Radiostin 2007-01-03_20:40	Играй с РадостиНаграда Здравейте приятели,днес имам една идея,която се надявам,че ще ви заинтересува.Предлагам ви една игра,с която,мисля,ще се зарадваме взаимно. ОБЯВЯВАМ КОНКУРС С НАГРАДА Ще напиша абзац с избрана от мен книга и ще очаквам най-знаещият от вас да каже автора и името й.Който го напише първи и познае печели точка,веднага след това поствам откъс от друга книга.Печели първият достигнал сбор от 9(девет) точки. Наградата е [color=red:2rnchj8x]колода карти таро[/color:2rnchj8x] с упътване за използването им,а разходите за изпращането на наградата се поемат от мен. Ето и първия текст: "Не бива да се страхувам.Страхът погубва разума.Страхът е онази низка смърт,която носи пълно унищожение.Аз ще се изправя лице с лице срещу моя страх.Ще му позволя да мине по мен и през мен.А когато отмине,ще извърна вътрешното си око,за да проследя пътеката му.Там,откъдето е минал страхът,няма да е останало нищо.Ще остана единствено аз." От тук нататък сте вие
dark sun 2007-01-03_21:07	Дюн:Къщата на предверието е научнофантастичен роман, написан от Франк Хърбърт Печеля ли точка
aluin 2007-01-03_21:08	ЛЕлее.. ДЮН!
Radiostin 2007-01-03_21:40	Да,книгата е Дюн(а),точка за dark sun.Тази май беше лесна. Eто и новата загадка: "Трите начина за правене на напалм: Първи начин,смесвате равни части бензин и замразен концентрат от портокалов сок-чете маймунката в мазето.-Втори начин,смесвате равни части бензин и диетична кола.Трети начин,разтваряте сухи котешки изпражнения в бензин до получаване на гъста смес." Успех
brainjuice 2007-01-04_07:04	Чък Паланюк, "Боен клуб".
Radiostin 2007-01-04_13:47
Radiostin 2007-01-04_13:47	Точка и за brainjuice.Новата загадка е: "Ужасно непристойно е да бъдеш все с един и същи мъж.Ако беше четиридесет или тридесет и пет годишна,не би било толкова страшно.Но на твоята възраст,Линайна!Не,тази наистина няма да я бъде!А и много добре знаеш колко рязко се противопоставя Д.И.О. на всичко прекомерно задълбочено или дълбокомислено." това е засега
brainjuice 2007-01-04_14:00	е само любими книжки пускаш. добрият стар чичко Хъксли, Brave New World
denisitta 2007-01-04_14:04	Е, така е, който спи следобед, изпуска викторината.
Radiostin 2007-01-04_15:07	Вече има и водач в класацията.Продължаваме: -Кога за последно си се виждал в огледало? Повдигнах рамене.Имаше едно малко огледало край банята,което мъжете ползвахме за бръснене,но то показваше само малка частица от лицето.Освен това,не се бях виждал повече от четири седмици. -Ей там има мивка и огледало над нея.Отиди и се погледни.Ще бъдеш шокиран. Намръщих се разтревожено. -Защо?Случило ли се е нещо на лицето ми? -Не.Просто иди и погледни.Ще видиш.
Ameli 2007-01-04_15:42	алекс гарланд-плажът
Radiostin 2007-01-06_20:04	Извинявайте за закъснението.Точка за Амели.Новата загадка е от една моя много любима книга и си мисля скоро да напиша още някой откъс от нея извън играта.Четете: "И поради гордост безмерна рухнал от величие към презрение спрямо всичко извън самия себе си,докато станал накрая дух безмилостен и суетен.Мъдростта превърнал в лукавство на лъжец безсрамен,за да прекланя пред своята воля всеки,когото решал да използва.Отначало копнеел за Светлината,ала щом не можел да я притежава само за себе си,гневно слязъл надолу към Мрака сред яростта на свирепи огньове."
Партилан420 2007-01-06_20:24	Силмарилион??
Radiostin 2007-01-06_20:28	автора?
2007-01-06_20:42	Silmarilion-John Ronald Tolkin estestveno!!! Igrata e iaka ama sha falirash s tia karti:))))))
Radiostin 2007-01-06_20:48	Няма,аз искам нови,затова си давам старите.След половин час ще има едит с новия откъс.Точката е за МускариН.Правилата са си правила. Кирцата заслужава точка и мисля че ще си я вземе.
2007-01-06_20:54	aa sia zacepih pravilata ,ok davai natatuk Mejdu drugoto poneje mi e iako iskam i az da se vkliu4a.To4kite zapisva Radostin. "Ако си лишен от опита на годините, това не значи, че ли лишен от разум"?????
Radiostin 2007-01-06_21:25	Играта се развива и това е добре,нека всеки дава откъси и всеки,който може,да ги познава-колкото повече,толкова повече,но за да няма спекулации,че някой дава верните отговори на друг,картите ще дам само на човек отговорил на мои въпроси.Ето и следващия откъс: "В стаята си държеше чифт белезници,които казваше,използувал със своя психоаналитик;те експериментирали с наркоанализа и открили,че в Стария Бул Лий съжителствуват седем личности,една от друга по-пропаднали,докато на края се превръщал в бесуващ идиот и трябвало да бъде усмиряван с белезници.Най-извисената била английски лорд,най-низката-идиотът.Някъде по средата имало и стар негър,който чакал заедно с всички останали да му дойде редът и мърморел:"Някои са копелета,други не са,зависи от жребия.""
Партилан420 2007-01-06_22:30	"По пътя" на Джек Керуък.. а кой ще каже от коя книга е това? [quote:1y66eyfk]Успя ли да видиш в Теотиуакан камерата с големите пластове слюда? -запо4на още при аперитива Жерардо -Нямам представа -Трябвало е да ги видиш! Един стар приятел, археолог ми разказа за тях и призна , 4е колегите му били останали в недоумение.. Всъшност в Мексико няма слюда, а в Теотиуакан са я използвали доста щедро-цели пластове слюда са напъхани изкусно между пластове от камък.. от слюдената стая водели две тръби към една малка камера-каза моят приятел с много съзаклятни4ески тон, защото явно смяташе откритието за "строго секретно"[/quote:1y66eyfk] п.с. Силмарилиона е като библията, последно е ПРЕВЕДЕН от Толкин от елфи4еските езици, поне според думите на самия Толкин. Факти4ески "Силмарилионът" е израз на цялостния нау4ен живот на Толкин по раз4итане и/или превод на древните келтски легенди, които той така и не успява да издаде в нау4ен труд , поради липса на спонсори..
Radiostin 2007-01-07_22:50	Оказва се,че съм чел,само тези книги,който съм прочитал.Ей хора,следващата загадка е за хората,които гледаха междузвездни воини: "-Виж как стои работата:когато отиваш с балон за мед,най-важното е пчелите да не те усетят.Ако си със зелен балон-те ще помислят,че си част от дървото,и няма да те забележат;ако си със син-ще помислят,че си част от небето,и пак няма да те забележат.Въпросът е как по-добре ще ги заблудиш." Restecp Вече искам да прочета книгите,които дадохте...
delamelix 2007-01-07_23:02	Winnie-the-Pooh by A. A. Milne
Radiostin 2007-01-07_23:18	Ехей,здравей Андрей.А сега: "Като казва това,той зарежда един от пистолетите,насочва го последователно към гърдите на всяка от нас и накрая се връща при сестра си. -Хайде,курво-възкликва той,като й пръсва черепа,-върви да кажеш на дявола,че Ролан,най-богатият злодей на земята, презира и Божията ръка ,и неговата!"
Партилан420 2007-01-08_08:54	опс, изпревариха ме с Ме4о Пух.. моя цитат е от Ерик фон Деникен, "Денят в който богвете дойдоха"
Ameli 2007-01-08_19:14	и мен ме е яд за мечо пух:) ама радко,пишеш късно и аз заспивам
delamelix 2007-01-08_19:17
brainjuice 2007-01-08_19:19	Не че се сещам за последната загадка на Radiostin, но прилича на нещо, дето Борис Виан би го написал. така по съсем бегли впечатления.
Radiostin 2007-01-08_20:18	Май ви затрудних,затова който познае книгата ще спечели 2 точки.Не е Борис Виан,но и неговият ред ще дойде.Ето и новата книга: "На автобусната спирка вече се оливаме.Всяко срещнато копеле ни е трън в очите.Джо Бегби фрасва един пич,който не е рейнджър,дори не отиваше на мача,просто някакъв пънкар с кретенската си прическа. -Властта за скиновете!-вика той,а пичът се изправя в пълен шок,държи се за счупения нос.Ама съм съгласен,защото пънкарите не ме кефят.Искам да кажа,едно време как да е,минаваше колкото за майтап,за да шокираш хората,както беше през първата година,иначе само гъзарите вече се обличат така." П.с. Мускарин,коя е книгата от която си дал откъс?
Ameli 2007-01-08_21:14	ами тази книжка ти я подарих за по-предния ти рожден ден:) ървин уелш-лепило
Radiostin 2007-01-08_21:55	Точно-втора точка за Амели.Следващия откъс е: "-Знам си аз,че е на стената-продума Ковчежникът. -Моля? -Кукичката за окачване на картини. Кратко притеснено мълчание. -Брей,толкова време ли се изниза?-Архиканцлерът извади часовника си.-Ами да.Драги,шишенцето с хапчетата е в левия ти джоб.Глътни три наведнъж."
denisitta 2007-01-08_22:01	хех, тюх като са ми омешани всичките истории от света на диска в една анкх-морпоркска каша
Radiostin 2007-01-09_11:57	Продължаваме:този път ще дам два откъса от една книга: "И за чий ли я изядох тази гадост?" ­ укори се той. ­ Абсолютно за ничий ­ обади се сируфът от някакво незнайно измерение на съзнанието му. ­ Хората изобщо не трябва да взимат никакви наркотици. И особено психоделични. ­ Абе знам ­ тихо отговори Татарски. ­ Вече. ­ Човекът си има свят, в който живее ­ назидателно каза сируфът. ­ Човекът е човек именно затова, защото не вижда нищо друго освен този свят. И когато ти например взимаш свръхдоза ЛСД или се тъпчеш с пантерки, което наистина си е абсолютно безобразие, ти предприемаш изключително рискована крачка. Защото излизаш от човешкия свят ­ и ако знаеше колко невидими очи те гледат в този момент, изобщо нямаше да го правиш. А пък ако видиш дори една стотна от онези, които те гледат, наистина ще умреш от страх. Защото с това си действие ти заявяваш, че не ти стига да си човек и че искаш да бъдеш нещо друго. Но, първо, за да престанеш да си човек, трябва да умреш. Ти искаш ли да умреш? ­ Не ­ отговори Татарски и честно притисна ръка към гърдите си. ­ А кой и какъв искаш да бъдеш? ­ Не знам ­ съкрушено каза Татарски. ­ Нали точно това ти обяснявам. Пак имаш късмет, че тази марка беше от щастливата Холандия. Но, от друга страна, тя е нещо много особено. Тя е личен пропуск, служебен документ, и като го изяждаш, ти навлизаш в област, в която няма абсолютно никакви удоволствия. И където не бива да си пъхаш носа без работа. Имаше ли някаква работа там, а? Нямаше, нали? ­ Нямах ­ призна Татарски. ­ С Гриша филателиста ще се оправим. Е, болен човек, колекционер. Пък и пропускът е попаднал у него случайно. Но ти ­ ти защо го изяде? ­ Исках да усетя пулса на живота ­ изхлипа Татарски. ­ Пулса на живота? На, усетє го ­ каза сируфът. Когато Татарски се свести, единственото, което искаше, бе току-що изпитаното, за чието описание не разполагаше с никакви думи и което можеше да се определи само като ужасен ужас да не се повтаря никога. Беше готов на всичко, само и само да не се повтори. ­ Още да искаш? ­ попита сируфът. ­ Не ­ каза Татарски. ­ Моля, не. Никога вече няма да ям тези гадости, обещавам. ­ Ще обещаваш на кварталния. И то ако изкараш до утре. ­ Какво? ­ Такова. Знаеш ли, че това е пропуск за петима? А ти си сам. Или си петима?" ето и другия: "???Според преданието Енду, съпругата на бог Енки (според друга версия неговата женска ипостас, което е слабовероятно; възможно е също отъждествяване с Ищар), веднъж седяла на брега на един канал и си играела с броеницата с мъниста във всички цветове на дъгата, която є бил подарил съпругът є. Слънцето напичало и Енду задрямала и изпуснала броеницата. Тя паднала във водата, скъсала се и мънистата потънали. След това шарените мъниста решили, че са хора, и заселили целия водоем. Имали си градове, царе и богове. Тогава Енки взел шепа глина и изваял рибар. Вдъхнал му живот и го нарекъл Енкиду. Дал му вретено със златна нишка и му заповядал да се гмурне във водата и да събере всички мъниста. Тъй като в името ???Енкиду" присъства и името на самия Енки, то е много могъщо и мънистата, подчинявайки се на божествената воля, трябвало да се нанизват сами на божествената нишка. Според някои изследователи Енкиду събира душите на мъртвите и с помощта на нишката ги пренася в царството на смъртта - в този смисъл той е подобен на транскултурната фигура на задгробния лодкар. В по-късни времена Енкиду започва да изпълнява функцията на покровител на пазарите и на дребните чиновници; запазени са много изображения, на които търговци и чиновници молят Енкиду за помощ. В молитвите многократно се повтаря молбата ???издигни ни над силните на златната нишка" и ???надари ни със земно енлилство (вж. ???Енлил"). В мита за Енкиду забелязваме и есхатологични мотиви - щом Енкиду събере на нишките си всички живеещи на земята, животът ще свърши, понеже всички отново ще се превърнат в мъниста на гердана на великата богиня. Това събитие, което все някога трябва да се случи, се отъждествява с края на света."
brainjuice 2007-01-09_12:04	Виктор Пелевин - Generation П благодаря за този цитат
Radiostin 2007-01-09_12:59	Brainjuice пак повежда,а сега нещо много лесно: "-Кой път да поема от тук? - попита Алиса. -Зависи къде искаш да стигнеш - отговори Усмихващият се котарак. -Няма значение - отвърна Алиса. -Тогава няма значение и кой път ще поемеш - усмихна се загадъчно Котаракът."
moonwatcher 2007-01-09_14:12	Явно аз съм първия прочел този въпрос:) Алиса в страната на чудесата - Луис Карол
Ameli 2007-01-09_17:23	на такива лесни книжки май трябва да спестяваш иманата на героите иначе много бързо ще ти вземат картие
Radiostin 2007-01-09_20:12	Ето,и moonwatcher се включи.Следващият откъс е от една много специална книга, и то далеч не най-добрия,а просто първият,който ми попадна: "Всъщност, мислеше си той, докато променяше данните на Министерството на изобилието, това дори не беше фалшификация. Просто подмяна на една безсмислица с друга. По-голямата част от материала, с който работеха, нямаше никакво отношение към реалния свят, дори не и отношението на конкретната лъжа. Статистиката беше в еднаква степен измислена както в първоначалния, така и в коригирания си вариант. В повечето случаи човек трябваше сам да си я изсмуче от пръстите. Министерството на изобилието например бе предвидило, че производството на ботуши за тримесечието ще е сто четирийсет и пет милиона чифта. Съобщено бе, че действителното производство възлиза на шестдесет и два милиона. От своя страна при преписването на предвидения брой ботуши Уинстън го беше намалил на петдесет и седем милиона, така че, както обикновено, да може да се каже, че планът е бил преизпълнен. Във всеки случай шестдесет и два милиона бяха еднакво далеч от истината, както петдесет и седем милиона или сто четирийсет и пет милиона. Най-вероятно никакви ботуши не са били произведени. Още по-вероятно бе никой да не знае колко са били произведени, нито пък да се интересува. Това, което всеки знаеше, беше, че на хартия се произвеждат астрономичен брой ботуши, докато може би половината население на Океания ходеше босо. Същото се отнасяше за всеки документиран факт, все едно значим или дребен. Всичко чезнеше в света на сенките, в който дори годината не беше сигурна."
denisitta 2007-01-09_20:29	Оруел, 1984
lain 2007-01-09_20:30	1984 - оруел подарявам си точката на този, който се обади първи след мен! на печелившите честито! едит: пу, мамка му!
denisitta 2007-01-09_20:30	хихихи, изпреварих те чудесен аватар
stardriver 2007-01-09_20:31	... (flood)
lain 2007-01-09_20:32	мълчи бе flood е щото всички сме много умни! ако бях стояла да рефрешвам последните няколко дни до сега да имам карти таро хеахеа падам си по мечки... та... хяхяххя кадъра е от kontroll иначе
denisitta 2007-01-09_20:33	знам, знам, тамън вчера си го актуализирах
stardriver 2007-01-09_20:44	lain , колко си зле
Radiostin 2007-01-09_20:45	Ааа,яко,denisitta печели точката,наистина е забавно.Ето и следващата част: Съществува изкуство, се казваше там, или по-скоро умение да се лети. То се базира на това да се научиш как да се хвърлиш към земята и да не я улучиш. Изберете си един хубав ден, се казва там, и пробвайте. Изисква се просто да можеш да се хвърлиш напред с цялото си тегло и воля (като не мислиш, че ще те заболи). Наистина ще те заболи, ако сгрешиш и улучиш земята. Почти всички хора грешат и улучват земята, и ако се опитват истински, като резултат ще я улучат доста грубичко. После идва втората част, пропускането, в което и се съдържат трудностите. Единият от проблемите е, че трябва да не улучиш земята съвсем случайно. Не е хубаво нарочно да възнамеряваш да пропуснеш земята, защото няма да я пропуснеш. Вниманието ти внезапно трябва да бъде привлечено от нещо, когато се намираш на половината път, така че да не мислиш повече за падане, или за земята, или за това колко много ще те заболи, ако не я пропуснеш. Доста трудно е да насочиш вниманието си далеч от тези три неща през частицата от секунда, която имаш на разположение. Оттук произтича грешката на почти всички хора и евентуалната им раздяла с този развлекателен и зрелищен спорт. Ако обаче имате достатъчно късмет, за да се разсеете за момент в критичната секунда от, да кажем например, чифт великолепни крака (пипалца, псевдоподи, в зависимост от биологическия вид и/или личните предпочитания) или бомба, избухваща в близост до вас, или от съвършено рядкия вид бръмбар, пълзящ по най-близкото клонче, тогава за ваше най-голямо учудване ще пропуснете земята напълно и ще останете да висите на няколко инча над нея по може би леко глупав начин. Това е момент на деликатна суперконцентрация. Поклащаш се и се носиш, носиш се и се поклащаш. Пренебрегнете всички размишления за собственото си тегло и просто се издигнете по-нависоко. Не се вслушвайте в това, което другите ви казват в този момент, защото те не биха говорили полезни неща. Те най-често казват нещо от сорта на «Мили Боже, не е възможно да летиш!» Жизненоважно е да не им вярвате, или в противен случай те внезапно ще се окажат прави. Издигайте се нагоре и нагоре. Пробвайте няколко пикирания — отначало по-леки, а после се понесете над върховете на дърветата, като дишате равномерно. Не махайте на никого. Когато повторите всичкото това няколко пъти ще намерите, че моментът на отвличане на вниманието става все по-лесен и по-лесен за достигане. После ще научите всички начини за контролиране на полета си, скоростта си, маневреността си, и номерът обикновено се заключава в това да не мислиш много усилено за действието, което трябва да извършиш, а само да му позволиш да се случи между другото. Също така ще се научите да се приземявате правилно, като това е нещо, с което почти сигурно ще се сблъскате, и то доста болезнено при първия си опит. Съществуват частни клубове за летене, към които можете да се присъедините, като там ще ти помогнат в момента на отвличане на вниманието. Те наемат хора със странни тела или мнения, които те да показват и/или разясняват, изскачайки иззад храстите в критичния момент. Много гениални стопаджии имат възможност да се присъединят към такива клубове, но малко от тях си намират постоянна работа там."
denisitta 2007-01-09_20:53	"Пътеводителя", част 3
Ameli 2007-01-09_20:53	------------
Radiostin 2007-01-09_20:54	името на книгата,автор?Не част 3 а името на книгата.
delamelix 2007-01-09_21:08	близо а
Radiostin 2007-01-09_21:08	топло
denisitta 2007-01-09_21:11	животът, вселената и всичко останало
Radiostin 2007-01-09_21:23	Добре,точката заслужи denisitta.Утре ще гледам да напиша кой колко точки има за по-голяма пригледност.Сега четете: [color=darkblue:ke8xrclg]Ендър знаеше, че какъвто и избор да направи, пак щеше да умре. Играта бе нечестна. При първата смърт фигурката му щеше да се появи отново върху масата на Великана, за да повтори играта оттам. При втората смърт трябваше да се върне при свлачищата. После — на мостчето в градината. После — пред отвора на мишето леговище. И после, ако успееше да се върне отново при Великана и отново умреше, чинът му щеше да потъмнее и по екрана му щеше да започне да обикаля надписът «Край на Свободния избор», а Ендър щеше да легне възнак в леглото си и да трепери, докато успее накрая да заспи. Играта беше нечестна, но Великанът продължаваше да говори за Царството на феите — някакво си глупаво Царство на феите — мечти за тригодишни малчугани, в което сигурно се мъдреха Кумчо Вълчо, Кума Лиса, Пепеляшка и Палечка, и дори не си и заслужаваше да се отиде в него, но той трябваше да намери някакъв начин да победи Великана, за да стигне дотам. Ендър изпи кремообразната течност. На часа започна да се издува и да се издига нагоре като балон. Великанът се изсмя. Отново бе умрял. Поднови играта си и този път течността се втвърди като бетон и приклещи здраво главата му, а Великанът го разряза по гръбначния стълб, обезкости го като риба и започна да го яде, докато ръцете и краката на Ендър все още потрепваха. Върна се отново на свлачищата и реши да не продължава. Дори остави свлачищата да го затрупат. Но макар и да му ставаше ту студено, ту горещо, при поредното си оживяване той се върна при хълмовете, които се превърнаха в хляб, и той застана отново върху масата на Великана. Чашите отново застанаха отпреде му. Той се втренчи в двете течности. Едната се пенеше, а в другата се плискаха вълни като в море. Опита се да отгатне какъв вид смърт го очаква във всяка от тях. Пенливата течност вероятно ще ме задуши. Мразя тази игра. Не е честна. Тъпа е. Гадна е. Но вместо да потопи лице в една от течностите, той ритна първата чаша, после и другата и успя да се отскубне от огромните ръце на Великана, който крещеше: «Измамник! Измамник!» Скочи към лицето на Великана, покатери се пълзешком по устните и носа му и заби ръце в окото му. Стъкловидната течност се изсипа като извара и докато Великанът пищеше, фигурката на Ендър се зарови в окото му и продължи да дълбае навътре и още навътре. Великанът се килна и падна възнак. След падането му пейзажът се промени и когато Великанът притихна на пода, навсякъде наоколо се появиха нежни като дантела дървета. Отнякъде долетя прилеп и кацна върху носа на мъртвия Великан. Фигурката на Ендър се показа от окото на Великана. — Как успя да дойдеш дотук? — попита прилепът. — Тук никой никога не идва. Ендър, естествено, не можа да отговори. Ето защо бръкна надълбоко, извади шепа стъкловидна течност от окото на Великана и я предложи на прилепа. Прилепът я прие и отлетя, като, отдалечавайки се, крещеше: — Добре дошъл в Царството на феите.[/color:ke8xrclg]
denisitta 2007-01-09_21:30	Орсън Скот Кард, "Играта на Ендър". Оставям на другите да се забавляват, че е време за сън.
Radiostin 2007-01-09_21:46	Точно така,denisitta,май вече няма хора с повече точки от теб.Продължавам в тоя стил произведения: [color=darkblue:qvajg1s0]Последователите му го наричаха Махасаматман и твърдяха, че е бог. Той, обаче, предпочиташе да пропусне гръмките Маха– и –атман и се наричаше просто Сам. Не твърдеше, че е бог, но и не го отричаше. Като се имаха предвид обстоятелствата, нито едно от двете твърдения не би могло да му донесе особена полза. Единствено мълчанието можеше. И тази тайна му служеше за прикритие. Беше през сезона на дъждовете… През най-влажния период на годината… Вече няколко дена се сипеше пороен дъжд, когато най-сетне се възнесоха към небето техните молитви, не от пръстите, безчислено заплитащи молитвените върви, нито от молитвените колела, а от голямата молитвена машина в манастира на Ратри, Богинята на Нощта. Насочени бяха тези високочестотни молби право нагоре през атмосферата и отвъд нея, пронизвайки златния облак наричан Божественият мост, който обикаляше около света, нощем сияеше като бронзова дъга, а денем превръщаше в оранжево червеното слънце. Не един или двама монаси поставяха под съмнение ортодоксалността на подобна молитвена техника, но машината беше построена и управлявана от самия Яма-Дхарма, низвергнат от Небесния град тук, на земята. Разказваха, че още в незапомнени времена е построил той могъщата гръмотевична колесница на Господарят Шива — огнедишащата летяща машина, която се носи в безкрайните небесни простори. Дори в немилост, Яма се смяташе за най-големия майстор, макар никой да не се съмняваше, че боговете от Небесния град ще го обрекат на истинска смърт, узнаят ли за построяването на молитвената машина. Всъщност, за никого не бе тайна, че боговете биха го обрекли на истинска смърт и без машината, стига разбира се, да съумеят да сложат ръка върху него. Как ще уреди този труден въпрос с Господарите на Карма си беше лично негов проблем, но никой не се съмняваше, че когато удари часът, той ще намери подходящото решение. Само два пъти по-млад бе Яма от самия Небесен град, а едва ли и десетина от повелителите небесни помнеха създаването на тази обител. Знаеше се, че познанията му за Огънят Всеизгарящ са по-обширни дори от тези на Бог Кубера. И това бяха само по-малките му Атрибути. С друго бе далеч по-известен, макар да не смееха да говорят за него. Висок, но не прекалено, широкоплещест, но не тромав, движенията му — плавни и леки. Обличаше се в червено и говореше малко.[/color:qvajg1s0]
Партилан420 2007-01-09_23:25	"Господарят на Светлината" от Роджър Зелазни... една от най- сполу4ливите творби на твор4еския му гений
2007-01-09_23:37	Ama tupoto e 4e kopirash citata paste v google i si4ko e ok.....aide na to4kite
Radiostin 2007-01-09_23:50	Точно това е книгата.Играта върви,а и едва ли е ползван гугъла в случая.Дори и да е- първия печели.Тази ми е в топ3: [color=darkblue:2vl05gb4]Впоследствие, когато, откровено казано, беше вече късно, разни учреждения представиха доклади с описанието на този човек. Съпоставянето им не може да не предизвика учудване. Така в първия се твърди, че човекът бил нисък, със златни зъби и куцал с десния крак. Във втория - че човекът бил огромен на ръст, коронките му били от платина и куцал с левия крак. Третият съобщава лаконично, че особени белези нямал. Налага се да признаем, че нито едно от тези сведения не струва. Преди всичко: описаният изобщо не куцаше, не беше и нисък, нито пък огромен, ами просто висок. Що се отнася до зъбите му, от лявата страна коронките му бяха платинени, а от дясната - златни. Носеше скъп сив костюм и чуждестранни обувки същия цвят. Сивата му барета беше накривена предизвикателно над ухото, под мишница носеше бастун с черна дръжка, изваяна като глава на пудел. Изглеждаше над четирийсетте. Устата му - малко крива. Добре обраснат. Тъмнокос. Дясното му око черно, а лявото, кой знае защо, зелено. Веждите черни, но едната по-висока от другата. С една дума, чужденец. [/color:2vl05gb4] п.с. Ех,ако можех да ви убедя да прочетете тези книги...
Партилан420 2007-01-10_00:23	Що бе 4ели сме ги, при това по няколко пъти... Бегемот ако беше тука ,ве4е щеше да ти е отговорил, 4е цитата е от Булгаков, от"Майстора и Маргарита".. Мускарине, май крадеца вика 'дръжте крадеца' ) Но наистина, откакто имам кабелен интернет не ми се е налагало да ходя до библиотеката за да 4ета, и дори спрях да си купувам по половин кубик книги на година.. сега само 4ат-пат разни редки стари издания.
2007-01-10_00:39	Mi Partilane kakto vijdash ne sum ot nai-deinite inache po toia na4in shtiah da natrupam to4ki i nikoi niamashe da razbrere dori!.A sum iz4el dostatu4no knigi za da prnebregna google.Obiden sum..... Prosto si napravih experiment
Radiostin 2007-01-10_00:50	Верен отговор за Кирцата. [color=darkblue:263942m4]— ТВЪРДЕ ЛЕСНО Е ДА СИ МИЛОСТИВ И ЩЕДЪР, КОГАТО СИ БОГАТ. А ТОВА ЧЕСТНО ЛИ Е? Албърт много искаше да се сопне: «Хайде, бе! Като е тъй, защо повечето богати задници са такива долни мръсници? Да си беден не значи и да си лош. Поне наистина бяхме честни. Е, да, по-скоро тъпи, ама и горе-долу честни.» Преглътна думите. Господарят не беше в подходящо настроение за препирни. А и винаги правеше каквото е необходимо според него. — Сам казахте, че вършим всичко, за да повярват хората… — Поумува и започна иначе: — Като опряхме до честност, господарю, вие също… — ПРЕД МЕН БОГАТИТЕ И БЕДНИТЕ СА РАВНИ — прекъсна го Смърт. — А ТОЗИ ДЕН УЖ БЕШЕ ПОСВЕТЕН НА РАДОСТТА…[/color:263942m4]
delamelix 2007-01-10_06:41	И пистолет да ми натикаш в устата няма да мога да се сетя от коя "Дискова Историика" е това.
Rodop Balkanski 2007-01-10_07:01	Тери Пратчет - Дядо Прас
denisitta 2007-01-10_07:42	Ми Мускарине, смятам, че всички я играем тази игра, щото е забавна, а не за да спечелим наградата, така че няма много смисъл от шмекеруване на дребно, на мен поне не ми е хрумнало. А, и съм твърд привърженик на Книгата на хартиен, а не някакъв друг вид носител.
Radiostin 2007-01-10_20:44	Привет.Ето поредната порция литература: [color=darkblue:7j49err8]Разбрах. Убеждението, че няма нищо за разбиране, то трябваше да бъде моето душевно спокойствие, моето тържество. Но аз съм тук, аз, който всичко съм разбрал, и Те ме търсят, смятайки, че притежавам откровението, към което тези глупци са се устремили. Не е достатъчно да си разбрал, ако другите не искат да те чуят и продължават да питат. Те ме търсят. Навярно са открили следите ми в Париж, вече знаят, че съм тук, продължават да си искат Картата и колкото и да им повтарям, че никакви карти не съществуват, ще си я искат винаги. Прав е бил Белбо: «Върви на майната си, глупако, какво искаш? Да ме убиеш? Не ме разсмивай. И да ме убиеш, пак няма да ти кажа, че не съществува никаква Карта. Който сам не се изхитри да загрее…» Мъчно ми е, че повече няма да видя Лия и детето, Нещото, Джулио, моето Философско Камъче. Но камъните сами оцеляват. Може би синът ми сега изживява своя велик Случай. Намерил е една топка, една мравка, едно стръкче трева и в бездната му съзира рая. И той ще узнае истината твърде късно. Дано бъде добър и добре е, че използува така своя ден. По дяволите. Все пак боли. Търпение; като умра, ще го забравя. Вече е късна нощ. А тръгнах от Париж сутринта и оставих там сума следи. Вече са отгатнали къде съм. След малко ще пристигнат. Бих искал да напиша всичко, което си мислих през този следобед. Но ако Те го прочетат, ще извлекат от него още някаква завъртяна теория и ще се мъчат цяла вечност да разгадаят тайното послание, скрито зад тази моя история. Не е възможно, ще си кажат, този човек да ни е разправил всичко това, за да ни опише само как се е пошегувал с нас. Не, може той да не го е знаел, но Висшето Същество ни е изпратило послание чрез неговото незнание. Но дали ще съм го написал, или не, е все едно. Те ще търсят друг смисъл и в мълчанието ми. Устроени са така. Слепи за Откровението. Малхут си е Малхут, и толкова. Но върви им разправяй. Не вярват. Затова по-добре да стоя тук, да ги чакам и да гледам хълма. Толкова е хубав.[/color:7j49err8]
moonwatcher 2007-01-10_22:17	[quote:3dztmo3n]п.с. Ех,ако можех да ви убедя да прочетете тези книги... [/quote:3dztmo3n] Radiostin мисля, че точно това правиш - аз вече много си харесах няколко цитата. Особенно от книги за които знам, че трябва да прочета. Идва сесия, което за мен означава повече свободно време - ще го оползотворя:)
denisitta 2007-01-11_08:32	Първа! Махалото на Фуко, У. Еко
Radiostin 2007-01-12_21:11	Denisitta води.А сега четете: [color=darkblue:3hyiassi]— Защо? — изтърсих аз и бързо се поправих: — Трябва да спрем Тъмния маг? Шефът въздъхна. — Възможно е да има лиценз. Възможно е да е имал право да направи проклятието… Работата не е дори в мага. Черна фуния с такава сила… помниш ли как зимата падна онзи самолет? Потреперих. Това не беше поради наше недоглеждане, а до голяма степен пропуск в законите: пилотът, на когото бяха направили проклятие, не се беше справил с управлението и лайнерът се бе стоварил върху жилищен квартал. Което беше струвало живота на стотина абсолютно невинни хора… — Такива фунии не са способни да работят избирателно. Девойката е обречена, но върху нея няма да падне тухла от покрива. По-скоро къщата й ще се взриви, ще започне епидемия, върху Москва случайно ще хвърлят атомна бомба. Ето къде е бедата, Антоне. Шефът внезапно се извърна и хвърли изпепеляващ поглед на совата. Тя побърза да свали криле, блясъкът в стъклените й очи угасна. — Борис Игнатиевич… — с ужас казах аз. — Аз съм виновен… — Разбира се, че си ти. Спасява те само едно, Антоне — шефът се изкашля. — Поддавайки се на състраданието, ти си постъпил абсолютно правилно. Амулетът не би могъл да прогони напълно вихъра, но временно е отложил пробива на инферното. Сега разполагаме с денонощие… може би с две. Винаги съм смятал, че делата, които са необмислени, но добри, носят повече полза от онези, които са обмислени, но жестоки. Ако не беше използвал амулета, вече половин Москва щеше да е в развалини. — И какво ще правим? — Ще търсим момичето. Ще я охраняваме… доколкото е по силите ни. Ще успеем да дестабилизираме вихъра още един-два пъти. А междувременно ще ни се наложи да намерим мага, направил проклятието, и да го принудим да махне фунията. Закимах. — Всички ще участват в търсенето — небрежно изрече шефът. — Прекъснах отпуските на момчетата, сутринта Иля и Семьон ще се върнат от Цейлон, към обед ще пристигнат и останалите. Времето в Европа е лошо, помолих колегите от европейското бюро за помощ, но докато разпръснат облаците…[/color:3hyiassi] Ето и класацията до тук 1.denisitta-4т. 2.Партилан420-3т. brainjuice-3т. 3.Ameli-2т. 4.dark sun,MyckapuH,delamelix,Rodop Balkanski-1т.
nasko 2007-01-12_23:25	Сергей Лукяненко "последен патрул"
Radiostin 2007-01-12_23:41	Горещо,книгата е друга,но от поредицата.грешен отговор.
Radiostin 2007-01-15_13:26	A сега: [color=darkblue:29gq5gv4]— Това е доста необикновена поръчка — каза д-р Вагнер. — Доколкото знам, за пръв път от някой се иска да достави в тибетски манастир компютърна система за автоматично генериране на знакови последователности. Не искам да любопитствам, но бихте ли ми казали все пак за какво ще използва такава машина вашата… ъъъ… институция? — С удоволствие — отвърна невъзмутимият лама в копринена роба. — Вашият компютър ни трябва да съставим и отпечатаме списък с думи. Това е проект, върху който работим от три века, на практика откакто съществува орденът ни. Предполагам, че идеята му ще ви се стори доста странна. — Достатъчно свободомислещ съм, за да я приема. — В действителност задачата е съвсем проста. Правим списък, който да съдържа всички възможни имена на Бога. Вярваме, че всяко от тях може да се изпише с не повече от девет знака от азбука, която сме създали специално за целта. — И сте правили това в продължение на триста години? — Да. Очаквахме, че ще са ни необходими около петнайсет хиляди години, за да свършим работата. — О, сега разбирам защо ви е нужен нашия компютър — възкликна д-р Вагнер. — Но каква е по-точно целта на вашия проект? — Наречете го ритуал, ако искате, но това е залегнало в основата на нашата вяра — обясни гостът. — Всички имена на Върховното същество — Господ, Йехова, Аллах и прочее — са измислени от човека наименования. Тук възниква донякъде труден философски проблем, на който обаче няма да се спирам. Въпросът е, че сред всички възможни комбинации от букви, които могат да се срещнат, са и истинските имена на Бога. Ние се опитваме да им направим пълен списък, като систематично изредим всички пермутации на букви. — Разбирам. Започвате от А и стигате до ЯЯЯЯЯЯЯЯЯ… — Точно така. Но за целта използваме собствена азбука. Интересен проблем ще представлява съставянето на програма, която да елиминира глупавите комбинации. Например една буква не може да се среща повече от три пъти последователно.[/color:29gq5gv4]
brainjuice 2007-01-15_13:40	много ми напомня за Умберто Еко, "Махалото на Фуко" - но знам, че бъркам.
az@ 2007-01-15_13:54	ДЕВЕТТЕ МИЛИАРДА ИМЕНА НА БОГА Артър Кларк
Radiostin 2007-01-15_20:14	Точно така. [color=darkblue:14upo84s]1. Имаше едно време един Учител, роден в светите земи на Индиана и израсъл по мистичните хълмове източно от Форт Уейн. 2. Бе усвоил знанията за този свят в общинските училища на Индиана, а щом порасна, изучи занаята на автомонтьор. 3. Ала бе натрупал знания и от други земи и други училища, от другите животи, които бе изживял. Помнеше тези знания и затуй стана мъдър и силен, та другите съгледаха силата му и дойдоха при него за съвет. 4. Учителят вярваше, че притежава мощта да помогне на себе си и на всички хора, така и стана, другите съзряха неговата сила и дойдоха при него да ги изцели от всичките им страдания и от безбройните им болежки. 5. Учителят бе убеден — всеки трябва да се мисли за Син Божи, — така и стана, във всички сервизи и гаражи, където работеше, започнаха да се стичат, да прииждат хората, които търсеха неговите знания и искаха да усетят допира на ръката му, а улиците отвън се задръстиха от онези, които копнееха сянката му поне да падне връз тях и да промени живота им. 6. Заради тълпите притежателите на автосервизите и главните майстори помолиха Учителя да остави инструментите и да си върви по пътя, понеже навалицата беше толкова голяма, че нито той, нито другите монтьори имаха къде да поправят колите. 7. И пое той по широкия свят, и хората, тръгнали подире му, захванаха да му викат Месия и чудодеец, и в каквото вярваха, се сбъдна. 8. И буря да се извиеше, говореше ли той, върху главите на насъбралите се не падаше нито капчица дъжд; и последният човек сред множеството чуваше словата му точно тъй ясно, както първият, ако ще и да трещяха гръмотевици и светкавици. А той винаги им приказваше в притчи. 9. И рече им: «У всекиго от нас се крие силата да е здрав или недъгав, богат или сиромах, свободен или роб. Ние, никой друг, сме господари на съдбата си.»[/color:14upo84s]
az@ 2007-01-15_22:22	РИЧАРД БАХ "ИЛЮЗИИ. ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЕДИН МЕСИЯ ПО НЕВОЛЯ" 10. И рече му един мелничар: "Лесно ти е на теб. Учителю, да го кажеш, ти си направляван свише, а ние не; не си принуден да превиваш гръб като нас. Вески на този свят трябва да си вади хляба с пот на челото."
Radiostin 2007-01-15_23:00	Ехее,да.Втора точка,ако не се лъжа,а сега автор към който имам особени пристрастия: [color=darkblue:120zh8da]В живота най-важното е да се правят априори преценки за всичко. Фактите сочат, че масите грешат, а индивидите са винаги прави. Не бива да извличаме от казаното дотук правила за поведение: няма нужда те да бъдат формулирани, за да ги следваме. Има само две неща: разновидностната любов с красиви момичета и музиката на Ню Орлиънс или на Дюк Елингтън. Останалото би трябвало да изчезне, тъй като е грозно, и следващите страници го доказват, понеже черпят цялата си сила от факта, че описаните събития са напълно реални, защото аз съм ги измислил от край до край. Тяхното изграждане може да бъде определено като проекция на действителността, извършена в нажежена и пречупваща атмосфера и върху съотносителна плоскост, неравномерно нагъната и изкривена. Както се вижда, подходът е приемлив, ако такъв изобщо има.[/color:120zh8da]
az@ 2007-01-16_08:41	Борис Виан- "Пяната на дните" i kakvi sa nagradite
Radiostin 2007-01-16_09:25	Отново верен отговор за az@,eто и условията: [quote:2jb5d7qx]Ще напиша абзац с избрана от мен книга и ще очаквам най-знаещият от вас да каже автора и името й.Който го напише първи и познае печели точка,веднага след това поствам откъс от друга книга.Печели първият достигнал сбор от 9(девет) точки. Наградата е колода карти таро с упътване за използването им,а разходите за изпращането на наградата се поемат от мен. [/quote:2jb5d7qx] Нещо ме изби на фантастика,така че продължаваме: [color=darkblue:2jb5d7qx]Румата послушно седна на скамейката. — Будах изчезна — каза той. — Чаках го на оброчището «Тежките мечове». Но дойде само един едноок дрипльо, каза паролата и ми предаде торба с книги. Чаках още два дни, след това влязох във връзка с дон Гуг и дон Гуг ми съобщи, че е изпратил Будах чак до границата и че Будах се придружавал от някакъв благороден дон, на когото можело да се вярва, защото бил изгубил на карти всичко до грош и се продал на дон Гуг телом и духом. Следователно Будах е изчезнал някъде тук, в Арканар. Това е всичко, което зная. — Малко знаете — каза дон Кондор. — Работата не е в Будах — възрази Румата. — Ако е жив, ще го намеря и ще го отърва. Тези неща ми идват отръки. Но аз исках да говоря с вас за друго. Искам още веднъж да ви обърна внимание, че положението в Арканар излиза от рамките на базисната теория… — На лицето на дон Кондор се появи кисел израз. — Моля ви, изслушайте ме — твърдо каза Румата. — Чувствувам, че по радиото никога няма да се разберем с вас. А в Арканар всичко се промени. Появи се нов, систематично действуващ фактор. И като че ли дон Реба съзнателно насъсква против учените цялата сивота в кралството. Всичко, което поне мъничко се издига над средното сиво равнище, се оказва под заплаха. Чуйте ме, дон Кондор, това не са емоции, а факти. Ако си умен, образован, ако се съмняваш и говориш не като другите, дори ако не пиеш вино, вече си застрашен. Всеки кръчмар има право да те пребие дори до смърт. Стотици и хиляди хора са обявени извън закона. Щурмоваците ги ловят и бесят покрай пътищата. Голи, нагоре с краката… Вчера на моята улица стъпкаха един старец, защото научили, че е грамотен. Тъпкали го цели два часа, тъпи, с потни, зверски муцуни… — Румата се овладя и завърши спокойно: — С една дума, скоро в Арканар няма да остане нито един грамотен човек. Както в областта на Светия орден след Барканското клане.[/color:2jb5d7qx]
Партилан420 2007-01-16_09:28	Трудно е а бъдеш Бог" на Аркадий и Борис Стругатски.. една от няколкото книги в коит се представя забележителната идея за прогресорите- агенти внедрени в изостанали общества на отдавна колонизирани от хората планети, които се опитват да подпомогнат развитието им, понякога не съвсем успешно "трудно е да бъдеш Бог" е първата им книга в която се засяга тази идея, в последствие идеята пол4ава развитие в в трилогията "Прогресорите и Странниците"
Radiostin 2007-01-16_21:52	Oще една точка за кирцата, критичността ти ми харесва,а сега едно произведение-шега,което ме изпълва едновременно с радостни и по-възвишени чувства: [color=darkblue:brfzxtvf]— Кой е той, любезни? — прошептя Ам-гъл (който винаги си говореше сам на себе си, тъй като нямаше с кого друг да разговаря). И тъкмо това беше дошъл да разбере, ей тъй, от любопитство, защото в момента не беше гладен. В противен случай първо щеше да граби, а после да шепти. — Аз съм господин Билбо Бегинс. Загубих джуджетата, загубих и вълшебника и сега не знам къде съм. Но ни най-малко не желая да узнавам, стига да мога да се измъкна оттук. — Какво държи той в ръцете си? — рече Ам-гъл, като гледаше сабята недружелюбно. — Сабя, сабя, изработена в Гондолин! — С-с-с — рече Ам-гъл и изведнъж стана много учтив. — Ще поседнем ли малко тук да побъбрем с него, любезни? Той може би обича гатанки? Ам-гъл искаше да се покаже приятелски настроен, поне за момента, за да разбере нещо повече за сабята, за хобита и да узнае също дали той беше наистина самичък, дали беше вкусен за ядене и дали самият той беше огладнял. Гатанките му бяха най-любимото забавление. Да ги задава и понякога да ги отгатва — това беше единствената игра, която изобщо бе играл с другите странни, подобни на него същества, много, много отдавна, преди да загуби всичките си приятели, преди да бъде прогонен и да пропълзи сам-самичък надолу в тъмните недра на планината. — Да, обичам — отвърна Билбо с охота, защото и на него му се искаше да разбере нещо повече за това същество — дали и то наистина беше само, дали беше свирепо и гладно и дали не беше приятел на злите духове. — Питай пръв ти — рече той, за да има време да намисли някоя гатанка. И Ам-гъл изсъска: С невидим корен, впит дълбоко, то от дърво е по-високо. Върви нагоре, без да спре, макар че нивга не расте. — Лесна е! — каза Билбо. — Планината, струва ми се. — Наистина лесно я отгатна. Но сега ще сложим облог, мой любезни. Ако ние попитаме, а той не отговори, ние ще го изядем, мой любезни. Ако той ни попита, а ние не отговорим, тогава ние ще направим, каквото той иска. Ще му покажем пътя за навън. Съгласен ли си? — Съгласен съм! — побърза да отговори Билбо. пък и смееше ли да не се съгласи. Той взе да си напряга мозъка, за да намисли гатанки, които биха го спасили от изяждане. Трийсет бели коня в хълмове зелени — първо жвакат, после тракат и се спират укротени. Само това можа да измисли, защото умът му бе изцяло зает с ядене и изяждане. Тази гатанка беше една от най-старите и Ам-гъл знаеше отговора й не по-зле от вас. — Стара е, стара е — изсъска той. — Това са зъбите, любезни. Но ние имаме само шест! След това той зададе втората си гатанка: Без глас, а реве. Без криле пърпори. Без зъби яде. Без устни мърмори. — Минутка само — извика Билбо, който все още продължаваше да мисли за ядене и изяждане. За щастие някога бе чувал гатанка, подобна на тази, напрегна си малко ума и се сети за отговора. — Вятърът, вятърът, разбира се — рече той и толкова бе доволен, че начаса измисли своята гатанка: Веднъж едно око на синьо лице съзряло друго — на зелено лице. Това е сякаш същото око — решило първото око, но е на по-ниско място, а не на високо място. — С-с, с-с, с-с — рече Ам-гъл. Той отдавна живееше под земята и беше позабравил някои неща от този род. У Билбо се събуди надеждата, че жалсото същество няма да отговори, но Ам-гъл се върна много, много, много години назад в спомените си, чак към времето, когато живееше с баба си в една дупка на брега на една река. — С-с, с-с-с, любезни — това означава «слънце, огряло маргаритка», нали така? Но тези обикновени и прости надземни гатанки го изморяваха. Те му напомняха и за дните, когато не беше така самотен, гнусен и жалък, и това го дразнеше. Отгоре на всичко — караха го да изгладнява. Затова този път той зададе една по-трудна и по-неприятна гатанка:[/color:brfzxtvf]
stardriver 2007-01-16_21:53	edited
Radiostin 2007-01-16_21:58	Да,ама не!
Radiostin 2007-01-17_00:30	Изгубена кауза,си мисля,е цялата игра.Чувствам се тъжен...
moonwatcher 2007-01-17_01:19	Защо да е изгубена кауза? Според мен си изпълнява основната задача, а именно да ни споделяш хубавите книги които си чел. Не се отказвай:) Според мен последният цитат е от "Билбо Бегинс или до там и обратно" или по-известна като "Хобитът". За да стане по-забавно, и аз ще постна цитат от една от четирите ми любими поредици за всички времена.Едната беше Властелина. Коя е втората: [color=darkblue:3srl4c8h] Добър ден, господа. Този запис е направен преди вашето отлитане, и по съображения за сигурност от най-висока степен, е известен на борда на кораба единствено на компютъра ХАЛ 9000. Сега, когато сте в орбита около Юпитер и целият екипаж е събуден, той може да ви бъде предаден. Преди осемнадесет месеца беше открито първото доказателство за интелигиентен живот извън Земята. Беше заровено на 40 фута дълбочина край кратера Тихо. С изключение на едно изключително мощно радиоизлъчване, насочено към Юпитер, черният монолит на възраст четири милиона години е абсолютно инертен. Произходът и предназначението му засега са пълна загадка.[/color:3srl4c8h]
delamelix 2007-01-17_07:49	2001: A Space Odyssey-Артър Кларк
Radiostin 2007-01-17_20:17	Вече съм добре и извинета за момента на слабост.Точка за moonwatcher.A сега: [color=darkblue:3b0kar7h]— Какво има, Брад? — попита той. — Не знам — казах аз, — нещо става долу на пътя. — Катастрофа ли? — Не, не е катастрофа. Нали ти казвам, че не знам. Нещо е препречило пътя. Не го виждаш, но си е там. Изведнъж връхлиташ върху него и то не ти дава да мръднеш нито крачка напред. Също като стена, само че не можеш да го хванеш, нито да го опипаш. — Я влез — каза той, — едно кафе добре ще ти дойде. Ей сега ще сложа джезвето. И без това е време за закуска. Жената тъкмо става. Отиде до мивката. Взе една чаша от полицата, пусна водата и зачака. — Трябва да се източи, та да стане по-студена — обясни той. Напълни чашата и ми я подаде. — Искаш ли? — Не, благодаря — отговорих аз. Тогава той изпи водата на големи шумни глътки. В този момент някъде в къщата изпищя жена. Докато съм жив, ще помня този писък. Донъвън изпусна чашата и по пода се пръснаха парчета стъкло и вода. — Лиз! — изкрещя той. — Лиз, какво става! Бил изхвръкна от стаята, а аз останах смразен, втренчил очи в кървавите следи по пода, където стъклата бяха наранили босите му крака. Жената отново изпищя, но този път писъкът й беше приглушен, като че ли затискаха устата й с възглавница. Преминах слепешката от кухнята в трапезарията, препънах се в нещо — играчка или столче, не знам — и политнах чак до средата на стаята в стремежа си да запазя равновесие; страхувах се да не падна и да си ударя главата в някой стол или маса. И тук отново се блъснах — същата съпротивяваща се стена, на която бях попаднал долу на пътя. Успях да се изправя на крака и се отдръпнах, почувствувал в полутъмната трапезария как ужасът от тази стена смразява кръвта ми. Знаех, че тя е пред мен, макар че се бях отдръпнал вече от нея. И докато там долу на пътя, на открито, това бе само едно необяснимо явление, тук под покрива на тази къща то се превръщаше в чудовищен кошмар, от който настръхваха косите. — Дечицата ми! — пищеше жената — Не мога да отида при дечицата![/color:3b0kar7h]
Партилан420 2007-01-17_20:53	ВСИ4КО ЖИВО Е ТРЕВА !!! на Клиф Саймък, една от най-добрите му книги
Radiostin 2007-01-17_21:16	Кирца,ти всички книги ли си чел.Мисля си,че поне си близо.Следва книга от един автор,който умее да говори на ужасно сериозни теми с голяма лекота и голяма доза самоирония и хумор.Да. [color=darkblue:2p89v099] Малко или повече всичко това се случи. Ако не друго, то главите за войната са доста верни. Един човек, когото познавах, наистина бе застрелян в Дрезден за това, че е взел чужд чайник. Друг човек, когото познавах, наистина заплашваше да избие след войната личните си врагове с помощта на наемни убийци. И тъй нататък. Всички имена съм променил. Аз наистина се върнах в Дрезден с пари на Гугенхайм (Господ здраве да им дава) в 1967. Много приличаше на Дейтън, Охайо, но с повече открити площи, отколкото в Дейтън. Там сигурно има тонове брашно от човешки кости в земята. Върнах се в Дрезден с един стар другар от войната — Бърнърд В. О'Хеър — и ние се сприятелихме с един шофьор на такси, който ни закара в кланицата, където ни заключваха през нощта, когато бяхме военнопленници. Казваше се Герхард Мюлер. Той ни каза, че известно време бил военнопленник при американците. Попитахме го как се живее при комунизма и той каза, че отначало било ужасно, защото всеки трябвало да работи много и защото нямало достатъчно жилища, храна и дрехи. Но сега нещата били много по-добре. Той имаше хубав малък апартамент и дъщеря му получаваше отлично образование. Майка му изгоряла в дрезденската огнена буря. Така е то. Той изпрати на О'Хеър картичка за Коледа и ето какво пишеше в нея: «Желая на вас и на вашата фамилия, както и на приятеля ви, весела Коледа и честита Нова година и се надявам, ще се срещнем отново в един свят на мир и свобода, в таксито, ако случайността се случи.» Това много ми хареса: «Ако случайността се случи.»[/color:2p89v099]
stardriver 2007-01-17_21:18	[quote="MyckapuH":a35830oi]Ama tupoto e 4e kopirash citata paste v google i si4ko e ok.....aide na to4kite[/quote:a35830oi] .
Radiostin 2007-01-17_21:24	Това не мисля че е вярно.Познавам го,познавам и ерудицията му,той наистина е компетентен на невероятно много теми.Вярвам че е чел тези книги.
Партилан420 2007-01-17_23:04	на Саймък съм му 4ел вси4ко, издадено в България, любимата ми от него е "Градът", "Вси4ко живо е трева" , "Отново и отново" съвсем не и отстъпват.. странно, вси4ки книги, дето съм про4ел от 2001 насам са били писани преди това.. много им падна нивото ан авторите нещо, уелш, куелю, браун ,милър и пелевин нещо не мога да ги захвана, не могат да стъпят на малките пръсти на олд-скуул бригадата(Саймък,Шекли, Стругатски, Кларк,Вонегът, Зелазни..) Не знам , може би просто остарявам.. Оба4е май и по- умни хора от мен отдавна са го забелязали: [quote:j07o9cdf]Едно време нашите деди с па4и пера пишеха златни мисли.. сега ние със златни пера пишем па4и мисли[/quote:j07o9cdf] [quote:j07o9cdf] настанаха смутни времена,синоверюте ве4е не слушат бащите си, всеки се мъ4и да напише книга[/quote:j07o9cdf]
Radiostin 2007-01-21_22:21	Не вярвах,че последната ми книга ще ви затрудни толкова,че да не можете да отговорите.Действайте с гугъла,ако не се лъжа има и още 2 или 3 книги без отговор. [color=darkblue:2a0e7p9x]— И когато се утешиш (човек винаги се утешава), ще бъдеш доволен, че си ме познавал. Ти винаги ще бъдеш мой приятел. Ще ти се поиска да се смееш заедно с мене. И понякога ще отваряш прозореца си ей така, само за да ти бъде приятно… И твоите приятели много ще се чудят, когато видят, че се смееш, загледан в небето. А ти ще им кажеш: „Да, звездите винаги ме карат да се смея!“ И те ще те помислят за побъркан. Аз ще ти изиграя един много лош номер… И пак се разсмя. — Все едно, че вместо звездите съм ти дал куп малки звънчета, които знаят да се смеят… И отново се разсмя. Сетне стана сериозен. — Тая нощ… виж какво… недей дохожда. — Аз няма да се отделя от тебе. — Аз ще изглеждам, като че нещо ме боли… ще изглеждам — като че умирам. Така става. Недей дохожда да гледаш това, не е необходимо. — Аз няма да се отделя от тебе. Но той беше угрижен. — Казвам ти го… заради змията. Не бива да те ухапе… Змиите са лоши. Те могат да хапят ей така — за удоволствие… — Аз няма да се отделя от тебе. Но той се успокои. — Но те пък имат отрова само за едно ухапване… Тая нощ аз не видях кога е тръгнал. Той се бе измъкнал безшумно. Когато можах да го настигна, той вървеше решително и бързо. Той ми каза само: — А, ти си бил тука… И ме хвана за ръката. Но все още нещо го измъчваше. — Ти сгреши, че дойде. Ще ти бъде мъчно. Аз ще приличам на умрял, но то няма да е вярно….. Аз мълчах. — Разбираш ли. Много е далеч. Аз не мога да занеса там това тяло. То е много тежко. Аз мълчах. — Но то ще бъде като стара, изпразнена черупка. В старите празни черупки няма нищо тъжно… Аз мълчах. Той малко се обезсърчи. Но направи още едно усилие: — Знаеш ли, то ще бъде приятно. Аз също ще гледам звездите. Всички звезди ще бъдат кладенци с ръждясал чекрък… Всички звезди ще ми дават вода — да пия… Аз мълчах. — То ще бъде много весело! Ти ще имаш петстотин милиона звънчета, аз ще имам петстотин милиона извори… Сега и той млъкна, защото плачеше… — Тук е. Остави ме да пристъпя сам една крачка… И седна, защото го бе страх. След това каза: — Знаеш ли… моето цветче… аз съм отговорен за него! И то е толкова слабо! И толкова простодушие То има четири нищожни бодли, за да го закрилят срещу целия свят… Аз седнах, защото не можех повече да стоя прав. Той каза: — Ето… Това е всичко… Подвоуми се малко и сетне стана. Пристъпи една крачка. Аз не можех да помръдна. Само нещо като жълта мълния блесна до глезена му — и нищо друго. Един миг той остана неподвижен. Не извика. Падна полекичка, както падат дървесата. Поради пясъка нямаше дори и шум.[/color:2a0e7p9x]
moonwatcher 2007-01-21_22:53	Незнам откъде е, но по дух много ми напомня на "Малкият Принц" на Екзюпери.
Radiostin 2007-01-21_23:02	Точно тя е.Печелиш. [color=darkblue:8eymy68v]— Знаеш ли тази песен: „Ако някой някого улови в цъфналата ръж“? Иска ми се… — То е „Ако някой някого целуне в цъфналата ръж“ — прекъсна ме Фийби. — Това е едно стихотворение от Барет Върне. — Зная, че е стихотворение от Роберт Върне. Права беше. То е „Ако някой някого целуне в цъфналата ръж“. Тогава обаче не го знаех. — Мислех, че е „Ако някой някого улови“ — казах аз. — Както и да е, аз все си представям малки дечица да си играят на някаква игра в една голяма ръжена нива. Хиляди деца — а наоколо няма никой, никой голям човек, искам да кажа — освен мене. А аз стоя на ръба на някаква шеметна пропаст. И каква ми е работата? Да спасявам всяко дете, което тръгне към пропастта — искам да кажа, ако то се е затичало и не вижда накъде отива, аз да изляза отнякъде и да го спася. Ето, това бих правил по цял ден.[/color:8eymy68v]
AcTpoHaBT 2007-01-22_08:56	Оп, записах точка. "Спасителят в ръжта" на Селинджър
2007-01-22_09:42	Eeeee tva e klasika v janra
Melpomene 2007-01-22_13:06	dam chudesno e ...
Radiostin 2007-01-22_14:06	Да,спасителят е.Май скоро ще трябва да преброя пак точките.А сега откъс от един автор,на чието име имаше една кръчма в Пловдив.Кръчмата още я има,само името се смени. [color=darkblue:3dvmef5k]Като рекли всички: „Кремъл, та Кремъл!“. От всички съм чувал за него, но аз самият не съм го виждал нито веднъж. Колко пъти вече (хиляда пъти), пиян или махмурлия, съм минавал през Москва от север към юг, от запад към изток, от единия й край до другия, напреко и както ми падне — и нито веднъж не съм виждал Кремъл. На, и вчера пак не го видях, хем цялата вечер се въртях около тия места и не бях кой знае колко пиян: щом слязох на Савьоловската гара, ударих за начало една водна чаша зубровка, защото от опит знам, че по-добър сутрешен лек още не е измислен. Тъй. Една водна чаша зубровка. А после — на улица „Каляевская“ — още една водна чаша, но тоя път вече не зубровка, а кориандрова. Един мой познат разправяше, че кориандровата действувала на човека антихуманно, тоест давала сили на всичките крайници, а скапвала душата. С мен, не знам защо, стана наопаки, тоест душата ми невероятно заякна, а крайниците ми се скапаха, но съм съгласен, че и това е антихуманно. Затуй още там, на „Каляевская“, добавих още две халби жигульовска бира и направо от шишето бяло десертно. Вие естествено ще попитате: а по-нататък, Веничка, а по-нататък — какво си пил? И аз не съм съвсем наясно какво съм пил. Помня — това добре го помня, — на улица „Чехов“ изпих две водни чаши ловджийска. Но има ли начин да прекося „Садовое кольцо“, без да съм изпил нищо? Няма начин. Значи, още нещо съм пил. А после тръгнах към центъра, защото на мен все тъй ми се случва: започна ли да търся Кремъл, правя-струвам и все до Курската гара стигам. То аз всъщност тъкмо към Курската гара трябваше да поема, а не към центъра, ама все пак тръгнах към центъра, за да зърна барем веднъж тоя Кремъл: все едно, викам си, никакъв Кремъл няма да видя, ами пак до Курската гара ще стигна. Сега ми е криво, та чак ми се плаче. Естествено, криво ми е не защото вчера изобщо не можах да стигна до Курската гара. Чудо голямо: вчера като не съм стигнал — днес ще стигна. И, разбира се, не защото заранта се събудих на нечие непознато стълбище (излезе, че вчера съм седнал на едно стъпало на стълбището, четирийсетото отдолу нагоре, притиснал съм куфарчето до сърцето си и съм заспал). Не, за друго ми е криво. Криво ми е, защото едва сега пресметнах, че от улица „Чехов“ до това стълбище съм изпил още за шест рубли — а какво и къде съм пил и в каква последователност? За хубаво или за лошо съм пил? Това никой не го знае и оттук нататък никога няма да го научи. Както и ние до ден-днешен не знаем: цар Борис ли е убил престолонаследника, Димитрий, или наопаки? Какво беше това стълбище? И досега си нямам понятие; но така е редно да бъде. Всичко е наред.. Всичко на тоя свят трябва да се извършва бавно и неправилно, та да не може да се възгордее човек, а да бъде тъжен и смутен.[/color:3dvmef5k] А как само продължава нататък...
Партилан420 2007-01-22_14:30	Това на Ерофеев ми прили4а, ама не се сещам от кое то4но произведение
brainjuice 2007-01-22_14:37	леле, човек да не остави за малко на мира този форум и то всички игри и чудесии се развихрили... ами да, Ерофеев е, "Москва-Петушки". баш началото.
Radiostin 2007-01-22_14:49	Точно,а кръчмата от Ерофеев се казва вече Red eye.ето едно нещо за шега,но ако искате познавайте го [color=darkblue:1exm3xn7]Поемата на Венедикт Ерофеев „Москва-Петушки“ е била завършена година или две преди появата на „Пътуване към Икстлан“, така че всяко заимстване е изключено. Сюжетът на това трагично и прекрасно произведение е много прост. Венечка Ерофеев, излизайки от входа, където миналата вечер го е захвърлила безименна сила, започва пътешествието към своя Икстлан, към гара Петушки. Скоро той се озовава във влака, където е обкръжен от цял куп спътници. Отначало те изглеждат напълно истински, както и хората, които среща по пътя си дон Хенаро — във всеки случай те охотно пийват заедно с Венечка и възторжено следят високия полет на духа му. Но после, след някаква авария, случила се с реалността, те изчезват, и Венечка се оказва сам в празния и тъмен вагон. Около него остават само вечни същности като Сфинкса и изгубени души като понтийския цар Митридат с нож в ръка. А влакът вече пътува в другата посока, отдалечавайки го от недостижимите Петушки. Но само на повърхностния читател може да се стори, че наистина става дума за пътуване с влак. Ще приведа само един цитат: „Вървях през ливади и нивя, през шипкови гъсталаци и стада крави, в полето ми се кланяха житата и се усмихваха метличините… Слънцето залезе, а аз все вървях. "Царице небесна, колко път има още до Петушки! — рекох си аз. — Вървя, вървя, а Петушки ги няма и няма. Вече навсякъде се стъмни… «Къде са Петушки?» — попитах аз, като наближих до нечия осветена веранда… Всички, които бяха на верандата, прихнаха да се смеят и нищо не казаха. Странно! Нещо повече, някой се кикотеше зад гърба ми. Обърнах се — пътниците от влака «Москва-Петушки» седяха по местата си и се хилеха гадно. Така ли било? Значи, още пътувам?“ Руският способ за вечно завръщане се отличава от мексиканския главно по названията на населените пунктове, покрай които съдбата води героите, и по психотропните средства, с помощта на които те излизат извън границите на всекидневния свят. За мексиканските магьосници и техните ученици това са халюциногенният кактус пейот, гъбите псилосциби и сложни микстури, приготвяни от татул. За Венечка Ерофеев и многохилядните адепти на неговото учение това са водката „кубанская“, розовото с повишен градус и сложните коктейли, приготвяни от лак за нокти и прах против потене на крака. Между другото, в пълно съответствие с практиката на магьосниците, всяка от тези смеси служи за изучаване на отделен аспект от реалността. Мексиканските магьосници си имат работа с разнообразни духове, а на Венечка Ерофеев се явява някакъв подозрителен господ, целият в сини мълнии, насмешливи ангели и срамежлив железопътен сатана. Очевидно работата тук е в това, че става дума не толкова за различни духовни същности, колкото за различни традиции за възприемане на свръхестественото в различните култури.[/color:1exm3xn7]
brainjuice 2007-01-22_15:07	Виктор Пелевин, "Икстлан-Петушки"
Radiostin 2007-01-22_15:13	Ааа,brainjuice,май малко ти остава.Между другото видях че си роден на 13 май.Аз съм роден на 14-ти в 00.35 мин. и си мисля,че ако нямаше лятно и зимно време щяхме да празнуваме на една дата тая година.А новата книга към 22-22.30.
brainjuice 2007-01-22_15:55	хах, че ние сме почти астрални близнаци. аз съм на 13-ти в 21.55, така че ни делят някакви си два часа и половина.
denisitta 2007-01-22_16:28	всеки път, кат ида на разходка в парка, изпускам пелевин, егаси!
Radiostin 2007-01-22_20:07	Айде пак.Да видим кой ще е първи. [color=darkblue:z0erdn8j]Сута каза: Желаейки доброто на своите роднини, задума Джараткару: — Известно ти е, сине, че змиите от майка били са прокълнати чрез огън Джанмеджая при Яма да ги прати. С проклятието нейно се съгласил и Брама. Васуки все си мислел за идещата драма. Когато боговете добивали амрита и брат ми им помагал, помолил за защита. Доволни боговете, че вече са добили безсмъртната напитка, над него се смилили. Завели го при Брама, извели го отпред и рекли: — Праотецо, скърби Васуки клет за своя род и моли за милост и пощада. И Брама казал: — Няма изцяло да пострада родът ви. Джараткару — монахът и жената, еднакви по заслуги, еднакви в имената, ще имат син — спасител на вас, о прокълнати. И станах аз тогава съпруга на баща ти. Сега настъпи време за твоя подвиг, сине. Към кладата побързай, спасителю, спаси ни. Към вуйчо си тогава обърна се Астика. В замрелия властител животът пак заблика. — Не се страхувай, царю на змийската държава. От майчината клетва сега ще те избавя. Не съм до днеска лъгал дори и на шега и няма да излъжа, о царю, и сега. При огъня ще ида и царя Джанмеджая с прославящи и благи слова ще полаская. Това ще му хареса и той ще заповяда, макар и незавършен, да прекратят обряда. Васуки каза: — Смътно дочувам твоите думи. Умирам. Сипе Брама възмездие върху ми. — Недей се плаши — рече Астика. — Тоя жупел и пламък, който Брама връз змиите е струпал, ада след малко ще угасне. Страха ви ще разсея от кладата, а също и пепелта от нея. [/color:z0erdn8j]
delamelix 2007-01-22_21:23	Тва е цитатче от Махабхарата май а. Незнам преди кво съм ги чел тея бъхтии
Radiostin 2007-01-22_21:44	Махабхарата е.Лелее какъв е тоя аватар,ще ме скъсаш.А сега една книга,която ако има нещо задължително на тоя свят,просто трябва да бъде и тя. [color=darkblue:3cf3okjg]Летците обичаха да летят след Йосарян, който префучаваше над целта, като всеки път се приближаваше от различна посока и на различна височина, изкачваше се и пикираше така стръмно, завиваше и лъкатушеше така рязко, че пилотите от другите пет самолета едва можеха да летят в строй с него. Вземаше хоризонтално положение само за две-три секунди, докато хвърли бомбите, а след това внезапно излиташе право нагоре с убийствено ревящи мотори и промъквайки се през мръсносивия бараж на флака,*(*Зенитна артилерия — съкращение от (нем,), — Б. пр.) така бясно въртеше самолета си на всички страни, че шестте самолета скоро се разхвърчаваха по цялото небе като молитви, отправени към Бога. В такива моменти германските изтребители биха могли да ги съборят като зрели круши, но Йосарян не се тревожеше, защото вече нямаше германски изтребители, а той не искаше да има наоколо си експлодиращи самолети. Само когато целият Sturm und Drang** (** Буря и устрем (нем.). — Б. пр.) останеше назад, той уморено отмяташе шлема от изпотената си глава и преставаше да крещи заповеди на Макуот, който държеше лостовете за управление, и който в такъв момент не можеше да измисли нищо по-умно от това да се пита къде са паднали бомбите. — Всички бомби хвърлени — съобщаваше сержант Найт, който седеше отзад. — Ударихме ли моста? — питаше Макуот. — Не можах да видя, сър. Тук отзад така се люшках насам-натам, че не можах да видя. Сега всичко е покрито с дим и не мога нищо да видя. — Хей, Арфи, улучихме ли целта? — Каква цел? — казваше капитан Ардварк, пълничкия щурман, който пушеше лула, объркан от купчината карти, които бе разхвърлял до Йосарян в носа на самолета. — Мисля, че не сме още стигнали до целта. Стигнали ли сме? — Йосарян, попаднаха ли бомбите в целта? — Какви бомби? — отговаряше Йосарян, който единствено се интересуваше от флака. — Е, какво пък — запяваше Макуот, — кой дава пет пари. Йосарян не даваше пукната пара дали е улучил целта, или не, стига само Хавърмайър или някой друг командир на водещ бомбардировач да я улучеше, така че да не трябва да се връщат отново. [/color:3cf3okjg]
Партилан420 2007-01-22_21:56	Параграф 22 естествено а автора е Джо Хелър
Radiostin 2007-01-22_22:47	Параграфа е,естествено.Сега една книга,която проповядва буен и весел живот [color=darkblue:14lqrlwo] - Вие сте прави, по дяволите! Искам да дойда! Бързо! Жаден съм. Има ли момичета? - Колкото щеш момичета! Всички момичета! - Хайде тогава! Бързо! Той ги поведе и се затича по хълма. Дълго преди да стигнат, те вече чуваха нежната музика между боровете и пискливите звуци на възбудени, щастливи гласове. Тримата закъснели пристигнаха със страшен спринт. Дани вдигна глава и зави като койот. Поднесоха му буркани с вино. Той отпи от всеки един. Ето, това беше празненство, на което би трябвало да бъдете! Винаги след това, когато някой заговореше с възторг за празненства, друг някой положително казваше с благоговение: "А ти бил ли си на празненството у Дани?" И ако първият не беше някой пришълец, той не можеше да не е бил там. Това беше истинско празненство! Никой никога не се опита да устрои по-хубаво от него! Такова нещо е немислимо, защото само за два дни празненството у Дани се издигна над всяко възможно сравнение с всички други празненства. Кой ли мъж се прибра тази нощ без няколко славни драскотини и синини? Никога не е имало толкова боеве; не боеве между двама души, а ревящи битки, които се разразяваха между цели купища хора, където всеки се бие за себе си. О, смехът на жените! Тънък, висок, крехък като порцелан! О, женските викове на протест, които се чуваха от дерето! Отец Рамон беше напълно изумен и не можеше да повярва на изповедите през следващата седмица. Цялата щастлива душа на Тортила Флет се изтръгна от въздържанието си и отлитна нагоре в едно възторжено единение. Те танцуваха така здраво, че подът поддаде в единия ъгъл. Акордеоните свиреха толкова силно, че оттогава винаги си останаха нещо повредени, като куци коне. А Дани? Тъй както празненството беше над всяко сравнение, така и Дани нямаше съперник като причина и средище на празненството, И ако занапред някой хлапак каже някога с възбуда: "Видя ли ме? Видя ли ме, като поканих на танц оная черна вещица? Видя ли ни как се въртяхме като котараци?", то към него веднага ще се обърнат нечии стари, умни, смъртоносни очи. Нечий преситен глас, познал границата на човешките възможности, тихо ще попита: "А ти видя ли Дани на онова празненство?" Някога някой историк ще напише студена, суха, плесенясала История на Празненството. Той ще се спре на оня миг, когато Дани предизвика и нападна с един крак от маса всички събрали се мъже, жени и деца. Той може да заключи: "Често в умиращия организъм "се забелязва необикновена издръжливост и сила." А когато се спре на свръхчовешката любовна дейност, която Дани разви през онази нощ, същият този историк, без да му трепне ръката, ще напише: "Когато живият организъм е нападнат, цялата му останала мощ, изглежда, се насочва към продължението на рода." Но аз ще кажа, а и хората от Тортила Флет ще кажат: "Я върви по дяволите! Дани беше мъж!" - Никой не е държал точна сметка, а и никоя дама естествено след това не би признала доброволно, че е била пренебрегната; така че възхваляваната мъжественост на Дани може би е малко преувеличена. Ако и една десета от нея е вярна, тя пак би била преувеличение за който и да е жив човек. Когато Дани влезе, последва необуздана лудост. В Тортила Флет страстно се твърди, че Дани сам е изпил три галона вино. Трябва все пак да припомним, че сега Дани е бог. След няколко години галоните ще станат трийсет. След двайсет години ще се разправя, че облаците пламнали и написали на небето с огромни букви: Дани, че от луната капела кръв, че митичният вълк, на който се крепи светът, пророчески завил от планините на Млечния път.[/color:14lqrlwo]
delamelix 2007-01-22_22:56	Тортила Флет-Стайнбек
neff 2007-01-23_00:27	Bahti qkite igri si igraete tuka. Super, a kakvoto ne znam, subiram za 4etene natatuka, nali e zima. a vse ne hva6tam djurdjinkata. imate li si opredeleno vreme za igra,xaxa. Radiostin, ti si golqmgenii be, da zaribqva6 taka.
Radiostin 2007-01-23_09:11	Няма точен час,а когато се сетя за някоя книга,която ме е впечатлила по някакъв начин.
Radiostin 2007-01-23_22:14	Следващите редове са от книга която дадох,но не можахте да отгатнете,затова ще сложа два цитата,хайде,вие сте: [quote:1au9xujo]Малко или повече всичко това се случи. Ако не друго, то главите за войната са доста верни. Един човек, когото познавах, наистина бе застрелян в Дрезден за това, че е взел чужд чайник. Друг човек, когото познавах, наистина заплашваше да избие след войната личните си врагове с помощта на наемни убийци. И тъй нататък. Всички имена съм променил. Аз наистина се върнах в Дрезден с пари на Гугенхайм (Господ здраве да им дава) в 1967. Много приличаше на Дейтън, Охайо, но с повече открити площи, отколкото в Дейтън. Там сигурно има тонове брашно от човешки кости в земята. Върнах се в Дрезден с един стар другар от войната — Бърнърд В. О'Хеър — и ние се сприятелихме с един шофьор на такси, който ни закара в кланицата, където ни заключваха през нощта, когато бяхме военнопленници. Казваше се Герхард Мюлер. Той ни каза, че известно време бил военнопленник при американците. Попитахме го как се живее при комунизма и той каза, че отначало било ужасно, защото всеки трябвало да работи много и защото нямало достатъчно жилища, храна и дрехи. Но сега нещата били много по-добре. Той имаше хубав малък апартамент и дъщеря му получаваше отлично образование. Майка му изгоряла в дрезденската огнена буря. Така е то. Той изпрати на О'Хеър картичка за Коледа и ето какво пишеше в нея: «Желая на вас и на вашата фамилия, както и на приятеля ви, весела Коледа и честита Нова година и се надявам, ще се срещнем отново в един свят на мир и свобода, в таксито, ако случайността се случи.» Това много ми хареса: «Ако случайността се случи.»[/quote:1au9xujo] [color=darkblue:1au9xujo]На стената в херметическата камера имаше две дупчици. Към тях се бяха прилепили жълти очи. На стената имаше високоговорител. Тралфамадорците нямаха гласни струни. Те разговаряха помежду си чрез телепатия. Но можеха да говорят на Били посредством компютър и нещо като електрически орган, който възпроизвеждаше всички звукове на земните. — Добре дошли на борда, господин Пилгрим — каза високоговорителят. — Имате ли някакви въпроси? Били облиза устни, помисли малко и накрая запита: — Защо точно мене? — Какъв въпрос, типичен за съществата от Земята, задавате, господин Пилгрим. Защо вас? А защо тогава ние? Защо, каквото и да е? Просто защото моментът е. Виждали ли сте някога буболечка, попаднала в кехлибар? — Да. Всъщност в кабинета си Били имаше преспапие, което представляваше гладка кехлибарена топка с три божи кравички в нея. — И ето ни и нас, господин Пилгрим, хванати в кехлибара на момента. Тук думата „защо“ не съществува. Те впръснаха упоително средство във въздуха, който Били дишаше, и той заспа. Пренесоха го в една кабина и го вързаха с каиши за жълто кресло, което се нагласяваше според положението на тялото. Бяха откраднали креслото от един склад на Сиърз сие Роубък. Трюмът на чинията беше натъпкан с други откраднати вещи, които щяха да използват, за да обзаведат изкуственото жилище на Били в една зоологическа градина на Тралфамадор. Страхотното ускорение на чинията, когато тя напусна земята, сгърчи спящото тяло на Били, изкриви лицето му, откъсна го от времето и го върна към войната. Когато отново дойде на себе си, той не бе вече в летящата чиния. Той отново се намираше в конския вагон, който прекосяваше Германия.[/color:1au9xujo]
2007-01-23_22:56	Kurt Voneget-Klanica 5
Radiostin 2007-01-25_19:05	Точно Кланица 5 е.Не знам за Под игото,ама тази,следващата книга е добре да я прочете всеки българин. [color=darkblue:34h2bir5]Караибрахим гледаше Манол. Бръкна в пояса си, измъкна пара — не видях това, усетих го — и я хвърли в краката на Манол. Среброто притаено издрънча. Караибрахим благодареше за думите на Манол. Обиждаше го. Овчарят не се наведе да прибере парата. Караибрахим подкара напред коня си. Овчарят не се отмести. Конят се надвеси току над него. Чух, че кучетата ръмжат. — Ела. Обади се попът — мълчал досега. Овчарят прекрачи встрани и Караибрахим мина. Чак сега погледнах попа. Две сини, огромни от светлината очи сияеха на лицето му. Изглеждаше още млад, пълен с радост към света. Аз минах с коня си край него и той затвори очи, може би от облекчение. Светлината по лицето му изгасна и както щом слънцето се скрие зад планина, се виждат по-добре горите, дотогава замъглени от лъчисто було, тъй и аз видях лицето му. Хлътналите очни кухини, бръчките край очите, напуканата, обгоряла сякаш кожа, бледите устни на страдалец. Попът беше вече немлад и уморен човек. Дали двамината са чакали на пътя да се изниже край тях цялата редица от ездачи, всеки от които можеше да вдигне ятагана и да ги съсече, или са се качили в гробищата, разбрах чак когато пътеката изви далеч напред и аз хвърлих поглед надире. А сто и двадесет ездачи, един зад друг, по пет крачки разстояние помежду си, и всеки кон, дълъг три крачки, това е много нещо, това са хиляда крачки, четвърт час път в планината, безкрайно много време. Те стояха на пътя. Обърнат назад, дочух, че Караибрахим тихо казва нещо на едноръкия ходжа. Различих думите: „После счупете кръстовете…“ Тогава разбрах защо беше тръгнал Караибрахим със своя конен отряд през дивата планина — той идваше да обърне тая долина под краката ни в правата вяра.[/color:34h2bir5]
brainjuice 2007-01-25_19:09	Антон Дончев, "Време разделно"
Radiostin 2007-01-25_19:57	Да,много голяма книга.А сега нещо леко: [color=darkblue:c8rojbhy]Старецът разказа как миналата седмица се наложило да се яви под формата на камък на един търсач на скъпоценни камъни. Човекът зарязал всичко, за да търси изумруди. Пет години работил на реката, строшил 999 999 камъка, за да открие поне един изумруд. И в този момент бил на път да се откаже, а му оставал само един-единствен камък, за да открие изумруда. И тъй като търсачът на скъпоценни камъни бил заложил на Личната си легенда, старецът решил да се намеси. Превърнал се в камък и се изтърколил в краката му. Търсачът, обзет от гняв поради неуспеха си през тези пет изгубени години, захвърлил камъка надалеч, но го хвърлил толкова силно, че той се ударил в друг камък, който се счупил и от него се показал най-красивият изумруд на света. — Хората твърде рано откриват смисъла на живота си — каза старецът с горчивина в очите. — Може би поради това се предават твърде рано. Така е устроен светът. Тогава момчето си спомни, че разговорът бе започнал от скритото съкровище. — Съкровищата излизат на повърхността на земята благодарение на поройните дъждове, но същото това прииждане на водата отново ги заравя в земята — каза старецът. — Ако искаш да научиш нещо повече за съкровището си, ще трябва да ми дадеш една десета от овцете си. — А не може ли да ви дам една десета от съкровището? Старецът се разочарова от предложението. — Ако обещаеш нещо, което все още не притежаваш, ще изгубиш желанието да го постигнеш. Тогава момчето му каза, че е обещало една десета на циганката. — Циганите са хитри — въздъхна старецът. — Във всеки случай, добре е да осъзнаеш, че всяко нещо в живота има своята цена. Точно на това се опитват да ни научат Войните на светлината. Старецът върна книгата на момчето. — Утре по същото време ще доведеш една десета от овцете си. И аз ще ти кажа как да стигнеш до съкровището. А сега — довиждане! И се скри в една от улиците, излизащи на площада.[/color:c8rojbhy]
pptwish 2007-01-25_22:41	А Л Х И М И К Ъ Т / 1998
Radiostin 2007-01-25_22:51	E,какво пък,ще го приема за верен отговор,въпреки че не е даден авторът.Най-вероятно е копнато от някъде,но давам точката с едно наум.Продължаваме: [color=darkblue:17k0oib8]Въздъхнах на пресекулки. — Ясно ми е. Опитвам се да избягам от очевидното. Добре… Как да стигна оттук до ада? — Алек! Без такива приказки! — А защо не, по дяволите? Петре, ако ще съм тук без нея, няма да е вечно блаженство, ами безкрайна, тягостна самота и терзание. Мислиш си, че този лъскав нимб означава нещо за мен, щом знам — о, ти ме убеди, признавам! — че моята любима се измъчва в геената огнена? Не исках много — само да живея с нея. Бях готов да търкам мръсните чинии до свършека на света, стига да виждам усмивката й, да чувам гласа й, да докосвам ръката й! А вместо това я подхлъзнаха с една формалност и ти знаеш това не по-зле от мен! Надменни сприхави ангели живеят тук по право, без някога да са си мръднали пръста, за да го заслужат. Но моята Марга, един истински ангел, ако изобщо има такива във вселената, трябва да попадне в ада заради детински прищевки, превърнати в закон. Кажи на Отеца, на сладкогласното Му Синче и на оня натрапчив Дух, че могат да си заврат някъде тоя превзет Свети град! Щом Маргрете трябва да е в ада, там е и моето място! Петър си мърмореше: — Прости му, Отче наш. Побъркал се е от мъка и не знае какво говори. Аз се поукротих малко. — Не, много добре знам какво говоря. Не искам да остана тук. Моята любима е в ада и там ще бъда с нея. — Алек, ще надмогнеш страданието. — Изобщо не разбираш, че не желая да го надмогна. Ще споделя участта на моята мила. Казваш ми, че е в преизподнята… — Казах ти само, че не е нито тук, нито на Земята. — А има ли четвърто място? Чистилище или нещо подобно? — Чистилището е измислица. Не знам да има друго място. — Значи се махам веднага и ще претърся целия ад. Как да го направя? — Петър вдигна рамене. — Проклятие, не ме разигравай! Само това съм принуден да търпя, откакто минах през огъня — гавра след гавра. Да не съм затворник? — Не. — Тогава ми кажи как да отида в ада. — Така да бъде. Но не можеш да носиш този нимб там. Няма да те пуснат вътре. — И без това не го исках.[/color:17k0oib8]
pptwish 2007-01-25_22:52	вярно, че е копнато... по-коректно е, ако не ми дадеш точка...
pptwish 2007-01-25_22:54	нв го правя за постижение... така или иначе заминавам надалеко... няма да имам възможност да играя...
pptwish 2007-01-25_22:56	Робърт Хайнлайн Спечели облог за Сатаната за бога ... търсете нещо, което не може да се намери в интернет... така мога да отговоря на всеки въпрос...
pptwish 2007-01-25_22:58	Алхимикът Автор: Паулу Коелю
pptwish 2007-01-25_23:02	та... кой не е чел "алхимикът" ?
Radiostin 2007-01-25_23:20	Пак печелиш,играта си е игра и има различни начини да я спечелиш.Това е положението.Аз не съм си поставял за цел да пиша неоткриваеми неща,а такива които биха били интересни на хората,но все пак има книги на които не ми е отговорено. Няма дори нужда да четеш книгата,абзаца е достатъчен. Щом можеш да намираш това,което търсиш в интернет-и това е достатъчно.
pptwish 2007-01-25_23:21	ха! сега ще видя на кои не е отговорено...
pptwish 2007-01-25_23:34	има нещо, което го коментират като ВСИ4КО ЖИВО Е ТРЕВА, и аз незнам кое е това
pptwish 2007-01-26_00:10	Клифърд Саймък ВСИЧКО ЖИВО Е ТРЕВА Clifford Simak All Flesh is Grass
pptwish 2007-01-26_00:13	то е 100 % и продължението: ...Започнах вече да се ориентирам в тъмната стая. Различих масата, бюфета и вратата към коридора за спалнята. На прага се появи Донъвън.
Radiostin 2007-01-26_08:29	Всичко живо е трева беше отгатнато ,не нещо си се объркал(а).[quote:3b0w9jfs]ВСИ4КО ЖИВО Е ТРЕВА !!! на Клиф Саймък, една от най-добрите му книги[/quote:3b0w9jfs],както каза кирцата
Radiostin 2007-01-26_08:46	Да не се занимавам с глупости: [color=darkblue:1yhdlfj9]Едър равин стои на пазара и проповядва. Така се е случило, че един съпруг е намерил тази сутрин доказателства за прелюбодейството на жена си и тълпата я мъкне към площада, за да я убие с камъни. (Такава е познатата версия на тази история, ала един мой приятел, Говорител на мъртвите, ми разправи за двама други равини, които са се изправяли пред подобна ситуация. За тях ще ви разкажа и аз.) Равинът отива и застава до жената. От уважение към него тълпата се въздържа и зачаква с камъни в ръце. — Ще се намери ли някой от вас — казва им равинът, — който да не е пожелал чужда жена или чужд съпруг? Чува се ропот и възгласи: — Ние всички познаваме желанието. Ала, равине, никой от нас не му се е поддал. Равинът казва: — Тогава коленичете и благодарете, че Бог ви е направил толкова силни. Той взема жената за ръка и я отвежда от пазара. Малко преди да я пусне да си върви, й прошепва: — Кажи на съдията кой е спасил любовницата му. Тогава той ще знае, че съм негов верен слуга. И така, жената оцелява, защото обществото е прекалено корумпирано, за да се защити от безредието. Друг равин, в друг град. Той отива при жената, спира тълпата, както и в предишната история, и казва: — Кой от вас е безгрешен? Нека той хвърли първия камък. Хората са смутени, забравят общото си намерение при спомена за собствените си лични грехове. Някой ден, мислят си те, и аз мога да се озова в положението на тази жена, и аз ще моля за прошка и за още една възможност. Трябва да се отнеса към нея така, както бих искал да се отнесат с мен. Докато те разтварят ръце и пускат камъните на земята, равинът взема един от тях, вдига го високо над главата на жената и го стоварва върху нея с все сила. Черепът й се пръска и мозъкът плиска по калдъръма. — И аз не съм безгрешен — казва той на хората. — Но ако оставим само съвършените хора да прилагат закона, то скоро законите ще са мъртви, а ведно с тях — и нашият град. И така, жената умира, защото общността е прекалено сурова, та да понесе прегрешението й. Тази прочута история заслужава внимание, защото е удивително рядко срещана в нашия собствен опит. Повечето общности се люшкат между разложението и безпощадната строгост, а когато отидат твърде далеч, те умират. Само един равин се осмели да очаква от нас такова съвършено равновесие, че да можем да запазим закона и да простим прегрешението. Затова ние, разбира се, го убихме.[/color:1yhdlfj9]
brainjuice 2007-01-26_08:57	не мога да позная, но цитатът съдържа доста храна за размисъл
neff 2007-01-26_10:13	Hrana dosta, a stila mai na Pelevin mi prili4a, no ne sam 4ela vsi4ko negovo. Aide nqkoi da otgatne...
Партилан420 2007-01-26_10:22	Ба, Пелевин друг път, Орсън Скот Кард [quote:1ap26mtb]Той кимна. — И още някой е в теб. Говорителя на мъртвите. Ето каква би искала да бъдеш. — Това е единствената истинна история, която някога съм чувала — рече тя. — Единствената, която ме интересува. Това ли искаше да чуеш? Че съм еретичка? И че работата през целия ми живот ще се състои в това, да прибавя още една книга към Списъка на истините, забранени за добрите католици? — Исках да чуя — отрони меко Пипо, — как ще определиш онова, което си, за сметка на всички онези многобройни неща, които не си. Ти си Царицата на кошера. Ти си Говорителя на мъртвите.[/quote:1ap26mtb] ако успея да я про4ета преди да сте се сетили то4ката ще е за мен
Radiostin 2007-01-26_20:38	Твоя е точката. А сега [color=darkblue:2q8ueq2w]"Суета сует и всяческая суета." Светът е кръчма, а ти тряба да плачеш със смях, да се смееш със сълзи и насън да виждаш лятото на Балканския полуостров. "Щастлив е, думаш, българският народ, щастливи са грешните в мъката, щастлив съм и аз в своята топла соба." Лежиш на гърбът си и благодариш всевишния таван, че по неговата непостижима милост ти имаш барем покрив над главата си; снегът те не вали, мухите те не безпокоят, в червата ти не произхожда никаква революция, ревматизмът те не безпокои, жената ти те не мъчи, парите ти се не губят; а на четирите стени на стаята ти мухите ти оставили в наследство цели томове списания на български език. Наместо икона над главата ти виси портретът на н. в. султана, покрит с тънко едно було от лионската фабрика на паяците; под портрета е залепен ферманът с 11-те точки на българското щастие, а във ферманът волята на негово императорско величество, небесният представител на влашките българи, г. Пандурски, и горещите желания и надежди на нашите цариградски патриоти. Земи си един комат хляб, малко сланина и една глава лук, пък чети: "Моята царска воля е, щото сичките животни по държавата и верни мухи поданици да могат да помагат, доколкото им се пада на гърбовете, на ежедневните ми царски подаяния, които полагам за достигане до по-висока степен на моето затлъстявание и за благоденствието на моята обширна кочина." А по-надоле следва рахатлъкът на екзархията, правдините на българския народ и кефът на босфорският Саул. "Но какво [по] дяволите! Животни ли сме ние, животни ли са нашите владици, учители и вестникари? Протестуваме!" Не бойте се, господа, аз сънувам. Дайте ми да прочета цариградските български вестници и аз ще да си зема думите назад, т.е. ще да се уверя, че по сичките краища на паяжината е тихо и мирно и че сичко блаженствува под дебелата сянка на паякът. Само - църррр! Там на една муха изпили кръвта, тука на друга светили маслото; там вързали 50-60 души за рогата и ги карат на място злачно и на място покойно, т.е. в Диарбекир и в Акия; тука връзват други и им четат баснята за вълка и агнето; там окачили едного на въже да се поизсуши. "Но ние имаме училища, читалища, екзархия, литература, журнали, правдини - имаме младо поколение..." Да, да! Имате! Кой ви казва, че нямате! [/color:2q8ueq2w]
pptwish 2007-01-26_22:31	Христо Ботев - Политическа зима
Radiostin 2007-01-26_22:44	Дано прочетеш това което позна печелиш.
Radiostin 2007-01-26_22:55	something like “I feel a bit lightheaded; maybe you should drive. . . .” And suddenly there was a terrible roar all around us and the sky was full of what looked like huge bats, all swooping and screeching and diving around the car, which was going about a hundred miles an hour with the top down to Las Vegas. And a voice was screaming: “Holy Jesus! What are We were somewhere around Barstow on the edge of the desert when the drugs began to take hold. I remember saying these goddamn animals?” Then it was quiet again. My attorney had taken his shirt off and was pouring beer on his chest, to facilitate the tanning process. “What the hell are you yelling about?” he muttered, staring up at the sun with his eyes closed and covered with wraparound Spanish sunglasses. “Never mind,” I said. “It’s your turn to drive.” I hit the brakes and aimed the Great Red Shark toward the shoulder of the highway. No point mentioning those bats, I thought. The poor bastard will see them soon enough. It was almost noon, and we still had more than a hundred miles to go. They would be tough miles. Very soon, I knew, we would both be completely twisted. But there was no going back, and no time to rest. We would have to ride it out. Press registration for the fabulous Mint 400 was already underway, and we had to get there by four to claim our sound - proof suite. A fashionable sporting magazine in New York had taken care of the reservations, along with this huge red Chevy convertible we’d just rented off a lot on the Sunset Strip . . . and I was, after all, a professional journalist; so I had an obligation to cover the story, for good or ill. The sporting editors had also given me $300 in cash, most of which was already spent on extremely dangerous drugs. The trunk of the car looked like a mobile police narcotics lab. We had two bags of grass, seventy - five pellets of mescaline, five sheets of high - powered blotter acid, a salt shaker half full of cocaine, and a whole galaxy of multi - colored uppers, downers, screamers, laughers and also a quart of tequila, a quart of rum, a case of Budweiser, a pint of raw ether and two dozen amyls. All this had been rounded up the night before, in a frenzy of high - speed driving all over Los Angeles County - from Topanga to Watts, we picked up everything we could get our hands on. Not that we needed all that for the trip, but once you get locked into a serious drug collection, the tendency is to push it as far as you can. The only thing that really worried me was the ether. There is nothing in the world more helpless and irresponsible and depraved than a man in the depths of an ether binge. And I knew we’d get into that rotten stuff pretty soon. Probably at the next gas station. We had sampled almost everything else, and now - yes, it was time for a long snort of ether. And then do the next hundred miles in a horrible, slobbering sort of spastic stupor. The only way to keep alert on ether is to do up a lot of amyls - not all at once, but steadily, just enough to maintain the focus at ninety miles an hour through Barstow.
Партилан420 2007-01-27_02:53	Fear&looting in Las Vegas? гледал съм само филма а "говорителят на мъртвите' беше просто страхотна, изгълтях я на един дъх( е с няколко прекъсвания за физиологи4ни нужди) [quote:cudqso5e]— Какво ще им струва, ако си отидете? — Това е като… — Миро търсеше думите, — като… все едно да се върнеш назад, на старата Земя преди Ксеноцида, преди междузвездните полети, и да кажеш на хората: «Можете да пътувате между звездите, можете да живеете на други светове.» И да им покажеш хиляди малки чудеса. Светлина, която се запалва от ключ. Стомана. Дори прости неща — гърнета, които се пълнят с вода. Селско стопанство. Те те виждат, знаят какъв си, знаят, че могат да станат като теб, да правят всичко, което ти правиш. И какво ще рекат: вземи си тези неща, не ни ги показвай, остави ни да живеем своя гаден, краткотраен, жесток живот, остави еволюцията да следва хода си»? Не, те ще кажат: «Дай ни, научи ни, помогни ни.» — И ти отвръщаш «Не мога» и сетне си отиваш. — Прекалено късно е! — рече Миро. — Не разбираш ли? Те вече са видели чудесата! Вече са видели как долитаме тук. Видели са ни едри и силни, с магически оръдия на труда и с познания за неща, които дори не са сънували. Твърде късно е да се сбогуваме и да си тръгнем. Те знаят какво е възможно. И колкото по-дълго останем, толкова повече те ще се опитват да научат, а колкото повече научат, толкова повече ние ще се убеждаваме, че познанието им помага, а ако изпитваш някакво съчувствие, ако разбереш, че те са… че са… — …хора…[/quote:cudqso5e] прекалено много прили4а на трилогията на Стругатски на тема ксенология, брр, лека нощ!
brainjuice 2007-01-27_09:14	ейййй как изтървах чичо Хънтър! скоро ще го имаме и на бг.
Radiostin 2007-01-27_10:41	Кирца,а прочете ли първата част,Играта на Ендър,и тя е страхотна,има и някакви други книги,но те се разправят за Бийн и на мен лично не ми хареват особено.Ender кърти.
Radiostin 2007-01-27_11:24	A сега едно стихотворение [color=darkblue:frly7nnb]Ето - аз дишам, работя, живея и стихове пиша (тъй както умея). С живота под вежди се гледаме строго и боря се с него, доколкото мога. С живота сме в разпра, но ти не разбирай, че мразя живота. Напротив, напротив! - Дори да умирам, живота със грубите лапи челични аз пак ще обичам! Аз пак ще обичам! Да кажем, сега ми окачат въжето и питат: "Как, искаш ли час да живееш?" Веднага ще кресна: "Свалете! Свалете! По-скоро свалете въжето, злодеи!" За него - Живота - направил бих всичко. - Летял бих със пробна машина в небето, бих влезнал във взривна ракета, самичък, бих търсил в простора далечна планета. Но все пак ще чувствам приятния гъдел, да гледам как горе небето синее. Все пак ще чувствам приятния гъдел, че още живея, че още ще бъда. Но ето, да кажем, вий вземете, колко? - пшеничено зърно от моята вера, бих ревнал тогава, бих ревнал от болка като ранена в сърцето пантера. Какво ще остане от мене тогава? - Миг след грабежа ще бъда разнищен. И още по-ясно, и още по-право - миг след грабежа ще бъда аз нищо. Може би искате да я сразите моята вяра във дните честити, моята вяра, че утре ще бъде живота по-хубав, живота по-мъдър? А как ще щурмувате, моля? С куршуми? Не! Неуместно! Ресто! - Не струва! - Тя е бронирана здраво в гърдите и бронебойни патрони за нея няма открити! Няма открити![/color:frly7nnb]
brainjuice 2007-01-27_11:29	Никола Вапцаров - "Вяра"
Radiostin 2007-01-27_11:41	Да,Вапцаров е.Колко точки направи?Май ще трябва да ги преброя. [color=darkblue:3qkt0ue6]— Сумракът променя влезлия в него. Това е различен свят и той прави от хората Различни. А какъв точно ще станеш, зависи само от теб. Сумракът е бурна река, която тече едновременно във всички посоки. Реши какъв искаш да станеш в сумрачния свят. Но решавай бързо, защото не разполагаш с чак толкова много време. Сега вече момчето ме разбра. Зениците му се свиха, кожата му леко побледня. Добра реакция на стреса, наистина е подходящ за оперативен работник… — Какъв мога да стана? — Какъвто искаш. Ти още не си се определил. И знаеш ли кой избор лежи в основата? Доброто и Злото. Светлината и Мрака. — И ти си добър? — Преди всичко, аз съм Различен. Доброто и Злото се различават в отношението към обикновените хора. Ако избереш Светлината, ти няма да използваш способностите си за лична изгода. Ако избереш Мрака, това ще стане нормално за теб. Но дори черният маг е способен да изцелява болните и да намира безследно изчезналите. А белият маг може да отказва помощ на нуждаещите се. — Тогава не разбирам — каква е разликата? — Ще разбереш. Ще разбереш, когато застанеш от едната или от другата страна. — Никъде няма да заставам! — Късно е, Егор. Ти си бил в Сумрака и вече се променяш. Още някой и друг ден — и изборът ще бъде направен. — Ако ти си избрал Светлината… — Егор стана, наля си още чай. Забелязах, че за пръв път се обърна с гръб към мен, без да се страхува. — Тогава какъв си? Маг?[/color:3qkt0ue6] Тази книга я дадох и почти беше позната-беше казана книга от същия автор,но...Вие сте.
brainjuice 2007-01-27_12:05	идея нямам колко точки съм направил, щото и аз не ги броя.
denisitta 2007-01-27_16:10	Ночной дозор.
Radiostin 2007-01-28_15:12	Да,нощната стража е.А сега: [color=darkblue:p87pae0i]„гения винаги надживява Красотата. тъкмо поради тази причина ние се стремим да се образоваме колкото е възможно повече. В Суровата борба за съществуване искаме да имаме за съюзник непреходното и тъпчем главите си с безсмислици и факти с глупавата надежда да запазим мястото си в живота. ДнешнИят идеал е високообразованият човек. А умът на високообразования човек е нещо ужасно. Той е като антикварен магазин, пълен с уродливи и прашни вехтории, чиято оценка е винаги по-висока от действителната им стойност. И все пак мисля, че ти пръв ще се умориш. Един прекрасен ден ще погледнеш своя приятел и той ще ти се стори не съвсем подходящ за модел, ще те подразни тенът на кожата му или нещо друго от този род. Дълбоко в душата си горчиво ще го упрекнеш за това и най-сериозно ще си помислиш, че той е постъпил лошо с теб. При следващото му посещение ще се държиш хладно и равнодушно. И ще бъде жалко, защото ти ще се промениш. Това, което ми разказваш сега, е истински роман, роман, породен от изкуството, а най-лошото на всеки роман е, че след него човек става съвсем неромантичен.“[/color:p87pae0i]
AcTpoHaBT 2007-01-28_15:57	Оскар Уайлд forever!!! "Портретът на Дориан Грей"
Radiostin 2007-01-28_20:04	Да,Уайлд е.Следва едно стихотворение,което е станало толкова известно в страната си,че хората започнали да го пеят и се превърнало в песен. [color=darkblue:1c8gviam]Господин Президент, аз ви пиша писмо. За писмото дано отделите момент. Днес призовка дойде, с новина,с новина- да вървя на война, да убивам,но не... Аз не съм се родил, за да правя войни, за да правя злини аз не съм се родил. Ето,пиша ви аз- няма фронт,няма тил- аз съм твърдо решил: дезертирам от вас. Аз баща си видях как умря-инвалид. Как и брат ми убит се завърна при нас. В гроба майка ми,знам, още страда по тях. Няма капчица страх тя от бомбите там. Бях в затвора,но Те свиха мойта жена, свиха мойта душа, мойто минало-Те. Утре рано на път аз поемам и-край, край на този безкрай от години на смърт. Аз ще прося живот от Брьотан до Прованс, от Прованс до Брьотан ще крещя за бойкот: Откажете им с:На! Покажете им пръст! За да не станете пръст, не водете война! Ако нужна е кръв, господин Президент, дайте вашата,хем пак ще бъдете пръв! Аз вървя разгневен, но без пушка,без щик. Вашите верни слуги нека стрелят във мен![/color:1c8gviam]
AcTpoHaBT 2007-01-28_20:49	Е, франкофон съм Monsieur le President Je vous fais une lettre... Мога и да я изпея. Не си спомням на кого е, а че се казва "Le deserteur"
Radiostin 2007-01-28_20:53	Това ми хареса,да,дезертьорът е,на Борис Виан. [color=darkblue:1fuh7tw2]Веднъж пък натрупа такъв дълбок сняг,че той не намери сили да се добере до лишеите.Тогава се храни само със замръзнали прилепи.Веднъж пък пред пещерата намери мъртъв гарван.Изяде го.Това бяха единствените събития,които през тия седем години му напомняха за съществуването на външния свят.Иначе продължаваше да живее само в своята планина,само в сътвореното от него душевно царство.И той би останал тук до смъртта си(защото не му липсваше нищо),ако не бе настъпила катастрофа,която го прокуди от планината и го изплю обратно в света.[/color:1fuh7tw2]
AcTpoHaBT 2007-01-28_22:33	Това е Грьонуй. "Парфюмът" - Патрик Зюскинд
Radiostin 2007-01-28_22:40	Днеска(и вчера вече)направо изби рибата,харесвам такива моменти.Айде пак:[color=darkblue:3a9dow4u] -Как ви хрумна да създавате човешки същества?-пита Майк. -Хората са твърде грозни-заявява Шуц.-Правило ли ви е впечатление,че по улиците постоянно се срещат безброй грозници?Аз обожавам да се разхождам по улиците,но изпитвам ужас от грозотата.Ето защо си изградих частна улица и я заселих с красиви минувачи...Това бе най-простият начин.Спечелих много пари от лечение на милиардери със стомашни язви...Но ми омръзна...Стига ми толкова.Моят лозунг е:[/color:3a9dow4u]"името на книгата".
2007-01-28_22:47	Tztztztztz v toia forum opredelno se podvizavat genii)))
AcTpoHaBT 2007-01-28_22:49	Вчера (и вече днес) много добре ме уцели. Тази не я знам, обаче Оставям я на по-знаещите
2007-01-28_22:53	Davide Edings-The last Battle...predi vreme si ia svalih online
AcTpoHaBT 2007-01-28_22:55	Кой говореше за гении?
Radiostin 2007-01-28_23:02	Не,не-не е това,но книгата е от автор,който съм давал,ако това ще помогне.
2007-01-28_23:04	mi moje i da gresha ne sum geniii xaxaxaxaxa
Radiostin 2007-01-28_23:10	Вече се върнах към корените и ще пиша,щото ми писна от копи-паст. някакси по-интересно е,а и наистина има много книги в интернет,затова ще дам малко там,където няма.
Radiostin 2007-01-31_23:21	[quote="Radiostin":2961lonc][color=darkblue:2961lonc] -Как ви хрумна да създавате човешки същества?-пита Майк. -Хората са твърде грозни-заявява Шуц.-Правило ли ви е впечатление,че по улиците постоянно се срещат безброй грозници?Аз обожавам да се разхождам по улиците,но изпитвам ужас от грозотата.Ето защо си изградих частна улица и я заселих с красиви минувачи...Това бе най-простият начин.Спечелих много пари от лечение на милиардери със стомашни язви...Но ми омръзна...Стига ми толкова.Моят лозунг е:[/color:2961lonc]"името на книгата". [/quote:2961lonc] Айде де,не се ли сещате,ок,автора е с инициали Б.В. не вярвах че ще се затрудните.Ако не познаете утре най-късно(може би днес)ще дам нова книга.
Ameli 2007-02-02_10:40	радко още вчеа ме помоли да напиша цитат от негово имет,така че...ето го: Събота-Вече навърших почети цял ден.Появих се на бял свят вчера.Или поне така ми се струва.Но сигурно е вчера,защото,ако е било завчера,тогава аз още не съм съществувала,иначе щях да запомня това събитие.Впрочем възможно е то да е станало завчера и аз да не съм забелязала.Нищо чудно;но занапред ще внимавам добре и ако пак настъпи завчера,непременно ще го отбележа.Най-добрее да започна,както му е редът,за да не се обърка нещо в хронологията,защото някъкъв вътрешен глас ми подсказва,че един ден тези подробности може да се окажат важни за историците.Работата е там,че аз се чувствам като експеримент,да,чувствувам се буквално като експеримент;просто невъзможно е някой да изпитва по-силно от мен чувството,че е експеримент.Затова аз все повече се убеждавам,че е именно тъй-аз съм експеримент и нищо повече.
Radiostin 2007-02-03_00:15	Доста хора познаваха,когато книгите бяха копирани от нета,сега,когато решихме загадката да бъде истинска и се оказа,че викторината е трудна. П.с. Задачата е трудна,авторът е известен,но...
Партилан420 2007-02-03_00:31	Борис Виан?? не е попадал във фокуса на вниманието ми досега. за срам и позор.. поръсвам си главата с пепел от лула, ама не съм го 4ел.
Radiostin 2007-02-03_00:36	Хм,ако за последното произведение говориш,отгора е не,ама ако за предпоследното...
Ameli 2007-02-03_08:04	аз да не ви затрудних с тази книга?а си мислях,че веднага ще бъде позната!
brainjuice 2007-02-03_12:07	ох, толкова познато звучи....
Radiostin 2007-02-06_08:54	Май доста се затруднихте напоследък все пак продължаваме: [color=darkblue:a8rp6cwa]Чудовището млъкна и впери в мен очи в очакване на отговор.Ала аз бях изненадан,объркан и не можех да си събера мислите,за да разбера какво точно иска от мен.Той продължи: -Трябва да ми създадеш жена,за да живея с нея в любов и съгласие,без които немога.Само ти можеш да направиш това.Имам право да го изискавам от теб и ти не можеш да ми откажеш. Последната част от историята му с нова сила възбуди моя гняв,поутихнал,докато ми разказваше за мирния си живот сред семейството на Дьо Ласей;затова,като чух тези думи,не можах да овладея своята ярост. -Отказвам категорично-отговорих аз-и никакви мъчения не са в състояние да изтръгнат съгласието ми.В твоите възможности е да ме направиш най-нещастният човек,но не можеш да ме накараш да падна в собствените си очи.Да създам подобно на теб същество,та двамата със съвместни усилия да опустошите света!Махай се!Това е моят отговор;можеш да ме подложиш на изтезания,но съгласието ми няма да изтръгнеш. -Ти си несправедлив-отвърна чудовището,-но вместо да те заплашвам,аз съм готов да те убеждавам.Аз съм зъл,защото съм нещастен.Та нали всички бягат от мен и ме ненавиждат!Самият ти,моят създател,си готов с удоволствие да ме разкъсаш на парчета;помисли за това и ми отговори-защо трябва да изпитвам жал към някой човек,след като мен никой не ме жали?Ако ти можеше да ме блъснеш да падна в една от тези ледени пропасти и да ме унищожиш-мен,собственото си творение,-нямаше да наречеш това убийство.Защо да щадя хората,след като те ме презират?Нека живеят с мен в мир и съгласие и тогава,вместо да им вредя,аз ще ги обсипя с всички възможни блага и със сълзи на очи ще им благодаря,че ги приемат.Но това е невъзможно;човешките чувства са непреодолима преграда за такъв съюз.Аз обаче не мога да се примира с това като покорен роб.Аз ще отмъстя за обидите-щом не мога да внуша любов,тогава ще предизвикам страх.Кълна се,че ще стоваря неугасимата си омраза главно върху теб,моят заклет враг,защото си ме създал.Пази се!Ще направя всичко,за да те унищожа,и няма да спра,докато не опустоша сърцето ти и не прокълнеш часа,когато си се родил! [/color:a8rp6cwa]
Партилан420 2007-02-06_09:27	"Франкенщайн" на Мери Шели??
Radiostin 2007-02-06_10:28	9 точки.Имаме победител.Кирца,заслужи наградата и с огромно удоволствие ще ти я връча.Дано телефона ти е същият. П.с Ако нямате нищо против ще продължа чат-пат да слагам по някой откъс,засега без награда,но ще видим...
Партилан420 2007-02-06_11:15	Ми не е същия... смениха го скоро и за сях на кокошките не си знам новия. Благодаря за вси4кото, предполагам ще ти върна жеста скоро, защото си най-активен в аналоги4ната тема, кво да се прави, хартиената книга ве4е е по-скоро признак за ексцентризъм, отколкото за информираност. И колкото и да ни се иска да я запазим като символ на културата и грамотността, , излиза 4е всъшност е показател за ЕГН-то Благодаря още веднъж
Ameli 2007-02-06_18:08	на мен не ми познахте книгата и затова аз ще ви кажа коя е:Марк Твен Писма от Земята-Автобиография. наистина си мислях,че ще бъде лесна
lain 2007-02-11_18:56	ш ей! играчите! някой ще ми каже ли дали "a clockwork orange" ("портокал с часовников механизъм") е издавана на български?
brainjuice 2007-02-11_18:56	о да! и преводът, както може да си представиш, е умопомрачителен.
denisitta 2007-02-15_10:03	беше или от сериите на "галактика", или на "панорама", не помня точно.... но е много трудно да го издириш, и сред антикварните книжки из кашоните го няма....
brainjuice 2007-02-15_10:07	аз го имам в електронен вариант някъде из дисковете.
Radiostin 2007-02-15_10:54	Трудно ли ще ти е да го споделиш тук? Ето и няколко книги в електронен вариант: http://borislav.free.fr/mylib/author/mo ... ortby=last http://www.sfbg.us/authors/index-full.html
brainjuice 2007-02-15_11:07	ами в един от линковете, които си дал, го има http://www.sfbg.us/authors/a/anthony_bu ... Orange.htm
Radiostin 2007-02-15_11:31	Вярно,благодаря.
Radiostin 2007-02-16_13:51	Eто част от още една книга,преводът не е перфектен,но така май е по-добре. [color=darkblue:386y5z6u]За древните и тяхното потомство Древните са били, са и ще бъдат.Преди раждането на човека, Те дошли от тъмните звезди.Слепи и и пораждащи отвращение, Те се спуснали на новосъздандената земя. Много столетия Те се размножавали на дъното на океана, но когато моретата отстъпили пред сушата, Техните пълчища изпълзяли на брега и Тъма се възцарила на земята. Вдигнали горди крепости на ледените полюси,а във висините Техните храмове на Тъмата ,които не били подвластни на природата.Тъмата над която тегне проклятието на боговете.И Децата-изчадия на Древните наводнили Земята,и Техните деца живяли дълги векове.Чудовищните птици Ленг-сътворени от Техните ръце, и Бледите Призраци,обитаващи първичния небесен свод Зин, Ги почитали като свои Властелини.Те създали На-Хаг и Мършите(the Gaunts) властващи над Ноща.Великия Ктулху-техния брат гонител на Техните роби.Хрътките им дали клетва за вярност в сумрачната долина Пнот,а Вълците пеели хвалебствени песни на върха на древния Трок. Те странствали между звездите искитали по Земята.Градът Ирем в пустинята Ги опознал.Ленг в Ледените полета видял как прохождат.От тяхното преминаване на стените на Вечната Цитадела,скрита във облачните небеса на тайнствения Кадаф останал Техния знак . Безцелно блуждали Създанията на Древните, потъпквайки всичко по своя път в Тъмата и били всевластни над Земята.Всички твари се прекланяли пред Тяхното могъщвство и се прекършвали от Тяхната злоба. Но тогава Древните Господари отворили очите си и видяли всичката мерзост на тези които свирепо безчинствали на Земята.И в своя гняв Господарите хванали Древните насред техните безчинства и ги изхвърлили от Земята в Пустотата одвъд границите на Света, където цари хаоса и където не съществува Формата.И положили Древните Господари Своя печат на Портата.И Неговата Сила удържа натиска на Древните.И тогава чудовището Ктулху се възнесло от дълбините и изсипало своята ярост върху Стражите на Земята.Но Те го оковали в злъчните чeлюсти на могъщите си заклинания и го заточили в подводния град Р`лиех,където то да спи в мъртвешки сън до самия край на Еона. Отдавна Древните обитават от другата страна на Портата, пространство между световете непознато от хората.Те блуждаят извън Сферата на Земята във вечно очакване на часа в който отново ще се завърнат.Земята вече ги е познала и ще ги познае отново в уречения час. Древните се покланят пред мерзкия безформен Азатот като пред Техен Господар, и заедено с Него обитават черната пещера в центъра на безкрая,където Той снове разяждащ и гризящ в бездна на хаоса, сред подлудяващия грохота на невидими барабани. Душата на Азатот обитава Йог-Сотхотх и той ще даде знак на древните когато звездите му дадат Знамение за Тяхното завръщане. Йог-Сотхотх е Портата през която ще се завърнат Обитателите на Пустоша. Йог-Сотхотх незнайния лабиринт на времето,където всички времена са събрани в Едно.И в Него-незнайното са се появили Древните в далечното минало и Те ще се появят отново когато завърши завъртането на цикъла. След деня следва нощ.Деня на Човека ще премине и Те отново ще се възцарят в своите бивши владения.Ти ще познаеш тяхното безчестие и мерзост и Тяхното проклятие ще оскверни Земята.[/color:386y5z6u]
brainjuice 2007-02-16_15:12	че как беее... бащицата на ужаса, Хауърд Филип Лъвкрафт! [img:di47n5kw]http://artguru.info/img/Ktulhu--Sthulhu.jpg[/img:di47n5kw]