Gravatar
aluin
2004-10-21_17:17
Publicistics

Хрумна ми да пусна такава тема в която да се постват разни разказчета, публицистика и размишления, ако ни попадне нещо свежо из мрежата.. ммм!?
Gravatar
aluin
2004-10-21_17:19
За живота, Вселената и всичко останало...

[b:1vwborb2]За живота, Вселената и всичко останало...[/b:1vwborb2] Анемично се шляех из огромния супермаркет, докато майка ми старателно се опитваше да огледа и изкупи всичко налично. За уикенда хората ходеха на море, хората ходеха на планина...а аз ходех в "Пикадили". Поне чувството за времетраене беше същото, като на почивка. И пускаха музика. С моите пара-ненормални способности винаги можех да си създам илюзията, че съм в дискотека, след което да забравя, че това е илюзия. [url=http://nolimit.hit.bg/v3.7/p-p-za_jivota_vselenata_i_vsichko_ostanalo.htm#top:1vwborb2]нататък[/url:1vwborb2]
Gravatar
aluin
2004-11-22_12:35


:D много е ървин уелшско.. http://ouim.org/stories&reports.php?action=full&id=166
Gravatar
Партилан420
2005-01-25_11:07
един малък шедьовър..

Kato vseki drug sledobed Автор Lakrimoza Дата Mon Nov 11 16:31:07 2002 От IP 128.176.189.184 Монотонният шум на влака би следвало да ме е приспал преди доста време, но противно на всякаква пътническа логика все още стоя ококорен, раздвоен между мислите в главата ми и невероиятното лице на възрастната дама срещу мен. В света на фантазиите ми всичко е възможно и затова прекарвам доста време там, но именно сега реалността ми предлага толкова много материал под формата на визия, че се чувствам по-земен от всякога. Стреснато потупвам раницата си, за да се убедя, че все още не съм опаткал половинката водка ( другата половина изповръщах преди няколко дни), и успокоен, че със зрението ми всичко е наред, продължавам да изследвам лунната повърхност пред мен, увенчана като на шега с деликатни позлатени очила. Прабабата на Ева вероятно е забелязала неимоверния ми интерес към топографията на фейса и , и не пропуска изгодния случаи да ме заслепи с усмивка. Де да имах и аз такива зъбки.... Разтягам устни в знак на съпричастие към задължителната скука във влака, но не се осмелявам да подхвана разговор – знаем ги ние тези застарели дами. Преди да се усетиш вече си хлътнал в ролята на жертва и къде от любезност, къде от неудобство, се налага да поддържаш дебата. Усетила нежеланието ми да обсъждам времето, цените и света като цяло, бабката с неухота се разделя с идеята да убие времето, създавайки работа на гласовите си струни и отново се заравя в мислите си, пренасящи я вероятно десетилетия назад, обратно в доброто старо време. За мен лично и настоящето предлага достатъчно колоритна тинктура от радост, щастие и проблеми, така че продължавам да зяпам стрелкащите се дадености на пейзажа, като само сегиз-тогиз хвърлям по един белтък на каньонообразната, тъжна муцуна срещу мен. Е, ....живот.... Моята гара е всъщност и последната по маршрута. Изсипвам се от влака енергично, нахлузил любопитната физиомномия на турист. Градчето не е голямо, но има какво да се види. За нещастие установявам, че съм забравил фотоапарата, което обаче ни най-мало не помрачава слънчевото ми настроение. Бецелното ми шляене по улиците, незнайно как, ме ме паркирва 10 мин. по-късно пред нещо като заведение, където решавам да пийна нещо и да изпуша някоя и друга цигара. „ Black Сеа“... Хитро именце... На входа ме пресреща тип, които държи да се убеди, че непременно съм пълнолетен и вече сам мога да вземам решения. Разбивам на парчета опасенията му, породени от младеещата ми лицева повърхност, засвидетествайки 24-те ми лазарника чрез паспорт, които размахвам пред погледа му. Установявам, че дълбоко съм се лъгал, считайки, че процедурата по легитимирането трае някакви си 10-15 sec. Очевидно не е лесно да се открие баш тази страница, където снимката ми за пореден път доказва, че съм чисто и просто перфектната фотогенична дупка... Нещо не е наред с този приятел, изпълняващ едновременно функцията на собственик, барман, охрана, портиер, и рекламно лице на собствения си бизнес. Ако не бях наясно къде съм, бих се обзалозил, че този човек просто няма ирис, а една голяма, черна( ама черна!) зеница. Сядам, прочее, поръчвайки си бира, а с нея получавам и менюто.Кратко колебание, и изборът е направен. 5 мин. по-късно запалвам ловко свитата цигара и вдишвам с пълни гърди проклетия пушек... И пак...и пак...и пак... Защо ли не бързам да издишам?... Облегнал съм се удобно в приветливото сепаренце и с усмивка наблюдавам как двама младежи надъхано се опитват да потрошат здравето си, наливайки се скорострелно с някакви коктейли, които нито имам желание да пробвам, нито пък ме вълнува името им – вероятно асоцяция с ефекта от съставките... Разсеяно поклащам крака, чудейки се дали да не си поръчам още една бира с цел да превърна моята лична Сахара в приказен оазис... САХАРА! Онова сухо, ама невъобразимо сухо, горещо и нуждаещо се от живителна влага кътче, така сходно в момента с нещастната ми устна кухина – моята Сахара. Миг по-късно избухвам в трисекунден смях, каращ главите на останалите посетители мудно да се ротират към моето сепаре. Погледи изпълнени с разбиране... Поръчвам си бира и бонг –за първото плащам нескромните за мен 3 евро, но пък второто не струва нищо, ако вече си прокарал показалец по менюто и недвусмислено си заявил желанието си за навлизане в покупко-продажни отношения с бармано-портиера. Няма какво да се правя излишно на маймуна, скъпи ми приятели... Опънал съм се като дирибеи в един Кофее-шоп. Едва ли е нужно да просветлявам повече – запознатите са наясно, а невежите...да са живи и здрави! Честно казано, и пет пари не давам за едното или другото мнение, тъй като междувременно съм използвал стъклената измишльотина по предназначение, и имам, меко казано, чувството, че ушите ми сте избухнат издрънчавайки на пода. Което няма да е особено нетактично от тяхна страна, понеже там преспокойно биха могли да се наслаждават на компанията на очите ми. До такава степен съм хлътнал в тези невероятни мисли, че чак нарушавам рахатлъка си и с усилие, което бих охарактеризирал като титанично, свеждам поглед към краката ми. Противно на мушкащото ме с показалец убеждение, че краката ми липсват, аз ги визирам, и не само визирам, ами и с радост установявам, че все пак съм с обувки – нещо, за което до момента бих се басирал, че е невъзможно... Невероиятно! Имали ли сте някога шибаното усещане, че зъбите ви са меки като онези желирани мечета, дето ги продават къде ли не? Краткотрайната паника, че това наистина може да е така ме кара да тракна ченето си. Незадоволитлен резултат, достатъчен все пак да поднесе минимално количество сънотворно на параноята, която, повярвайте, като че няма друга работа, ами само чака сгоден момент( чете ми мислите) да плесне някои и друг камшик по гърбината на адреналина. В случая приспивателното( и донейде успокоително) енергично изчаткване на зъбките е комбинирало усилията си с нескромен гълток от втората бира, която( защо ли?) не мога да се сетя кога точно съм поръчал. Нехайно започвам да свивам цигарка ( табакът е нещо благо след като си се качил на черешата да береш праскови), проклинайки паралича, сковал иначе чевръстите ми пръсти. Справям се някак си до финалната фаза, където две мисли запрятат ръкави и се впускат в дива борба, коя ли аджеба да вземе превес и да рефлектира на действията ми. Първата е проста: откъде ли да събера слюнка, съответно и енергия да се изплезя, та да навлажня папироската, че да се получи цигара... Втората мисъл се оказва по-сложна, благодарение на което завладява цялото ми същество: така и така съм в процес на свиване, така и така на масата до мен кибичи( и ме гледа с поглед „ вземи ме“) торбичка с....да де... Решението е взето с усмивка на лице... Между другото тази усмивка ми е изникнала на фейса още след първата вълшебна друпка и упорито отстоява всичките ми опити да я махна от там. Не че ми пречи.... 3 мин. по-късно имам усещането, че сте се стека между фугите на пода. Погледът ми улавя картини, които ме връхлитат като някакви побъркани, истерични птици, обсебващи съществото ми с някаква необяснима пълнота, но само до оня миг, в които малък елемент от тях не заеме централното място и не ме залее от своя страна с водопад от визия, мисли, чувства и какво ли още не. Опитвам се да придам на въображението си някаква посока, накакво пространство, в което реалното и нереалното се взаимодопълват и предлагат един по-различен свят, ала всичко е толкова интересно, Господи, толкова много разклонения на съзнанието изникват, че е невъзможно да бъдеш навсякъде. За кратко време главата ми се е напълнила със светоусещания... Час по-късно, със скоростта на осакатен офлюф изплувам от задимените обятия на бара, само за да да се гмурна с главата надолу в морето от светлина и шум навън. Ако се придържаме към мерната единица „метър“, би следвало да заключа, че гарата е на не повече от 300 метра от мястото, където разсъждавам над това. Да, ама не! За мен трите стотици са по-скоро три дни път с камили, само дето колоритно преживящите и шумно изхождастите се кораби на пустинята ги няма никакви. Прочее, заемам се да изтъркам някои и друг милиметър от подметките си, като за разнообразие заменям шума на ежедневието с този от уолкмена Сладостната нега , в коиято съм потънал под влиянието на Вов Marly, ме кара да пропусна факта, че човек нормално ползва такава сила на говора си, че да може сам да се чува... Nо women, Nо cry.... Странно, Боб не пее за тревата... Но определено мелодията се е родила под влиянието и... Тогава, когато света си остава абсолютно същия, и въпреки това е толкова различен, нали? Stay as cool as you are
Gravatar
haku
2005-01-25_14:09


Ина Григорова - любимия ми бг автор Скулптури от дъвка Хората, които употребяват халюциногени, наричат изживяването трип, което се превежда приблизително като пътуване с елемент на приключение... [url=http://slovo.bg/old/plamak/10506/10506028.htm:3dh4goe6]не е това което си мислиш[/url:3dh4goe6]
Gravatar
aluin
2005-01-31_20:25


:) :) :)