Gravatar
palimpsest
2012-10-10_17:16
кратки фабули

Нямаме такава. Всекиму хрумват. Айде. Е така: Нечовек птица в атака #1 Създание на нощта Всичко започва по шосе Е80, където един човек не успява да се прибере на време и мракът го хваща по пътя. Казва се Щраус Перо и днес е прецакан. Бил е 200 км, за да се запознае с нова приятелка от чата, но тя не е дошла. Било е тихо и пусто. Чакал я в колата си и не е посмял да излезе. Защото отсреща през цялото време е стоял брадат мъж и го е гледал. „Лъжкиня!” – мисли си Щраус и натиска педала и сякаш изпуска парата, събрала се през деня, през ауспуха. След малко пътят прави остър завой и Щраус стиска волана. Маневрата протича добре, когато грозен вик профучава пред колата и нещо се удря в предницата. Щраус удря спирачки. Колата лети около 100 метра, преди да спре по средата на шосето. Щраус излиза и сърцето бие в ушите му. Предната броня е в пера и кръв. От животното не е останало нищо, освен малки парчета. Щраус се взира известно време, докато забелязва решетката на автомобила. Кляка. В нея буквално е опечено крило, което още пуши. „Гарга. Пресичат твърде ниско понякога.” Щраус Перо с отвращение изважда крилото, което е раздробено от металната решетка. Плюе на съдбата си и се изправя с желанието да кара още по-бързо. „Знам какво ще направя, като се прибера” е мисълта, която му минава, но тъкмо когато си представя какво точно ще направи, въображението секва. Защото птицата не е била сама. „О, боже! Те са стотици” Щраус се опитва първо да спаси очите си и търси в множеството от клюнове и нокти, накацали по колата, дръжката на вратата. Щраус не помни дали се е прибрал онази вечер. Но тя е променила някои неща. Защото Щраус Перо е минало. Сега едно същество с наметало ще излиза предимно нощем в града. На лов за глави. Същество, което ще използва върховете на сградите за свои убежища. То ще е вятъра и вятърът ще е него. Антипод на фолклорен персонаж и пратеник на възмездието, Нечовек птица вече лети. Нечовек птица в атака #2 Познай врага си Нечовек птица върви по улиците и всява добро. Наметалото му се къдри леко отзад, но спокойствието е измамно. Всеки миг то ще се вдигне и нечовекът птица ще се рее. На главата си носи шапка от гъши пера с козирка, за да запази очите си. Лицето е човешко, но погледът е орлов. Костюмът е син, за да се слива с небето преди здрач. Ботушите потропват по тротоара и са естествен брояч. Денят е натоварен, делото – право, победата – негова. Оглежда в една градинка. На една чешма Нечовек птица вижда давещо се дете. То е с гръб, но нечовекът знае, че е в беда. - Ще спра водата с вода! – той крещи и изчезва, но след малко се появява с пожарникарски маркуч около рамото си. Струята отнася чучура и хвърля детето настрани. Нечовек птица оставя маркуча и тича към детето, което в този момент се изправя. Но той се спира. - О, Шипка! – възклицава и снишава глава, готов за защита. Детето е облечено в червен костюм. Изважда отворена близалка и я залепва върху дланта си. Погледът му е лукав. - Това е Дете паяк! Кожата му е лепило. Обречен си, изрод! - Мой си! – отвръща детето паяк и хвърля плетена мрежа. Нечовекът птица прави избягващо движение встрани и на свой ред налита на бой. Докопва малкия за главата и го удря в земята. От меката пръст ноздрите на детето се пълнят с трева и кал. - Какво си ми дал, за да заслужаваш да живееш? – крещи Нечовек птица и блъска черепа в меката почва. Няколко минувачи са свидетели на надмощието му. Една жена застава зад него, върти дамската си чанта над главата си и я стоварва върху кръста му. Нечовек птица надава болезнен крясък и се превива на тревата. - Мръсница... – стене и се държи за удареното място. Жената вдига острия си ток и го довършва без думи. Нечовек птица лежи 3 дни в болницата и една седмица в затвора. Попада на всякакви хора. Но не става човек. Не може. Нечовек птица в атака # 3 Кръв и сирене Утрото е необичайно тихо за работен ден. Нечовек птица е станал и отново е излязъл навън. Опитва се да разбере къде са отишли всички хора. След няколко крачки вижда причината. Пред една баничарница се е струпала огромна суматоха. Обстановката е нажежена. Разменят се зли езици. Хвърчат монети и нокти. Нечовек птица приближава закусвалнята. Работниците вътре са в паника. Пекарката едва смогва да пусне нови тави за печене. Клиентелата чака. Но нещо не е наред. - Това е капан! – казва Нечовек птица и съзира една фигура в тълпата. Тя също го вижда. Носи силиконова маска на Хищника, за не се разпознае. Хищника се отправя към нечовека. - Хищното чудовище от Пороище! Назад! – крещи Нечовек птица и отстъпва. - Най-сетне – казва Хищника и изтраква с челюст. - Защо си дошъл? Хищника показва с жестове, че ще одере Нечовек птица и ще го сложи във фурната с тестото. След това вади кама. Нечовек птица е в премеждие. - Прибери ножа! - Първо твойто кожа – отвръща чудовището и си намества маската. Двамата вече са прекалено близо. Хищника е по-едър и замахва. Нечовек птица тръгва да бяга, наметалото му се вдига и е разпорено. Той прави опит да полети, но аеродинамиката му е нарушена. Надава яростен крясък и атакува десницата на врага. Оръжието е избито и ранява девойка. Тя изпуска баничката си. Схватката продължава зле за Нечовек птица, когато се произвежда изстрел. И още един. На заден фон патрулиращ полицай е слязъл от коня си и използва личното си оръжие. Хищника кърви. Умира, преди да набере кода за самовзривяване. Нечовек птица провежда разговор с полицая. - Имах го – убеждава го. - Не, аз го имах – отвръща стрелецът и търка оръжието си. Тялото на убитото чудовище лежи неподвижно. Маската му бива премахната. Нечовек птица поглежда, спомня си и с ужас я слага отново. Полицаят казва: - Момчетата идват. Ще се погрижим за ранените в тълпата. И за него – посочва тялото. Нечовек птица остава прав. Зад него слънцето изчезва. - О, братко! Нечовек птица в атака # 4 Крахът Нечовек птица се мотае около детска градина. Заменил е наметалото с шлифер. Носи тъмни очила. Държи ръцето си в джобовете и нервно се оглежда. Обедният вятър глади наболите косми по лицето на мистериозника. Децата са се разпръснали на двора и се занимават с глупави игри. Едно момченце пълни кофичка с пясък и се изпишва в нея, друго яде камъчета, а трето седи върху някакви железа и си въобразява, че направлява кораб. Нечовек птица хвърля разсеяни погледи наляво-надясно, но всъщност внимателно следи всяко едно дете. Какво иска той? Приближава се до оградата, където момиченце подскача на въже. - Хей ти! Детето извръща глава към дрезгавия глас. - Не се обръщай. Продължавай да скачаш. - Кой си ти? Докато говори, странникът гледа някъде в далечината. Или поне това показват лъжливите му очила. - Трябва да дойдеш с мен. Веднага. Момиченцето вече е оставило въжето на земята. То стои безмълвно и после побягва към госпожата. - Какво има този път, Синди? - Един чичко стои отвън. - Той плаши ли те? - Да. - Къде точно стои? Детето сочи с ръка по посока на Нечовек птица. В този миг учителката вижда как мистериозната фигура тръгва да бяга. - Някакъв изверг обикаля отпред, Али! Върви го виж, може да е ексхибиционист. Али, дежурен сотаджия докосва палката си и се затичва след човека с шлифера. Спипва го зад едни храсти в близкия парк. - Имай милост! – крещи Нечовек птица, с което показва изненадваща слабост. Може би залага словесен капан. - Какво правеше при децата? - Храната им. Исках да ги предупредя. Те ще имат диария. Али вадя палката си и замахва. От силата, с която нанася ударите, палката се огъва като камшик в ръцете му. След първия удар Нечовек птица не е способен да се съпротивлява. След втория той вече не е това, което беше. След петия той не е. На следващия ден нискотиражен вестник публикува снимка на затворена за неопределено време детска градина. Никой не знае кой е допуснал месо с изтекъл срок на годност в кухнята. Никой не знае кой е собственикът на окървавения шлифер, захвърлен в кофа за боклук. Никой няма да разбере, че Али се е прибрал вкъщи онази вечер, напил се е и отново е крещял на гласовете в главата си. *** Не е мое и никога няма да бъде. Няма повече, защото след петия той просто не е. :twisted:
Gravatar
dusmenes
2014-01-01_01:47
Re: кратки фабули

Птица-нечовек не знаЕЛ, че терзанията му са продукт на собственото му проблемно съзнание. Не знаЕЛ също така, че той и АЛи са част от едно и също, защото бИЛ научен на омраза. Дълги години щели да минат преди птица-нечовек да се осъзнае и да спре да бъде зависим от други и да спре да вреди на тези, които го обичат. Но той, единствен от вида си, щял да оцелее, защото бил избран. А Али всяка вечер чакАЛ да настъпи този ден, и давЕЛ ли, давЕЛ, мъката си в АЛкохол.
Gravatar
dusmenes
2014-01-01_02:00
Re: кратки фабули

пАЛИ, пАЛИ, пАЛИмпсест, пАЛИ както правят истинските гебри-или. не се прай на интересен, че ми писнА!