dobrodeteli 2009-03-30_15:47

Мъдрият Човек “Мъдростта не прави човека щастлив. Мъдрецът може да е доволен от знанията си, от мъдростта си, но той не е щастлив, ако няма любов.” Тези думи са извадени от беседата “Устои на съзнанието”. Сега вече от дистанцията на времето те могат и заслужава да бъдат коригирани. Къде най-вече е грешката? В твърдението, че мъдрец е този, който има знания. Той обаче не е щастлив когато няма любов, но въпреки това заради знанията си е определен като мъдрец. Сега вече след като сме свидетели на начина по който се развива човечеството Аз не бих застанал отново зад тази мисъл, защото живота доказа, че тя не е вярна. Не е вярно това твърдение, защото този, който живее без любов не може да бъде мъдрец. Един мъдрец, трябва да съумее, ако наистина е мъдър, така да живее, че любовта да бъде основа на всяко негово начинание, на всичко, което той прави. Видя се, че не е достатъчно човек, а сега ще кажа и човечеството, да имат знания. Само със знание не може да има напредък. Съвременното човечество натрупа много знания. То постигна почти фантастични резултати в кибернетиката, информационните технологии, напоследък и в нанотехнологиите и какво от това? Питам и какво от това? Промени ли се културата на общуване? Станаха ли хората по-добри? Промени ли се нивото на себепознанието? В каква посока се промени човешкото самочувствие? А какво е отношението към Природата? Ето колко много въпроси възникват само ако речем да признаем знанието за мъдрост. Знаещият е силен със своето знание, но само, за да развива определена наука. Ако това са само знания, които създават нови технологии или нови клонове към вече съществуващиге науки, но по никакъв начин не са променили човешкото съзнание, какво от това? За пример, ще кажа, когато един собственик на фирма реши да създаде свой бизнес, той търси не само машини, но преди всичко търси хора добре подготвени да работят с тези машини. Той даже се интересува дали тези хора обичат работата си. Щото ако обичат своята професия те ще бъдат максимално полезни за дейността, която ще развива тази фирма. Значи собственикът знае, че не са достатъчни само уменията и знанията – трябва и любов. Така че когато определяме някого за мъдър човек, трябва преди това да сме се убедили, че неговата мъдрост стига дотам, че да включва и любовта като основа на своите действия. Като трупа знания - с любов да ги събира; като има умения - с любов да ги използва; като живее с хората - с любов да ги обгражда. Само такъв човек, който има наред със знанията си и любов, може да бъде мъдър, защото той ще използва знанията си за доброто на хората. Да вземем за пример съвременното човечество. Какво постигнаха американците да речем. Със своите знания те създадоха една свръхмощна военна промишленост, напреднаха много в медицината, в информатиката, създадоха мощни банкови институции, но какви хора живеят там? Хора, които освен за пари, за друго не мислят. Там, в това общество целта са парите – всичко се плаща. Къде остана нравствеността, къде останаха порядките определящи културата на човешките взаимоотношения? Вярно е, че има някои общности, които търсят и духовен живот. Те напоследък, дори се увеличават. Все повече хора започнаха да разбират, че без любов светът се превръща в една вършачка и нищо друго. Сега светът е една машина, която безжалостно мачка всичко, което се окаже различно от основната идея – пари, богатство и охолен живот. А може да се живее с по-малко, което ще рече без толкова алчност и безцеремонност в отношенията. Аз зная, че сега не казвам нищо ново, но искам още веднъж да подтикна хората към размисъл за ползата от знания без любов. Многото знания не определят дори и културата. Те просто дават едни по-големи възможности за развитие на научно-техническия свят, но от това сърцето или човешката душа не получават нищо. Това е свят създаден от хладния, пресметлив ум. А само умът без чувства не може да създаде духовната среда за хармонично развитие на човешката личност. Те трябва да вървят в синхрон. Трябва да са в хармония – умът и чувствата. Не трябва да има превес нито от едната, нито от другата страна. Трябва да се постигне такова съвършенство на взаимодействието помежду им, че умът като добър приятел на чувството да го допълва и обогатява, за да може чувството да не живее сляпо. Слепешката вървят тия хора, които само от емоциите си се ръководят. Всеки силно-емоционален човек става жертва на своята свръхвъзбудимост. Трябва да вярвате, че чувството и мисълта са създадени, за да изпълват със смисъл и съдържание живота и той наистина е пълноценен само когато мисълта е подплатена с чувство и само тогава когато това се случва, чувството се превръща в богатство за духа. Помислете върху тия работи! Трябва да знаете, че не е унижение за чувството, ако мисълта го ръководи, нито пък е унижение за мисълта, ако трябва да се отдръпне крачка встрани, за да стори път на светлото чисто чувство. Обичайте се и не се срамувайте да го показвате! Давайте израз на всяко хубаво, топло чувство, което ви е посетило и се постарайте да го предадете и на другите. Тази и други интересни теми можете да прочетете на сайта [url:2dkp1td9]http://www.Dobrodeteli.com[/url:2dkp1td9]