Baldur
2006-09-03_21:30
"Градината с разклоняващите се пътеки е непълно, но не невярно изображение на вселената, така както я е схващал Цуй Бън. За разлика от Нютон и Шопенхауер вашият праотец не е вярвал в едно време - еднородно и абсолютно; той е вярвал в безкрайни поредици от времена, в нарастваща и главозамайваща мрежа от раздалечаващи се, сливащи се и протичащи успоредно времена. Тази мрежа от времена, които се приближават, разклоняват се, пресичат се или които в продължение на векове се пренебрегват, тази мрежа обхваща всички възможности. В повечето от тези времена ние не съществуваме; в някои от тях съществувате вие, а аз - не; в други съществувам аз, но не и вие; в трети съществуваме и двамата. Хорхе Луис Борхес Градината с разклоняващите се пътеки Измислици (1944)
brainjuice
2006-09-14_06:13
благодаря
DEACTIVATED Жълто Слънчев
2007-10-30_21:20
Борхес като че ли е най-светлото нещо, което огрява литературата на 20-ти век... ( като изключа себе си ) Засега само собствените ми измислици ми се струват по-реални от "Измислици" на Борхес. А градината с разклоняващите се пътеки е най-зашеметяващата метафора за реалността, която някога съм срещал ( леле сигурно мога и по-патетично да го кажа
)
А как е било за него самия? Дали се е чувствал горд, че ТОЙ е Борхес...
...из „Борхес и аз“
[quote:z93bcj8p]Обичам пясъчните часовници, географските карти, печатните издания от 18 век, етимологическите изследвания, вкуса на кафето и прозата на Стивънсън… Спиноза смята, че всяко нещо се стреми да пребъде като такова, каквото е; камъкът иска вечно да бъде камък, а тигърът — тигър. Аз съм обречен да си остана Борхес, а не аз (ако изобщо съм някой), но себе си откривам по-малко в неговите книги, отколкото в много други или в нестихващите звуци на някоя китара. Даже не знам кой от двама ни пише това в момента. [/quote:z93bcj8p]
Ех тия шизофреници бе, навсякъде са!
Из " Вавилонската библиотека"
[quote:z93bcj8p]Вселената (която някои наричат Библиотека) се състои от неопределен, а може би и безкраен брой шестоъгълни галерии с големи вентилационни шахти в средата, оградени със съвсем ниски перила. От всяка галерия се виждат по-горни и по-долни етажи - до безкрайност. Подредбата на галериите е неизменна. Всички стени освен две са покрити с двадесет дълги лавици, по пет от всяка страна; височината на лавиците, отговарящи на височината на етажите, едва превишава ръста на средновисок библиотекар. Една от свободните страни е свързана с тесен коридор, който води към друга галерия, съвсем същата като първата и като всички други. Вляво и вдясно от коридора има две мънички помещения. В едното може да се спи прав; в другото да се задоволяват естествените нужди. Спираловидната стълба се вие нагоре и надолу, изчезвайки в далечината. В коридора има огледало, което удвоява съвсем вярно всичко видимо. Огледалото навежда хората на мисълта, че Библиотеката не е безкрайна (ако тя наистина е безкрайна, за какво е това илюзорно удвояване?); лично аз предпочитам да мисля, че шлифованите повърхности изобразяват и обещават безкрайност... Светлината идва от едни сферични плодове, които носят названието лампи. Във всяка галерия има по две разположени диагонално. Светлината, която излъчват, е оскъдна, но вечна. [/quote:z93bcj8p]
Един коментар за него, който ми допадна :
[quote:z93bcj8p]Има една алхимична пропорция в писането, която като читател ме очарова чак в стомаха (знаете го онова чувство). Когато авторът влага доза личен елемент, разкрива залче от душата си (или описва реална биография/ историческо събитие) и същевременно не спира да фантазира, да изопачава, да си играе с реалността. Така от една страна е достатъчно сериозен и искрен (без да изпада в патетични излияния), с което ме печели емоционално. От обратната пък се заиграва, иронизира себе си/света, разбива клишетата и им връща изначалния блясък, с което ме награбва интелектуално. Ако също така (или иначе) успее да вложи две супени лъжици дух и щипка стилистична ловкост в писането, то аз съм негов и той е мой (без значение от цената).
Всичко това успя да направи Борхес за мен. Ерудицията му не отстъпва на Еко и Джойс, но за разлика от тях Хорхе успява да се запази обикновен и непосредствен. Той притежава нещо твърде рядко – качеството да бъдеш човек, да имаш духовна широта, която е отвъд суетата и отличията. По повод вечното му пренебрегване от комисията за присъждане на нобелова награда казва: ‘ Те толкова често са мислели да ми я дадат, та имат чувството, че вече са ми я дали.’
Още малко брилянтна ирония, тънка като резен пъстърма – някакъв журналист веднъж го бъзнал, че е хитър и публикува само добрите си стихове. Хорхе отвърнал: ‘Аз съм дори още по-хитър. Пиша само добри.’
Като истински поет Борхес никога не написва нещо по-дълго от разказ, тоест не се олял подобно гореспоменатите светила. Самият той лаконично обяснява, че е твърде мързелив, неумел и далновиден, за да се захваща с романи. ‘Трудоемка и изтощителна лудост е да пишеш дебели книги, разгръщайки в петстотин страници идея, която може да бъде изказана прекрасно за десет минути. По-добрият начин е да се престориш, че книгата е вече написана и да предложиш обобщание, коментар върху нея.’ Така идеята на автора се предава убедително и ясно без да му се налага да изпада в ненужни подробности. Аз лично съм възхитен от подобно мислене.
Борхес не се страхува да скочи в метафизиката. Смесвайки елементи на митология, математика, философия и теология той успява да върне холистичния облик на света, създавайки усещане, че всяко нещо е проекция и част от другото. Често разказите му обрисуват реалност, изглеждаща по-разумна и зряла от нашата. Например в ‘Тльон, Укбар, Orbis Tertius’ описва свят, напълно противоположен на крайния материализъм, детерминиращ цивилизацията ни. Свят, какъвто може би щеше да бъде нашият, ако бяхме обожествили идеализма на Платон, вместо логика-позитивист Аристотел, ако бяхме по-отворени към солипсизма на Бъркли, природата на квантите и принципите на Дао.[/quote:z93bcj8p]
И един цитат по спомен, едва ли съм го запомнил случайно...
" Аз бях много хора. Бях писател, известна личност и критик... Но никога не успях да бъда Този, когото Тя желаеше да дари с топлината си..."
Партилан420
2007-10-30_22:00
[quote="Baldur":31jyxl5a]"Градината с разклоняващите се пътеки е непълно, но не невярно изображение на вселената, така както я е схващал Цуй Бън. За разлика от Нютон и Шопенхауер вашият праотец не е вярвал в едно време - еднородно и абсолютно; той е вярвал в безкрайни поредици от времена, в нарастваща и главозамайваща мрежа от раздалечаващи се, сливащи се и протичащи успоредно времена. Тази мрежа от времена, които се приближават, разклоняват се, пресичат се или които в продължение на векове се пренебрегват, тази мрежа обхваща всички възможности. В повечето от тези времена ние не съществуваме; в някои от тях съществувате вие, а аз - не; в други съществувам аз, но не и вие; в трети съществуваме и двамата. Хорхе Луис Борхес Градината с разклоняващите се пътеки Измислици (1944)[/quote:31jyxl5a] имхо Борхес има много по- силни разкази от тая "градина", идеята за "книга-игра" в която 4итателя играе героя не е особено нестандартна
DEACTIVATED Жълто Слънчев
2007-10-30_22:11
Е дай поне пример като отхвърляш предишния, ма и ти си ми един критик... Що не е пред мене Смърт и Компас, щях да ти отговоря с един много як цитат...хаха там на всичко можеш да откриеш аналог, тоя човек е пресъздал Вселената, ама е скрил всичко зад някакви думи
Партилан420
2007-10-30_23:11
Беге, всеки 4овек пресуздава Вселената, защото самата Вселена има упорития навик да се пресъздава изцяло във всяка своя (така наре4ена) "4аст" на това му се вика 'самоподобие", "фракталитет" или "Шанти-Мантра" ако щеш... Това, 4е някой писател се е сетил за мултивселената преди физиците няма какво да ни у4удва, Верн и Лондон също имат "проро4ески" творби в които (макар и разкрасено с банални подробности) опиосват своите "спомени от бъдещето" От Леонардо (Да Вин4и) до Ри4ард(бах) този когнитивен процес нахлува в света на думите от света на сънищата(ме4тите) Колкото до Борхес, "Александрийската Библиотека", Лотарията" и разказа за сънувания маг, който сънуваше своя сънуван у4еник ми направиха дале4 по-силно впе4атление. Други пък, като разказа за измисления паралелен свят със странна философия и собствена енциклопедия, който прониква бавно в нашия и разказа за 4овека, пренаписал Дон Кихот" ми се сториха леко ску4ни.. явно тия филми (ве4е) сме ги гледали (много пъти) Така или ина4е, (по4ти)всеки творец си има шепа бисери сред куп4ини пепел, изклю4ение правят само ярки ли4ности, натворили толкова много бисери в първите си опити, 4е матрицата ги ликвидирала млади и зелени.. Ако някой творец с окаже загинал на младини от насилствена смърт, това е по4ти сигурен признак за гениалност, надхвърляща прага на търпимост , характерен за клептоктрати4ната хунта , експлоатираща съответното място в същия момент... Ленън,Ботев, Лермонтов Бруно.. Демокрит ако щеш.. "Знанието е сила(за тези, дето знаят) незнанието също е сила, но пак за тези дето знаят" тези думи принадлежат на 4овек, кото за малко не станал жертва на комунисти4еската власт заради дързостта си да публикува у4ебник по секретната тогава наука "прогностика".. такива ми ти работи.. всяка прогноза влияе върху реалността тук и сега, затова и писателите на измишльотии 4есто нагазватт полетата с вегетиращи лукови глави и "градинарите" ( хехе' наре4и ги "те" щом така ти е по лесно да приемеш това, което са ти сторили себеподобните ти) взимат съответните драсти4ни мерки.. НО има ЕДИНИЦИ (като Лиъри) които са дотолкова свързани със Духа, 4е успяват сда намерят на4ин да хакнат системата и да се измъкнат.. изниква цитираните от Борхес последни думи на една смела жена към нейния не толкова смел мъж:"Ако се беше сражавал като мъж, сега нямаше да те бесят като ку4е!" проблясва зевзешкия лаф "секунда невнимание- цял живот -мъртъв"... синтеза: " миг КОЛЕБАНИЕ- цял живот-късно", думи на Гнома: "Времето спира, но не и аз"... когато осъзнаеш 4е те блъска МПС нямаме възможност да спрем СЕБЕ си за да се самоанализираме и да избираме, тогава е мига на действието без мисълта за действие, и ако успеем да влезем в резонанс с този момент тогава възможното става Възможно
Asymetral
2008-03-31_10:35
Борхес е просто върхът!
разказите му са невероятни!!!!!