Въпросът "защо", според мен, не е излишен, тъй като чрез него получаваме допълна информация, която ни позволява да се запознаем по-подробно с механизмите, функции и пр. на дадено нещо. Въпросите могат да пробуждат. И както казват философите "въпросите са по-важни от отговорите".
Децата задават повече въпроси, защото опознават света и натрупват инфо за него. "С питане и до Цариград се стига"
brainjuice
2010-11-05_11:20
[quote="Usеr2":25fhgw1q] Съгласна и с брейнджус донякъде... Първо - защо 2+2=4, е просто логическо обяснение, а именно: Аз имам 1 ябълка Хепидей има 1 Nothingk 1 brainjuice 1 Като съберем всички ябълки, сборът им е 4. 1 ябълка, 2, 3, 4... Логика, която не подлежи на съмнение, защото истината е очевидна.
[/quote:25fhgw1q]
това не е [i:25fhgw1q]логика[/i:25fhgw1q], това е [i:25fhgw1q]наблюдение[/i:25fhgw1q].
има разлика между двете.
логиката е едно ниво на абстракция по-нагоре. когато разглеждаме числото като идея, като нещо само за себе си. не като ябълки и круши. и тук вече идва въпросът защо.
опитът и очевидността сочат винаги [i:25fhgw1q]как[/i:25fhgw1q] стават нещата в света около нас, който можем да наблюдаваме с просто око, но рядко обясняват [i:25fhgw1q]защо[/i:25fhgw1q]
често пъти хората се бъркат и си мислят, че, след като виждат как става едно нещо, как работи, това изчерпва въпроса и вече знаят и защо става и защо работи. да, ама не.
vordhosbn
2010-11-05_11:22
[quote="Usеr2":2w98s5i1]Логика, която не подлежи на съмнение, защото истината е очевидна.[/quote:2w98s5i1]
Думи като "очевидно", "естествено", "винаги" и "никога" обикновено се промъкват в обяснения на места където е нужно безусловно вярване и допускане.
Очевидно ли е, че ако аз пътувам в автобус, движещ се с 100 км/ч, и тичам с 5 км/ч от задния му край към предния, то моята скорост е 105 км/ч?
Очевидно е било до преди 100 години, когато нашия стар приятел Айнщайн се е светнал, че може и да не е толкова очевидно.
Usеr2
2010-11-05_11:39
Както кажете. Не съм силна в тази област... макар че не ми пречи да не се съглася с вас
[quote:26ree1il]Урок по математика в еврейското училище. Деца, казва учителката, две плюс две е четири, може и пет, в краен случай шест, а ако някой иска повече, арменското училище е отсреща. [/quote:26ree1il]
brainjuice
2010-11-05_11:48
оф-топик: винаги задълбавам във филлософски форумни дискусии, когато имам най-много друга работа... несъзнателно се опитвам да кръшкам, значи
Usеr2
2010-11-05_11:50
[quote="brainjuice":12sb3myt]:lol:
оф-топик: винаги задълбавам във филлософски форумни дискусии, когато имам най-много друга работа... несъзнателно се опитвам да кръшкам, значи [/quote:12sb3myt]
[u:12sb3myt]
[b:12sb3myt][color=#0040BF:12sb3myt]Защо[/color:12sb3myt][/b:12sb3myt][/u:12sb3myt] кръшкаш и бягаш от задачите?
brainjuice
2010-11-05_11:54
защото DJ Krush ми е любимец и на мене
happyday
2010-11-05_12:12
За мен математиката не е логика, а съвкупност от правила способстващи за вярно логическо мислене и обяснение на нещата които ни заобикалят.Разглеждането й като философска категория още в древността се е оказало неуспешно.Според древните философи Ахил не може да надбяга костенурката, въпреки че се движи 10 пъти по-бързо от нея.Според тях, когато Ахил измине 100 метра, костенурката ще е изминала 10 метра.Щом той измине тези 10 метра, тя ще е изминала един метър и така нататък до безкрайност.Това не значи, че ние не можем да докажем противното със закона за пътя и времето. Звучи ми абсурдно да не можеш да обясниш на едно дете от математическа гледна точка защо 2+2=4.Според мен е достатъчно да го научиш на числата и какво означава събиране (+) и то само ще ти даде отговор на какво е равно 2+2.
brainjuice
2010-11-05_12:47
а, ето че си дойдохме на думата
не [i:1clps29o]можеш[/i:1clps29o] да обясниш на детето защо от философска гледна точка две плюс две прави четири. въпросът "защо" тук е излишен и неадекватен.
което ни връща към първоначалната дискусия, откъдето тръгна моето отваряне на скоба: да предаваш на едно дете чрез учене практически опит като смятането е едно. а да се опитваш да [i:1clps29o]обясниш[/i:1clps29o] защо нещо е еди-как си е съвсем друго. и винаги питането "защо" ннай-накрая опира до... аксиоми. а аксиомите са въпрос на... точно така, на вяраааа. честито! печелите джобна Библия и ръководство по квантова механика. 
Usеr2
2010-11-05_12:48
[quote="brainjuice":rzfj20z3]защото DJ Krush ми е любимец и на мене
[/quote:rzfj20z3]
yeaah Къв оффтопик ме караш да правя, но на мен ми е не само любимец, ами Бибилия!
http://www.youtube.com/watch?v=vJJXbo_CyZk aйдее наш'теееееее! Ке плашим извънземните у Космоса c mystery of bulgarian voices & Krush ...
http://www.youtube.com/watch?v=GMe283Y9 ... re=related
(((Krush))) Бог!
http://www.youtube.com/watch?v=vzq03MjX ... re=related
http://www.youtube.com/watch?v=vrRhp9x_ ... re=related смазва
http://www.youtube.com/watch?v=X4_JJtWq ... re=related психария
http://www.youtube.com/watch?v=dHkdVehz ... re=related утрепия за душата
http://www.youtube.com/watch?v=sGAqoS3j ... re=related 
И един цитат за логика-наблюдение:
нещата стават по-ясни, когато се обособят наблюдение и факт, от една страна, и категория и логика - от друга. Наблюдението, за разлика от описанието на факт, съдържа теоретично независим, чист материал.
brainjuice
2010-11-05_12:50
именно! именно! и за Кръш, и за цитата. за тва говорим през цялото време
vordhosbn
2010-11-05_13:39
[quote="happyday":2itg7ys9]Според древните философи Ахил не може да надбяга костенурката, въпреки че се движи 10 пъти по-бързо от нея.Според тях, когато Ахил измине 100 метра, костенурката ще е изминала 10 метра.Щом той измине тези 10 метра, тя ще е изминала един метър и така нататък до безкрайност.[/quote:2itg7ys9] Парадокса с Ахил и костенурката, идва от затруднението на човешкото съзнание да борави с абстрактното понятие безкрайност. Обяснението на загатката "Може ли някога Ахил да надбяга костенурката?", е че сбора на една безкрайна редица от числа може да е крайно число. Това се учи още в гимназията, в темата "Граници на редици", и може да се илюстрира със следния виц:
[i:2itg7ys9]Безкраен брой математици влиза в бар.
Първият: 1 бира.
Вторият: 1/2 бира.
Третият: 1/4 бира.
В този момент бармана ги прекъсва, тегли им една майна и слага две халби пред тях.[/i:2itg7ys9]
happyday
2010-11-05_15:40
Usеr2
2010-11-05_19:29
[quote="brainjuice":36cry7rt]а, ето че си дойдохме на думата
не [i:36cry7rt]можеш[/i:36cry7rt] да обясниш на детето защо от философска гледна точка две плюс две прави четири. въпросът "защо" тук е излишен и неадекватен.
което ни връща към първоначалната дискусия, откъдето тръгна моето отваряне на скоба: да предаваш на едно дете чрез учене практически опит като смятането е едно. а да се опитваш да [i:36cry7rt]обясниш[/i:36cry7rt] защо нещо е еди-как си е съвсем друго. и винаги питането "защо" ннай-накрая опира до... аксиоми. а аксиомите са въпрос на... точно така, на вяраааа. честито! печелите джобна Библия и ръководство по квантова механика. [/quote:36cry7rt]
Ок, така е, примерчето не беше точно. Мисълта ми беше, че това "защо" има философски х-р и въобще въпросите. Мога да дам за пример диалектиката на Сократ (диалозите на Платон; имах 4 том и го замених за Вебер и сега много съжалявам). Тук посочвам и мнението на Ницше за диалектиката, че е оръжие, с което можеш да победиш. )
brainjuice
2010-11-05_19:58
да, разбира се, съгласен съм, човек в известен смисъл винаги трябва да се пита "защо" и да не приема всичко около себе си без въпроси, без любопитство и безкритично
но пък от друга страна... това "защо" разплита кълбото само донякъде, само дотам, където опираме до аксиомите. а те вече са въпрос не на диалектика, логика и рационално знание, а на някаква дълбоко вкоренена ирационална нагласа в нас.
и често пъти тази нагласа ръководи познавателния процес, без ние сами да го съъзнаваме. питайки "защо", понякога всеки намира "обясненията", които му се иска да чуе. и които има капацитета да възприеме, без да му се разпаднат непоклатимите убеждения за света.
така че според мен не бива да издигаме на пиедестал и прекаленото обясняване на света. понякога просто и само трябва да го живеем. за мен това е Дао и това е Дзен.
Usеr2
2010-11-05_21:46
Да се слееш с [i:1whmq5wk]Нищото[/i:1whmq5wk] и да се върнеш към [i:1whmq5wk]корените си[/i:1whmq5wk]...
Nothingk
2010-11-06_20:36
[quote="happyday":fg05sn5w][quote:fg05sn5w]"Колкото повече, толкова повече" - казал Мечо Пух и умрял от свръхдоза...[/quote:fg05sn5w][/quote:fg05sn5w]
Обявявам темата за приключена ахахаха!!!!....................................................................................................
Nothingk
2010-11-09_20:10
Е вие па верно се вързахте.Недейте толкова буквално ...и внезапно ...................................................................................................
Usеr2
2010-11-10_09:05
[quote:1sm4kc59]Херцог Шъ и Кир Спитама се срещат с Ли Дзъ или Учителя Ли (Дзъ на китайски означава учител) и разговарят за Дао. ЛИ ДЗЪ: Дао буквално значи път – широк прав път. Или криволичеща пътека. КИР СПИТАМА: Къде започва пътят, твоят път? ЛИ ДЗЪ: Моят път би трябвало за започва с мен. Но аз нямам път. Аз съм част от Пътя. КИР СПИТАМА: А той какво е? ЛИ ДЗЪ: Той е, каквото е. Първичното единство на целия свят. Първата стъпка, която прави човек по пътя, е да бъде в хармония със законите на вселената, с Неизменното, както го наричаме. КИР СПИТАМА: Как се постига това? ЛИ ДЗЪ: Представи си, че пътят е вода. Водата винаги залива ниските места и прониква във всичко… Скъпи мой варварино, мислиш, че нарочно говоря неясно. Но не мога иначе. В края на краищата учението за Пътя се нарича безсловесно учение. Ето защо, каквото и да кажа, е безсмислено. Ти можеш да знаеш това, което аз знам за Пътя точно толкова, колкото и аз мога да почувствам болката в лявото ти коляно, което непрекъснато местиш по рогозката, защото още не си свикнал с нашия начин на седене. КИР СПИТАМА: Но ти долавяш болката ми и без да я чувстваш. Така че може би и аз ще мога да съзра Пътя, без наистина да го следвам, както го следваш ти. ЛИ ДЗЪ: Тогава представи си, че Пътят е състояние, в което няма противоположности или различия. Нищо не е горещо. Нито студено. Нито дълго. Нито късо. Такива понятия са безсмислени, ако не се сравняват с другите неща. На Пътя всички те са едно цяло. КИР СПИТАМА: Но за нас са много неща. ЛИ ДЗЪ: Така изглеждат. Всъщност между нещата няма истински различия. Не съществува нищо друго освен прах, който приема временни форми, но винаги си остава прах. Важно е да се знае това. Също толкова важно е да се знае, че е невъзможно да въстанеш срещу природата. Животът и смъртта са едно и също нещо. Първото не може да съществува без второто. Но и второто не може да съществува без първото. Така че никое от тях не съществува отделно, а само във взаимоотношение с другото. Не съществува нищо друго освен, неизменното. КИР СПИТАМА: Но несъмнено човек трябва да бъде съден за постъпките си. Има добри и лоши постъпки. Истината и Лъжата… ЛИ ДЗЪ: Мъдри думи. Естествено, в относителното поведение на един живот има пристойни и непристойни постъпки, и съм убеден, че ще сме на едно мнение, що се отнася до това кое е правилно и кое не. Но Пътят стои над тези неща. Ще ти дам един пример. Представи си, че си леяр на бронз. Искаш да излееш камбана и си приготвил матрицата за разтопения метал. Но когато се мъчиш да излееш огнения метал, бронзът отказва да потече. Казва: “Не, не искам да бъда камбана. Искам да бъда меч, като превъзходния меч на император У.” Като леяр ти би се ядосал на непослушния метал, нали? КИР СПИТАМА: Да. Но металът не избира калъпа си. Изборът е на леяря. ЛИ ДЗЪ: Не. Не можеш да въстанеш срещу Пътя, тъй както и ръката ти не може да въстане срещу рамото ти, нито пък металът срещу калъпа си. Всички неща са част от вселената, която е неизменното. КИР СПИТАМА: Какви са основните й закони? И кой е създателят им? ЛИ ДЗЪ: Вселената е единството на всички неща. А да приемеш Пътя, означава да приемеш съществуването на това единство. Жив или мъртъв, ти си завинаги част от неизменното, чиито закони са просто законите на битието. Когато животът идва, той идва, защото му е време. Когато си отива, това е също естествено. Да приемеш спокойно всичко, което се случва, значи да застанеш над скръбта и радостта. Ето така трябва да следваш Пътя – като постигнеш у-вей. (Бележка на Кир Спитама: Китайският израз “у-вей” означава да не правиш нищо. А за Учителя Ли да не се прави нищо е тайната не само на управлението, но и на човешкото щастие. Дали Учителят Ли има предвид съвсем нищо?) КИР СПИТАМА: Но как би могъл нашият свят да съществува, ако всички бездействат? Все някой трябва да излива бронза, за да имаме камбани, мечове. ЛИ ДЗЪ: Като казваме да не се прави нищо, имаме предвид нищо, което не е естествено и спонтанно. Ти стрелец ли си? КИР СПИТАМА: Да. Обучаваха ме за воин. ЛИ ДЗЪ: И мен ме обучаваха. Забелязал ли си колко лесно улучваш целта, когато си сам и разсеяно се упражняваш? КИР СПИТАМА: Да. ЛИ ДЗЪ: Но ако се състезаваш с други, за да спечелиш някаква златна награда, не ти ли е по-трудно да улучиш мишената, отколкото ако не си сам и не се състезаваш? КИР СПИТАМА: Да. ЛИ ДЗЪ: Когато много настойчиво искаш да постигнеш нещо, ти си напрегнат. Когато си напрегнат, не показваш най-доброто на което си способен. Трябва да избегнеш такъв вид напрежение, ето какво имаме предвид с у-вей. Или, казано с други думи, да престанеш да се самонаблюдаваш. Да бъдеш естествен. Случвало ли ти се е някога да режеш животно за месо? КИР СПИТАМА: Да. ЛИ ДЗЪ: Трудно ли ти е било да отделиш частите на тялото? КИР СПИТАМА: Да. Но аз не съм месар или маг, искам да кажа, жрец. ЛИ ДЗЪ: И аз не съм. Но съм гледал как работят месарите. Те са винаги бързи, винаги точни. Това, което е трудно за нас, за тях е съвсем просто. Защо? Веднъж попитах главния готвач на Самотния на какво се дължи това, че той нарязва на парчета цял вол за същото време, за което аз изчиствам само една рибка. “Наистина не знам, отвърна той, струва ми се, че сетивата ми замират, а духът ми – или каквото е там – поема работата.” Ето какво разбираме под у-вей. Не бива да се прави онова, което е неестествено, което не е в хармония със законите на природата. Четирите годишни времена идват и си отиват, без да предизвикват тревоги, защото и те следват Пътя. Мъдрият човек размишлява върху този ред и започва да разбира присъщата на вселената хармония. КИР СПИТАМА: Съгласен съм, че е разумно да приемеш естествения свят. Но и най-мъдрият човек трябва да прави всичко, което е по силите му, за да подкрепя доброто и да се противопоставя на злото… ЛИ ДЗЪ: О, скъпи мой варварино, тази идея “да се прави” е причината за всички злини. Не прави! Това е най-доброто, което можеш да сториш. Хвърли се в океана на битието. Забрави представите си за доброто и злото. Нито едно от двете не съществува освен във взаимоотношение с другото, затова не обръщай внимание на това взаимоотношение. Остави нещата да се оправят сами. Освободи духа си. Стани спокоен като цвете, като дърво. Защото всички неща се връщат към корена си, макар и да не разбират това. Тези неща, тази пеперуда, това дърво, никога не излизат от състоянието на първичната простота. А ако станат съзнателни като нас, ще загубят своята естественост. Ще изгубят Пътя. За човека съвършенството е постижимо само в утробата. Тогава той е като необработен камък, преди скулпторът да се заеме да му придава форма и с това да го развали. В този живот човек, който има нужда от други хора, е завинаги окован. А онзи, от когото другите имат нужда, е обречен на тъга. КИР СПИТАМА: Ясно ми е за какво говориш. Или поне започва да ми става ясно. Все още не следвам Пътя, но ти ми даде възможност да надзърна в него. Задължен съм ти. Сега нека да поговорим за практическата страна на нещата. Държавите трябва да се управляват. Как ще стане това, ако владетелят практикува у-вей? ЛИ ДЗЪ: Има ли такъв съвършен владетел? Ако си погълнат от света на нещата, обикновено не можеш да се отдадеш на Пътя. ХЕРЦОГ ШЪ: Ние, херцозите, едва успяваме да надникнем в пътя, който следвате вие, мъдрите хора. Но ние почитаме вашето пътуване. Съжаляваме, че заемаме такова високо положение, което ни принуждава да сме активни. Очакваме от вас да ни кажете как да управляваме народа си. ЛИ ДЗЪ: В идеалния случай, Господарю, управляващият владетел-мъдрец трябва да изпразни умовете на хората и да напълни стомасите им. Да отслаби волята им и да заздрави костите им. Ако на хората им липсва познание, ще им липсва и желание. Ако им липсва желание, няма да правят нищо, което е неестествено за хората. Тогава доброто ще се възцари навсякъде. КИР СПИТАМА: Но ако човек придобие познание и стане така, че пожелае да промени съдбата си или дори самата държава, как би трябвало владетелят-мъдрец да постъпи с този човек? ЛИ ДЗЪ: О, владетелят би трябвало да го убие. КИР СПИТАМА: Значи следващите Пътя нямат нищо против да се отнема човешки живот, така ли? ЛИ ДЗЪ: Защо да имат нещо против? Смъртта е толкова естествена, колкото и животът. Освен това умрелият не е изгубен. Не. Напротив. На умрелия вече нищо лошо не може да му се случи. КИР СПИТАМА: Ще се прероди ли духът му? ЛИ ДЗЪ: Прахът без съмнение ще се съедини отново. Но може би не това имаш предвид под “прераждане”. КИР СПИТАМА: Когато духовете на умрелите отидат при Жълтия извор, какво става? ЛИ ДЗЪ: Струва ми се, че Жълтият извор е навсякъде. Ако е така, никой не може да отиде при него, защото всъщност вече е там. Но, разбира се, човек се ражда, живее, умира. Макар и да е част от цялото, действителността на краткото му съществуване го кара да се съпротивлява на целостта. Ние следваме Пътя, за да не се съпротивляваме на цялото. На всички ни е ясно, или почти на всички, че когато тялото се разложи, умът изчезва заедно с тялото. Онези, които не познават Пътя, намират това за тъжно, дори за страшно. Ние не се плашим. Тъй като се отъждествяваме с космическия процес, не се съпротивляваме на неизменното. Изправен пред живота, или пред смъртта, съвършеният човек не прави нищо, така както и истинският мъдрец не създава нищо. Той просто размишлява за вселената, докато се слее с нея. Това наричаме “тайнственото поглъщане”. КИР СПИТАМА: Да не се прави нищо … ЛИ ДЗЪ: … е огромен духовен труд. Мъдрият човек няма амбиции. Затова няма и неуспехи. Който няма неуспехи, винаги успява. А който винаги успява, е всесилен. КИР СПИТАМА: Това наистина не би могло да се оспорва, Учителю Ли. ХЕРЦОГ ШЪ: Без съмнение, последователите на Пътя винаги са били против смъртното наказание, защото никой няма право да произнася такава страшна присъда над друг човек. Нима налагането на смъртно наказание не е точно обратното на у-вей? ЛИ ДЗЪ: Много последователи на Пътя са съгласни с теб, Господарю. Лично аз смятам този въпрос за несъществен. В края на краищата природата е безмилостна. Давят ни наводнения. Умираме от глад. Отнасят ни епидемии. Природата приема това равнодушно. Трябва ли човекът да е различен от природата? Разбира се, че не трябва. Все пак споделям възгледа, че може би е по-добре да оставим света да следва своя път и изобщо да не го управляваме, защото истински доброто управление е невъзможно. Всеки знае, че колкото повече добри закони въвежда владетелят, толкова повече крадци и разбойници създава. И всеки знае, че когато владетелят взима от хората големи данъци, те гладуват. А той винаги го прави и те винаги гладуват. Затова нека да живеем в пълна хармония с вселената. Да не създаваме никакви закони и да бъдем щастливи. КИР СПИТАМА: Без закони няма щастие. ЛИ ДЗЪ: Може и да е така. КИР СПИТАМА: Сигурен съм, че съществува правилен начин да се управлява. А неправилните са известни на всички. ЛИ ДЗЪ: Няма съмнение. Макар че, кой знае? КИР СПИТАМА: Какво все пак може да знае един човек? ЛИ ДЗЪ: Може да знае, че да си тъждествен с Пътя, е да си като небето, което значи – недосегаем. Може да знае, че ако овладее Пътя, няма да бъде унищожен, въпреки че тялото му ще престане да съществува. Пътят е като чаша, която никога не е празна и никога няма нужда да се пълни. Всички сложности се свеждат до простота. Всички противоположности се сливат, всички контрасти преминават в хармония. Пътят е спокоен като самата вечност. Трябва само да се придържаш към единството. КИР СПИТАМА: Кажи ми, Учителю Ли, кой е създал Пътя? ЛИ ДЗЪ: Не знам чия рожба е.[/quote:1sm4kc59]
Jinsou
2010-11-10_09:12
too much
Usеr2
2010-11-10_09:34
[quote="Jinsou":2w9p6hzo]too much
[/quote:2w9p6hzo]
There is so much love in you. You're never-ending ocean of love. Thank you...