Anonymous
2007-10-24_13:26
[quote:1oklfp6t]Роден през 1877 г. на границата между Русия и Турция „при странни, почти библейски обстоятелства", Георгий Гурджиев още съвсем млад се впуска в търсене на хора, постигнали пълно знание за човешкия живот. В продължение на двадесет години той пътува до непознати места в Централна Азия и Средния изток. След като се завръща, Гурджиев започва да събира ученици в Москва и по време на руската революция продължава работата си с малка група свои последователи, докато се мести от Есентуки в Кавказ през Тифлис, Цариград, Берлин и Лондон в Шато де Приоре близо до Париж, където през 1922 г. отново отваря, вече в по-голям мащаб, своя институт за хармонично развитие на човека. След първото му отиване в Америка през 1924 г. една катастрофа с кола прекъсва по-нататъшните му планове за института. От 1924 до 1935 г. той пренасочва цялата си енергия към писане. Последните години от живота си Гурджиев прекарва в интензивна работа главно с френските си ученици в Париж, където умира през 1949 г., след като сам е подготвил посмъртното отпечатване в Ню Йорк и Лондон на своята Първа серия „Приказки на Велзевул за неговия внук". В какво се състои неговото учение? Дали всеки може да го разбере? Гурджиев показва, че към еволюцията на човека — една централна тема в научното мислене от времето на неговата младост - не може да се подхожда от гледна точка на масовите въздействия, че тя е резултат от индивидуалното вътрешно израстване. Именно такова вътрешно отваряне е целта на всички религии, на всички пътища, но то изисква директно и прецизно знание за промените в качеството на вътрешното съзнание на всеки човек: знание, което е запазено в местата, посетени от него, но което може да се придобие само с опитен водач чрез продължително себеизучаване и “работа върху себе си”… Човекът такъв, какъвто го познаваме, е една машина. Всичките разлики, които толкова ни поразяват при хората, могат да се сведат до разлики в съзнателността на техните действия Хората се различават толкова много само поради това, че действията на някои от тях са дълбоко съзнателни, докато действията на други са толкова несъзнателни, че те сякаш надминават по несъзнателност дори и камъните, които поне реагират адекватно на външните явления. Нашият ум, нашето мислене, няма нищо общо с нас, с нашата същност - никаква връзка, никаква зависимост. Умът ни живее сам по себе си и същността ни живее сама по себе си. Душата - това е целта на всички религии, на всички школи. Тя е само една цел, една възможност; тя не е факт. Обикновеният човек няма душа и воля. Това, което обикновено се нарича воля, е просто проява на желанията. [/quote:1oklfp6t]
slugware
2007-10-25_20:16
ама имаш ли я и ако да..къде я откри ?! :>
Партилан420
2007-11-15_17:07
MMмм, много сектантската книга, да 4ел съм я преди години и много бих искал пак да я про4ета any idea?
brainjuice
2007-11-15_23:15
аз наскоро си свалих нещо събрано от него на английски, но не съм го прегреждал и там може и да има.
цитираният пасаж определено разбуди любопитството 
DEACTIVATED Сектант
2007-11-16_12:04
Зверското сектантство - абслоютен апокриф! Чичковците и лелките на Славейков цъкат с език и казват, че се изчерпил тиража. Пратиха ме на "22 маса, там разбират от езотерика", лелката каза, че души издаделството за некоя бройка, ама нема...
Lady Cat
2007-11-20_09:39
Има една готина книжка на Колин Уилсън-"Гурджиев:Войната със съня". Намерих я на сергиите на Плиска за 3 лв. Тя е от 1996 г., т.е. от онези години, когато тиражите бяха малки. ПП. Радвам се да видя, че някой помни Воев
happyday
2008-06-07_14:01
.
Anonymous
2008-06-07_14:31
Хм, не смея да коментирам за твоята лична воля - не те познавам. Относно Гурджиев - струва ми се, че го интерпретираш леко неточно. Той е твърде далеч от религиозните учения...философията му е изцяло отнесена към практическите духовни изкуства и "реалния" свят...който не е света на проповедите и греховете...а в рамките на тази практика "воля" и "душа" имат леко по-различен смисъл, от този, който бихме вложили ние, говорейки за всекидневието си.
happyday
2008-06-07_15:06
.
back2future
2008-08-21_00:04
[quote="happyday":1othiouv]Може да има хора "бездушни като камъни",но не мисля,че през живота трябва да те води някакъв учител и да ти показва какъв си.Най-нормално човешко общуване с близките,споделяне на болка и радост.Бягство от лъжата,измамата,лудостта и глупостта.Не можем да избягаме от болката и страданието,но можем поне да ги облекчим.Можем и да се радваме на хубавите неща в живота ни,да се веселим и играем с децата си.Нима това е липса на воля и душа?[/quote:1othiouv] да, сигурно е възможно да се радваме на живота но това ли се случва? особено в България, а и тук в Германия го забелязвам че повечето хора са доста сдухани, някак си лицата им издават грижите и мъките им. дори и да им кажеш че ако се наслаждават на живота всичко ще се промени, как биха могли да превключат с всичките тия conditionings, с които са/сме затрупани отвсякъде (религия, образование, система, политика, медии..) как да облекчим болката и страданието? те се редуват със радостите но винаги си ги има и всеки път хората реагират на тях по един и същи начин. нещо му куца на "нормалния" човек.
Anonymous
2009-01-19_22:30
Нашел!!! [url:uupnc65j]http://www.spiralata.net/kn_bul/gurdjiev.zip[/url:uupnc65j]
ani
2009-01-20_13:51
10x:)
Quantum_suicide
2009-07-14_16:20
super