Gravatar
Nothingk
2009-07-27_03:28
Разкази-UNLIMITED

:wink: :) :) :D С разкази доста добре се осъзнава естесвото на странната сила ,извор на всичко. ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ ОКОЛО ВОДАТА Двама човека решили още от младите си години да се посветят в шамански техники.Те преминали през многократна консумация на психоактивни растения - подхождали към растенията с изключително уважение и били с нагласата че растенията ще им разкрият врати към хармония и безкрайност. В един период от живота им започнали да се случват безкрайно необичайни неща - постепенно загубвали способност да извършват последователни дейности.Тръгвали от едно място ,и в един момент се оказвали на съвсем друго място без да са отивали там.Боравели с някой предмет и в следващия момент се оказвало че държат съвсем друг предмет. По тази причина си създали прякори - Рехавия,понеже се разпадал в пространството и Флуидния - той също бил нестабилен,но нещото с което могъл донякъде да се стабилизира било водата. Минало време и тези прякори станали като майчини имена за тях - много им се радвали и на техния фон практикували задържане и разпадане в пространството. Двамата мъже не живеели заедно ,но един ден за пореден път се срещнали и започнали да правят планове да отидат до някоя река или езеро за да извършват практиките си. –Флуид, дай да отидем до язовира, най-удобно е оттука. –Знаеш ли че му нямам доверие на язовира,понеже е изкуствен - липсва му природна сила бе Рехав...не знам. –Ами дай поне да пробваме не смятам че ще си навлечем някаква гадост. Все пак решили да опитат.Достигнали дълбока вътрешна тишина на брега на язовира и се оставили водата да ръководи трансформациите им. След време ,вероятно часове се намерили на брега с извесни болки в костите като от удар.Флуидния(т) казал: –Май водата ни отхвърли - нещо повече ,направо ни изхвърли боли ме гърбът като от удар. –И мен ме боли,май това беше от хлорираната вода първо почувствах вкус на хлорирана вода ,който по някакъв начин заливаше цялото ми тяло, не беше само в устата ми.И после този вкус се превърна в нещо твърдо и заплашително и започна да ме бута и следващото нещо ,което почувствах е че лежа и че ме боли гърбът. –М да,майче си прав...май че си прав...брей...май че си прав...леле-е ,щяхме да се утрепаме. – Флуидния(т) бил доста смутен в този момент. След минути те се развеселили и решили да отидат с велосипеди на някой чист водоизточник. След няколко дни осъществили намерението си и отишли на голяма надморска височина с велосипедите си.Вече се установили на място при река и с много подпочвени води и Флуидния(т) казал: –Според мен не хубаво да оставяме следи,трябва да заровим велосипедите иначе оставяме нещо като врата и може да ни последват нежелани сили.От друга страна кои сме ние за да се отделяме така претенциозно от каквото и да било. Рехавия(т) му отговорил: –Ами дай да се поразходим и решението ще дойде. Тръгнали със съвсем бавен неустремен ход.В един момент вече не виждали нищо около себе си.Спогледали се и мигновено постигнали мислено съгласие че веч е са навлезли дълбоко без да очакват. Дни наред не се намирали никъде на мястото ,от което навлезли.През това място минал козар с козите си.Те се подплашили и се затичали стотина метра.Козарят си казал полу на глас:„Къде се забих на високото...е-ей ,от какво се подплашиха тия кози...– Мернало му се нещо из храстите – Я-а-а, велосипеди ли видях? Почнал да си разсъждава на глас.За секунда му се мернали два велосипеда ,но като тръгнал да опипва нямало нищо. На другия ден отново излязъл с козите.Не му се качвало нависоко ,но любопитсвото му от това че е видял велосипеди било голямо.Стигнал сщото място и отново за секунда му проблеснала гледката с велосипедите кристално ясно. –Какво става с мене бе,леле луд ли съм ,леле какво става с мене не мога да раз-бе-ра-а-а-а-а!!!!..................................
Gravatar
Nothingk
2009-07-27_03:51
Re: Разкази-UNLIMITED

:lol: :D :lol: Рехавия и Флудния... :lol: :D :lol: е тва...откъде ми дойде :D :D :D :D . Ако рекъл господ ше има още такива разкази имам доста идеи и дейности ,на основата на които творчеството става почти неизчерпаемо.Пътуванията в енергията са нещо :shock: стопроцентово поглъщащо :o :o :o :o :o :o :o :o ........................................................................
Gravatar
tripwire_deactivated
2009-07-27_07:25
Re: Разкази-UNLIMITED

бива :wink: дай още :D
Gravatar
P_H_V
2009-07-27_11:24
Re: Разкази-UNLIMITED

Скоро разчиствах стари хартии и го намерих сред тях. Не знам, колко ми е UNLIMITED разказът, даже не си спомням, какво пиехме тогава. [b:2xdd2ah8]Море[/b:2xdd2ah8] Покрай нея той живее интересно. Обича я и приема капризите на характера и, които я отнасят на различни места.Нейната чувствителност я кара да се замесва в истории, от които после страда. Той я утешава, но когато не играе главна роля, не се намесва, иска тя сама да прави избор на хората покрай себе си, а и неговото вмешателсво не би било позволено. Въпреки това на моменти тя се чувства обсебена от него и отношението му, зашото любовта му безспорно означава за него много, а тя твърди, че иска да са само приятели. Между тях присъства нещо недоизказано. Те са постоянно заедно, но понякога в миг се отчуждават един от друг и тогава, вместо да се радват заедно на общуването си, го изпълват с недоразумения и избухвания, последствията от които после преодоляват бавно-бавно. Така се опознават по-добре, но изчезва част от необяснимата им свързаност. Действието се развива в края на лятото, историята съдържа усещането за безпътица, което и двамата имат. Карат се се неестествен дълго. Поводът е, че предишната седмица са обсъждали да отидат на море, а сега, когато той е намерил пари, тя иска да замине без него. Той държи на своето и и заявява, че ще замине на същото място. Единсвеното, което се разбират, е, че там, в селцето на морският бряг, те ще се държат все-едно, че се познават бегло. Най-умното, което той може да направи, е да си остане в града, но се чувства засегнат и затова не мисли. Вечер е. Той се качва на влака и застава в коридора, след малко тя се качва в същото купе, минава с приятелката си, с която отиват заедно, и само го поздравява. След нощ на път влакът пристига в голям морски град и от него се излива тълпата, в която са и те двамата, до неотдавна изключително близки, а сега разделени не от масата хора, а от глупостта си. Той се качва на автобус и пътува за малко селце на юг, което не е виждал, но за което тя дълго му е разказвала. чувства се сам, но е доволен от себе си, защото в момента е заслепен от собствения си егоизъм. Към края на пътуването автобусът спира и чака. той изпушва няколко цигари. Идва друг автобус, пътниците слизат и се прехвърлат в неговия. Сред тях е и тя. Тя го гледа с пламтящ поглед, който, ако можеше да го унищожи, щеше да го разсее като дим от цигара. Той я гледа студено и самоуверено. И двамата са равностойни, така че никой не може да надделее, когато решат да си причиняват болка, и затова болката само се трупа. Когато пристигат, всеки се запътва в различна посока, без опит да си простят. Той веднага си намира квартира, после тръгва към брега, който наистина, както тя му е разказвала, е безкрайно красив. Тя отива в близкото кръчме с приятелката си. През следващите дни се засичат непрекъснато, понеже селцето е малко и за да избягнат срещите си, би трябвало да не излизат от квартирите. Той е сам и пуши изключително много - предварително си е взел цигари без филтър в голямо количество. Тук тя познава много хора, с които всяка година се виждат в селцето през лятото. Той с интерес попива духа на това място, докато тя се забавлява. В минаващите дни те упорито странят един от друг с равна сила на тази, която преди са търсели общуване. Селцето носи някакво свръхестествено очарование, то е извън времето, отделено на няколко секунди от останалия свят. Една вечер тя минава покрай него и иронично-закачливо се обръща към него по начин, който иначе му е особено приятен и с който го наричат само най-близките му. Той е изпил вече няколко бири и подигравката с това го ядосва. Затова тръгва към кръчмата, където е седнала с приятели, и я вика да се разберат, какво точно, и той самият не знае. Тя е пияна и цялата и омраза към него сега може да бъде изляна. Лисва в лицето му джина с тоник, който в пие, но той продължава да се подпира на оградата и да настоява да си изяснят отношенията. Тя започва да го псува, псува я и той. Останалите се намесват и му викат да се разкара, но той е инат и продължава да настоява на своето. Тогава на едно по-ячко момче му писва, прескача оградата и му вкарва няколко юмрука. Това най-сетне го убеждава да си тръгне. Късно, много късно нощем той се разхожда по брега отчаян. Прибира се и се опитва да заспи, но рано сутрин хазяинът, който е ковач, започва да работи нещо и къщата се разтърсва от ударите. Това вече му идва в повече и той си събира багажа. Минава покрай кафето, където седи тя, момчето с юмруците и бившето и гадже, извинява им се за вчерашната сцена и си тръгва. Отначало стопът върви, но колкото повече се приближава до големия град, толкова по-рядко някой спира, и накрая, уморен от жегата, се качва на автобуса както тези, които искат да стигнат някъде без особени приключения. Купува си билет за влака, който да го отведе до дома, но има няколко часа и обикаля кафетата. Настъпва приятна топла привечер с лек освежаващ повей и с тълпа от летовници по централната улица, на която той пие кафе. Едно момиче от съседната маса го моли за огънче и той и дава запалката си. Момичето любопитно я разглежда - запалката е античен модел, изровена от чекмедже със стари дрънкулки, изработена стабилно, така, както са правели вещите преди, и той си мисли, че е станала част от него самия. След малко момичето го пита, дали чака някого, и понеже е сам, се премества на нейната маса. Тя го мисли за хипар, отиващ на блус-фестивала в града. Той не е хипар, но решава да се вживее в тази роля в момента. Момичето учи в местната художесвена гимназия. Тя го завежда в една кръчма при приятелите си. Прекарват приятна вечер. Става късно и един по един всички си тръгват. Остават сами с момичето и отиват да пият другаде. Един старец ги заговаря и ги черпи пиене. Старецът твърди, че е богат притежател на фабрика за обувки и надълго разказва за устройството и. Става въпрос за това, от къде е, и той обяснява, че е пристигнал преди няколко часа. Старецът го пита, къде ще спи, и той отговаря, че още не знае. Тогава получава покана от стареца да се подслони в обширния му апартамент. Апартаментът се оказва схлупена барака, собственикът отваря стаята с лост, понеже алкохолът му пречи да отвори с ключ, но има легло, на което може да спи, и това е добре дошло за човек, на когото повечето неща са му безразлични, освен неговата любима. На другият ден той ще се обади на на новата си позната, за да отидат на плаж, а до тогава той ще спи у стареца, който се оказва все-пак обущар. На сутринта за негово голямо учудване обущарят си спомня за него въпреки многото пиене. А той е впечатлен от голямо табло в стаятя, по което са налепени некролози на различни хора. Отиват да пият кафе и градът е прекрасен тази сутрин. Идва още един старец - приятел на обущаря, и така тримата седят - съвсем различни - и разговарят свойски. По улицата се задава жена около петдесетте с грим и дълга прилепнала по тялото рокля, която се оказва позната на двамата старци. Носи някакви листове. Това са некролози, написани в стих, а жената по думите на старците е поетеса. Тя моли да ги подържат за малко, докато залепи един на близкия стълб. Старците прочитат некролога, оставят един на съседната маса, навиват останалите на руло, споглеждат се, стават и си тръгват. Поетесата пита, къде са изчезнали и като разбира, се хваща за главата и хуква да ги гони, а той отново е сам. Допива си кафето, обажда се на момичето, с което се е запознал и се уговарят следобяда да отидат на плаж при някакъв бункер. Той отново има няколко часа, и отива да види пристанището. Едно момче в работен гащиризон го моли за цигара. Заговарят се и момчето разправя, че е турчин и чака кораб за Турция, на който да се качи нелегално. То спи на пристанището в някяква барака. Отиват на кея и момчето задремва, а той остава буден и се опитва да предава мисли телепатично, като наум заповядва на момчето да се събуди. Учуден е, че момчето се събужда, пита го, какво иска, след което отново заспива. След време той наистина разбужда момчето и понеже то има само гащиризона, му подарява тениска и бански, за да отидат на плажа. Така те тръгват за срещата с момичето. То е доста смутено от неочакваната компания, понеже, въпреки че момчето е малко, има доста апашки израз. Времето се разваля, задухва много силно и се вдигат високи вълни. Тримата стигат до стария бункер. Виждат на мостика групичка хора и любопитството им ги води натам. На края на мостика лежи окървавен човек, когото силните вълни са блъснали в подпорите, а хората се опитват да му помогнат. Като не знаят, какво да правят, тримата си тръгват. Завалява. Той се уговаря с момичето да се видят довечера на фестивала, и тя си тръгва, а той остава с момчето в една кръчма. То му разказва, как всяка вечерна пристанището идват проститутки и то им взима пари, като ги заплашва, че е пазач и че ако не му дадат, ще извика полиция. Разказва му, как е било в ТВУ. А той разказва за отношенията си с жената, с която са се скарали, и момчето заявява, че трябва да я бие, за да няма проблеми. Той, естествено, никак не приема тази мисъл. На съседната маса седят двама и той ги заговаря, защото единият нервно потропва по масата с палки за барабан. Това е Вуйчето, барабанист в една от групите, които ще свирят тази вечер. Сядат заедно, пият и си приказват. Става време и се запътват към летния театър. После пристига и момичето, но нещо не е в настроение и след малко той разбира защо, понеже идват приятелите и, но сядат встрани. Личи си, че са се скарали, но той не я разпитва, а и разказва за своето скарване. Това, естествено, не може да я утеши, но поне и създава усещане за разбиране и споделяне. След малко концертът започва и на сцената пръв излиза Вуйчето с групата си. Те са седнали тримата един до друг - момчето, което иска да отиде в Турция и който непрекъснато се удивлява, понеже за пръв път е на концерт, момичето, което се поклаща от музиката, и той. Но понеже си мисли за тази, с която се е скарал, не може да се чуства естествено. Някакъв кабел дава накъсо и музиката временно спира. Той използва това и и незабележимо си тръгва, като оставя всИчките си нови познати. С последните си пари си купува билет за влака и потегля за дома, там, където ще може да премисли и после да очаква бъдещето си. До него сяда един човечец, които веднага заспива и от умора в съня си извършва несъзнателни движения, като се обляга на съседите си и рита тези отсреща. Той е обвзет от безпричинен гняв и събужда човечеца, като му казва да отиде в друго купе. Човекът отговаря нещо на турски и веднага заспива отново - явно много е изморен. Той отново го буди и му повтаря да се маха, но човекът пак заспива. Гневът не минава и той пак го събужда, като сега и останалите пътници се развикват да се разкара. Този път човекът взима багажа си и объркан излиза. Влакът трака еднообразно и се приближава към дома.
Gravatar
Nothingk
2009-07-27_21:29
Re: Разкази-UNLIMITED

:shock: :lol: Уа-ау ,тва е филм на ужасите...Ами,... не че има толкова общо с ънлимитед,колкото е като точно противоположната страна на предишния разказ.Точно това което си писал(или друг е писал разказа) е нещото което възпрепятства хората да пътуват през прекрасни светове ,носени от водата или просто от духъ. [quote="P_H_V":22rzu591]То му разказва, как всяка вечерна пристанището идват проститутки и то им взима пари, като ги заплашва, че е пазач и че ако не му дадат, ще извика полиция. Разказва му, как е било в ТВУ. А той разказва за отношенията си с жената, с която са се скарали, и момчето заявява, че трябва да я бие, за да няма проблеми. Влакът трака еднообразно и се приближава към дома.[/quote:22rzu591] ТВУ-та ,проститутки - всичко е израз на безумната упоритост да се консумира,да се налага собственото его,собствената личност над другите [quote="P_H_V":22rzu591]Те са постоянно заедно, но понякога в миг се отчуждават един от друг и тогава, вместо да се радват заедно на общуването си, го изпълват с недоразумения и избухвания, [/quote:22rzu591] Ето и за това говора.......Просто човек трябва да се промени ,ако иска да види нещо хубаво от живота и най-вече ,ако не100,то поне 80-90% от живота му да е изпълнен с красота.Не просто да се живее за няколко красиви краткотрайни момента и и после човек да си спомня за тях цял живот,изпълнен със сивота и с копнежи по тези мимолетни изблици на хармония със себе си и вселената. Не може да се обвинява който и да било за собствения душевен упадък...само трябва човек да поиска промяната в себе си...само това... :) :) много е просто.....................................................................................
Gravatar
tripwire_deactivated
2009-07-28_08:51
Re: Разкази-UNLIMITED

Рехавия....Флуидния.... бих добавил и..... Въздухания (хем възвишен хем здухан :D ) и Плазмейчо (демек плазмения/от огън) :oops: нещо като природните елементи.... земя, вода, въздух, огън :D напиши книжка.... ще е лудница. тоест вземи си диктофон и си нахвърляй идеите....ще е по-бързо и лесно...и когато искаш ...пишеш и редактираш :P
Gravatar
Nothingk
2009-07-28_10:08
Re: Разкази-UNLIMITED

На диктофон не знам ,но с писането по-добре се справям.Книжка може да напиша ,но за личните преживявания в тая област.Този разказ не е истински.Цяла книжка със сътворени истории не знам дали ми се пише....Всъшнос дейностите в разказа са много истински и много съм ги практикувал.Може много да се извлече от тях.По тая причина ги пиша тука - пък и вече знам че ако не отлично ,хората тука ме разбират много много добре........................................................................
Gravatar
P_H_V
2009-07-29_12:24
Re: Разкази-UNLIMITED

Ами аз съм го писал, това се случи доста отдавна и го бях забравил. То по-скоро е запис на действителните събития. Не възприемах нещата като филм на ужасите, просто те случките сами си идваха. За мен има някакъв вътрешен смисъл, но трудно мога да го обясня. Съгласен съм с теб за поискването на промяната в себе си, но шаманските техники смятам за недобри, понеже в крайна сметка това са магически практики, а в тях изначално има насилие. Освен това, всички тези неща изобщо не са необходими. Все едно, вместо да изживяваш нещата, да участваш във филм - винаги знаеш, че не е наистина, а и да не го знаеш, пак не е истината. Но пък вярвам, че когато човек има добро сърдечно търсене, даже и да извърши нещо неправилно, би могъл по-нататък да го разбере. То по-нататък от по-нататъка пак сигурно ще извърши нещо неправилно, но още по-нататък пак може да го разбере. Аз и без шаманските техники влагам насилие и в най-дребното, което е напълно безсмислено, разбира се. Но на човек, и да му е много дървена главата, събитията я поиздялкват оттук-оттам, кат гледам моята. Слава Богу.
Gravatar
Nothingk
2009-07-30_18:48
Re: Разкази-UNLIMITED

Най-голямото насилие върху околната обстановка се получава от егото.Шаманизма е просто едно отстраняване от егото и в завършен вид е просто пълна свобода без никакво насилие.Шаманските техники водещи до тази крайна фаза, не би могло да не съдържат насилие ,след като са предназначени за свиване на безумно упоритото его.Борбата е безмилостна ,въпреки че се прилагат много усукани :D ичанчени похвати за да може всички усилия да придобият абстрактност,а не да са буквализирани както при похватите ,характерни за егото. Тези техники за които пиша не са магически практики ,а нещо безкрайно абстрактно,какъвто всъщнос е и духъ. [quote="P_H_V":24i3tagz]Ами аз съм го писал, това се случи доста отдавна и го бях забравил. То по-скоро е запис на действителните събития. Не възприемах нещата като филм на ужасите, просто те случките сами си идваха. За мен има някакъв вътрешен смисъл, но трудно мога да го обясня.[/quote:24i3tagz] Мога да ти кажа че душата ти търси смисъла и дълбочината и намира съвсем дребни части ,пакетирани в елементите на случките ,които описваш.Нещо „едро“,което намира е дълбочината.Твоята дълбочина е иситнско шаманско качество - толкова подробна всепобхватна и търпелива,че не оставя точица от пространството и времето ,през която да проникне нещо ,което да наруши хармонията на изживяването... А проблема както казах е в конкретните неща ,които търсиш.Отношенията между мъжки и женски пол ,както ти ги търсиш,са приключили преди векове...Малко хора го разбират..., в наши дни ,дори да има проблясъци на споделена любов ,те са твърде недостатъчни ,за да бъде стабилна и трайна цялата „конструкция“ на такова поведение.........................................................................................
Gravatar
tripwire_deactivated
2009-07-30_19:01
Re: Разкази-UNLIMITED

[quote="Nothingk":3pndi2wv] А проблема както казах е в конкретните неща ,които търсиш.Отношенията между мъжки и женски пол ,както ти ги търсиш,са приключили преди векове...Малко хора го разбират..., в наши дни ,дори да има проблясъци на споделена любов ,те са твърде недостатъчни ,за да бъде стабилна и трайна цялата „конструкция“ на такова поведение.........................................................................................[/quote:3pndi2wv] хахахахаха ебати лудницата всичко свърши. значи съм свободен да правя каквото си знам и както си искам всичко свършиииииииииииииии :D :lol: :P :oops:
Gravatar
Nothingk
2009-07-30_19:03
Re: Разкази-UNLIMITED

:D :lol: :D :D :D :D :D :D Разрешавам ти сичко но в дванайсе часъ да си се прибрал,хаха :D :P ...............................................................................
Gravatar
tripwire_deactivated
2009-07-30_19:26
Re: Разкази-UNLIMITED

оу оу оу къде го тоя късмет :shock: имало едно време две джинджър нинджи. една била черна а другата бяла. те много обичали да си джиткат заедно и да си философстват. веднъж както си вървели небрежно по улицата на голямото сити към 5 през нощта по прохлада и обсъждали новия световен ред (всъщност те не просто се разхождали а си имали тайна мисия свързана с нинжда работи като катерене и други.....), те започнали да спорят, и в един момент черната джинджър нинджа казала одобрително на бялата: - знаеш ли ти беше прав. тоя свят и за мен не е. всичко това.....прекалено е... в повече ми идва..... :idea: - да казах ли ти!?!. - но все пак не мога да разбера защо си толкова критичен към хората....всъщност това е хубаво....но.... :idea: - да бе знам че трябва да ги приемам такива каквито са, но ме изнервят понякога....не съм от метал - прекъснала го бялата нинджа. - вероятно и аз скоро ще се чупя от тук....... :idea: - радвам се за теб. бе гледай дърветата как са циментирани......що за идиоти ? :shock: :? - продължила да си мрънка безсмислено бялата нинджа... - тоя град ще потъне под водата скоро нали? :idea: - така мисля........ ...........и нинджите продължили с тиха стъпка мълчаливо по пътя си в знак на взаимно съгласие и пълно единение с всичкото :oops: ............. ---------------------- веднъж бялата джинджър нинджа се разхождала сама през нощта и до един мост срещнала зла нинджа от неизвестен произход която била явно много много ядосана и агресивно настроена. - виждал ли си черното ми куче да минава от тук? - попитала агресивно агресивната нинджа. - не не съм. - отвърнала бялата. - едно черно куче! продължила да се приближава злата нинджа..... - не. никакво куче не съм виждал. - отвърнала миролюбиво бялата. в същото време зад ъгъла се появили мъж и жена които се движели в същата посока в която се движела и бялата нинджа... при вида им злата нинджа се смутила......така сблъсъка бил избегнат, а бялата нинджа така и не успяла да види в полумрака как изглеждали хората които уплашили злата нинджа.
Gravatar
muxomorka
2009-07-30_22:42
Re: Разкази-UNLIMITED

a hodi 4e go razberi ...?mm.sigurno ima niakuw sktrit smislul...a? :P
Gravatar
tripwire_deactivated
2009-07-31_06:17
Re: Разкази-UNLIMITED

може и да няма.......може да е само това което е..... всъщност има но сега не ми се обяснява.
Gravatar
P_H_V
2009-08-04_12:32
Re: Разкази-UNLIMITED

Нинджите и аз не ги разбирам, само пред време ми хрумна една дума - нинджалък, която да служи за описание на занятието на нинджите или и аз не знам за какво, понеже не ги разбирам. Ако се сетите, за какво може да се употребява, употребявайте я.
Gravatar
tripwire_deactivated
2009-08-04_14:18
Re: Разкази-UNLIMITED

нинджите не искат да бъдат разбирани. на някои даже им харесва да са антисоциална пастмина. нинджите са екзотика. те изобщо не се вписват в представите на модерното общество. разбраната нинджа вече не е нинджа. :idea:
Gravatar
P_H_V
2009-08-05_11:16
Re: Разкази-UNLIMITED

От нинджалъка съм като пиян кат нинджа бродя неразбран отритнат съм от обществото понеже ритам ги в окото
Gravatar
tripwire_deactivated
2009-08-05_13:35
Re: Разкази-UNLIMITED

хахахаха бива. :D айде ще го кръстя... [b:2tih9yyb]Его принт [/b:2tih9yyb] :shock: [i:2tih9yyb] работъ не щъ да си намирам............ искам аз да медитирам. да не вдишам даже глътка социален смог, предпочитам някой арт порок. ебал съм го закво ми е да съм разбран...... да не съм работохолик от работа след работа пиян?. по-добре да се надишам със боички, като наркоман. .... с тях да се омажа и оклепам до ушите, я чупете ми се от очите.... ни ви щъ пенсиите,,,,,,,,,,ни ви щъ парите. ............. [/i:2tih9yyb] (мантра х20 минути) :lol: [i:2tih9yyb]ебал съм го закво ми е да съм разбран...... по-добре да се надишам със боички, като наркоман.................... [/i:2tih9yyb] :oops: :P
Gravatar
Nothingk
2009-08-06_10:13
Re: Разкази-UNLIMITED

М да-а-а-а... абе има нещо в последното стихче,ама малко лъха елемент на съдене на матрицата.Със съдене не може да се излезне от нея,понеже съденето е :) :D нейно действие.Просто се приема и така се лети.Матрицата е неизбежно явление за всички светове извън абстрактния дух като нашия.................................................................
Gravatar
tripwire_deactivated
2009-08-06_10:29
Re: Разкази-UNLIMITED

абсолютно точно си го разбрал :lol: .......Азъ смятам че поета го е писал в момент на пристъп и затова така осъжда матрицата :D ще се опитам след малко да направя кратък литературен анализ въпреки че никога не съм бил добре в тея неща :P малко се отклонихме всъщност :shock:
Gravatar
P_H_V
2009-08-06_10:59
Re: Разкази-UNLIMITED

аз моето стихче ще го нарека [b:1ddps8h8]еко-стесняване на съзнанието, или от трън та на глог и от матрица на каруца[/b:1ddps8h8] Работа си търся, но уви за медитация не дават ми пари. Ще се кача горе в планините да паса на дедо си овците. Там ще си говора сам, щом съм толкоз неразбран. Аз и сам не се разбирам но на мен си не придирям. В мандрата със некоя доячка във сеното ще си полежавам, въшките ми тя ще мачка, с малкото ще се задоволявам. Може и да изпростея, но свободно ще живея. Ще се наливам със ракия, тука нема оправия. Иначе за съденето, нещо по-сериозно: [b:1ddps8h8]Братът, който се спасил без труд, понеже не осъждал[/b:1ddps8h8] Веднъж един мирянин отишъл в скита “Кавсокаливия”, за да стане монах. Скитските отци обаче не го приемали, понеже, освен че бил много ленив и небрежен, бил и голям скандалджия и постоянно създавал проблеми. Понеже му харесвало в скита, той помолил отците да го оставят да пребивава като мирянин и да работи от време на време. Така преминал животът му в леност и небрежение, та чак до смъртния му час, когато паднал на легло и започнал да бере душа. Отците обаче го подкрепяли и се намирали постоянно до него. Един ден смъртно болният изпаднал в екстаз и започнал да прави знаци. Отците се учудили какво става. Когато се съвзел, им разказал следната страхотия: ­ Видях Архангел Михаил с един свитък в ръцете си, в който бяха написани греховете ми, и ми каза: “Виждаш ли, извършил си всичко това, затова се приготвяй да отиваш в ада”. Тогава аз му казвам: “Виж, има ли между тези грехове грях на осъждането?” Архангелът потърси и ми каза: “Не, няма такъв”. “Значи, казвам, не трябва да отида в ада съгласно с думите на Господа: “Не съдете, за да не бъдете съдени!” [73] Тогава Архангел Михаил скъса свитъка с греховете ми. И така, отци мои, ще отида в рая. Когато ми казахте, че не ставам за монах в скита и работех като мирянин, а на празниците се черкувах в съборния храм, чух там думите на Евангелието: “Не съдете, за да не бъдете съдени!” Тогава си казах: “Нещастнико, поне това изпълнявай!”, и то ме спаси без други трудове. Щом изрекъл тези думи, той предал душата си на Архангел Михаил. взето от тук: [url:1ddps8h8]http://sveta-gora-zograph.com/books/Svetogorski_otsi/book.html#d0e1621[/url:1ddps8h8]
Gravatar
tripwire_deactivated
2009-08-06_11:06
Re: Разкази-UNLIMITED

ой ой :twisted: е тва е :D :oops:
Gravatar
Nothingk
2009-08-06_16:42
Re: Разкази-UNLIMITED

М-хм-м-м-м-м :) :) :) :) приближава се доста...има само малки неща ,които може би съвремието би корегирало.За времето за което се отнася е екстра..............................................................................
Gravatar
happyday
2009-08-07_09:08
Re: Разкази-UNLIMITED

[quote="P_H_V":32brkv4l]аз моето стихче ще го нарека еко-стесняване на съзнанието, или от трън та на глог и от матрица на каруца Работа си търся, но уви за медитация не дават ми пари. Ще се кача горе в планините да паса на дедо си овците. Там ще си говора сам, щом съм толкоз неразбран. Аз и сам не се разбирам но на мен си не придирям. В мандрата със некоя доячка във сеното ще си полежавам, въшките ми тя ще мачка, с малкото ще се задоволявам. Може и да изпростея, но свободно ще живея. Ще се наливам със ракия, тука нема оправия. [/quote:32brkv4l] Жалко, че така гледаш на нещата. Ето ти моя поглед: Не знам мотивите на родителите ми, но на три години вместо да ме запишат на детска градина, тръгнах в предучилищната група - така наречената забавачка.Летните ваканции ме пращаха при баба и дядо на село.Дядо имаше тепавица и переше китеници и одеала.Понякога донасяще китениците вкъщи и ги просваше на големите телове в двора да се доизсушат.Обичах да се мушна вътре в тях, така както си бяха прострени, да затворя очи и да вървя като докосвам повърхността им.Беше невероятно усещане това докосване на вълната до кожата ми.Един път така се улисах, че както си вървях със затворени очи се блъснах в прозореца на къщата и си порязах носа, но никаква болка не усетих.Баба го намаза с олио, а малкия белег и досега ми напомня за тази случка. Мое задължение беше да ходя за вода от изворчето от другата страна на реката, защото водата в чешмите беше варовита и неприятна за пиене.До изворчето се стигаше по два начина - или по мостчето, което Камчия често отнасяше, или по пътеката, която започваше до големия мост и обикаляше покрай реката.Баба ми заръчваше да минавам по пътеката за да не падна в реката.Да, но понякога на пътеката имаше шарени змии и тогава се връщах, събувах се и внимателно минавах отсреща.Обичах да събирам камъчета и да ги хвърлям по повърхността на вирчето за да видя колко пъти ще отскочат отгоре преди да се цамбурнат във водата.Успявах до три-четири пъти да ги накарам да отскочат.Големите успяваха до седем - като порасна и аз ще го правя.Те големите не ме искаха с тях и аз се обаждах на баба, че отивам при дядо на барата и тръгвах на самостоятелно пътешествие.Барата беше на около километър от селото и имаше три пътя да стигна до нея - селски път,единия бряг на реката и другия бряг на реката.По пътя си похапвах джанки и знаех вкуса на всяко дръвче.Имаше и много къпини, но не смеех да влизам в къпинаците.Малините не ме изкушаваха, защото най-редовно обикалях тези в дъното на двора, а баба през това време ме хокаше, че съм изпотъпкала картофите.Обичах и крушата-петровка в центъра на градината.Их, тия червеи наяждаха най-сладките. С времето станах спец в прекосяване на реката по люлеещи се мостчета, камъни-минувки или плитки места.В горещото време дори нарочно газех във водата с платненки за да се разхладя.Взимах въдицата на братовчедка ми, ловях червеи или мамарци под камъните и после хващах лишанки, които нанизвах на обелено върбово клонче.Разбира се те никога не стигаха за ядене и ги давах на котките на дядо.Веднъж братовчедка ми ме отведе да ловим раци на ручилка.Ручилката е пръчка на която е закрепено месо в случая пушено свинско ребро с тел.Потапяш я до подмолите на дърветата и чакаш.Раците като надушат миризмата на месото идват, захващат се с щипките за ручилката и започват да ядат.Тогава внимателно издърпваш пръчката нагоре и към брега и готово - рака е уловен.Имаше един с толкова големи щипки, че ни достраша да го хванем и го оставихме. Горе при скалите има изворче наречено Момина сълза.Легендата гласи, че змей горянин отвлякъл едно красиво момиче и го затворил там.От сълзите на момичето потекло изворчето.
Gravatar
P_H_V
2009-08-07_10:57
Re: Разкази-UNLIMITED

Много ти е хубав разказът. Може би погрешно си ме разбрала, в това стихче има самоирония, не съм против простия живот, напротив. Някога преди време си мечтаех с момичето от моя разказ да отидем на село, да си вземем една крава и да си живеем мирно и тихо. Това не стана, но все-пак преди две години си купих една стара къща, от съвсем старовремските, от плет и кал, с градинка, и е чудесно. Аз съм нямал баба и дядо на село, но с тях обикаляхме планините, когато бях малък, и най-накрая оставахме за по седмица-две в Банско или Сандански или Белица или в едно село, Марикостиново. Баба ходеше на минерални бани, а дядо ми разказваше за капитан Немо или за самолети и ракети, и понеже бях много злояд, взимаше книжна кесия с понички и боза, или от огромните праскови и смокини от пазара, и от време на време прекъсваше историите, докато не хапна. Та така, хубав е селският живот. Само че си мисля, че каквито и утопии да си изграждаме в главите, ако сме си все същите, те винаги ще се сгромолясват. Където и с когото и да сме, от време на време има изпитания, а ако си изграждаш неверни представи, ще се разочароваш и от най-добрите хора или красиви места. Затова малко самоирония по отношение на личните утопии не вреди, ако че аз съм убеден, че има възможни утопии. Затова също така съм против въздействието върху психиката с помощни вещества, колкото и да идват "от природата", понеже те не променят наистина човека. Все едно да кажа, че когато пуша, ставам спокоен човек. Точно обратното, пуша, понеже съм неспокоен и ми липсва мир. Напивам се, не защото съм радостен, а защото търся начин да се радвам и не защото съм свободен, а именно защото имам стремеж към свобода и заменям липсата и с отпадането на задръжките ми. Мечтая си за село и за детството, понеже си спомням за чистотата на нещата тогава, а сега живея по начин, който не е чист. Всички тези стремежи ги намирам за добри, но колкото и да пия, свободен няма да стана, без да започна да обичам по-истински.
Gravatar
happyday
2009-08-07_11:23
Re: Разкази-UNLIMITED

Разбрах че е самоирония, но по-важно е да си мислим как да съхраним тази красота, а не само да бягаме от ежедневието от време на време. Не съм ходила на село от години.Единия път като отидох някой беше изхвърлил акумулатори в реката нагоре близо до изворите й.Имаше само съвсем малки рачета и почти никаква риба.Другия път пък бяха изсекли дърветата край реката уж за да прочистят и да предпазят от наводнения.Непрекъснато копаят мястото където е била тепавицата на прадядо ми заради легенди за имане.Превърнаха го в свлачище.Затова вече не ходя.
Gravatar
Nothingk
2009-08-07_18:23
Re: Разкази-UNLIMITED

:roll: Абе... :roll: доста така :roll: прозаична ънлимитид нишка се просмуква във ваще разкази,P_H_V и happyday.Не копнее ли душата ви за чудни приказки прекрасни светове и добродушни вълшебници които демонстрират колко необятно е всичко :) :) :) :) :wink: :wink: :wink: ..................................................................
Gravatar
tripwire_deactivated
2009-08-08_06:21
Re: Разкази-UNLIMITED

уф как ми се ще.......... за сметка на това се назобах с кофеин защото трябваше да карам една кола а заспивах............и сега даже не знам как да дишам даже............дано оживея.... имам намерение това да е последния кофеин в моя живот. :idea: всяка жаба да си знае крастата :? наркотици, кофеин и алкохол са си ..... мамата. :shock: триптаминче четвъртинче що ли нямаше да живна и да полетя,,,,,, :oops: а сега от кофеин душа бера... :( :- яко трипче аз да си направя.... :oops: наркотици, кофеин и алкохол са си ..... мамата. възнамерявам да преплувам Варна-Галата :idea:
Gravatar
Nothingk
2009-08-08_09:22
Re: Разкази-UNLIMITED

[quote="tripwire":12ixlhwh]триптаминче четвъртинче що ли нямаше да живна и да полетя,,,,,, :oops: а сега от кофеин душа бера... :( [/quote:12ixlhwh] :D :lol: :D :lol: :D :lol: :D :D :D Яко си се напомпал братче.Спомних се времето когато злоупотребявах с кофеин - се ме избиваше :D :D на такива изтрещели стихчета. :roll: Ще ми се хепидей да напише някое разказче за нейните излизания от времето ,или.. не знам как ги нарече.Айде сестро-о-о :D остави детството на село то е нещо доста вълшебно като усещане ,но тука сме на по-друга вълна.Идеята ми беше какво става при края на живота ,края на времето - в общи линни при всички възможни краища...........................................................................................
Gravatar
DeactivatedПосетител
2009-08-08_21:21
Re: Разкази-UNLIMITED

[b:2a9igk82]happyday[/b:2a9igk82] ... :) как ги разказваш , не е истина :oops:
Gravatar
Anonymous
2009-08-08_22:38
Re: Разкази-UNLIMITED

Местоимения Аз - самота Ти - щастие То - ни озарява Тя - шепне тайствени слова... Ние - заедно И Вие - същите Дори и Те, водени от Него, играем пак онази сцена от пиесата,която няма как да назова.
Gravatar
Nothingk
2009-08-09_02:35
Re: Разкази-UNLIMITED

[quote="P_H_V":365cdyi9]Влакът трака еднообразно и се приближава към дома.[/quote:365cdyi9] :) :) :) :) ..................................................................................
Gravatar
happyday
2009-08-09_14:34
Re: Разкази-UNLIMITED

[quote="Nothingk":1l9jw61q]Ще ми се хепидей да напише някое разказче за нейните излизания от времето ,или.. не знам как ги нарече.Айде сестро-о-о :D остави детството на село то е нещо доста вълшебно като усещане ,но тука сме на по-друга вълна.Идеята ми беше какво става при края на живота ,края на времето - в общи линни при всички възможни краища......[/quote:1l9jw61q] Ми когато става въпрос за котленския Балкан, там освен легенди за хайдути и самодиви, друго няма.Има борова горичка с катерички, които като те видят на пътя не бягат, а идват за бисквитка или лешник; светулки вечерно време; водни кончета, пеперуди и бръмбар-рогач;вкусни букови листа напролет и жълъди наесен;чай от липа, който е ярко червен.... А след края на живота...Бях на шест, когато дядо почина и ме оставиха при баба да не е сама.Тя всяка събота ходеше при дядо и той винаги ми пращаше жито, лимонови резанки и бонбони фуре.Фуретата бяха най-различни-малина, ягода, праскова, с ром, шоколадови.Харесвах ги.От петък вечерта баба си приготвяше кошницата за гробища, като неизменно поставяше фитил и шишенце с олио за кандилото, кибрит и свещи, които понякога правеше сама от разтопен пчелен восък.Налагаше се сама да ги прави, защото в нашето село от години няма поп и черквата отваря само за обело на някой починал или голям празник на който викаха поп от съседно село.Сега ще ви кажа защо никой не ходеше на черква.Историята е много проста.Преди години попът умрял, но не как да е.Една нощ се чули викове от къщата на вдовица:-Попът умря!Попът умря!Хукнали всички и що да видят-попът гол в леглото на вдовицата. Затова баба започваше да се смее като чуеше за черква и поп.Иначе една от най-ценните книги в къщата беше Библия издадена 1856 година. Така че [b:1l9jw61q]Nothingk[/b:1l9jw61q], по-важно е да мислиш как живееш, защото не знаеш кога и как ще умреш. :)
Gravatar
Anonymous
2009-08-09_14:42
Re: Разкази-UNLIMITED

красиво :oops:
Gravatar
Nothingk
2009-08-09_16:28
Re: Разкази-UNLIMITED

[quote="happyday":2cn6v0up]Иначе една от най-ценните книги в къщата беше Библия издадена 1856 година. Така че [b:2cn6v0up]Nothingk[/b:2cn6v0up], по-важно е да мислиш как живееш, защото не знаеш кога и как ще умреш. :)[/quote:2cn6v0up] Е така де,но не бива човек така да се възгордее,най-общо казано, че да забрави частта от изречението ти :) :D след втората запетайка... Човека може да се премества встрани от смъртта - но не с обикновените дейности които всеки е свикнал да прави.Той има избор да победи смъртоносното влияние на материята...Ше напиша още разкази живот и здраве,които ше са своеобразни преразкази на първия по отношение на Абстракта. Библията от 1856 - тва определено :oops: :) ми привлече интереса..............................................................................
Gravatar
P_H_V
2009-08-09_18:44
Re: Разкази-UNLIMITED

Не знам защо се очаква от "поповете" да са някакъв вид безгрешни хора... все едно, че това е нещо автоматично - але-хоп, и си безгрешен, понеже си "поп". Тайнствата в Църквата са действителни независимо от това, дали свещеника е грешен, или не, понеже не са някакво магическо действие на един човек, а са действие на Бога по молитвата на Църквата, която включва всички вярващи от всички времена, грешни или не. Единствено важно е дали свещениците проповядват вярата такава, каквато е, или добавят някакво ново учение.
Gravatar
dapsycho
2009-08-09_18:57
Re: Разкази-UNLIMITED

Амин :)
Gravatar
Anonymous
2009-08-09_19:02
Re: Разкази-UNLIMITED

Пу, пу, да не чуе Сектанта, че...
Gravatar
P_H_V
2009-08-09_19:58
Re: Разкази-UNLIMITED

кой е тоя Сектанта, къде му е офиса?
Gravatar
Anonymous
2009-08-09_20:34
Re: Разкази-UNLIMITED

Закриха го, не си беше плащал данъците 2 години и освен това пропагандираше срещу Храма на истината...
Gravatar
P_H_V
2009-08-09_21:15
Re: Разкази-UNLIMITED

значи са го ънлимитирали един вид и за него разкази могат да се пишат :)
Gravatar
Nothingk
2009-08-18_18:02
Re: Разкази-UNLIMITED

[quote="P_H_V":2qjzykn8]Единствено важно е дали свещениците проповядват вярата такава, каквато е, или добавят някакво ново учение.[/quote:2qjzykn8] Предстаам си ако един поп наистина е толова вещ по духовните въпроси - истински вълшебник,който владее изкуството на възкресението и :) :oops: лети редовно из небесата...Бих написал цяло разказче за него........................................................................................
Gravatar
P_H_V
2009-08-19_11:52
Re: Разкази-UNLIMITED

Това по-скоро на продължение на Хари Потър ми прилича.
Gravatar
Nothingk
2009-08-19_14:45
Re: Разкази-UNLIMITED

:shock: :D Не буквално.Думите „лети“ и „небеса“ в случая означават навлиане в други светове,видения и съвети от господ и такива. :shock: :roll: Хари Потър ми е бозесто некво,блудкаво.....................................................................................
Gravatar
P_H_V
2009-08-19_15:51
Re: Разкази-UNLIMITED

[b:ch4bc7z2]ГОРДИЯТ ВАЛЕНТ[/b:ch4bc7z2] Валент дълго живял в пустинята. Много изнурявал плътта си и в живота бил велик подвижник, но след това, прелъстен от духа на самомнението и гордостта, изпаднал в крайно високомерие, така че станал играчка на бесовете. Една късна вечер, когато вече било съвсем тъмно, Валент плетял кошници и изтървал шилото си на пода. Дълго не можел да го намери, но изведнъж по бесовско внушение в килията се появил запален светилник и така той намерил изгубеното шило. Това подхранило неговата надменност. Упоен от гордост, подвижникът още повече се възгордял и накрая взел да презира и самите Христови тайни. Дяволът пък, като се убедил, че Валент напълно се е поддал на измамата му, преобразил се в самия Спасител и през нощта му се явил, окръжен от сонм демони в образа на ангели със запалени светилници. И ето че се появил огнен кръг и в средата му Валент като че ли видял Спасителя. Един от демоните се приближил в образа на ангел и казал: “Ти благоугоди на Христа със своите подвизи и Той дойде да те посети. И така, не прави нищо друго, а само като Го видиш застанал сред целия сонм, поклони Му се и след това си иди в килията.” Валент излязъл и като видял множество духове със светилници, се поклонил на антихриста. След това безумието на прелъстения пораснало дотам, че на следния ден в църквата казал на братята: “Аз нямам нужда да се причастявам с Тайните, понеже днес видях самия Христос.” Тогава Светите отци го вързали с вериги и го лекували цяла година, като изтребвали в него гордостта с молитвите си и с всякакви унижения и строгост, както се казва в пословицата: “Клин клин избива.”
Gravatar
Nothingk
2009-08-19_16:30
Re: Разкази-UNLIMITED

:oops: :) :D В десетката-а!! Е тва вече е ънлимитед-разказ.Само малко не съм съгласен да се наричат съзнателни същества демони.Те са си същите като нас хората,с техните недостатъци и нужди. В тези времена съм почти сигурен че наистина е имало много случки с такива видения и хората са ги интерпретирали различно кога по-точно,кога не чак толкова.Примерно много неефективна и осъдителна интерпретация е да се наричат неорганични същества демони.Един вид че са обречени от съдбата и за нищо не стават - само да мародерстват да заблуждават хората да интриганстват и т.н. Иначе не знам доколко са използвали психоактивни растения по христовите времена - допускам че е възможно поради все още необремененото съзнание на човек тези видения са били естествени - без психоАктивс............................................................................
Gravatar
P_H_V
2009-08-19_16:56
Re: Разкази-UNLIMITED

Това не е интерпретация, просто така се наричат нечистите духове, а според христианството съдба няма. Ето още един разказ, дългичък е малко, подобен на предния, без психоактивни вещества, почти от съвременността, от миналия век: [b:30qwzr47]ЛЪЖЛИВИЯТ ПОДВИГ[/b:30qwzr47] “През 1889 година при нас в Троицко-Сергиевата лавра - си спомня отец Кронид - за послушание дойде един много красив младеж, чернокос, с огнени черни очи, на име Александър Дружинин. Той бе московчанин. Представих го на игумена и го приеха сред братята. Дадено му бе послушание в трапезарията: да служи на странниците. Всеки ден го виждах в Троицкия събор на братския молебен в два часа през нощта. От време на време го питах: “Как живееш, свикваш ли?” Той отговаряше, понякога със сълзи на умиление: “Живея като в рай.” В такива случаи неволно благодарях на Бога за неговото душевно устроение. Измина половин година. На Александър Дружинин бе определено ново послушание - да завежда зеленчуковите складове, и му бе дадена килия, в която той заживя сам. Веднъж отидох при него и забелязах, че моят познайник е в някакъв екстаз. Очевидно той извършваше усилен молитвен подвиг. Минаха още няколко месеца. Веднъж при моето посещение го запитах: “Брат Александър, на всички манастирски служби ли ходиш?” Той смирено отговори: “На всички.” - “И братските правила ли посещаваш?” “Посещавам ги - каза той и добави - аз ежедневно ходя в храма на Зосима и Саватий за всенощна и сутрин присъствам на ранната и късната литургия.” Тогава му казах: “Кажи ми, брате, с чия благословия ти пое подвига на усилената молитва? Утренята, вечернята и ранната литургия са пълният кръг на църковната служба, а братското правило завършва задълженията на инока. Ала късната литургия и всенощната не е повторение на обичайните служби, което е задължително за всички. Добре зная, че по време на късната литургия братята от кухнята идват при теб за продукти, а тебе те няма в килията. Тогава на готвачите се налага да те търсят по църквите, което несъмнено предизвиква в сърцата им ропот и неприязън. Помисли, ще бъде ли такава молитва полезна за тебе? Дано не оскърбя любовта ти с моите думи. Ще се осмеля да те запитам още нещо. Много пъти идвам при теб и виждам, че извършваш подвиг. Кой те благослови за това? Помни, брате Александре, че да живееш в манастир и да твориш волята си е вредно за душата дело. Гледай своеволната молитва да не предизвика у теб гордост и самопрелъстяване и да не стане твой грях. Моля те заради Бога, не извършвай никакви подвизи без знанието на своя духовен отец.” Младият подвижник ме слушаше с явно неудоволствие. Тръгнах си от него с тежкото предчувствие за нещо лошо. Мина още един месец. Седях веднъж в килията си и четях книга, беше някъде около два часа след обяд. Изведнъж неочаквано вратата на килията ми с трясък се отвори и тържествено, високо пеейки “Достойно ест” влезе брат Александър Дружинин. Той направи един земен поклон пред моята килийна икона и неочаквано продължи със земните поклони. Очите му горяха с някакъв лош, зловещ пламък и той явно беше извънредно превъзбуден. Без да дочакам да спре поклоните, станах и ласкаво се обърнах към него: “Брат Александър! Виждам, че душата ти е заболяла. Успокой се, седни и ми кажи какво търсиш тук.” В отговор на думите ми той с много злоба извика: “Негоден монаше, колко години живееш в манастира и нищо духовно не си придобил за себе си. Ето, аз живея само година, а вече се сподобих с велики божествени дарования. При мен в килията ежедневно се явяват множество Архангели от Божия Престол. Те донасят седмосвещник и пеят заедно с мен химни в неизразима слава. Ако беше достоен да чуеш това неописуемо пеене, ти би умрял, но понеже не си достоен, аз ще те удуша.” Виждайки неговото нечовешко, злобно възбуждение и знаейки, че всички, които се намират в прелест, физически са извънредно силни, аз му рекох: “Брате Александре, не се приближавай. Казвам ти: ще те изхвърля през прозореца.” Улових момента и успях да почукам през стената на съседа ми по килия, който веднага дойде на помощ. Когато той влезе, аз започнах да говоря по-смело: “Брате Александре, не искаше да ме послушаш и виждаш в каква адска беда попадна. Помисли си: искаш да ме удушиш. Подобава ли на свети хора такова дело? Прекръсти се и ела на себе си.” Но Дружинин започна да заплашва, че ще ме удуши, понеже съм негоден монах, и още ми казваше: “Много важно - някакъв наставник дошъл в килията ми със съвет много да не се моля и да слушам духовния си отец. Вие всички за мене сте едно нищо.” Виждайки такава нечовешка гордост, злоба и безполезността на по-нататъшния разговор с него, аз помолих съседа си да го изведе от килията ми. В същия ден след вечернята брат Александър отново дойде при мене и тържествено ми съобщи, че днес на вечерня върху него е слязъл Светият Дух. Аз се усмихнах. Очевидно това го обиди и той ми рече: “Защо се смееш? Иди и питай иеромонаха Аполос, той видя това.” В отговор казах: “Уверявам те, скъпи мой, че никой не е видял нищо такова освен ти самия. Умолявам те, повярвай, че се намираш в самопрелъстяване. Укроти душата и сърцето си и иди смирено да се покаеш.” Болният обаче продължи да ме хули и заплашва. На другия ден едва що се върнах от ранната литургия, брат Александър отново дойде при мен и заяви, че Господ го сподобил в храма на преподобния Никон с дивно видение. От Иерусалимската икона на Божията Майка, която е над Царските врата, заблестяла светлина, по-ярка от мълния и всички хора, които били в храма, уж паднали и изсъхнали като окосена трева. Запитах го: “А ти защо не изсъхна от тази светлина?” “Мен - отговори той - ме пази особена Божия милост заради подвизите ми. Не всеки е достоен за такова нещо.” Казвам му: “Виждаш ли, брате Александре, как те е прелъстил дяволът, като те е възвеличил в достойнството на праведник и с това е подхранил гордостта ти. Повярвай, че онези, които са се намирали с тебе в храма, имат духовно здраве, а всичко, което си видял, е само духовна бесовска прелест. Вразуми се, осъзнай заблуждението си, покай се със сълзи и Господ ще те помилва.” “Няма за какво да се кая, вие трябва да се каете!” - викна той. Като видях това буйство на нещастника и опасявайки се от припадъци на безумие, веднага написах писмо на неговия приятел Иван Дмитриевич Молчанов, по чиято молба Дружинин бе приет в лаврата. В писмото бе описано състоянието на болния. След три дни Молчанов пристигна. Обясних му всичко за Дружинин и знаейки, че той се познава с настоятеля на Николо-Пешношкия манастир игумен Макарий, го посъветвах веднага да заведе там нещастника. В същия ден Дружинин бе изпратен в Пешношкия манастир. Когато Иван Дмитриевич обяснил на отецът игумен болестта му, той спокойно казал: “С Божията милост при нас ще се оправи. И нашите монаси са бивали такива.” Игуменът определил на Александър Дружинин послушание да чисти конските обори при страноприемницата. Брат Александър отначало протестирал, казвайки: “На такъв велик подвижник определяте такова ниско послушание! Аз трябва да се подвизавам в храма и да извършвам духовни подвизи за назидание на другите.” За да успокои душата му, отецът игумен казвал: “Именно ти можеш най-добре да покажеш добър пример за смирение и кротост, като изпълняваш възложеното ти послушание. А за молитвата не се безпокой. За теб ще се молят в храма всички братя”. И наистина с благословията на игумена за болния се молели много всички братя. Мина половин година, Александър Дружинин за цялото това време бил в храма само на празниците и на ранната литургия. Цял ден обръщал тор и толкова се уморявал, че вечерта лягал да спи без дневни молитви и спял като убит. Вече не му оставало време да извършва подвизи. Мисълта, че е свят, с всеки изминал ден отслабвала у него и виденията му постепенно изчезнали. Цяла година бил на послушание в конюшнята и забравил за мнимите си подвизи. След това го преместили в хлебарницата, където трудът също не бил лек. След две години Дружинин бил преместен на по-леки послушания. На лицето му тогава се появил приятният израз на смирението. Седем години се подвизавал той в Пешношкия манастир. Тук го и постригали за монах с името Атанасий. След това преминал в московския Симонов манастир, където за добър иночески живот бе ръкоположен за иеродякон. Когато бях на послушание в Петроград, в длъжността началник на Троицкото подворие, отец Атанасий Дружинин пристигна да се видим. Аз го попитах дали помни какво е преживял в лаврата по време на душевния му недъг и той отговори: “Помня всичко, но едва сега осъзнавам целия ужас на моето духовно състояние.”
Gravatar
Nothingk
2009-08-19_18:08
Re: Разкази-UNLIMITED

[quote="P_H_V":2bh2b7u3]Това не е не си придобил за себе си. Ето, аз живея само година, а вече се сподобих с велики божествени дарования. При мен в килията ежедневно се явяват множество Архангели от Божия Престол. Те донасят седмосвещник и пеят заедно с мен химни в неизразима слава. Ако беше достоен да чуеш това неописуемо пеене, ти би умрял, но понеже не си достоен, аз ще те удуша.”[/quote:2bh2b7u3] :lol: :D :lol: :D Хаха тва съм го изживявал ,но бях подготвен и си казах на себе си :„ей я не ми се прави на интересен :lol: :D че като ти ковна два шамара...“.Ама полу на майтап де.Но даде осезателен резултат.В смисъл че наистина от веществата виждах много яки работи,но само смирението в комбинация с действеност е подходяща основа за тези видения.Иначе веднага се блокира и става мазало. А-ам....... :roll: тва добре ,но аз исках някак си разказите да отразяват съвременния вариант на всекидневния свят ,за да може всеки който влезе във форума съвсем скоростно ,даже автоматично да си даде сметка как си взаимодейства с околната обстановка,какви са целите му и какво го спира по пътя на психонавтиката.Неслучайно дадох примера с хлорирания язовир.Със същия ефект можех да дам пример с някоя мобилна кула на пет километра от най-близкото населено място,в най-затънтения гъсталак. :) :) :D [size=150:2bh2b7u3]Бил съм свидетел на не една[/size:2bh2b7u3]. Понеже в първото ми разказче обстановката е предимно горска/извънградска ,не се усеща толкова съвременната атмосфера,но точно нея имах предвид.Може би в следващите разкази ше дам повече градски елементи,за да може да привлече интереса на хората........Иначе разказите от други епохи са също много задълбочени ,но на някои хора са им тежки ,на други силно отблъскващи и за доста малък брой привлекателни.........................................................................................................
Gravatar
tripwire_deactivated
2009-08-19_21:00
Re: Разкази-UNLIMITED

пих една ракия и изобщо не ми е до ънлимитед разкази...... ебати трипа :shock: ебати и професията са си избрали тея свещенници попове....почернили се целите затворени към света.....нерадващи хората, невзрачни но все по-модерни .. поне взеха да си бръснат брадите и да поприличват на човеци.........и опяващи кофти..............абе заеби......грозна и зловеща картина... е..... съм ти и глупости....ше си сипъ още една ракия.......кво да съм трезв.............то това цялото секвото на нищо не прилича..... с неква ракийчица да сатанясам малко за екзотика :oops:
Gravatar
Nothingk
2009-08-19_21:17
Re: Разкази-UNLIMITED

[quote="tripwire":2d3k01b4]с неква ракийчица да сатанясам малко за екзотика :oops:[/quote:2d3k01b4] :lol: :D :lol: :shock: Мхм-м-м...какво ти става? :D :D :D :D Как така мина на рАкия,да не би да си имал голямо сътресение нещо.То всъшнос днеска е новолуние,сатанински ден по лунния календар ,та може донякъде да влияе,но си ма нещо мътно нечисто предполагам...некъф сдух :D :lol: :D те гони твърде вероятно..........................................................................................
Gravatar
tripwire_deactivated
2009-08-21_13:21
Re: Разкази-UNLIMITED

като не можеш да ги победиш се присъедини към тях....... кое сътресение от всичките? :? :lol: :D знам я ..като казвам че трябва да се унищожи/взриви луната никой не ми вярва :P
Gravatar
P_H_V
2009-08-21_16:06
Re: Разкази-UNLIMITED

Не пипай луната, тя е македонска земя.[img:24bwigzg]http://www.cosmicelk.net/moon3.gif[/img:24bwigzg]
Gravatar
tripwire_deactivated
2009-08-23_06:43
Re: Разкази-UNLIMITED

хаха :) иначе много ми харесват тея притчи. [quote="Nothingk":k87mzvgd] Иначе не знам доколко са използвали психоактивни растения по христовите времена - допускам че е възможно поради все още необремененото съзнание на човек тези видения са били естествени - без психоАктивс............................................................................[/quote:k87mzvgd] е те нали постят строго....... по време на пости психото ще ти се изостри. и почват да имат съновидения :lol: :P побратиме, постъ изменя месата, телесата и съзнанието :wink: не знам кво да ти кажа повече :P :oops:
Gravatar
Nothingk
2009-08-28_09:51
Re: Разкази-UNLIMITED

[size=150:3iwq0nze]Вълшебството на изкуствената среда[/size:3iwq0nze] В този разказ се придържам към една съвременна българска атмосфера ,понеже не познавам в детайли някоя чужда култура. Психеделичната култура беше вече навлязла в живота на новите български поколения.Музиката беше концептуализирала теченията псайхеделик,транс ,трипхоп,амбиент.Дори теченията готик и метал успяваха да се комбинират с многобройните растения - извор на цялата психеделия,която генерираха най-новите хора на планетата. В този разказ става въпрос за няколко човека ,които не предприемат кой знае какви практики за разширяване на съзнанието.Основната практика за тях била консумацията на психоактивни растения.Това били млади хора заети с образование и работа след завършване на средното си образование.Действието се е развило в първото десетилетие на 21-и век. Един младеж и три дами - това били основните фигури ,за които разказва тази история.Момчето имало прякор - Джъмпъра,а дамите били Катерина ,Гергана и Роза.Катерина била доста устремена по отношение на духовно усъвършенстване ,понеже ѝ се били случвали необичайни неща ,които я накарали да повярва в цялата загадка на живота.Останалите трима приятели не отричали духовния път ,но и не се отнасяли амбициозно към него. Те продължавали да консумират растения и постепенно станали зависими един от друг по отношение на виденията си.Веднъж в един парк обсъждали случките си.Първа говорела Катя: – Глейте са сладури, вече трябва да се съобразявам без никакво съпротивление с фигурите които виждам.Вече не мога само когато зобкам гъбки или пафкам козче да ги виждам ,а когато съм си офиса ,стопроцентово да си зациклям на работа като най-нормалния човек на света.Много съм изперкала,границите между такива състояния и обикновения живот вече стабилно се размиват,но пък чувствам и някакъв контрол и точно поради това не се притеснявам чак толкова. Останалите също имали видения на фигури ,за които имали основание да смятат ,че са съзнателни същества.Но при тях границата между двете състояния се била размила минимално или почти липсвало размиване.На Джъмпъра му станало смешно и изтърсил: –Ше трябва да следваме наща луда духовна водачка. Веднъж били в офиса ,в който Катерина работела.Пристигнала клиентка на средна възраст.Катерина започнала любезно да я посреща: –Ще ви помоля само да изчакате няколко минутки за да подпишете договор ,по който нашият програмен специалист се задължава да поддържа вашия хардуер. Още преди края на изречението Катя видяла една фигура рязко и заплашително да се засилва към нея.Точно с края на изречението тя хванала сухожилията си и имитирала изражение на лицето като от убождане. –Ще ви помоля да ме извините,имам огромни проблеми със ставите и сухожилията. Тримата ѝ приятели също видели фигурата и засилено се разсмяли ,но не си давали вид че се познават с Катерина и я чакат да свърши работа.Тя имала броени минути до края на работното време.С хващането на сухожилията имала за цел да удебели енергийната си маса и да отблъсне фигурата от себе си. Ситуацията бързо била овладяна и след още една две минутки стените на помещението се разпаднали пред погледа на Катя и тя виждала цялата сграда буквално като на рентген.Във входа на сградата влизал друг клиент.Катя все още не била свикнала на тези рентгенови видения и неволно се изпуснала: –Добър ден ,заповядайте,влезте. Тримата ѝ приятели също видели или по-скоро усетили човека чрез малко по-слаб рентгенов похват и на нейната покана последвал бурен групов смях ,който прерастнал в неспирно невъздържано кикотене,което не успели поне да приглушат. –Ох свикнала съм с видеонаблюдението от предишната ми работа - заоправдавала се Катя и в този момент клиентът се качил и влязъл в помещението - я какво съвпадение наистина имаме посещение,добър ден, заповядайте. В този момент вече тримата зрители започнали да се задушават от смях и се наложило с поглед да си посочат вратата ,след което излезли пред сградата да чакат Катя.Скоро тя излязла и през смях им направила лека забележка: –Няма да идвате напушени да ме чакате идиоти такива,добре че шефа не беше в залата за клиенти.Когато сте напушени и назобени и каквото и да е вие виждате всичко точно като мене и стават доста обърквания.Аз не мога да правя избор ,понеже ги виждам вече и в нормано състояние...А сега към метрото ,умолявам ви ,хленча кланям ви се.Тунелите под земята отблъскват смъртта.Може да не е много удобно с метрото ,но тази фигура искам да я отблъсна ,понеже не беше от дружелюбните. Основна цел на Катя през следващите седмици била да си вземе поне два дни неплатена отпуска ,за да излезе от големия град и да се срещне на спокойствие с всички сили ,с които било определено да се срещне.Но това не станало и силите започвали да се проявяват във всекидневието.След най-разнообразни маневри ,които Катя трябвало да направи и които продължили седмици,един ден четиримата приятели се събрали в един парк и Катя започнала да разказва: –Честно казано вече не ми е притрябвала нито планината ,нито полето нито село ,нито нищо.В смисъл че почвам да свиквам с тези психонавтски процедури в градски условия.Вече преди работа минавам за едно дълго слабо кафенце през „гетото“. Това бил квартал,построен с много разчупени ъгли , и в който имало много агресвни бурени и дървета и се създавало огромна мистична атмосфера.Четиримата го наричали „гетото“. –Блоковете не са строени под прав ъгъл ,много от тях,което позволява на енергията да циркулира.Също така са високи и точно както стръмните хълмове в планината позволяват на събирателната точка да се движи стабилно,въпреки че са нещо изкуствено.Човек може да се сети за това свойство като чуе ехото ,което се получава между блоковете,аналогично на хълмовете.Даже имам отдалече видение на една едра груба жена,квартална клюкарка ,която сутрин виси пред павилиончето за кафе и разпитва разни работи всеки който идва на павилиона.Виждам я от километри и се втренчвам в пространството между блоковете докато си отиде.И тези видения с жената винаги са се оказвали верни никога ,когато съм проверявала не са ме излъгали,...не са били излюзорни... Цялото упражнение в „гетото“ го правя за стабилност на цялото ми съзнание,тренирам го.После с метрото на работа ,за да отблъсне смъртта и на работа нямам никакви проблеми.Кой знае колко още скрити вълшебства има в големия град ,а хората само го оплюват ,че убивал духа у човека.Естествено когато си взема отпуска ,мигновено отивам на планина - допълнила Катя със закачлива усмивка. Всеки от останалите трима усетил как чрез тяхната приятелка Катя е навлязъл в много сериозно занимание и как нямало никакво основание да отхвърля това занимание.Вследствие на това осъзнаване настъпила краткотрайна многозначителна тишина...................................................................
Gravatar
tripwire_deactivated
2009-08-28_15:56
Re: Разкази-UNLIMITED

ау кво хубаво разказче..... :oops: това с гетото много ми хареса яко си прециклил :D
Gravatar
Nothingk
2009-08-28_22:26
Re: Разкази-UNLIMITED

:) :D :D За тебе знам вече че ги разбираш много точно и се радвам много за това.Ма дайте малко и :) :) другите някое мнение.Реалити ,Брейнджус,даже Псай-фи ше ми е интересно да му вида интерпретацията.И на още доста хора де,ама като гледам сички са по морета и планини..............................................................................................
Gravatar
tripwire_deactivated
2009-08-28_22:33
Re: Разкази-UNLIMITED

понаразбирвам ги уж.... но чак пък много :shock: пу да не ми урочасаш събирателната точка :? :lol:
Gravatar
slugware
2009-08-29_05:26
Re: Разкази-UNLIMITED

ми, Nothingk ... на мен от пренасищане с билки и други неща понякога ми се случва да оставам на някви междинни фази.. вкарвал съм си големи паранои защото продължавам да виждам съществата след практическото "изтичане" на трипа... случвало ми се е дори да виждам и архетипови същества от разни градски легенди на конкретното място...преди да знам, че слухове за такива същества въобще се носят бтв горската ламя е едно от най-често срещаните такива във фолклора най-кофти при подобна ситуация е когато усетя, че всички тези "предизикателства" са софтуерен модул от цялата вървохна симулакра :> целия ти живот изглежда като компютърна игра, на която някой друг играе... и всъщност, въобще не може да ти пука на кое ниво си "стигнал" даже съм имал случай, в който единствено факта, че носех в момента шоколад, ме спаси от такъв човек...не мога да опиша какво е да изсмукват енергията за някакви две-три секунди в промеждутъчни срещи на погледите...после не мога да си смогна да наваксам на естествени анти-депресанти... та...понякога се шашкам колко много може да ми помогне серотонина в такава ситуация защото въображението спасява... тази седмица пак срещнах такъв човек - през деня, на светло :> не го осъждам де - всъщност това, което виждам в него, са собствените ми демони - страховете, които би ми било полезно да разреша
Gravatar
tripwire_deactivated
2009-08-29_06:48
Re: Разкази-UNLIMITED

а не дреме ли във всеки човек по едно влечуго и въпроса не е ли на осъзнаване? :? и не е ли по-добре да си в осъзнат режим на влечуго за да предприемаш мерки отколкото в неосъзнат такъв? даже бих казал че понякога е наложително да си студенокръвно. дистанцира много добре от вампири.
Gravatar
slugware
2009-08-29_07:40
Re: Разкази-UNLIMITED

не едно... много... само дето и да ги броим и да не, все тая..щото броя е само конвенционално отношение един може да е по-страшен от легион други или пък обратно.. демоните стават толкова повече, колкото повече ги потискаш или позволяваш на гнева и тревогата да те завладеят ...изискват разрешение, не потискане :> поне при мен
Gravatar
muxomorka
2009-08-29_07:55
Re: Разкази-UNLIMITED

predlagam da dresirame zmeiowete da naguwat demoni.... :roll: za zakuska ... ina4e ne w razbiram kakwo goworite mai samo sebe si razbiram pp tozi tip tripewire e tolkowa occulten brat4e ne moje6li da kaje6 twa za rehawia w praw teks t ebati a ne se da se 4uda i maiaa >maiaaaaaaaaa. 6toto na razkaz bez twa ne ti se polu4awa....
Gravatar
tripwire_deactivated
2009-08-29_07:58
Re: Разкази-UNLIMITED

е и ти да кажеш нещо умно един път :)
Gravatar
slugware
2009-08-29_08:01
Re: Разкази-UNLIMITED

:)
Gravatar
tripwire_deactivated
2009-08-29_08:02
Re: Разкази-UNLIMITED

само дето змейовете без значение кои са много егоцентрични и не подлежат на дресировка :lol: така че пак не беше много умно :P нищо. браво. на прав път си :oops:
Gravatar
slugware
2009-08-29_08:04
Re: Разкази-UNLIMITED

:) хубаво е да не им се връзваме на безсмислените въпроси на обсъжданите същества :> разсейват, с цел да дискредитират състоянието на основна мотивираност
Gravatar
tripwire_deactivated
2009-08-29_08:05
Re: Разкази-UNLIMITED

:P :lol:
Gravatar
slugware
2009-08-29_08:24
Re: Разкази-UNLIMITED

сегя видях, че горното дето съм написал, може да прозвучи като критика или обида към някого не съм имал такава цел :> просто това ми беше мисълта - как да се справяме с пустите тролове нищо повече то е супер елементарно, стига човек да има дисциплината да се самодисциплинира
Gravatar
tripwire_deactivated
2009-08-29_13:24
Re: Разкази-UNLIMITED

значи първо се чудиш и маеш (на някой) после си баеш (за да ти мине главата) и накрая си траеш :lol:
Gravatar
muxomorka
2009-08-29_14:04
Re: Разкази-UNLIMITED

ne. i ne me ebe. wupreki 4e za rehawia mi e interesno da kaje6 w praw tekst kwo ima6 predwid ....pluhlio plu6liw a poslednoto ti ne go razbrah malko po malko prosto 6tot be6e po malkoformatna 6itnia....
Gravatar
tripwire_deactivated
2009-08-29_14:06
Re: Разкази-UNLIMITED

дерзай тогава :)
Gravatar
muxomorka
2009-08-29_14:13
Re: Разкази-UNLIMITED

a kude otide izre4enieto "muxomor4e poniela" i 6t o ne si li4i da e editnato i za6to puk da derzaia jiwota e edna zakuska:) ... za 6ampioni : P pp moje i da ne sepodawat na dresirowka lamite oba4e baz lowu 4e ako gi razdrazni6 6te shruskat Legion i braduw4ed mu i wsi4ki zloka4esweni kadri razwadili se w prikazkata im .......... ...
Gravatar
tripwire_deactivated
2009-08-29_14:18
Re: Разкази-UNLIMITED

лошо е че не те е_ _ поне си пусни малко порно..... че съвсем ще сдухаш :D
Gravatar
muxomorka
2009-08-29_15:45
Re: Разкази-UNLIMITED

az puk si misleh 4e wizira6 nai umraznia mi wic za lamiata 3mata iunaci ...
Gravatar
tripwire_deactivated
2009-08-29_18:24
Re: Разкази-UNLIMITED

ето ти тогава една приказка от зайо байо да си успокоиш духъ :D http://www.zayo.hit.bg/trima_bratia.html
Gravatar
muxomorka
2009-08-29_18:49
Re: Разкази-UNLIMITED

:shock:
Gravatar
Nothingk
2009-08-29_19:52
Re: Разкази-UNLIMITED

:lol: :D :lol: :D :D :D :D :D :D :D :D :D Трипуайър ,ю ар крейзи,хахахаха. А мухоморка ме кефи как пише - не остана една дума непрочетена.Некви много :lol: :D завъртяни думи на латиница,ама съвсем чесно - яко се изкефих некво фън ми стана да четъ така..................................................................................
Gravatar
tripwire_deactivated
2009-08-29_20:12
Re: Разкази-UNLIMITED

е за къде сме без нея :)
Gravatar
Nothingk
2009-08-30_09:08
Re: Разкази-UNLIMITED

[quote="slugware":u8twnxic]ми, Nothingk ... на мен от пренасищане с билки и други неща понякога ми се случва да оставам на някви междинни фази.. вкарвал съм си големи паранои защото продължавам да виждам съществата след практическото "изтичане" на трипа... даже съм имал случай, в който единствено факта, че носех в момента шоколад, ме спаси от такъв човек...не мога да опиша какво е да изсмукват енергията за някакви две-три секунди в промеждутъчни срещи на погледите...после не мога да си смогна да наваксам на естествени анти-депресанти... тази седмица пак срещнах такъв човек - през деня, на светло :> не го осъждам де - всъщност това, което виждам в него, са собствените ми демони - страховете, които би ми било полезно да разреша[/quote:u8twnxic] След практическото изтичане на трипа е хубаво да продължиш да виждаш по-скоро вибрацията на материята,на предметите.За да може да се тренират сетивата да виждат без помощни растения.Но дасе виждат фигури е опасно и по време на трипа и след него. Поначало събирателната точка непосредствено след трипа все още е нестабилна или дори не се е върнала във всекидневната позиция,въпреки че :wink: :) :) биохимичната маса е отшумяла. Ама ти у някой съвсем обикновен човек на улицата ли ги виждаш фигурите или просто виждаш фигури в празното пространство или и двете................................................................................................
Gravatar
slugware
2009-08-30_09:30
Re: Разкази-UNLIMITED

възможно е двамата да говорим за едно и също, като преживяване, но да се губим заради езика :> аз не виждам фигури по-скоро енергия, вибрация, тонове и акорди във всичко в хората виждам архетипове на страдание заради неразрешени вътрешни конфликти и нарушение на баланса :> виждал съм енергиен вампир малко пъти и не ща да ми се случва повече и не го пожелавам на никого когато видиш такова нещо се получава много зловещ timewarp (имам доста пресни впечатления пак :п ) само че не хората са виновни осъждал съм и съм си позволявал да мразя някога, вероятно заради това е така :) затуй - по-добре да приемаме с обич всичко, с което ни запознава живота :) страшно е елементарно, като го направиш веднъж ей, много ню-ейджърско прозвува, а :o не съди никого за нищо :)
Gravatar
Nothingk
2009-08-30_09:37
Re: Разкази-UNLIMITED

Да де ,без значение.Всмисъл насложени върху някой човек на улицата ли ги виждаш(като че ли са се вселили) или съвсем отделно ги виждаш по някакъв начин?...................................................................................
Gravatar
slugware
2009-08-30_09:39
Re: Разкази-UNLIMITED

човече, мандалата е прекалено сложна структура, че да можеш да я обясниш с думи предполагам, знаеш за какво става дума :) мандалата е навсякъде и няма излизане от нея не можеш да я нарушиш именно оттам идва страданието :> пп: вероятно е самозаблуждение, но аналогията на pattern-а често е митологична или митологонична - овълчени и влечугоподобни :>
Gravatar
Nothingk
2009-08-30_09:52
Re: Разкази-UNLIMITED

Попринцип тва е много важно за един човек да различава хората от другите същества.Но те разбирам де - всичко отвсякъде,супер относително и супернови и странни конкретни усещания...........................................................................................
Gravatar
tripwire_deactivated
2009-08-30_11:04
Re: Разкази-UNLIMITED

мога по-скоро да усетя енергиен вампир .... затова и се виждам с много малко хора с които си приемаме/отдаваме и балансираме енергиите. не разграничавам и хора от семейството....даже преди малко отказах среща с 3 човека от тях точно поради тая причина. това е положението. като няма излишъци от енергия - никакви срещи, за да не ми смукнат и последната. :idea: всяка жаба да си знае енергиите. проблема е че повечето са несъзнателни такива вампс...ти им говориш а те гледат умно и те мислът за луд. :shock: ми луд съм много ясно. от най-лудите рогати копилета и вампци некви не важът тука. превъртал съм го това ниво с вампците вече и не ми е интересно. :? дайте други игри :D
Gravatar
Nothingk
2009-08-30_16:04
Re: Разкази-UNLIMITED

[quote="tripwire":21bsrxnn]даже преди малко отказах среща с 3 човека от тях точно поради тая причина. това е положението. като няма излишъци от енергия - никакви срещи, за да не ми смукнат и последната. :idea: всяка жаба да си знае енергиите.[/quote:21bsrxnn] :D :D Определено.Супер важно за „натрупването“ на енергия и разширяването на съзнанието е всеки точно да си пресмята движенията действията,като цяло поведението в съответствие с „количеството“ си енергия...............................................................................
Gravatar
tripwire_deactivated
2009-08-30_17:35
Re: Разкази-UNLIMITED

изолацията може и да помага , ако знаеш как да я използваш.....вместо да се превръщаш във вампир и да смучеш можеш да се дръпнеш някъде и да се самопрезаредиш без да товариш друг човек :)
Gravatar
slugware
2009-08-30_20:36
Re: Разкази-UNLIMITED

ми според мен, важно е в името на собственото благо, човек да не губи самообладание при среща с такова "същество" у човека вече знам да си нося сладко за талисман :> май, че в трипнат мод "излъчваме" повече процеси на квантови изчисления - или казано на метадосаден език - висока момента активност на въображението - и така Вълчо се храни от нас :> ма дет се вика, не е виновен тоя яде баницата, а тоя дето му я дава :>
Gravatar
tripwire_deactivated
2009-08-30_22:29
Re: Разкази-UNLIMITED

в трипнат мод по-скоро си на power up и вълчо изобщо не го бръснеш...може и да му хвърлиш по някоя енергийка за да не умре съвсем от глад горкия може и да бъркам но едва ли :)
Gravatar
slugware
2009-08-31_09:12
Re: Разкази-UNLIMITED

ами винаги човешките взаимоотношения са уникални така че не мога да преценя това, за което разправям, че ми се случи, дали може да се случи на някой друг по същия начин, така че да бъде регистрирано като идентичен феномен, и то не защото е прекалено невероятно просто понякога механизмите на прехвърляне на енергия между нас се "наслагват" като пасващи си зъбни колелета и информацията, която се генерира от един, бива лесно и бързо усвоена от друг...често това става без намерението и на двамата говорил съм с други хора относно това нещо и споделеното мнение е, че никой не би искал да вижда енергиен смукатор в 'трезво' състояние, а от това, което са ми разказвали за такива срещи очи в очи по време на трипнат мод, реакцията е подобна на моята именно затова казвам, че не искам да осъждам някого, затова че "ме източва" - това са си мои собствени недостатъци - липса на вътрешна хармония...кво ли не.. осъждал съм, затуй е :)
Gravatar
tripwire_deactivated
2009-09-08_10:55
Re: Разкази-UNLIMITED

нещо не съм съгласен с последния ред-два-3 :idea:
Gravatar
slugware
2009-09-08_20:50
Re: Разкази-UNLIMITED

бих те изслушал какво мислиш по въпроса :>
Gravatar
DeactivatedПосетител
2009-09-09_14:04
Re: Разкази-UNLIMITED

Оуу, тук скука не липсва... Говорят си slugware и tripwire :!: Браос 8)
Gravatar
tripwire_deactivated
2009-09-11_03:12
Re: Разкази-UNLIMITED

бе не ми се пише по тая част....товареща ми е :P
Gravatar
happyday
2009-09-19_09:41
Re: Разкази-UNLIMITED

[quote="slugware":3ee1sfox]ами винаги човешките взаимоотношения са уникални така че не мога да преценя това, за което разправям, че ми се случи, дали може да се случи на някой друг по същия начин, така че да бъде регистрирано като идентичен феномен, и то не защото е прекалено невероятно просто понякога механизмите на прехвърляне на енергия между нас се "наслагват" като пасващи си зъбни колелета и информацията, която се генерира от един, бива лесно и бързо усвоена от друг...често това става без намерението и на двамата говорил съм с други хора относно това нещо и споделеното мнение е, че никой не би искал да вижда енергиен смукатор в 'трезво' състояние, а от това, което са ми разказвали за такива срещи очи в очи по време на трипнат мод, реакцията е подобна на моята именно затова казвам, че не искам да осъждам някого, затова че "ме източва" - това са си мои собствени недостатъци - липса на вътрешна хармония...кво ли не.. осъждал съм, затуй е :)[/quote:3ee1sfox] в трезво състояние си слагам "стената" и хич не ми пука от вълчо, но в трипнат мод обикновено съзнанието се отваря за положителните вайбове и появата на един вълчо е в състояние да те извади от обувките
Gravatar
slugware
2009-09-19_10:19
Re: Разкази-UNLIMITED

айде са...тамън забравих не ме подсещай, че ше си нарежа чесън довечера :д а пък е есен...мальовица зове :>
Gravatar
happyday
2009-09-19_10:21
Re: Разкази-UNLIMITED

Иде ми да са нагъба.Добре че не различавам гъбите и няма. :lol:
Gravatar
Murphy
2009-09-20_20:47
Re: Разкази-UNLIMITED

[quote="happyday":34r59hd4][ в трезво състояние си слагам "стената" и хич не ми пука от вълчо, но в трипнат мод обикновено съзнанието се отваря за положителните вайбове и появата на един вълчо е в състояние да те извади от обувките[/quote:34r59hd4] Мани го Кумо - той така се държи с всички :lol:
Gravatar
Nothingk
2009-10-07_07:23
Re: Разкази-UNLIMITED

[size=150:ms2vg525]Скелетът на общуването в безкрайността[/size:ms2vg525] – Софроний,..точно така,..в случая се представям с името Софроний и държа и на моята индивидуалност. Някъде в между Пирин и Беласица се чували тези крясъци.Този човек,Софроний бил спуснат от природата право в ръцете на тези планини.Попаднал право в омагосващия им чар.Имал гръцки и македонски корени ,но живеел сред безкрая на Пирин ,Родопите,Беласица... Много уважавал и дейността на Бялото братство.Получил дар от природата да вижда фигури насън и дори наяве и да общува с тях.Тези фигури били на същества от друго измерение ,но съвсем реални и много често общуването с тях било опасно. Софроний се занимавал дълги години с източни и дъновистки практики.Искал да постигне абсолютна вътрешна тишина и хармония. Неговите крясъци сред планините издавали затруднено положение.След известни успехи в постигане на вътрешна тишина,докато спял започнали да го блъскат различни фигури,което било доста неприятно.Чувствал че губи своята личност и при една дълга разходка в планините,отново се явили страните фигури и той инстинктивно започнал да крещи името си,като по този начин утвърждавал някаква форма на личността,с която можел да се движи през полето на своето съществувание. От този момент нататък се получило много по-добро общуване между съществата и Софроний. Те започнали да го учат как да движи сетивата на своето съзнание. Веднъж докато сънувал лабиринтите на един голям стопански двор,една крава започнала да трепти и се превърнала всъвсем друга фигура ,която му заговорила: – Софроний се казваш,разбрах, и всички подобни на мен същества разбраха.Това си ти! Разбрахме.А сега ще те научим как да размиваш строежа на твоя свят ,за да пътуваш в други светове.Започваме веднага. – В Последното изречение на съществото имало голяма твърдост и непреколнност която била дори плашеща за Софроний. – Изхвърляй нищото,изхвърляй нещото,удряй с очите си пироните на навеса удряй с очите си навеса ,който прави сянка върху твоя свят.Тези пирони са въображаеми .Те са просто едни трептящи мушички,а навесът е един чаршаф,който лесно може да стане на пухкав валящ сняг. Тези думи така замъглявали разсъдъка на Софроний ,че му било трудно да диша.Със сетните си сили той осъзнал че трябва да се измъкне и изкрещял:„Искам да се събудя,искам да се събудя“ и рязко скочил в леглото си като дори се ударил в стол ,който бил до леглото. След часове започнал да си припомня видяното по време насън.Въпреки че тези думи ,в комбинация с въздействието на съществата,поставяли в опасност разсъдъка му,чувствал че думите имат голямо значение за живота му. Следващия път преди да заспи ,бил много напрегнат...Най-после се решил...Заспал... – Трябва да си готов да се самоубиеш за нас.Това ще бъде едно поетично красиво самоубийство.Знам че думата „поетично“ много ти харесва.Всъщност тя разтапя съзнанието ти и застрашава живота ти...Наистина красиво....самоубийството е нещо което изпълва ума с най-цветните зелени екстазни видения.... Паузите в думите ми са изпълнени с много опасна за теб енергия.........тя бавно те смазва.........ти ставаш еедна течност.......ти си нещо свещено за нашия вид. Неосписуемо неприятна треска разтресла Софроний.Той искал съществото да продължава да говори понеже паузите били с такъв заряд,че той искрено предпочитал смъртта.Не можел нито да говори ,нито да мисли ,нито да осъзнава единно ,нещо което разкъсвало много повече от болезнено съзнанието му. - Извикай майстора,омеси майстора,накъсай го на импулсчета,вкарай хляба в машината на времето...ти пак месиш хляба,ти си действаш по правилата на твоя свят.Казах да месиш майстора! ... хляба... в машината на времето....хапваш, и с време-трансформираният хляб отпътуваш в нещо ново за теб!.... Софроний чувствал как съществата извличали енергията от познатите му понятия като ги обърквали.Преди напълно да се разпадне разсъдъкът му,той почувствал нещо подобно на метален или бетонен скелет,който бил не толкова във физическото му тяло ,колкото в ума му.Този скелет му напомнял за самия него.Този скелет се разпръснал и от него се разхвърчал вътрешен глас,който с беззвучен звук ,разпръсквал навсякъде думата „Софроний“. – Не е честно Софроний,ти не си Софроний,ти си енергия за нас. – Аз вече се представих - казал рязко Софроний с тих глас,но в измерението ,в което се осъществявало общуването той прозвучал като оглушителна гръмотевица. Този „скелет“ от съзнание представлявал неговото представяне пред съществата.Неговата индивидуалност.Точно скелетът успял да го измъкне от треската ,която с естеството си представлявала самия ад. Същесвата не се появявали при него повече.Един ден той почивал в планината на сянка.Бил се втренчил в една точка и при него идвали прозрения.„Ха, стръжкам нищо-хармонията.Мислех си че е достатъчно да я стържа.Но когато я стръжкам влагам един елемент на лековатост и тя започва да се движи.Каква тънка и странна разлика.Ценен урок са ми дали тия извънземни дяволи за размиване на строежа на човешкия свят.Но много опасен и неприятен.Дано да съм се спасил,май бях неподготвен за такава среща.“ Той се засмял и смехът го накарал да почувства истинска човешка топлина,но не онзи градски човек обременен от ангажиментите си,а на истински свободно същество. ....................................................................................................
Gravatar
Nothingk
2010-03-04_09:32
Re: Разкази-UNLIMITED

:lol: :D Този последния разказ май е доста обременителен,може би подтискащ за съзнанието.Май никой :D не го е чел.Или никой не е отварял натука.Но процесите описани в него са абсолютно истински макар и трансформирани в описанието Хубаво е някой да напише мнение дали се възприема подобна... :lol: :lol: литература.Дали се възприема частично ,дали не се възприема изобщо и ако е частично ,то кои са елементите ,които не се възприемат...За да може да има връзка с четящите.Аз пиша за доста отдалечени измерения и процеси :!: в които човек може да попадне при употреба на ентеогени.Може за много хора направо да изглеждат смахнати описваните процеси,така че бих могъл да намалъ малко степента на отчуждаване от обичайната реалост.Идеи за разкази имам много........................................................................................................