Gravatar
muxomorka
2005-01-20_20:28
poezia...?!

4esto se 4ustvam pusta V takuv moment samo dumite zaglu6avat use6taneto za samota .. i samo kus4etata krasota v koito niakoi umeiat da gi spoiavat me spasiavat (tratata;) .. ot pulno upostu6enie ... -tozi moment ne e nito 1 via nito poslednia v koito (6te) 4uvstvam boleznenata nuzda ot krasota i videnia ,molia -neka vseki napi6e stih,koito go vduhnoviava. ..mislia 4e rano ili kusno vseki moze da ispita nuzda da se potopi v oazisa ,koito dumite vi/ni 6te obrazuvat.. :oops:
Gravatar
AcTpoHaBT
2005-01-20_20:32


Мен ме вдъхновява хай-ку: ПРОЛЕТ Вятърът гали листата. А някъде разцъфва люляк.
Gravatar
muxomorka
2005-01-20_20:38


..
Gravatar
muxomorka
2005-01-20_20:40


....
Gravatar
lain
2005-01-21_16:47


Mhhh... Sega se poqviha edni knijki s haiku.. mnogo krasivi izdaniq i s tvorbi na dosta avtori...Za sega sa izlqzli "Esen" i "Zima" (6te 4akame i o6te za ostanalite sezoni.. mhmh..). Preporu4vam ti gi... Mghhht... :oops:
Gravatar
dizag
2005-01-27_16:37


http://litclub.dir.bg/haiku/history/5.htm :)
Gravatar
planetary wind
2005-01-27_20:31


NATURE BOY There was a boy A very strange enchanted boy They say he wandered very far, very far Over land and sea A little shy and sad of eye But very wise was he And then one day A magic day he passed my way And while we spoke of many things Fools and kings This he said to me "The greatest thing you'll ever learn Is just to love and be loved in return" Words and Music by Eden Ahbez Performed by Nat King Cole and many others.. :idea:
Gravatar
Lexia
2005-02-01_04:18


... Внимавай с мислите си, защото те се превръщат в думи. Внимавай с думите си, Защото те се превръщат в действия. Внимавай с действията си, Защото те се превръщат в твоя характер. Внимавай с твоя характер, Защото той се превръща в твоята съдба.
Gravatar
planetary wind
2005-02-01_13:47


kato stava vupros za haiku: In Japan, they have replaced the impersonal and unhelpful Microsoft error messages with Haiku poetry messages. Haiku poetry has strict construction rules - each poem has o nly 17 syllables; 5 syllables in the first line, 7 in the second, 5 in the third. They are used to communicate a timeless message, often achieving a wistful, yearning and powerful insight through extreme brevity. ------------------------------------------------------------------------ Your file was so big. It might be very useful. But now it is gone. ------------------------------------------------------------------------ The Web site you seek Cannot be located, but Countless more exist. ------------------------------------------------------------------------ Chaos reigns within. Reflect, repent, and reboot. Order shall return. ------------------------------------------------------------------------ Program aborting: Close all that you have worked o n. You ask far too much. ------------------------------------------------------------------------ Windows XP crashed. I am the Blue Screen of Death. No o ne hears your screams. ------------------------------------------------------------------------ Yesterday it worked. Today it is not working. Windows is like that. ------------------------------------------------------------------------ First snow, then silence. This thousand-dollar screen dies So beautifully. ------------------------------------------------------------------------ With searching comes loss And the presence of absence: "My Novel" not found. ------------------------------------------------------------------------ The Tao that is seen Is not the true Tao-until You bring fresh toner. ------------------------------------------------------------------------ Stay the patient course. Of little worth is your ire. The network is down. ------------------------------------------------------------------------ A crash reduces Your expensive computer To a simple stone. ------------------------------------------------------------------------ Three things are certain: Death, taxes and lost data. Guess which has occurred. ------------------------------------------------------------------------ You step in the stream, But the water has moved o n. This page is not here. ------------------------------------------------------------------------ Out of memory. We wish to hold the whole sky, But we never will. ------------------------------------------------------------------------ Having been erased, The document you're seeking Must now be retyped. ------------------------------------------------------------------------ Serious error. All shortcuts have disappeared. Screen. Mind. Both are blank :roll:
Gravatar
Aero
2005-02-01_14:05


:lol: @ the messages me likes!
Gravatar
Партилан420
2005-03-30_20:32


ето един текст от песен на Маркус, един Австриец, "олд скуул хипи" ...Pachamama, I'm comming home to the place, where I belong I wanna be free, so free like a flower and a bee like a bird in the tree like a dolphin in the sea I wanna fly high, so high- like an eagle in the sky and when my time has come I wanna lay down and fly I wanna be free, be me- Be The Being , that I see not to rise & not to fall Being One, and Loving All There's no high, there's no low There's no place ,where I can go Just inside a little star telling me : "Be what You are!" Pachamama, I'm comming home to the place, where I belong.... _________________
Gravatar
lain
2005-03-30_22:55


E... Mhmh.. Nikoi li nqma da spomene nqkoi bulgarski poet.. !? Dori edin!? ... Mghhht... :oops: Kato izkliu4im mnojestvoto ujasno talantlivi hora, koito se izqvqvat samo po forumi... Mhhh... Vinagi sum haresvala stra6no mnogo Nikola Vapcarov... i... i Dora Gabe mislq... :oops: Mghhht...
Gravatar
galaxy
2005-03-30_23:02


някой чел ли е Пеньо Пенев.........-адски добри,но и доста депресиращи стихове има
Gravatar
AcTpoHaBT
2005-03-30_23:31


ТЕЗА След тебе злото диша като хрътка. (Доброто е обществено понятие.) Разтвориш ли ръцете за прегръдка, ти вече си удобен за разпятие. Добромир Тонев
Gravatar
Lexia
2005-03-31_01:59


Всеки един човек е артист по свое му и така крачи по своя собствен житейски път. [img:13dah46t]http://www.mushroom-online.com/community/forum/style_images/1/icon6.gif[/img:13dah46t]
Gravatar
Партилан420
2005-03-31_16:33


[quote="lain":1y1ipmz0]E... Mhmh.. Nikoi li nqma da spomene nqkoi bulgarski poet.. !? Dori edin!? ... Mghhht... :oops: Kato izkliu4im mnojestvoto ujasno talantlivi hora, koito se izqvqvat samo po forumi... Mhhh... Vinagi sum haresvala stra6no mnogo Nikola Vapcarov... ...[/quote:1y1ipmz0] Ботев, Вапцаров и... Eто още един, Георги Борисов стихосбирката е от 1983, казва се "врати" (за съжаление ми я отмъкна една бивша съу4ени4ка) И както литва рибата без вик към хлъзгавите длани на рибаря, и въздуха хрилете и разпаря, и бяга тя, но тъкмо в този миг навлиза в свят-по горен и велик, където ври глаголът и клоко4и, изпълнил огън, облаци и пръст; И вижда Бога в целия Му ръст, и в пясъка замира непорочна, а подир нея друг живот започва- така и ние в бъдното кълним Като гора - от идната утроба и друг живот съзираме над гроба, и ве4е в други светове летим, когато ставаме на прах и дим... Но както дъх гмурецът си поема и скача в необятната вода, и като мида го затваря тя, и мами към недрата си солени, но бърза той нагоре- дъх да вземе- така живота свти и над мен и целия изпълва ме и вика докато аз в отвъдното надниквам, и му разказвам с глас обикновен Живота, който не е виждал никой... а ето и още едно, по тежко, от него не само аз настръхвам; Да пия твоите отровни, последни глътки -Свобода Живота утре ще те погне по лепкавата си следа, ще те насъсква и влудява с кръвта на чуждия живот, докато весело те щави в солта на рижата си пот... Ще те насъсква там, и жили с дъха си твоето ухо, а в тътена му ти се силиш света да минеш на бегом... Дано са зъбите ти здрави, дано вратът ти е дебел, когато свърнете "на завет" зад мрежите бодлива тел, И в своята прегръдка мъртва запо4ва той да те души, и диве4а одран да хвърля в слън4асалите ти очи, Да те премята и пресмята, дали така-и занапред ще лижеш лакомо ръката, която жив и теб дере... Горко ти , ако не прегризеш тогава и дъха си ти, и не преминеш непрогледен най- непрогледните врати, Докато в кървавата диря и тайнствения звезден ход не свърнеш там където свирна живота в твоето ухо, и своята отрова тънка запо4на той да ти шепти, И не отминеш с дъх последен над лепкавата му следа да пиеш своите отровни, последни гътки, Свобода!
Gravatar
PsyJunk
2006-04-22_17:09


МОже ли да не напиша стих, който ме вдъхновява, а да напиша мой, който, надявам се, да ви вдъхнови...може би... Kон Сънувах кон, но бе само глава. Другото - Скелет прострян. Хванах му мъртвите, сивите кости. Поканих го в къщи на гости. Главата му - дървена, сляпа, а костите - Живо въже. Помогнаха ми и други мъже. Сънувах кон, само глава и виже. Закачен на стената и седнал на стол, той беше се взрял в далезния дол. Безжизнен кон, без Очи. Той гледаше как се мълчи. Вятърът му обърна главата, прошепна: "До тук бе със свободата! Сега погледни самотата!" Конят тогава ми каза, Мъдро той отбеляза: " Свободата е най-ценния Дар. Не слагай я ти на Кантар!" Тих Писък
Gravatar
Партилан420
2006-04-22_17:56


ако стававъпрос за собствена поезия, то има само едно или две неща от мен, които са като "за пред хора" , другите още ги доработвам.. И нека седем ветрове развяват моята душа Тя ще ми бъде за платно И нека моето сърце да бъде верният компоас, а нека моя разум клет е само корабен поет тъй ден и нощ пътува аз насред морето от неща о4ите са единствен фар
Gravatar
poison
2006-06-10_18:12


като текст въпреки че е на песен е мн красив като момент P.I.F Самотен ден от безмълвната вечност остави в мен безчувствени мечти. Тъй искрен бе моментът за двама с искащи, блуждаещи очи Това е приказка една ... И времето играеше драма абсурдът бе комедия една, а ролите със образи бели, костюмите потънали в тъга Това е приказка една ... Цигарен дим, мастилница празна И приказка за стари времена Това е приказка една...
Gravatar
az@
2006-06-10_18:46


личи си ,че когато съм го мислила не съм била в час :) *** Едни очи, така дълбоки със поглед нежен като дълбини Едни очи, които карат ме да плача и щом погледна ги силно ме боли. Едни очи, които искам аз да притежавам и да заспивам с мисълта за тях. Очите на момчето, което обожавам... Очи, пробуждащи във мене страх. Очи, които няма да забравя, дано аз срещна погледа ви пак... ***
Gravatar
Партилан420
2006-08-30_17:43


Lucy in the sky with diamonds Written by john lennon and paul mccartney Released as a uk single in november, 1974 Picture yourself in a boat on a river With tangerine trees and marmalade skies Somebody calls you, you answer quite slowly A girl with kaleidoscope eyes Cellophane flowers of yellow and green Towering over your head Look for the girl with the sun in her eyes And shes gone Lucy in the sky with diamonds Follow her down to a bridge by a fountain Where rocking horse people eat marshmallow pies Everyone smiles as you drift past the flowers That grow so incredibly high Newspaper taxis appear on the shore Waiting to take you away Climb in the back with you head in the clouds And youre gone Lucy in the sky with diamonds Picture yourself on a train in a station With plasticine porters with looking glass ties Suddenly someone is there at the turnstile The girl with kaleidoscope eyes
Gravatar
Lexia
2006-08-30_21:28


току що ми го казаха: "Само този радостта усеща и в живота е неуязвим, който весел, светли хора среща, люби и самият е любим." свежо 8)
Gravatar
pavelott
2006-09-01_07:43
поезия

Здравейте, бих искал да Ви предложа нещо от времето, когато пишех вдъхновен :roll: :lol: [b:o7kedhwt] Ще прерастна в крило самотно, повяващо се от вентилатора захвърлен на стената и в перлен танц напомнящ на хиляди медузи, изтласкващи водата от коритото на океана, ще прокарам бавно длан пред лицето и, като повей хладно бавен, за да изчистя всички бръчки, седнали спокойно до усмивката и в прахоляка.[/b:o7kedhwt] :idea: :idea: :idea: ----------------------------------------------------------------------------------- [b:o7kedhwt] От уличния звън в сърцето, под кората на дървото, израстнало на тротоара - преди това в гората, момиченцето на съседа яхна люлякова пръчка и отскочи стрестната от мравояда в храсталака. В гората никой не разбра как бетонното шосе размаза триста рака и кочияша на маргаритка грозновата се подхлъзна в листото на пашкула с патерица кривокрака. Дискът на тромпета се отчупи и връхлитайки над многото зяпачи се разби на хиляди парченца и виновно прасна челото в главата. Дивчо се събуди в компанията на една бълха крилата, подгънала края на чаршафа.[/b:o7kedhwt] :lol: :lol: :lol:
Gravatar
pavelott
2006-09-01_08:04
поезия

От българските поети и писатели харесвам Елин Пелин, Йордан Йовков, Димчо Дебелянов, П.Яворов, Г.С.Раковски, който е най-вече философ, антрополог, лингвист, но е един от създадателите на българската литература - прочетете "Горски пътник". Но най-големият му труд си остава "Ключ към българският език". :)
Gravatar
delamelix
2006-09-01_08:10


господин Allen Ginsberg http://members.tripod.com/~Sprayberry/poems/howl.txt
Gravatar
pavelott
2006-09-01_08:22
поезия

Да си спомним за [b:1m7ot5wh]Bob Dylan[/b:1m7ot5wh] [b:1m7ot5wh]All Along The Watchtower [/b:1m7ot5wh] There must be some way out of here, said the joker to the thief, There’s too much confusion, I can’t get no relief. Businessmen, they drink my wine, plowmen dig my earth, None of them along the line know what any of it is worth. No reason to get excited, the thief, he kindly spoke, There are many here among us who feel that life is but a joke. But you and i, we’ve been through that, and this is not our fate, So let us not talk falsely now, the hour is getting late. All along the watchtower, princes kept the view While all the women came and went, barefoot servants, too. Outside in the distance a wildcat did growl, Two riders were approaching, the wind began to howl.
Gravatar
pavelott
2006-09-01_08:25
поезия

господин [b:2611zt3z]Bob Dylan[/b:2611zt3z] http://www.lyrics-heaven.com/b/bob-dylan/
Gravatar
pavelott
2006-09-01_08:33
поезия

Намерих по-добър сайт: http://www.lirycs.kiev.ua/lyrics/bob_dy ... ngin_.html Bob Dylan е приятел и последовател на: [b:2qlvm1fa]Алан Гинзбърг[/b:2qlvm1fa], [b:2qlvm1fa]Кен Киси[/b:2qlvm1fa], [b:2qlvm1fa]Джек Керуак[/b:2qlvm1fa]
Gravatar
delamelix
2006-09-01_08:59


голям е :!: :idea:
Gravatar
mum
2006-11-17_18:17


Атанас Далчев ДЯВОЛСКО Стрелките на отсрещния часовник описват върху своя циферблат дванайсетте кръга на моя ад и жънат мойте часове отровни. И аз лежа на дървения под с коси от леден лепкав пот измокрени, и аз умирам в стаята под покрива тъй близко до самия небосвод. А долу преминават автомобили, трамваи като ветрове фучат и смехове и крясъци звучат, и тътнат кръчмите и публичните домове. И за да заглуша във себе си скръбта, понякога аз сядам на прозореца и яростно оттам замервам хората със пръст от старите саксии без цветя. О, аз разбирам: този весел свят със мене и със мойта смърт не свършва; аз съм една ненужна жалка мърша и мога ли да бъда техен брат? Не искам състрадание от хората! Аз имам всичко: моя е смъртта. И аз ще се изплезя на света, обесен върху черния прозорец. 1927 г. **************************************************** Усещам Усещам, че иде бавно към мене със длани протегнати, със впити очи. Усещам дъхът ми да спира без време, като я гледам как злокобно кръжи. Усещам го краят да броди умерено, пристъпва мъчително и тихо мълчи. Усещам зад всичко да дебне уверено, търпеливо да чака и вечно да бди. Усещам сълзи по лицето парещи, които ми казват, че жива съм. Усещам искрици надежда, но мамещи, убиващи всичко, което мисля, че съм. Усещам го писъка, напиращ в гърдите ми, заглъхва и той от смразяваща болка. Усещам я нежно да хваща ръцете ми и да ме води завинаги в нищото. Усещам сърцето си, бавещо своите удари, и то ще заспи след миг на страдание. Усещам покоя на дни по-добри, които ласкаят ме със свойто мечтание. Не усещам...
Gravatar
lain
2006-11-18_17:50


mum, благодаря, че сподели... :idea: Ние сме завинаги нова генерация със кървящи от мъка и болка очи. Знаем, че за нас няма компенсация и повръщаме върху надеждата за по-добрите дни. Димитър Воев 30.05.1987 г. Разбира се, звучат доста различно с музиката.. но все пак... мисля, че мястото им е тук... "Момиче без спомени" В кафяво си облечена за мен, със дълги сини мигли. С прическа като на олигофрен, изстрелваш своите флуиди. Видях те, още като те видях да лъжеш променено, но в цялата индустрия разбрах, че ти си нещото за мене. Момиче без спомени, без противни спомени. Виновна ли си, че си по-добра от всичките богини. Защото те досаждат с вечността, която им отива. Не вярвам да се умориш да чувстваш, че ме няма, защото щом се появя във спомен ще остана. "Човекът змия" Влизам тихо в мойта стая и се свивам на кълбо. Аз съм змия и не желая да говоря с никого. Кожата не ща да сменям през последния сезон, само тихо ще мечтая за отминал слънчев стон. Рисковано е да открия моя истински портрет, по-добре да си отида, за да бъде всичко в ред. А езикът ми ще съска както никога преди и зъбът отрова гъста с твойта плът ще сподели. Никой, никой и днес не пожела живота си да свърже с една студена змия. Аз съм останал сам от своя вид и съм безсмъртен, като бог велик. "Нова генерация завинаги" Аз стъпвам гордо още върху стъклата в мен, във вените си чувствам пулса на вечния ден. Изправен пред олтара, намигам на свещеника и с няколко шамара събуждам в него грешника. Баща ми снощи каза: "Ти нямаш късмет, по-добре да бъдеш охлюв, отколкото да си поет." Намирам тези думи верни, но въпреки това не бих ги следвал, предпочитам смъртта. Излязъл на разходка, аз виждам своя некролог. Ех, какво да направя, дяволът заби в мен своя рог. Затова ще лая! Затова ще вия! Ние сме нова генерация Завинаги И въпросите са ни към цяла нация Завинаги!
Gravatar
brainjuice
2006-11-19_10:09


[b:3qp198rt]lain[/b:3qp198rt], благодаря много!:idea: това мислех дълго време дали да не си го сложа като сигнатура, особено ми е любимо: "Ние сме завинаги нова генерация със кървящи от мъка и болка очи. Знаем, че за нас няма компенсация и повръщаме върху надеждата за по-добрите дни." а песента от сигнатурата ми гласи следното: Пророкът: ========= Орелът кацна на земята, голям е като слънце с огнени черти, от погледа му идва вятър, разпръснал всичките съзвездия преди. Виж колко е нещастна, науката, в която вярваш ти. Тук пише "Идва краят". И никой няма да прости. Дебели учени не вярват, че са погълнали напразно цял живот. На стройни дипломи се радват, които маршируват в триумфален ход. На пътя виждат всички - бариерата стои, един железничар смутен ме гледа с питащи очи. Моралът, чичко застаряващ, се чуди как да се самозадоволи. Приел е ролята на страдащ и гледа по паважа в публичните дни. Войската е богатство, което имаш ти. Те чакат в твоя поглед вселената да се спаси. Малката лигла: ============== Задъхано приличам, разкъсано живея, след свойте стъпки тичам и плувам във мъгла. Сега! Не, не, не, не обичам да, да, да, да живея. И всяка сутрин плача в градината на света. Не да не да не да не да не викам Не да не да не да не да не пея Не да не да не да не да не скачам в градината на света. Градината на света. а ето и: [u:3qp198rt]Бергология[/u:3qp198rt] Тази неделя от трите последни идва на помощ като говедар. Ние извеждаме стадото медено - аз и ти, аз и ти, аз и ти, пред олтар. Няма разкрития в твоята сянка, няма разпорени женски сълзи. Ние сме всъщност самата стопанка - аз и ти, аз и ти, ласкави, удавени. Стоп! - на надеждата каза момчето, пишка извади, но тя се смути. Безполови хиени светят в полето, твоят череп в мен гори, в мен гори, в мен гори. Рязка промяна в едно патриотче, силно се мисли за нещо дори. Албан Берг тихо му каза: Боклуче, иди и спи, иди и спи. Ти си. Това си. Ти си. Това. Празнееща, черна, празна причина. Роклята, блузката, нокти, крака - всички са, близки са, тяло са, винаги. Ангели черни чукат света, в него се раждат все хемороиди. Един таралеж е по-ценен от вас - горските гъби достойно събира.
Gravatar
mum
2006-12-26_21:07


[url:1w903x1c]http://www.paveltsvetkov.com/st13.html[/url:1w903x1c] [url:1w903x1c]http://www.paveltsvetkov.com/st15.html[/url:1w903x1c] [url:1w903x1c]http://www.paveltsvetkov.com/st19.html[/url:1w903x1c]
Gravatar
luvstruck
2006-12-27_00:57


[quote="mum":9lrhae87][url:9lrhae87]http://www.paveltsvetkov.com/st13.html[/url:9lrhae87] [url:9lrhae87]http://www.paveltsvetkov.com/st15.html[/url:9lrhae87] [url:9lrhae87]http://www.paveltsvetkov.com/st19.html[/url:9lrhae87][/quote:9lrhae87] .......благодаря :idea:
Gravatar
mum
2006-12-28_08:17


[quote="luvstruck":1k9i3i4t][quote="mum":1k9i3i4t][url:1k9i3i4t]http://www.paveltsvetkov.com/st13.html[/url:1k9i3i4t] [url:1k9i3i4t]http://www.paveltsvetkov.com/st15.html[/url:1k9i3i4t] [url:1k9i3i4t]http://www.paveltsvetkov.com/st19.html[/url:1k9i3i4t][/quote:1k9i3i4t] .......благодаря :idea:[/quote:1k9i3i4t] надявам се да ви харесат :roll:
Gravatar
luvstruck
2006-12-29_01:53


на мен доста...силни са :|
Gravatar
brainjuice
2006-12-29_07:29


и на мен много ми харесаха, затова връщам жеста с един от най-големите в България, по мое скромно мнение: [b:1vnnb099][u:1vnnb099]Борис Христов - Вечерен тромпет[/u:1vnnb099][/b:1vnnb099] Върти ни живота под жаркото слънце и трием нозе от горещия камък... Но щом вечерта от небето се спусне, ще взема тромпета и ще седна на прага. Стига край тия стени съм се лутал като звън на пробита камбана. Трябва да свиря, трябва да срутя тишината - само викът да остане. Искам да гръмне горещия вятър и докрай да отвори вратите. Искам да тръгне отново земята след кръстоносния марш на щурците. Искам бодливата тел пред дома ви с моята песен да скъсам. Искам съседа, който се прави на глух, да възвърне слуха си. Искам да върже своите пръсти крадецът, сърце да си купи пазача. Искам да капна от моите сълзи в окото, което ръждясва. Искам отново при нас да се върне панаирът - прахта да издуха. Искам от смях да умре и от гъдел този, който умира от скука. Искам над мъртвите като на стража до сутринта да стоиме. Искам на всички заспали да кажа, че има време да се наспиме... Трябва да свиря в глухата вечер, докато не дочуя към мене да иде гласът на хиляда тромпета далечни. Или на някой архангел невидим. :idea: :idea: :idea: :idea:
Gravatar
Melpomene
2006-12-29_08:07


Стоях в стаята си,отново в хаоса,който оставих предната вечер,гледах стената...Опитвах се да различа фигурите,оставени от мазилката-дървета, птици,цветя и т.н.Гледах ,но не виждах нищо-просто бяло!В един миг,докато си мислех изведнъж сякаш пропаднах,падах и всичко се променяше-леглото се превърна в мека зелена трева,столът в безформен храст,шкафът в малко дърво,всичко около мен беше зелено ,живо и някак неестествено,дори плашещо.Слънцето едва,едва се прокрадваше през листата и хвърляше...Зелени лъчи. Започнах да тичам и в един момент пред мен се издигна отново бялата стена,този път много по-голяма,по-релефна,вече виждах фигурите,различавах всяка една подробност.Всичко беше в тази стена!Виждах в нея началото,виждах смисъла,но не го разбирах,хората,животът,виждах всичко и то бе реално и отново някак плашещо.Духаше вятър,но листата не се поклащаха,вятърът беше в мен,беше в душата ми,обръщаше всичко вътре в мен,представите ми за света,всичко което бях изградила в главата си се разруши за миг,само при поглед към тази стена.Всички чувства бяха заместени от нещо ново,нещо което ме разкъсваше,объркваше и връщаше отново все по-различна.Отново пропаднах ,но този път сякаш нещо ме привличаше,дърпаше ме,озовах се в стената,аз бях бяла,бях релефна,докоснах се ,но не усетих нищо,започнах да вървя,виждах гледки,за които едва ли някои е знаел,че съществуват ,животни,същества,планети.Тогава се замислих ,,Защо ,защо аз?С какво съм по-специална,не съм искала да виждам това,сега защо да живея като знам за какво е даден животът,защо да вярвам в нещо като знам,че няма смисъл,защо?!''. Къде бях попаднала-това реално ли беше,аз бях бяла,пазглеждах живота и тогава отново пропаднах.Този път видях себе си в леглото си,сякаш се гледах отгоре,вече нямаше зеленина и тогава...Се събудих! Сърцето ми туптеше толкова силно,станах и тогава видях частиците от мазилката,падащи от пижамата ми. Дали наистина всичко беше сън... :idea: :idea: :idea:
Gravatar
ani
2006-12-29_13:31


Наблюдавал ли си понякога децата в луна парка? Или пък чул ли си как пада дъждът по земята? Наблюдавал ли си лудия полет на пеперудата? Загледа ли се понякога в залеза на слънцето? По -добре се отпусни. Не танцувай толкова бързо. Животът е кратък. Музиката не продължава завинаги. Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден? Когато питаш някого “как си” Чуваш ли отговора? Дали вечер си лягаш, прегърнал мислите за стотици грижи? По -добре се отпусни. Не танцувай толкова бързо. Животът е кратък. Каза ли някога на детето си “това ще го направим утре” И в бързината си не видя тъгата му? Загуби контакт, остави едно старо приятелство да завехне, защото никога нямаше време да се обадиш. и кажеш”здравей”. По -добре се отпусни. Не танцувай толкова бързо. Животът е кратък. Музиката не продължава завинаги. Когато тичаш като луд, губиш половината радост от пътуването. Като че ли хвърляш един подарък, който не си отворил. Животът не е спринт. Затова отпусни се, чуй музиката ... Преди да спре песента. много ми хареса това , писано е от едно момиченце, което умира от рак за жалост
Gravatar
brainjuice
2006-12-29_14:04


:) и още Борис Христов: [b:wznr8qf4]КОНЧЕ МОЕ[/b:wznr8qf4] Добре живяхме, конче мое, но живота за малко ни е даден - само да извикаш. И днес ще трябва да се разделим, защото очите ти се свършиха, нозете се изтриха. Летеше твоят шал - препускаше душата и подир тебе аз - едно сърце двуного... А щом угаснеше деня, заспивахме в тревата, избягали от хората, забравени от бога. Но вятърът отново рог надува - не знаехме юзда, не знаехме камшик какво е. Целувам черния ти белег... и белия целувам - нима ще ме оставиш, конче мое. Да можех, бих ти дал от моите години. Звънчета ще ти дам - да бъдеш цялото камбана. Вземи балончето - сърцето му е синьо. Дори часовника ти давам, само да останеш. Но тръгваш ти - звънят копитата ти боси. Прости ми, конче ненадминато! Как страшно ще се вее твоят алаброс и ще свети като слънце в гилотината. ---------- [b:wznr8qf4]НА СЕДМИЯ ДЕН[/b:wznr8qf4] Шест дни тичане, суетня и жужене - трудиш се, мъкнеш плуга срещу корена. Чак на седмия ще подгънеш колене - изпято е всичко и изговорено. И търсиш от чая до обеда място, въртиш се - стърже прашинка в окото. Хвърляш накрая като шпори звънтящи грижите, решил да проспиш живота си. Но тъкмо в съня се унася ръката, тъкмо заспива главата бълбукаща, дочуваш как някой кове в тишината - избива острия гвоздей на скуката. Слиза пчелата по нотната стълбица. Циганите варосват катуна си... С хляб под палтото, с теслата нащърбена тръгваш отново из кривите улици. В средата на нивата, в пустото пладне живее дървото - спираш пред него разкрачен. И дълго го биеш - додето не падне. И пее душата ти, а очите ти плачат. ---------------------------------------- [b:wznr8qf4]КЪЛВАЧ[/b:wznr8qf4] Бяхме деца - подивели от смях и бръмчене, с един кълвач в пазвата срещу залеза тичахме. Летяха вихрушки от прах и пера подир мене и ти, куцо пиле - мое малко момиченце. Но защо ме помоли веднъж да поносиш кълвача? Аз поисках - за него - да те целуна. И забравили, че отдавна у дома ни очакват, запламтяхме в копривата, както във фурна. В храсталаците сенчести се притискахме лудо - не усещах, че нося в петата си трънче. Зарад теб аз настигнах тогава една пеперуда, зарад мен ти се убоде на малкото пръстче. Докато те науча да сричаш цялата азбука, за ръкава ме дърпаше ти като дивата шипка... А когато се пуснахме и надзърнахме в пазвата, видях, че кълвачът е мъртъв - кълвачът не диша. Видях и окото му - разтопено от слънцето захарче, и заплаках, заровил глава във перата му тънички. Беше се стъмнило - ти през копривата бягаше. А една крава отнесе нанякъде твоята кърпичка.
Gravatar
denisitta
2006-12-29_15:22


Ех, че са красиви, благодаря!
Gravatar
brainjuice
2006-12-29_15:26


това са от онези неща, които винаги се радвам да споделя :idea:
Gravatar
denisitta
2006-12-29_15:30


Айде, и едно социално от Ханс Магнус Енценсбергер В ЗАЩИТА НА ВЪЛЦИТЕ ОТ ОВЦЕТЕ защо очаквате от лешояда да хрупа незабравки? нима чакала ще накарате козината си да хвърли? а вълка сам да си изтръгне зъбите? какво не ви харесва в политруците или пък в светите отци, защо с такова изумление като кретени се взирате в телевизионния екран узрели за поредната лъжа? кой пришива кървави лампази на бричовете генералски? кой поднася на лихваря угоения петел? кой опиянен от гордост украсява своя куркащ пъп с тенекиен кръст и дъбови листа? а кой приема дребната почерпка, сребърника вечен, жалката монета на мълчанието? ограбените в този свят са много, малко са крадците; кой тогава обирниците аплодира, кой ги кичи с почетни дрънкулки, кой жадува за лъжата? в огледалото се вижте: страхопъзлювци, от мъките на истината се боите, знанието ненавиждате, а мисълта оставяте на вълците, пъхнатата в ноздрите халка е вашето най-скъпо украшение, няма глупост на света която с апетит да не излапате. и най-евтината подлост ви носи начаса утеха, колкото и да ви мачкат вие радостно се хилите. овце сте вие, враните, сравнени с вас, са божи кравички: как само един-друг се хапете и мамите. братство има между вълците: движат се на глутници. слава на разбойниците: вие сами се хвърляте върху прояденото ложе на покорството, така приканвате да ви насилят. и дори когато хленчите, пак лъжете. сами желаете да ви разкъсват. няма вие този свят да промените. 1957
Gravatar
Melpomene
2006-12-29_20:51


:roll: syper :idea: :idea: temata mi e edna ot lubimite :|
Gravatar
mum
2006-12-30_11:53


ако все още любовната лирика не ви е втръснала.. :oops: [b:3cm1ubkb]Божидар Божилов[/b:3cm1ubkb] [b:3cm1ubkb]Жестоко [/b:3cm1ubkb] Обичах те. Какво от туй? Отмина! И любовта е, както есента, ще дойде пак през идната година и с облаци, и с хубави листа. Но други ще са листите. Небето в нюанси други сиво ще тъмней и като хладен вятър през сърцето ми ще мине бавно твойто късо “не”, което никога, уви, не каза. [b:3cm1ubkb]Очи[/b:3cm1ubkb] Искам да затворя очи, да чуя музика, искам да мисля, че съм с теб, искам да тънцувам с теб оня бавен, тъжен и мъчителен танц, да те облъхва тялото ми с ритъм да ме облъхва тялото ти с ритъм, да желая да те докосна, но да не мога, защото такъв е танца, такъв е ритъма, защото всичко ще бъде само сън, само желание, родено от музика, която се чува, когато затвориш очи. [b:3cm1ubkb]Безсъние[/b:3cm1ubkb] Аз ти преча да спиш, като пиша. Аз ти преча с мечти, с трудни рими. С мене страшно и трудно се диша. Ако можеш – прости ми! Аз съм мъчен човек. Вън сребрее утринта. Аз я гледам вторачен. Ние страшно и трудно живеем. Ти не бива да плачеш! Аз съм само сън, сянка бледа. Затвори очи, весело дишай! Аз съм страшна и трудна победа. Аз съм значи – излишен. [b:3cm1ubkb]Спомен[/b:3cm1ubkb] Нищо друго е нямало! Нищо! Нищо! Ти тичаш все още на лятната гара, все още свири музика с блестящи тръби, все още ти тичаш и махаш след влака, разплакана, безнадеждна по детски, с трептящите ноздри на диво животно, и нежна, подобна на стих и видение. Все още те гледам сломен от вагона, все още цветята на твоята рокля се смесват с дима и бялата пара... Нищо друго е нямало! Нищо! Нищо! Ние се разделихме още тогава, не се срещнахме пак, за да бъдем щастливи, за да се разделим след това безпощадно, без мисли за някаква среща отново. Не е било така. Така то не беше. Ти тичаш все още на лятната гара, ние може би ще се видим пак жадни, а може би това е последната среща, безкрайната наша последна раздяла. Ти тичаш все още на лятната гара. Свири весела музика, парата съска. Аз все още те гледам, аз чакам завоя, аз вдигам ръка към сълзите, които напират по моите мигли. Но чудо – завоя не идва, завоя го няма. Нищо друго е нямало! Нищо! Нищо! [b:3cm1ubkb]Раздяла[/b:3cm1ubkb] Прости за всичко: мъката, мечтите, за вдигнатата ми пияна длан, за нежното горене на звездите върху художническия таван, за любовта, която ни отмина спокойствието, радостния сън, за глупавата думичка “любима”, за телефонния далечен звън. Прости ми! Аз не исках да обичам. Как стана то – самичък не разбрах. Навярно и магнита тъй привлича нечакано железния чер прах. По-хубаво е без любов, която не може да е тиха и добра. За мене любовта е силен вятър, вековен вятър в дивата гора, река, която бурно се разлива и хапе бреговете си със рев. Ти без любов ще бъдеш по-щастлива... Аз без любов ще бъда по-добре... Ще си припомняш сигурно с досада за срещите със смешния поет, който от нищо и за нищо страда... Но всичко ще е само спомен блед. О, мило време на обикновените прелични, тихи хора, на света, във който по-ненужна от поемите понякога е любовта!
Gravatar
Melpomene
2006-12-30_12:24


Желание На плажа пуст сега лежа и гледам пак небето звездно, замечтано, тихичко шептя, докосвам пясъка аз нежно! А ти си пак във стаята студена, гледаш снимката красива до зори, молиш Бог аз да не съм ранена, да не блестят сълзи във моите очи! Аз искам в твоите прегръдки да лежа, на плажа под небето звездно, на теб, аз мили да шептя, да докосвам устните ти нежно! Ти знаеш, че към теб не съм студена, копнееш да сме двама до зори, щом ти си с мен, не ще да съм ранена, щом гледаш нежно в моите очи! :shock: :shock: :lol:
Gravatar
Партилан420
2006-12-31_00:26


Шанти-мантра: “Om Purnamada. Purnamidam. Purnath. Purnamudachyate. Purnasya. Purnamadaya. Purnamevaya. Vasishyate Om Shanti. Shanti. Shanti” Вси4ко е навсякъде, макар и разделено на толкоз много 4асти то е съвършено kaкто като Цяло, така и като 4асти и всяка малка 4аст от Него съдържа цялата му Цялост Навсякъде във себе си. Вси4ко е завинаги Със всеки дъх се ражда Със всеки дъх умира и себе си поражда когато се събира Вси4ко е само миг от Ве4ността Mигът E Цяла Ве4ност Meжду две вдишвания и между две издишвания Вси4ко E Eдно Божествено Присъствие така го разбирам на български, а ето как са го разбрали една жена и иедин мъж на английски: ........................ I breathe in … What have I gained ? What has been gained Must be lost … From the Whole The Whole arises I breathe out … What have I lost ? Taking away the Whole From the Whole The Whole remains Aloneness I breathe in … This is the Whole I breathe out … That is the Whole All-Oneness I breathe in … And in that space Before breathing out Time is not Wholeness I breathe out … And in this space Where breath is not I am Holiness Of This Present Moment .......................... The Breath of Silence Breathing in Birth Creation Universe Beauty Purity Unfolding Embracing Filling in Wholeness Breathing out Relaxing Quietening Surrendering Letting go Dissolving Disappearing Loneliness Death Silence Between both Awareness Attention Presence Lucidity Clarity Resting Non-acting Formless Absolute Breathing is the teacher Breathing is the teaching Observing is the knower Observing is the knowing Oh Divine Breath Please guide us To where we can not To where we have not To where we are not
Gravatar
brainjuice
2006-12-31_08:12


:) :idea:
Gravatar
mum
2006-12-31_12:52


Дамян Дамянов Едноминутно мълчание На проверката викат поименно мъртвите! Мъртвите вече мълчат... На проверката викат на глас неродените — Неродените още мълчат... И аз коленича пред страшния съд. И аз отговарям за трима! — Къде са? Отвръщам: - Във мене! Да, аз отговарям за всички! ...А казват: „На живия всичко е лесно!“ Не вярвайте! Много е трудно на живия — Той носи в гръдта неродени и мъртви И между тях е разпънат!
Gravatar
dark sun
2007-01-03_20:31


[color=indigo:1on4tnbd][b:1on4tnbd]Огромна. Поверие. След 2000 години ще бъде изпълнено всяко желание, издълбано върху нея. Хората дълбаеха и си пишеха желания. Стената стана крехка. Хората дълбаеха. Стената се пропука. Хората очакваха сбъднати желания и дълбаеха. Стената се срути [/b:1on4tnbd][/color:1on4tnbd] :!: :!: [b:1on4tnbd]Дали някога човечеството,ще осъзнае къде се намира границата и ще СПРЕ,преди да се самоунищожи[/b:1on4tnbd] :?:
Gravatar
break
2007-01-12_14:27


Надежда няма и в агония се гърчи гробно любовта... В зловеща кървава симфония на черен трон цари Смъртта... И изход няма - все напразно се вдигат свитите юмруци... Сърцето си остава празно, а думите - нечути звуци... ----------------------------------------- [b:3oj5tofz]Очите ти[/b:3oj5tofz] Очите ти пронизват ме в сърцето- страшно ... Очите ти поглеждат там където толкова е прашно... Очите ти усещат в мене жажда- мрачна... Поглеждаш ме и в мен за миг се ражда мъгла тъй здрачна... Спри! Не искам аз да ме четеш страстно... Да научаваш всеки мой копнеж... Е толкова прекрасно... Очите ти проглеждат моята тревога- остави ме! Очите ти разбират - тъй не мога! Не чети ме ... Очите ти пронизват ме в сърцето- страшно ... Очите ти поглеждат там където..... Толкова е прашно...
Gravatar
lain
2007-01-14_16:54


[size=59:30d6guuy](не, не е за темата lyrics!)[/size:30d6guuy] Beyond the horizon of the place we lived when we were young In a world of magnets and miracles Our thoughts strayed constantly and without boundary The ringing of the division bell had begun Along the long road and on down the causeway Do they still meet there by the cut There was a ragged band that followed in our footsteps Running before time took our dreams away Leaving the myriad small creatures trying to tie us to the ground To a life consumed by slow decay The grass was greener The light was brighter With friends surrounded The nights of wonder Looking beyond the embers of bridges glowing behind us To a glimpse of how green it was on the other side Steps taken forwards but sleepwalking back again Dragged by the force of some inner tide At a higher altitude with flag unfurled We reached the dizzy heights of that dreamed of world Encumbered forever by desire and ambition There's a hunger still unsatisfied Our weary eyes still stray to the horizon go down this road we've been so many times The grass was greener The light was brighter The taste was sweeter The nights of wonder With friends surrounded The dawn mist glowing The water flowing The endless river Forever and ever "Hey, is that Charlie? yes... Hello Charlie... great" [size=150:30d6guuy][b:30d6guuy].[/b:30d6guuy][/size:30d6guuy]
Gravatar
brainjuice
2007-01-18_18:46


[u:1xh4zwuc][b:1xh4zwuc]If[/b:1xh4zwuc][/u:1xh4zwuc] [i:1xh4zwuc]by Rudyard Kipling[/i:1xh4zwuc] If you can keep your head when all about you Are losing theirs and blaming it on you, If you can trust yourself when all men doubt you But make allowance for their doubting too, If you can wait and not be tired by waiting, Or being lied about, don't deal in lies, Or being hated, don't give way to hating, And yet don't look too good, nor talk too wise: If you can dream--and not make dreams your master, If you can think--and not make thoughts your aim; If you can meet with Triumph and Disaster And treat those two impostors just the same; If you can bear to hear the truth you've spoken Twisted by knaves to make a trap for fools, Or watch the things you gave your life to, broken, And stoop and build 'em up with worn-out tools: If you can make one heap of all your winnings And risk it all on one turn of pitch-and-toss, And lose, and start again at your beginnings And never breath a word about your loss; If you can force your heart and nerve and sinew To serve your turn long after they are gone, And so hold on when there is nothing in you Except the Will which says to them: "Hold on!" If you can talk with crowds and keep your virtue, Or walk with kings--nor lose the common touch, If neither foes nor loving friends can hurt you; If all men count with you, but none too much, If you can fill the unforgiving minute With sixty seconds' worth of distance run, Yours is the Earth and everything that's in it, And--which is more--you'll be a Man, my son! __________________________________________________________ и един от българските преводи: [b:1xh4zwuc]АКО[/b:1xh4zwuc] Ако владееш се, когато всички треперят, а наричат тебе страхлив; Ако на своето сърце едничко се довериш, но бъдеш предпазлив; Ако изчакаш без да се отчайваш; наклеветен - не сееш клевети, или намразен - злоба не спотайваш. но ни премъдър, ни пресвят си ти; Ако мечтаеш, без да си мечтател; ако си умен, без да си умник; Ако посрещаш Краха - зъл предател, еднакво със Триумфа - стар циник; Ако злодеи, клетвата ти свята превърнат в клопка и го понесеш; Или пък видиш сринати нещата, градени с кръв - и почнеш нов градеж; Ако накуп пред себе си заложиш спечеленото, смело хвърлиш зар, изгубиш и започнеш пак, и можеш да премълчиш за неуспеха стар; Ако заставиш мозък, нерви, длани - и изхабени да ти служат пак, и крачиш само с Волята останал, която им повтаря "Влезте в крак!" Ако в тълпата Лорда в теб опазиш, в дворците - своя прост човешки смях; Ако зачиташ всеки, но не лазиш; Ако от враг и свой не те е страх; Ако запълниш хищната Минута с шейсет секунди спринт поне веднъж Светът е твой! Молбата ми е чута! И главно, сине мой - ще бъдеш Мъж!
Gravatar
nqmam ime i nemi trqbva
2007-01-18_19:19


To ne e tochno poeziq nito e tochno gramotno no se nadqvam che shte vi haresa? samo za protokola tova sa otdelni haikuta ili pone taka mislq романтика под лунната светлина отразена слънчева полет през дърво нощтна феерия таркулна се жълъд пчелата лети над сняг от цветчета робува в красота rak krachi vodata go vlachi soleno placika Boltcheto skyrca ne se razviva dumi...Skryc... Iskam autorizaciq skaype uhhh dialog chat. chu se glas tymen NY potyna az voda chakam
Gravatar
break
2007-01-18_19:20


Ходиш там където, никой не желае, да те знае, защото, си ти, да, (мое)
Gravatar
windv
2007-01-20_00:35


[b:31tsdly3]е.. . ама ne e [/b:31tsdly3] нее неее викаше на високото дърво гласът, а спокойино си седяло то на едно место...където тела се виели като дъги от комин през онази зима... там, в мисълта на онова падащо с искряща лятна старост последното есенно листо. пцикаделик пцикаделик викало то подскачало и си халюцинирилирало ...това и онова... :oops:
Gravatar
Radiostin
2007-01-22_08:15


Morphine city slippin dues down to see That we don't even care as restless as we are We feel the pull in the land of a thousand guilts And poured cement, lamented and assured To the lights and towns below Faster than the speed of sound Faster than we thought we'd go, beneath the sound of hope.
Gravatar
neff
2007-01-23_00:44


Smirnenski - Na gosti u Dqvola... mislq 4e taka be6e V jivota si nivga ne bih se nadqval na tolkova mil kompliment, pokani me Dqvola, stariq Dqvol, doma si na 4a6ka absent. sve6ta o4ertava6e ostriq profil sus ivica zlatni lu4i i puskaiki krug4eta dim, Mefistofel megleda6e s vlajni o4i. V o4ite mu esenna gorest be skrita, no pak be toi gord i zasmen i mahna s ruka toi : in vino veritas, 6te buda sus teb otkroven. omruzna mi vse toq qrem na pritvorstvo i pomisul zla da piem zamoita surde4nost nezemna i sivite zemni tegla! Predi vekove az vuzprqh na zemqta i tuk ustroih si 6ega, ven4ah se za zemnata istina svqta, a tq uven4a me s roga. Vuzplamnal vuv revnost i v 4erna omraza za svoqta stupkana 4est, 4ove6kata 4est neumorno az gazq, no s 4est ne sdobih se do dnes. Namislih 4rez podvizi 4udni da blesna - umirah po 100 puti v bran, no vinagi ricar na kauza 4estna, ne bidoh sus 4est uven4an. Ot4aqn, okaqn, vednuj v bulevarda az trugnah nezemno zlo4est, i vdignah nad sebe si qrka plakarada : 4ovek sam bez ka4ica 4est. No stranno, prezrenie nqma ni kapka! Posre6tat me vsred s interes. lubezno ot vsqkade svalqt mi 6apka: bez 4est li, pravi ti 4est. Edin gospodin me celuna ;"Ah, bratko i ti li, koi li ta znai." 2 hubavi dami mi kazaha sladko : "Elate v nas utre na 4ai" ........... i Dqvola mlukna, nalq ot absenta, surde4no se 4ukna sus men i puskai pu6ek na sivkavi lenti, proniza me s poged zelen. P.S,Obojavam go tova stihotvorenie. Izvinqvaite,ako ne e to4no kato originala. Propusnah 4stiha,ne si gi spomnqm brainjuice tva su6to mi e drugo ot nai lubimite - za sina mi,a?
Gravatar
windv
2007-01-24_18:47


Бях го написал и в една друга тема, но не се здържах и тук ... :) [b:ofeverxr]неприязън[/b:ofeverxr] Една от друга по-досадни думите се доближават до взривателя , зад който дреме мойта неприязън. Към дребните душици , изживели любовта си като захаросан филм , стиснали във шепите си семки и я убили с дъх на сдъвкани фъстъци. Към нещастните човечета , пришпорени от слузести амбиции , подгонили този просяк- Живота. Радослав Каменов
Gravatar
windv
2007-01-24_19:03


ае като съм се разслагал [i:3r34uf1h][b:3r34uf1h]пеперуда на хероин[/b:3r34uf1h][/i:3r34uf1h] не съм ангел но всички небостъргачи от гарата до центъра на града ме разпознават когато се блъскам в ретините им сега гледам надолу и хората ми се струват огромни като хелиеви балони има други които приличат на абажури и така нататък не съм родена твърде на юг и покрай мен не минават призраци на умрели хора искам да живея в къща без ръбове искам да съм гущер искам да съм влюбен скорпион Десислава Жечева :oops: ^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^ [b:3r34uf1h][i:3r34uf1h]В дъното на недопитите кафета[/i:3r34uf1h][/b:3r34uf1h] В залепените устни на някое време оголвам пролука за себе си. И ми е тъжно,признавам, тъжно за всички загърбени малки стремежи, за сенките дето се блъскат в телата, за онова,неизбежното бродене сутрин, и за това,което вече не помня. После бавно потъвам денят ме затваря, като сън в недопито кафе, съм такава черна и слаба говоря несвързано с думи без захар, с думи, даже нечути, И бързам да стигна ^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^^ [b:3r34uf1h][i:3r34uf1h]за да видя лицето ти през стъклото на моята на памет[/i:3r34uf1h][/b:3r34uf1h] Питаш ме, това което ни среща се разминава и се връща само,когато съм твърде далеч без да се противя на полярният студ, а ти по-близко до слънцето върху екватора все пак сенките бродят из въздуха настояще,минало,бъдеще или обратно безразлично в кой миг на завръщане или раздяла смалени в една траектория влачим тела Аз не те питам за нищо. едно ничие място с предварително чакащ, блед силует. :) :oops: :)
Gravatar
poison
2007-01-28_19:15


"... и аз ще си отида. Но птиците ще останат и ще пеят: и моята градина ще остане, зеленото дърво и неговия извор. много следобеди небесата ще са сини и лазурни, камбаните в кулата ще бият, както те пеят днес следобед. Хората които обичам ще си отидат, градчето ще се буди хубаво и ново всяка пролет. Но духът ми ще се носи все така печален във същия потаен кът на моята градина с цветя..." "Окончателното пътешествие" Хуан Рамон Хименес "Пътуване към Икстлан" К. Кастанеда :shock:
Gravatar
Партилан420
2007-02-05_13:47


СЪСЕДИ web | Врати Когато се изправи между нас като гора нощта и ни погълне и котката във бухал се превърне и литне от съседния перваз, когато броди като вълк мъжът и сляпата си сянка обикаля, а в спуканото свое огледало жената крие кръглата си гръд, и ни опасва вече, и души, и като смок ни пие тъмнината, и все по-сам човек е на земята и към небето гледа и мълчи, небето свежда свода си дълбок и като кошер пролетен пропява, налива се с лъчи и засиява и ни пронизва в мрака като ток. И в тънката, невидима мъгла на хаоса, потаен като руда, човекът вижда как една до друга въртят звездите огнени кълба, как се разискря, пали и върти като градина празнична небето - докато той самият не засвети, прозорци не отвори и врати, докато сам не си поеме дъх да чуе кой в нощта отгоре диша и към света очите му предишни като комети две не запламтят. Но идва ден. И ето го - търчи съседът подир пилците с легена. Косата му стърчи като антена. А той небето гледа и мълчи. (Г. Борисов, "Врати",1983)
Gravatar
windv
2007-04-07_13:43


[b:34q5mvcb]ВРЪЩАНЕ КЪМ ЖИВОТА[/b:34q5mvcb] Аз се събуждам от сън и всичко наоколо не е такова, както преди. За първи път отварям очи. Дълго време ми се струваше, че те могат да виждат. А днес всичко, което ми изглеждаше истина, е само илюзия, сън. Затова, подобно на ярка звезда, Ангелът на Смъртта стана Ангел на живота и превърна моя сън от драма, пълна със страх, във весела комедия. Изпълнен с удивление, попитах Ангела: ''Мъртъв ли съм?'' Той отговори: ''Да, вече от много години, макар че сърцето ти е биело, твоят разум е спял в могила от илюзии, неосъзнавайки своята божествена природа''. ''Сега сърцето ти бие и тялото ти диша, но разумът ти излезе от ада. Твоите обновени очи се възхищават на въстаналата от съня красота, пробужда се съзнанието за товята божествена природа, цялата спяща в теб любов. Далече са отминали страхът и ненавистта, загинали са навеки вината и порицанието. Твоята душа прощава, и оживява божествената същност;;. Очите ми, очаровани, се взират в Ангела. И, усещайки пробуждането на истината, аз се оставям на милостта на победителя без всякакви условия. Сирено приемам смъртта и живота. Измъквам се от ада на вечните претенции и с нови очи виждам как моята вечна любов... се отдалечава. [b:34q5mvcb]Мигел Анхел Руис[/b:34q5mvcb]
Gravatar
Партилан420
2007-05-01_23:38


[quote="galaxy":2khcyhno]някой чел ли е Пеньо Пенев.........-адски добри,но и доста депресиращи стихове има[/quote:2khcyhno] "...всяка радост е бременна с мъка нека никога срещи да няма за да няма след тях и разлъка.." Да, 4ел съм го, да добър е, не не са "депресиращи" а "депресирани" любимия поет на баща ми... на мен ли4но не ми допада, все още не ме е смлял толкова зле живота..
Gravatar
brainjuice
2007-05-05_14:46


из Григорий Остер, "Вредные советы" (книжка за непослушните деца): Если к папе или к маме Тетя взрослая пришла, И ведет какой-то важный И серьезный разговор, Нужно сзади незаметно К ней подкрасться, а потом Громко крикнуть прямо в ухо: - Стой! Сдавайся! Руки вверх! И когда со стула тетя С перепугу упадет И прольет себе на платье Чай, компот или кисель, То, наверно, очень громко Будет мама хохотать И, гордясь своим ребенком, Папа руку вам пожмет. За плечо возьмет вас папа И куда-то поведет. Там, наверно, очень долго Папа будет вас хвалить. :lol: :lol:
Gravatar
brainjuice
2007-05-15_09:25


не се надявам на нищо не се страхувам от нищо свободен съм (автоепитафия на Никос Казандзакис, изписана върху гроба му на Крит) :oops: :- :!:
Gravatar
xbizzit
2007-06-05_01:24


Сладострастен сън... (Искам нещо ново да напиша... Не заради друго, просто скоро нищо не съм писал И взел съм да се губя, да се свивам.. Или всъщност да потъвам..?)... Свивам пак... И самозабравям се.. В смях и сълзи.. Сутрин в кал и прах овалян.. В изгрева пурпурен къпя се.. А той ... Със лава ме залива.. С любов..Тъй сладка..В нишка тънка и неуловима.. Омотана.. И аз съм никой..И ме няма.. Хем съм никой.. Хем усещам как света във мен се дави...И прелива...И сълзи..И потъва..в облаци тъга.. А в пурпура нажежени са сърцата...И контурите размиват се..Пламтят..Във мараня мечтите ни..И губят се..Или пресъхват..Или замръзват.. В друг филм влизам.. Зима е.. И аз сам съм ... По трънливи рози ходя.. И се храня с топлината гаснеща... В очите ми прозира нищото.. Най-страшното...Най-силното.. Потъвам в нищото и ставам никой..Пешка..Аз никой съм..не сам се местя.. Просто алкохоли, матеряли смесвам.. Те говорят ми..приятелите, предали се..Оставили се в сладка дрямка запленени...И викат ме при тях..С любов неземна и телесна..Да се слея с тях в едно..И да заспим завинаги с усмивка..Да избягаме..И да се родим отново в друго измерение..Обичат ни..И там всички някак по красиви са.. И живи..или всъщност мъртви..без значение..Те обичат ме..И аз обичам ги..но и от тях страхувам се..По скоро съжелвам ги..Те не са будни..И няма да са будни вече никога..Те слаби са, страхливи, и отпуснати... За шоколад мечтаят..И за вечна дрямка..Нищо повече..И в този миг разтапят се..Живота им едно вечно разтапяне е ..в нишките на сладострастието..Омазване...Сливане...Оливане..И във по мек свят отпускане...С приглушени светлини..И музика тъй сладка, тиха...Отпускаща, приспивна.. Дали не искам с тебе да заспа във таози ритъм..Със теб...И да усещам топлинт на дъха ти и пулса на сърцето ти..И да усещам с радост как отпускаш се във мен...и аз отпускам се, потъвам в теб..И ти във мен..Тъй сладко, меко, сладострастно..Аз желая те..Бих предал се, бих заспал за теб във здрача..Бих предал се на таз вечна сладострастна дрямка..Стига да знам че ти това искаш и така винаги искала си..Бих го направил..И бих те обичал, дори насън..Бих умирал бавно, с шоколад в устата..До теб, с теб напълно слял се..Бих умрял във теб...
Gravatar
Melpomene
2007-11-03_13:30


:)
Gravatar
Melpomene
2007-11-03_13:30


:)
Gravatar
andromeda
2007-11-03_13:43


uuuuuuuuuuuuuuuuuuuu miayu
Gravatar
pure_energy
2007-11-03_15:53


Христо Фотев!
Gravatar
Melpomene
2007-11-04_17:38


Nqkakvi novi razkazcheta nqma li ? sledq temata i chakam nqkoi da pusne,no nikoi ... :(
Gravatar
xbizzit
2007-11-04_18:47


Ами... Няма кво да кажа, няма кво да пиша... Главата ми е в менгеме... Живота си минава... Есен е и всеки сам вглъбен е... Мечти градя, но за напролет... А с'я просто съществувам... Раздърпан, смотан, не съм красив, не струвам... Не мился, не умувам А пия...Повечко и често... И въртя в главата си сюжети за комикси и басни безполезни... И рисувам самолети...
Gravatar
Nirvana
2007-11-04_19:57


изтрито мнение
Gravatar
Melpomene
2007-11-05_07:24


:) :P
Gravatar
Melpomene
2007-11-05_07:48


WHAT IS BEHIND THE CURTAIN? Какво има зад завесата? Емблематичния въпрос на американската ъндърграунд икона Лори Андерсън определя търсенията и интерпретациите на съвременния свят от цяло поколение пост-модерни артисти. Времето на революциите е изместено от загриженото ежедневие, където нищо не е еднозначно. Паралелните реалности на глобализацията, медийната инвазия на краткотрайни ценности, глобалното затопляне, информационното замърсяване, завръщането на религиите, скоростта, спомените и загиването на езиците, бъдещето на децата, цветята, новите измерения на любовта и свободата.....Завесата днес не е желязна. Тя е тънък екран, върху който се проектират нови герои и послания. :P
Gravatar
the GNOME
2008-02-02_07:33


<p align="center">[b:59ln6dar]Ancient Past, Ancient Future[/b:59ln6dar] by Sage MorningSky We came here long ago, Remember? We created this realm, Remember? The joy we shared, The Elements became, Air, Fire, Water, and Rock Remember? How beautiful it was, How desperately we wanted To feel the Elements To be fully a part of Our Creation, Remember? We worked in groups In the vastness of Our Creation, In the Loving Light Of Creator, Remember? And we become Part of Our Creation. Remember? Remember. Remember! </p>
Gravatar
Lucas
2008-02-02_11:33


[quote:1z2847ya]FreeFall вятър. мисъл. усмивка. мисъл. поглед, зареян в зеленина. осеян със звезди и единствен самотен лунен лъч, падащ връз съзнанието на необременен миг. тишина, караща вътрешностите да викат, подскачащи от неописуемо удоволствие. светулки, гонещи се покрай себе си, сътворявайки парад на души, молейки се на Боговете. мисъл. усмивка. нищета. сън, в който ощипването боли, а сълзата е така мокра. вятър. разперени ръце, копнеещи да поемат вятъра, да го уловят за миг, да се самопровъзгласят за птица, да политнат надалеч, да достигнат Луната, да срещнат звездите, да обиколят света, да целунат принцеса, да прегърнат дете, да зарадват дете, да вдигнат високо дете и да му покажат какво е да лети. миг. вятър. усмивка. чакащо своят ред щастие в редица, наредена в дълъг тунел със светлина накрая, а след нея мрак. желание... нищета. / ... /[/quote:1z2847ya] :idea: :idea: :idea: :idea: :idea:
Gravatar
Salia
2008-02-02_12:35


:oops: :oops: :oops: Влюбеният е винаги пиян от любов. Той е луд.Тя-свободна. Той пее във възторг. Тя танцува в екстаз. Хванати от своите мисли, ние за всичко се тревожим, но веднъж опияним ли се от таз любов- Това що идва,Нека дойде. :!: :wink: :!: @РУМИ~~~~РУБАИ~~~~@
Gravatar
brainjuice
2008-03-25_19:57
Re: poezia...?!

ПИЛОТ Той само попита: “На къде ще летиме ?” И добави : “Затегнете коланите!” Пак бяхме превързали старите рани, всичко бе точно, пиехме, значи ни има, зад гърбовете ни северът плува в сияние. Спъна се жалният рев на двигателя в ужаса на наземни диспечери. Четри крила – брезентови мечове изсвистяха към нови приятели и към нови безпаметни вечери. МОМЧЕТАТА ДОЙДОХА Момчетата ще дойдат тази вечер макар навънка страшно да вали. Във най-красивите си рокли сме облечени и сме почти жени. Ще влязат в смъкнатите джинси, трева ще пушат, ще играят на мъже. Ще са галантни като принцове и неразумни като богове. По пръстите им ще личи мастило, ще спорят, ще обсъждат любовта… Момчетата са толкоз мили, но още са съвсем деца. Момчетата ще дойдат след минути. Ще потанцуваме, ще се посмеем и дори ще ни целунат важни и надути: “Страхотно сме отворени, нали?!” И те дойдоха – мокри, мокри… със странно блеснали очи. Раздраха новите ни рокли и ни направиха жени. ТРЕТИЯТ За сбогом влакът е изсвирил. Завъртаме се и в обратен спин – за себе си купувам чаша бира и шоколад за първородния си син. Трамваите свадливо спорят в следобедния полумрак – синът ми весело бърбори, а аз се смея под мустак. Към нас се втурва планината – последна точка в епилог, а ние двамата се мятаме по булеварда във “домашен рок”. И знаеме, че става късно, ала на хората напук, с ръце опашката разпръскваме за облак захарен памук. Синът ми силно ме прегръща и плаче без следа от срам – какво да правиме във къщи, когато Третият го няма там. ОТНОВО След много години след много лета, морето бе синьо и бяхме деца. В деца ни превърна животът ни нов. не беше превръщане, то беше любов. в памет на Цветан Милев :- :oops:
Gravatar
happyday
2008-03-27_16:52
Re: poezia...?!

.
Gravatar
Партилан420
2008-03-31_22:01
Re: poezia...?!

Пътувах някъде... И всичко беше приказка на стоп за Амстердам...за първи път зад граница след три дни стигнах...беше Истинско и тръгнах под дъжда- нарамил раница... Като трикам в дълбока на Пространството- потъвах аз отново в цветни сънища, в компанията на брокери-измамници, на чужди авоари преотстъпници... А Дон Кихот прегърнал здраво бонга си във кофи-шопа спори със неверници, които го закачат от шезлонгите, че днес дори и в Конго има мелници... "Не ме е страх от "изпити" в полицията, а вас ви гони яко параноята... Поне се подпишете под петицията "Пуснете бате Жоро от затвора" бе!.. И тъй намерил сетен дъх доверие започнах пак да зарибявам хората, че има как да борим клептокрацията- с мечти, да се легализира дрогата... А Дон Кихот прегърнал здраво бонга си във кофи-шопа спори със неверници, които го закачат от шезлонгите, че днес дори и в Конго има мелници... Че "Рила ни е мила!" протестираме прежалили горкото Черноморие- със мутренски хотели бетонирано, намираме си повод за събиране... Признаваме го, и го осъзнаваме, но Истината рядко Я ПОказваме в чужбина се покриха Дулсинеите, избягаха от "бедната България"... Но нови да си търсим и не щеме ний, а друго - то за нас какво остава ни- "с масур", "на стоп" или в екстремни спортове че "Истински сме още" си доказваме... Пропадах някъде...но всичко беше Истинско страхът от удара... в очакване до сблъсъка една след друга къртеха се клемите и молех се да издържи хексцентрикът... След цели векове се спря въжето ми, започна да ме пита плахо вторият дали рапел да пуснем до заслончето и струва ли си тръпката да "водиш"... И тъй готов за сетен дъх безвремие завръщаха се световете- другите далече от скалите и от Ехото, със стоперите тръгнали за другаде...
Gravatar
happyday
2008-04-10_13:48
Re: poezia...?!

.
Gravatar
happyday
2008-04-10_14:11
Re: poezia...?!

.
Gravatar
vordhosbn
2008-04-10_14:12
Re: poezia...?!

Хубави са. :)
Gravatar
happyday
2008-04-10_14:56
Re: poezia...?!

.
Gravatar
happyday
2008-04-11_16:14
Re: poezia...?!

.
Gravatar
Партилан420
2008-04-11_17:44
Re: poezia...?!

Небето сиво е диво, красиво е, сбор на Оборище чак! Не за въстание среща си даваме, Пролет да срещаме пак. Небето сиво е, но планинари сме, не сме от захар, нали? раничко ставаме, стягаме раница и анорак, че вали... Майка-Природата плаче за хората сълзи дъждовни, за нас! Затуй, че много сме, роби сме, Бога ми, чак до последния час, в който Съзнаваме, че няма бягане, няма СъмНеНие в нас, че се завръщаме, за да прегръщаме за да танцуваме в транс... За туй, че живи сме, диви, красиви сме, че сме се срещнали пак след дълго скитане, питане, дните си събрали сме в стария сак, нейде край огъня ЗаЕдно сме, Хора сме, Жива Душа сме...На Път! Живи сме, Бога ми, Жива Природа сме. "лудите"-тъй ни зоват "Ние другите, лудите" сме изумрудите в нечии ясни очи цветята сините или маслините спомнящи цветни мечти Бръчки на щастие ражда прекрасното ражда акорди и стих. Ражда разбиране себенамиране в нечий приятелски лик. Искри от огъня над босоногия танц със Иконата-стих не ме пожалиха, милват ме , галят ме, спомнят ми ромона тих на онова ручейче, в себе си скътало спомен за живи води. скътало бисери с Обич орисали сънища, нощи и дни 21.03. 2008
Gravatar
brainjuice
2008-04-13_12:21
Re:

[quote="mum":3osg8kbc]Атанас Далчев ДЯВОЛСКО Стрелките на отсрещния часовник описват върху своя циферблат дванайсетте кръга на моя ад и жънат мойте часове отровни. И аз лежа на дървения под с коси от леден лепкав пот измокрени, и аз умирам в стаята под покрива тъй близко до самия небосвод. А долу преминават автомобили, трамваи като ветрове фучат и смехове и крясъци звучат, и тътнат кръчмите и публичните домове. И за да заглуша във себе си скръбта, понякога аз сядам на прозореца и яростно оттам замервам хората със пръст от старите саксии без цветя. О, аз разбирам: този весел свят със мене и със мойта смърт не свършва; аз съм една ненужна жалка мърша и мога ли да бъда техен брат? Не искам състрадание от хората! Аз имам всичко: моя е смъртта. И аз ще се изплезя на света, обесен върху черния прозорец. 1927 г.[/quote:3osg8kbc] :!: :oops:
Gravatar
vordhosbn
2008-04-13_14:44
Re: poezia...?!

Много ми е депресивен Далчев, хич не ми допада. :| Емото на българската поезия. :D
Gravatar
happyday
2008-04-13_15:25
Re: poezia...?!

.
Gravatar
Партилан420
2008-04-13_16:22
Re: poezia...?!

баш "емо" си е Дал4ев... само 4е по-истинско, за разлика от днешните. Но дори и"по истинско" си остава хм... "бодзуляшко" защото, АКО беше Истинско, щеше да го НаПрави, а не да описва "как ще"!(лека му пръст на 4овека, от старост на 74 години, след половин век сърцераздирателни закани "защо и как") п.с. ИМА съвременна българска поезия, която ме кара да настръхвам направо ... Бисерче(Бистра М.): [quote:3sepg7wj] След Труса Бездомен беше този земетръс. И затова събори крехките надежди. Не чуваше да стене друга кръв, освен онази в собствените вени. Какво остана!? Крепостна стена, без вярата, която да опази. Под камъните - бяла тишина тъгува своя глас. Да се разкаже. А ние раздвоени - като в сън, разделяме света на две половини. От днес нататък - всеки ще е звън. Но песен надали ще има. И утре - в тази нова свобода ще стене ехо от незрими стъпки, на общата ни сянка, без вина дошла по спомен песента да търси. Ще се разплаче някое небе, от всичките, които с теб посяхме. Ще й напомни как да накладе с два камъка начало. От искрата. И сигурно ще чуе да трепти гласа на птица в клоните на дъб. Едничък дом, успял да устои на бедствието и идващата скръб. И ако лумне огън, значи е спасен вграденият ни спомен в тишината. И пак ще звънне вътре в нас рефрен от песента, започнала в искрата... .................... Където всичко е преди... Селото, изчезнало преди някой да ме нарече по име. Оцелели няколко добри, сгушени във себе си колиби. До реката - плачещи върби ронят тишината като спомен. В ниското неистови щурци се опитват песен да догонят. Дворът е отдавна запустял. Къщата я няма. Само двете стълби са останали. По тях дядо ми отиде на небето. Минало усещане за дом пренасища въздуха с вълшебство. Вятърът минава мълчешком. Свобода, оставена в наследство. Люлката е празна. Пролетта слънцето люлее, преди пладне. Бъдещето няма детски глас, който да извика като падне. Ябълката - грейнала жена, стопанисва спомена за радост. Свети насред този малък рай и очаква да я зърне дядо...[/quote:3sepg7wj] Theheart Ofthefire (Ренета Б.): [quote:3sepg7wj] ПОСВЕТЕНО... Луната ми прилича на момиче, което е погребало баща си. Във вените и кървав вятър тича. А някои дори не казват „тате"... Но тя го чака. Не е Пенелопа. Очите й са детски вярващи. В съня си чува дива конница, отпуснати юзди... целувка бащина. Не я разбирам. Че защо го търси!? Нозете й крещят от тичане. И пали свещ. В онази църква... Понякога надеждата е като дишане. А аз се смея! С кървава усмивка. Не ми е мъчно. Даже й завиждам. И мразя се, защото ми е тихо. Не знам и име... За което да попитам![/quote:3sepg7wj] Ако пък предпо4итате "класика" ето ви един превод на стих от Жак Превер, дело на (ненадминатия и до днес в този жанр у нас)Валери Петров: [quote:3sepg7wj] Лов на дете Над острова птици крещят-"Свобода!"- но отвсякъде той е обкръжен от вода Разбойник! Бандит! Наркоман! Паразит! Какви са тез крясъци? Туй са те, туй са те- честните граждани на лов за дете! -"Писна ми вашия изправителен дом!"- то бе им казало и те мълчешком със връзката ключове му бяха разбили детската муцунка и зъбките мили- както по устава тъй се полагало... И ето. Това е. И сега е избягало. Разбойник! Бандит! Наркоман! Паразит! Нещастно зверче без баща и без майка то тича в нощта, а във лаеща хайка те тичат след него със съвести чисти полицаи, търговци, рентиери, туристи... Разбойник! Бандит! Наркоман! Паразит! чуйте ги! вижт ги! Туй са те, туй са те- честните граждани на лов за дете за такова ловуване не е нужен билет, всеки в ловната треска сега е обзет и се святка и тряска в тъмнината навред: "Къде е? В морето! Ето го! Де го?" едно дете плува, а те стрелят по него. Разбойник! Бандит! Наркоман! Паразит! Бледа от яд и от бяг запъхтяна, хайката спира пред бялата пяна: "Разбойник! Бандит! Наркоман! Паразит!" Мое храбро хлапенце, мой мил момчурляк, дали ще доплуваш до отсрещния браяг? Пред тебе са само Небе и Вода и птици, крещящи :"СВОБОДА! СВОБОДА!"[/quote:3sepg7wj]
Gravatar
happyday
2008-04-13_16:47
Re: poezia...?!

.
Gravatar
brainjuice
2008-04-13_18:06
Re: poezia...?!

моля ви се, Далчев и емо... емото е хленчеща attention whore, а чувството в горното стихотворение на Далчев е истинско и не държи непременно да бъде забелязано, оценено и съжалено от другите. на всеки човек са му минавали поне понякога подобни мрачни мисли през главата (признайте си!), което не значи, че всички трябва да си режем вените! :wink: във всеки случай, когато ти минат през главата, е по-добре да ги сублимираш с писането (или четенето) на подобна поезия. а не лицемерно да се правиш, че не съществуват. ако животът и душата си нямаха подобна "тъмна страна", всичко щеше да е толкова захаросано, че нямаше да е интересно да се живее и тъкмо тогава наистина бих си резнал вените. :wink:
Gravatar
Партилан420
2008-04-13_19:04
Re: poezia...?!

извинявай, не съм искал да те засегна. Но просто пръстта от саксиите на Дал4ев хи4 не може да ме трогне (въпрос на психика може би... )а може би просто самият Дал4ев никога не е бил достатъ4но БЛИЗО в мислите си да го НАПРАВИ, за да успее да го пре-създаде това усещане. Не знам ако ще е до самоубийствени настроения, по ме жегват някои стихове на Георги Борисов [quote:1fux4bup] МОРЕТО Морето ще ме викне тази нощ. Кавалите си бавни ще надуе и хищната му песен ще нахлуе в горещото ми гърло като нож. Но няма да се махна аз оттук. Въжета и вода ще си приготвя и в пясъка ще грохна като котва, разядена от слънце и от студ. Ще слушам как отсреща то реве и плаче като бивол в тъмнината, как тъпче и троши огледалата на своите вълни и брегове. И пълната му с бързеи вода в петите ми набити ще се стича и бялото ми чело ще разсича, задъхана от мрак и свобода. II. Морето ще ме викне тази нощ. И аз ще видя китове, подобни на хълмове и храмове господни, да плуват срещу западния нос. Ще светят като фарове в нощта сърцата им, след чайките поели към огнените пясъчни предели и заливите пъстри на смъртта. Ще искам да им викна може би, че сушата ухае на коприва, че въздухът и птиците убива, че всичко само камъкът търпи. Но китовете знаят своя път. Ще легнат между дюните заспали и пясъкът за миг ще ги погали, преди и те под него да заспят. Тогава нищо няма да ме спре. Ръждата ще изпия аз до края и дъното ще стигна и ще зная, че в тоя свят така е най-добре! III. Морето ще ме викне тази нощ. От бряг на бряг ще вика и ще пее. Но аз деня ще срещна върху кея с един забит във гърлото ми нож. Ще бъде ясен въздухът, и свеж. На йод и цвят бадемов ще ухае. Морето като лавър ще сияе. И рибата отново ще кълве.[/quote:1fux4bup] И той не го е НАПРАВИЛ, но ми се 4ини, 4е е бил на няколко идеи по-близо до това от Дал4ев. Не знам защо. Въпрос на психика може би...(може би съм бил достатъ4но "близо до" за да си спомням от това не усещането 4е искам да се пре4истя от гадното в света, а напротив, 4е искам да пре4истя света от гадното в себе си) Така или ина4е самоубийството не е едно от нещата, които са в състояние да ме трогнат, то е дълбоко ли4ен акт, и всеки има право и най ве4е има СВОБОДАТА да опитва докато... докато успее или се откаже. НО ИМА други житейски ситуации, в които 4овек е въвле4ен, са дале4 по- затрогващи (за мен. не знам защо..) Ситуации, в които въпросът не е мухлясалото "да бъдеш или не" където въпросът е КАКВО и/или КАК или ЗАЩО да бъдеш(или не) Ситуации, в които Изборът е не само Реален, но ошеломляещо-богат, до толкова, 4е да се 4удиш и да се маеш "как аджеба и накъде от тук нататък" ситуации в които не си "БЛИЗО ДО", а в които си "ОТВЪД" вси4ко, което си си представял някога като такава някаква : [quote:1fux4bup] АНГЕЛИ web Встрани от пътя, с лед покрит, на крачка от небето само, седеше мъж, надве превит, и сили нямаше да стане. Препънал ли се бе пиян или до смърт го бяха били, не знаех аз, докато сам встрани от пътя трупах сили. И гледах как от векове ни звяр, ни птица го нападна, нито от нищото човек наоколо му се прокрадна. Като кобила без седло бе хлъзгав и висок баира, но бях роден с едно крило - и теглих ключ на манастира. Смрачаваше се и студът светците гонеше от храма, когато превалих отвъд и крак подвих да го подхвана. В канавката, набита с лед, с пера и кости от черупки, седеше той по бял елек и с бели ленени обувки. И беше жив, и беше цял, макар и с два-три зъба само... А как дотук се бе добрал, за мене тайна си остана. Но го изправих на крака и го проводих до шосето. А той целуна ми ръка и полетя срещу небето.[/quote:1fux4bup] Или още по: [quote:1fux4bup] СОЛ Не знаех още нищо за солта, когато боговете ме надушиха, че с лой приспивам ловните им кучета и по звездите мога да чета. Така на своя кораб мен един качиха те, но не за да кръстосваме в морето сладководните им острови, а под око звездите да държим. Бе този труд убийствен и за тях и денем те насън пияни викаха, докато в трюма учех аз езика им и от солта му сива ослепях. Тогава ме изнесоха на гръб, на мачтата елхова ме пободоха и с леден глас поискаха по взводове звездите да строя и преброя. Бях слушал вече този тънък вой и може сляп да бях, но не и толкова, че да не видя дебнещите полкове на плъховете в обедния зной... Добре че стигна приливът дотук, че този път заля и двете палуби, защото те и кораба подпалиха, преди да излетят към някой друг. А мене ме прибрали сутринта монаси, слезли в селото за сирене. Сега паса кози по манастирите и сури от Корана им чета. Или из по-богатите села зареждам с буци прясна сол дворовете и вече ме познават и воловете. Но ходя само с черни очила. [/quote:1fux4bup]
Gravatar
happyday
2008-05-18_11:46
Re: poezia...?!

.
Gravatar
Jinsou
2008-05-18_17:00
Re: poezia...?!

nai gornoto e mnogo dobro kratko i zvu4no :)
Gravatar
happyday
2008-05-25_12:47
Re: poezia...?!

.
Gravatar
happyday
2008-05-29_13:08
Re: poezia...?!

.
Gravatar
pavelot
2008-05-29_13:32
poezia...?!

Ето какво написах в 4-ри сутринта... снощи, само си се изля, и да е помия - става, ще се съглася. wow...хората - това са те. Животът - съществува или не - отива някъде - пристига, в домашен горски кът заспива - горещо мърка в стрък коприва и обмисля. Събужда се и непримиримо диша... ... как в перлен танц милионите медузи изтласкват водата от коритото на океана, а момиче с люлякова пръчка, отскача стреснато от мравояда в храсталака. Никой не разбра как бетонното шосе размаза 300 рака - тогава дискът се отчупи и прелитайки пред погледите на любопитните зяпачи се разби на хиляди пърченца и виновно прасна челото в главата. На сутринта Дивчо се събуди в компанията на една бълха крилата, подгънала края на чаршафа. Пожелавам Ви да сте неуморни, чисти - светли, с дим от пръчки и ямайско цвете. Не хабете книги за хербарии, всичко вече се рециклира, неумира и възражда се, както вниквайки в сърцето ние вадим горещите камъни от камината и редим ги близо до леглата. Повторете 108 пъти Ришнак или пък Иваш,(но не е като Яваш ;) - напротив, туй голяма сила влива се и си отпива, жадно, равномерно - точно, със сити глъдки по-бавно към извора се стича... За момента спирам, че прекъсна ме по Скайпа - Вито, но все пак се то разбира, че Любовта е цялото богатство и никога напразно не умира ;)))
Gravatar
Murphy
2008-05-31_15:14
Re: poezia...?!

[quote:194mo3wc] бляскав леден връх ... Завинаги! Людмил Янков Не се страхувам от смъртта на любовта тревогата и мъката и злобата узнах. В стремеж към невъзможното изгубих равновесието си... Избрах планината за бягство от хората, понеже ги обичам идеални... Заместих най-човешкото с първичната природа, Защото мразя посредствеността. Ограбих сърцата на на най-близките ми те отвърнаха със страхотни мъки. Избягах от приятелите си - само най-добрите ме настигнаха и спасиха. Чуках на десетки врати. някои от тях ме изведоха зад границата на човешкото съжаление и високо над хорската омраза. Опознах себе си и затворих пътищата към сърцето си. Искам да открия низките тайни на хората, за да приютя бягството на унизените. Трябва ми твърдост, за да държа челото си изправено. Трябва ми топлина, за да сгрея ръцете на обречените. Трябват ми пропасти, за да хвърля в тях късовете камък в сърцето си. Трябват ми пещери, за да затворя завинаги бездушните каменни приказки, които човешките думи капка по капка са трупали. ИСКАМ ДА СЕ ПРЕРОДЯ В БЛЯСКАВ ЛЕДЕН ВРЪХ... ЗАВИНАГИ! [/quote:194mo3wc] [quote:194mo3wc] Искам да ти изпея една тъжна песен: песента за краткия живот на човека, за хилядите изгреви и залези, които, заслепени, не виждаме, увлечени в гонитбата на недостижимото. За хилядите мигове на щастие, крехки искри в тъмната нощ, от които се пазим да не изгорим. За златния пясък, който завинаги изтича между пръстите ни в очакване на безценния камък, превърнал се във въглен в горещите ни длани. Прощавам ти, макар че съм зъл... Заради това, което ми даде, макар че много повече ми взе. Прощавам ти, защото не можем без пристан в краткия живот, прелитащ през света. Прощавам ти, понеже нямам смелостта да те забравя. Защото мога да преживея всичко ... но никога отначало ... Затова искам да ти изпея една тъжна песен, песен за краткия човешки живот, слънчев отблясък по леденото сърце на някой вечен връх. Людмил Янков ... [/quote:194mo3wc]
Gravatar
happyday
2008-05-31_15:23
Re: poezia...?!

.
Gravatar
Murphy
2008-06-01_18:01
Re: poezia...?!

ve4e znaesh :)
Gravatar
happyday
2008-06-01_18:12
Re: poezia...?!

.
Gravatar
Murphy
2008-06-01_18:32
Re: poezia...?!

e Lyudmil Ynako - leka mu pryst , ne e uspial da se izka4i na everest naistina oba4e e dal urok po majestvo - trygva sam i da spasiava svoia priatel Hristo , kato za edin den preodoliava strahotna denivelacia ( ne si spomniam kolko to4no beshe) :oops:
Gravatar
happyday
2008-06-02_05:44
Re: poezia...?!

.
Gravatar
happyday
2008-06-06_05:24
Re: poezia...?!

.
Gravatar
Murphy
2008-06-09_10:10
Re: poezia...?!

[quote:1kwhqins]ЦЕНАТА НА МЕЧТАТА Не питай за цената на мечтата - бори се, литвай, падай и умирай!. . . Носи я винаги напред - в ръката, възкръсвай: ставай, искай и намирай! Не я затваряй в себе си, в душата. . . Изправен дишай, никога не спирай, мечтай за радостта, за красотата! С възторг и трепет, с вяра в чудесата - тя ражда и мира, и светлината, с кръвта заплаща любовта и свободата. . . НЕ ПИТАЙ ЗА ЦЕНАТА НА МЕЧТАТА!. . . Людмил Янков [/quote:1kwhqins]
Gravatar
Zombayo
2008-06-14_22:09
Re: poezia...?!

Христо Фотев и най-великото българско стихотворение (поне за мен) : Морето Тихо - както вали. Тихо - както боли. Тихо. Тихо. Тихо - снежинките засипаха сърцето ми. Сърцето ми, по-пусто от градините на София, напълно изоставени от скитници, мечтатели и влюбени (Умираше засипано сърцето ми.) И моята носталгия единствено ме стопляше със детските си хълбоци и викаше насреща ми: приятелю, не вярвай, че морето е измислица. Морето съществува - и достатъчна е вярата ти в някакво приятелство, за да израсне бавно пред очите ти. Морето се изправи пред очите ми. Водата му със гъвкаво движение се чупеше в кристалите на пясъка. Дълбоко утаени, цветовете му очакваха нетърпеливо слънцето. Изнемощели лягаха делфините в прегръдките на хладните течения и сенките им падаха стремително над рибите... И рибите се плашеха. И рибите живееха... И някъде из дъното - сарматско - на душата ми изплуваха най-смътните ми спомени... ...Хрилете ми изгаряха от въздуха. И перките ми блъскаха дърветата. И люспите ми падаха по пясъка хилядолетия преди сълзите ми... О, рибите живееха... Не бързайте. Не тръгвайте по стъпките ни в пясъка. По стъпките ни към небето - нашата съдба на ужасени победители... Не знаете вий колко е мъчително и колко е опасно - да се връщате отново към морето си - потресени, че в себе си морето не намирате. Морето ни (О, загубо) във себе си ний първо го убиваме... Не бързайте, лъчисти вий - нежни, да излизате. Не знаете вий - откъде ще знаете жестоката ни нужда да обичаме... И колко ни е трудно да обичаме не знаете вий... Мисля си понякога, че любовта е чувство към морето ни - бездънното, най-синьото, безкрайното, в което ний преди сме съществували. Навярно ни е било много хубаво, когато непрекъснато сме плували. И затова след всички перипетии, които сме преминали - единствено любовното ни чувство е останало - ний винаги се влюбваме в някого. Обичаме ли - носиме телата си с космическата лекота на рибите. И откъде е странното мълчание на влюбените? Откъде е странната и хармонична пластика - над думите? (Над думите с които ний отчаяно, заместихме езика на очите си...) ...Как искаме ний вечно да обичаме, но толкова е трудно да обичаме - до края да се радваме на себе си. Аз няма да говоря за казармите, парадите, казармите, убийствата - ще премълча военното безумие, защото ще умра от отвращение. Аз ще възпея святото мълчание на влюбените... Скока им над Думите. Езика на телата - и в очите им. Дълбокото им сродство със делфините. Морето се отдръпна пред очите ми. На дъното му се усмихва лятото. Случайното докосване на хората отекваше дълбоко във сърцето ми. А хората се качваха в трамваите и влизаха - разменяха си поздрави. Отърваха с усмивки от косите си, лицата си, ръцете си, палтата си, безпомощните люспи на снежинките... И светеха за Някого очите им. И светеха за Някого лицата им. И светеха за Някого ръцете им тихо - както вали. Тихо. Тихо. Тихо.
Gravatar
DeeBa
2008-06-17_11:45
Re: poezia...?!

"Дърво 1" "Пред прозореца има дърво за наблюдение. Не минава дете без да погледне отдолу дървото, тези деца не са ли виждали дърво? Може пък от него да зависи. Градът е доста тесен, ако не излезеш от него трябва всяко нещо да оглеждаш, защото погледите се събират и се трупа опит. Трябва внимателно да се оглежда всяко перце, всеки милиметър, по тротоарите, за късмети по оградите, за уроки и магии по дворовете, някой нокът с перушина и паяжина. Човекът е нащрек за съдбата си, трябва да гарантира всеки поглед, а крачките да забавя постепенно, за да не отиде прекалено далеч, извън очертанията на магистралата, извън цялата галантерия, извън имбришимите и макарите, въобще колкото по-близо стои до дървото, толкова повече неща зависят от него. Най-вече децата да се оглеждат. Те предварително си плащат за времето, щетите и бедствията. Огледай клоните и ще забележиш щъркела, който те е донесъл и всичко друго, което няма отношение към теб. Дървото пред моя прозорец направо се е повредило от гледане и вчера децата му казаха, че все някой ден ще стане късно." Десислава Неделчева
Gravatar
happyday
2008-06-21_15:31
Re: poezia...?!

.
Gravatar
Партилан420
2008-06-25_20:11
Re: poezia...?!

[quote:3ta2q5l1] "На ръба" i2na (Инна) Стъпила съм на ръба. Дали да скоча? Вътре в мен е толкова високо... Звездните космични слепоочия бавно ми пулсират зад челото. ... Нямам те. И толкова е тихо. Толкова е пътно и безбрежно... В шепите ми празни пак извира облачно-дъждовна нежност. Нямаш ме. И толкова съм цяла. Виждаш ли ръба на хоризонта? Краят там е бъдещо начало - просто скок и изгревът започва. ... Снощи се разходих до Луната. Пих роса и тичах след светулки. Счупих си парче от тишината. Пях и после бързах да се върна. Снощи си помислих, че съм въздух, дъх на мъж, на който съм се вричала. Знаеш ли, дори да съм ти чужда, всъщност най-дълбоко те обичам... ... Някъде из тъмните ни нощи с ярки пълнолуния и вятър тичаме в ранима безпосочност. Болка ли е пътят на сърцата? Някъде из хълмовете детство с мирис на сено и цвят на вишни ангели сме - чисти и безгрешни. Днес защо сме толкова различни? ... Стъпил на ръба. Човек на блока. Вижда се асфалтно равнозначен. Вътре му е ниско. Пълно с болка... Моля се безгласно да не скача.[/quote:3ta2q5l1]
Gravatar
gears
2008-06-25_21:16
Re: poezia...?!

В МЕХАНАТА Христо Ботев Тежко, тежко! Вино дайте! Пиян дано аз забравя туй, що, глупци, вий не знайте позор ли е, или слава! Да забравя край свой роден, бащина си мила стряха и тез, що в мен дух свободен, дух за борба завещаха! Да забравя род свой беден, гробът бащин, плачът майчин, - тез, що залъкът наеден грабят с благороден начин, - грабят от народът гладен, граби подъл чорбаджия, за злато търговец жаден и поп с божа литургия! Грабете го, неразбрани! Грабете го! Кой ви бърка? Скоро тоя не ще да стане: ний сме синца с чаши в ръка! Пием, пеем буйни песни и зъбим се на тирана; механите са нам тесни - крещим: "Хайде на Балкана!" Крещим, но щом изтрезнеем, забравяме думи, клетви, и немеем и се смеем пред народни свети жертви! А тиранинът върлува и безчести край наш роден: коли, беси, бие, псува и глоби народ поробен! О, налейте! Ще да пия! На душа ми да олекне, чувства трезви да убия, ръка мъжка да омекне! Ще да пия на пук врагу, на пук и вам, патриоти! Аз веч нямам мило, драго, а вий... вий сте идиоти! Спомен Никола Вапцаров Аз имах другар, добър другар, но... кашляше лошо. Той беше огняр – пренасяше с коша кюмюр, изхвърляше сгур дванадесет часа на нощ. Аз помня очите на този огняр. Как жадно поглъщаха тези очи всички лъчи, които случайно, през сажди макар, се вмъкваха редко във нашата клетка. Как бързо се раждаше трескава жажда напролет, когато шумят листата на двора, в простора когато се стрелкаше ято от птици. Аз чувствах как тези зеници се молят, как страдат, как тягостно страдат! Те искаха толкова малка пощада – до пролет, до другата пролет... Тя – пролетта – дойде прекрасна: със слънце, с топъл лъх и рози. Далечен, теменужен дъх се носеше в небето ясно. Но вътре беше мрак и как тежеше легналата проза... И тъй, у нас живота се обърка. Моторът не работеше добре. – Започна подозрително да хърка и... спре. Не знам защо, но може би, защото другият умре. А може би не е така. А може би, във своя глад, моторът чакаше ръка да хвърли в огнения ад навреме въглищния пласт. Да, може би. Не зная аз. Но мен се струваше, че той, в заекващия си брътвеж, ме питаше с болезнен вой: "Къде е другия младеж?" Той – другият – умре. А ето – отвън е пролет. Надалече се стрелкат птици по небето. Но той не ще ги види вече. А бе такъв другар... Добър другар!... Но кашляше лошо. Един огняр. Пренасяше с коша кюмюр, изхвърляше сгур дванадесет часа на нощ.
Gravatar
Партилан420
2008-06-26_18:42
Re: poezia...?!

Кресчендо за цната на творбите в днешното време на 4ервЯци сити, ти помниш ли Ван Гог и Ференц Лист? с Изкуството си те забогатяха ли? Ти помниш ли Вапцаров-"терориста", осъден от народните предатели? Дали и те "цената" си са смятали? Не знам "от опит", даже не съм съм пробвал, но мога да гадая без да знам, че от Изкуството се раждат само сЪлзи, усмивки и моменти на Възторг, и Свобода... В душите на заробените. Изкарват се парички, всъщност, да! Изкарват се съвсем не от творците- изкарват се от червеите сити, щом Гениите застигне ги Смъртта... Тогаз се "качвала цената" на творбите им... В ПАРИ се вдигала... Цената на Съдбите им! Не искам и не ща да оценявам. Не ми и стиска, да купувам с пот това, що знам- от Сълзи Е Изваяно- Надежда ни дарява... За Живот! Но винаги монета му оставям- на музиканта, спрял на някой мост, що пее пак, прегърнал акордеона си "Здравей Любов", или "Не остарявай"... И чак до мрака в мен звучи танго. Картини подарявам на приятели и стихове чета им не за грош, а за искриците в очите им, издаващи това, което реже като нож и готви ни за скок... Във Необятното. . ... ... . ... . . ... ... . . ... . ... ... Простете ми, ако съм ви вгорчил Надеждата за Хляб или разкош. "Поет" не е "професия", а "Призвание"- чегъртани Слова с цвета на кръв, засъхнала, по пода на занданите- напонят ни Живота ни-такъв, какъвто сме готови да го схванем. "Поет" наричат някого посмъртно, а приживе (все още) е "Човек"... И някои Песни все ще се четат!!!
Gravatar
phobium
2008-06-26_20:26
Re: poezia...?!

Унесен в болка ме докосна, изсъхнах-ти ме напои, и даде ми да пия жадно от твоите води. Поседна в мен и ме погали, разказа чудни светове, дърво,котак и древни хали, море,далечни брегове. Разплаках се и бе красиво твоето лице,говореше из вътре -диво,обгърна ме с ръце. Очите ти сияйни проговарят устата ти сега мълчи, оставам там да помечтая, а ти ела,със мен бъди. Но тръгвам-приказката стихна, погалвам те за лека нощ, ще диря пак звездите, и нищо че е тъмно и вали. И ето ме-към вкъщи крача олекнал,окрилен! И няма да го крия-плача, любов,защото си до мен.
Gravatar
brainjuice
2008-06-26_20:56
Re: poezia...?!

:) :oops:
Gravatar
luvstruck
2008-06-27_00:03
Re: poezia...?!

[quote="brainjuice":tbqlop0g]:) :oops:[/quote:tbqlop0g] :)
Gravatar
brainjuice
2008-07-01_13:29
Re: poezia...?!

не си спомням на кого е, но от известно време ми се върти из главата: [quote:23q5hihg]открехна слънцето прозореца небесен облачният влак на времето към бъдещето устремно пътува на Люлинското било в моя двор цъфналите сливи го очакват[/quote:23q5hihg]
Gravatar
phobium
2008-07-01_21:14
Re: poezia...?!

На черепа очите били празни Нима сега това те дразни? А бъркаше доскоро със охота На хората със пръсти във окото И смееше се,скачаше,ревеше, Навътре буташе,бодеше. Видя ли страх в душите там, Изяж ги,щом не те е срам И плюскай с ярост и агресия Убий човешката депресия Хапни това което нямаш Което имаш-ти недей да даваш Побъркай се,изяж и мен Погребвай някой всеки ден Но как,кажи ми ще те дразни На черепа очите че са празни?
Gravatar
Anonymous
2008-07-02_09:07
Re: poezia...?!

lele :))) strahovito...
Gravatar
happyday
2008-07-04_07:11
Re: poezia...?!

.
Gravatar
Radiostin
2008-07-08_06:59
Re: poezia...?!

Dear God Hope you got the message, and I pray you can make it better down here I don't mean a big reduction in the price of beer But all the people that you made in your image See them starving on their feet 'Cause they don't get enough to eat From God, I can't believe in you I can't believe in you Dear God Sorry to disturb you, but I feel that I should be heard loud and clear We all need a big reduction in amount of tears And all the people that you made in your image See them fighting in the street 'Cause they can't make opinions meet about God I can't believe in you I can't believe Did you make disease I can't believe And the diamond blue? I don't believe Did you make mankind after we made you? I can't believe And the devil too I don't believe I can't believe Dear God Don't know if you noticed, but Your name is on a lot of quotes in this book And us crazy humans wrote it, you should take a look And all the people that you made in your image still believing that junk exist Well I know it ain't, and so do you Dear God I can't believe in I don't believe in I don't believe I won't believe in heaven and hell No saints, no sinners, no devil as well No pearly gates, no thorny crown You're always letting us humans down The wars you bring, the babes you drown Those lost at sea and never found And it's the same the whole world 'round The hurt I see helps to compound That Father, Son and Holy Ghost Is just somebody's unholy hoax And if you're up there you'd perceive That my heart's here upon my sleeve If there's one thing I don't believe in It's you
Gravatar
brainjuice
2008-07-13_17:37
Re: poezia...?!

Никола Фурнаджиев - от поезията на този човек лъха нещо толкова древно... :oops: ПРОЛЕТЕН ВЯТЪР Моя майко и моя кръщелнице, полудяла и огнена пролет, дето весело биеш в кепенците и лудуваш над влажните клони! Аз съм луд и аз яздя през нивите и по сивите улици тичам, и разправям на моите биволи с колко нежна любов ги обичам. А танцуват запалени къщите от безспирния бяг на земята, ний със всяко дръвче се прегръщаме и лудуваме с лудия вятър. Падат, стават и хора, и улици, и дървета, и гробища черни от безкрайните смели приумици на вечерния ветър неверен. Моя майко и моя кръщелнице - полудяла и огнена пролет, дето весело биеш в кепенците и лудуваш над влажните клони. ДЪЖД На Александър Жендов Моя едра жена, моя топла и родна земя, прелъстен от звъна на пръстта, от вика на пустинните влюбени, тича тъмен дъждът и разгонил космата снага, ще преспи тази нощ, ще лежи в твойте пламнали угари. Греят люспи във кръв и дълбоки зелени очи, и кафявия лъч от плътта на дъжда и на дявола. Ах, разкрий свойта гръд и гори в вечността, и кънти, моя родна земя, моя пръст, моя радост запалена. Колко черна любов, колко черна зелена вода и потоци от мрак преминават и тътнат във глината! Като бесен възторг, като бунт стене днеска дъжда, и целува, и пей, и ридае, и свети пустинята. Моя едра жена, моя родна и черна земя, приеми го и пей във прегръдките топли и пламнали - като тъмен жребец, като мъж иде днеска дъжда и ликува пръстта, и танцуват дървета и камъни.
Gravatar
lain
2008-07-14_05:50
Re: poezia...?!

[url=http://liternet.bg/publish9/ksimeonov/index.html:3rj8it7w]Красимир Симеонов.[/url:3rj8it7w] [i:3rj8it7w]Оставане[/i:3rj8it7w] В мидата на времето съм. Привечер мидата на времето се храни, а аз я гъделичкам, за да повърне другите песъчинки. Така се става бисер. [i:3rj8it7w] * * *[/i:3rj8it7w] Построих каменна къща, обвих я с бръшлян; изкопах кладенец в двора, до него орех посях. Седнал на пейката пред вратата, се препичам с кръстосани ръце и чакам доволен потопа да ме отнесе. [i:3rj8it7w]Какво толкова[/i:3rj8it7w] Поетите продават камъни от пустинята. По-късно някой разбира, че били от храмове.
Gravatar
joystone
2008-07-16_13:38
Re: poezia...?!

КОННИЦИ На Ангел Каралийчев Конници, конници, конници, кървави конници, моя родино и пламнало родно небе, де е народа и де е земята бунтовница, де сме, о мое печално и равно поле! Там изгоряха селата и пеят бесилките, вятъра стене над пустите ниви сега, конници идат и плаче земята родилката, сякаш че плаче и пее, и иде смъртта. Тъмното копие, литнало там във просторите, свети под слънцето днеска оплискано в кръв, греят на свода огромни, червени прозорците, сякаш очите на божия, алена стръв. Конници, конници - братя над бездни надвесени, моя родино и пламнало родно небе, вятъра иде и страшно е, майко, и весело, пей и умира просторното равно поле!
Gravatar
happyday
2008-07-23_12:12
Re: poezia...?!

.
Gravatar
muxomorka
2008-07-26_15:07
Re: poezia...?!

КЛАНИЦА № 1 Преди да се родим - ръцете ни ги няма. На дръвници са положени главите ни, смирени. Очите ни ги няма, преди да се родим - Отнети са инстинктите ни. Пътувам, не ме вълнува гледката, пътувам зад прозорците и виждам деца с отсечени ръце, ръце, които ще останат празни, виждам малките посечени крака, не могат да избягат Малките... Пътувам, през човешките пустини, очите им извадени, преди да са прогледнали - преди да се родим. pozdraw za horata s o4i i sawest. pp twa na angel karalii4ew e ubiistweno dobro,,,,
Gravatar
happyday
2008-07-27_14:38
Re: poezia...?!

.
Gravatar
muxomorka
2008-07-27_21:21
Re: poezia...?!

:shock: mhmd poniakoga e prosto po dobre da si zamal4i6 .. :wink:
Gravatar
muxomorka
2008-07-27_21:26
Re: poezia...?!

mhmhm sega kato ti gi pro4etoh powe4eto si mislia 4e moje i po 4esti4ko .... :P
Gravatar
happyday
2008-07-28_06:02
Re: poezia...?!

.
Gravatar
muxomorka
2008-07-28_07:37
Re: poezia...?!

ne iskam da te spra a transformiram....
Gravatar
muxomorka
2008-07-28_07:39
Re: poezia...?!

no ti iawno taka sisi dobre.. :!:
Gravatar
happyday
2008-07-28_07:56
Re: poezia...?!

:D
Gravatar
TrAnCe_DaNcE
2008-07-28_09:06
Re: poezia...?!

[b:smuu9dee]happyday[/b:smuu9dee] това за сърцето и умът... :oops: :-
Gravatar
muxomorka
2008-07-28_10:27
Re: poezia...?!

ne moje dse otre4e 4e wse pak happyday nosi6 pozitiwnost :P
Gravatar
brainjuice
2008-08-10_17:16
Re: poezia...?!

вечерта е разгонена котка вечерта е вино тръпчиво лудо кряскат насрещни фарове бордюри зинали диво като скалпел в плътта на града аз се врязвам - безумец сред луди Бог изплита неонова приказка от чугунени пеперуди електрични дервиши тътнат заклинания към безкрая оглушали дървета тръпнат в непозната преди омая хвърча из всемири тъмни и пръскам оглозгани стихове скоро над Вавилон ще съмне а в душата ми ще е тихо.
Gravatar
happyday
2008-08-11_05:13
Re: poezia...?!

.
Gravatar
Murphy
2008-08-12_11:20
Re: poezia...?!

по улицата се раздхожда простак :lol:
Gravatar
brainjuice
2008-08-12_12:08
Re: poezia...?!

съсипАхте ми арта пак :lol: :lol: :lol: :P
Gravatar
Murphy
2008-08-12_18:35
Re: poezia...?!

сори, голям съм глупак :Д
Gravatar
Jinsou
2008-08-12_18:41
Re: poezia...?!

Oi,oi,oi,oi! Iskam da naprvq maga-magazin i v nego da prodavam hero-heroin s heroin i koka i malko treva 6te patuvame do kraq na sveta Prah4eta beli,prah4eta razni cigari s ha6i6 i pogledi prazni iglite,sprincovkite,celiq inventar tova za men e boji dar Punk,cici,narkotici Debelata si vena 6tom namerq i sas sprincovka q umerq vsi4ko stava rozavo krai men kato v Parvomaiski trudov den
Gravatar
happyday
2008-08-19_13:51
Re: poezia...?!

.
Gravatar
Jinsou
2008-08-19_15:54
Re: poezia...?!

happyday avatara ti e dosta palav :D
Gravatar
happyday
2008-08-25_09:43
Re: poezia...?!

.
Gravatar
Murphy
2008-08-25_13:42
Re: poezia...?!

happyday, big up!!! mn dobro tova poslednoto deto si postnala :)
Gravatar
muxomorka
2008-08-27_14:54
Re: poezia...?!

o hapy day 6te me razpla4e6 :roll: :mrgreen:
Gravatar
Jinsou
2008-08-27_15:00
Re: poezia...?!

beleeeeeeeeeeeeeznicite happy beleznicitee !!!
Gravatar
muxomorka
2008-08-27_15:52
Re: poezia...?!

[quote="Jinsou":6qo1fj9x]happyday avatara ti e dosta palav :D[/quote:6qo1fj9x] adski bezwkusen awatar kakto i postowe po poemu i ne samo "neinite" niakak si naposledk w tozi forum wsi4ko e spam - uwajawiate pametta na miastoto, egati!!!!!ima6e si sitl i wsi4ko,wapreki wsi4ko ili imenno zaradi nego ....
Gravatar
Jinsou
2008-08-27_16:06
Re: poezia...?!

nqkak si stilniq tip mnoo se ubesnqva6 brat :P imam 4ustvoto 4e ima6 nujda ot pove4e meso v dietata si ....... moje bi kalciqt ti ne e dostatu4en i tova vodi do takiva komentari tip ne znam kakvo govorq no neka da kaja 4e drugite sa si bezvkusni spammeri i nqmat stil :D ne 4e ne sa ama ne si ba6 ti 4oveka deto 6te govori za uvajenie i stil :)
Gravatar
muxomorka
2008-08-27_17:30
Re: poezia...?!

misliq , 4e bi triawalo da si dawa6 smetka , dokolko 6te wzema pred wid mnenieto ti za stil , imaiki se predwid , moje6e da proiawi6 malko wkus ,wazdarjaiki se ... :P t e .moje6 da s4ita6 fakta ,4e ti otwra6tam, kato u4tiwost ,estestwena za li4nostta mi...poslednata takawa oba4e spriamo teb ...
Gravatar
muxomorka
2008-08-27_17:43
Re: poezia...?!

ey , happyday ne me karai da sajaliwam ,ne izpadai w prekomeren minimalizm , molia. koi sega 6te ni razweseliawa tratata ratata :- :?: ..oswen ako ne ti e po -leko taka.... prosto biah priama za udowolstwie..izwiniawai... :- , :oops:
Gravatar
muxomorka
2008-08-27_17:51
Re: poezia...?!

..... :)
Gravatar
Jinsou
2008-08-27_18:07
Re: poezia...?!

:twisted: :twisted: Omagaj Stil Vuzdarjanie Davane na smetki 4ustvam se kato v 4akalnq da si pla6tam toka :shock: :shock: poslednata o4tivost sprqmo men ot teb :shock: Big :shock: i nai nakraq http://www.youtube.com/watch?v=MVTT65dZQLo
Gravatar
vordhosbn
2008-08-30_14:27
Re: poezia...?!

[b:5a5anw2m]Ode[/b:5a5anw2m] by Arthur O'Shaughnessy [i:5a5anw2m]We are the music makers, And we are the dreamers of dreams, Wandering by lone sea-breakers, And sitting by desolate streams;— World-losers and world-forsakers, On whom the pale moon gleams: Yet we are the movers and shakers Of the world for ever, it seems. With wonderful deathless ditties We build up the world's great cities, And out of a fabulous story We fashion an empire's glory: One man with a dream, at pleasure, Shall go forth and conquer a crown; And three with a new song's measure Can trample a kingdom down. We, in the ages lying In the buried past of the earth, Built Nineveh with our sighing, And Babel itself in our mirth; And o'erthrew them with prophesying To the old of the new world's worth; For each age is a dream that is dying, Or one that is coming to birth. A breath of our inspiration Is the life of each generation; A wondrous thing of our dreaming Unearthly, impossible seeming— The soldier, the king, and the peasant Are working together in one, Till our dream shall become their present, And their work in the world be done. They had no vision amazing Of the goodly house they are raising; They had no divine foreshowing Of the land to which they are going: But on one man's soul it hath broken, A light that doth not depart; And his look, or a word he hath spoken, Wrought flame in another man's heart. And therefore to-day is thrilling With a past day's late fulfilling; And the multitudes are enlisted In the faith that their fathers resisted, And, scorning the dream of to-morrow, Are bringing to pass, as they may, In the world, for its joy or its sorrow, The dream that was scorned yesterday. But we, with our dreaming and singing, Ceaseless and sorrowless we! The glory about us clinging Of the glorious futures we see, Our souls with high music ringing: O men! it must ever be That we dwell, in our dreaming and singing, A little apart from ye. For we are afar with the dawning And the suns that are not yet high, And out of the infinite morning Intrepid you hear us cry— How, spite of your human scorning, Once more God's future draws nigh, And already goes forth the warning That ye of the past must die. Great hail! we cry to the comers From the dazzling unknown shore; Bring us hither your sun and your summers; And renew our world as of yore; You shall teach us your song's new numbers, And things that we dreamed not before: Yea, in spite of a dreamer who slumbers, And a singer who sings no more.[/i:5a5anw2m]
Gravatar
vordhosbn
2008-09-05_22:22
Re: poezia...?!

[i:2no7av5i]Бляска слънчева звездичка, пръска силна красота, същинска нощна птичка, със светлина ни пее тя.[/i:2no7av5i] [img:2no7av5i]http://www.geekjoy.com/shared/star_MCT_150_35_-020_005_000_600x.jpg[/img:2no7av5i]
Gravatar
back2future
2008-09-05_23:21
Re: poezia...?!

The lamp once out By Natsume Soseki (1867 - 1916) [color=#0000BF:2aot4qo2]The lamp once out[/color:2aot4qo2] [color=#00FFBF:2aot4qo2]Cool stars enter[/color:2aot4qo2] [color=#4000BF:2aot4qo2]The window frame.[/color:2aot4qo2]
Gravatar
muxomorka
2008-09-09_11:57
Re: poezia...?!

m ne 4e e to4noto nastroenie ili wreme :- ,no miastoto s sigurnost ... wse pak e eliut ... We are the hollow men We are the stuffed men Leaning together Headpiece filled with straw. Alas! Our dried voices, when We whisper together Are quiet and meaningless As wind in dry grass Or rats’ feet over broken glass In our dry cellar Shape without form, shade without colour, Paralysed force, gesture without motion; Those who have crossed With direct eyes, to death’s other Kingdom Remember us — if at all — not as lost Violent souls, but only As the hollow men The stuffed men. II Eyes I dare not meet in dreams In death’s dream kingdom These do not appear: There, the eyes are Sunlight on a broken column There, is a tree swinging And voices are In the wind’s singing More distant and more solemn Than a fading star. Let me be no nearer In death’s dream kingdom Let me also wear Such deliberate disguises Rat’s coat, crowskin, crossed staves In a field Behaving as the wind behaves No nearer – Not that final meeting In the twilight kingdom III This is the dead land This is cactus land Here the stone images Are raised, here they receive The supplication of a dead man’s hand Under the twinkle of a fading star. Is it like this In death’s other kingdom Waking alone At the hour when we are Trembling with tenderness Lips that would kiss Form prayers to broken stone. IV The eyes are not here There are no eyes here In this valley of dying stars In this hollow valley This broken jaw of our lost kingdoms In this last of meeting places We grope together And avoid speech Gathered on this beach of the tumid river Sightless, unless The eyes reappear As the perpetual star Multifoliate rose Of death’s twilight kingdom The hope only Of empty men. V Here we go round the prickly pear Prickly pear prickly pear Here we go round the prickly pear At five o’clock in the morning. Between the idea And the reality Between the motion And the act Falls the Shadow For Thine is the Kingdom Between the conception And the creation Between the emotion And the response Falls the Shadow Life is very long Between the desire And the spasm Between the potency And the existence Between the essence And the descent Falls the Shadow For Thine is the Kingdom For Thine is Life is For Thine is the This is the way the world ends This is the way the world ends This is the way the world ends Not with a bang but a whimper.
Gravatar
brainjuice
2008-09-10_05:56
Re: poezia...?!

соц-поезия за дечица: Аз съм мъничко детенце, аз съм знаме на мира. Ходя-бродя из гората гъбки да си набера. Но не щеш ли - мухоморка! Казва Партията зорка: "Тази гъбка остави я, хей, детенце, не бери я. Тук ще мине след момент един гладен дисидент. Ще я глътне кат' муха, ще се гътне, ха-ха-ха". :P
Gravatar
muxomorka
2008-09-10_07:16
Re: poezia...?!

ne6to nedagawo, g(l)adno uj me gubarka6 -gubarko ..........?! :P
Gravatar
brainjuice
2008-09-10_08:00
Re: poezia...?!

е, не вреди закачка лека. зависи всъщност от човека, но виждам как при тебе веч се лее поетична реч. :D от хейтец лек си има нужда, щом креативността пробужда. :P
Gravatar
muxomorka
2008-09-12_09:20
Re: poezia...?!

"...и неговия поглед виждаше в дълбочината...."(уилям black) :P
Gravatar
RealityDysfunction
2008-09-18_10:54
Re: poezia...?!

[color=#0000BF:3gqvbwfh]Птиците [/color:3gqvbwfh] [color=#0000FF:3gqvbwfh]се претопиха[/color:3gqvbwfh] [color=#0040FF:3gqvbwfh]в синевата.[/color:3gqvbwfh] [color=#0080FF:3gqvbwfh]Ето, и облакът последен [/color:3gqvbwfh] [color=#00BFFF:3gqvbwfh]излинява. Заедно седим -[/color:3gqvbwfh] [color=#00FFFF:3gqvbwfh]аз и планината, докато накрая не[/color:3gqvbwfh] [b:3gqvbwfh][color=#FFFFFF:3gqvbwfh]остане само тя.[/color:3gqvbwfh][/b:3gqvbwfh] [i:3gqvbwfh]Ли Бо[/i:3gqvbwfh]
Gravatar
muxomorka
2008-09-18_11:47
Re: poezia...?!

:oops: oooo tolkowa sa hubawi
Gravatar
muxomorka
2008-09-18_11:57
Re: poezia...?!

ne moga da powiarwam 4e sm izbiagala ot foruma predi da se poiawiat tolkowa mnogo prekrasnosti a posle sm gi presko4ila w radosten galop ot mnojestwoto proiawiawi na dobra wolia wmesto da se wpia w dokato moga ..wsiako edno e wselena jest ottkorwenie.. ne znam za men twa naistina e nai hubawoto ne6to koeto niakoi e prawil za men .. :) . blagodaria wi .. :( wapreki 4e celia mi bit e izwezan s grozdowe jestowe ...a moje bi i zaradi towa onezi zadu6awa6ti neizmoleni neo4akwani nejelani jestowe koite se proiwiawat samo za da hwarliat o6te malko tiaga na egoto na prawe6tia gi i koito podiajdat drugia zasipwaiki go s nenujnoto blagowolenie izkliu4itelno neumestno neobmisleno nepremereno dori 4esto i ne dobro-wolno ..ne moga da powiarwam wse zabrawiam da openairwam max konserwiranata si sreda se dwija swobodno radikalno naokolo prosto taka ot pozitiwnost i za pozitiwnost i 4e hubawite hora sa nawsiakade naokolo...tolkowa e stiaga6ta pregratkata na temerutite s parazitni hipertrofirali egota naistina naistina naistina tazi tema tema e nai hubawia podarak koito sa mi prawili niakoga sled 1 mmm togawa ne se broi za6toto mi podariha jiwota ...
Gravatar
vordhosbn
2008-09-23_22:12
Re: poezia...?!

Психично-болен съм във свят на луди, свят на празна пустота. Някога със ягоди и пеперуди, сега е пълен с чернота.
Gravatar
muxomorka
2008-09-23_22:41
Re: poezia...?!

dosta sarkasti4no za darworezba... ne misli6 li ...? :)
Gravatar
brainjuice
2008-09-24_08:29
Re: poezia...?!

много съм си обичал винаги следното стихотворение: Финли Робърт Бърнс - Кой чука в този късен час? - Аз чукам - каза Финли - Върви си, всички спят у нас - Не всички - каза Финли - Не зная как си се решил - Реших се - каза Финли - Ти май си нещо наумил? - Май нещо - каза Финли - При тебе да излезна вън... - Ела де - каза Финли - Нощта ще минеме без сън - Ще минем - каза Финли - При мен да дойдеш току виж... - Да дойда! - каза Финли. - До утре ти ще престоиш - До утре. - каза Финли - Ще ти отворя, ала чуй - Отваряй - каза Финли - Ни дума някому за туй - Ни дума - каза Финли а ето и една българска версия по мотиви: Филю (по Бърнс) - Кой лопа тъй посряд нущя? - Яз лопам - речи Филю. - Въри си. Яз ни съм такваз! - Ни си ли!? - речи Филю. - Си чул ти някуй уйдурма… - Съм чул ми! - речи Филю. - Възгеч бе! Въх, чи срамута… - Ми… срам ма й! - речи Филю. - Да зема ся да дода вън… - Ила, де - речи Филю. - На портата сидиш кат пън. - Кат пън съм - речи Филю. - Да флезиш, ама де да знам… - Да фляза - речи Филю. - Ши гръмни целия мигдан! - Ши гръмни - речи Филю. - Виднъш да скочиш тос дувар… - Ши скоча! - речи Филю. - Шта праа дармадан пужар. - Напрай ма! - речи Филю. - Шта пусна, ама глей сига… - Пусни ма! - речи Филю - Шми висниш утре сигур пак… - Шти висна! - речи Филю. - Пък утпудир да си мълчиш! - Ш’ мълча, ми! - речи Филю. - Оф, ши стисна май учи… - Стисни ги - речи Филю. :D
Gravatar
muxomorka
2008-09-24_09:16
Re: poezia...?!

:lol:
Gravatar
RealityDysfunction
2008-09-24_09:24
Re: poezia...?!

Ани, нали искаше uplifting стихчета.. Иначе, светът си загива, да.. [color=#FF0000:3joii9z2]They paved paradise and put up a parking lot With a pink hotel, a boutique, and a swingin' hot spot[/color:3joii9z2] Don't it always seem to go That you don't know what you got 'til it's gone They paved paradise and put up a parking lot [color=#FF0000:3joii9z2]They took all the trees, and put em in a tree museum And they charged the people a dollar and a half to see them[/color:3joii9z2] Don't it always seem to go That you don't know what you got 'til it's gone They paved paradise, and put up a parking lot [color=#FF0000:3joii9z2]Hey farmer, farmer, put away your DDT I don't care about spots on my apples, Leave me the birds and the bees Please[/color:3joii9z2] Don't it always seem to go That you don't know what you got 'til it's gone Hey now, they paved paradise to put up a parking lot [color=#FF0000:3joii9z2]Why not?[/color:3joii9z2] [b:3joii9z2]/off[/b:3joii9z2] Макар че това пасва на темата с текстове от песни, но е по темата за Земята.. [b:3joii9z2]/off2 [/b:3joii9z2] Наивна ли съм? Струва ми се, че 'загиването' е обратимо..
Gravatar
muxomorka
2008-09-24_09:33
Re: poezia...?!

ei ,mom(i)4encee , na kogo wika6 ti ani ,be ,ei! :lol:
Gravatar
RealityDysfunction
2008-09-24_09:34
Re: poezia...?!

Леле, сори! Нали съм нова. А и в друга тема 'отговарям' на Ани. Вместо да работя.. :shock: Да, мом(и)ченце е по-правилно.
Gravatar
RealityDysfunction
2008-09-24_09:40
Re: poezia...?!

/off [RealityDysfunction] се извинява публично за грешката, и подарява следния линк на [muxomorka]: [url:2k1w18kg]http://dailyzen.com/[/url:2k1w18kg] Дано ти хареса, аз често през деня бягам там от сивото. ;) Shortcut: [url:2k1w18kg]http://dailyzen.com/quotes.asp[/url:2k1w18kg]
Gravatar
brainjuice
2008-09-27_09:35
Re: poezia...?!

ледена стена - под нея съм роден стъклена стена - отвред съм обграден хладната стена - замръзва моят дих вечната стена - с глава я не разбих. който приближи - стовари черен труп кой не приближи - и мъртъвци са куп който приближи - затули лъч една кой не приближи - и чезна в тъмнина (П.К. Яворов)
Gravatar
RealityDysfunction
2008-09-27_11:40
Re: poezia...?!

[color=#efefef:rvjf5b1i]....[/color:rvjf5b1i] [size=95:rvjf5b1i]От спуканите вени на небето потича неспокоен и студен, съзира ме, заглежда се във мен, с езици хладни близва ми лицето. Той ту се свива в локва пред нозете, треперещ като коте от вода, ту бяла електрическа звезда във него се оглежда като цвете. Заслушвам се и чувам как над мене със капки черни като вишнев сок той удря по циментовия блок и нещо му говори със звънтене. Във тази нощ сама съм в тъмнината, но нищо не навява самота, защото е изкуство под дъжда да можеш да говориш със водата. 1978 [i:rvjf5b1i]Петя Дубарова "С дъжда"[/i:rvjf5b1i][/size:rvjf5b1i] [img:rvjf5b1i]http://www.scrapbookjoe.com/sitebuilder/images/rain-puddle_Medium_Web_view-304x221.jpg[/img:rvjf5b1i] [color=#BFBFFF:rvjf5b1i][b:rvjf5b1i]PS [/b:rvjf5b1i]- [size=85:rvjf5b1i]забелязвате ли това момиченце на 16г (освен всичко друго, което може да се каже за поезията й, както и онова, което не може да се събере в думи) какви рими е съставило? Първият ред на всяко четиристишие се римува с последния, а вътрешните два - помежду си.[/size:rvjf5b1i][/color:rvjf5b1i]
Gravatar
muxomorka
2008-09-27_13:32
Re: poezia...?!

:idea: ! (TOLKKOWA E MNOGO DOBRO 4E NIAMAM DUMI)
Gravatar
Murphy
2008-09-29_07:11
Re: poezia...?!

наистина - толкова много добро е ....
Gravatar
ani
2008-09-29_08:47
Re: poezia...?!

попаднаха ми две книжлета на Елена Мури, незнам дали сте чували, ще споделя: [quote:8lie1ce2]Ти си навсякъде, Господи, дори е мен,недовършената...[/quote:8lie1ce2]. послепис: [quote:8lie1ce2]Вярвай във вълшебствата. Те са винаги до Теб. Докосвам те с магическата си пръчица и те превръщам във.... вълшебство! Сега си представи какво ще стане, където се появиш! Просто докосни и Другите. И наблюдавай светещо....[/quote:8lie1ce2]
Gravatar
happyday
2008-09-30_16:35
Re: poezia...?!

Разделихме се с поета Константин Павлов.Вечна му памет! ЕЛЕГИЧЕН ОПТИМИЗЪМ web | Стихове | Стари неща Дявол да го вземе, цяла вечност съм запънат на ръба на пропастта. Ще се вкоренят краката ми в скалата. И ще заприличам на ония криви, жилави и грозни храсти, дето никнат даже там, където кози крак не смее да пристъпи. Но от тоя миг нататък неудобството ще се превърне в качество. В причудливи краски ще разцъфвам. Непознати плодове ще раждам. (Всеки плод с различен вкус и форма.) Някои ще предполагат, че са сладки, други ще твърдят, че са отровни. Ах, посредствени художници ще ме рисуват, фотографки ще ме снимат контр-жур.
Gravatar
muxomorka
2008-09-30_19:25
Re: poezia...?!

"Над всеки труп възторжен славей пее... " :P K П
Gravatar
muxomorka
2008-09-30_19:27
Re: poezia...?!

ina4e от него biw6e libimo mi e- Няма го вече стария ужас - зверски цялостен и зверски безкраен, без гримаси и без остроумия. Ужасът си променя характера - тупа ме свойски по рамото, снизходително ме ухажва и кокетничи с представата за себе си: “Ние с тебе сме еднакво силни, ти си само малко по-красив…” И ми се усмихва. Ах, особено усмивката го прави гаден, извратен го прави и налудничав. И ме дави непозната гадост. Сякаш ме целуват похотливо бебета с мустаци и бради.
Gravatar
brainjuice
2008-10-01_08:42
Re: poezia...?!

светла му памет на Константин Павлов :- :oops: ПРЕКРАСНОТО В ПОЕЗИЯТА или ЖЕРТВА НА ДЕКОРАТИВНИ РИБКИ Моите стихове никой не ги печати. Никой не ги чете. Те са опасни - будят долни инстинкти, развращават духа. (Както казва онзи, дето ще се появи на края.) Особено са вредни за деца. И възрастни. Напуснаха ме всичките приятели. Разлюбиха ме всичките момичета. Една вдовица каза, че съм демоничен тип. За да не бъда сам, си купих три червени рибки. В стъклен съд. Хранех ги с водни бълхи и им сменявах водата. Веднъж проскубаната котка на хазайката успя да ме издебне и задигна най-палавата, най-красивата. Останалите две се мятаха от ужас, щом чуеха коварното животно. Но аз ги пазех най-внимателно. Една дъждовна вечер от тъга, от самота и от не знам какво реших да прочета на глас написаното през деня стихотворение. Сам себе си иронизирайки, се поклоних пред рибките и казах: - Ще позволите ли да рецитирам стихове? Прочетох им едно цинично, антиобществено стихотворение. (Както казва онзи, дето ще се появи на края.) Когато ги погледнах пак, лицето ми се вкамени от изненада - цветът им беше станал сивочерен; с огромни челюсти и остри зъби приличаха на мънички акули. Не се докоснаха до водните бълхи, които им насипах от пакета, с презрение отминаха трохите хляб. Тогава грабнах котката, проскубаната котка на хазайката, и я захвърлих върху тях. За миг, за два нещастното животно бе разкъсано. От този ден това им стана любимата храна. Аз всяка вечер им четях развратните си стихове (както казва онзи, дето ще се появи на края), а те растяха и се озверяваха. Превърнаха се в истински акули. Аквариумът трудно ги побираше, а котките не ги задоволяваха. Нататък всичко се разви мълниеносно и закономерно: когато им четях най-страшната от моите поеми, аквариумът изпращя и се пропука. Акулите изскочиха навън. По-кротката разтвори челюстта си и ме глътна. А другата изяде гардероба, където беше скрит един доносчик.
Gravatar
brainjuice
2008-10-01_08:44
Re: poezia...?!

е не мога да не пусна и това: :lol: КУЧЕТО ХЕКТОР Тука работата се свежда до един-единствен въпрос, възникнал у мене във връзка със следната случка: Както мирно си крачех, кучето Хектор изскочи и ме захапа за глезена. (Хектор е микроскопично бяло кученце. Всички бели и микроскопични кученца се кръщават Хектор.) Аз продължих да си крача заедно с Хектор на глезена. (Впит като бяла скаридка с бледорозов оттенък и прозрачни ушенца.) Само че Хектор квичеше и ми пречеше да не мисля. И тогава възникна у мене единственият въпрос във връзка с горната случка: - След като са му пълни устенцата с месото на моя глезен, звуците на квиченето откъде му излизат?
Gravatar
RealityDysfunction
2008-10-01_20:28
Re: poezia...?!

[size=95:3n08616w][color=#efefef:3n08616w]...[/color:3n08616w] Изгониха ни - бяхме невъзможни! Смехът ни бе решил да ни е враг - избухна между тестовeте сложни, разрошен и подкупващ. Даже как завързваше добрите химикалки с невидими конци, вълнуващ, син, и смеехме се, просто неразбрали, че не е лодка синият ни чин. Че и часовникът не е палячо със смешен нос - голямата стрелка. И чакахме звънеца ни - тръбача, (сами си го нарекохме така). Но строгият учител не усети красивото на пъстрия ни смях, приел ни в свойта алена планета, далеч от всякаква тъга и страх. Изгони ни - ний бяхме невъзможни! Но в дните, в тебеширения прах, в контролните, объркани и сложни, аз пазя спомена за този смях! 1977 [i:3n08616w]Петя Дубарова "Изгонени[/i:3n08616w]"[/size:3n08616w] [img:3n08616w]http://www.desmo-moto.com/ouim/classroom.jpg[/img:3n08616w]
Gravatar
Murphy
2008-10-02_07:34
Re: poezia...?!

НА ГОСТИ У ДЯВОЛА (Христо Смирненски) 1. ПРИКАЗКА ЗА ЧЕСТТА В живота си нивга не бях се надявал на толкова мил комплимент: покани ме Дявола — старият Дявол — дома си на чашка абсент. Свещта очертаваше острия профил със ивици златни лъчи и пускайки кръгчета дим, Мефистофел ме гледаше с влажни очи. В очите му есенна горист бе скрита, но все пак бе горд и засмен, и махна с ръка той "In vino veritas!" Ще бъда пред теб откровен! Омръзна ми вече все тоя ярем на притворство и помисъл зла — да пием за твойта сърдечност неземна и сивите земни тела! Преди векове аз възпрях на земята и тук устроих си шега: венчах се за земната Истина свята, но тя увенча ме с рога. Възпламнах от ревност, и в черна омраза за своята стъпкана чест — човешката чест неуморно аз газя, но с чест не сдобих се до днес. Намислих чрез подвизи чудни да блесна — умирах по сто пъти в бран, но винаги рицар на кауза честна, не бидох пак с чест увенчан. Отчаян, окаян,веднъж в булеварда аз тръгнах неземно злочест. И вдигнах над себе си ярка плакарда: "Човек без капчица чест!" Но странно: презрение няма ни капка! Посрещат ме вред с интерес, любезно отвсякъде свалят ми шапка: "Без чест ли си? — Прави ти чест!" Един господин ме целуна: "Ах, братко, и ти ли!... Ех, кой да те знай!" Две хубави дами ми казаха сладко: "Елате в нас утре на чай!" Чудесно! Невиждано! С почести редки изпратен бях чак до дома. Министри, царе и придворни кокетки ми писаха мили писма. И ето ме: важен, блестящ, елегантен, богат като истински Крез! И знам аз: крадец съм, лъжец, спекулантин, безчестник; но... винаги с чест!"... И Дявола млъкна. Наля от абсента, сърдечно се чукна със мен, и пускайки пушек на синкави ленти, прониза ме с поглед зелен. "Червен смях", 14 март 1923 2. ПРИКАЗКА ЗА ТИНЯТА В неделя Дявола облече расо - любимия си тоалет; и с тънка и загадъчна гримаса огледа се добре отвред. Действително в корема бе печален и - за да не бъде толкоз сух - беляза своя символ синодален с една възглавница от пух. - Една вечерна пролетна разходка? - ми кимна леко той с рога. - Виж, вечерта е кат вдовица кротка и цяла в нега и тъга... Съгласен бях. И посред врява шумна ведно с приятеля рогат разхождаме се дълго де ни хрумна из калния престолен град. И ето - късно в някаква си лавка покани ме на отдих той. Кръчмаря стар посрещна ни с прозявка, с поклон и привети безброй. Погледна Дявола с усмивка блага, повдигна странно рамена и ритна с крак възпрялата до прага огромна, грухтеща свиня. А лавката бе като всяка лавка, но странно беше тук едно: висеше над вратата калимявка и някакво шише вино. - Виното - да! Но що за подигравка чернее се над този праг? - Това ли? Туй е попска калимявка - реклама за добър коняк... Кръчмаря се усмихна и заклима, отвън му кимна вечерта, а в ъгъла ревнаха в хор петима и се целунаха в уста. Погледна Дявола под вежди тънки: "Я виж ги колко са добри!" Но зад гърба му някой злъчно смънка: "Добри, когато спирта ври!" Това бе юноша - намръщен, хладен. Въздъхна той и заруга: "Кой е добряк на тоз свят безотраден? И кой доволен е сега? Навсякъде чистота нито прашинка! Нито насъне светъл лъч... Летиш като изгубена снежинка сред вихрите на черна злъч... Уви, светът обърнал се в пустиня! Море от злоба и разврат!... Иди живей сред туй море от тиня, сред толкоз много кал и смрад!" Той млъкна... А през прага меланхолично проточи и свинята врат: "И аз от тоя свят съм недоволна: да, толкоз малко кал и смрад!..." "Червен смях", 4 април 1923
Gravatar
Jinsou
2008-10-02_07:39
Re: poezia...?!

4uek brao tova za tinqta e prosto .... :oops: :oops: :oops:
Gravatar
muxomorka
2008-10-02_07:51
Re: poezia...?!

ah ti 8)
Gravatar
Murphy
2008-10-02_07:55
Re: poezia...?!

ooo zaka4ka, mn hubav avatar imash :P
Gravatar
muxomorka
2008-10-02_08:01
Re: poezia...?!

leko bradat izlezna ,m kak 6te se usmihwam pod mustak ina4e ... 8)
Gravatar
Murphy
2008-10-04_08:28
Re: poezia...?!

Зимни вечери( Хр. Смирненски) Като черна гробница и тая вечер пуст и мрачен е градът; тъпо стъпките отекват надалече и в тъмата се топят. Глъхнат оградите, зловещо гледа всяка с жълти стъклени очи, оскрежената топола — призрак сякаш — в сивата мъгла стърчи. Странни струни са изопнатите жици, посребрени с тънък пух, и снегът, поръсен с бисерни искрици, хрупка с вопъл зъл и глух. А в мъглата — през безплътните и мрежи мълком гаснеща от скръб, младата луна незнаен път бележи с тънкия си огнен сърп. * Вървя край смълчаните хижи, в море непрогледна мъгла, и вечната бедност и грижа ме гледат през мътни стъкла. В стъклата с десница незрима, под ледния дъх на нощта, чертала е бялата зима неземни сребристи цветя. Но ето къщурка позната; в прозореца детска глава; и грубо гърмят в тишината пияни хрипливи слова. Завърнал се в къщи — безхлебен, пиян пак — бащата ругай: и своя живот непотребен, и своята мъка без край. Завесата мръсна, продрана, и едър мъглив силует размахва ръцете в закана, от помисли странни обзет. Децата пищят и се молят, а вънка, привела глава, сред своята скръб и неволя жена проридава едва. * Сякаш плачът и дочули са, сякаш са ехо в снега — звъннаха в сънната улица песни на скрита тъга. Трепка цигулка разплакана, сепна тя зимния сън, мигом след нея, нечакано, хукнаха звън подир звън. Пак ли са старите цигани? Пак ли по тъмно коват? Чукове, сръчно издигнати — сръчно въртят се, гърмят. Трепна в бараката сгушена пламък разкъсан и блед; а от стрехата опушена спускат се змийки от лед. Пламва стомана елмазена, вие се, съска, пълзи — с тежките чукове смазани, пръска тя златни сълзи. Синкави, жълти и алени снопчета пламък трептят, в огнен отблясък запалени, черни ковачи коват. * А навън мъглата гъста тегне, влачи своя плащ злокобно сив, и всуе се мъчи да пробегне остър писък на локомотив. Мяркат се незнайни силуети, идат странни — странни гинат пак: електричен наниз морно свети, през завесите от черен мрак. И в мъглата жълтопепелява, в нейното зловещо празненство, броди тежко, неспокойно плава някакво задгробно същество. Той е — слепия старик се връща, с него натоварено дете, потопени в хаоса намръщен, бавно, бавно се разтапят те. Братя мои, бедни мои братя — пленници на орис вечна, зла — ледно тегне и души мъглата, — на живота сивата мъгла. Тежък звън като в сън надалеч прозвъни. Полунощ ли е пак? В уморения мрак като копия златни пламтят светлини и се губят по белия сняг. Струят се без ред бледожълти петна от прозореца в скреж, и — разкъсващ, зловещ — през стъклата процежда се плач на жена, и горят и трептят свещ до свещ. * Сред стаята ковчег положен, в ковчега — моминско лице, и жълти старчески ръце у дъсченото черно ложе. Проточено ридай старуха, нарежда горестни слова, в миг потреперва и едва сподавя кашлицата суха. Неясно по-стените голи — пробягват сенките завчас; пред мъничък иконостас детенце дрипаво се моли. В прозореца свещите бледни целуват ледени цветя, и, в свойта кратка красота, цветята се топят безследно... * И пак край смълчаните хижи вървя в бледосиня мъгла и вечната бедност и грижа ме гледат през мътни стъкла. Като че злорадствени песни напяват незнайни беди, и трепнат, угаснат и блеснат над затвора двете звезди. А спрели за миг до фенеря, чувалчета снели от гръб, стоят две деца и треперят и дреме в очите им скръб. И сякаш потрошена слюда, снежинки край тях се въртят; и в някаква смътна почуда децата с очи ги ловят. А бликат снежинки сребристи, прелитат, блестят кат кристал, проронват се бели и чисти и в локвите стават на кал.
Gravatar
brainjuice
2008-10-04_10:28
Re: poezia...?!

:oops: :oops: :oops:
Gravatar
muxomorka
2008-10-09_21:26
Re: poezia...?!

Как трябваше да го направя? Как трябваше да не го правя, за да дам дихание на таз душа? Да дам на тези елементи име и опора? Тя е прекрасна като слънчев лъч, като флуид. Тя няма име, нито място. Какво да правя, за да разделя душата й, за да й дам и битие, и име? Навярно си обвързана, оплетена навярно си обвързана със неродени елементи и аз принуден съм да любя пориви и сянка. Аз моля те да влезеш във живота си, аз моля те да се научиш да ми казваш “АЗ”, когато те попитам. Защото ти си цяло, а не част. Не участ ти си, ти си същество. :oops: тва за мен беше най -якото обяснение ,докато наскоро не открих ,че просто са ми рецитирали на Паунд .. все пак :oops:
Gravatar
happyday
2008-10-11_15:52
Re: poezia...?!

.)
Gravatar
muxomorka
2008-10-11_16:04
Re: poezia...?!

:mrgreen: men mi e ki4- no e dobre do6lo- niiakogo moje da wazradwa ...
Gravatar
muxomorka
2008-11-29_23:16
Re: poezia...?!

w momenta mi e bireno... oba4e skoro 6te mi mine i 6te mi se stajni tolkowaaaaa 4e sigurno 6te iskam da s e ...pro4eta.. ta taka towa e edno posweteno na wsi4ki jeni :) amin1! Ела - рубини от драконова кръв и сълзите на богини малки гномвое дървесни с поклон ще ни поднасят .. деца във жертва писъци небесни на новородени облаци крила to malko praseta da hwarlia6 na biserite de nmnaprawo ne znam kk 6te se ponesa w sasedstwo na pound eliut i wapcarow m...) pisano e predi tri godini taka 4e da mi e prosteno :)bila sam malka ....i obratna:)
Gravatar
muxomorka
2008-11-29_23:22
Re: poezia...?!

pp sega mi kato go 4eta oswen 4e me dosme6wawa si pedstawiam onazi ot nlo geroinia niakakwa wnu6itelna i s pompozno ime i zalitania na intonaciata we4no 4etia6ta niakakwi wihreni zowowe:)
Gravatar
happyday
2008-11-30_08:51
Re: poezia...?!

[quote:2gynrfyt]Ела - рубини от драконова кръв и сълзите на богини малки гномвое дървесни с поклон ще ни поднасят .. деца във жертва писъци небесни на новородени облаци крила жеравови да разтворим на залеза в жаравата ела да плуваме NAD полетата в мълчанието на POLETA забрава DA пием от сънищата им а от желанията им сила ...![/quote:2gynrfyt] muxomorka най-накрая се реши да напишеш и ти нещо.Хубаво е. :) Пиши още,не само като ти е бирено. :D
Gravatar
muxomorka
2008-11-30_12:14
Re: poezia...?!

1.kato mi e bireno puskam samo ne pi6a :) 2.hmm twa koeto kazwa6 samo potwarjdawa opaseniata mi no ne mi puka kogato nai wajnoto e mnogo zle drugite zleta prosto niamat zna4enie :)
Gravatar
happyday
2008-11-30_12:25
Re: poezia...?!

muxomorka,DRAN-MRAN samo opravdania :P
Gravatar
the dead terrorist
2008-12-04_10:58
Re: poezia...?!

[b:ile08i85]Н[/b:ile08i85]али все нагоре вървим [b:ile08i85]И[/b:ile08i85] все ний на Бога мълвим [b:ile08i85]М[/b:ile08i85]олбите остават нечути, [b:ile08i85]А[/b:ile08i85] наш'та държава се рути и рути! "[b:ile08i85]Т[/b:ile08i85]атковино" се пее в една песен "[b:ile08i85]О[/b:ile08i85]течество мое", тоз израз за всеки е лесен [b:ile08i85]В[/b:ile08i85]ъзходът, казват, че бил на една крачка, [b:ile08i85]А[/b:ile08i85] ето, че само инфлация ни мачка! [b:ile08i85]Е[/b:ile08i85], такава била ни съдбата! [b:ile08i85]М[/b:ile08i85]ного пари да ни бъдат в главата [b:ile08i85]О[/b:ile08i85]бич, любов от очите се вие, [b:ile08i85]Я[/b:ile08i85]рост и гняв в душите се крие, [b:ile08i85]Т[/b:ile08i85]ърсим пътя към вечната слава, [b:ile08i85]А[/b:ile08i85] не можем да спретнем дори една свястна изява. [b:ile08i85]Р[/b:ile08i85]евниви сме ний към успеха на други [b:ile08i85]О[/b:ile08i85]биждаме, хулим сякаш сме луди, [b:ile08i85]Д[/b:ile08i85]елим всичко по братски, това е закон! [b:ile08i85]И[/b:ile08i85] вместо на плажа, печем се ний на балкон. [b:ile08i85]Н[/b:ile08i85]е! с икономии не ще се оправи света. [b:ile08i85]А[/b:ile08i85] може би лек за това няма, може би просто " живей за мига ". Р.Ч. :oops:
Gravatar
ani
2008-12-04_11:07
Re: poezia...?!

... и аз така [quote:yok9je38]4esto se 4ustvam [b:yok9je38]pusta[/b:yok9je38] V takuv moment samo dumite zaglu6avat use6taneto za samota .. i samo kus4etata krasota v koito niakoi umeiat da gi spoiavat me spasiavat (tratata;) .. ot pulno upostu6enie ... -tozi moment ne e nito 1 via nito poslednia v koito (6te) 4uvstvam boleznenata nuzda ot krasota i videnia ,molia -neka vseki napi6e stih,koito go vduhnoviava. ..mislia 4e [b:yok9je38]rano ili kusno vseki moze da ispita nuzda da se potopi v oazisa ,koito dumite vi/ni 6te obrazuvat[/b:yok9je38].. :oops:[/quote:yok9je38] съгласна много с горенаписаното, респект muxomorka :) :oops: [quote:yok9je38].... стоя на балкона и чувам стона от вагона на последния нощен влак. шумът отмина, тишината настана и мъглата обхвана малкия град. където вчера някой си Луд бе провъзгласил на перона своя чудноват труд. - за свободата, за вечното право - човешко, за което се борим, за което дерзаем, но което скрито отричаме. сега този Луд лежи под влажния лед забравен,отхвърлен от хорския гнет. ...[/quote:yok9je38] [quote:yok9je38]мечтая си понякога - да бъда Птица, да мога да летя свободно, волно, да мога да се рея сред звездите, да мога да се нося из простора. мечтая си понякога - да бъда Костенурка, да мога да се скрия от света греховен на завет в моята черупка. мечтая си да съм Влечуго, да мога да се влача и да тровя. мечтая си да съм Стоножка, но крайниците ми да са кат' длани, да свърша Всичко! мечтая си да съм Горила, да смажа и унищожа като Годзила онова, което ме тормози. мечтая си да съм Дете, невинно, чисто и безгрижно. мечтая си да съм Колело търкалящо се във Всемира. искам да съм човеко същество! [/quote:yok9je38] [quote:yok9je38]ТИ СИ ЛюБОВТА! ТИ СИ Слънцето , Ористта, Утрото и Залезът! ТИ СИ Росата и Сушата, Пролетта и Зимата в моя живот. ТИ СИ Сънят ми, ТИ СИ най-горещият ми Кошмар и най-адския ми Копнеж. ТИ СИ Всичко за мен! Ти олицетворяваш дните ми, омагьосваш очите ми. Ти раздираш Душата ми и освобождаваш Сърцето ми. ТИ СИ и Адът, и Раят![/quote:yok9je38]
Gravatar
RealityDysfunction
2008-12-04_12:20
Re: poezia...?!

[b:vz6vk3ck]@ muxomorka[/b:vz6vk3ck] [size=95:vz6vk3ck][color=#efefef:vz6vk3ck]...[/color:vz6vk3ck] Как искам да съм малък светъл влак, по-пъстър от крилете на хвърчило. Да чувствам аз във светлия си бяг че слънце в моя ритъм се е скрило. Да бъде мойта гара слънчев знак, от хиляди очи благословена. Да бягам срещу вятъра, но пак да върщам там мечтата си зелена. Как искам да съм малък светъл влак. Тогава бих посока подарила на някого. Искри родени в бяг от релсите. И свойта пъстра сила. Защо не съм добър среднощен влак?! Тогава аз на всеки бих раздала завръщане. Но бих поела пак по релсите на радостта си бяла. [i:vz6vk3ck] Петя Дубарова, "Влак[/i:vz6vk3ck]"[/size:vz6vk3ck] [img:vz6vk3ck]http://www.desmo-moto.com/ouim/train.jpg[/img:vz6vk3ck]
Gravatar
gears
2008-12-04_13:16
Re: poezia...?!

"Крадци венец ви свивам от коприва, потапям го в безчестие и срам и нек краси,сган низка,нечестива, тълпа от демони,тълпа граблива, челата мръсни вам!" Хр.Смирненски "На търговците скубачи"
Gravatar
RealityDysfunction
2008-12-05_08:47
Re: poezia...?!

[size=95:1eqvdbl7][color=#efefef:1eqvdbl7]...[/color:1eqvdbl7] В гонитба с часовете години съм пропуснал. От търсене на радост що болки съм събрал! Най-тихата самотност сред хора съм почувствал. И моят вик за близост в самотност е узрял. Спокоен съм оставал сред шумовете празни. Под облаците вечни вървял съм променен. От тъмен гняв съм плакал в най-хубавия празник. И празнично съм тръгвал към делничния ден. От своя връх съм слизал в безкрайното начало. И бързо съм превръщал тъгата във шега... Но няма да ви кажа, че черното е бяло. По черен път поемам високо - към снега. [i:1eqvdbl7] Георги Константинов, "Високо към снега[/i:1eqvdbl7]"[/size:1eqvdbl7] [img:1eqvdbl7]http://www.desmo-moto.com/ouim/highinthesnow.jpg[/img:1eqvdbl7]
Gravatar
ani
2008-12-05_10:44
Re: poezia...?!

[quote:3rl6em2s]някой ден ще бъда стара съсухрена жена. някой ден ще се подпирам с лакиран бастун. ще оправям косите побелели и ще мажа дланите с михлем. някой ден едва ще ходя, едва ще стискам Чашата - Вода. ще мога ли дори да гледам до последно Моята Земя?[/quote:3rl6em2s]
Gravatar
ani
2008-12-05_10:47
Re: poezia...?!

[quote:1x84jy4c]... бродим , като сомнамбули. лутаме се , като луди. хулим се , кат'псета. мразим се , като цървули. въртим се в кръг; обладани от тайфуна на омразата и пошлостта. гади ми се от кирта.... [/quote:1x84jy4c]
Gravatar
ani
2008-12-05_10:56
Re: poezia...?!

[quote:3a3reqnt]обичам ТЕ безпаметно. обичам ТЕ вечно и живо. обичам ТЕ страстно и диво. безгрижно.мудно.лениво. палаво.свежо.игриво. обичам ТЕ!просто това Е! Обичам!нима не е истина? обичам ТЕ и Камъните го знаят. обичам ТЕ и Птиците ги пеят. обичам ТЕ и Дъгата го рисува, и Гората го стене, и Реката ромоли го. обичам ТЕ!и Слънцето го казва, когато прегръща всяка утрин Земята. обичам ТЕ: за лека Нощ. обичам ТЕ : от Дъжд до Вятър. обичам ТЕ: всеки миг. обичам ТЕ! толкова е лесно да го правя! обичам да ТЕ обичам![/quote:3a3reqnt]
Gravatar
RealityDysfunction
2008-12-10_18:53
Re: poezia...?!

[size=95:3oq7t9xt][color=#efefef:3oq7t9xt]...[/color:3oq7t9xt] Вчера си измислих приказка една, за птиче малко и жълтичка пчела. Но без да искам забравих я аз вечерта и се сетих края чак на сутринта. Летеше си един ден птичето само и в клонче лошо удари си то лявото крило. Каква беда го сполетя, тъкмо преди есента. И падна птиченцето на земята, отпусна си то лекичко крилцата. Със глас заплака тъжно то, за свойто малко, счупено крило. “Защо на мен това се случва? Пеенето ми ли злобата нечия отключва? Сега с братята си как аз ще замина, как ще се завърна догодина?” Но птиченцето мъничко не знае, че у дървото пчеличка жълта кошер си копае. И чува неговата мъка тя, макар и глуха, със слухова тръба. Излезе из дома си жълтата пчела и притече се на помощ в таз беда. На птиченцето крилото тя превърза и мехлем му сложи без да бърза. За ден-два оправи се птиченцето клето, легнало на пчеличката в кюшето и с песен на устица, подаде си то малката главица. Но дойде време с пчеличката да се сбогува, че с братята си дълъг път то трябва да пътува. С прегръдка братска на раздяла мъчна, поплакаха си двама и всичко вече почна да приключва. И литна птичето в небесата, широко си разпери то крилата, а прибра се жълтата пчелица, мед да прави за своите дечица. Минаха се тъй месеците зимни и дойде пак пролетта с хубостите дивни. Почука птиченцето малко пак на същото дърво и с приятел скъп отново срещна се то. [i:3oq7t9xt] Lynn, "Стихче за птиченце[/i:3oq7t9xt]"[/size:3oq7t9xt] [img:3oq7t9xt]http://www.desmo-moto.com/ouim/birdbee.jpg[/img:3oq7t9xt]
Gravatar
ani
2008-12-18_20:01
Re: poezia...?!

[quote:alyiy5l3]...дали съм аз онази горда птица, която вчера бе пронизана от сляпата стрела? дали съм аз онова животно: диво , мощно, което в устрема си бе спънато от нечия ръка? дали съм неизлитнала ракета или рухваща разядена стена....[/quote:alyiy5l3]
Gravatar
RealityDysfunction
2008-12-20_18:02
Re: poezia...?!

[size=95:r6ynuhos][color=#efefef:r6ynuhos]...[/color:r6ynuhos] "[b:r6ynuhos]ТИГРЕ, ТИГРЕ!..[/b:r6ynuhos]" Как е ловът ти, ловецо безстрашен? Братко, аз цяла нощ тичал съм прашен. Как ти е плячката, прясно убита? Братко, тя още из джунглата скита. Де са ти силите, старите сили? Братко, те чезнат от моите жили. Де ти е стъпката, пълна с тревога? Братко, умирам аз в свойта бърлога. [i:r6ynuhos] Книга за Джунглата, "Тигре! Тигре![/i:r6ynuhos]"[/size:r6ynuhos] [img:r6ynuhos]http://www.desmo-moto.com/ouim/tiger.png[/img:r6ynuhos] [size=85:r6ynuhos] [b:r6ynuhos]PS [/b:r6ynuhos]- когато бях малка и четях Книга за Джунглата, това стихче беше огромна вселена.. А от други две пак от същата безценна книга, които ще постна по-нататък, оставах без дъх направо. Какви сме впечатлителни като малки, и как обръгваме и загрубяват антените ни после.[/size:r6ynuhos]
Gravatar
RealityDysfunction
2009-01-06_12:29
Re: poezia...?!

[size=95:1xakq1dw][color=#efefef:1xakq1dw]...[/color:1xakq1dw] "[b:1xakq1dw]ПРОЩАЛНА ПЕСЕН!..[/b:1xakq1dw]" [b:1xakq1dw][u:1xakq1dw] Балу: [/u:1xakq1dw][/b:1xakq1dw] Аз те водех, малки брате, из пътеките познати - [color=#40BF00:1xakq1dw]спазвай в новата пътека ти Закона на човека[/color:1xakq1dw]! И макар да те оцапа - слушай свойта мечка сляпа - никога недей се спира, а го следвай като диря! И когато с болки нови твойта глутница те трови или злобно ти се смее, казвай: "Пак Табаки пее!" И когато тя те мъчи, казвай: "Шир Хан пак се пъчи!" [color=#40BF00:1xakq1dw]И когато с ножа крачиш, пак Закона им да тачиш[/color:1xakq1dw]! ([color=#40BF00:1xakq1dw]Мед и корени в гората пазят от беди децата[/color:1xakq1dw]!) С ветрове, води, треви Джунглата след теб върви! [b:1xakq1dw][u:1xakq1dw] Каа:[/u:1xakq1dw][/b:1xakq1dw] [color=#40BF00:1xakq1dw]Знай добре, че Яростта е яйцето на Страха[/color:1xakq1dw]! [color=#40BF00:1xakq1dw]Че не мига ли окото, то ще надделее злото[/color:1xakq1dw]! [color=#40BF00:1xakq1dw]Че върви Учтивостта заедно със Смелостта[/color:1xakq1dw]! [color=#40BF00:1xakq1dw]И че твой е всеки друм и всеки кът - с открити думи[/color:1xakq1dw]! [color=#40BF00:1xakq1dw]Над главата си не рипай, гнили клонища не пипай[/color:1xakq1dw]! [color=#40BF00:1xakq1dw]Глътката си премери ти по сърните и козите, щом окото се забрави, гърлото ще се задави[/color:1xakq1dw]! Спи в бърлоги най-потайни срещу врагове незнайни! [color=#40BF00:1xakq1dw]Кожата си ти изкъпвай[/color:1xakq1dw] [color=#FF0000:1xakq1dw]и в мълчание пристъпвай[/color:1xakq1dw]! С ветрове, води, треви Джунглата след теб върви! [b:1xakq1dw][u:1xakq1dw] Багира:[/u:1xakq1dw][/b:1xakq1dw] Аз във клетка съм живяла, хората съм опознала. Знам - детето на Човека следва своята пътека. [color=#40BF00:1xakq1dw]Никога недей се движи с празно котешко безгрижие [/color:1xakq1dw] и не влизай в мир глупешки със Чакалите човешки! [color=#40BF00:1xakq1dw]Млъквай, щом ти викат бесни: "Да вървим по дири лесни![/color:1xakq1dw]" [color=#40BF00:1xakq1dw]Млъквай, щом от теб поискат слабите да се потискат[/color:1xakq1dw]! [color=#40BF00:1xakq1dw]На маймуна не приличай и в хвалби не се увличай[/color:1xakq1dw]! [color=#40BF00:1xakq1dw]Щом на лов се ти отправяш, дирята да не преправяш[/color:1xakq1dw] - нито вой, ни песен жива настрани да те отбива! С ветрове, води, треви Джунглата след теб върви! [b:1xakq1dw][u:1xakq1dw] Тримата заедно:[/u:1xakq1dw][/b:1xakq1dw] [b:1xakq1dw]Там, където вечер свети и цъфти Червено цвете, и започват страховете, там, където в нощи черни сянка само ще се мерне и ще чуеш стъпки верни, там, където в сутрин ранна ще те мъчи мъка странна като незарасла рана - ветрове, води, треви Джунглата след теб върви! [/b:1xakq1dw] [i:1xakq1dw] Книга за Джунглата[/i:1xakq1dw][/size:1xakq1dw] [img:1xakq1dw]http://www.desmo-moto.com/ouim/jungle.jpg[/img:1xakq1dw] [size=85:1xakq1dw] [color=#FF0000:1xakq1dw][b:1xakq1dw]PS [/b:1xakq1dw]- животните какви съвети дават на човека...[/color:1xakq1dw][/size:1xakq1dw]
Gravatar
brainjuice
2009-01-06_21:31
Re: poezia...?!

благодаря ти! :oops: много любима книжка и много любимо стихотворение :- Киплинг е велик!
Gravatar
RealityDysfunction
2009-01-07_11:25
Re: poezia...?!

Била съм дете, а последното стихче (Тримата заедно) и Тигре, Тигре! ги помня оттогава наизуст. Не може да се опише ефектът им.
Gravatar
the GNOME
2009-01-07_11:41
Re: poezia...?!

и аз много обичам тази книжка - особено едно издание с меки корици и голямо горе-долу А3... :oops: :oops: :oops: бях поствал от там но май беше в лирикс :) много
Gravatar
ani
2009-02-13_09:08
Re: poezia...?!

[quote:34br3aht][size=85:34br3aht][b:34br3aht]ДНИ И НОЩИ[/b:34br3aht] Прехапва хоризонтът слънцето — езика на убит бизон. Нощта изкара свойте крави на голия небесен склон, и в тъмното лъщят зениците им жълти... Какви измислици. Нима от друго време си дошъл ти? Животът бърза. Като юноша израства изведнъж, не знае ли, че грижи, битки, болести преследват всеки мъж. Не бягам аз от хората — вървя към промислите висши. Пред мене пешеходната пътека нарежда своите клавиши и минувачите — безумни пръсти — сноват напред-назад; ужасна музика. Сред светлини и мрак петролен изчезва този град и цяла нощ картечница в библейските полета трака; с конец от макарата лунна пак рокли шие тя от мрака — за майките на всички луди синове. Все по е силен моят глас. За мойта майка кой ли черна рокля шие в тоя час?... На изток е отдавна ден. На слънцето в тигана и днес яйца се пържат. Но нима гладът им жълт престана. Аз искам милост — както болният се моли за живот. Къде си ти, мой Север? Там под сребърния свод вали новогодишен сняг, покрива старите тополи и — ангели с увиснали крила — те крачат през полята голи, за да се стоплят в селото... О, свят на части разделен! Ти, Статуя на Свободата — нов, нещастен Диоген, кого очакваш на брега от Бейрут, Манчестър и Токио? Нощта е тъмна — като в бъчва, надупчена жестоко от силните златотърсачи на всички времена: през дупките цеди се златна зловеща светлина. Аз ли съм център на света? И гвоздея на кръста? Кой мене ще ме разбере? Любимата — сама в тълпата гъста, или пък всички — щом замлъкне моят глас? Вървя. Така е светло, светло. Изгубил съм и сянката си аз.[/size:34br3aht][/quote:34br3aht] [quote:34br3aht][size=85:34br3aht] [b:34br3aht]СКРИТА РАНА[/b:34br3aht] Ти цял живот стоиш на прага. Между доброто и злините, между инфаркта на божура и хаповете... Вечен праг. И ти, самият ти си двойнствен. Сърцето твое жив магнит е, дори когато се разкъса — два полюса ще има пак. Среднощ. Прозорци. Смях газиран. И сенки топли и двуглави. Белее се — лице на клоун — снегът подпухнал и студен. На всички хубаво да бъде... Но кой на теб добро ти прави? А може би за теб награда ще бъде утрешният ден. Засмей се. Още. Да изтраеш — усмивка е необходима. А после, изиграл ги всички, навън втурни се ти и пръв убий нощта. Денят да дойде. Какво, че улики ще има? Тополата — кама звънтяща, обляна със зелена кръв.[/size:34br3aht] [/quote:34br3aht] [quote:34br3aht][b:34br3aht]САМ[/b:34br3aht] От връзката с балоните откъсна се един. Ще има да го гоните из небосвода син. Това добре говори ви: балоните цъфтят, но щом усетят пориви, ги дръпват всеки път. А другият, от връзките откъснат, се стреми... В света тъй става с дръзките — те вечно са сами![/quote:34br3aht] http://www.kadiiski.com/poezia/bg_deca_ss.html :oops:
Gravatar
brainjuice
2009-02-13_15:03
Re: poezia...?!

аааа, мерси много, Ани :oops:
Gravatar
ani
2009-02-13_16:21
Re: poezia...?!

[size=85:ypiz7qkr]иха за нищо :oops: , понякога чак гузно и тъжно ми става, че човек няма време да се докосне до ДЪ[b:ypiz7qkr]творчеството[/b:ypiz7qkr], както си е нужно..... :idea: :idea: :idea: :idea: :idea: :idea: :idea: :idea: :idea: темата е бая дългичка и да не драскам излишно тук ще кажа, че Кирил Кадийски се оказа за мен интересна личност , творбите му ми допаднаха много, признавам научих името му преди 3, 4 дни..... :mrgreen: :idea: добре, че я има тая пуста мрежа и понякога можеш да си крадваш от комерса полезно временце :oops:[/size:ypiz7qkr] едит, че пак щях да забравя :P : I[quote:ypiz7qkr]. Има дами и циници, и мадами, и бараби, и куки, и куки, куки, куки... Живи са... с нашите ти шанса си виж! Има дами и на скута тук са ни, инженере нежни! И на барабани не тътен, а громол! О, морга за ГАЗ и за ВАЗ! — А дали и Лада? И Лада ли? А дали за тази лада? — И Лада надали! — А тойота? Ямаха? — Махам я! — E, да де, нали Милан не я иска пак с капак сияен. — Ами има, има! — вади и дава ми и доводи! — Е, не! — Кажи ми, Жак, и ти, Йоко, о кой, о кой, Йоко Оно, затътна: бартер е трабантът? Аз! А на бара биеше и барабана. И ни бобини, и ни шини, и ни рама — ламарини! Не роторен рото-мотор нито готин ротор! А, вярвам, има врява! И метал! Ей, елате ми! А, Ленън, ела, о, кибико! Е, и вие, Киро, Йоко, Йорик и Сиси... Е, що нощ е! И що нещо още! Нощи! Инак на кило коли... Канкани и рев див, о, да! И горгони, но гроги! Адови двери! Ад, а! Взел в ръка малка факла макър, влез в ада! Автобар допинг ни подработва. Рева: — Дрога за горд авер, тип, от ум, рев и вермут опит! ... [/quote:ypiz7qkr]
Gravatar
qto_luni
2009-02-19_15:54
Re: poezia...?!

КОГАТО СИ НА ДЪНОТО Когато си на дъното на пъкъла Когато си най тъжен и злочест От парещите въглени на мъката Си направи сам стълба и излез Светът когато мръкне пред очите ти И притъмнява в тези две очи Сам слънце си създай и от лъчите Създай си стълба и по нея се качи Когато от безпътица премазан си И си зазидан в четири стени От всички свои пътища премазани Нов път си направи и сам тръгни Трънлив и зъл е на живота ребуса На кръст разпъва нашите души Загубил всичко, не загубвай себе си Единствено така ще го решиш Дамян Дамянов :) :) :)
Gravatar
Anonymous
2009-02-19_20:13
Re: poezia...?!

[quote:3ptt76lp][b:3ptt76lp]Offering, Reminder[/b:3ptt76lp] I’ve known empty to crave full and then full to crave empty again. Flowers become fruit. Light turns to dark and darkness fades. There is nothing to tell you that you don’t already know. I offer you my eyes as a reminder to see I offer you my voice raised high as a reminder to sing my fingertips as a reminder to touch the sway of my hips as a reminder to dance and the stillness of the air between us as a reminder of simple possibility. Light turns to dark and darkness fades. Flowers ripen into fruit. Empty craves full and full craves empty again.[/quote:3ptt76lp] [url:3ptt76lp]http://ladyapples.com/[/url:3ptt76lp]
Gravatar
Anonymous
2009-03-07_14:39
Re: poezia...?!

[quote:1tp5o71d]кога распукнаха божурите и спре да вАли оня снег, напрегна ми се нещо о потурите и мозакат ми стана мек. реших да одим язе пръф до Натка, да видим как е щое, има ли мерак, земах шише и некоя доматка и прескочих прага й като ьонак. добре, ама съпнАх се лошо, шишето се счопи и язе се исприщи, а Натка ме погледна като Гошо кога не види у копанята си нищо. да беше само тва ебаси, ама счопих и сичко о потурите. и кво че кажем сЪга на женаси като рече да пипне ми мадурите?[/quote:1tp5o71d] народно творчество източник : [url:1tp5o71d]http://www.severozapad.org[/url:1tp5o71d]
Gravatar
brainjuice
2009-04-06_15:35
Re: poezia...?!

http://www.youtube.com/watch?v=T-avzakep58& :lol: :oops:
Gravatar
vordhosbn
2009-04-07_14:15
Re: poezia...?!

ФИНДЛИ Робърт Бърнс - Кой хлопа в този късен час? - Аз хлопам! – каза Финдли. - Върви си! Всички спят у нас! - Не всички! – каза Финдли. - Незная как си се решил…. - Реших се! – каза Финдли. - Ти май си нещо наумил? - Май нещо! – каза Финдли. - При тебе ако дойда вън… - Ела де! – каза Финдли. - Нощта ще минеме без сън! - Ще минем! – каза Финдли. - При мен да дойдеш, току-виж… - Да дойда! – каза Финдли. - До утре ти ще престоиш! - До утре! – каза Финдли. - Веднъж да минеш моя праг… - Да мина! – каза Финдли. - И утре, знам, ще тропаш пак! - Ще тропам! – каза Финдли. - Ще ти отворя, ала чуй… - Отваряй! – каза Финдли. - Ни дума никому за туй! - Ни дума! – каза Финдли.
Gravatar
muxomorka
2009-04-08_06:17
Re: poezia...?!

iawnio winai moje da e po zle- prepowtaria6 burn`sssssssssssss.... moeto wkli4wanwe za dnes puk e '' piip piiip piiiiiiiiip - dobro utro wie ste s programa horizonti na balgarskoto nacionalno radio..''
Gravatar
vordhosbn
2009-04-08_07:05
Re: poezia...?!

Е как го преповтарям, ако не се лъжа Финдли досега не съм поствал... :)
Gravatar
muxomorka
2009-04-12_15:29
Re: poezia...?!

AIDE DA SE RAZBEREMI AZ NAPRAWIH TAZI GRE6KA ..OBA4E AIDE MOLAI WI SE W TEMATA SAMO OTWARDENI AWTORI 6TOTO TWARDE 4ESTO STAWAT IZCEPKI IDEIATA E KATO E OTWORI DA SE WIJDAT SAMO STOINOSTNI NE6TA NE NE4II ZLOPOLU4NOSTI...
Gravatar
RealityDysfunction
2009-04-12_15:52
Re: poezia...?!

[quote="muxomorka":1uvndo1w]AIDE MOLAI WI SE W TEMATA SAMO OTWARDENI AWTORI[/quote:1uvndo1w] [quote="muxomorka":1uvndo1w] 4esto se 4ustvam pusta V takuv moment samo dumite zaglu6avat use6taneto za samota .. i samo kus4etata krasota v koito niakoi umeiat da gi spoiavat me spasiavat (tratata;) .. ot pulno upostu6enie ... -tozi moment ne e nito 1 via nito poslednia v koito (6te) 4uvstvam boleznenata nuzda ot krasota i videnia ,molia -neka vseki napi6e stih,koito go vduhnoviava. ..mislia 4e rano ili kusno vseki moze da ispita nuzda da se potopi v oazisa ,koito dumite vi/ni 6te obrazuvat.. :oops:[/quote:1uvndo1w] [u:1uvndo1w]Извадка-превод от второто:[/u:1uvndo1w] ".. моля нека всеки напише стих, който го вдъхновява." ".. всеки може да изпита нужда да се потопи в оазиса, който думите ни ще образуват." Мухоморчо? Защо тия изисквания, с които скопяваш собствената си добра идея..? Може ли красивото да бъде категоризирано? И ограничено до "само утвърдени автори"? Кой ги е утвърдил? Ами хилядите неутвърдени, но стойностни творби? Понякога красотата се е скрила на най-неочакваните места... :o :( :o
Gravatar
vordhosbn
2009-04-12_18:15
Re: poezia...?!

Мухоморката просто се заяжда за спорта. ;) И това си е вид изкуство като се замислиш. :D @ludo_zlence - добре дошла в оуим. :) П.П.: Ето и малко от моя уикенд по Витоша... [i:3u68uwfi]Дървото днес ми проговори, чух тътена му глух, Ах как искам да му отговоря, но съм ням за неговия слух.[/i:3u68uwfi]
Gravatar
happyday
2009-04-15_09:56
Re: poezia...?!

[quote="muxomorka":18kgl7zl]AIDE DA SE RAZBEREMI AZ NAPRAWIH TAZI GRE6KA ..OBA4E AIDE MOLAI WI SE W TEMATA SAMO OTWARDENI AWTORI 6TOTO TWARDE 4ESTO STAWAT IZCEPKI IDEIATA E KATO E OTWORI DA SE WIJDAT SAMO STOINOSTNI NE6TA NE NE4II ZLOPOLU4NOSTI...[/quote:18kgl7zl] RAZBIRAM TE NAPULNO...ZATOVA SI IZTRIH PREDI VREME POSTOVETE.... MNOGO POZDRAVI S EDIN UTVARDEN AVTOR :D :D :D :oops: Ръка за прошка (Д. Дамянов) Подавам ти я - ето на. Прости! Протягам ти я, за да се покая. За нещо, за което знаеш ти, но за което аз, уви, не зная. Виновен съм за всичко. В този свят единият все нещо съгрешил е, единият - все нещо виноват... И в този случай туй съм аз - прости ми! Ти не прощаваш - гордост и тъга. Вместо с любов, с ирония ме плисваш; и моята протегната ръка с празното пространство се здрависва... Добре тогаз, ще си я прибера, ще си я взема, щом не ти е нужна. Но тази длан, била с теб и добра, но тази длан - била с теб и нечужда, един път непоета ли умре, несрещната един път ли остане, знай вече няма никога да спре и да понечи твоята да хване! Отблъснеш ли я днес, то утре как ще хвърлиш мост помежду теб и мене?! Не, не поемай моята ръка, но да не стане някога така, че да я търсиш в цялата вселена!!!
Gravatar
ani
2009-05-21_08:15
Re: poezia...?!

Везни [size=85:20wc7wsx]Тази вечер ще си легнеш рано, но до късно няма да заспиш. Дълго ще разчиташ по тавана туй, което трябва да решиш. Ще се ровиш в спомени и дати, ще възкръсваш трепети и дни и ще трупаш мълком във блюдата на сърдечните везни: радостта - и първото страдание, верността - и нейните въжа, ласките - и първата досада, клетвите - и първата лъжа. Ще претегляш, ще сравняваш скритом устните ми с нечия уста, нечии очи - с очите ми, силата - със нежността... После ще объркаш всичко и наслуки ще запълваш слепите блюда: ще поставиш любовта при скуката, навика - при любовта... Страшно ще ти е да се събудиш - по-добре е да не спиш: да си идеш - ще ти бъде трудно, да се върнеш - ще се унижиш. [/size:20wc7wsx] РЕКВИЕМ [size=85:20wc7wsx]Той пак се връща, тих, прегърбен, под тежестта на много спомени. Лицето му е сбръчкано и болно от много смях и много скърби. Той всяка вечер спира до фенера, сверява си часовника по градския, кой знай кому усмихва се приятелски и всяка вечер пита портиерката за някакво писмо, което чака тринадесет години... Тих, прегърбен, изкачва се замислено по стълбите. Като изгаснало прозорче в мрака мержей визитната му картичка, Написана със Ъ и ерове (професията е зачеркната). Затваря се във душната си стаичка, разтваря старите тефтери с баланси, заеми и кредити, до полунощ пресмята лихвите, сортира несконтираните полици (възкръсват в тъмното надеждите...). Ръце потрива, криво се усмихва, заспива като цар със спомените си, а сутринта се буди, тих, прегърбен, безшумно слиза пак по стълбите, замислен, сгърчен и треперещ, душен от злоба, плач и кашлица. На старата визитна картичка професията е зачеркната. [/size:20wc7wsx] http://liternet.bg/publish4/scanev/maimunite.htm
Gravatar
muxomorka
2009-05-21_11:50
Re: poezia...?!

.....с живота под вежди се [color=#400080:1e1lq8wl] не[/color:1e1lq8wl] гледаме строго....
Gravatar
ani
2009-05-21_13:37
Re: poezia...?!

АКО ВЪНКА... [quote:2dfsgnbi]Ако вънка зора е зорила - тя за теб е зорила сега. Ако има на тоя свят сила - тя се казва: любов [color=#FFFFFF:2dfsgnbi]и тъга.[/color:2dfsgnbi][/quote:2dfsgnbi] Пеньо Пенев
Gravatar
ani
2009-05-27_07:05
Re: poezia...?!

ПРОЛЕТЕН ВЯТЪР [quote:1p071ijn][size=85:1p071ijn]Моя майко и моя кръщелнице, полудяла и огнена пролет, дето весело биеш в кепенците и лудуваш над влажните клони! Аз съм луд и аз язда през нивите и по сивите улици тичам, и разправям на моите биволи с колко нежна любов ги обичам. А танцуват запалени къщите от безспирния бяг на земята, ний със всяко дръвче се прегръщаме и лудуваме с лудия вятър. Падат, стават и хора, и улици, и дървета, и гробища черни от безкрайните смели приумици на вечерния ветър неверен. Моя майко и моя кръщелнице - полудяла и огнена пролет, дето весело биеш в кепенците и лудуваш над влажните клони.[/size:1p071ijn][/quote:1p071ijn] Никола Фурнаджиев български поет Роден:27 май 1903 http://liternet.bg/library/bl/f/nfurn.htm
Gravatar
muxomorka
2009-05-28_11:53
Re: poezia...?!

da,liubim :) ima edno osobeno liubimo 6te potursia da pusna kato mi s e razminat izpitite ...
Gravatar
brainjuice
2009-06-01_19:54
Re: poezia...?!

Ани! Фурнаджиев... :oops: :idea: :-
Gravatar
the dead terrorist
2009-06-02_00:18
Re: poezia...?!

извинете, но защо е това "само утвърдени автори", има мн млади и незнайни все още автори с блестящи творения! :? много ви моля недейте слага чак такива граници аз дори с интерес чета такива /макар и не винаги да се е получило нещо уникално/ пък и темата гледам е със уклончиво заглавие благодаря! :roll:
Gravatar
ani
2009-06-02_06:18
Re: poezia...?!

утро , добро :oops: [color=#FFFFFF:2clxpg39]аз също съм да има всякакви...., но ..... коя съм аз, за да казвам......[/color:2clxpg39] днес е 02.06 :idea: :oops: ....... [quote:2clxpg39]Тесни били планините за несговорна дружина! И стърчат им днес главите, за да плаче кой как мине.[/quote:2clxpg39] ....... http://www.hristobotev.com/menu_2_1_18.html
Gravatar
muxomorka
2009-07-07_00:11
Re: poezia...?!

malko kasno wiarno no po dObre kasno ot kolkoto nikoga ... doata liut looserski dewiz kakto i da e [size=150:2dn228gj]............... pozdrawi o , ouim ................bez was sigurno bi bilo skuka :| [/size:2dn228gj] ..................... Орел и охлюв На върха на една липа сред Стара планина орелът съгледал гадинка нищожна, гърбата, рогата, по-мръсна от змията, от дявола по-грозна!... - Какво ли е туй нещо тука? - извикал Царят на въздуха. - А, виждам, охлюв!... Игралото на естеството, животец във една черупка, подвижна кратунка, гневът или смехът на Божеството... Кажи ми, жалко творенье, как се покачи тъй високо? - С пълзенье! - извика рогатата гадинка.
Gravatar
Murphy
2009-07-09_11:07
Re: poezia...?!

i wica koito si postnala u drugata kategoria e prodyljenie, nali ?
Gravatar
brainjuice
2009-07-09_12:04
Re: poezia...?!

напоследък си чета Ани Илков. ето едно стихотворение за немския канцлер Бисмарк, поздрав за всичкси патриоти. :D [u:1rwrb0dz][b:1rwrb0dz]Ото Бисмарк[/b:1rwrb0dz][/u:1rwrb0dz] Ото Бисмарк беше диване, стане сутрин, изсере се, наяде се и после пита: "Кой сме днес?... Ау, започнал е Берлинския конгрес!..." Скача на файтона и отива българи да коли и убива. Ото Бисмарк слагаше рога на жена си със един слуга. Брей, усети се оная гиздосия, че одра го и опече на тепсия. Е, добре ли е така щом ти ни мъчиш, издевателстваш и някакси се пъчиш! :lol: :lol: :oops:
Gravatar
muxomorka
2009-07-09_12:39
Re: poezia...?!

pak se "izsra" w temata mi ..
Gravatar
brainjuice
2009-07-09_12:42
Re: poezia...?!

"темата МИ"?! :lol: освен това нали искаше утвърдени автори? А. Илков е такъв :P
Gravatar
muxomorka
2009-07-09_12:49
Re: poezia...?!

dobre da kajem 4e ddokaza 4e Imeto otdolu niama zna4enie : p AKO TWAISKA6E DA 4UE6 oba4e ima zna4enie dali e dobro ne6toto i da e w opredelni granici zwu4eneto mu - kato niama6 uset sori - zna4i ne si za tazi tema a za patewoditel na galaktieskia : P ....... w niakwi drugi wremena bih stnala Re daktor podoziram : ) )
Gravatar
RealityDysfunction
2009-07-09_12:50
Re: poezia...?!

И сега ставаш за Ре Дактор! :P
Gravatar
muxomorka
2009-07-09_12:51
Re: poezia...?!

da be znam az za wsi4ko sawam - nali si kazah : P :|
Gravatar
brainjuice
2009-07-09_13:07
Re: poezia...?!

[quote="muxomorka":3gfjhsup]dobre da kajem 4e ddokaza 4e Imeto otdolu niama zna4enie : p AKO TWAISKA6E DA 4UE6 oba4e ima zna4enie dali e dobro ne6toto i da e w opredelni granici zwu4eneto mu - kato niama6 uset sori - zna4i ne si za tazi tema a za patewoditel na galaktieskia : P ....... w niakwi drugi wremena bih stnala Re daktor podoziram : ) )[/quote:3gfjhsup] и, разбира се, ти си тази, която отсъжда дали едно нещо е добро или не и кой има усет :lol: :lol: и твойто мнение е единственото меродавно. :P впрочем, не мислех, че е нужно да пояснявам, но това е стихотворение-гавра. и по форма, и по смисъл. :wink:
Gravatar
muxomorka
2009-07-09_13:09
Re: poezia...?!

gawrata ne e towa za koeto temata e sazdadena wij purwia post ! ne misleh 4e ima nujda da oto4niawam : ) m ... ha...
Gravatar
brainjuice
2009-07-09_13:11
Re: poezia...?!

и, разбира се, ти си тази, която раздава присъди какво Е и какво не Е поезия :lol: по-лекинко с претенциите :P освен това се пише Уточнявам, госпожице редактор :)
Gravatar
muxomorka
2009-07-09_13:13
Re: poezia...?!

werno li az puk si misleh 4e niama zna4enie prawopisa i dori sintraksisa ako 6te i ciala kupa ...ppredaktirah se kakto moje6 da widi6 ako wdigne6 rogca: ) edit ne sum kazala tehni4eski- tehnikite sa za nekadurniciite :idea: drugite si go mojem : P
Gravatar
brainjuice
2009-07-09_13:16
Re: poezia...?!

edit: [quote:2mdb15lj]gawrata ne e towa za koeto temata e sazdadena wij purwia post ![/quote:2mdb15lj] да, добре, права си ;) първият пост в темата си е твой и ти задаваш тона :) така редактирано мнението ти, ми харесва повече от твърдението "гаврата не е поезия". защото гаврата Е най-чистата форма на поезия, която някога се е раждала. според мен светът съществува, за да можем да му се смеем. да се надсмиваме над живота и смъртта, над всичките дребнави човешки желание и стремежи и над цялата ефемерност на съществуването. и, надсмивайки се, да го обичаме въпреки това. :) смехът на Буда. :) смехът на Боговете. Бог се смее, само Дяволът се взима твърде насериозно и мелодраматизира. :wink: така мисля аз. весел ден, мухоморчице, и не се цупи, като се случи да те хапна малко по-остро, аз съм кученце и си точа зъбките :lol:
Gravatar
vordhosbn
2009-07-09_13:24
Re: poezia...?!

На Брейнджус му хрумна днеска, на мухоморка темичката да оплеска. Тя пък взе че се фрапира, тръгна мненията си да ре-дактира. :lol: :P
Gravatar
brainjuice
2009-07-09_13:26
Re: poezia...?!

и аз, и аз поредактирах, назад из страниците като посърфирах че само гупакът корав си мисли, че винаги [color=#FFFFFF:2i0lf7ho]---------------[/color:2i0lf7ho]винаги [color=#FFFFFF:2i0lf7ho]------------------[/color:2i0lf7ho]винаги [color=#FFFFFF:2i0lf7ho]----------------------[/color:2i0lf7ho]винаги [color=#FFFFFF:2i0lf7ho]---------------------------[/color:2i0lf7ho]е [color=#FFFFFF:2i0lf7ho]-------------------------------[/color:2i0lf7ho]прав, [color=#FFFFFF:2i0lf7ho]---------------[/color:2i0lf7ho]разбираш ли. 8)
Gravatar
vordhosbn
2009-07-09_13:32
Re: poezia...?!

Разбрал съм сигурно, нали не съм аз глупав, но дали?
Gravatar
RealityDysfunction
2009-07-09_13:35
Re: poezia...?!

Поезия? Или е хайку май.. Котката хванете! :lol: :P PS - и бъзик си направете!
Gravatar
Dream_Dance
2009-08-11_01:16
Re: poezia...?!

па ше си го кажем (цитирам) дупенце подпръцква в мрака.... и една хлебарка чака! еми сори ама си е неква Поезия това... най малкото питайте го Ицака Гърбов дали не е :| :wink:
Gravatar
brainjuice
2009-08-18_17:19
Re: poezia...?!

O, rose, Thou art sick. The invisible worm That flies in rthe night In the howling storm Has found thy bed Of crimson joy And his dark, secret love Does your life destroy William Blake всеки път като си припомня тези стихове и нещо ме свива под лъжичката :oops:
Gravatar
happyday
2009-08-23_21:12
Re: poezia...?!

Заявка за приятелство Наясно съм - не се пристъпва в храм, за да разплискаш тъмната обида. И затова на прага му съм. Сам. Във мъжки род. Жената си отиде. Гримирам я отскоро всеки ден. Разхождам й краката по банкети. Да ти прости и да се върне в мен. Но само опаковката й свети. Насилвам опаковката й с бяс /със мъжки бяс/ във тебе да се сгуши. Успявам даже да откопча страст. Но не море - очите й са... суша. Не бих си позволила този стих, ако Жената може да възкръсне. Е, мисля, че по мъжки обясних защо не искам да ми купиш пръстен. Камелия Кондова
Gravatar
xella
2009-08-26_08:30
Re: poezia...?!

какво имам да печеля или губя? аз съм битието - Най-спокойната слава на любовта. Тишина на вечността. съставлявам, поддържам, храня своето сътворение. Ти, аз, думите и тишината между нас. :oops: Мевляна Джелаледин Руми
Gravatar
Murphy
2009-08-27_07:44
Re: poezia...?!

[quote="muxomorka":1nlwgoa7]gawrata ne e towa za koeto temata e sazdadena [/quote:1nlwgoa7] гаврата не е това за което форумът е създаден ! :P
Gravatar
amitabha
2009-08-27_13:43
Re: poezia...?!

Реката влачи картофи,,, Умри Мито в картофите,,,,,,, Нищо лично За Автора на Темата ,,всичко е само секс,. :oops:
Gravatar
happyday
2009-08-28_11:58
Re: poezia...?!

СИНЕВА Ти отмина... Сякаш сън, сякаш сняг, сякаш дъжд, сякаш пролет и есен, и зима... Твоята сянка над младата ръж се изви като кърпичка синя. Непрежалена тъжна шега като яребица се заобажда. И една ароматна тъга почна лекичко да те възражда. Аз се спрях. И затворих очи. Вероятно да те преживея... А душата виновно мълчи. Само сянката мина през нея. Само вятърът вейна едва. Пиле някакво изписука... Ах, каква, ах, каква синева сме забравили някога тука! Павел Матев
Gravatar
muxomorka
2009-08-28_12:18
Re: poezia...?!

"[quote="happyday":1ab1y6nl] .....като яребица се заобажда...... Павел Матев[/quote:1ab1y6nl] kato iarebica se zaobajda prejalenata mi tajna 6ega tratata muxomorka da : P
Gravatar
happyday
2009-08-28_12:28
Re: poezia...?!

Ти май си по-луда и от мене.
Gravatar
muxomorka
2009-08-28_18:01
Re: poezia...?!

a ti se izraziawa6 kato po tapa i ot men
Gravatar
happyday
2009-08-28_18:31
Re: poezia...?!

Поне нямам претенции към всеки като тебе.
Gravatar
muxomorka
2009-08-28_18:33
Re: poezia...?!

e twa be6e w desiatkata ..ako go priema : 0
Gravatar
amitabha
2009-09-01_09:43
Re: poezia...?!

[quote="muxomorka":34fi40gd]e twa be6e w desiatkata ..ako go priema : 0[/quote:34fi40gd] ЕЕЕ хооо ,как си маце,, кефиш ме още по люта си станала,.приемиго,,,далбоко,.колкото по толкова по,,,, :oops: :lol:
Gravatar
amitabha
2009-09-01_10:08
Re: poezia...?!

За миг ,,и да забравя,, Мухоморке ,,,Печелиш виртуална плесница по Дупето от мен,,, :oops:
Gravatar
Murphy
2009-09-02_10:35
Re: poezia...?!

и от мен :P абе викам сички да и се изредиме .... дано да е яка пичка ... :) скоро разбрах, че и по партита била ходила :) аре да те водиме на клуб, мухоморке ?
Gravatar
happyday
2009-09-03_17:06
Re: poezia...?!

Шандор Петьофи Лудият Тсс... Мирно!... Тихо!... Махнете се! Аз бързам... твърде съм занят: от ярки слънчеви лъчи аз бич ще оплета ­ да бия тоя свят и на плачът му с смях ще отговоря, и той на мене смейше се така... Ха-ха-ха-ха! Плачът, смехът ­ на туй стои светът, а дойде смърт ­ и всичко стихва тоз час. Аз също бях умрял... Поднесоха ми яд в същата оная чаша, с която чукаха се с мене! И що, убийци? Що? Решихте да скрийте дирите?... И дека? В земята с мойто тяло... И без срам, лъжци, плакахте ми над гроба! Насмалко що се не дигнах за носовете да докопча вас. Но се оставих... Хай, нека им се радват, рекох, в калта да имат със какво да ровят, да мислят, че аз гния в черната земя... Ха-ха-ха-ха! А де е гробът? В Африка далечна!... Но пак имал съм чест: хиена ме из ямата изрови. О, тоя звяр е моят първи благодетел; но аз безбожно го излъгах: ръката ми той искаше да лапне, а аз сърцето си подставих... Горкият, в миг отровен там умря. Ха-ха-ха-ха! Така се хората разплащат: за всякое добро със зло! А хората какво са? Казват, че уж биле творение чудесно на оня, що царува в светлото небе... А ази казвам, че са чада на злото във кромешний ад. Туй казваше и философ един. Той също като мене бе глупец, защото нямаше трохица хляб. Глупец, глупец! Не би той гладувал, да знайше да краде и да убива, да! Ха-ха-ха-ха! Чудете ми се, че се смея, а то отдавна трябваше да плача... Омразен свят, облян в сълзи!... И Господ сам под облаците плаче: ядосва се, че тоя свят създал. Но полза има ли от тез свети сълзи? Нечистата земя ще ги приеме, а грешниците ще ги тъпчат с крак, дордето станат кал и те сега!... Ха-ха-ха-ха! Ей, млад войниче, Давор-Небо, теб слънцето ти служи за медал, а облаците ­ твойте дрипави са дрехи... Ех, славен изглед на героите в оставка. Да, после раните и тежките лишенья, нали? Награда превъзходна: на другите медал... Затуй пък лъска тя. Ха-ха-ха-ха! А разумяхте ли що значи, кога запее препилецът?... Тихо... Той пей, заклина... жените да напуснем, жените ­ стръв опасна. На техний зов ний тичаме, като луди... Така едно море потоците събира и ги изяда, и назад не пуща... Жени, жени! Лукавички създанья, прекрасни, смъртоносни дяволици! Отрова най-ужасна в нашия живот в най-драгоценний вложена съсъд... Любов, любов! Как жадно, страстно се упивах с теб! В едничка твоя капка реки от мед изпивах, едничка твоя капка бе океан отрова. А виждали ли сте вие бурно море как бесней, лудува? Как талазите реват, как ужасна гибел носят? А виждали ли сте буря, тоя ужас, бич световен, нейната игра във мрака? Гръмове, трескавици тътняли ли са над вас? Вам познат ли е страха? Ха-ха-ха-ха! Едвам узрей плодът, и гледаш – пада... И ти, и ти, земя, узря, хай падай, сгърмоли се! Не мога да те чакам повече... До утре давам срок... Не дойде ли пък края на света, то нищо няма да пожаля: земята аз ще провъртя до огнената ґ среда, барут ще сипя и ще запаля: тогава нека фръкне на възбог!... И аз ще да бъда отмъстен така! Ха-ха-ха-ха! Превод Иван Вазов Българската литература
Gravatar
brainjuice
2009-09-03_18:35
Re: poezia...?!

eдно от любимите ми стихотворения :) мерси! :D
Gravatar
Anonymous
2009-09-05_00:01
Re: poezia...?!

To stay awake is not a virtue- it is a simple fact; Surviving on the primordial scene may have turned into an immortal act... I needs no theater, nor plot, I needs no director, nor music spot; For Eye let I play a game; a game that has no name... [i:20jia3xi]неизвестен сектант[/i:20jia3xi]
Gravatar
Murphy
2009-09-05_09:12
Re: poezia...?!

мн яко
Gravatar
Jinsou
2009-09-08_09:11
Re: poezia...?!

Her green plastic watering can For her fake Chinese rubber plant In the fake plastic earth. That she bought from a rubber man In a town full of rubber plans To get rid of itself. It wears her out, it wears her out It wears her out, it wears her out. She lives with a broken man A cracked polystyrene man Who just crumbles and burns. He used to do surgery For girls in the eighties But gravity always wins. And it wears him out, it wears him out. It wears him out, it wears . . . She looks like the real thing She tastes like the real thing My fake plastic love. But I can't help the feeling I could blow through the ceiling If I just turn and run. And it wears me out, it wears me out. It wears me out, it wears me out. And if I could be who you wanted If I could be who you wanted All the time, all the time. Oh, oh.
Gravatar
vordhosbn
2009-09-17_20:53
Re: poezia...?!

[i:1t44j54l]One bright day in the middle of the night, Two dead boys got up to fight. Back-to-back they faced one another, Drew their swords and shot each other. One was blind and the other couldn't see, So they chose a dummy for a referee. A blind man went to see fair play, A dumb man went to shout "hooray!" A deaf policeman heard the noise, And came and shot the two dead boys. A paralyzed donkey walking by, Kicked the copper in the eye, Sent him through a rubber wall, Into a dry ditch and drowned them all. (If you don't believe this lie is true, Ask the blind man -- he saw it too!)[/i:1t44j54l] Unknown Author
Gravatar
RealityDysfunction
2009-09-28_12:09
Re: poezia...?!

Въздухът е чер като отрова, мътен е и страшно ме души. Вятърът - артист и стар, и ловък - хвърля се от кестена плешив. Бих желала в този миг да стъпвам в пясък побелял от доброта длани от морето да отдръпвам, длани побелели от солта. Искам като прах да побелея, бяла като брезова кора, в сенките добри да се прелея и да бъда като тях добра. Щом на белотата ми посегнат нощи като прилепно ято, да не позволя да ме досегнат и ме изгорят като листо. 1975 [i:te3zijnw]Петя Дубарова "Недосегната"[/i:te3zijnw] [img:te3zijnw]http://i709.photobucket.com/albums/ww100/realdys/Misc/whiteocean2.jpg[/img:te3zijnw]
Gravatar
ex_xe
2009-10-04_19:07
Re: poezia...?!

КАНЕЛА 2 Елин Рахнев Правя опити за поезия само в много краен случай. Когато кръвното ми налягане се е омесило с птиците. И нямам елементарна концепция за живоа си. Всъщност само тогава правя разлика между хората. Само тогава те ме различават. Това е едно особено състояние. Това екогато съм се разложил сред фонемите на есента. Когато съм окончателно зависим от всичките ти очертания. Когато мога да изпиша четристонин страници за прашеца по миглите ти. И още толкова за трептенето им. Това състояние трудно може да се обясни. Правих толкова бзмислени опити до днес. Пръсна ми се фотанелата от опити. Влязох в медицината от опити. Не съм се усмихвал толкова години от опити. Само малки хора с големи вечери ми се подсмиваха. Правиха си майтап. Превиваха се на две от майтап. Толкова много майтап под небето. Всъщност само когато не ми се живее правя опити за поезия. Само тогава мога да изложа миглите ти в уфици. Или да анонсирам трептенето им пред ценители. Това състояние не е естетическа категория. Не е ортега и гасет. Не е в процепите на библиотеките. Няма нищо общо с художествено – творческата интелигенция. Това просто е естественото ми състояние. Това е чувството ми за хумор. Това са стомашните ми сокове от бакарди и от бира. Това е, когато плаках с години затворен в рахманинов. Когато се раздробиха слепоочията ми от музика. И мълчах. Строшен от целия свят. Дрогира от тъга по всичко. Славей на смъртта. Постер на организма й. Само когато не знам на кой свят съм правя опити за поезия. Тогава имам необходимост да бъда бертолучи на миглите ти. Да снимам трептенето им на кинолента. Това е най-великият сценарий, който съм чел. Това е гауди привечер. Това е барселона-реал мадрид на ноу камп сектор 5. Това е ранният пикасо, късният гоген. Това е когато направих кръвното си налягане по теб. Когато придобих наркотична зависимост от очертанията ти. Когато започнах много прилежно да изучавам географията на сълзата ти урок по урок. Но аз наистина не знам на кой свят съм. Просто имаме глобални различия със света. Суб-различия. Пост-различия. Изкарва ме извън контекства. Кара ме да се чувствам като субект в субекта. Като анорексик в реклама за кренвирши. Като вятър в стая. Може би затова правя опити за поезия. Единствената възможност да изкарам още ден-два. Последна възможност да бъда следобеден чай по рамото ти. Това състояние не може да се обясни. Всяко негово тълкуване би ме Изплюло в медицината. Би ме направило амаркорд на медицината. Всъщност трептенето на миглите ти е най-естественият край на поезията. Това е финишът на поезията. Това е началото на всичко останало. Това е ъпгрейдване на арта. Това е арт. Това е избрано от бертолучи, от антониони, от останалите. Това е неоспорим факт. Това съм аз – историк, летописец на трептенето им. Нищо друго. Нямам амбиции за нищо друго. Това напълно ме задоволява. Изцяло е в контекста на мечтите ми. Изцяло определя бъдещите ми творчески търсения. Изцяло ме прави независим от света. От цялостната му доктрина.
Gravatar
likantrrop
2009-10-04_19:17
Re: poezia...?!

Във кафезите – звънтене, пъстропери птици. Вечно някой някого затваря, за да пее по-човечно. А под песента – рогозки, кръстомнога мъдрост дреме, извървяла луда младост и отвзела свойто време. Тарамбуки между длани, пръсти върху суха кожа, ще ударят ли най-после, та света да разтревожат? Някой сбира стон за песен, свойта младост да изброди, сякаш бос в пустиня жежка грохнала камила води: - От любов не се умира, без любов не се живее... Дрезгав глас поема бавно. Пита: истината де е? Синьото море се стапя. В дъното нощта тъмнее: - От любов не се умира, без любов не се живее... Тарамбуките от глина кожата опъват здраво. Ще се скърши ли оная, на която викат „браво!”? Този свят се буди в нея и за радост оживява. Тя с презрение убива, с ритъм щастие раздава. Мъдростта не я смущава... А гласът кръжи над нея: - От любов не се умира, без любов не се живее... Стара мъдрост, вярна мъдрост, но за старост побеляла - младостта, която люби и живота би си дала... Слав Караславов:)
Gravatar
RealityDysfunction
2009-10-06_13:06
Re: poezia...?!

Морето се боричка като коте със слънцето, попило във вълните. Как искам с този ритъм доживотен то все да ме посреща, с дъх наситен. Как искам все да бъде като мене - не кротко като пролет или есен, а лятото от свойте оксижени да дава пулс на синята му песен. Това море за мене е светиня - развихрено, възторжено и младо и всяка моя болка ще угасва пред него, щом докрай я изповядам. 1975 [i:nhnciihp]Петя Дубарова "Морето се боричка"[/i:nhnciihp] [img:nhnciihp]http://kufe-kufe.com/pics/seacata.jpg[/img:nhnciihp]
Gravatar
meskalinka_5za4
2009-10-31_09:58
Re: poezia...?!

ей сега ми го прати една приятелка... ей така...без име..без автор...някой от вас сигурно знае как се казва и на кой е..но аз не мога да отговоря на тези въпроси сега.... [quote:4bkii1yr]Time to live, time to lie, Time to laugh, time to die. Take it easy, baby, Take it as it comes. Don't move too fast And you want your love to last. Ah, you've been movin' much too fast. Time to walk, time to run, Time to aim your arrows at the sun. Takes it easy, baby, Take it as it comes. Don't move too fast And you want your love to last. Ah, you've been movin' much too fast. Go real slow, You like it more and more. Take it as it comes Specialize in havin' fun. Takes it easy, baby, Take it as it comes. Don't move too fast When you want your love to last. Ah, you've been movin' much too fast, Movin' much too fast, Movin' much too fast.[/quote:4bkii1yr]
Gravatar
RealityDysfunction
2009-10-31_10:03
Re: poezia...?!

[url=http://www.youtube.com/watch?v=67T-kYgNn-s:3sx9nuzs]Doors[/url:3sx9nuzs].. :oops:
Gravatar
happyday
2009-10-31_14:58
Re: poezia...?!

:oops: Ето и тази на Doors "Light My Fire" You know that it would be untrue You know that I would be a liar If I was to say to you Girl, we couldn't get much higher Come on baby, light my fire Come on baby, light my fire Try to set the night on fire The time to hesitate is through No time to wallow in the mire Try now we can only lose And our love become a funeral pyre Come on baby, light my fire Come on baby, light my fire Try to set the night on fire, yeah The time to hesitate is through No time to wallow in the mire Try now we can only lose And our love become a funeral pyre Come on baby, light my fire Come on baby, light my fire Try to set the night on fire, yeah You know that it would be untrue You know that I would be a liar If I was to say to you Girl, we couldn't get much higher Come on baby, light my fire Come on baby, light my fire Try to set the night on fire Try to set the night on fire Try to set the night on fire Try to set the night on fire
Gravatar
Anonymous
2009-11-01_10:35
Re: poezia...?!

Willem Wilmink - Huizen in de binnenstad Die huizen in de binnenstad waarvan je eens een sleutel had. Elk wonen voelde je voorgoed, totdat je toch verhuizen moet. Je naambord bij een andere bel en na wat weken went het wel. Je treft je oude huizen aan en kunt er niet naar binnen gaan. Ze staan er nog precies als toen hun huiselijke plicht te doen. Ondanks de reuma in hun hout worden ze heel erg langzaam oud En halen ’t jaar 3000 wel als ’t goed blijft gaan met Stadsherstel Die huizen in de binnenstad, waarvan je eens een sleutel had, Waar nu een ander slaapt en eet, die nog van geen verhuizen weet.
Gravatar
vordhosbn
2009-11-02_09:55
Re: poezia...?!

Google Translate :lol: :lol: :lol: :!: Вилем Wilmink - Къщи в гр. Тези къщи в града който веднъж е ключ. Всеки почувствах да живеете вечно, , докато не трябва да го преместите. Можете табелка с име с друг звънец и след няколко седмици той беше там. Ще намерите старите къщи и не може да влезем вътре. Те са все още толкова, когато вътрешните си мито. Независимо от ревматизъм в дървения материал те са много бавни И да "3000 години, за да се , тъй като продължава да върви добре с Stadsherstel Тези къщи в града, който веднъж е ключ Когато една спи и яде друго, , които все още не се движат. Завършека е просто главозамайващ! :D
Gravatar
Jinsou
2009-11-02_10:02
Re: poezia...?!

як превод :lol: :oops:
Gravatar
Anonymous
2009-11-02_18:03
Re: poezia...?!

хахахахаха....а как ли ще преведе гуугъл другото, дето е в мисли :lol: :lol: :lol:
Gravatar
Nothingk
2009-11-02_20:37
Re: poezia...?!

[quote="vordhosbn":kf102ekw]Google Translate :lol: :lol: :lol: :!: Вилем Wilmink - Къщи в гр. Завършека е просто главозамайващ! :D[/quote:kf102ekw] :D :shock: :lol: :lol: :lol: :D :lol: :lol: :lol: :lol: Леле как ми пренареди душата :lol: .Сериозно :shock: :D :D няма грам майтап.Някак си като няква електронна поезия го възприех :shock: :? ега ти. Супер :) :!: отрезвяващо.............................................................................
Gravatar
tripwire_deactivated
2009-11-02_20:42
Re: poezia...?!

сърцето ми е запленено от тази гугъл поезия. компютъра по един съвсем непринуден начин и без излишен отврaщаващ патос, без драма успява да докосне най-съкровенното и човешкото.... мамка му натфиз :lol: :D :twisted: скандинавски секс машини :oops: поздрав :twisted: http://www.youtube.com/watch?v=EjAoBKagWQA
Gravatar
vordhosbn
2009-11-03_15:14
Re: poezia...?!

[quote="Begemot":cdn8sp7t]хахахахаха....а как ли ще преведе гуугъл другото, дето е в мисли :lol: :lol: :lol:[/quote:cdn8sp7t] Продавам моята градина ... или по-добре аз ще отида чрез пряко до Амстердам? За добро за растителна лалета Аз не дадохте на "изчакване Днес има kunstzon в, donk're дни са над .... И аз ще получите голяма реколта, , че ми струва всяко пени ... И всеки лале мирише тооолкова добър [color=#FF0000:cdn8sp7t][size=85:cdn8sp7t][i:cdn8sp7t](забележете как гугъл вкарва емоционален заряд)[/i:cdn8sp7t][/size:cdn8sp7t][/color:cdn8sp7t] Че трябва да го изберете effe ... Моята майка е лале аромат мръсни Ето защо още една "мотика цветя. "Изхвърлете тези лалета, така че аз не казвам баща ти! " "Аз да не ми лалета, уви! [color=#FF0000:cdn8sp7t][size=85:cdn8sp7t][i:cdn8sp7t](нали!)[/i:cdn8sp7t][/size:cdn8sp7t][/color:cdn8sp7t] Но вие не сте недвижими шефе! Аз продават лалета, отивам към Кюрасао и Аруба, Какво съм чул никой, Когато всички различни видове цъфтящи билки Там, където хората не работят Но през целия ден за насърчаване на търсене Информираността им в небето начин за изпращане на Когато те очаква техните огледални зомби [color=#FF0000:cdn8sp7t][size=85:cdn8sp7t][i:cdn8sp7t](wtf? :D )[/i:cdn8sp7t][/size:cdn8sp7t][/color:cdn8sp7t] И да отмъсти за тях angstaanjachend .. [color=#FF0000:cdn8sp7t][size=85:cdn8sp7t][i:cdn8sp7t](тва направо като някакъв пиратски завършек Arrrrggh!)[/i:cdn8sp7t][/size:cdn8sp7t][/color:cdn8sp7t] :lol: :lol: :lol:
Gravatar
Anonymous
2009-11-03_16:25
Re: poezia...?!

:lol: :lol: :lol: Чакай и аз да се пробвам... Аз ще прекопая моята градина... или по-добре за Амстердам да замина? За да си направя гроуруум със лалета мога да не чакам края на двехиляд' и девета... Във времена на ЕйчПиЕс системи лесно е да си направя светло и във зимно времи... И много скоро ще изкарам яката реколта хинду-кОш без да си платя и пукнат грош... И всяко лале ще замирише толкова добре, че някой бързо ще трябва да го обере - мама не харесва миризмата на лалета, вика ,насади си по-добре дръвчета... "Да ги махаш гадните лалета, иначе ще викам служби тайни, МВР-та!" " От лалетата си аз не се отказвам, тука аз съм шефа, чуваш ли какво приказвам!" Ще замина в Кюрасао, или пък в Аруба да живея, където над законите ще се присмея, където секви билки раснат, където хората на шефа се не мазнат, и по цял ден са в търсене на екстри , за да излетят към царствата небесни... А там ги чакат зомбитата - вдън огледала, ..."аз" на всички ви ще отмъстя... :!:
Gravatar
vordhosbn
2009-11-03_21:15
Re: poezia...?!

Лелеее. Много е яко. Добре си се справил. Я пробвай и другото. :) --- [size=150:nuwm9ja1]На Анна Блуме[/size:nuwm9ja1] О, ти, любима на моите 27 сетива, обичам ти! Ти твоят тебе ти, аз ти, ти ми, ---- Ние? На това (без друго) мястото му не е тук! Коя си ти, неизброима жено, ти си -- -- ти ли си? Хората говорят, ти би била. Нека си говорят, те не знаят откъде изгрява слънцето. Ти носиш шапката върху нозете си и се разхождаш на ръце, На ръце пътуваш ти. Ей, червените ти дрехи, сразяни на бели гънки, Червена я обичам Анна Блуме, червена ти обичам. Ти твоят тебе ти, аз ти, ти ми, ---- Ние? На това (без друго) мястото му е в студената жарава! Червено цвете, червена Анна Блуме, как говорят хората? Въпрос с награда: 1. Анна Блуме има птичка на главата. 2. Анна Блуме е червенокоса. 3. Какъв цвят има птичката? Син е цветът на твоята жълта коса, Червено е цвъртенето на твоята зелена птичка. Ти, простичко момиче с всекидневна рокля, Ти, миличко зелено животинче, обичам ти! Ти твоят тебе ти, аз ти, ти ми, ---- Ние? На това (без друго) мястото му е в ---- сандъка за жарта. Анна Блуме, Анна, А----Н----Н----А! Капя твоето име. Името ти капе като разтопена овча лой. Знаеш ли го, Анна, знаеш ли го вече, Човек може също да те прочете отзад. А ти, най-прелестна от Всички, Отзад си същата като отпред: А------Н------Н------А Овча лой прокапва и ме ГАЛИ по гърба. Анна Блуме, Ти, капещо животно, Аз-------обичам-------ти! [size=150:nuwm9ja1]An Anna Blume[/size:nuwm9ja1] [url:nuwm9ja1]http://liternet.bg/publish18/k_shviters/anna.mp3[/url:nuwm9ja1] Oh Du, Geliebte meiner 27 Sinne, ich liebe Dir! Du, Deiner, Dich Dir, ich Dir, Du mir, ---- wir? Das gehört beiläufig nicht hierher! Wer bist Du, ungezähltes Frauenzimmer, Du bist, bist Du? Die Leute sagen, Du wärest. Laß sie sagen, sie wissen nicht, wie der Kirchturm steht. Du trägst den Hut auf Deinen Füßen und wanderst auf die Hände, Auf den Händen wanderst Du. Halloh, Deine roten Kleider, in weiße Falten zersägt, Rot liebe ich Anna Blume, rot liebe ich Dir. Du, Deiner, Dich Dir, ich Dir, Du mir, ----- wir? Das gehört beiläufig in die kalte Glut! Anna Blume, rote Anna Blume, wie sagen die Leute? Preisfrage: 1. Anna Blume hat ein Vogel, 2. Anna Blume ist rot. 3. Welche Farbe hat der Vogel? Blau ist die Farbe Deines gelben Haares, Rot ist die Farbe Deines grünen Vogels. Du schlichtes Mädchen im Alltagskleid, Du liebes grünes Tier, ich liebe Dir! Du Deiner Dich Dir, ich Dir, Du mir, ---- wir! Das gehört beiläufig in die ---- Glutenkiste. Anna Blume, Anna, A----N----N----A! Ich träufle Deinen Namen. Dein Name tropft wie weiches Rindertalg. Weißt Du es Anna, weißt Du es schon, Man kann Dich auch von hinten lesen. Und Du, Du Herrlichste von allen, Du bist von hinten, wie von vorne: A------N------N------A. Rindertalg träufelt STREICHELN über meinen Rücken. Anna Blume, Du tropfes Tier, Ich-------liebe-------Dir!
Gravatar
RealityDysfunction
2009-11-03_21:46
Re: poezia...?!

:lol: PS - но ако ви сбара muxomorkaта какво направихте от темичката.. :twisted:
Gravatar
phobium
2009-11-04_07:56
Re: poezia...?!

[u:21mezffi][b:21mezffi]1. Менестравно бондеро[/b:21mezffi][/u:21mezffi] Мезоратни каламозни прази едваритно спеломотат фрази базилицни страхантюли флацни бертохулстват първохвацно Ежде, морубално имо Парудя на етно стиво гехвам етните прандурси стабитурям на конвулси До кортумба бали стево Менестравното бондеро [u:21mezffi][b:21mezffi]2.Гъбуцинно еждрувение[/b:21mezffi][/u:21mezffi] Гъбуциннах морфолотна спела Еждно парамуднах стронните й пели Пазтурнах поздромнното фрутело Странхнтурнаха се периодни стри Перестронни втруннаха се шпруди Пеперуцнаха се кремощтните хри Струмни второтрачиха се жлите Езпирунно похрунтяха еритри Струховатния перебел ждроснат епичокваше кощрукналите зги Малощипнал гарантруцвах И пострунно етвах еждите курми Кегерунтавата спрула Ежехотно евдна спурхавия хлюц Гъбуцинно еждрувение Кой ми натарлюцна твоя буц Част от новата ми поезия, посветена на Ежедрунното Страхновение и вдъхновена от Луис Карол-вечна му памет и нека гробът му бъде осеян с Мицел!!!
Gravatar
Anonymous
2009-11-04_08:03
Re: poezia...?!

:oops: това вече е класа :!:
Gravatar
phobium
2009-11-04_08:09
Re: poezia...?!

[u:2d9l0eww][b:2d9l0eww]3. Менихлюзни Пармарутки[/b:2d9l0eww][/u:2d9l0eww] Мелихлюзна парамарутка бровна Цицохрътлеста и гъзозла Смукарателно попурцваше овдете Баровитите брухча Аробрасните и струсни ждроси Вличват цвукналите лайнара Мерцедално парцоцваше комброси Епистратно хлицва еждните брила Триполакто звукналото бърдо Епиклира със споляшен крен Босподи бърдокновено Перездрухвай спокния кретен
Gravatar
phobium
2009-11-04_08:09
Re: poezia...?!

[quote="Begemot":a3m3d7nc]:oops: това вече е класа :!:[/quote:a3m3d7nc] Знаех си че ще го оцениш! :roll:
Gravatar
phobium
2009-11-04_08:23
Re: poezia...?!

[u:btzmzhk3][b:btzmzhk3]4.Недовършителна ексхлизия[/b:btzmzhk3][/u:btzmzhk3] Ждракндрели гносологи прикадилват кармакоми и иземмват семилонно трънни шпрунки реконстробни Епилатно чикантурят сперодрънните им хла Дробосъветсно и марахулно езутрипват вронните щрула Перимащерни щрамвули ерецотват кощерни шкурпи Куроморбилните грули Харантутват фрунделите зли Пероралното мофтуно Ахна ечковият клек Наететно сгарамули Хидромастия еклек Хилямутно строгновение Перехластна мутоста Щравахлитно бровяление Армутна хармуста Фпли се клицното жоморо Е се дитрувия стряс Калигрусно етновение Ме отряцна във несвяст
Gravatar
vordhosbn
2009-11-05_07:58
Re: poezia...?!

[size=150:3lyj29w6]Безглаголно Стихотворение[/size:3lyj29w6] [i:3lyj29w6]Радой Ралин[/i:3lyj29w6] Градина, пролет, май, цветя, Скамейка, шепот сладък, А сред цветята: той и тя- Любов, и тъй нататък... И пак природа, красота, Река, гора оттатък. Пробуда, сбъдната мечта, Възторг и тъй нататък... Годеж, венчило, поп и брак, Момент, безумно кратък... А после проза, скука, мрак Деца, и тъй нататък... Курорт, море, приятен смях. Простор-вълни оттатък. Възбуда, трепет, сладост, грях Рога, и тъй нататък... Полуда, нежност, сълзи, плач, Плесник и писък кратък. Багаж, дете, билет, носач Развод и тъй нататък... Началник, път, кола, пари И нощи без остатък Кафе, квартира, ключ, жени Легло и тъй нататък... Бастун, приют, креват, юрган И разум във зачатък Цокало, снимки, нощен блян Тегло и тъй нататък... Камбана и купчина пръст И ямата оттатък... Лопата, кирка, поп и кръст Ковчег и...без нататък.
Gravatar
phobium
2009-11-05_08:29
Re: poezia...?!

[u:vmdsam5i][b:vmdsam5i]5. Спасителят в ръжта[/b:vmdsam5i][/u:vmdsam5i] Бесарибно коломездие бероличкваше перудният ни хвост Арамокравото сухолезие сперодрашно епундираше кальос Спирамудно обалконие харатуткаше пупункавите гли Там потруцкваше полу-вторменно ежебрежното Хурпи Берекльовкаше си то памуди, гльоцкаше си хароняк Но внезапно се размуди, една хлюпоцопващ стряс Бликотарнаха се в миг ондрите, плюцна ездовия плюз Хурпи се пароновтруди, здрабанукна сополивковия хляц Хруцна щромквите строполепни жмуди, страхотротно апна перомостия му фац Пльосна се строколафажно перед мощавите енчести струхни Но помруцналото му трендало спеловидно се клокочна на ютни Ежебрежно Хурпито пофтръцна, потрепозна клицкав слюн Перорално се заглюцка, пльопна хрунтавия бльоцкав клюн Завтечаска чу го Елемокъл, затрантури сплицкавата си грала Преповлачи хромни зелемуни, феродланно познатрокна ждрепола Целемокна го по клюна блюцкав, Трусна клицкавия слюн Ежебрежно Хурпито поглицка ,ахна и обрутна вън! Спелотражна хуболепсия бе се фтрукнала във моцкавото гри Елемокъл се ухлясна, ветрефляса нашето Хурпи Двамата се братовлясаха фенално, брадинесаха сестрално калумпи И пак се труполеснаха в сухлезие, там - при пупункавите гли. PS-ако не ме спрете ще стане като с Вогонската поезия.
Gravatar
Anonymous
2009-11-05_09:03
Re: poezia...?!

:D Още, още!
Gravatar
amitabha
2009-11-05_12:28
Re: poezia...?!

Ei kwo stiah da vi zabiq ama kirilitsata mi e pretsakana,deeba :mrgreen:
Gravatar
happyday
2009-11-10_18:39
Re: poezia...?!

Преди време го постнах, после го изтрих, но това стихотворение заслужава да бъде четено отново и отново. [quote:2jbsz5vq]Като мислиш за мен, си представяй пустиня, в която под последната дюна набъбват сълзите на ручей, куха суха пчела, прелетяла възможното лято, с вледенено хоботче прашец от снежинките смуче, ураган, метнал прашни чаршафи и духнал в небето, мокро коте, което сънува, че вече е птиче и гнездо със светулка на дъното - нощем да свети... Или тъмната струйка кафе, очертала момиче... Направи този жест - измисли ме с плитки катранени с доверчиви зеници, които се учат да питат, дай ми циганска баница, намажи ми със слюнка раните, запали като празнични свещи край пътя липите... Онзи живот, в който съмвам с кафе и компютър или мръквам с два пръста водка без флирт, не е моят. Той е сънят, в който само за кратко се лутам. Само за кратко - додето ме сепне прибоят. Затова, като мислиш за мен, си представяй чайка - спи в камънака солен, в синевата живее и сама си е път, и гнездо, и яйце, и майка, а когато пищи, се заслушай - всъщност пее. Като мислиш за мен... По-добре не мисли горчиво. Слез на някоя схлупена гара и поръчай кафе със сметана, почерпи цигането - така безпричинно щастливо... Аз не зная кой влак да изпусна и кой да хвана. Мая Дългъчева[/quote:2jbsz5vq]
Gravatar
ani
2009-12-07_10:34
Re: poezia...?!

ВЯРА [size=85:2k4hpa8u] Ето - аз дишам, работя, живея и стихове пиша (тъй както умея). С живота под вежди се гледаме строго и боря се с него, доколкото мога. С живота сме в разпра, но ти не разбирай, че мразя живота. Напротив, напротив! - Дори да умирам, живота със грубите лапи челични аз пак ще обичам! Аз пак ще обичам! Да кажем, сега ми окачат въжето и питат: "Как, искаш ли час да живееш?" Веднага ще кресна: "Свалете! Свалете! По-скоро свалете въжето, злодеи!" За него - Живота - направил бих всичко. - Летял бих със пробна машина в небето, бих влезнал във взривна ракета, самичък, бих търсил в простора далечна планета. Но все пак ще чувствам приятния гъдел, да гледам как горе небето синее. Все пак ще чувствам приятния гъдел, че още живея, че още ще бъда. Но ето, да кажем, вий вземете, колко? - пшеничено зърно от моята вера, бих ревнал тогава, бих ревнал от болка като ранена в сърцето пантера. Какво ще остане от мене тогава? - Миг след грабежа ще бъда разнищен. И още по-ясно, и още по-право - миг след грабежа ще бъда аз нищо. Може би искате да я сразите моята вяра във дните честити, моята вяра, че утре ще бъде живота по-хубав, живота по-мъдър? А как ще щурмувате, моля? С куршуми? Не! Неуместно! Ресто! - Не струва! - Тя е бронирана здраво в гърдите и бронебойни патрони за нея няма открити! Няма открити![/size:2k4hpa8u] 100 години от рождението му! Поклон и светла памет!
Gravatar
brainjuice
2009-12-07_11:02
Re: poezia...?!

:oops:
Gravatar
phobium
2010-01-12_13:04
Re: poezia...?!

[u:1mol83zr][b:1mol83zr]На другаря Тодор Живков [/b:1mol83zr][/u:1mol83zr] [color=#FF0000:1mol83zr]В теб има нещо от Левски, в теб има нещо от Ботев и моето сърце ръкоплеска във името на живота. Ти, Партийо, си майка на живота. Ти раждаш героични синове. Потомците на Левски и на Ботев по сила равни са на богове. Историята тебе те извика да начертаеш нам път на света. И сила огнена във тебе блика, и символ си ти днес на пролетта. Измъчена, велика, легендарна, на своите конгреси раснеш ти. Към Ленин и към бъдещето вярна, създаваш подвизи и красоти. Ний твои сме деца. Ти ни научи на доблест, на подем, на простота. Куршумът ти е точен. Той улучи безумието диво на света. От векове за векове родена във мир и бой, в упадък и подем, ти ще разкриеш цялата вселена и ний за теб сме горди да умрем. Велика партийо, с герои славни, победи твоя славен път вещай. Ний със теб на богове сме равни родината, в световния безкрай. [/color:1mol83zr]
Gravatar
Murphy
2010-01-13_18:26
Re: poezia...?!

Отечество любезно, уроки да не са ти, ама си много мило и убаво си много! Земята ти - земя, небото ти небо! Ете, бая със зор изкаруваме лебо и малко на законо дъската му клопа, ама инат чиним на цела Европа, със тебе се хвалим дек бива и не бива... Твойта убосия сърца ни опива и със нея вечно ще се костоперим, ще да и се чудим, ще да и се дзверим, Твоят въздух чисти със хлеб да се руча - благ е като млеко... А студна ти вода може да се смуче, отечество мило и на гладно сърце. Отечество любезно! Да е да пада лебо, готов от небото, че турим у торбата, че седнем край селото, цел ден че да се дзверим на твойте красоти, че окам, колко можем: отечество любезно, е, убаво си ти! Отечество драго, земя моя мила, оно много пъти гърбо ми е била ръката стражарска, ама ти прощавам - обичам те много, не сакам да шавам. Народо да кажем, он е немотен, отечество мило, ама е работен - иди къде сакаш: по връх планините, или у механите, иди у джендемо, ако ти е воля - сваде че намериш свидетели много, сваде че намериш от цървул парчета, петал от магаре, кости мъченишки от некоя крава, в ралото умрела от труд и от мъка - сваде че намериш босонога диря или на орача, или на пастиря! Гявол да те вземе отечество мило! Нека да си дума кой каквото сака, нека да ни лаят пцета по сокака, ама и Русия на деда Ивана да дойде да каже: триста гроша давам! Отечество мило, я те па не давам! [b:8p84x02v]Елин Пелин[/b:8p84x02v] ... те тоя е думал баш като що си требе!
Gravatar
Rel0ad
2010-02-03_18:50
Re: poezia...?!

da postna 1 avtorsko stihotvorenie :] ^_^ Psychedelic Day The sun has risen and my mind is still in a prison questioning myself about my health Then i have a fractal vision it seems i have a mission to walk through the sound transition To feel like a preasents in the nature and it feels majour in the woods deep to go with the psychedelic flow Now the sun has set we wait for the moon high to get The stars in the sky are blinking and then you start thinking What is happening to you what are you going to do ? But doesnt stop the mind terror you feel like a human error The moon is now on the sky then you suddenly start to fly everything flashes bashes surrounded by ashes Then begins the hymn to the sun the sky starts to burn Then you hear God`s voice it will star all over you have no choice Dimitar Spasov (Reload)
Gravatar
ani
2010-02-19_15:34
Re: poezia...?!

Обесването на Васил Левски О, майко моя, родино мила, защо тъй жално, тъй милно плачеш? Гарване, и ти, птицо проклета, на чий гроб там тъй грозно грачеш? Ох, зная, зная - ти плачеш, майко, затуй, че ти си черна робиня, затуй, че твоят свещен глас, майко, е глас без помощ, глас във пустиня. Плачи! Там близо край град София стърчи, аз видях, черно бесило, и твой един син, Българийо, виси на него със страшна сила. Гарванът грачи грозно, зловещо, псета и вълци вият в полята, старци си молят Богу горещо, жените плачат, пищят децата Зимата пее свойта зла песен вихрове гонят тръни в полето и студ, и мраз, и плач без надежда навяват на теб скръб на сърцето. Христо Ботев
Gravatar
Партилан420
2010-03-24_17:07
Re: poezia...?!

Там, някъде, сред Тихия Океан, събрани от реки и от морета милиардите боклуци на човека се сбират в смъртоносна страшна сган... и албатросите капачки и катран нагълтват и умират...Птици клети... Идъхва в нефтен разлив корморан... Делфин се гърчи в мрежите оплетен, и китове по плажа на Оман издъхват в тих протест срещу..."прогреса" ни и питам се : "Плането, ДОКОГА? ЗаЩо ще ни търпиш??" Тръсни се леко!
Gravatar
nina
2010-03-24_17:17
Re: poezia...?!

ЦЕНАТА НА МЕЧТАТА Не питай за цената на мечтата - бори се, литвай, падай и умирай! Носи я винаги напред - в ръката, възкръсвай: ставай, искай и намирай! Не я затваряй в себе си, в душата... Изправен дишай, никога не спирай, мечтай за радостта, за красотата! С възторг и трепет, с вяра в чудесата - тя ражда и мира, и светлината, с кръвта заплаща любовта и свободата. НЕ ПИТАЙ ЗА ЦЕНАТА НА МЕЧТАТА! Людмил Янков
Gravatar
happyday
2010-04-20_11:43
Re: poezia...?!

[quote="Murphy":27jlomex][quote="muxomorka":27jlomex]gawrata ne e towa za koeto temata e sazdadena [/quote:27jlomex] гаврата не е това за което форумът е създаден ! :P[/quote:27jlomex]
Gravatar
ani
2010-04-20_14:41
Re: poezia...?!

[quote:h54jwc5y]Ако понякога ти дотежи от чужди обиди и чужди лъжи, ти не замлъквай, ти не тъжи - тихо и просто наум си кажи: Светът е хубав, светът е чудесен, светът има нужда от моята песен. Нищо, че някой кръгъл глупак днеска по пътя подлага ти крак. Пей и със песен го ти накажи. Тихо и просто наум си кажи: Светът е хубав, светът е чудесен, светът има нужда от моята песен. Своята радост на друг разкажи, своята рана сам превържи. Твоята песен със друг те сближи. Тихо и просто наум си кажи: Светът е хубав, светът е чудесен, светът има нужда от твоята песен.[/quote:h54jwc5y] НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ
Gravatar
ex_xe
2010-04-28_15:26
Re: poezia...?!

"[b:1fjh98hy]За да видиш света - в песъчинката и Раят - в дивото цвете, задръж безкрайността в дланта на ръката си, а вечността - в един час[/b:1fjh98hy]" Уилям Блейк [size=85:1fjh98hy]Поезия: http://chitanka.info/lib/author/%D0%A3% ... 0%B9%D0%BA[/size:1fjh98hy]
Gravatar
Anonymous
2010-04-28_16:03
Re: poezia...?!

еее може ли такъв куц превод :? [quote:1kf82f8p]To see a world in a grain of sand, And a heaven in a wild flower, Hold infinity in the palm of your hand, And eternity in an hour.[/quote:1kf82f8p]
Gravatar
brainjuice
2010-04-30_12:32
Re: poezia...?!

To see a world in a grain of sand, And a heaven in a wild flower, Hold infinity in the palm of your hand, And eternity in an hour. Да зърнеш в зрънце от пясък света и Рая в полското цвете, в шепа да хванеш безкрайността безвремието - в часовете. и този превод не е идеален, но човек трябва да се позабавлява, докато си почива от превеждането на нещо друго. :roll:
Gravatar
huxleynewworld
2010-04-30_12:51
Re: poezia...?!

Брейнджуст :P мисля , че излишно се самокритикуваш въпреки , че си съвсем наясно , че няма по-добър превод от тоя на това стихче.Дори смело мога да го твърдя , тъй като съм чел стихосбирка на Блейк от някои от българските издателства и заявявам , че определено можеш да им бъдеш сериозна конкуренция. Между другото , доста би бил полезен на колибка.ком , освен ако не им помагаш разбира се.Тъй като те открито заявяват , че търсят преводачи с горещи сърца 8)
Gravatar
brainjuice
2010-04-30_13:01
Re: poezia...?!

самокритикувам се не за да демонстрирам скромност, а защото съм наясно, че всеки превод, особено на стихове, губи нещо от оригинала. така и тук, в името на ритмиката и римата, трябваше да пожертвам фразата eternity in an hour и да заменя единия час с "часовете". а паралелизмът на Блейк е кристално ясен: да видиш всичко в [i:3cdax96z]една[/i:3cdax96z] песъчинка, в [i:3cdax96z]едно[/i:3cdax96z] цвете, в [i:3cdax96z]eдин[/i:3cdax96z] час. тия "часове" малко поразмиват смисъла, но, ако помедитирам две-три седмици върху това, може и по-сполучлив превод да изскочи. :D :P а за преводите на Блейк - съгласен съм, повечето са със съмнителни качества, меко казано. :roll: както, впрочем, и много други преводни неща, които излизат... колкото до колибката - ех, знаеш ли на колко места имат нужда от свестни преводачи, за съжаление не мога да се разкъсам и да огрея навсякъде. :o може би, някой ден... :wink:
Gravatar
ani
2010-06-02_11:28
Re: poezia...?!

[quote:2bzbfucx]ПОЧТИ ОДА [size=85:2bzbfucx] Отделяме се от живота, както пепелта от въглена, а после зъзнем емоционално; ако създаваме поезия - тя става стъклена, ако извайваме стъкло - то не звъни кристално. Добиваме усещане, че не живеем себе си, че ни живее някой друг, но лошо ни живее. Да се огледаме добре, защото във съседство гори живот, докато ние тлеем. Потта на селянина светва още в тъмно, магарето тържествено му пее ода; като пастир, излегнат върху стръмното, градът ни кашля с няколко завода... Добро със зло, красиво с грозно от векове се разминават, поздравявайки се дружески. Защо тогаз възпяваме отделно розата, отделно нейните бодли? Кое ни е по-нужно? Бих изкрещял: "Здравей, живот!", но е безсмислено - кой влюбен е крещял на другия в ухото. И вгледан в тия мъртви бели листи, аз се уча да разчитам черновите на живота.[/size:2bzbfucx][/quote:2bzbfucx] [quote:2bzbfucx][size=85:2bzbfucx]Веднъж ли сме умирали от жажда, докато сме се давели на плитко? Животът ражда първите миражи в мъглицата над детското корито. Човекът има правото на полет, дори когато тялото му крета. Аз неведнъж съм хващал морска болест от плуване в измислени морета. И кръговете сини под очите ми не са от нощни пирове със музи, а белег от биноклите, с които поддържам денем своите илюзии. Усилията винаги си струват, дори когато раждат нова жажда. Колхида може би не съществува, но тихо, да не чуе екипажа. [/size:2bzbfucx][/quote:2bzbfucx] [quote:2bzbfucx]От твоите модели, съвършенство, нерядко на човек му премалява. Яйцето е поставено на масата: шедьовърът е втренчен във шедьовъра. Оттук нататък може да избира: или омлета, за да съществува, или летежа - да му се насити. [/quote:2bzbfucx] http://liternet.bg/publish2/dtonev/ :oops:
Gravatar
Ton4ef
2010-06-02_15:08
Re: poezia...?!

Заради страстта ми казват, нещастие върви към мен. Какво от това, че може да е и самият дявол. Аз знам как да умра. Валентина, Валентина, хвърлям се на твоя път. Ако ще умирам утре, защо да не е веднъж и завинаги днес? :oops: :oops: :oops: много ударно ми действа всеки път :))) Някъде отн якоя книжка на Кастанеда го мернах :) Даже май пишеше, че е част от някаква истинска песничка - Валентина..
Gravatar
Партилан420
2010-08-01_23:30
Re: poezia...?!

Знай - този свят не жали пеперудите на нашите несбъднати мечти, затуй и често казват ни, че луди сме, задето все около кладите кръжим... Да, луди сме – като Джордано Бруно, що виждаше сред мрака Светове – и бързаме да кажем и на другите... И затова по кладите горим. За дързостта пред всички да твърдим, че срещаме се в будните си сънища със други като нас... И че летим. Превръщаме се грубо в Слънца мънички, разпръскваме искрици сред нощта и щом ни стъпчат, ни превръщат в друмища.
Gravatar
brainjuice
2010-08-02_07:12
Re: poezia...?!

:) :oops:
Gravatar
Usеr2
2010-11-22_13:27
Re: poezia...?!

Прасе с дълго косе, спам пасе. Чака за курбан бан. Има мечта - да бъде опечен джолан... Дурак обича мрак. Не разбира, че е ахмак. (надрусал се с мак) :twisted: Амин! Свободата мирше на жасмин. А прасето е арлекин. В мръсотията грухти... [b:g7lz2aow]User2 - всички права запазени[/b:g7lz2aow] JiKtAk & Jinsou [img:g7lz2aow]http://www.download.bg/upl/attachments/Arlekin_i_Piero.4430.jpg[/img:g7lz2aow]
Gravatar
happyday
2010-11-22_13:41
Re: poezia...?!

:lol: :D Ееее сега и ти-прасето не съди. С арлекин не го сравнявай и по-малко преигравай. Така бана вече ще бъде от теб далече. Денят е прекрасен без дурак ужасен тук да се свира кусури да намира.
Gravatar
Usеr2
2010-11-22_14:07
Re: poezia...?!

С бан уличен поет не може да се спре Нито да потъне в срам... В преиграване заподозрян презрян и невъзпрян от радост ще лети към Луната като Ян Бибиян... Трансъ кусури търси, но хип хопа като дива антилопа бърза рима ще изтропа... Непристойна словесна война но трансъ не ще издържи така... "нежничка" е неговата душа. Преиграване е неговата игра. С милите хипарски думи актьорска е неговата съдба. Вирее тук фалшивото и горделивото... yo, muthafucka broke this rhyme shit come thick
Gravatar
happyday
2010-11-22_14:43
Re: poezia...?!

Няма шест пет хип-хопър с душа на поет тук из страниците броди трансърите в спам води. Добре, че съм само хипи облечено в евтини дрипи, не можеш свърза хипаря освен с рима с шопаря. А с рими аз просто играя за друго не ща да зная.
Gravatar
Usеr2
2010-11-22_15:03
Re: poezia...?!

Хип хопъ е антиклише спам не сипе, но силно щипе... Хипи с дрипи строи типи, а хип хопъ пише в рими стихове създава за нашата държава и се възмущава. А хипи денси в мракъ, и халю гъба му е мерака. Ся трябва да излизам, работа ме чака, а римите са немоуморими.
Gravatar
happyday
2010-11-22_15:15
Re: poezia...?!

В "нашата държава" нищо хубаво не става, защото не е наша още по-малко държава. Искам нашата Родина да е цветна градина, да растат децата с мир по Земята.
Gravatar
Usеr2
2010-11-22_18:59
Re: poezia...?!

Браво, Хепи, добре редиш... казваш родината, интересува ме обаче прародината... но за таз история не ми се пише сега. истината е една, любовта се нарича тя... вземи този трак, нека този черен ритъм влезе тялото ти, даааааа. влез в моя такт сега. Тази нощ нека хип хопъ бъде твоето блаженство, Грубият и уличен език не съди, а сякви предразсъдъци изпъди... С фалшиви и мили думи не ще станете благочестиви... Истината няма етикет, няма афинитет нито е естет. Груб, циничен, ироничен, човек сред вселената е безграничен... На Господ не му пука как ще говориш, а дали с демона се бориш и за какво ще му се молиш... :idea: Be blessed :oops:
Gravatar
happyday
2010-11-23_07:46
Re: poezia...?!

С молба към небесата не стават чудесата. На Господа лицето носи се в сърцето и хич не ме е срам, че то е моят храм. Не вдигам олелия да викам "алилуя" и тихичко си знам, че той е вечно там. Така че ще ме пази от болка и омрази, от груби сили зли, от демони дори. "Обичам да обичам"- изтъркан стар рефрен, но в него се заричам до сетния ми ден.
Gravatar
Usеr2
2010-11-23_08:09
Re: poezia...?!

:) :oops: Благодарности!
Gravatar
Партилан420
2010-12-10_09:46
Re: poezia...?!

[quote:xcwfujni] Маршът на Чукоглавите Полет ли, полет ли, полет и плам... Бавно се носим в несвестен раван, ниско над нас буреносните риби сипят светкавици – облаци сиви. Цялата черна дъска е изпята, Байчето гъби търкаля с метлата, глухото наше училище мило ни е приспало и тихо убило. Мъртви души под могъщото Нищо. Стрелка ни Хаосът с погледи хищно, шумно изсмукал сърцата ни млади, тихо помлял ни от бой и награди. В полет ли, полет ли, полет се влачим, крачиме марша на мрака и храчим, с електрошокове будим те – ето, кръв от нозете ни мъти кафето. С кредит доверие тъпчем ушите, с празни сериали ти пълним очите. Гърлото морно със сажди набито, смъртно се дави в опашка увито... * * * Хипнотизирани, плахи длъжници на пионери и политици - скъсахме в селото старите жици, за да не кацат по тях лястовùци!... * * * * * * * * * Крачат! С железни глави до небето, чукове тежки трамбоват полето. С кино-пирони са ни приковали, към магазини и магистрали... Моята къща е моят затвор! Моята алчност е моят позор! Глад за нещастия, глад за омраза, страх от безумно нелепа зараза... Аз съм твой роб – хаос, Хаос – Живот. Роб материален, без бой и до гроб. Боромир(cyber shumkar)[/quote:xcwfujni] Туй ми напомня Пинк Флойд и "Стената", но е по-ярко и сепващо сякаш. По му приляга на нашето време- тъй както глезен , заклешен във стреме- бясно препуска, по друма размята конник несрет потрошил сам главата си.. Също напомня за черната дупка, дето света на парите разпуква, дето неспирно засмуква и мачка време, пространство-превръща ги в пачки... Фючърсни сделки със органи детски, пусти луксозни хотелски комплекси, блиц-новини за убийства и мор- тъй се превръща умът във затвор... Доста!.. В ред и под строй чукоглавите крачат към пропастта... И поглъща ги здрачът мрачно, зловещо-сърцето се къса и приближава към нас Времетръса.
Gravatar
Jinsou
2010-12-10_10:09
Re: poezia...?!

хахахаххах 4.4 :lol:
Gravatar
Ton4ef
2010-12-10_16:04
Re: poezia...?!

Вън вали - студ скрежи. Вътре ли камината гори? Студ и пек у тоз човек едно са те на век.
Gravatar
RealityDysfunction
2010-12-16_09:49
Re: poezia...?!

[url=http://www.facebook.com/album.php?aid=15345&id=117170258343108&page=2:3v8zf7q6][img:3v8zf7q6]http://sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash2/hs590.ash2/154199_130694970323970_117170258343108_178645_7233074_n.jpg[/img:3v8zf7q6][/url:3v8zf7q6] [b:3v8zf7q6]Ябълка[/b:3v8zf7q6] На пръсти се повдигаше да види дали дъждът през двете планини с крилатото си облаче не иде сред летните й дни да прозвъни. Протягаше ръце към дължината, по тях да я познае в този зной, сред другите дръвчета в равнината, но все не идваше при нея той. От гледане очите си изгледа, от шепнене гласът й отлетя и се преви от скръб, и стана бледа. О, колко дълго чакала бе тя! Дъждът дойде, но подранила есен от Ябълката късаше листа. Дъждът запя над клоните й песен, с която буди даже и пръстта. Но Ябълката нищо не усети – ни радостта, ни волната печал. Дъжд есенен, дъжд сребърен, дъжд светъл! Обичащ дъжд, но много закъснял! [i:3v8zf7q6]Евтим Евтимов[/i:3v8zf7q6]
Gravatar
happyday
2011-02-25_11:45
Re: poezia...?!

Някой знае ли от кого е това стихотворение? [quote:yqilayjq]Ще те поканя тази вечер, Господи. Сама не пия. Скучно ми е виното. По-често дяволите ме спохождат. ... (един от тях изглеждаше невинен...) Седни в средата. Твърдо е диванчето. Нарочно. Да не ти се схване кръста. За повече удобство - възглавница. (Но си е моя. После да я върнеш.) Какво да ти налея? Извинявай. Забравих, че си паднал отвисоко. Не пушиш. И не пиеш... Аз съм вярваща. Обидих ли те? Я пийни от сока. Сама съм го варила. Темерут съм. Без мама станах зла. И късо плаках. (Звездите падаха като кошути, когато вълк им прегризе гръбнака.) Не си виновен. Не. Не те упреквам. И татко, като взе не ти се сърдих. Ще хапнеш ли, поне, парче от кекса? По-сладкото е винаги отвътре... А как е там при теб, да питам... Брат ми. На тридесет и седем се пресели в луксозното ти мезонетно царство. ( синът му - и без него - се ожени.) Да капна все пак? Имам и шампанско. Остана, като кръстихме Алекси. На две годинки... Бум! А вече ангел. (Спокойна съм, че е добре детето...) Предъвквам от зелените маслини. Със ядки са. Хапни, че е полезно. Добре де. Ожаднял си. Пий от виното... Не ти се моля. Давам. За последно.[/quote:yqilayjq]
Gravatar
happyday
2011-02-25_13:07
Re: poezia...?!

Намерих.Павлина Стоянова се казва авторката.
Gravatar
Meteoros
2011-03-02_21:30
Re: poezia...?!

17 стр поезия в БГ форум ме стоплят като погалване на първи лъчи след самотна,студена,див(н)а нощ под звездите.Пропуска на любимото на моята любима е малко необичайно ,защото личи, че сте ценители.Огледалното стихотворение на депресанта Крачолов пардон музиката за ушите Яворов- Пейо Яворов ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ Две хубави очи. Душата на дете в две хубави очи; - музика - лъчи. Не искат и не обещават те. . . Душата ми се моли, дете, душата ми се моли! Страсти и неволи ще хвърлят утре върху тях булото на срам и грях. Булото на срам и грях - не ще го хвърлят върху тях страсти и неволи. Душата ми се моли, дете, душата ми се моли. . . Не искат и не обещават те! - Две хубави очи. Музика, лъчи в две хубави очи. Душата на дете.
Gravatar
palimpsest
2011-04-07_11:07
Re: poezia...?!

[i:skk9kkqz]Някакво страхотно. В оня особен цвят...[/i:skk9kkqz] "Арго на свелината" [color=#0080FF:skk9kkqz]Добромир Тонев[/color:skk9kkqz] "Ще ти дам една кожа, през която хората ще те виждат отвътре. И да нямаш никакви тайни. Ти принадлежиш на всички. Ти си само светлина." О. Елитис И бавно се отделяше плацентата от мрак. Бе вик и плач в началото. Вселената създаде своя център. Родилката земя отпусна тяло. Росата няма никога да значи за двама души толкова надежда - и Майката и Младенеца плачат. И хаосът, осмислен се подрежда. Гръдта си млечна изгревът разголи и светлината като кръв потече и Го изпълни до премала с болка, защото Го пронизваше със вечност. Той беше предопределен да свети! Той бе неповторим, той бе свободен! И той пое с осанката на цвете, но не по слънчев лъч - по гол проводник. Навлизаше - с огромната енергия, която беше наследил от Майка си - в света, където произвеждат серийно, където чувстват и убиват масово, където любовта, за да не куца, е повечето дни четирикрака, където самотата се лекува дотолкова, доколкото и рака: където обезобразяват Майка му - гърдите й, очите й, недрата, и тя по чудо още ражда тайнства с машини за уран между бедрата си: където има временно примирие и някои мълчат благоразумно, а други - от казана - претендират, че са пауни, снесли пълнолуние... От общия казан, пред който гладните за супа и за правда се нареждат. От общия казан, във който бавно обезкостяват техните надежди... Той - още потопен в една хармония, със слънце около устата, викаше в железните уши на милионите, че този странен свят върви наникъде. Говореше за доброта и истина, за красота говореше, за братство и мислеше, че като него мислят, но повечето мислеха обратно. Докато убеждаваше и спореше, опрян върху изкуства и науки, растеше в свойта сладка тиня корена на глупостта, жестокостта и скуката . И думите, понеже не излизаха от неговото собствено страдание, не носеха утеха или близост. И пръстът си оставаше във раната. И хората не искаха да вярват - живееха в сънлива еднозначност. Разбра, че да говориш не е дарба, че ставаш смешен в своята прозрачност. И той помръкна. С ясното съзнание, че неговата светлина е чужда, че неговите сетива и знания с любов и труд отглеждаха ненужни декоративни плодове, каквито със хиляди изгниват по тържИщата на думите. Да наторяват житото на Словото. И да отидат в нищото. Не бе се доверил на своя опит и виждаше света ограничено, тъй както жабата през телескопа на кладенеца гледа на вселената... Но, Майчице, той чувстваше във образи! Опипваше ги, дишаше ги, виждаше единството, абсурдните им сглобки от цвят и твърдост, форма и подвижност... Изгубваше се и се преоткриваше потапяше се хищно, без остатък и на студа в прозрачната коприва и в обривите нежни на росата, на агнето с кръвта димеше зиме, беснееше напролет с ветровете, изплезваше се с белите езици на водопадите към върховете... Не е ли вече жител на планетата на скуката, населена с мизерни движения на мисълта и с клетви, че утре няма да е като вчера?... Викът му се разнесе над полетата над океани, планини и здания с единственото - маичице! - което изричаме на болката в капаните. И Тя го осени. И той потъна във себе си, в плътта си се разтвори. Тя - Майка му, природата, бездънната- отвън и вътре в него проговори.: "Не утолих глада и твойта жажда Дойде часът и вече осъзнаваш, че аз съм те родила за да раждаш, създала съм те, за да ме създаваш. Не са като на другите очите ти и кожата ти свети някак странно... И аз, която притежавам Всичкото, полагам го в нозете ти Избранико! Разнищвай го на звуци и на образи, спасявай го по невъзможни принципи - създавай свят по образ и подобие над себе си. И той ще е единствен. Единственото твое оправдание, че тук си дишал, разсъждавал, чувствал! Ще вярват в твойте радост и страдание, ако повярват в твоето изкуство" И му изми очите със росата. И той прогледна - не! - и той Усети безкрайната игра на чудесата в околното, от себе си обзето. Природата - зелена класна стая, а синьото небе - дъска за писане... Уплашен ли е бил или замаян? Какво ли в тези мигове е мислил? Какви ли тебешири са му трябвали, какъв ли ръст! - за да достига всичко? Звезди върху него вместо ябълки са падали - да мисли по-различно? Или това са само светли мигове в живота му по кучешки орисан? Или това са обичайни митове, с които суетата го дописва? а може би пред чашата със вино той е проклинал дарбата си трижди - било му е и болно, и обидно, че той е сляп, а другите не виждат, че не сред идиличните картини, а в тъмното мазе на обществото си е измислял вишни и царкини, защото са му липсвали в живота? И потопен в мастилото на здрача, след толкоз рани и стихокървене, е искал сам да провери с бръснача дали все още има кръв по вените? Или от слава и от власт прикоткан, се е превърнал в злобно прилагателно и са се заобичали с живота подобно змии - страшно и трогателно? Или след някой сит на скука празник се е събудил чужд и безразличен и е усетил, че е сам и празен, че в пръстите му няма електричество, че спомен са сезоните на тръпките и котви и платна са вече спуснати, че думите с потайни миши стъпки красивия му кораб са напуснали, че Словото и той се гледат умно, като след дълъг брак - със уважение, и всякое посягане към думите ще води до взаимно унижение. И оня страх родителски от чувството, че надживяваш своите творения и че изпращаш в ада на изкуството невръстни мисли, чувства, построения... Защо сега да ровим потеклото на неговата светлокожа раса - сега, когато трябва да работи, сега, когато трябва да се радва? Сега, когато корабите снажни на Словото с безкрайното се срещат - защо да правим остров за прокажени от неговите страхове и грешки? За да заселим в този свят на раните и здравото му чувство за нещата ли?... Под сметките на свойте биографии поетът ще постави сам чертата на хоризонта. И ще отпътува да търси пристани за светлината. Над златното й руно ще будува, под сребърната завист на луната. [u:skk9kkqz][i:skk9kkqz] И още едно негово:[/i:skk9kkqz][/u:skk9kkqz] Веднъж ли сме умирали от жажда, докато сме се давели на плитко? Животът ражда първите миражи в мъглицата над детското корито. Човекът има правото на полет, дори когато тялото му крета. Аз неведнъж съм хващал морска болест от плуване в измислени морета. И кръговете сини под очите ми не са от нощни пирове със музи, а белег от биноклите, с които поддържам денем своите илюзии. Усилията винаги си струват, дори когато раждат нова жажда. Колхида може би не съществува, но тихо, да не чуе екипажа.
Gravatar
Murphy
2011-10-25_23:03
Re: poezia...?!

@palimpsest: Това първото е невероятно !!!! :!: :oops: А ето нещо на което попаднах във ФБ: Когато си отида на Г. Когато в някой ненормален ден и аз оттука кротко си замина, ти вдишай двойно. И заради мен доизживей най-сладките години. Върви нагоре, както аз мечтах, на връх баира кръст да си побиеш. Отдавна всички грешки изживях, оставям ти доброто да допиеш. Защото е жестоко да си сам и сам сред тишината си да светиш. Каквото имам, всичко ще ти дам, та двойно всяка обич да усетиш. Живей със хъс, че идва съден ден - и аз, и тоя свят ще те намразим. Затуй живей за двама окрилен... А аз отгоре двойно ще те пазя. Ники Комедвенска
Gravatar
ex_xe
2011-10-26_09:04
Re: poezia...?!

и от мен опит за поезия :) Слънцето пак разбуди гениален творчески заряд в сърцата ни прелестните пеперуди, в душите ни захлас и смях. Мечти ще нанижем нови в топлия прохладен ден природата ще ни дава сили, а ние какво ще и дадем? Деца сме стари, живели векове наред, със стъпки смели опознаваме света и себе си, а днес? Отвъд предела и после пак отвъд, ще скочим този път и ще стигнем надалеч, но по Неговия път. Умът ни е като книга, разлиства страници безброй понякога, прашна, понякога цветна, сива разтворим ли я ще се озовем в тишината на мига. Нов свят ни чака, но не отвъд и там свят, дар от светлината, от волята, диханието и страстта. Той се случва, битието жунглира и играе мистични номера отворим ли вратата на всемира се случват всички чудеса. Тук и сега.
Gravatar
Murphy
2011-10-26_23:42
Re: poezia...?!

Фигурата е "Тук и сега ! " :)
Gravatar
the GNOME
2011-10-27_06:17
Re: poezia...?!

[quote:2mh9ww48]Защо да се движа, когато светът сам минава през мен? Защо да говоря, когато вятърът шепне в листата ми?.. Моят труд е недеянието:не мириша на пот, а на цвят.[/quote:2mh9ww48]
Gravatar
dusmenes
2011-11-21_10:30
Re: poezia...?!

[code:1gtd2r98][b]Местоимения[/b] Аз - самота, Ти - щастие, То - ни озарява, Тя - шепне тайнствени слова... Ние - заедно И Вие - същите И Те - водени от Него, играем пак онази сцена от пиесата, която няма как да назова.[/code:1gtd2r98] [url=http://www.youtube.com/watch?v=ctXK_rohab4:1gtd2r98]цък[/url:1gtd2r98]
Gravatar
Omatikaia
2011-12-30_06:59
Re: poezia...?!

:)
Gravatar
astrangeloop
2012-01-02_10:13
Re: poezia...?!

... зная, тогава духът на тревогата бе ме обсебил, зная за твоята болка, все още усещам твоя копнеж. и в бягството си - нито покой, нито утеха намерил, отново съм тук, и открито заявявам - виновен съм за този палеж. за огъня, който в замръзналата вода запалих, за този, с който и целия океан съм готов да изгоря. заради теб, която в лудост космологична оставих, за нас, за искрата, която в теб един безумец видя. не вярвай на боговете, те знаят как хората кули строят, страх ги е, те ни познават, разделят ни, за да ни обезличат. но ние сме по-силни от тях, и вече ги победихме с любов, разкрихме ги, а и те имат своя всевишен, забравен и от бога - бог, вече няма от какво да се плашим, небето и светлината са с нас, и сега, в този миг, в който търся допира с теб отново във вербален екстаз, чувствам, вярвам, усещам, обичам. теб, него, тях, вас....все нарицателни, все отражения на едно друго аз. carpe diem.
Gravatar
Maharishi
2012-01-02_10:42
Re: poezia...?!

:oops:
Gravatar
Omatikaia
2012-01-02_15:13
Re: poezia...?!

8)
Gravatar
astrangeloop
2012-01-02_18:03
Re: poezia...?!

Сбогом - стареем - станали - страшни. Бързаме - да оглушеем - за думите - прашни. Снощи - сънувах - своята странна съдба. Тичах, но без да побегна, копнеех за твоята нежна ръка. Какво стана после - забравих, нека уважим тайнството на съня. Но сега те желая, и сбогом ще кажа само пред вечността. В този все по-близък момент, в мига преди да умра. [url:1q9xoefo]http://www.youtube.com/watch?v=hzM71scYw0M[/url:1q9xoefo]
Gravatar
brainjuice
2012-01-15_19:08
Re: poezia...?!

И нощите са стъклено студени. И въздухът не омагьосва никого. Земята е сама за себе си. Луната е сама за себе си. И всички сме сами за себе си във нощите на януари. (Христо Фотев)
Gravatar
Asymetral
2012-01-19_13:48
Re: poezia...?!

За любовта си не разказвай За любовта си не разказвай, тя в разкази не се открива. И като тихия ветрец е - невидима и мълчалива. За любовта си аз разказах, изплашен, с треперещи устни. Сърцето си открих пред нея, а тя тогава ме напусна. И някакъв скиталец срещна, и в него влюби се щастливо. Той грабна я с една въздишка - невидимо и мълчаливо. Уилям Блейк *** О, слънчогледите, от време натежали. На слънцето те стъпките броят! Те златни, слънчеви земи са пожелали там, дето пътникът привършва своя път. Там, де томящият се от тъги младеж и в сняг повити девственици бледи напускат свойте гробници и със копнеж се взират подир моите слънчогледи. Уилям Блейк
Gravatar
brainjuice
2012-01-19_22:13
Re: poezia...?!

:oops:
Gravatar
astrangeloop
2012-01-21_01:43
Re: poezia...?!

Philosophy Ere all the world had grown so drear, When I was young and you were here, 'Mid summer roses in summer weather, What pleasant times we've had together! We were not Phyllis, simple-sweet, And Corydon; we did not meet By brook or meadow, but among A Philistine and flippant throng Which much we scorned; (less rigorous It had no scorn at all for us!) How many an eve of sweet July, Heedless of Mrs. Grundy's eye, We've scaled the stairway's topmost height, And sat there talking half the night; And, gazing on the crowd below, Thanked Fate and Heaven that made us so;-- To hold the pure delights of brain Above light loves and sweet champagne. For, you and I, we did eschew The egoistic "I" and "you;" And all our observations ran On Art and Letters, Life and Man. Proudly we sat, we two, on high, Throned in our Objectivity; Scarce friends, not lovers (each avers), But sexless, safe Philosophers. * * * * * * * Dear Friend, you must not deem me light If, as I lie and muse to-night, I give a smile and not a sigh To thoughts of our Philosophy. Amy Levy
Gravatar
Партилан420
2012-02-08_23:45
Re: poezia...?!

Те, китовете, днес са на изчезване- отстрелват ги все още за консерви или сами излизат от Морето в безмълвен , тих протест срещу "прогреса ни"... А знаеш ли, говорели си с песни- отнемало им час да кажат името си и имали си "Песен на Годината"- и даже тъй избирали невестите си! А ние ги изтребваме тъй лесно- разстрелваме ги с експлозивни копия- майки с деца...Направо бесен съм! И лъжем се, че се гради Утопия... И още нещо:(с риск да съм циничен- цинизмът е антична философия)- Дали "Прощално" не шептят делфините, докато ги избиваме със сопите!??
Gravatar
Терпсихора
2012-02-09_18:02
Re: poezia...?!

[b:3tccllz0]Над старото тържище ален бе залезът като домат и все тъй строен, все тъй млад стоеше бедният хамалин. Засипваше дрезгавина очите, веждите му вече, но не дойде и тази вечер зеленооката жена, която го веднъж повика с очи, със поглед, без слова и зарад тежкия товар му заплати една усмивка. Да би дошла и тази нощ… да би му станала невеста… до гроба би я носил весел на гръб в широкия си кош. И всеки гвоздей от обущата му би грял в нощта като звезда, когато долу през града към къщи с нея ще се спуща. Сънуваше ли? Сам в света, хамалинът стоеше влюбен. И мракът от лика му груб бе изтрил и сетната черта.[/b:3tccllz0]
Gravatar
Партилан420
2012-02-09_18:46
Re: poezia...?!

Трепсихора, като толкова много обичаш да цитираш Далчев, поне от уважение му пиши и името де! ето нещо което ми попадна съвсем наскоро и което много ми хареса: И не ти завижда... Той няма дом. Едва ли е добър, и може би навярно е невидим. Клошарят, скрит под стария чадър, когото няма никога да видим. Годините му тайна са от нас – най-вероятно спрял е на превала, и в този късен, безнадежден час, боклуците ни, да се стопли, пали. Ще кажеш, няма Бог, но я го виж, сам Бог в очите му живее – дори със него дълго да мълчиш или без него дълго да се смееш. На топло под дебелия юрган, когато разтопен в нощта заспиваш, той свети – в тишината сам и се усмихва, и не ти завижда... Ивайло Цанов
Gravatar
astrangeloop
2012-02-10_15:51
Re: poezia...?!

Пометен от поредната приливна вълна, дошла неочаквано, заедно със снега, втренчен навътре, някъде, търсейки добрина, откривам своята лична, невидима празнина. И дори очите, посмели за секунда да погледнат натам, дори смехът, проникнал в тъмната бездна, съвсем сам, и топлият спомен за далечното лято, и жесткоият студ, сковал душевното блато, дори думите, целящи най-болните ми места, също куршумите, изстреляни право в тила... И те не могат да я запълнят, нито вие и вашата добре премерена студенина. Да, трябва някога там да е имало добрина. Да, трябва и мен поне някой да иска да ме спаси. Но вие сте твърде заети с детински игри, а смъртта, толкова пъти потърсена, и тя - не вдига телефона, отбягва ме и страни. Ще си я чакам, поне съм свикнал с това, и дано дойде по-скоро денят, в който поне тя ще се смили. Стига толкова, стига, просто боли. Да го духат шибаните китове и делфини.
Gravatar
aluin
2012-02-10_17:00
Re: poezia...?!

Не знам защо ама ми се прииска да постна тука това: [quote:1nrcprxa]10 февруари (петък) точно в 21:18 часа до 11 февруари в 22:31 часа настъпва 19 ден от лунният месец. Символ - паякът. Камък - зелен гранат. Един от напрегнатите дни на месеца, в който е добре да намалим до минимум външната изява и общуването ни с околните. Често на този ден ненадейно от миналото изплуват стари чувства, емоции и травми. Особено ако не сме приключили с тях, има опасността да повлияят на решенията и на действията ни в настоящвто, което от друга страна ще предопредели бъдещето. Колкото повече ги потискаме, толкова по-силни и натрапчиви стават те. Не рядко на този ден се сблъскваме с вината и угризенията, които понижават самочувствието, увереността ни и качеството ни на живот. Срещите или хората, които изплуват от миналото ни могат да са причината за вменената ни вина, за това трябва много осъзнато на този ден да разграничим истинската си вина от манипулацията, на която сме били подложени. Макар и труден процес, това ще ни помогне да се освободим. Често, за да ни държат в клопката на болезнения си комплекс, хората около нас използват уязвимостта и съчувствието ни за да контролират чувствата ни. Добре е през този ден да се изправим пред тези стари проблеми и смело да ги разрешим. Ако искаме да се освободим от този излишен емоционален товар най-добре да проведем дългоотлагания разговор или накрая да направим промяна там, където ни е било най-страх да промени. Този ден трябва да се пазим от чуждото недоброжелателство, заради нашата повишена чувствителност и лесна ранимост. Другата опасност, която крие този ден е внезапната потребност от бягство, която можем да усетим, бягство от отговорността на всекидневните ни и житейски дела. Но колкото повече бягаме, толкова по-болезнено ще бъде завръщането ни.[/quote:1nrcprxa]
Gravatar
Партилан420
2012-02-10_20:38
Re: poezia...?!

Това звучи познато, но...Човешко и (може би)е вярно... Но за нас. А в глутницата хорска най-погрешните позорно ги издигаме...На власт. А вълчата задруга- по момчешки "един за всички" онзи ден спаси- пожертва се в оназ минута тежка, когато ги подгониха ловци... Той знае- днес ще се умира- поне един ще трябва да плати, но другите -щом превалят баира- ще се спасят от едрите сачми. И той остана... Ловко ги подмами- все по-далеч от другата следа, тъй както бе направил и баща му- да може те да срещнат пролетта. Вълчиците и двамата му братя ще се спасят и нейде в пустошта те нощ след нощ ще вият към Луната, а той ще ги докосва със Душа... Трещят надцевки... Кръв...Жестока рана, озъбена усмивка, пада мрак. Зловеща твар! Човеко, дано схванеш- вълк за вълка- завинаги е брат!
Gravatar
likantrrop
2012-02-10_21:17
Re: poezia...?!

ти си първата струя , аз втората , преплитаме се бял и черен шоколад вадички , малки капсулярни по стъклото , надбягваме се , следваме се , когато кръвта спре даа пулсира и да надига ружд ритъм тогава за малко се обичаме сламения чадър на времето ни пази , вятъра не спира да обикаля входа ми и нахлува дори под пръстите на краката , боса стъпка това си за мен рошав ден които не говори за сезони тръпка пропълзяла из тялото ми с несретни моменти на танц по жарава .. погледи очите се хапят до синьо и ПУСКАМ СЕ
Gravatar
Ton4ef
2012-02-11_08:06
Re: poezia...?!

Светлинки се взират във тъмата, нещичко да пошепнат искат те. Но, вий, с танца на Луната, не щете и да чувате. Вирнете поглед на момента и умът ви съвестно да замълчи. На светлите думи вас ефекта в капана си да улови. С Духа ви да си поиграе, да храни чувството за мирна власт. Той за друго и нехае, но дали ще бъде после с вас? Дали споменът ще е във сърцето? Или ще тормози светлия ви ум? За това - танцувайте, братя, и поменете - това не ще остане само сън. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Какво ще правиш с таз прашинка, за която толкова мечта? Ще запазиш ли спомена като на снимка? Ще бъде ли това поредната следа? Тоз момент - сакрален и невидим - във времето ли ще остане да лети? Или с танца на безсмъртните стихии в обятията на вечността ще го вкроиш?
Gravatar
Omatikaia
2012-02-12_19:46
Re: poezia...?!

:roll:
Gravatar
Nothingk
2012-02-13_19:13
Re: poezia...?!

[quote="aluin":2cne1ssi][quote:2cne1ssi]10 февруари (петък) точно в 21:18 часа до 11 февруари в 22:31 часа настъпва 19 ден от лунният месец. Символ - паякът. Камък - зелен гранат.[/quote:2cne1ssi][/quote:2cne1ssi] :D Този ми е от любимите.Пише да се обходат стаите вкъщи със запалена свещ.Напрегнат ден,но някак си мистично напрегнат
Gravatar
Murphy
2012-02-17_21:42
Re: poezia...?!

Ето на една приятелка стихотворение: "Буря над с.Медвен" Сякаш за миг изчезна света блясък прегърна земята лудо бие сърцето в нощта къде ли в тоз' миг е луната? Първи опит, и втори, и трети моли се: "Нека мигът за секунда да спре!" Красиво е, небето трепери усмивка проблясва, очи в мен той впери; Красиво е - миг уловен :) Ивелина Хаджийска
Gravatar
palimpsest
2012-02-19_20:59
Re: poezia...?!

АЗ НЕ ОБИЧАМ Аз не обичам изхода фатален и няма да ми писне да съм жив. И мразя се, когато съм печален, когато пея, а не съм щастлив. Аз хладния цинизъм не обичам /Не вярвам във възторга въобще!/, през рамото ми някой да наднича, писмата ми друг да ги чете. Аз мразя разговори полусмели, полунеща да шепнат с полуглас. Аз ненавиждам в гръб когато стрелят, когато в упор стрелят - мразя аз. Аз не обичам с клюки да се калям, а също и съмнението зло. Аз не обичам змийски да ме галят, с желязо да ми стържат по стъкло. Аз мразя ситите душички, свити, аз предпочитам истинския риск. Да бъдеш честен вече е събитие и чест е днес да бъдеш ти сплетник. Аз мразя счупени крила да виждам, изпитвам жал, но само към Христа. Насилието както ненавиждам, така и ненавиждам слабостта. И мразя се, когато се страхувам. Когато бият някой без вина. Когато във душата ми нахлуват и в нея храчат своята злина. Аз мразя - и манежи, и арени - там сменят милиона за петак. Дори след най-големите промени аз няма да ги заобичам пак. - Владимир Висоцки Превод от руски: Румен Леонидов http://www.youtube.com/watch?v=sZ97BTBGCMI
Gravatar
Murphy
2012-02-20_14:08
Re: poezia...?!

:oops:
Gravatar
brainjuice
2012-02-21_08:33
Re: poezia...?!

+1 :oops: страхотна песен, много добър превод! ето и от мен нещо: [quote:h0v8i9jt]Песничка за хората Видях една невидима жена на ъгъла на "Шипка" и умората. Продаваше гевреци на дъжда, ... откакто бяха твърде сити хората. И явно съм приличала на дъжд, защото ми протегна несъзнателно надежда от вода, сусам и ръж и спъна, без да иска, суетата ми. Видях я. И за миг от изненада зениците й станаха гевреци. Не помнеше от много, много млада да бяха я поглеждали човеци. ... За първи път поисках да говоря (на ъгъла на "Шипка" и живота) със Тебе, Боже. Простичко. За хората. Не се сърди на хората, защото те щяха да са други, ако знаеха, че, сгушена под старите тополи, на ъгъла на "Шипка" и безкрая, една жена продава ореоли.[/quote:h0v8i9jt] Елица Мавродинова :oops: :-
Gravatar
the GNOME
2012-02-21_11:25
Re: poezia...?!

:oops: :- :oops:
Gravatar
astrangeloop
2012-02-25_08:15
Re: poezia...?!

Не повезло ни в смерти, ни в любви. :|
Gravatar
brainjuice
2012-04-02_20:59
Re: poezia...?!

няма своята обич къде да завра денонощно пера, денонощно пера...
Gravatar
stardriver
2012-04-11_07:10
Re: poezia...?!

[quote:39c5lvdw]О, Windows! Три дена храбро инсталирах Трих, слагах, регистрирах. Не тръгваш и не тръгваш сам, показваш само син екран. Първо ми съсипваш FAT, преминавам през Format, но не стига таз беля, нов дял трябва да ти заделя. Хоп, пак не се получи работата се закучи, драйвер някакъв незнаен, искаш в цикъл най-безкраен. С Wizardа отново споря, но не мога да го сборя. Нямам Plug And Play модем, разбери го бе кретен. Изнервям се, та чак треперя, CDто искам да намеря, та да тръгнеш най подир, а не под DOS да пиша Dir. Уж тръгна, пуснах Service Pack, Уффф, не ще те инсталирам пак. Най-после посред нощ, използвах софтуера лош. На сутринта от шлаката изрових, процесор спечен и пророних: Да би си мирно седяло, не би от setup умряло...[/quote:39c5lvdw]
Gravatar
brainjuice
2012-05-06_13:52
Re: poezia...?!

For Whom the Bell Tolls by John Donne No man is an island, Entire of itself. Each is a piece of the continent, A part of the main. If a clod be washed away by the sea, Europe is the less. As well as if a promontory were. As well as if a manner of thine own Or of thine friend's were. Each man's death diminishes me, For I am involved in mankind. Therefore, send not to know For whom the bell tolls, It tolls for thee.
Gravatar
muxomorka
2012-05-08_17:51
Re: poezia...?!

stra6en as always
Gravatar
shadowplay
2012-08-02_02:01
Re: poezia...?!

Малко стари мои неща...това-онова :) [b:gern6ppq]Инспирирай[/b:gern6ppq] Ако искаш да нарисуваш слънце първо начертай дъга. За да имаш дъга трябва да започнеш с точка. Точката не е дъга и слънце макар че слънцето и дъгата са в точката. Онова което казваш не променя нищо и все пак- промяната на всичко е в това,което казваш. Вдишай... ................................................ [b:gern6ppq]Джойс[/b:gern6ppq] Застинал в спокойствие миг като отдавна изсъхнала лава запълва стаята; сякаш съм потънал в пчелен мед а над мене някой троши орехи. Толкова лениво е тук светлината като охлюв пълзи по пода. Вратата разбира се е заключена не е позволено за непознати. Стените са облицовани с кожа естествено прихваната с габъри- досущ като в лудница макар че не е и ние го знаем. Поетите са написали всичко което може да се измисли за звездите а аз съм прочел всичко написано от поетите. Въпреки това до скоро не знаех че горе има толкова много звезди. Броя ги а мозъка ми тече през ушите и постоянно изпускам нишката. В университета ме учиха да вървя от общото към частното и обратно затова нарекох габърите звезди и вкарах Вселената у дома си. Когато вадя габър-зейва Черна Дупка през която има опасност да бъда всмукан в зидарията така че не прекалявам с чопленето. Това,което ме изненадва е кожената подвързия на стените предвидливо сложена от баща ми за да ме спаси от всяка опасност залутана в космоса. .......................................................... [b:gern6ppq]Половини[/b:gern6ppq] Едно око- да видя че идваш и едно ухо- да те позная една ръка- да разкаже за мен и един пръст- да избира посоките. Половината е напълно достатъчна останалото ще скрия за да имам едно око- да шамароса другото едно ухо- да разбере очите ми една ръка- да държи пистолета и пръст за спусъка. ............................................. [b:gern6ppq]Събудих момиче[/b:gern6ppq] Събудих едно момиче: слънчеви лъчи разчупиха пространството в спaлнята, стените се усмихнаха, прозореца се разтвори за есенния ден, капчици мъгла покриха лицето й, а аз казах: -Виж,знам едно място, на никого не съм го показвал, няма сенки в ъглите, няма ключалки за воайорите, няма 100 годишна миризма в леглото, сутрин те буди петел, вечер те приспива река, най-топлия ден в годината е август, а най-ароматната нощ- април. Трябва да го видиш днес. Събудих едно момиче: стаята дишаше с пълни гърди, отвън мъглата се топеше в предиобеда, а тя каза: -Виж,ти трябва да си луд. Не те познавам добре, света не е хубаво място, годината не е добро време, а ти си луд в предиобеда и аз се прибирам у дома. Бях събудил едно момиче, но то не е същото момиче. Стените издишаха с все сила, слънцето се прибра в облак. Трябваха ми няколко часа, за да дойда на себе си. ............................................. [b:gern6ppq]Да имаш и да нямаш[/b:gern6ppq] Погледнато от този ъгъл морето прилича на угасена свещ- неговия хлад вещае есен светлината му е мрачна,инвертна. Това не е морето на поетите то е на рапаните и мидите. Когато харесваш някого намираш жълт и светъл пясък посипал се директно от брадата на Дядо Господ заравяш пръсти и се стопляш целия а мекия вятър и слънцето /също изръсени от брадата Му/ те превръщат в една огромна усмивка. Когато нямаш никого излизаш в тези малки часове с желанието вълните да засвирят на пиано и някои невидим непознат да пее меко сред пяната. Погледнато от този ъгъл морето е само едно тъмно петно една проекция на космоса който пък не е нищо повече от още едно голямо тъмно. Когато харесваш някого и когато нямаш никого виждаш нещата различно- понятията са празни чаши които трябва да напълниш; няма магия- всичко опира до ъгъла на гледане. .................................. Поздрави!
Gravatar
astrangeloop
2012-08-29_15:49
Re: poezia...?!

Известието Вратата, която някой е отворил, вратата, която някой е затворил, столът, на който някой е седнал, котката, която някой е погалил, крушата, която някой е захапал, писмото, което някой е прочел, столът който някой е съборил, вратата, която някой е отворил, пътят, по който някой е тичал, гората, която някой е стигнал, реката, в която някой е скочил, моргата, в която някой лежи. Превод Валери Петров Жак Превер
Gravatar
astrangeloop
2012-09-03_13:25
Re: poezia...?!

Не бойте се! Не бойте се, честни и примерни хора, вашите покойници се пазят добре, те си имат пазачи като тези в затвора и рекат ли да бягат, има кой да ги спре. Освен туй всеки гроб е добре ограден със желязна решетка, като детско креватче – мярка разумна, ако питате мен, предвид на това, че може би и в съня ни, наречен “вечен”, сънища има, тъй че вашият скъп покоен роднина, както спи си по гръб, да сънува, че още е жив на земята, и подобно детенцето, което се мята, сънувайки нещо, и той да изрита като детско юрганче в съня си гранита и – хоп! – да се изтърси от своя гроб… Какъв ужас! Да падне в живота обратно – това би било съвсем неприятно! Представете си само: да трябва отново с документи и слово да се доказват толкоз много неща – най-напред обичта, после страданието, след това завещанието… Но спокойно, спокойно, честни, примерни хора – покойните нямат възможност за втора следсмъртна разходка по нашия свят – когато веднъж им е упокоят изпят, никакво връщане на старите теми, тъй че вашите амфори със хризантеми ще стоят непокътнати навред из алеите и все тъй азалеите ще красят мавзолеите и вие без поводи да се тревожите преспокойно ще можете да градинарствате със своите лейки, все така безутешно и дълбоко скърбейки. Превод Валери Петров Жак Превер
Gravatar
phobium
2012-09-14_14:01
Re: poezia...?!

Веднъж във полусъница задремал, във жежкото легло лежащ, история ме грабна за ръката, надигна ме от мокрия ми плащ. Не ща да ставам-викам, а тя-нахалана, бута ме, крещи-Ти по-добре стани веднага, вземи си лист и молив и пиши. А вън 3 часа и казвам , какво ти писане сега, но тя не чу ме, не поглежда, сама ми листа пъхна във ръка. Добре де, я поглеждам изпод вежди, какво пък, ще поседна-час ли два пък после пак ще си подремна, ей тъй на лунна светлина. Историята сякаш малко попритихна, разбра че неин съм сега и седна да разказва, защо при мене бе дошла: Отдавна, недалеч оттука място, наричало се Съневала, страна на празни приказки и пълна с грешки, предлагала на всички ала-бала. Торба лъжи за клевета вървяла, разменяли се грешки за кило вреда, пакет обиди пък се давал за чаша жълта новина. Така разменните монети, крепели този крехък свят, за бонус давали ти донос, а истината –смъртен грях.Морал,култура, ценностна система, искренност и доброта били със кодекс забранени,преследвала ги веднага смъртта. Но хората били щастливи, живеели от векове така,не ги съдете справедливо, това е тяхната страна. Харесвало им да ги лъжат, не смятали това за грях, и всичко що за нас е странно, добро било за тях. Управниците в Съневала, естсвено били избрани с фалшиви изборни покани. Фалшиви им били делата, които дръзко обещали, но туй в реда е на нещата, така се прави във страната. И хорат ги лъжели безспирно, че туй за тях е най-доброто, усмихвали се те редовно, били доволни от лъжата. Е,чакай-викам, как така, ще са щастливи всички от лъжа? Не дей така, не ме обърквай, защо въобще го пиша т’ва? Историята тихичко се хилна-е бързаш, всичко има ясен край-ичзакай ти, пиши си там, потрай. Д а трая-викам, как така, аз бурен съм по нрав, не мога да изтрайвам, пък ти говориш все неща, които пълни са с безумия, какъв ти край, каква лъжа? Мълчи, пиши, не ме дразни-получих само и силно тупване по мойто рамо.Разбрах ти намека-недей, нататък давай, ще пиша пак, ти продължавай. Пое си дъх във тъмнината, прокашля се и промълви: И минали се тъй години - стотици, хиляди лъжи, лъжовно даже станало и времето, и синоптиците били в това добри. Но случвало се много рядко, във този пълен безпорядък човек такъв да се роди, че истината искал той да знае, не искал да живее във лъжи. Разбира се, това било опасно, че даже плашела го смърт, да знаеш истината е ужасно, да мислиш даже за това е страшно. Обаче на-инати всяк’ви, дори във тоз побъркан свят родило се момче юначно, да буди всички дето спят. Но страшното било такова , че влачело след себе си беда, до него който се докоснел, оплитал се във истина. Обърквали се хорат до него, не действал ни закон, ни ред, до властите достигнала мълвата, изпратили войски навред. Да търсят лошия вредител, да спрат безумеца нелеп, да върнат в Съневала пак лъжата, убит да бъде момъка проклет. И тъй като понеже и обаче, навред царувала лъжа, логично-всяка информация се трансформира пак в лъжа. Дордето някой го изкаже, къде героя наш се скрил, оказвало се мястото погрешно, или часа или въобще че там е бил. Нарстнала и паника, истерия, и страх и силна дезинтерия-от уплаха треперила дори войската, оплетена тъй истиснки в лъжата. И все по-трудна таз задача ставала, да хванеш някой като тоя балама, заразно зло посял навред, повлякъл и мерзавец и поет. Повярвали му старци, и учители, деца, повярвали му наведнъж във три села, и после в градове, околия, абе създал милиони главоболия. И нямало спасение от тази напаст, безсилни били в Съневала, власта се даже разболяла от тази болестна провала. Е чакай, викам, на моята История, ти тук съвсем ме изпързаля, как тъй във цялата околия, дори и в цяла Съневала? Лъжа е туй и викам, защо въобще ме занимаваш, и разни слухове твърдиш, че сам човек ей тъй със истина лъжа ще победиш. Помлъкна моята история, и тъжно погледа отпусна -невярваш, казваш, нямало теория, немога даже да допусна. Добре, лъжа е всичко, каза, недей да вярваш, спи и виждам вече се прозяваш, недей съня разваляй ти. Мен вече утре няма да ме има, надругаде политам . На друг ще кажа, с други ще опитам, дано не съм те заразила . Почакай, моля те, поспри, коя си всъщност ми кажи, защо на мен се спря...какво направи? Така събудих се с въпроси, останали до днес във моята глава, туй сън ли бе или илюзия, дали е истина, дали лъжа? Оставям вие да решите, коя страна е по-добра, аз лягам, пак ще чакам, история дано да е дошла.
Gravatar
phobium
2012-09-21_13:48
Re: poezia...?!

Автпортрет с думи Нихилистично настроен, духовно отпаднал, физически тромав, психически слаб,непрестанно говорещ, непрестанно мълчащ, полегнал накриво, застанал на крак, избухлив по природа, непоносим по нрав, побъркан от злоба, избухващ от гняв, потракващ със зъби, потръпващ от страх, рисуващ с пирони, безсмислено драг, изкуствено светъл, потънал във мрак, какво да ти кажа-зодия рак.
Gravatar
the GNOME
2012-09-21_16:35
Re: poezia...?!

:!: :) :oops:
Gravatar
phobium
2012-09-26_08:00
Re: poezia...?!

Понякога, когато…. Едва ли някой там… Където нейде стане… Това ли е – незнам…. И който и да бъде… Каквото и да знам… Едва ли е когото… И както и да знам… Каквото , как е там.. Не вярвам да не бъде… На някой нейде там... Защото и понеже... Едвали ще е сам... Преди да е когато... И след като е там.. Та може би си казвам... Това и онова... Така или обаче..едва ли е сега... Та колко ли ще бъде... Когато и да е... То кой ли пък му пука... Където и да е.....
Gravatar
astrangeloop
2012-09-30_18:31
Re: poezia...?!

От чужда чаша снощи пих, и стана тя, каквато стана: от горчивата напитка устните си инстинктивно свих, и жажда ме обзе голяма. Дали с умереност и как съм пил - вече дори не помня. Но капка подир капка в еликсира животворен душата ми се прероди, и отново почувствах се свободен да обичам - и тях, и теб, и Него - абе, както беше си преди. Но вместо чашата да грабна, обзет от порив - ненавистен, див, аз тихичко над нея се надвесих и в тъмнината промълвих : Не вярвам ни в живота, нито във смъртта. Нито във въздишките, обещанията, камо ли привързаността. Не вярвам и не искам - на другите душите да крада, а задето върна моята - само покорно ти благодаря. [quote:3dc5v8i7]These drops are killing me - how come they taste so sweet?[/quote:3dc5v8i7] P.S. Ако изкарам някакви кинти от последното ме подсетете да черпя Веско Маринов :lol: :oops: :lol: [url=http://www.youtube.com/watch?v=yvgCUZOXY-A:3dc5v8i7]Мне нравится[/url:3dc5v8i7]
Gravatar
phobium
2012-10-01_07:44
Re: poezia...?!

На жена ми Докато кажем верна дума Говорим хиляди лъжи И преди да се прегръщаме Поемаме взаимно ударите тежки И въпреки нещастието Оставаме с усмивки на уста И пак ще кажем на изпращане О! чиста проба суета Обувките обратно сме обули, Наляво тръгваме със десен крак Коляно морно сме огънали Вървим обаче-няма как Часовниците даже наобратно да затичат И тъмно да изгрее вместо светло Аз пак написвам колко те обичам На лунна светлина във пет следобед
Gravatar
brainjuice
2012-10-27_17:30
Re: poezia...?!

ЛЮБОВНИ МИНИАТЮРИ - 3. Когато месечко над нас проблесна, напъхах се в хралупата ти тесна.
Gravatar
astrangeloop
2012-10-27_17:33
Re: poezia...?!

Тук авторът се опитва да прикрие очевидната си неспособност да бъде нещо повече от циник :twisted: ( и редукционист! )
Gravatar
brainjuice
2012-10-27_17:39
Re: poezia...?!

Тук литературните критици търсят под женско млекопитаещо отрочето му в очевидна неспособност да приемат чистата гаргара и забавление сами за себе си, без непременно зад тях да стоят мотиви, цели и стратегии. :P
Gravatar
brainjuice
2012-12-13_19:28
Re: poezia...?!

ТЕЛЕВИЗИОННИ КУПЛЕТИ -1. ВИП си, джипси, ВИП си!
Gravatar
palimpsest
2012-12-15_14:25
Re: poezia...?!

:lol: а ве, ти си пикси, не се прай
Gravatar
brainjuice
2012-12-31_15:23
Re: poezia...?!

ФРЕНСКИ МОТИВИ - 1. belle amie èла ми
Gravatar
astrangeloop
2013-01-12_17:20
Re: poezia...?!

Слънце-луна Тя е умна, малко мързелива, сутрин късно става, вечер пък е дива. С хищни нотки враговете свои мачка, за нея аз съм само поредната играчка. Тя е светлина, и радост и тъга, за нея всичко хубаво се случва тук, сега. Зад мълчание е скрила свойта красота, с надежда най-накрая да я прибера. Как? Нима се осмеляваш?!? Мда, тази нощ искам ви и двете. Теб, що с думи поразяваш, а и теб, красиво цвете.
Gravatar
Murphy
2013-01-13_23:23
Re: poezia...?!

Вожд. Харизма. Път. Прогрес. Банско. Писти. Интерес. Дюни. Бонуси. Кумец. Референдум. Ток. АЕЦ. Колорадо. Аспен. Гаф. Изявление. Масраф. Ролекс. Линкълн. Кръст. Синод. Литургия. Храм. Възход. Дянков. Доходи. Числа. Приходи. Бюджет. Тесла. Босфор. TB. Листопад. Рейтинг. Медии. Диктат. Мечки. Рожен. Стадион. Мач. Победа. Шампион. Тигри. Футбол. Еърбъс. Перник. Мъка. Земетръс. Криза. Майчински. Позор. Цаца. Избор. Прокурор. Гаф. Принуда. Прецедент. Клетва. Хумор. Президент. Инфраструктура. Тръба. Газ. Печалба. Веселба. Път. Обама. Интервю. Слава. Блясък. Дежа вю. Урни. Битка. Мат'риал. Яне. Марешки. Парцал. Лято. Избори. Сефте. Бюлетина. Ром. Кюфте. Автор: Ясен Ведрин
Gravatar
astrangeloop
2013-01-14_13:41
Re: poezia...?!

:oops: :oops: :oops:
Gravatar
Dimitar111
2013-01-14_15:07
Re: poezia...?!

[quote="astrangeloop":3vrishyn]Слънце-луна Тя е умна, малко мързелива, сутрин късно става, вечер пък е дива. С хищни нотки враговете свои мачка, за нея аз съм само поредната играчка. Тя е светлина, и радост и тъга, за нея всичко хубаво се случва тук, сега. Зад мълчание е скрила свойта красота, с надежда най-накрая да я прибера. Как? Нима се осмеляваш?!? Мда, тази нощ искам ви и двете. Теб, що с думи поразяваш, а и теб, красиво цвете.[/quote:3vrishyn] много красиво
Gravatar
astrangeloop
2013-03-12_13:15
Re: poezia...?!

[url:j4b7x86q]http://www.youtube.com/watch?v=NTzneooXRxQ[/url:j4b7x86q] [quote:j4b7x86q]Дупенце подпръцква в мрака... ...и една хлебарка...чака!!![/quote:j4b7x86q] :oops: епоха!!! :oops: